Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  √решки при издаване на книга
   ак го прав€т - съвети към интернет автори, които искат да попул€ризират сво€та новоиздадена книга. ѕредлагам на вашето внимание събирателна преводна стати€ на материали от автори в hu
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от cefules
 
√ќЋј“ј ѕ≈ѕ≈–”ƒј
“» —» Ћ”ƒј
ћоето сърце
≈–ќ“» ј
ѕќ¬≈„≈ ќ“ ≈ƒ≈ћ
»«¬ќ–Џ“
такси към чистилището
без кауза
ЅЋј√ќ—Ћќ¬≈Ќј
Ќ≈Ѕ≈
ЅЋ”— «ј ћ»√ќ¬≈“≈ Ќј »«ѕ»“јЌ»≈
”волнен
«Ћј“ј —»Ћј
***
¬авилонска болест
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—“≈‘јЌ ƒ»ћ»“–ќ¬  –Џ—“≈¬(cefules)>»«Ѕ–јЌ» –ј« ј«»>¬авилонска болест  
¬авилонска болест
  —“≈‘јЌ ƒ»ћ»“–ќ¬  –Џ—“≈¬ (cefules)
  –аздел: –ј« ј«»  
—€нката от козирките на качулките криеше лицата им. Ѕ€ха високи, ненормално високи. ѕри мо€т ръст стърчаха с глава и повече над мен. —ъвсем сигурно надвишаваха два метра. ќде€ни€та им приличаха на монашески, но позите им и движени€та им б€ха по-скоро на войници. Ќе оказах никаква съпротива когато ми казаха да вл€за в колата им. ќпитах се да задам въпрос, разбрах, че отговор н€ма да получа. ƒа се бо€х, не се бо€х. ѕриличаше на сън от който щ€х да се събуд€. ¬сичко което ми се случваше н€маше връзка с реалността. »зл€зох от къщи да куп€ лимони за рибата. Ѕлизкото магазинче беше затворено и отидох до големи€т супермаркет на три преки от дома. ѕрехраната си вадих с безобидни карикатури от тези които разсмиват и не зас€гат никого. ѕолитически поръчки не изпълн€вам, нито съм превързан към ко€то и да е кауза. «аеми не вземам, а р€дко имам възможност да дам на н€кой колега и никога сума ко€то би разстроила когото и да е било. ¬ любовни триъгълници не се забърквам и н€мам при€тели престъпници. ѕон€кога даже се отвращавам какъв конформист съм, но свикнах. Ќ€маше причини да бъда отвлечен. ѕо-скоро б€х стъписан отколкото уплашен. ѕохитителите ми излъчваха хлад, тежък респект, но и н€какво спокойствие. Ќ€маше никаква арогантност или агреси€ в поведението им. ѕрисъствени не и задушаващи. ¬ъздействащи, но не й подтискащи вол€та. ќсъзнах, че поискам ли от т€х да ме освобод€т ще го направ€т. —тана ми даже интересно. » тогава ме изпълни страха. „е всичко зависи от мо€та вол€, а не знам какво и защо става с мен. ќгледах ги, дори дишането им бе недоловимо. - акво става все пак?-гласът ми трепереше. Ќе знаех, че съм толкова уплашен и още повече се уплаших. -«аспи! Ц повели едини€т и аз заспах с отворени очи. ѕокрай т€х се плъзгаха светлини. —тори ми се, че колата се отлеп€ от шосето и лети, че отиваме н€къде другаде. ћного далеч. Ќебесните тела чезнат и се намираме извън познатото пространство. ѕосле реалността се възвърна. ¬ърв€хме по третокласен път. ќколо нас гори и пустош. ѕът€т осветен само от фаровете. Ѕ€хме високо. √лавата ми бучеше от атмосферното нал€гане. Ќищо повече не усп€х да разбера. ѕосле колата спр€ на едно възвишение. -Ќие б€хме дотук.-рече ми онзи който ме накара да засп€.-Ќе е далече. Ќа около три километраЕ -ЌоЕ -Ќе се страхувай. “ук н€ма диви зверове. ќще по-малко зли хора. “ръгни и върви. »зпълних вол€та му.  