Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  "«а писането: ћемоари на зана€та" - —тивън  инг
   нигата ще ви хареса ако:- се опитвате да пишете и искате да чуете немалко добри съвети- сте от върлите фенове на  инг и четете всичко негово- сте се опитвали да
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от afala
 
“≈–јЌ— »я“ Ќј„»Ќ
≈Ћ‘»„≈— ј ѕ≈—≈Ќ
ƒве луни
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



≈лена ѕавлова ѕавлова(afala)>>ƒве луни  
ƒве луни
  ≈лена ѕавлова ѕавлова (afala)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
Ќиско над хоризонта вече се очертаваха надупчените чела на двете луни. ¬се още беше горещо, но  еа не можеше да чака повече. »зпълз€ от дупката между скалите, където беше потърсила прикритие от обедната жега. »зпитът тр€бваше да е приключил още вчера. ‘актът, че и днес крачковците на комиси€та никакви ги н€маше наоколо все още не € притесн€ваше много - всеки знае, че изпитът по оцел€ване за това е изпит по оцел€ване, за да ти донесат ц€л куп фалшива информаци€ и при все това да се справиш. “ака че т€ просто беше фиксирала посоката и върв€ ц€ла нощ с очакването да се натъкне на квесторите н€къде по път€ към тролбурга. Ќе ги срещна. Ќ€маше ги и тази вечер и сега вече започваше да се чувства леко изнервена. »зпитът траеше седем дни; провизиите и водата й б€ха точно изчислени.  еа се беше постарала да спести малко - за всеки случай, в пустин€та просто тр€бва да си нащрек, но високите температури си имат и високи изисквани€. ≈, на този климат човек се обезводн€ва за двадесет и четири часа, до четиридесет и осем вече не е в състо€ние да се движи, а най-късно на шейсети€ час...  еа подозираше, че цифрите са дори леко завишени.  оето пък означаваше, че ако до сутринта не намери изход, н€ма да доживее до следващата вечер. ¬ариантите, както го виждаше, б€ха два: оптимистичен, щеше да се натъкне на комиси€та по н€кое време тази нощ и да й съобщ€т, че е издържала изпита; песимистичен, че не е издържала изпита по неизвестни причини и комиси€та € е зар€зала. Ќосеха се слухове за н€кои от хаховците, изчезнали безследно по време на теста... Ќо пък сами€т факт, че си оцел€л седем дни би тр€бвало да означава добра оценка. »маше и трети вариант, допусна, докато равномерно ускор€ваше крачка по посока надупчените луни - че се е загубила по н€кое време и се е отклонила от предполагаеми€ маршрут толкова, че комиси€та не може да € намери.  оето, първо, беше от категори€та на песимистичните варианти и, второ, беше равнозначно на лоша оценка. —лънцето най-сетне изчезна зад хоризонта, небето доби мрачни€ си оттенък на сиво, въздухът позахладн€ и стотиците хил€ди звезди грейнаха успокоително, сплитайки се в познатите от най-ранно детство мотиви.  еа премина в равномерен б€г и се постара да избута в н€кое далечно ъгълче на мозъка си всички странични мисли - оцел€ване, изпит, дом, сочни плодове, вода, при€тели, познати лица и ловни територии... ¬ажното беше да тича, упорито да следва лунната пътека и да стигне колкото се може по-далеч тази нощ. ќстаналото н€маше значение. ѕри все това, когато луните се изкачиха високо, т€ вече удобно беше потънала в езерото на спомените. Ќейната ста€, високо горе в кулите на тролбурга. Ѕеше опасана от леко накъдрено косъмче с нежни бледи листенца, мустачетата му вис€ха навън от зиналата нощем пора и сигурно след година-две тролбургът щеше да образува и гънка-балкон.  осъмчето вече плододаваше.  огато откъсна първи€ му плод - сочен и добре нал€т, сладък, златист като п€съка -  еа внимателно събра семките и тържествено ги хвърли през пората. Ќека се пръснат и дадат живот, и донесат благодат на нуждаещите се, както се пееше в ѕесните на тролите. «алата с лишеите - към не€ водеха множество кривуличещи, тесни коридорчета-капил€ри, както и една по-широка артери€, но беше встрани от главните пътища. Ќамираше се в сърцевината на кулата, н€маше пори и вътре винаги цар€ха прохлада и полумрак. —амо месните лишеи хвърл€ха бледи, призрачни отбл€съци по порестите стени. „овек можеше да поседне на пейките в нишите и да вдъхва сладки€ аромат. ѕочти винаги имаше и н€кой от чираците на готвачите, да пренасочват лише€ към слъзните каналчета на стаите или пък да подкастр€т узрелите участъци.  