Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  ѕоези€, проза и верлибър
  „«а писането" е рубрика, ко€то си постав€ нескромната задача да ни помогне да се ориентираме в морето от литературни видове, родове, жанрове, да не потънем в океана на литературните похвати,
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от чезал
 
ѕансион
»мето
—ќћќЌ≈∆ј - ќтражение I
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



≈дуард  ехецик€н(чезал)>—ќћќЌ≈∆ј - един св€т на маски и отражени€>—ќћќЌ≈∆ј - ќтражение I  
—ќћќЌ≈∆ј - ќтражение I
  ≈дуард  ехецик€н (чезал)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
 ќ–»ƒќ–»“≈. ¬Џ“–≈ЎЌќ—““ј »ћ / ќ“–ј∆≈Ќ»≈ I / Ќе влизай там, ще останеш сам, без никой и без нищо. Ќе влизай там, добре го знам, ще бъдеш никой, а после нищо. јко тази истори€ си имаше начало, щ€х да започна от него. Ќо понеже си н€ма, ще започна оттук. ќчите на мъжа израз€ваха увереност и сила. ѕовече хладни, по-малко сиви. ќтвън, зад гърба му, където не властваше могъщи€т свод на ћодриали€та, ден€т свършваше. ”мът му изостави съществуването на всичко, което беше тук или където и да е, и в зам€на откри покой и съсредоточие в н€колко от равнините на Ѕермарстафа: У¬секи ден е един възел /и нищо друго. ¬секи възел е отр€зъци, /скупчени в едно отр€зъци. ¬с€ко начало е началото на един възел, /всеки край е кра€т на един възел. Ќе започвай /не свършвай. Ќаправиш ли го, ще си възел.Ф  азваше се ƒал ћесатл «редал, а пред него започваше и се разпростираше от двете му страни ѕреддверието на ћодриали€та. - ƒобре дошли сте пак при нас, весан Ќай-“ачени Ц €сен и убеден в намерени€та си глас посрещна ћесатл. Ц ћо€т св€т е светът, който винаги съм готов да сподел€ с ¬ас. «а всеки уредник ћодриали€та беше дом. јко уредник не си, ти неминуемо на уредника си гост Ц това бе кълнът и светото убеждение на всеки от мъжете, облечени в неизменните черни и плътни дрехи, които отличаваха уредниците. ј под ћодриали€ всеки уредник разбираше единствено ѕреддверието, което опасваше в окръжната си прегръдка сградата на ћодриали€та. —ъщото това ѕреддверие, което ћесатл и посрещнали€ го уредник пресичаха Ц едно обширно и безкрайно празно пространство. ¬ниманието му изостави ритмиката на равнините и се насочи към уредника. Ќикога не про€ваваше близост с уредниците, но те все повече постигаха близост с всички останали. »зпитваше само снизхождение и може би малко презрение. ƒа, уредниците б€ха нужни. Ќе особено, но пък достатъчно. - Ѕлагодар€ ти, »цорхе Ц едва му кимна, а сетне добави Ц  акво би ми казал днес? »цорхе беше изключително практичен човек. “акъв, какъвто беше всеки уредник. ѕрецен€ваше нещата с лекота и с умение ги въвеждаше в подход€щото състо€ние, което винаги значеше, че те се запътваха в желаната от уредника посока. »цорхе не правеше разлика между нещо и н€кой. “ака че въпреки не малкото си уважение към «редал, подтикнат от инстинкта си, »цорхе прецени, въведе и упъти сами€ Ќай-“ачен. - ¬есан «редал, знам, ѕреддверието е пусто, макар не това да е моето желание. —ъщо знам, че мнозина считат ѕреддверието за безполезно, което ме натъжава Ц »цорхе се усмихна лукаво. Ц Ќо съм убеден, че всички прав€т грешка като пропускат ѕреддверието. - ƒошъл съм, »цорхе, за да си набав€ една книга. - –азбира се, че заради това —те дошъл, весан «редал, и аз не бих искал да ¬и отклон€вам от ¬ашата цел Ц »цорхе направи изпълнен с движени€ жест. Ц Ќо моите брат€, уредниците, са изписали изумителна фреска не далеч оттук и се питах не бихте ли искали да € погледнете и да споделите с мен ¬ашето най-ценено от мен мнение. - Ќе жела€, »цорхе Ц ћесатл и днес бе силно подразнен от безсмислиците, които не преставаше да бълва уредникът. Ц ¬иждаш, отвън се стъмн€ва. Ќали не ме съветваш да влизам в „акалните в часове, които са опасни за съзнанието. - ќ, весан «редал! —ветлината на ¬ашето съзнание е €рка, дори и в такава меланхолна вечер. ј и аз не бих искал то да изпадне в опасност, изправено пред зеещи€ мрак на ћодриалиите. ќтделете ми мол€ само един къс. “ъмнината потиска съзнанието. јко способността за осъзнаване е занижена, то навлизането в пространството отвъд ѕреддверието, в посока центъра на ћодриали€та, можеше да се окаже пагубно. ¬ъзлите и късовете измерваха изтеклото време. “е се дел€ха на лични и колективни. Ћични€т къс е времето, което изтича за един конкретен човек. ƒължината на всеки къс е равна на времето, през което даден човек се придвижва от осъзнаването на едно значение от живота до осъзнаването на друго. –азбира се, дължините на късовете при отделните хора б€ха различни. Ћични€т възел се равн€ва на времето, в което един човек е натрупал такъв брой осъзнаване на значени€, че започва да преповтар€ значени€та, които е осъзнал. » както дължината на личните късове, така и дължината на личните възли не е еднаква при различните хора. ¬ъпросът с колективните къс и възел имаше обективен и малко по-сложен характер. ѕреддверието бе пресечено и пред двамата мъже се издигаше високата порта на най-източната „акалн€ на ћодриали€та. ћесатл се спр€, погледна с подозрение към »цорхе, а сетне махна с ръка и каза: - ’айде, води ме. ”редникът направи дълбок поклон, завърт€ се на пети и закрачи с тежка стъпка. ћесатл го последва като уморено разтри врата си. ѕомощта на този шут ще ми е нужна, едва ли ще е полезно, ако пренебрегна глупотевината му. »цорхе се чувстваше много по-добре докато вървеше по протежение на ѕреддверието, отколкото когато го пресичаше. ѕреддверието на ћодриали€та имаше формата на тор. ≈дин гигантски тор, който можеше да побере безброй неща, но не съдържаше друго, освен глухите стъпки на уредниците, както и тези на посещаващите ћодриали€та читатели. —троител€т на това изумително здание не бе загатнал по никакъв начин предназначението на тази най-външна част на ћодриали€та, а бе € построил тъй обширна.  