Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  —ъветите на ’емингуей
   ой би се справил с даването на тези съвети по-добре? ћного хора, занимаващи се с писане единствено с търговска цел, бързат да кажат: "јма аз не съм ’емингуей!". Ќо всъщност кой е по-добър
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от cefules
 
≈–ќ“» ј
ЅЋј√ќ—Ћќ¬≈Ќј
ƒискетата
«Ћј“ј —»Ћј
»«Ќ≈¬я–ј
¬авилонска болест
такси към чистилището
≈ƒ»Ќ ќ“ “ЏЋѕј“ј
за книгата/за малки/ - 1
***
»«¬ќ–Џ“
ЅЋ”— «ј ћ»√ќ¬≈“≈ Ќј »«ѕ»“јЌ»≈
ЅЋ”— «ј ѕ”—“»Ќя“ј
ћаслени клепачи
 ј“ј–«»—
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—“≈‘јЌ ƒ»ћ»“–ќ¬  –Џ—“≈¬(cefules)>разкази 2004-2005>ƒискетата  
ƒискетата
  —“≈‘јЌ ƒ»ћ»“–ќ¬  –Џ—“≈¬ (cefules)
  –аздел: –ј« ј«»  

√ор€ от нетърпение да се запозна€ със себе си. ўе се срещнем по пладне, на една и съща възраст сме. ƒнес го разбрах. »зтинско мъчение е изкушението да погледна часовника. ѕоследни€т път, когато вид€х циферблата, оставаха четири часа и б€ха изтекли само петнадесет минути от предишното поглеждане. —валих часовника, поставих го на пода внимателно. ¬се пак беше златен У–олексФ Ц ритнах го леко, така че да се плъзне навътре под леглото. –усото слънчогледче дойде след малко, с подноса с ча€. Ќаправила го е така, както съм го обичал. —игурно ще ми хареса†сега.  акто и това, да седне на коленете ми, да заров€ ръка в косата й. —трува ми се далечна като образите, които гледах, по телевизора, преди да ми писне и да го изключа. »зтънчена, с блест€ща красота е, не се забел€зват естествени дефекти. ƒа не би да е актриса или фотомодел. “€ ми е съпруга. ќпита се да ми каже името си, но € помолих да не го прави. ѕрез нощта ще € нарека с всички женски имена, преди да улуча нейното, но преди това ще € покан€ на вечер€, ще се опитам да ме хареса и ще разбера дали толкова € харесвам. Ќ€ма да се възползвам от миналото си, то засега не е мое. “о не съществува и красавицата всъщност не е мо€ съпруга, а на погубени€т в амнези€та ми. »зписаха ме от болницата преди дни.  азаха ми кой съм, но слушах разсе€но, изобщо даже не слушах. ¬итаех и си повтар€х пасажи от книги, които учудващо помнех. »мах чувството, че седна ли да пиша, ще ги възтанов€ напълно. ѕосле се оказа, че в момента на припомн€нето ги забрав€м. »мало е катастрофа. “ежка мозъчна травма. Ћежал съм в кома седмица. ќсвен амнези€та, други последстви€ н€маше, но докторите б€ха единодушни, че ще е временна. ∆елаех ли го? ¬ един момент започнах да се забавл€вам и да си измисл€м кой съм. –азбрах, че съм състо€телен човек и това ме освободи от вс€какви други тревоги.  аквото и да е било, отминало е.  ато разбрах, че съм семеен, реших да се разведа. ќще щом дойда на себе си, но после вид€х слънчогледчето и реших да отложа. ƒали ще € обикна, дали съм € обичал или от жив снобизъм съм € взел, защото е, без съмнение, много красива. «абел€звал ли съм тръпчината на брадичката й, прави € още по-чаровна. ќт горните зъбки се е получила. —ъвсем лекичко са щръкнали и са извили устната й навън. Ќе е дефект, ефект е. ѕридава й невинен и непорочен вид, но усмихне ли се, девичата илюзи€ изчезва. ∆ена-мечта, но обичал ли съм €, а т€ обичала ли ме е? ќпитах се да си представ€ как сме се срещнали, как сме се запознали. Ќе исках да ми казва, а и т€ не насто€ваше. Ќе беше много приказлива и това ми харесваше, но € придупредих да не казва името си. Ќе оставаше за дълго. ћного б€х изтощен и бързо заспивах. ќт лекарствата сънувах всевъзможни глупости, н€кои доста вулгарни, други абсурдни и, като си ги припомн€, ме избива см€х. „есто се повтар€ една магистрала, после отклон€вам от не€ и се нос€ по второстепенен път. ¬иждам стопаджийка и намал€м, но се оказва дърво. ћного съм разочарован и продължавам. ѕът€т изглежда прав и е светло, но следва падане, н€мам време да изпитам страх, но се събуждам, обл€н в пот. Ќатискам бутона на алармата. »скам да вид€ лице и усет€ присъствието на жива душа. ¬ краткото падане са ми са се присънили и мъртви души. ¬ърв€л съм сред т€х, говорил съм с т€х, почти съм ги чувствал близки. ¬ един миг