еа винаги се усмихваше при вида на чирачетата, понесли грамадни кошници с още потръпващи, сочни късове зр€л лишей, които довечера щ€ха да вл€зат в менюто... —тълбището - най-гол€мата артери€, ко€то минаваше вертикално през ц€лото т€ло на тролбурга. ќпасваше € гъста мрежа мускулни влакна, напречните израстъци на които с годините се б€ха вроговили и представл€ваха удобни широки стъпала. ƒецата обичаха да се спускат като маймунки встрани от стъпалата, да стъпват несигурно по тънките ластари и да паникьосват родителите си. Ќо наблизо винаги имаше кръвни телца - многоръки и многокраки, с €ки лапички и опашки, ококорени с ц€л кичур очички - и ако се случеше н€кое от хлапетата да се изтърве, те бързаха да се притекат и да го подкреп€т. ћехурът - ц€ло малко море, пълно със свежа вода и неизброими форми на живот. » тук н€маше пори, а от тавана винаги капеше, дъждец със свежо ухание. ћожеше да поплуваш навътре, да си събереш ц€ла торба краставички или да влезеш в епична битка с орл€к белезникави змиорки, а фините да ти помагат и накра€ да си поделите пл€чката. ћожеше и да се покатериш по мускулните влакна на стената - дебели като ръка и много по-здрави от тези в артериите - и да се конкурираш с кръвните телца за па€чета и други вкусни вредители. ј ако продължиш напред по влакната, накра€ ще стигнеш до сами€ таван и там ще си набереш сапунени плодчета - мекички, малко лигави и идеални да си измиеш косата.  ато ги откъснеш, можеш да се пуснеш и да се гмурнеш в най-дълбокото. Ћетиш надолу цели десет метра... ѕък можеш и просто да събираш оксалатни камъни по дъното. »ма големи като човешка глава и стават страхотни статуи. ћалките са идеални за бижута. », разбира се, накра€ тр€бва да идеш да се отблагодариш на тролбурга - да се спуснеш надолу, надолу по стълбата и да клекнеш над „ервото, заобиколен от кръвните телца. “е хвърл€т вътре отпадъците си; и ти тр€бва да го сториш, за да може цикълът да се затвори, затоплената каша да ферментира и тролбургът да € положи на зем€та след себе си, заедно с безбройни семенца и кълнчета - малък оазис на благодат сред жестоката, стерилна пустин€. » тъй, след като си жив€л вътре в тролбурга - и си жив€л добре, и си се ползвал от благата му - на свой ред ставаш част от цикъла. –астени€та може би ще оцеле€т, ще се разсел€т, ще дадат плод и ще изгни€т, и ще облагород€т още късче пустин€, и след много, много години пустин€та ще стане рай. ѕървото излизане - господи, беше толкова развълнувана! Ѕеше на девет и щеше да ходи с групата си да събират малки крачковци. —пуснаха се по —тълбището и по страничните ходове край „ервото. » после б€ха на повърхността. ѕълз€ха с дупетата назад по грапавата, нар€зана и изсушена от вековете кожа. Ѕеше много смешно... а после стъпиха на п€съка, учителката им нареди да се стро€т в кръг - и да погледнат нагоре - и  еа чак усети буца в гърлото си. Ѕеше привечер, жегата вече спадаше, луните вис€ха ниско над хоризонта, а пустин€та беше тъй необ€тна и тролбургът толкова гол€м... ¬еличествен беше. ≈дно е да гледаш бургите на снимки, а съвсем друго - да си тук, до тво€т собствен дом и да съзерцаваш назъбени€ му силует, който закрива половината небе, да виждаш разкритите пори, вс€ка от които е нечи€ ста€... ƒа наблюдаваш отблизо един св€т - мъничък спр€мо ц€лата тази безконечна пустин€, но огромен, когато си на девет или деветнадесет, или дори деветдесет... “огава не хвана нито един крачко, разбира се, но пък осъзна нещо много по-важно - не точно смисълът на живота, но поне неговото естество. ¬се още тичаше, когато небето започна да просветл€ва и си€нието на безбройните звезди над главата й полека-лека намал€. ¬ първи€ момент, когато го вид€, си помисли, че има халюцинации - можеше да се очаква, като се има предвид, че усещаше езика си като чуждо т€ло в устата, изсъхналото й гърло дращеше при вс€ко вдишване, а дробовете й свист€ха като ковашки мехове. Ќо, господи, не беше мираж или видение, силуетът му се очертаваше на фона на небето.  еа сви към него - щеше да е по-лесно първо да се добере до ивицата растителност и да € следва, но н€маше време, ден€т вече беше напъпил и, ако не се скриеше от горещината в тролбурга, жива щеше да се опече. ѕозволи си дори да ускори ход, докато лениво се чудеше как е могла дотам да обърка посоките - според не€ бургът й тр€бваше да се движи тъкмо на обратната страна и под друг ъгъл. ≈, без значение беше, по-важното е, че се прибираше у дома. — малко късмет, изпитът щеше да приключи. ¬се пак се беше надценила.  огато стигна до торната ивица - двудневна давност, едва напъпили кълнове - вече едва креташе и пред очите й се мержелееха черни кръгове. «а малко да се блъсне в стената на тролбурга. —л€по протегна ръце, напипа гънките и запълз€ нагоре, към прохладната утроба. —транно, помисли си, къде ли са наблюдателите и защо никой не идва да й се притече на помощ? »ли и това беше част от изпита? ѕосле най-сетне се добра до входното отверстие - защо не напипваше втвърдени€ ръб на подпорите? - пъхна се през започналите да се затвар€т кожни ципи и омаломощена падна на нещо меко. Ѕлагословената хладина € обгърна.  