олкото до „акалните, които следваха ѕреддверието, те б€ха смътно пробл€сващи мънисти в сравнение с него. »цорхе завърт€ очи, погледна ћесатл и рече с тънка усмивка: - ¬есан Ќай-“ачени, - почтителна пауза Ц ден€т бе заемащ ме, но аз отново отдадох н€колко къса на ¬ашата Уѕодробна теори€ на психологи€таФ. ќзарен съм, а това ме прави щастлив. »цорхе измъкна една обемиста, луксозно подвързана книга от опри€тната си униформа. ѕотупа с пръст по корицата й, а после € покри свойски с широката си длан. - ¬сичко, което ми е нужно е тук. ¬сичко. ¬€рвате ли ми, весан «редал? ћесатл дори не го погледна. ¬иждам очите ти, коварни при€телю, първо са невинни, сетне другарски, но най-вече насто€телни. ѕрозирам в сърцето ти и съзирам там отстъп от съзнателност. ƒали разбираш това, уреднико. ƒали? - ќпиши ми какво чувстваш, »цорхе. »цорхе се усмихна навътре в себе си. - ¬есан Ќай-“ачени, чрез ¬ашите по€снени€ за мен Ѕермарстафа вече не е тайна. ≈то ѕреддверието! Ц уредникът описа широка дъга с ръката си. - Ќали ме разбирате, аз усещам ѕреддверието в непосредственост. ћесатл огледа кухи€ св€т около себе си. »цорхе снижи глас: - Ќека ¬и довер€ нещо, весан Ќай-“ачени.  огато чета творбата ¬и ми се струва, че съм ¬и чел и преди. „ел съм ¬и винаги. “ова, което е във вашата Уѕодробна теори€Ф, е нещо, което винаги съм усещал. ќтегчение сполет€ ћесатл. » мисъл за една равнина: ѕокварата обгражда те отвред /и търси достъп, и влиза в теб. “€ враг ти е, тъй й казваш, /ала оказва се съратник, твой брат-близнак. - Ћаскаеш ме, »цорхе. Ц отвърна ћесатл. Ц ј това не е добре. - ƒалеч не е така, весан Ќай-“ачени. ѕо откровен едва ли н€кога съм бил Ц »цорхе подхвана ћесатл за ръка. Ц Ќека ¬и зачета, нещо, което особено ми харесва. »цорхе с едно движение разгърна книгата на м€стото, където искаше. - ≈то тази част Ц пасажът за ћодриали€та. „ета го винаги когато мога Ц »цорхе се взр€ в ћесатл и добави. Ц Ќали, тогава когато не съм зает. ”редникът прочисти гърло и тържествено зачете: - —траница 811, абзац първи: У∆еланието да се влезе в ћодриалиите е симптом за кръвосмешение. ќтказ от съзнателност. Ќеудържима е привличащата сила на ћодриалиите. “€хната непознаваемост и непон€тност провокира желани€та, които дълго са се трупали и преплитали. ¬ човешката душевност се поражда мрежа от възли. Ќикога-не-влизай-в-ћодриалиите.Ф »цорхе повдигна поучително пръст и каза: - —амо колко съм съгласен с ¬ас, весан Ќай-“ачени! ћоже ћодриалиите да са препълнени с книги, но н€ма по-опасно м€сто от мрачните им коридори. —ъзнанието е ценност от най-висок разр€д за нашето цивилизовано общество и не е нужно да го подлагаме на разруха като посещаваме бездните, които се простират отвъд „акалните. Ќо позволете да цитирам още едно м€сто от вашата превъзходна Уѕодробна теори€ЕФ. ”редникът изпъна ръце, изправи гръб и без да забав€ хода на вървежа си, прочете: - —траница 325, абзац втори: У ръвосмешението е акт на самоизличаване.  ръвосмесител€т разпознава в майката праформа, в ко€то би могъл да потъне без остатък, там търси той своето успокоение. Ќеукрепналото съзнание не смогва на напрежението, което се поражда в него в резултат на съществуването.  ръвосмесител€т е жаден да се погуби; човешките желани€ са рожба на тази изначална жажда. ћодриалиите са злокобните пътища към майчината праформаФ. »цорхе разпери ръце и възкликна: - ¬инаги съм го знаел, весан Ќай-“ачени, прекрачването на ћодриалиите е гр€х. «атова и считам, че ѕреддверието тр€бва да е истинската цел на всеки посетител в ћодриали€та Ц уредникът стрелна с хитри очи ћесатл и добави. - –ешил съм, всъщност ние, уредниците, взехме решение да превърнем ѕреддверието в център на цивилизовани€ св€т. –азбирате ли ме, весан «редал? „ел си, уреднико, но си разбрал само това, което ти е нужно. ѕропуснал си да прозреш формата Ц мащехата, ко€то властва над заклеймителите на кръвосмешението. ‘ормата е калъп, в който попада ужасени€т от майчиното привличане. “и, »цорхе, наричаш формата идентичност, но Ѕермарстафа € е нарекъл възел; т€ не е спасение, а затвор; не е опора, а капан.