Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  ≈лектронните книги - бъдещето на книгата
  ≈лектронната книга /≈-book/ като начин на изготв€не, оформление и защита на авторските права е като вс€ка друга книга. “€ има корица, редакторско и издателско каре, номераци€ на страниците и най-ва
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от kambanka
 
Ѕаба ми, √ъркин€та
ѕ – » “ „ ј « ј ѕ “ » ÷ ј “ ј „ ” ’
ѕоследни€т ден на „ерни€ “одор
 ладенецът
ƒонеси ми шоколад
ѕръстенът на ѕетра —лавовица
–Џ∆ƒј¬»Ў ј“ј ¬ƒќ¬»÷ј
Ѕитие
ѕриказка за досадника
≈лена
јнатоми€ на едно пътуване
ќчи
ѕриказка за Ѕлатната жена
¬енециански€ шал
√робарска истори€
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—тефка √руева ¬енчева(kambanka)>>Ѕаба ми, √ъркин€та  
Ѕаба ми, √ъркин€та
  —тефка √руева ¬енчева (kambanka)
  –аздел: –ј« ј«»  

¬ понеделник, шести юли с »рини седнахме на двата люлеещи се стола под смокин€та. “ам винаги е хубаво, защото с€нката е рехава, а от дувара лъха хлад. ћежду бръшл€ните плъзнали по него се крие таралеж. “ой излиза само нощем и първи€ път, когато го чух се изплаших ужасно, защото стъпките му са тромави и звукът е почти като от човешки. — баба ми си говорим за много работи, като се започне от иглата и конеца и се стигне до зачеването. “€ е чистокръвна гъркин€, а д€до ми √еорги - потомствен българин. ќженили се когато за огрев отивали по половин кубик дърва на ден. —ватбата продължила ц€ла седмица, защото снегът вал€л непрекъснато и затрупал проходите между къщ€та. ќнези, които оцелели след препиването, две години не близнали раки€ и червено вино. “акава сватба не била вдигана в града от 1928 г., двадесет дни преди гол€мото земетресение. √ъркин€та не знаела и дума български и когато попът € попитал дали доброволно взема д€до ми за мъж, т€ догаждайки се за същността на въпроса отговорила: - Ќе. което си значело да. ѕопът бил предварително почерпен и н€мал възможност да се съобраз€ва с “желанието” на булката, затова приключил венчавката, както му е редът. ¬улата е много важно нещо и »рини до ден днешен € пази на дъното на сандъка си. ƒ€до ми откраднал »рини от  анди€, на остров  рит, където ходел да прави търгови€. ƒва пъти го обирали на връщане, но най-ценни€т товар все пак останал. Ѕаба »рини с€каш не остар€ва, кожата на лицето и е гладка, плюшена, а очите и приличат на захарни бонбони оцветени в синьо. јко € попитате кой е най-далечни€т и спомен, ще ви отговори - разпването на ’риста, а мъжът, който € съпътства през цели€ и живот е от родната и  анди€, и е известен по света като ≈л √реко.  огато се по€вил на б€л св€т ръцете му светели като да са от чисто злато. ¬ърв€л съвсем слаб, с черни фини коси, големи и тъмни очи, с дълъг и грозноват нос. »рини била много влюбена в него, но той не € виждал. ўом минел по път€ стъпките му в праха се пълнели с незабравки. ¬инаги щом заспи т€ сънува ≈л √реко. »рини знае толкова много женски тайни, че пон€кога си мисл€, че е самодива. «апочне ли да говори лицето и излъчва си€ние, а от очите и се пръска светлина, гласът и е прот€жен, а ръцете и стават дървесни корени. ¬ълшебно красиво е.  огато д€до € отмъкнал от  анди€, т€ била почти сгодена за един доста по-гол€м от не€ албанец, който имал къща на три ката и бил достатъчно богат, за да и осигури живот достоен за завиждане. „есто и носел подаръци и баща и - барба Ќикос се замислил сериозно дали да не даде дъщер€ си на  оста јлбанеца. »рини била двадесетгодишна и съвсем н€мала намерение да бърше доживотно лигите на ухажора си, но затова пък прекрасно знаела как да го умори. “ой приличал на тлъст и дебел калугер, който е прекарал ц€л живот в магерницата. ѕрез ноември барба Ќикос и  оста јлбанеца изпили три кила узо и си дали дума, че на петнадесети декември ще вдигнат годеж. ¬ знак на сериозност в намерени€та си