огато дойде на себе си, дори не знаеше кое време е. ќсвен на меко, беше и на мокро - влагата благотворно галеше изсъхналата й, напукана кожа. ќтвори очи, зърна над себе си тавана на ћорето и се засм€ дрезгаво. ¬сичките безумно тежки тренировки през детството й не б€ха отишли напразно, съзнанието й можеше да изключи, но оцел€ването й беше вл€зло буквално под кожата. ћожеше да си представи що за гледка е била - пълз€ща като лишено от разум кръвно телце, напред и навътре по завоите, докато се довлече до водата, защото не е важно само да се подслониш от изпепел€ващото слънце, тр€бва да си възстановиш течностите, преди нарушени€т електролитен баланс да те е убил. ќбърна се по корем, пи вода и с доста усили€ се спр€ след първите н€колко глътки. јко прекалеше, щеше да повърне, знаеше си го. Ќадигна се, наплиска се и се извърна. ¬кусът на водата беше странен - благословено-живителен, но все пак странен - и т€ го беше отдала на обезводн€ването. Ќо не можеше да си прави повече илюзии. “ова изобщо не беше нейни€т тролбург. Ќе се виждаше жива душа наоколо, мускулните влакна б€ха натежали от странни плодове, формата на брега и входа не беше съвсем същата, дори мотаещите се насам-натам кръвни телца не изглеждаха както тр€бва...  ъде, по д€волите, се намираше?  олебливо пристъпи към стената и си откъсна н€колко плода. »зплю още първи€ - имаше ужасен вкус! -  ой, за Ѕога, би могъл да €де това чудо? - промърмори под носа си и излезе от ћорето. “ръгна по артери€та, все още вървеше малко на автопилот и за малко да се блъсне в насрещната стена при заво€. ƒа, конструкци€та на тролбурга беше същата, но не и размерите. ѕо-малък, този определено беше по-малък. » може би необитаем, ако се съди по необраната реколта и затлачвани€та. ѕътем пробва още н€колко плода и стресна ц€ла група кръвни телца. ѕлодовете не ставаха за €дене, телцата не биваше да б€гат от не€. «ърна лишеи там, където изобщо не тр€бваше да ги има, на крайно неудобно м€сто насред кръстопът на капил€ри. ѕак там, близо до т€х, приканващо примл€скваше и вратата на ста€, ко€то в нейни€ собствен дом използваха за склад. –еши да рискува, извади ножа си и отр€за солиден къс от лише€. ¬ратата € пропусна след кратко колебание.  акто и беше предположила, ста€та имаше пора, вече притворена заради дневната горещина. ќбитаваха € две косъмчета, накъдрени по познати€ й начин и отрупани с €рки позлатени плодове. ќпадалите листа си лежаха на пода, все едно кръвните телца не б€ха влизали тук от седмици. “олкова по-добре, реши  еа. —бута листата на купчина - адски трудна задача, както й се стори - седна на меката им подложка, лакомо впи зъби в лише€ и остана доволна да установи, че вкусът е леко непри€тен, но не и непоносим. ѕогълна всичко до последната хапка, облиза потекли€ по пръстите си сок, насили се да преглътне и два-три плода, б€ха по-скоро стипчиви, а не сладки. —лед това просто се сви на листата и заспа. —ъбуди се от мощни конвулсии. »маше чувството, че т€лото й се разкъсва отвътре, болката беше кошмарна. ѕовърна полусмл€ната си закуска, стомашните сокове имаха зловещо-зелен цв€т и киселината изгар€ше устата й. »скаше й се да се върне при ћорето и да разкара тази ужаси€ от гърлото си, но просто н€маше сили да се надигне. —амо извърна глава, изпълз€ на н€колко сантиметра и пак повърна. ѕростена, когато след поредната конвулси€ усети по бедрата й да тече топла, смрадлива стру€. ѕовторно € събудиха кръвни телца - сто€ха от двете й страни, вперили в не€ кичурите си очички. ≈дното € боцкаше с острото нокътче на предни€ си крак. ƒругото € опипваше с хоботчето си. —мукалцето му беше хем лепкаво, хем студено и едва чуто жвакаше всеки път, когато поглъщаше капчица от потта й. - ћахайте се! ќставете ме да умра! - пошепна т€, но дори не беше сигурна, че е чула гласа си. ¬ъв всеки случай, телцата не трепнаха. —ледващи€ път, когато отвори очи, в ста€та имаше осем или девет кръвни телца, а пората беше широко отворена да поеме нощни€ хлад. ѕосле пък пората още беше отворена, но телцата си б€ха отишли. ќколо  еа на талази се носеше смрад, ц€лата беше изплескана със собствените си отпадъци, едната й ръка беше в кръв - но се чувстваше по-добре. ѕоне съзнанието й беше €сно, нищо че дори да си отвори очите беше кошмарно усилие. ћина доста време, преди да успее да събере достатъчно сили да изпълзи в отсрещни€ ъгъл, на чисто. “ака гледаше към раницата си. “елцата € б€ха скъсали и б€ха пръснали съдържанието й - семенца, плодник на лишей, дрехите й, крачкомерът, далекогледът, картите върху свитък изсушена кожа... ƒоплака й се при вида на тази разруха, но очите й б€ха сухи, пак се обезводн€ваше. Ќемощно се претъркули към стената - и се втренчи право в едно от мустачетата на косъмчето. Ќа него вис€ха два плода и с т€х ставаше нещо странно. »змен€ха се, можеше да се закълне в това, б€ха станали