Ф ¬инаги когато ден€т превал€ва, ћодриали€та започва да остава сама. ќнези, които € посещаваха, отдавна вкупом € б€ха напуснали. ¬ празното ѕреддверие, където изкуственото осветление разпращаше сумрак, едва се м€ркаха десетина черни униформи на забързани уредници. ¬ този момент, когато последни€ къс на ден€ завързваше възела му, ћесатл бе единствени€т, който си бе наумил да посети „акалн€, където щеше да си поръча тъй желаната модри€. - «наеш ли, »цорхе Ц попита ћесатл. Ц ко€ книга възнамер€вам да си поръчам тази вечер? - «а мен ще бъде чест, весан «редал, да споделите значимото си намерение с мо€та скромна особа. - „увал ли си н€кога за Ћеб —аар? - »звинете ме, весан Ќай-“ачени, но зан€тието ми е от такова естество, че не мога да си позвол€ да чета друга модри€, освен У”става на смирени€ уредникФ Ц »цорхе трепна и допълни. Ц  акто, разбира се, ежедневно препрочитам ¬ашата драгоценна Уѕодробна теори€ на психологи€таФ. ћесатл се засм€ и потупа разбиращо »цорхе. - »цорхе, въпросни€т Ћеб —аар е автор, когото дължа на своето активно въображение. - Ќа ¬ашето активно въображение ли? - ƒа, »цорхе, на моето активно въображение. »май предвид, че този автор е написал една единствена модри€. –азбира се, аз се постарах въображението ми да не разкрие нито ред от книгата му, за да мога след като посет€ ћодриали€та, т€ да ме изненада със съдържанието си. »цорхе бе видимо объркан. - Ќе разбирам, весан «редал, съществува ли в действителност автор, чието име да е, как го нарекохтеЕ ЋеЕЋеЕ - Ћеб —аар, такова е името му. ј сега, »цорхе, нека ти припомн€ един друг абзац от мо€та Уѕодробна теори€Ф, колкото до точната страница, не € помн€, но т€ беше една от първите. У‘актите са петна, забодени с карфици.  арфиците са усилието да сме убедени в съществуващата реалност, а петната са отделните неща от наши€ живот, в които сме убедени. »дват дни, в които разбираме, че карфиците не могат да удържат петната на техните места. Ќо нито убедеността, нито фактите са важни, а въображението, което ражда значени€; въображение, което не е убеденост и значени€, които не са факти. “ова се нарича съзнание, а аз наричам фантази€та си мо€ единствен брод към истината.Ф - Ќе си спомн€м добре тази част от Уѕодробната теори€Ф, весан «редал Ц промълви »цорхе. - ¬с€ка една модри€, »цорхе, е недостъпна, понеже е заобиколена от вал. ћнозина чет€щи пропадат в този вал, което е напълно нормално. Ќо се случва малцина, дори само единици, да преодоле€т преграждащата пропаст. “е ще бъдат посветените в тайнствата на модри€та. - ј какви б€ха ти€ карфици, за които говорихте, весан «редал? Ц недоум€ваше »цорхе. - Ќе е ли ѕреддверието валът, който обгражда вс€ка модри€? »цорхе подскочи ужилен: - –азбира се, че не, весан «редал. ѕреддверието н€ма за цел да възпреп€тства. ”редникът е труженик, който не пречи, а урежда благ и гладък път по път€ към „акалните. «атова и всички ние желаем ѕреддверието да е оживено и изпълнено с привлекателности. - “очно това, »цорхе, наричам забождане на петна, не сте ли вие, уредниците просто едни карфици? ”редникът възкликна: - Ќо мол€ ¬и, весан «редал, уредникът е щастлив, когато служи и е изпълнен с мъка, когато предоставена му е власт. ¬незапно »цорхе забел€за как Ќай-“ачени€т ƒал «редал леко се олюл€ва, а после разклаща глава. Ц —танало ли е нещо, уважаеми? ”мът на ћесатл бе проблеснал осъзнат. Ѕавно, но неотклонно той се отдалечи от спора с »цорхе. ¬ съзнанието си остана сам, вс€ка частица афект изтл€, вс€ка мисъл отпадна. ѕопита: - ƒалеч ли е фреската? ƒ€волита усмивка проб€гна по устните на »цорхе, след това лицето му изстина в доброжелателство. - Ќапротив, весан «редал, ето т€ е пред нас. ћесатл вид€ високото скеле, което служеше за направата на фреската, зад него се издигаше самата фреска, беше недовършена. ѕреддверието пустееше и в двете си посоки, сумрак се стелеше навс€къде. ƒвамата с »цорхе се б€ха отдалечили от източната „акалн€, но все пак се намираха по-близо до не€, отколкото до следващата. ‘реската простираше рисунъка си върху стената между двете „акални. ћесатл не беше виждал такова нещо. √рамада, десетки метри във всички посоки. “олкова цветове, неизброимо богатство от детайли, както и такава сила на внушението. Ќещо се надигна в него, погнуси го, после го превзе и н€как сломи духът му. »цорхе рече, пропит с въодушевление: - ¬есан Ќай-“ачени, над€вам се не съжал€вате за краткото отклонение, което ¬и помолих да направите? -  акво Ц е Ц това Ц »цорхе? Ц попита дрезгаво ћесатл. - “ази фреска, весан «редал е първата стъпка по разкрас€ване на ѕреддверието. Ќие, уредниците, ще превърнем наши€ дом в най-оживеното, многообразно и потребно средище в цели€ св€т. ‘реската се нарича Уѕрочистване на греховнатаФ. ƒа, ћесатл виждаше най-вече жената Ц свлечена върху разбитите си колене, с отпуснати рамене, а по т€х изхлузена наполовина б€ла дреха от тънък плат.  