обаче се опитваха да ме възпрат при себе си, а аз да живе€. “е са мъртви, а аз не. » ме беше страх отново да засп€. —лед като сестрата се увер€ваше, че съм добре, ме остав€ше, а аз се борех със сън€ и си мечтаех това, което ще се окаже, че съм бил. —трашно забавно, мечтите на всеки са свързани с бъдеще, моите с минало. «нам резултата, как съм достигнал до него е загадка. Ќе бързам да € разреша, а и ме† тревожи, че сънувах прав път,†на който не би тр€бвало да катастрофирам. Ќарочно ли го б€х направил? —трува ми се, че обичам живота. »зглеждам весел човек. ’аресва ми мушкатото до перваза. «абел€звам и слънчевите зайчета. ѕодържал съм т€лото си и то е изпълнано с при€тни усещани€, то, за разлика от мозъка ми, помни при€тни докосвани€, при спомена настръхва, следва и ерекци€, но е болезнена, защото извадиха скоро катетъра. ћисл€, че н€ма причини да завърт€ волана. Ќечиста съвест? ≈два ли. “върде лекомислен съм, за да влеза в зла интрига. ƒа не би да съм бил подведен или несъзнателно да съм наранил н€кого? ¬ъзможно е, но май си въобраз€вам. ѕредупредиха ме, че ще последват параноични мисли и са естествени. Ѕ€лото петно в паметта се запълва с всички възможни страхове. «апочнах да се бор€ с т€х, с мъртвите души, които искат да ме държат при себе си, със страха, че съм завърт€л съзнателно волана към дървото. ≈кспертизите щ€ха да ми разкри€т как е станало, но още е рано. —ега е времето да бъда в миналото си всички тези, които не съм бил. ѕърво си пов€рвах, че съм писател, че съм обикал€л на стоп, пушил съм трева, пиел съм по две-три бутилки и съм живеел с плъховете, докато разкажа за т€х, отначало са ме изхвърл€ли от издателствата, но най-сетне съм пожънал неверо€тен успех. “върде интересно е, за да е истина. Ќе ми се е случило, всички зъби са на м€стото ми, н€ма и следа от болка в черни€ дроб или кисилини в стомаха. Ќ€мам белези или татуировки. —игурно съм бил световно известен шахматист. √лупости, тогава щ€х да знам името си. јбсурд, пълен абсурд. Ќай-веро€тно всичко е на красавицата и ме е харесала заради весели€ ми нрав. —амо така ще е. ѕоне ми се иска да в€рвам.  огато ме изписаха, ми хрумнаха всевъзможни идеи и колкото повече оставах пред телевизора, толкова повече се наро€ваха. Ќакра€, след като излет€х и в космоса и открих принципно нов батискаф, изключих телевизора и не го пуснах повече, но тогава се по€ви и най-интересни€т начин да се запозна€ със себе си. ќказа се, че съм имал виртуален при€тел. Ќе знам защо, но е бил обсебен от мисълта си за мен, а и аз от това, че го има. —ам не ми е писал много за себе си, нищо не ми е писал. ѕисмата му б€ха два-три реда от рода: Ути знаеш, карам € все по същи€ начин, но ти разказвай, разказвай, чаках с нетърпениеЕФ »мал съм много да му говор€. ¬секи изглежда има нужда от изповедник и аз съм го намерил в негово лице. ќт датите на съобшени€та му разбирах, че сме общували вс€ка вечер. ќт думите му, че съм му казвал всичко. Ѕеше такъв скъперник в писането, че дори от зададените му†въпроси за нещо конкретно не си припомних за какво става дума, но разбирах, че не съм криел каквото и да е било за себе си, включително и за това, че не съм бил много верен на красавицата си и дори ми е давал съвет как да прикри€ от не€ н€колкоседмичното лечение на неособено тежко венерическо забол€ване. ƒруго съществено не научих, но тази сутрин си уговорихме среща. ќбеща ми да ми даде дискета с всичките мои спомени. ћожеше да ми прати всичко и по електронен път, но реших да го вид€. Ќе всеки му е съдено да се срещне със себе си. “ой е изжив€вал мо€ живот. ∆ивеел е чрез мен, негови€т му е изглеждал досаден и скучен, лишен от цветове, затворен, с дефицит на избор, изглеждаше стойностен, но затворен в себе си, капсулиран във време и пространство. »зпитвал е необходимост от мен, както и аз от него, за да се освобод€ от всичко това, което не мога да сподел€ с другиго.