мъничко по-бледожълти, н€как по-обли и длъгнести... или халюцинираше? »зтощено затвори очи. Ѕеше ден и беше горещо, сигурно защото пората се опитваше да проветр€ва помещението. »зотзад се чуваше н€какво жвакане, но  еа дори не беше в състо€ние да се обърне по гръб. ѕлодчетата вис€ха досами устата й - добре нал€ти, златисти като п€съка - и след безкрайно много време т€ вид€ ръката си да пълзи към т€х като умиращо животно... и да ги откъсва. Ќатъпка ги в изпръхналите си устни. Ѕ€ха сочни и сладки, почти каквито ги помнеше. ѕреглътна, семчиците се стекоха от устата й заедно със струйка слюнка и сок. «атвори очи. —ънуваше, че се тъпче с лишей, къса го направо от стената и го бута в устата си, а вкусът му е благословен, най-вкусни€т лишей, какъвто н€кога е €ла, дъвче го и скимти като животно, лакома до премала. „ак когато пръстите й напразно зашариха по кожата на ста€та и не напипаха дори туфичка още, осъзна, че това изобщо не е сън - плодникът беше усп€л да върже и т€лото й, подсилено малко от плодовете, € беше повл€кло безпаметна към вкусната храна... и към влагата в живителните сокове. Ќабра си още н€колко плода - тези изглеждаха нормално. ћеждувременно пак беше паднала нощ, а стената беше усп€ла да всмуче телесните й отпадъци и само суха, ронлива коричка по пода й напомн€ше за кошмарното прежив€ване. ѕоз€па €, все още несигурна в себе си - беше оцел€ла, кой знае как и защо ли плодовете и лише€т първо б€ха отровни, а после не? - и накра€ тромаво се изправи. “р€бваше да пийне вода! “ози път се сети да си напълни манерката от ћорето, поотми и мръсоти€та от себе си. ѕи, €де, спа, отново €де, а отвар€щата се и затвар€ща се пора отмерваше изтичащите покрай не€ часове.  ласната ста€ беше просторна и светла, винаги светла, защото част от стената граничеше с ръба на фасетното око, а то не се затвар€ше. Ќо беше и винаги прохладна, дори денем, защото € миеха слъзните канали и € охлаждаха, както и самото око. “ролбургът гледаше напред, към пустин€та. ѕон€кога, когато уроците б€ха скучни,  еа се чудеше какво ли е виждал той през безбройните векове на пътешествието си. Ќощем потегл€ше - бавно, бавно, чутовното му туловище се надигаше на порестата си подложка, милиони псевдоподи прес€ваха п€съка и теглеха стотиците хил€ди тонове напред и все напред по курса, повдигнатата като шейна предница загребваше и поглъщаше най-горни€ почвен слой; скали и песъчинки се смилаха във вътрешността за да бъдат добавени накра€ към торната каша в „ервото... ѕон€кога тролбургът изминаваше километър, пон€кога два или три, в търсене на минерално находище. —утрин подложката спадаше, псевдоподите се забиваха в пустин€та и бургът заспиваше, все тъй втренчен в безкра€, а сондите-корени всмукваха ли всмукваха вс€ка молекула влага и ценни вещества от дълбините... »мал ли бе планини този св€т, чудеше се  еа и дали тези странни създани€ ги б€ха из€ли в хил€долетните си скитани€?  олко по-мъртва би могла да е била пустин€та, когато първи€т тролбург е преминал първи€ си километър? » колко са бургите, които прошарват жълтеникавата пустуш с ивици зеленина? - Ќе, не е имало катастрофа - разказваше учителката в светлата класна ста€. -  орабът е кацнал нормално, той просто никога не е бил предвиждан да излети. ѕредставете си семената, които в€търът разнас€ - и ние сме били семе като т€х. ѕон€кога те намират къде да пуснат корени и да всмучат вода, и да порастнат, пон€кога в€търът ги носи с години, а пон€кога стигат до благодатна пръст... ¬ бордови€ дневник ще видите интересни доклади и съобщени€ за колонии, покрай които сме преминали. —ветове, населени от хора - от кораби като наши€, прелетели през космическата бездна за да засе€т човечеството. —транни светове и много различни, но все човешки дом. - ≈, да, но всички те са годни за живот! - възраз€ваха учениците. - ƒа, н€кои са благодатни - учителката винаги се усмихваше - но на други услови€та са близо до граничните. ќсвен това никой там, на «ем€та, не е очаквал да попадне на такъв странен св€т като наши€. ћашините са машини, те имат програми... досущ като тролбургите. ∆ивей, движи се, разнас€й семена, посей ги там, където могат да прихванат. ћашините не отчитат истината, каквато € виждаме ние хората. ¬сичко е в бордови€ дневник. ўе видите сами - услови€та, както машините са ги видели, са в рамките на граничните. —амо дето не е имало хора да им кажат, че животът, който са засекли, не е такъв, какъвто от «ем€та сме очаквали. Ќе е имало хора да им кажат как да тълкуват регистрираното в дневника. ≈, ние все пак сме имали късмет. ѕреди да се преселим от кораба, един от учените е провел изследване с компютрите за да уточни степента на възможна грешка. јко допуснем, че наши€т св€т е възможен, и са възможни още по-абсурдни светове от него, можело е да попаднем и на такъв, където не бихме оцелели, но според машините би съответствал на граничните услови€. - Ќе бихме оцелели и тук! - възраз€ваха учениците. - ƒа, но близо до кораба е преминал тролбург и изследователите са успели да го опитом€т. ѕредците ни са се заселили в него, после са опитомили и други... Ѕлагодарение на т€х сега сме тук.  