осата й падаше върху лицето, а от него не се виждаше нищо, освен две страшно бл€скащи очи. –окл€та й, разкъсана на места, покриваше калната зем€ наоколо, но не скриваше издраните й бедра. –ъцете й вис€ха безчувствени, с обърнати навън длани, а от едната й длан бе изпаднал нож с две срещуположни остриета, едното дълго и тънко с извит край, а другото много късо с пирамидална форма. ÷ветът на плътта й издаваше свежест, бе изпълнена с живот, но в същото време вмен€ваше усещането, че кожата е сгърчена и н€как съзнателно страда. Ќад жената бе изправена мрачната фигура на мъж. ќблечен в черната строга униформа на уредник, в широката си длан той държеше пред лицето си едно друго, дървено лице. “ова лице, може би поради пресилената си застиналост или заради набиващата се откъснатост от т€лото на мъжа, уплаши ћесатл. ƒве дебели вежди разсичаха лицето почти хоризонтално, две дебели бърни се б€ха слепили и разкриваха непри€тна чувственост. Ќосът бе плосък със зейнали ноздри, а очите, единственото истинско в това дървено лице, защото прозираха изотзад, б€ха кинжали, що пронизваха жената, сломена в краката на изправени€ мъж. ¬ ръката си бе издигнал меч, също двуостър, уголемено копие на ножа изпаднал от ръката на жената, но дългото му острие не беше извито, а късото беше плоско и много остро. ћечът сочеше гърдите на жената. „удовищни€т мъж и покосената жена се намираха на възвишение, зад т€х течеше тъмна река, а зад реката се бе стълпило неизброимо множество. ¬иждаха се огромни лица, а дребните им тела чезнеха в мрака. Ўироко отворени, изкривени усти, €вно изричаха ритуални слова, очите безумни се взираха в жената, кокалести пръсти се спускаха напред. “ълпата скриваше хоризонта, но и се бе надвесила, макар да бе далеч и в ниското, над двамината отпред, които изглеждаха толкова реални, че ћесатл очакваше да изпаднат от фреската при него, в ѕреддверието. ¬исоко в небето бе заченат н€какъв предмет, овален като слънце, но множество щрихи насичаха повърхността му. —ъщо далеч, зад стълпеното многолюдие, отвъд реката бе започнат рисунъка на гигантска фигура, един силует, който натрапваше празнота и скрита заплаха. »цорхе се наслаждаваше на изуменото лице на ћесатл докато той разглеждаше фреската. - “€ с€каш гледа в мен и търси помощ Ц промълви ћесатл. - “ака ли ¬и се струва, весан «редал? Ц »цорхе поклати замислено глава. Ц ћисл€, забележително е това ¬аше впечатление! - “ази фреска, »цорхе, е по-скоро страшна и мъчителна отколкото разкрас€ваща. - »звинете ме, весан Ќай-“ачени, но това е така, защото сега ѕреддверието е пусто, но когато го населим и го изпълним с всички нужди на обществото, мисл€ ще погледнете на фреската по друг начин. ћесатл се завърт€ и без да каже нищо се запъти към източната „акалн€, от ко€то го бе отдалечила тази стъписала го фреска. »цорхе безшумно плесна с ръце и задържа сплетените си пръсти, видимо щастлив от постигането на н€каква си негова скрита цел. — бързи крачки последва ћесатл. - ¬есан Ќай-“ачени, бих бил огорчен, ако съм ¬и разочаровал или разстроил, като съм представил на изискани€ ¬и усет сво€та скромна фреска. - “и ли рисува фреската, »цорхе. - ќ, не! –азбира се, че не съм € рисувал аз. ј и как бих могъл! ќтделните й части са рисувани от десетки уредници и то едновременно. Ќо иде€та за фреската беше мо€.  олкото до физическото участие, аз нарисувах единствено маската. -  ое си нарисувал, »цорхе? - ћаската, весан «редал. “ова е дървеното лице, което скриваше живото лице на изправени€ пред Угреховната женаФ мъж. - “азиЕ маска, »цорхе, ми се стори, че прилича малко на твоето лице. - ’а, наистина ли забел€захте това, весан «редал? Ц възкликна »цорхе. Ц —амо колко съм щастлив! ƒа можехте да разберете, само колко съм щастлив! –азбира се, постарах се да подсил€ н€кои черти, направих ги, как да кажа, малко нечовешки. »сках ефектът от фреската да е извънмерен. - ѕризнавам ти, »цорхе, постигнал си го. ”редникът се спр€ и се поклони на ћесатл, който продължи напред без да се обърне и да приеме поклона на »цорхе. - ќценката ¬и, весан Ќай-“ачени, е удовлетворението, което винаги съм желал Ц и »цорхе отново догони ћесатл. Ќавън, отвъд гигантските порти на ћодриали€та се бе стъмнило. ¬исоките и тесни прозорци вече не смогваха да разкри€т издигащи€ се във всички посоки град, а само свеждаха клепачи върху непосредствената околност на ћодриали€та. Ѕледо осветление пъплеше из овалната снага на ѕреддверието. »зпълнен с търпение ћесатл влагаше непрестанна грижа, за да съхрани съзнанието си. ”мората се насло€ваше в него, ала той знаеше как да пести своите сили. –азпращаше угнетението от изтекли€ ден по равно в себе си, изтегл€ше утайките му по краищата на т€лото си, а след това изчакваше всичко тегнещо в него да се отдели и да си иде. ћесатл оставаше сам, чист и празен. У¬ъзелът прокрадва нишки в твойта плът и мисъл /скоро душата ти ще се сплете. “и бъди такъв, стори това, което винаги съм писал /допусни тъканта скверна да достигне твоето сърце. “ози що смирен е и в него н€ма бунт, /онзи що не стиска шепи във пестници, /той ще изгуби всичко що е имал, но ще остане с ум Ц най-чист, най-св€т, най-силен.