ато изл€зох от колата вид€х светлините на малко селище. ¬ъв всички останали посоки беше само пустош. “ръгнах по път€ без да си задавам въпроси. —ъвсем безсмислени б€ха. ѕросто тр€бваше да върв€. » скоро стигнах до покрайнините. —лед туй до построени€т подобно контролно пропускателен пункт, параклис. Ќ€маше как да се влезе в селото освен през него. —вещеникът ме очакваше. Ѕлаг човек. ћного възрастен и с ненормално раздалечени очи. ¬ъртопът от бръчки между т€х приличаше на трето око. ƒвижеше се при вс€ка негова дума. ѕокани ме вътре и с жест ми каза да седна на една от скамейките. -—игурно въпросите ти са толкова много, че не знаеш от кой да започнеш, а аз и без друго н€ма да мога да ти отговор€ на всички. »злишно е да се опитвам. Ќа повечето от т€х ще ти отговор€т годините, а дълги ще са те тук. «асега просто препоръка. ўе е добре да приемеш, че си тук по собствена вол€. —ъщо, че можеш да си тръгнеш винаги. –авносилно е да се загубиш, но това не означава смърт. ј й можеш да намериш път€Е¬ъзможно еЕ. -«ащо съм тук? -Ѕолен си. јз също. ¬сички тук сме болни. ќставиха те горе, защото сл€зат ли дотук е равносилно да се зараз€т и те. ѕочти не говорихте, нали? -ƒа. -—пазват инструкциите, макар един човек да не е толкова опасен. “е имат силни защитни средства. -«а каква болест става въпрос? -—игурно често си се чувствал неразбран. -„овешко е.  имна и се усмихна. -“и си добър човек. Ћесно ще ти е тук. ƒаже и при€тно. »зглеждаш подтиснат. ѕриродата е прекрасна, а и хоратаЕ¬иж, правим всичко възможно да се разбираме. ¬ъпреки забол€ването ни контакта между т€х не е изключен. ƒори е по-веро€тен отколкото навън сред здравите. “е често про€в€ват повече симптоми на забол€ването от нас болните. „есто си мълчал нали? Ќе можах да му отговор€. ”смихна се широко и продължи: -Ќ€ма да си игра€ повече с търпението ти. –езерватът ни е откъснат от света. Ќе сме много. Ќ€колко хил€ди сме. “очната бройка е не€сна, защото се раждат и деца, а не винаги родителите могат да за€в€т по разбираем начин, че това се е случило. ¬сички тук сме болни. Ќаричаме го ¬авилонската болест. ћалко се знае за не€, нелечима е. ¬еро€тно заразна. Ќ€ма общо с познатите психически забол€вани€. ¬ъпреки, че симптомите й напомн€т за н€кои от т€х. “ова не е психическо забол€ване. ѕо-сериозно е. «атова налага и пълна изолаци€ от света. Ќо ще разбереш много неща сам. — годините. «асега е достатъчно да знаеш, че това е болест в езика. “ова което говориш за н€кого може да означава нещо съвсем друго. “ова което чуваш, веро€тно означава за човека който го изрича нещо съвсем различно от това което си мислиш. —рив в общуването. “ова е ¬авилонската болест. “ук е добре да се разбираш с хората чрез друго, не чрез езика. «ащото в думите си всеки влага нещо напълно различно от други€т. ≈зикът тук е пречка за общуването, а не общуванеЕ -„есто така е и навън. -“ака изглежда. Ќо не съвсем. Ќе си жив€л тук. -Ќо ние се разбираме доста добре. ƒоколкото е възможно понеЕ -јз съм свещеник. »зпълн€ват го ритуалите в мен, а не сами€т аз. ¬ моментът ти ме разбираш, но аз не разбирам какво говор€. Ўокирах се. -ћного ти дойде за тази вечер.  лисар€т ще те отведе до къщичката в ко€то ще живееш. Ќо помни, езикът тук пречи. ≈зикът е и в жестовете. -Ќо как, как ще се разбирам. -Ћесно е.-отговори й отново се усмихна. ¬ този момент момчето се по€ви. —€каш предварително знаеше, че тр€бва. Д“е все пак общуватФ-осъзнах-ДЌе€сно как, но общуватЕФ -“ук е имало крепост с миши вежди и събиране.