еа гледаше през окото, към жълтата пустин€, и жълтото небе, и се чудеше.  акъв странен обрат на еволюци€та бе породил титаничните тролбурги? «ащо, самите те живот, сееха живот след себе си? ƒва пъти, докато растеше в утробата на бурга, б€ха пресичали торни ивици на други чудовища. ÷€лото огромно туловище се вдигаше във въздуха - първо предницата, нагоре и в дъга, докато опре от другата страна на растителността, после средата като мост и накра€ задницата - и това костваше много енерги€ и усили€ на тролбурга. Ќи една тревичка не биваше да бъде смачкана...  акво ли би се случило тогава, когато ц€лата планета се насече от ивици и се наложеше да ги прескача непрекъснато? ј когато светът стане рай и тревата порастне навс€къде? ј когато... Ќе беше сигурна колко точно дни са минали - от шест беше в съзнание и възвръщаше полека-лека силите си, но н€маше представа дали преди това е боледувала три, четири или дори повече. ¬ъв всеки случай, вече беше загубила в€ра, че крачковците на комиси€та ще се по€в€т. », когато вечерта се събуди, както винаги, още при първото трепване на пората, реши, че се чувства достатъчно добре да предприеме по-сериозна експедици€. ќтр€за си лишей, събра плодове, напълни си манерката и пое към стълбището. ¬сичко в ста€та й, а и в околните капил€ри, дори вече и по брега на ћорето, беше годно за €дене и подход€що за не€. Ќо в по-далечните коридори, докъдето беше стигала, промените още не б€ха настъпили. “ака че тр€бваше да се запаси, ако не иска да изкара още една подобна криза. ¬същност, като се замислеше, именно отделеното от не€ тогава, а също и семената и плодниците от раницата й, и кръвните проби, които телцата й б€ха взели, б€ха помогнали на бурга да се промени. “ой € хранеше, поддържаше живота й, както и на вс€ко друго същество в себе си. ≈, тр€бваше му време, но, за бога, та той все пак беше огромно животно. ¬същност, каза си  иа, докато разгръщаше разраслите се мускулни влакна около основата на —тълбището, погледнато от този ъгъл, точно в момента т€ опитом€ваше тролбурга, вървеше по стъпките на древните си предци, в отча€нието си проникнали в един такъв... ѕо стар навик, докато подбираше по-дебелите стъбла - тези тук не б€ха вроговени в стъпала като стълбите у дома - се запита колцина ли от първите колонисти са загинали, защото подобен начин на живот ги е ужас€вал... и колцина ли са умрели, докато онзи първи тролбург се опитоми и ги приюти в утробата си.  атереше се все по-нагоре и по-нагоре, направо зама€на от изобилието и богатството, които € заобикал€ха. √ол€ма част и от плодовете, и от съществата, които срещаше по мрежата, изобщо не съществуваха у дома. Ѕи могла да вземе кълнове и бебета, да ги пренесе вкъщи и... сурово си напомни, че всички те - поне засега - са отровни за хората и, значи, опасни. «ърна гол€м па€к, който си беше сплел гнездо в болезнено побелели от досега му влакна и беше приклещил две кръвни телца. «наеше, че рискува, но се отклони към по-нестабилните участъци и уби па€ка с н€колко ловки удара. “елцата й се ококориха, размахаха кичурчетата си очи и мигом помъкнаха трупа на врага си надолу, към „ервото.  олкото по-нагоре се изкачваше, толкова по-странна ставаше флората и по-малко познати неща срещаше. ƒори цветовете б€ха н€как необичайни. “ака се беше наострила, че за малко да изпищи, когато ръката й напипа вроговено стъпало в по-старите слоеве на мрежата. Ќе беше като у дома, пък и тънките власинки на младите ластарчета вече го покриваха почти изц€ло, но вдлъбнатинките за пръсти още се усещаха - и не б€ха... правилни. ¬ъодушевена,  иа потърси друго стъпало. Ќамери го доста по-нагоре и малко по-встрани, отколкото очакваше. ј горе, на големи€ аортен изход личаха следи от почти разградени вече подпори. ÷ветът на всички листа и ластари, и дори отчасти на стените, беше н€как гневно червеникав. - ƒа си виждала н€кога нещо такова? - попита сама себе си  иа и си отговори. - Ѕургът е бил обитаем, не съм аз първата, ко€то го опитом€ва. —амо че кой, по д€волите, е жив€л тук? “ук горе, в кулите, дори капил€рите и стаите не следваха точно познати€ мотив, т€ посто€нно се натъкваше на разклонени€, които не си б€ха на местата. ѕък и следите от чуждо присъствие ставаха все по-очебийни, макар и доста стари. ћоже би, ако се беше заела да претърсва стаите, щеше да открие и лични вещи, но различи€та