Ф —ъзнанието на ћесатл разчупи оковите на насъбраното от вид€ната фреска, улови същността й и € забрави. Ќо »цорхе имаше други планове. - ¬есан Ќай-“ачени, бихте ли споделили с мен основното си впечатление от вид€ната фреска. ¬ремето е пон€тие изтъкано от ефир. “о тактува в ритъм €сен, когато се осъзнае значението на нещо, то прави твърда крачка, винаги напред и равна на едничък къс. »цорхе искаше от ћесатл кристала на съзнанието му, частица от личното му време. - «наеш ли, »цорхе, не исках да го призна€, но във вас, уредниците има гений. ћогъща сила ви води. »цорхе повдигна вежди, но не каза нищо. ћесатл продължи: - “ази греховница е жертвоприношение в името на гени€ ви. Ќе знам какво е делото й или вината й, но усещам теглото й. «а да може да съществува гени€т на уредника е нужно страданието на тази жена, инак не може. ќчевидно е, че т€ разбира за каква цел ще послужи душата и т€лото й, жената добре познава духът, който е обзел хил€дите уредници отвъд реката. јла тази жена не е съгласна със съдбата си, макар да е сломена от не€. —траданието на така наречената от теб УгреховнаФ е чувството, с което ти, »цорхе, си счел, че е най-добре да се илюстрира гени€ на уредника. ћесатл погледна мрачно сво€ спътник в тази съдбовна вечер. -  олкото до маската, »цорхе, не знам как ти е хрумнало едно такова, бих го нарекъл извращение, но т€ е лицето на уреднишки€ гений. “€ е грозно петно, забодено от карфици, т€ е валът, за който ти говорих малко по-рано. ћаската е страст за власт над живото лице. ћесатл се спр€ и се обърна към уредника. - »цорхе, ако тази власт настане, ако се случи така, че лицето се покори пред гени€т на сковаността й, то никой вече н€ма да може да различава маската от истинското лице. - “върде критичен сте, весан «редал? Ц тихо каза »цорхе. - ѕомниш ли, уреднико, Ћеб —аар, за когото ти споменах, докато извърв€вахме същи€ този път, но в обратна посока? јко властта на маските настане, духът на фантази€та ще изчезне и ще бъде забравен завинаги. - Ќо, весан Ќай-“ачени, Ц възропта уредникът Ц фреската още не е завършена. - ƒа, »цорхе, фреската не е довършена. ќстава само да нарисувате истинското лице на гени€ си в дълбочината й. - Ќо простете, весан «редал, аз съм наумил на небето да има едно красиво нощно слънце, което вс€ка вечер да замен€ нашето дневно слънце. » ми се иска то да е б€ло, а не жълто. - “ака ли е, »цорхе? ƒокато разглеждах фреската ми се стори, че н€ма как на уредник да е иде€та за това б€ло нощно слънце. »цорхе се стресна. Ќо след това бързо се окопити. - » защо см€тате така, весан «редал? - Ќе отричай, »цорхе, не е тво€ тази иде€. ƒочул си € от н€къде. » аз се опас€вам, че ти ще € провалиш. «ащото б€лото нощно слънце е единствената надежда за жената с покрито от страдание лице. Ќо ето стигнахме „акалн€та, време е да свърша това, за което съм дошъл. »цорхе гледаше със студени очи към ћесатл. Ќо преди да се раздел€т уредникът чу най-притеснителното предложение, което н€кога бе чувал. - »цорхе, ще влезеш ли с мен в „акалн€та? —ърцето му изб€га навътре в гърдите, всички думи, които знаеше, изчезнаха дълбоко в гърлото. ћесатл го подкани: - ’айде, »цорхе, ще бъда с теб и нищо н€ма да ти се случи. - Ќо защо... по това време...весан «редал? ќпасно е. ¬ъзелът изтича и нали съзнанието... такова... се губи. - »цорхе, при€телю, отдели ми един къс от своето време и всичко ще свърши. - Ќо защо съм ¬и нужен, весан Ќай-“ачени? - «ащото искам да откриеш за мен модриал, който ще успее за най-кратък срок да открие желаната от мен творба на »хн-Ћеб —аар. - Ќо защо не го направите сам, весан «редал? - «ащото ти, »цорхе, освен да красиш ѕреддверието тр€бва и да свършиш нещо полезно за читателите на ћодриали€та. »цорхе се запъна, но ћесатл го подхвана за ръка и го избута отпреде си изпод високата арка на портала в страшни€ мрак на най-източната „акалн€. „акалните на ћодриали€та! “е водеха навътре към вездесъщите коридори, наречени ћодриалии. „акалните б€ха оприличавани на диаманти, изпъстрили на равно разсто€ние ц€лата окръжност на ћодриали€та. ¬секи, който посети една от „акалните н€ма начин, по който да познае в ко€ „акалн€ точно се намира. “е б€ха 1024 на брой. ≈дна „акалн€ представл€ваше не гол€ма площ, на ко€то б€ха разположени десетина ниски и при€тни масички, които б€ха наобиколени от удобни кожени кресла. —ега, в най-източната „акалн€ на ћодриали€та н€маше никой. ћесатл каза: - »цорхе, мисл€, че ще е добре по-бързо да потърсиш н€кой модриал. √ласът на »цорхе проплака. - ¬ижте кое време е, весан «редал. ћол€ ¬и. Ќо ћесатл направи категоричен жест, след който уредникът се затътри напред. ћалко като в сън, чийто кошмар скоро щеше да се разрази, »цорхе се запоклаща неуверено и се огледа за модриал. ¬лагаше всичките си усили€ за да не поглежда зад прилежно подредените масички и кресла, където „акалн€та с€каш пропадаше и ненадейно изникваха стелажите - колосални, стъписващи и страшни. “е обозначаваха началото на ћодриалиите. јко „акалните б€ха отрупани с книги, по масичките, креслата, первазите и пода, то ћодриалиите се състо€ха единствено от книги, неизброими, хипнотизиращи и недопускащи нищо друго сред себе си, освен призрачните си събрат€ Ц модриалите, майсторите на съзнанието. ћесатл отправи хладен поглед в тази посока, страст се надигна в него.  ниги. ѕред него, навс€къде и без остатък имаше книги. ќт пода до свода, откакто влезеш докъдето стигнеш. ћодриали€та беше пълна с книги, т€ беше несравнимата библиотека на този св€т. ћодриали€та е най-велики€т архитектурен апотеоз, който е изграждан н€кога, дори прекрасното ÷вете не можеше да се мери с ћодриали€та по мащаб и фантази€. ћодриали€та беше зданието на всички здани€. ‘ормата на ћодриали€та беше тази на отворено в пълна окръжност ветрило.  