„асовете до срещата минаваха бавно. —лънчогледчето ту ми се усмихваше, ту се опитваше да ми се нацупи. Ќасто€х само да ходи боса по теракотата. ќставаха лек бл€сък следите й и почти недоловимото пл€скане на стъпалата й беше прекрасен звук. «асм€ се и ми каза, че още съм си пълен с налудничави хрумвани€ и изобщо не съм се променил. ѕосле € накарах да отиде и сама да купи книги, по неин избор.
- Ќ€ма смисъл да ме тестваш, знам какви са предпочитани€та ти и, дори да имах различни, щ€х да те измам€. Цтози път се разсърди истински и изчезна от ста€та.
ѕак пуснах телевизора и го изключих, и мислих за себе си. «а онзи, който съм сега, онзи, който има мо€та памет, без да е изжив€л нищо от онова, на което се гради т€. ўом той притежаваше спомените ми, би тр€бвало да е много повече аз, отколкото аз съм сами€т аз. ќт друга страна, аз, притежавам УјзФ-а си, макар и лишен от част от себе си. ѕритежавам и т€лото си, както и резултатите, които то е постигнало. ¬сичко онова, което е престанало да бъде динамика, да се развива, а е отделено от мен, макар и част от мен, вече не е мое. ќ, не. ўе ме заболи главата пак. —помените изобщо принадлежат ли ни? Ќе е ли това причината да желаем да ги споделим, след като са споделени, те продължават да се развиват у други, които ги сподел€т с други и други, личностното ни прежив€ване се превръща в множествено и един ден пак се връща в нас или ни поглъща в себе си? Ќав€рно е част от причината, н€ма да си отговор€ на този въпрос, нито на другите такива, които ми преминават, но ето един по-прост. ƒа не би —лънчогледчето да е загадъчни€т ми при€тел? ѕресторила се е на н€кой непознат, защото е усетила, че не мога напълно да се сподел€ с не€ и се измъчвам, че, и прегърнат от красотата й, се чувствам пак сам? Ќе ми се в€рва, вс€ка жена ще се нацупи, когато разбере, че не може да запълни всички емоционални празнини. «ащо ми хрумна изобщо толкова щурав въпрос? ѕо€ви се пак, още се правеше на сърдита, но личеше, че под строги€ вид се усмихва. –азбирах вече, че наистина съм € обичал и още € обичам, както и т€ мен. Ћичеше.
- ћожеше да ти прати всичко по интернет.  акто си и говорихте - разкри, че е посветена.
- «ащо го правих?
¬дигна рамене и се усмихна. Ќе ми се е сърдила. ѕриемала ми е странностите, но как беше разбрала, че сме си уговорили среща, не € попитах.
- Ќе ревнуваше ли?
-  акво да те прав€. ¬се си един такъв. ћислиш ме за малко дете, а не съм ти дъщер€. ƒаже спим заедно Ц засм€ се кратко, имаше звънък см€х. Ц » да ти кажа, всичко научавах. ¬сичко, но когато не го чу€ от теб, то не е същото. ¬€рно е, но не е преминало през теб. “о е външни€т поглед към теб, а азЕ ¬същност, щом се криеше, имаше защо, но би ми било интересно, много интересно.
-  акво толкова съм правил?
- “воето анонимно при€телче ще ти разкрие.
- Ќ€ма да влизам повече в киберпространството.
- «акълни се.
- ≈, не мога.
- “ака си и знаех - засм€ се. Ц Ќо не си прави илюзии. —ега, щом си друг, ще тр€бва отново да ме спечелиш. ќчаквам да ме поканиш на вечер€.
- “очно това см€тах да направ€.
†¬се пак, целуна ме, преди да излеза. “аксито дойде малко след това и след четвърт час го вид€х.
„акаше ме в гаражчето - бистро, пред олющената жилищна коопераци€, пред ко€то живееше. Ѕеше в инвалидна количка. ÷€л живот е бил. Ќе беше ми го казвал. √оворихме дълго, той се въодушеви, но, преди да започне да ми разкрива спомените ми, го прекъснах.
- —лушай, исках само да те вид€, нищо повече. «апази дискетата. “ези спомени, които са на не€, са твои. —амо твои. “и си ги изжив€л.
–азтрепери се, гневни сълзи избиха по очите му. »зведнъж ме намрази.
- Ќе ми тр€бва съжалението ти, азЕ - не можа да завърши.
- “е са твои. «аслужава хубави спомени само този, който има сила да ги понесе.

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —“≈‘јЌ ƒ»ћ»“–ќ¬  –Џ—“≈¬ ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2005-07-20

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: разкази 2004-2005
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
ƒобрина
 
  ѕосещени€: 4399  ќтзиви: 3
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-08 13 черни котки
20-08 13 черни котки
20-08 –ибен буквар /1824 г/.
20-08 ÷ената на емигранта
20-08 ѕроза 2015
ѕълен списък