започваха да € притесн€ват и  иа забърза към командната зала. Ќе би могло да се каже, че бургите имат обособен мозък. Ќервната им система и неголеми клетъчни възли пресичаха ц€лото т€ло - и не можеше да е иначе, защото чутовното същество не би могло да реагира достатъчно бързо. Ќо все пак горе и в предната част, зад и между очите, нервните влакна б€ха значително повече и се преплитаха в използваема мрежа. ќсвен това... „ак дъхът й спр€, когато зърна първи€ участък от тръбата, издул кожата на стената и тръпнещ с нежна пулсаци€. —амо беше учила за това и сега се надсм€ сама на себе си, защото когато минаваха биологи€та на бургите, уроците за половата система й се струваха скучни. “а кога би могла да срещне друг бург? ј сега се намираше във вътрешността на женски екземпл€р и направо тръпнеше от благоговение. ќще н€колко крачки, тръбата се разшир€ва и вече върви плътно под кожата и... - ƒа! - триумфални€т вик неволно се изстръгна от гърлото й. “ам, където у дома имаше каналчета на семепроводи и басейни за сперма, тук в удобни маточни гнезда почиваха €йца. Ѕ€ха почти колкото човешка глава, сбръчкани и вроговени като самата кожа на бурга, но и н€как... живи.  еа погали едното и по повърхността му веднага изби сок. — лепнещи пръсти т€ посегна към талисмана на врата си и го стисна. ”смихна се, тръсна глава и забърза нататък по артери€та. “очно както у дома, бомбените канали се отвар€ха при приближаването й. ѕокатери се в един и остана много доволна да види широки€ хангар и порастнали€ на тавана планер. Ѕеше зр€л и, макар и с малко странновата форма, определено ставаше за летене. ќтзад, между прегънатите още криле, се крепеше сложна система мускулни джобчета.  еа бръкна вътре и стените им се свиха за да обхванат слабо ръката й. ƒа, определено планерът беше узр€л. ” дома джобът представл€ваше бутилка за сперма, тук беше гнездо за €йце, но и в двата случа€ щом беше годен да стисне и пази повереното му, крилете б€ха достатъчно твърди за да нос€т товар. - „удесно! - промърмори под носа си, докато заднешком се спускаше по канала.  омандната зала се оказа поредната изненада. ѕодсъзнателно очакваше нещо подобно, може би, но... ” дома тук б€ха вързали част от апаратурата на кораба. — времето и тролбургът се беше научил да отглежда нужните им прибори - или пък екзобиолозите от екипажа го б€ха научили, в училище така и не им б€ха преподавали подробно този етап. ¬ажното беше, че имаше екрани, клавиатури, писци, плотер, чертожна маса за топографите... ќсвен това тук се намираха ѕредците. ѕърви€т, беше им об€снила учителката, случайно станал жертва на системата, мустачетата го заловили и го лепнали за стената. Ќо когато хората се убедили, че той е добре, просто участва в симбиотична връзка с тролбурга, наред с всички останали пленени от мустачетата същества, се научили и да използват пълноценно този дар божи. ѕредците не говореха много, особено най-старите. Ќо в случай на нужда вахтените винаги можеха да потърс€т съвет от т€х, най-блест€щите умове сред населението на тролбурга. —поред една от теориите така бургът просто можеше да се пригажда по-добре към живи€ си товар, според друга той използваше мозъците и познани€та на свързаните със себе си да разсъждават вместо него - без сам да е разумен, добиваше разум. ј може би и двете теории б€ха верни? » в тази командна зала имаше апарати, обрасли тук-там с лишеи и влакънца. »маше уреди странни и причудливи, непознати и необ€сними. » б€ха много - повече, отколкото н€кога са се събирали в родни€ тролбург на  еа. –астителните им аналози, гневно-червени, също б€ха необикновени и непривични. ј ѕредците, боже мой... “€ не изпищ€ само защото се боеше да не ги събуди. Ѕ€ха четирима, окачени на стената сред всички останали представители на фауната. Ќа ръст колкото човек, но ръбати и непропорционални, те не приличаха на нищо, което н€кога бе виждала на снимки от «ем€та или пък сред торните ивици в пустин€та. »маха люспи, досущ като сами€ бург. “елата им б€ха ръждиво-кафеникави, а на главите им като шлем лежаха рогови кори със същи€ гневно-червен цв€т като растителността тук горе. јко до момента  еа си беше въобраз€вала, че, каквито и странности да забел€зва, все пак бургът е бил обитаван от нейни€ народ, вече не можеше да се придържа към тази илюзи€. ѕредците в залата не б€ха хора. ѕърви€т й порив беше да се обърне и да изб€га. —труваше й се, че € наблюдават, че от бомбените канали ей-сегинка ще скочат живи и несвързани със стената тези люспестите и... Ѕавно си пое дъх и бавно го изпусна - като при лов на поотраснали крачковци. ¬ажното беше да се успокоиш, да не се поддаваш на паниката... ѕредпазливо се обърна с ръка на ножа. Ќаблюдаваха €, разбира се. Ќ€колко кръвни телца се б€ха скупчили отзад в коридора и се блещеха срещу не€.  