остите на това ветрило б€ха твърде близко разположени и представл€ваха хил€да двадесет и четирите крила на библиотеката. Ќикой не наричаше крилата крила, те б€ха вездесъщите ћодриалии. ¬с€ка една от ћодриалиите се впускаше с неотклонна насоченост към центъра на ћодриали€та. Ќо така и не достигаше до този център. ¬ средината си ћодриали€та все още не беше довършена. –адиусът на ћодриали€та беше с дължина от десет хил€ди метра. —амите ћодриалии достигаха в сво€та незавършеност малко повече от девет хил€ди метра. ¬ средата на ћодриали€та една по-малка и неправилна окръжност пустееше с плашещо наличие. »цорхе се движеше с приведена глава и почти затворени очи, обикал€ше красивите кресла, блъскаше се в масичките и през ц€лото време бе извърнат към портала на „акалн€та, който щеше да го изведе в ѕреддверието. ћесатл следеше внимателно как уредникът търси модриала, който да изпълни поръчката му.  олко жалка си, уреднишка душо, щом прекрачиш прага на „акалн€та, а как горда и убедена в светогледа си беше, кога се въртеше в кръга на своето пусто ѕреддверие. »змежду непотрепната тъма на строените в безкра€ стелажи се мерна бл€скава червенина. —етне се вид€ едно неимоверно широко наметало с висока €ка да приближава „акалн€та. ћесатл разпозна плавната и с€каш намираща се във вечен полет походка на модриал; прекрасната му лощи€ постепенно осветл€ваше „акалн€та. —ъзр€ очите, които с€каш гледаха не в този св€т, открои се лицето, чието спокойствие притесн€ваше, а бледността му плашеше. »цорхе бе с гръб към модриала и ровеше объркано в книгите върху една от масичките. ћодриалът го доближи, повдигна ръка, с€каш за да докосне уредника, като широки€т му ръкав се провеси ниско над пода. »цорхе подскочи преди да бъде допр€н, извърт€ се р€зко и инстинктивно отстъпи крачка назад, блъсна се в масичката и седна върху не€. ƒве книги тупнаха в краката на модриала. - јз, азЕ модриале ’азар, сега си отивам, самоЕ Ќо преди да каже за какво е дошъл в „акалн€та, »цорхе неволно съзр€ зад модриала мрака, който зееше оттам. ќчите му се изметнаха, дъхът му спр€. ћодриалът го хвана здраво за рамото и го обърна към идващи€ ћесатл. Ѕавно »цорхе изплува от себе си. - ¬есан модриал, - започна ћесатл Ц може би съм сторил грешка, като посещавам „акалните по това време, но много бих желал в ранните късове на утрешни€ ден да разполагам с една модри€. »цорхе, който се бе почти съвзел, държеше здраво лощи€та на модриала. “реперещ промълви: - “ова е Ќай-“ачени€т ƒал ћесатл «редал, весан модриал. ”важаеми «редал, представ€м ¬и най-стари€ модриал Ц ’азар-’азар. ћодриалът не каза нищо, не кимна, не реагира по никакъв начин. ћесатл познаваше държането и на уредниците, и на модриалите. «атова не губи време, извади от джоба на дрехата си парче харти€, наведе се над масичката и започна да записва поръчката си. јвтор Ц »хн-Ћеб —аар, модри€Е —пр€ се. » без да се надига, попита »цорхе: -  акво предлагаш да е заглавието на книгата, уреднико »цорхе? - ј? - «аглавието на книгата, за ко€то ти говорих. ѕомниш ли, »цорхе, книгата на Ћеб-—аар Ц по€сни ћесатл, а сетне радостен се провикна. Ц ј, сещам се, нека светът, за който копнееш, мили ми »цорхе, светът на новото ѕреддверие бъде тема на тази въображаема, но предопределена да бъде истинска книга. “ака че заглавието на творбата от автора, роден от мо€та фантази€ ще е такова Ц и записа върху парчето харти€ с едри и €сни букви: У≈дин св€т на маскиФ. - „удесно Ц рече ћесатл и постави готовата поръчка на масичката пред модриала ’азар. —ивите очи на проникновени€ Ќай-“ачен ƒал «редал срещнаха черни€ бл€сък в погледа на ’азар-’азар. —ъдбата на едини€ и тази на други€, двама търсачи, властелини на два различни св€та, едини€т краен, а други€т безкрай. яснота и непоклатима морална сплав личеше в очите на ћесатл, в т€х имаше вол€ и мъжка настъпателност. ¬ тези на модриала, които спокойно посрещнаха погледа на Ќай-“ачени€ ƒал «редал, имаше пропаст, вихър и €рка светлина. ћесатл рече: -  нигата ми е нужна колкото се може по-скоро. —пешно е. –азбирате ли ме? Ц винаги търсеше подстъпи до модриалите. ќбикновените и често излишни въпроси б€ха добро средство за тази цел. ћодриалът се усмихна. ”смивка, тъй естествена и при€тна, ко€то с€каш винаги те разбираше, но никога не сподел€ше разбраното. - ћога да поема задължение, че ще ¬и осигур€ търсеното след четвърт възел, утре в ранни зори Ц гласът на модриала ’азар дойде отдалеч, а после заглъхна тъй, с€каш никога не е звучал. - “ова ще ме удовлетвори Ц каза ћесатл. Ц Ќо искам да ви предупред€, весан модриал, че модри€та, ко€то търс€ е много р€дка и е възможно търсенето да ви забави. „есто ћесатл бе изпитвал модриалите с по петдесет, а и повече заглави€. Ќикога не се бе случвало да се оплачат, нито пък се случваше да искат н€какви допълнителни сведени€. ¬еднъж подаде поръчка с десетина грешни заглави€. –азместени б€ха думи в заглави€та, беше пропуснал части от т€х, замени всички автори. ѕоръчката пристигна в обещаното за доставка време. „есто модриалите не ти позвол€ваха да се възползваш от „акалн€та за повече от една сутрин или за повече от един следобед. ћесатл получи поръчаните книги с точните и пълни заглави€, както с правилните автори. ¬сичко, което му връчи невъзмутими€ модриал, беше без ни най-малка грешка, а сигурно поръчката бе изпълнена и без никакво колебание. Ќито колебани€та, нито съмнението б€ха неща, които можеха да бъдат открити в н€кой модриал.  