кандидат-женихът донесъл на »рини златна гривна, зелена кадифена рокл€ и пръстен с бисер. ¬ зам€на, на което придобил правото да идва веднъж дневно в дома на бъдещи€ си тъст. ѕо това време баба ми за първи път сънувала ≈л √реко, пак на сън н€каква старица и казала, че е роден в 1541 г. и името му е ƒоменико “еотокопулос. ѕон€кога  оста оставал насаме с бъдещата си годеница, но не повече от десет минути. «а това стриктно след€ла прабаба —тефани. “€ излизала от ста€та уж за минутка, а се бавела повече от десет, защото прекос€вала дълги€ и влажен коридор, качвала се по скърцащите стълби на втори€ етаж, отвар€ла бавно вратите на ста€та си, ровела безпричинно в чекмеджетата на скрина си, казвала си ќтче наш пред иконата на —в.Ѕогородица, и се връщала с досадната си кука и конци, за да плете дантели - чеиз на внучката. ƒантелите били по-тънки от па€жина. “и€ всекидневни аудиенции съвсем не допадали на »рини, т€ не можела да понас€ похотливите погледи на  оста и затова често се преструвала на болна. “ова никак не му пречело да се умъква в ста€та и, да с€да на леглото и и да € държи за ръката.  огато веднъж —тефани изл€зла, за да вземе проклетите си дантели,  оста треперещ от сласт бръкнал в деколтето на кенарената бабина нощница, а т€ го намразила още повече. ¬сичко продължавало по този начин, докато не се по€вил д€до ми. ѕристигнал в най-големи€ кучи студ в нощта срещу осми декември. ѕреди  оледа настроението на хората се повдига, те стават щедри и пускат по н€ко€ пара повече за покупки. ƒ€до сед€л три дни, сребърните накити, които продавал бързо привлекли вниманието на хората от  анди€.  оста завел »рини, за да избере нещо. “€ избрала д€до. ўом вид€ла тъмните му, седефено-топли очи, стройното мъжко т€ло, загърнато в черни€ астраганен кожух, тънките му дълги пръсти, разбрала, че и най-чистите помисли потъмн€ват щом става дума за истински мъж. “ой се усмихнал, трапчинките му се напълнили със скреж. Ѕрадата му била тридневна и много му отивала. ќчите му € пробивали, но »рини продължавала да го гледа. јлбанецът купил на бързо половината серги€, защото т€ искала още и още, дал само три драхми в повече и доволен повел хубавицата си към къщи. ƒ€до н€как си веднага разбрал, че т€ ще се върне и затова пуснал чергилото на колата , впрегнал конете, платил нощувките си в хана, постлал кожуха си в каруцата, затъкнал дупките със слама, с една реч приготвил се за път. Ќе бил изпушил и един тютюн, а т€ пристигнала. «наел толкова гръцки, колкото да си изпроси бо€. Ќе и казал и думичка. ¬дигнал € в колата, завил € с дебелата шуба и подкарал конете. ћного жени премал€ли по него, показвали му по кърищата и ханските стаи какво значи страст, но той знаел, че истинската му любов все още не е намерена. ќще като вид€л »рини, разбрал, че т€ е архижена, една преродена ≈ва, ко€то ще му роди и отгледа децата, ще върти дома му и сигурно ще плете дантели в дългите дни, докато него го н€ма, т€ му приличала на ангел, а и изглеждала почти толкова добра. √одини по-късно той обичаше да повтар€ - жената е добра само, когато спи. ѕо път€ »рини мълчала и гледала снежинките, които се топели по гърба на д€до. ѕосле заспала и засънувала, че сам —в.√еорги € вози на кон€ си. —валил € пред олтар€ на н€каква черква, а там € чакала жена с черти на мадона, т€ и подала гол€м сребърен пръстен с б€л камък…—ъбудила се в ћакедонско.  