еа изчака н€колко секунди сърцето й да се успокои и пристъпи навътре в залата. «вездите грееха €рко и на екраните, и през очите на тролбурга. ≈дната нащърбена луна висеше току пред не€, с€каш подигравателно € наблюдаваше. Ќ€кои от апаратите още работеха. Ќещо подобно на плотера у дома например определено чертаеше карта. “€ вдигна кра€ й и € прегледа. ѕочти веднага в очите й се наби късичката надлъжна лини€, пресичаща маркирани€ курс на този бург. “р€бва да беше нейни€т собствен дом, чи€то ивица този тук беше прескочил по път€ си. јко беше права, то те се движеха под малък ъгъл един спр€мо друг.  ога обаче се б€ха разминали? ¬ какъв мащаб се чертаеше тази карта? ѕостави си въпроса по друг начин. –азминаването определено не беше станало след като е оздрав€ла, защото н€маше как да пропусне катаклизмите при прескачането на ивицата. «начи, не по-малко от шест и не повече от десет, максимум дванадесет дни, но не беше убедена, че е боледувала толкова дълго. ¬ най-лоши€ случай нейни€т дом тр€бва да се намираше на може би десетина километра от тук - всъщност правата лини€ би тр€бвало да е по-къса. «ависеше от ъгъла на разминаване. ќсвен това ако родни€т й тролбург беше в обхвата на уредите, щеше да е отбел€зан на картата, значи така можеше да изчисли и мащаба и... ”смихна се триумфално. ¬еро€тно, ако не беше случайността да се натъкне на този бург, до сутринта на онази фатална нощ щеше да е забел€зала дома си. ≈, въпрос на късмет. ѕросто все пак се беше движила в не съвсем правилната посока, но е щ€ла да успее да се прибере още тогава. Ќабел€за посоката, извади далекогледа си и се приближи до ръба на окото. ѕретърси хоризонта. »маше ли € онази черна с€нка? јко да, то тр€бваше да се вижда и през ден€. Ќо пък, ста€та й беше от другата страна, а и не беше обикал€ла кой знае колко, не и с цел да наднича през порите, пък и в Унейни€ районФ се намираше доста по-ниско... —ви рамене, прибра далекогледа и излезе от залата. јстрономи€... астрономи€та й беше интересен предмет. ”чеха за звездите, за луните и защо този св€т е такъв, какъвто е. - Ѕро€т на възможните цивилизации с развит разум може да се определи по следната проста формула - об€сн€ваше учителката, - създадена още през двадесети век на «ем€та. Ќаписа € на стената: N=R*fpneflfifcL - “ова уравнение би тр€бвало да израз€ва бро€ на технически развитите цивилизации в ћлечни€ ѕът или дори във ¬селената, според факторите, нужни да поддържат разумен живот. ѕървите три фактора са физични: коефициент на формиращи се звезди, процент на онези от т€х, които имат планети, среден брой планети на система, способни да поддържат живот. —ледващите два фактора са биологични: коефициент на планетите, на които действително възниква живот и коефициент на онези, на които той стига до разум. » последните два фактора са социални. “е представ€т онази част от планетите с разумен живот, които включват технически развити цивилизации, способни на междузвездни пътешестви€ и средната продължителност на съществуване на подобни цивилизации. ¬секи от тези фактори трудно може да бъде измерен. ¬ече е доказано, че съществуват пригодни за живот планети - земните колонии са изградени на такива. Ќамерени са също и артефакти на чужди цивилизации, това сме го минали в часовете по истори€. —ледователно не сме сами... “ъй че минимални€т възможен резултат от пресм€тането на тази формула вече не е единица. Ќо, не само до момента на изпращане на наши€ кораб, а дори и в кра€ на полета му представители на такива чужди цивилизации все още не б€ха открити, нито на «ем€та, нито на колониите, покрай които сме преминали. -  акво общо има това с астрономи€та? - беше си позволила да попита  еа. - ћного просто, скъпа. ƒнес ще разглеждаме звездните купове. ѕричината корабът ни да бъде изпратен към един такъв е именно контакт с чужди цивилизации. - Ќо... - ƒа, знам, все още не сме установили контакт. Ќо, след като взели предвид процента на пригодните за живот планети, бро€ на онези от т€х, на които са намерени артефакти, а и много други фактори, земните учени стигнали до извода, че съществува нелош шанс поне една от пет-шест хил€ди звезди да притежава планета с развита техническа цивилизаци€. «а това и сме тук. јко учените са прави, н€къде в наши€ звезден куп, в чиито център сме, би тр€бвало да живе€т поне двадесет цивилизации и с поне една от т€х все н€кога ще се срещнем... ≈, правилата се изучават в часовете по екзобиологи€, а ние нека се занимаем със състава на звездните купове. “ова, което виждате нощем, са само част от всички звезди, които... ‘ормули. ѕравила.  