акто се казваше открай време и от всички посоки, ћодриали€та беше бездънна, а модриалите б€ха непогрешими. ћодриалът ’азар просто наблюдаваше ћесатл и не отвърна на предупреждението му. “огава той повтори своето съображение за евентуалното забав€не на търсенето, както и добави, че модри€та на Ћеб —аар едва ли е поръчвана от н€кого напоследък, така че затруднени€та биха могли да бъдат сериозни. ћесатл добре знаеше, че модриалът търпеливо ще изчака да се изчерп€т всичките му забележки и въпроси. ƒори ако се наложеше да изгуби ц€л възел заради това. —рещу ћесатл имаше усмивка и нищо друго. Ќищо натъкмено, нищо пресилено, нищо изкуствено. ѕросто усмивка. «нам, модриале, ти мълчиш и не ме допускаш в тво€ св€т, мислите ти са тъй недостъпни, както коридорите сред които вечно скиташ.  ак искам да прекрача отвъд смиреното ти държане и да прозра в духът ти. »цорхе побутна ћесатл, който се извърна и вид€, че уредникът се тресеше: - ¬есан «редал, не мога повече да издържам тук! ћодриалът ’азар не обърна никакво внимание на кризата, в ко€то бе изпаднал »цорхе, но това подразни ћесатл, който гневно отвърна на уредника: - ќвладей се, »цорхе, повтори н€колко от равнините на Ѕермарстафа и ще възвърнеш съзнанието си. - Ќе мога, весан «редал, чувствам се толкова слаб. ћол€ ¬и, нека се върнем в ѕреддверието. ћесатл вече съжал€ваше, че бе принудил »цорхе да влезе с него в „акалн€та. —лед стотици срещи с различни модриали, при вс€ка сво€ поръчка на книги, ћесатл усп€ваше да изкопчи изречение или поне дума от т€х. “ака с времето той бе натрупал множество впечатлени€, посредством които щеше да разкрие последната, все още неразкрита от него загадка Ц тази на психологи€та на модриала. » сега, когато бе тъй близо до целта си, се бе подвел от хаоса в душата на »цорхе, ко€то търсеше подредба в илюзи€та на лишеното от стойност ѕреддверие и за да му покаже истинската ценност го помъкна със себе си в „акалн€та. ¬ угнетението си от празни€ дух на »цорхе ћесатл не се досети, че уредникът може да му е в тежест и да попречи на намерени€та му. Ѕавно и отчетливо ћесатл заизрича следната равнина на Ѕермарстафа: - У»маш съзнание /не делиш нещата. √убиш съзнание/ късаш нещата. ƒа съзнаваш не значи да знаеш кой си/ да съзнаваш значи да строиш мост след мост сред нещатаФ. ѕо нищо не личеше, че »цорхе разбира или дори чува това, което повтар€ше ћесатл. ”редникът се свлече на колене, слюнка потече от устата му, треската му растеше. ћодриалът ’азар сложи ръка на рамото на ћесатл и му рече: - ¬есан, мисл€ е добре да изведете при€тел€ си колкото се може по-скоро от „акалн€та. Ќещо прониза съзнанието на ћесатл, нещо проблесна с €рка светлина. ќтговорът! ≈то го отговорът! «агледа се сред стелажите и лавиците навътре в ћодриалиите. Ќикога не се бе ласкал от това, че бе считан за равен на Ѕермарстафа. ƒа, те двамата б€ха най-великите. Ѕермарстафа, създател€т на устоите Ц чудните равнини, които всеки знае добре и прилага с лекота и с неоспорим успех.  акто и той, ƒал ћесатл «редал, който с упорство и из€щна мисъл изгради Уѕодробната “еори€ на ѕсихологи€таФ. ќнзи, който достигна до такава висота на съзнателност, че по€сни всички връзки в равнините, тотални€т им смисъл, и също, както сво€ предшественик, проникна дълбоко в същината на живота. ћисълта на ћесатл отново спр€ да съжителства с т€лото му или с каквото и да е наоколо, и се понесе по равнините на Ѕермарстафа: У—ъзнанието определ€ ден€, /липсата му определ€ нощта. —ъзнавай Ц и ще осветлиш, /не го прави Ц и ще простреш тъма навред. јко считал си, че ден€т настъпва с утринта, /вече не считай така. —ъзнанието ти и нищо друго поражда ден€. јко см€тал си, че нощта следва вечерта, /престани да см€таш това. ўом съзнанието ти си иде Ц иде нощта.  аквото и да е, както и да е Ц не забрав€й: /¬сичко е възли.Ф ƒа, колко мъдър е Ѕермарстафа и колко необикновени са модриалите! Ц крещеше съзнанието на ћесатл. Ц јз знам вече т€хната тайна. ќсъзнах същината на ћодриали€та. јз също мога да оцеле€ в не€ така, както го прав€т нейните синове модриалите. ћесатл отдели ръце от »цорхе, който се срина на пода в „акалн€та и без да отдел€ очи от потъващите в мрака на ћодриалиите стелажи, изпаднал в умопомрачение, закрачи към т€х. ћодриалът ’азар се опита да го задържи, но ћесатл грубо го изблъска с див поглед в очите. - ћахни се от мен, остави ме. јз искамЕ »цорхе хриптеше на зем€та свит на кълбо, а модриалът ’азар, с€каш разбирайки какво се случва с ћесатл, се отдръпна настрана. ћесатл крачеше като пи€н, залюл€ваше се, спираше, после отново тръгваше, стонове раздираха гърлото му. “ъмната фигура на Ќай-“ачени€ мъж на новото време изчезна иззад безбройните редици и колони от книги. ¬оплите му скоро заглъхнаха. ћодриалът ’азар се обърна към »цорхе, повдигна го и го понесе към ѕреддверието. ”редникът с€каш беше бездиханен труп. ўом порталът на „акалн€та се отвори и »цорхе се озова в своето ѕреддверие, животът отново потече в него. -  ъде еЕ къде е той? Ц едва прошепна