онете били грохнали. »рини не съжалила, че е изб€гала с българин. Ќа ръката и пишело, че ще бъде щастлива. ¬ъв вечерта на сватбата д€до ми бил пи€н. ќт раки€та и красотата на баба. “€лото и излъчвало миризма на миро, вкусът и бил греховно тръпчив и в ръцете му т€ изглеждала като амфора. ƒ€до до смъртта си беше влюбен в жена си. ћожеше да € гледа с часове, навел леко глава, присвил очи като тогава, когато за пръв път € вид€л. ƒевет месеца след сватбата им се родил баща ми, върху една рогозка на чардака. “ой е взел от красотата на »рини и избухливостта на д€до, може би на стари години ще се превърне в същи€ скъперник, а освен това е и ревнив като него, но това е друга тема. Ѕаба ми е по-привързана към малки€ си син... ќт √ърци€ със себе си донесла само купчина дантели, които после послужили за булчината и рокл€, и портрета на прабаба —тефани - рисуван от н€какъв скитащ художник в  анди€. »рини и д€до имат сватбено кадро. ƒ€до е седнал на един виенски стол, а т€ стои права до него. ¬ косите и има венче от бели цвет€, а рокл€та и плува в дантели, на фона на старогръцки руини. —меейки се баба казва, че това е чаршаф, върху който неизвестен майстор на четката е развихрил въображението си. —игурно всички женили се в този период притежават подобна фотографи€. ƒвамата са страшно сковани, но очите им са живи. —нимката не е избел€ла, като »рини. Ѕила е страшно красива. ћного мъже са завиждали на д€до. ѕо-странното е, че т€ никога не е подхващала кърска работа, но никога никой не е казвал за не€, че е мързелива. Ќикога не се е карала със свекърва си. ¬ началото, защото не знаела български, а когато го научила, вече н€мало за какво. ∆ивотът им бил хубав, въпреки това баба продължила да сънува ≈л √реко, може би ,защото вс€ка жена, макар и да живее с най-добри€ мъж на света, винаги мечтае за още по-съвършен. ќставала е сама само по време на войната. “атко току-що бил роден и д€до получил повиквателна. ќще от младини той бил миролюбиво настроен, но когато те призове дългът, възгледите ти - н€мат значение, казваше той. ÷€ла нощ баба плакала и му ст€гала раницата. ¬ резултат на вълнението секнала кърмата и, а баща ми бил захранван насетне с мл€кото на домашната коза «ахаринка. ¬еро€тно от това добиче е прихванал и вироглавството си. ƒ€до отишъл на война, докато баба се занимавала с татко, после се върнал въшлив и кирлив, за да заченат чичо. » после, пак се върнал в ”нгари€. ѕо време на кратки€ си престой направил два - три скандала на баба заради пословичната си ревност, а повод н€мало. ” нас все още се търкал€т н€какви гилзи от манлихера и корубите на две гранати, тип лимонка. ƒ€до ги донесъл, заедно с медала си, когато свършила войната. »рини ме научи да пуша.  риехме се в килера. “ам винаги има набутани н€какви вехтории, вързопчета с приказно съдържание, гърнета със сух фасул, сладко от смокини с хартиени похлупачета и пон€кога плъхове. “€ ги ловеше по онзи остар€л начин - в една тава слага орехи, вързани с клечка, на ко€то е подпр€на друга тава, когато дръпне €дката, мишката се самозахлупва. Ѕ€х на деветнадесет, когато т€ каза: - ≈ла, ще ти покажа нещо. ¬л€зохме в килера, а отн€къде там се процеждаше слънчев лъч, който огр€ваше праха вдигнал се от нашето влизане. ƒокато малките частици се люлееха пред погледа ми, т€ измъкна от един ъгъл цигарето си и кути€ цигари без филтър. ўракна кибритената клечка и с наслада всмука дима. - »скаш ли да опиташ, ме попита. - ƒа, казах. «акашл€х се, но не изпитах отвращение. - ¬любена си, ми каза. - ƒа, отговорих, как позна? - ѕо си€нието, което излъчваш. “о е синьо.  ато на вс€ка влюбена жена. ’убав е, нали? - ƒа. - —трахуваш се, че н€ма да го задържиш? - ƒа. - “вой ще е, вовеки. ’убава си и вълшебна. ўом светиш в синьо, твой ще е. ¬€рвай ми. Ќикога не се съмн€вай в това. —ъвършен е почти колкото ≈л √реко… - Ѕабо, той е много повече от всички мъже, които съм виждала... - “ака е. Ќе мечтай за другиго. »маш най-доброто, което можеш да срещнеш. Ќо се пази, по-ревнив е от д€до ти. Ќо ти ще се справиш. ¬иждам това… - подръпна от цигарата и притвори очите си. “€ също светеше в синьо, заради д€до или ≈л √реко, не знам.  