-рече звънко момчето докато ме водеше-Ѕр€ст различно трака по разЕ. ќпитах се да се разбера и се отказах. Ќ€ма да се скучае изглежда тук. ўе има да мисл€ с години какво ми говори момчето, а е възможно да не означава нищо. ¬ъведе ме в едноетажна къща в светли цветове. Ќаоколо беше гора. «амай ми се св€т от спокойствието. “ова тр€бваше да е ра€. ¬ъпреки емоциите заспах бързо. ѕреди да засп€ се зачудих как ли ще пазарувам тук? — какво ли ще си вад€ прехраната. Ќикой не ми об€сни. Ќе знам как се насочих към м€стото, но то беше правилното. —елото произвеждаше стоки които се разпростран€ваха навън. ≈дин от най-печелившите сектори беше за църковни сувенири. »маха нужда от художник и без много да разпитвам започнах да прав€ калъпите за отливка на разп€ти€ и светии. —тори ми се, че ц€л живот съм мечтал за това. —покойствието, природата свързана с дейността ми. Ќеразбираеми€т език който приличаше по скоро на мелоди€, отколкото на общуване. Ќе нарушаваше при€тната страна на самотата, без да позволи на чувството за самота да стане плашещо и прегазващо. ѕростата, но при€тна дейност и неразбираемото единомислие. ѕо-скоро приличаше на ра€, отколкото на резерват за неизличимо болни. ƒо об€д се сблъсках с първи€т проблем. ≈дин човек наруга качеството ми за работа. √розно ме обиди. Ќе съм смелчак, а той далеч превъзхождащ ме физически, но малко оставаше до юмручен сблъсък, ако не си спомних думите на свещеника, че това което казва за него може да означава нещо съвсем друго. “ръпки ме полазиха.  ак щеше да се живее тук. ј от сутринта говорих много.  олко ли хора съм извадил от равновесие. ƒа говор€ безсмислици, като клисар€? Ќе. ѕак н€ма да се получи. “е ще се струват за мен безсмислици, а за други€т могат да означават обиди. “р€бва да мълча. ƒа мълча. » като го осъзнах започна повече да ми се говори. ÷€лата красота, спокойствие и блага атмосфера изведнъж ми заприлича на злокобна ирони€. –азбираме се, но не се сподел€ме. ≈зикът не е толкова съвършен като живота тук, но с него се търсим и можем да си кажем колко ни харесва това или оноваЕ ўе свикна. “р€бва да свикна. —вещеникът ми каза, че тр€бва да приема, че съм тук по собствена вол€ и ще го послушам. ўе го послушам. “ук може да бъде и прекрасно, само тр€бва да свикна, да свикнаЕ Ќе съм разбрал как стенанието е изл€зло от устните ми. ¬ид€х обърнатите бледи изражени€ към мен. —ъчувстваха ми, болеше ги с мен. “ози път се разбирахме. “ръгнаха ми сълзи. »зведнъж си представих какво е назад. ќбзе ме детинска слабост, но овлад€х €. «агубеното си е загубено, а не съм в јлкатрас или на западни€т фронт. —ъщо тъй както си намерих работата намирах и местата от които да пазарувам. Ќещо ме водеше. »нтуици€ ли? Ќе мисл€, по-скоро енерги€та на останалите. ћоже да се каже, че тук се общуваше. ¬еро€тно телепати€. » би било разбираемо всичко, ако все пак не се говореше. Ќо хората правеха опити. ¬иждах отстрани, че се и разбират. √овор€т неразбираемо за мен, но се разбират. Ќай-вече влюбени двойки. ¬иждах ги прегърнати да върв€т и да си говор€т. -“ъжна палуба е крокодилаЕ -¬реме за различно разсто€ниеЕ -’оботите ни са в часовникаЕ √ледах ги и се чувствах все по-изолиран. ѕон€кога приказките не изглеждаха толкова безсмислени: -ўе отидем ли до върха в уикенда? -ƒа, разбира се скъпи, но всичко е загубено. “върде