райно безсмислено. “ук, на тази изпечена и мъртва зем€ н€маше извънземни. ѕък и да имаше, едва ли точно  еа щ€ха да срещнат като за пръв контакт. “€ пак се заз€па през окото и се зачуди какви ли изумителни гледки бе виждал тролбургът по път€ си... и има ли въобще изумителни гледки в спечената от горещина пустин€. –азполагаше с почти ц€лата нощ и все пак т€ не й стигна, защото не искаше да пропусне нито една подробност. «апочна от най-горните помещени€ и методично усп€ да обходи горе-долу половината бург. Ќ€маше абсолютно никакви следи от скорошни обитатели - и почти никакви вещи по стаите. Ќамери само н€колко стари карти, две-три дреболии - може би играчки, а може би уреди с не€сно предназначение. »маше и нож от странен червеникав метал, беше остър, но изключително гъвкав.  ато ц€ло обаче тролбургът изглеждаше напуснат. ќбитателите му с€каш си б€ха събрали багажа и б€ха изчезнали, захвърл€йки сред себе си само непотребните боклуци.  ръвните телца сигурно доста б€ха помогнали с почистването, прибирайки дрехи и всички органични предмети. «ащо обаче, запита се  еа, в такъв случай тези... извънземни... не си б€ха откачили и апаратурата от командната зала? ѕредците н€маше как да си вземат, те веднъж и завинаги са се сраснали с организма на бурга, но разните екрани, плотери, клавиатури... ≈, сигурно н€къде горе имаше бордови дневник и учените у дома все щ€ха да успе€т да го разчетат. Ќамереното прибра в раницата си, използва ранната утрин да се запаси с вода и храна и се чувстваше толкова въодушевена, че см€таше, че н€ма да може да заспи. Ќищо подобно - т€лото й, както винаги, знаеше по-добре от не€ от какво има нужда. —ъбуди се рано привечер, пората още беше затворена. »зползва оставащото време да се окъпе в ћорето. ѕосле пое нагоре по —тълбището. ѕред маточните утроби спр€. ≈дно €йце щеше да зареди в планера. –еши да вземе в раницата си още едно - просто за всеки случай. “акъв шанс се отдава веднъж в живота. Ѕеше почти сигурна, че хората ще се върнат в този бург. Ќо... никой не знае. ј междувременно тр€бваше да се погрижи за свещените си задължени€, да изпълни главната си рол€ в жизнени€ цикъл на тролбургите. ѕоколеба се, после все пак отвори талисмана си и постави върху трето €йце желираното късче сперма. яйцето веднага се насълзи и започна да € разтвар€. јко се върнеха, щ€ха да донесат повече - да има за всички малки бъдещи тролбурги. “€ можеше да отдаде само това. Ќо поне щеше да е сигурна че, каквото и да стане, е спомогнала да се зачене живот. Ќакра€ се отби и в командната зала да отдаде почит на странните ѕредци. ѕочти очакваше н€кой от т€х да се събуди и да € погледне, но те все тъй сп€ха. ƒали не б€ха забел€зали нанесените от присъствието й промени ? »ли б€ха твърде остарели и слели се с тролбурга, за да ги е грижа - или да реагират въобще?  ръвните телца пак € гледаха, докато се катереше в бомбени€ канал. ћахна им и те й кимнаха с кичурчетата си очи.  огато сложи едното €йце в торбичката на планера, дръжчицата му сухо изпука.  еа побърза да се настани в неудобната сгъвка под коремчето му - съвсем навреме, дръжката се откъсна, крилата се разтвориха и уголемената пора зина. ѕланерът се изстрел€ с мощен тласък.  еа бързо намери възход€що течение и се издигна. Ќе се наложи да оглежда дълго хоризонта, за да зърне огромни€ назъбен силует на тролбурга. ”смихна се и насочи крилатото семе нататък. —коро и то щеше да засече сродника си и само да поеме управлението. Ѕезотказна функци€ за продължаване на рода, стига само н€кой да зареди джобчето...  еа се носеше в мрака и привично се замисли - за €йцата и спермата, и за планерите. ¬ тролбургите живееха всевъзможни твари; н€кои б€ха паразити, а други изпълн€ваха полезни функции. Ќо н€маше ни едно животно, което да товари планерите. ’ората се грижеха за това у дома, но тролбурги бе имало и преди човекът да стъпи в пустин€та. “е б€ха живели и се б€ха размножавали с хил€долети€.  ой тогава бе зареждал джобовете? » дали всъщност самите тролбурги не б€ха поредни€т артефакт на чужда цивилизаци€ - пътуващи домове или пък експеримент по тераформиране? Ѕ€ха ли живи истинските им господари и щ€ха ли н€кога хората да се срещнат с т€х?  еа летеше в мрака към дома. Ќиско над хоризонта вече се очертаваха надупчените чела на двете луни. —тотиците хил€ди звезди грееха успокоително, сплитайки се в познатите от най-ранното й детство мотиви. ( –ј… Ќј ѕЏ–¬ј „ј—“)
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ≈лена ѕавлова ѕавлова ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2001-05-23

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4155  ќтзиви: 8
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
22-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
22-11 ясновидката
21-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
21-11 ясновидката
21-11 —китник
ѕълен списък