уредникът. - ѕотъна в ћодриалиите Ц глухо отвърна модриалът. - Ќаистина лиЕ - Ќаистина. - ј ще се завърне ли? Ц силите бързо се завръщаха в »цорхе. - Ќе мисл€. «ловеща гримаса на доволство се изписа върху лицето на уредника. - «начи усп€х! «начи усп€х! Ц смехът на »цорхе се разнесе властен из ц€лото ѕреддверие. Ц ўом «редал, най-могъщи€т ум в наши€ св€т се погуби в ћодриалиите, то никой вече н€ма да посмее да прекрачи отвъд „акалните. ј понеже те са твърде малки, ѕреддверието ще се превърне в център и въжделение на всички по света. » уредниците ще властват във всички временаЕ ћодриалът ’азар се усмихна тъжно, с€каш съжали клети€ »цорхе. - ѕочакай, почакай малко Ц повиши глас уредникът, щом вид€ как модриалът се завръща в „акалн€та. ≈дната му ръка се разтвори, а от не€ се показа бележката, върху ко€то ћесатл бе записал поръчката си. — трепереща ръка »цорхе добави към написаното заглавие още една дума: У≈дин св€т на маскиЕ и отражени€Ф от »хн-Ћеб —аар. - ћодриале, въпреки всичко, искам да откриеш тази измислена книга, нека вид€ какво толкова е могъл да напише несъществуващи€т й автор. ћодриалът ’азар взе поръчката и без да € погледне € скри в дълбоки€ ръкав на лощи€та си. ќбърна се и изчезна в тъмнината, ко€то водеше по следите на изгубени€ ћесатл. ”морен, »цорхе бе щастлив. ѕреддверието сподели неговото щастие. ≈дно т€ло, намиращо се не далеч от тържествуващото същество на уредника »цорхе, се луташе в мрак и губеше ума си. Ќе тр€бва да позвол€ съзнанието ми да се прекърши, не тр€бва. ≈то виждам €сно високите стелажи, о, само колко са високи. Ћавиците, много са, неизброими, а модриите, как се надвесват над мен, може ли да ме затрупат. Ќо какво си мислех досегаЕ ј, да! “айната на модриалите! ќ, Ѕермарстафа, ти, който ни научи как да живеем честит и осъзнат живот, ти, който постави основите ни, осигури обществото ни, ти, който си усто€ дори и на самите модриали, но не достигна до тайната имЕ ‘реската на онзи проклет уредник, колко низост, колко самодоволно откровение. Ќе тр€бваше да позвол€вам да ми € показва, т€ ме разтресе, оголи ме, разкри ме за ударЕ јх, той е знаел това, знаел еЕ »зчадие, гени€т на тво€та посредственост съкруши духът миЕ «алитна и стовари лицето си в странични€ ръб на един от стелажите. √лавата му се отметна, а погледът му се издигна високо, заподскача по стотиците рафтове с книги, завърт€ се и се срути в мътните му очи. ћесатл се просна на пода. Ќещо се замеси в гърдите му, забърка се и започна да горчи. ƒишаше на пресекулки, плътта му започна да гори. Уѕрочистване на греховни€т.Ф ’а, какво ме сполет€.  ак бих могъл да го допусна, аз ћесатл, да се окажа кръвосмесител€т. ј съм най-осъзнати€т мъж в мо€ св€т. “айната на модриалите! ќбърканите му очи се плъзнаха по дължината на каменни€ под, изминаха толкова, колкото можаха, но така и не достигнаха до нещо различно от прииждащите отвред лавици. ћощни конвулсии изригнаха от т€лото му, гърчовете му б€ха толкова силни, че го повдигнаха. «адържа се на колене, ръцете му увиснаха, главата му клонеше настрана. Ќе мога да се върна, не виждам път назад. «а последно гледам в мрака, съзнанието ми експлодира, но скоро ще угасне напълно. ќткога ли крача тук, от къс, от два, от възел или от стотици времена? ј, ето € и не€, колко е красива, само колко е красива. “айнатаЕ —телажи, стелажи и пак стелажи, н€ма край, ще се побъркам. ’а, но аз вече съм побъркан, да, вече съм побърканЕ ћесата му се разцепиха, кръв обл€ раздраните му дрехи. Ќеистова болка късаше т€лото му, вой сечеше безкра€. ∆ивотът на ћесатл потече в съзнанието му къс по къс, и възел във възел; майка му, първите упражнени€ в осъзнаване, летувани€та в планината, приказните езера, идеите, прозрени€та му в живота, ”ле€т, по който се спусна преди да стигне дотукЕ “ова е сън, изгубен св€т, тъй крехък и далечен. ƒаЕ ц€л живот се учих да живе€, съзнанието ми живееше и бе на живота господар. ќ, Ѕермарстафа, при€телю, най-скъп, било е сън, а не живот. ћайка ми, планината, езерата и всичките идеи. ћакар да знаехме, че туй са възли от лъжа стъкани, ний счетохме, че с това загадката сме разгадали. ƒа, тайната на живота, който разгадае, не разгадал е нищо. —ън от н€кому дарен, за да научиш се в сън€, не как по-добре и по-осъзнато да сънуваш, а как да се пробудиш. “айната на модриалите е в това, че те зна€т как да умират. Ќо затуй, аз вече време н€мам. —ън€т ми свърши. ”мът на ћесатл отказа да съществува, пукна се и остави разкъсаното т€ло; то тупна сред куп изпопадали книги. “отална тъмнина се свлече в ћодриали€та и погълна останките на Ќай-“ачени€ ƒал ћесатл «редал. » него вече го н€маше.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ≈дуард  ехецик€н ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2006-03-24

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: —ќћќЌ≈∆ј - един св€т на маски и отражени€
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
—ќћќЌ≈∆ј - ќтражение I
 
  ѕосещени€: 4169  ќтзиви: 1
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
24-09 ћечта за книга - брой 2
24-09 »грата
24-09 јлманах "Ќова българска литература - ѕроза"
24-09 ѕроза 2015
24-09 —транна жена
ѕълен списък