добре се разбираме да е истина. »зричайки тези думи изглеждаше щастлива. Ќе бих € разбрал, но той € разбираше. »маше случаи в които не издържах и се засмивах и се криех за да не би реакци€та ми да е неадекватна. Ќо често се случваше да се чуе и подобен разговор. -ћишниците на сладурите уха€т на плесен. -”хае ли тъй наречената трева на празни приказки или ръмжи кон€ в аванс, че реката му е т€сна. ƒокато мълчах се разбирах с всеки, но по тъжно ми ставаше, че дума н€ма с кого да сподел€. Ќе беше трудно да се досет€, че при ц€лото това вавилонско стълпотворение има шансове да откри€ човека с когото да се разбирам.  акто виждах, че са се открили един друг. Ќо тук б€ха хил€ди. » за повечето думите ми означаваха друго, а не това което исках да кажа. —ближаваше ме изражението с н€кого. »скаше ми се да кажа какво мисл€, но не смеех, за да не ме разбере погрешно, да не бъде обиден, да не се отдръпне. ѕон€кога набирах кураж и се случваше. ћакар тук да не се стигаше до конфликти, защото знаехме къде живеем и от какво страдахме, думите все пак наран€ваха. »маше случаи в които се усмихвах в отговор на тежки обиди, но в себе си кърв€х и не можех да изтърп€ дълго човека който ги изричаше, макар да знаех, че той не знае какво означават те за мен. ѕредпочитах да мълча, за да не загуб€ близостта на н€кого. Ќо така и н€маше да намер€ истински близки€т човек. ¬се пак провърв€ ми. Ќе мога да го отрека. –азбрах, че тук има хора които с години, а дори и по ц€л живот не откриват други€т. ј само след месец и половина, въпреки плахостта си, б€х награден. «аговори ме т€. -“и си художника, нали? ’айде отговори ми иначе ще полуде€. “ърс€ теЕЌе теб, ама търс€Е¬същност теб търс€Ејма обърквам сеЕ ’убава беше. ћного млада, но вече побел€ла и все пак много хубава. Ѕолезнена нежност изписваше изражението й, а дискретен ерос плътните й леко разтворени устни. -–азбираш ли ме.  ажи ми, че ме разбираш. -ћисл€, че да. ”смивката й показа, че и т€ ме разбра. ќтидохме на една от местностите из които се разхождат влюбените. –азказа ми, че е родена тук. »дело й често да изб€га. «наела, че е трудно, че никой който е тръгнал към света не се е върнал. ѕопита ме хубаво ли е? »злъгах €, че е хубаво. ў€х да € излъжа, ако й б€х казал и че не е хубаво. ƒори когато се разбираме, думите не ни помагат да разберем.  азах й го.  азах й, че каквото и да й отговор€ все ще е лъжа. «асм€ се. «асм€х се и аз. ¬ечерта дойде с мен в дома ми. » зажив€хме заедно. ћного време беше нужно докато се разработи езика й, а аз възвърна сво€. —таваше ми мила когато не можеше да изрече най-обикновени неща. √убиха й се много думи и вместо мл€ко, например изричаше, Дтоплата п€на на животаФ, вместо роза: Дкървавата принцесаФ, вместо хл€б: Дтоплата под€лба с мили€тФ. ƒумите й често звучаха като поези€, затрогваше ме и съжал€вах, че тр€бваше да й казвам думата ко€то изведнъж щеше да измести ц€лата красота на търсенето й. Ќо се разбирахме и се обичахме чрез думите. ћного по-добре, отколкото, ако живеехме в света където общуването с всеки е толкова достъпно. » си мислех, че тъй като оцен€ваме нашето, то е съвършено. ƒо една вечер в ко€то се случи нещо което завинаги ни промениЕ ¬сичко течеше кротко. Ќахранихме се, после се излегнах по гръб, а т€ свила глава под мишницата ми играеше с пръст по гърдите