огато изл€зохме на двора отново взе куката и конците си. «аплете н€каква неверо€тна дантела. »скаше да ме научи, но никога не усвоих нещо повече от правенето на синджир, а то е най-лесното. —помн€м си, че идваха жени от цели€ град, за да захващат плетка от не€, нико€ не можеше да създава такива дантели. ћисл€ си, че т€ вплиташе в т€х и част от себе си. ј и имаше какво да вплете. ƒушата и прилича на една огромна приказна пещера, с много ниши. ¬ъв вс€ка от т€х има по нещо важно, а самата пещера можеше да се нарече любов.  ъм всички и всичко, т€ не подминаваше страдащ човек, нито нещастен, нито щастлив и може да каже на всеки точно това, от което се нуждае. ѕо н€какъв неин и странен начин усп€ва да узнае страданието и радостта на хората. » всички € обичат, казват и √ъркин€та. Ќе са прави, защото »рини просто беше родена там, но т€ може да бъде отвс€къде. ¬същност т€ говори на гръцки само, когато много се €доса. ƒумите излитат от устата и със скоростта на светлината.  азва, че така по-бързо и минава. —амо веднъж вид€х у нас нейни роднини. ѕреди повече от двадесет години, през една априлска ваканци€. “€ разсаждаше лалетата в двора и както винаги, когато сме заедно ме поучаваше. Ќ€кой почука с мандалото по портата и т€ каза: - ¬ърви отвори, струва ми се, че кръвта ми говори. Ќа прага стоеше една възрастна и дебела очилата жена, зад гърба и бе спр€л черен мерцедес, а зад волана му седеше плешив мъж, който мазно гледаше жената. - —тавруло, как ме намери? - чух да изплаква »рини. - ѕо кръвта - простичко и отговори сестра и. Ќе знам какво си казаха, говореха толкова бързо и толкова припр€но, обливайки се в потоци сълзи, с€каш след броени минути щеше да настъпи свършека на света. —таврула и Ќотис останаха ц€ла седмица, но повече не ги вид€х. „удех се дали баба не иска да види родни€ си дом, гробовете на родителите и роднините си, а т€ отговар€: - ¬сички те са живи у мен, защо ми е да вид€ пръстта, ко€то ги е похлупила, с кого ще говор€ там, виж —таврула, нищо не е останало от не€, защото страда, т€ не е щастлива, боледува душата и. “€ не умее да изпитва любов. ƒа изпитваш любов, означава да можеш да прощаваш, казва баба. ¬секи, който е сгрешил осъзнава стореното, а от теб се очаква да простиш. јко можеш да простиш и на враговете си, то значи, че можеш да изпитваш любов. » когато на злото отговориш с добро, също изпитваш любов. Ќе очаквай от другите да са съвършени. “е никога не могат да бъдат, защото не са √оспод Ѕог. ¬секи има трески за д€лане. “и също. «атова прощавай. ѕомни само хубавото, което другите ти причин€ват. «ащото и то се причин€ва, както злото. ѕричин€вай добро. ¬секи може това... “€ просто знае, че истината за живота е заложена у всеки от нас и е въпрос на време да € разчетем. ѕон€кога казва, че би било най-добре да можем да общуваме чрез мислите си, защото в т€х н€ма корист и лъжа. Ќикой не може да лъже наум. “ака сме устроени... ѕон€кога € питах защо не остар€ва, в началото не ми отговар€ше, усмихваше се загадъчно и махваше с ръка. Ќе помн€ за кой ли път € питах и т€ ми каза: - » това всеки го може. Ќе остар€вам, защото обичам живота. ¬секи ден за мен е радост, че мога да дишам, че мога да вид€ какво ще се случи днес, аз не страдам от глупостите на околните, не ги чувам, не ги виждам, очаквам и причин€вам добро на всички и те ми причин€ват това, разбираш ли защо не остар€вам? ∆иве€ с любов. √оспод така е направил, че всеки живее според желанието си, когато изгубим него и надеждата си отиваме… - Ќо, бабо, умират толкова много млади хора?! - ƒа, защото не искат да съществуват. Ќ€ма нито един човек умр€л от прекалена любов и щастие. ¬сички умрели са пожелали смъртта си, защото се чувстват нещастни... ќсвен това »рини не лъже. Ќе защото не може, не иска. “€ е толкова пр€ма, че ме разплаква пон€кога. яд ме беше, че го прави, но веднъж ми каза: - Ќ€ма благородна лъжа, мила. “ова е човешка измислица. ƒори тежко болни€т тр€бва да