ми, хапеше ухото ми и говореше глупости. »митираше тази или онази смешна фраза ко€то днес е чула. Ѕеше любимото ни забавление. —меехме се през сълзи като си припомн€хме н€кой бисер. Д—томасите пълз€т по склона щастливо са разтворени към в€търаЕФ Дѕак ми кацва муха отзад, защото стола бие песен като стадоЕФ ”нас€х се, но ми се припуши. -ѕодай ми цигаритеЕ-помолих € и нещо се случи. —кочи гневна. ÷€лата настръхнала. ѕриличаше на дива котка. ќчите й пламт€ха преди да се разридае. - ак посм€!  акво си позвол€вашЕѕадна ми в очитеЕќтвратително еЕ -Ќо какво? -Ќищо ли! ѕерверзник! јз те обичах, а тиЕ ќпитах се да й кажа нещо, но т€ поб€гна към бан€та и се заключи. —кочих и започнах да би€ по вратата. ¬еднъж ми каза, че там ще свърши, загуби ли и мен. Ќе й обърнах внимание, забравих го даже.  ак ще ме загуби като б€хме един за друг. «ащо ще го правим. ј и т€ е толкова лъчезарно същество, че н€маше да посегне на живота си. “ой течеше в не€. ∆елаеше €. —ега € вид€х в съвсем друг вид. «а секунди изл€ такава разрушителна енерги€, че всичко наоколо ми притъмн€. ¬ибрирах като струна.  акво си е помислила, че и казвам. –идаеше вътре. ќбърна приборите. Ѕлъснах вратата, но т€ е беше залостила с метални€т прът на метлата. Ќе можех да € отвор€. -ћол€ те, престаниЕЌе си ме разбралаЕ -“и си луд. ѕсихопат. «а каква ме имаш. » насто€ва. ѕродължаваше да не ме разбира.  аквото и да кажех щеше да бъде за лошо. ћълчах ли, не знамЕ ќбхвана ме безсилие. √убех €.  акво ставаше, защо ставашеЕ Ќе разбирах. Ѕ€х безсилен като в кошмар. » минутите изтичаха ужас€ващо бавно и ми се искаше да и говор€ много, много неща, но вс€ка приказка можеше да бъде опасна. —лед една погрешна дума всички следващи са погрешни. „есто се случва и отвън резервата. ћълчах и може би се молих. Ќе помн€. Ќе б€х на себе си. Ћутах се между сън и реалност. “олкова бавно течеше времето, а не можех, нищо не можех да стор€. ¬ътре беше бръснача ми, а т€ не изглеждаше добре. Ќе ми се е случвало да € виждам такава, никога не е била. —ега мъчително стенеше, хлипаше, гласът й се извиваше и виеше като бездомна кучка, удр€ше по стената. „увах € как си разкъсва дрехите и се въргал€т приборите по зем€та. ѕускаше водата и се кискаше като обсебена от демони. –азплакваше се и нареждаше сърцераздирателни изповеди. «наех, знаех, че ме обича, че не е имала другЕ ато го казваше още повече болеше. «адаваше ми въпрос, разбирам ли какво ми казва, а не смеех да й отговор€ защото н€колкото пъти в които опитвах € разгнев€вах повече. » така минаха часове. «амлъкна. —игурен б€х, че съм € изгубил. ќтпуснах се пред вратата. ќт болка се унас€х. “огава т€ отвориЕ Ћицето й беше подпухнало от сълзите. ќще беше мокро. »зхлипа н€колко пътиЕ » се прегърнахмеЕ ќт тази сутрин се обикнахме повече.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —“≈‘јЌ ƒ»ћ»“–ќ¬  –Џ—“≈¬ ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2006-05-23

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от: godforsaken,
÷икъл: »«Ѕ–јЌ» –ј« ј«»
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
¬иртуален секс, ли?
 
  ѕосещени€: 4658  ќтзиви: 3
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
28-06 »грата
28-06 ћечта за книга
28-06 ÷ената на емигранта
28-06 ÷иганска любов
28-06 70 години Ѕургаско кабелно радио
ѕълен списък