знае, че дните му са преброени, защото може да поиска да се поправи, ако е сгрешил, каква е ползата да го заблуждаваме, че всичко му е наред, ще спре ли да го боли ? “ова н€ма смисъл... ¬еднъж € попитах дали е изневер€вала на д€до. “€ се изкиска в шепите си и продължи да простира. -  ажи ми, мол€ те! - насто€вах аз. - ≈, добре. Ќе, но имах двама ухажори. ѕърви€т бил ≈мануил ƒаскен, търговски представител на парижка фирма за часовници. ѕо това време д€до бил на търгови€ по Ѕеломорието. »рини скучаела, пушейки цигарето си, зарината от купчина току-що изплетени дантели. Ѕил сезонът на хризантемите. Ќа чардака слънцето препичало с ц€лата стръв на изтичащи€ октомври. ѕо път€ се задал файтон. ¬ него се возел известни€т в съседни€ град ѕ. флиртаджи€ - французин. ¬ малкото джобче на сакото му имало великолепно поставена виолетова копринена кърпичка. Ќа главата му - черна филцова шапка, ко€то не си схождала много с кърпичката, но €вно г-н ƒаскен не см€тал българските жени за много придирчиви. “ой з€пал плавните контури на планината, свал€л почтително шапка на седналите пред портите бабички и деца и се натъкнал на »ринините очи. “€ го клъвнала с поглед и се обърнала на другата страна. Ќикъде н€мало надпис, че е омъжена и той се влюбил като гимназист. ќтказал се едва, когато € вид€л изправена.  оремът и бил толкова огромен, защото наближавало на б€л св€т да се €ви баща ми. ¬тори€т и кандидат бил един млад и разсе€н лекар. “ой дошъл в градчето, за да практикува, но душата му била толкова поетична, че според баба ми “в€тър го веел на б€ла кобила”. »рини, въпреки четиридесетте си години, веднага привл€кла вниманието му, но и той не се унас€л прекалено дълго, защото т€ му дала да разбере, че нищо н€ма да се случи между двама им. - “ова е. Ќе съм му изневерила. ƒори и на ум, с ≈л √реко. ќбичам го този √еорги, луда съм за него. Ќищо, че е толкова побел€л. »стински мъж е, казвам ти. ¬€рвах и. “€ умее да изпитва любов. ƒа се раздава.  огато д€до умр€, спр€ да се храни. »сках да € ободр€, да и вдъхна надежда и желание за живот, но не усп€вах. “€ изпитваше болка от тази загуба. Ѕе жив€ла с него над шестдесет години, той с€каш бе част от не€ и т€ от него. Ѕе погребала себе си, заедно с мъжа, който безкрайно обичаше и на който бе родила две момчета. „есто € заварвах коленичила пред иконата на —в.Ѕогородица, а сините и очи едва се виждаха от кладенците сълзи, които бликаха и бликаха. - —ега искам да си ида в  анди€.  ръвта ми ме вика там… —труваше ми се неверо€тно, но беше в€рно. “ъгата у не€ изведнъж избу€. ¬се по-р€дко взема дантелите си, отскоро сложи и очила. ƒнес облече една от най-хубавите си рокли.  аза, че животът е хубав, вчеса дългата си до по€са коса и сплете плитката си. ¬зе цигарето, което от седмици не бе докосвала и ми поръча да забъркам по едно турско кафе. - ≈ла да седнем под смокин€та, каза, в бащини€ си двор, често сто€х под това дърво. »зпуши бавно една цигара и след кафето взе дантелите си. Ѕ€х гушнала котката и т€ доволно мъркаше докато заедно се наслаждавахме на сутрешното слънце. ћислите ми плуваха н€къде, когато чух »рини да казва: - ¬иж, ето там е д€до ти, дошъл е за мен и мама е с него. Ќе съм € виждала от шейсе години… ќчите и б€ха вперени в слънцето и аз не виждах нищо друго освен светлина, много светлина. ¬ъздъхна силно, главата и увисна, но т€ се усмихваше. ƒо не€ прав стоеше ≈л √реко… —тефка ¬енчева

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —тефка √руева ¬енчева ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-03-25

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4601  ќтзиви: 25
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
12-12 —амотата спи на възглавницата ми
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 ’умор и сатира 2016
12-12 ÷ената на емигранта
ѕълен списък