Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак се пише колонка
     ак се пише колонка ќт ’енриета ’ей - 95-годишна, бивш пилот на спортни коли, сега пише колонка     &
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от afala
 
“≈–јЌ— »я“ Ќј„»Ќ
ƒве луни
≈Ћ‘»„≈— ј ѕ≈—≈Ќ
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



≈лена ѕавлова ѕавлова(afala)>>≈Ћ‘»„≈— ј ѕ≈—≈Ќ  
≈Ћ‘»„≈— ј ѕ≈—≈Ќ
  ≈лена ѕавлова ѕавлова (afala)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  

- ўе закъснееш за училище!
ќтворих мрачно едното си око. ”чилище!
- —тавай, поспаланко! јко се помотаеш още малко, аз ще закъсне€ за работа!
“ова вече беше силен аргумент. —еднах в леглото и се втренчих в прозореца. ярък слънчев ден, си€ен като че ли е юли.
- ’айде, Ѕез!
- ƒобре де, идвам!
Ќавл€кох си дрехите, натъпках в сака н€колкото нови разработки за “Ўадоурън” и се прехвърлих в кухн€та. Ќе обичам да ползвам кратки€ път - все едно пропадаш в нищото и после ти се повдига - но когато татко бърза за н€къде, по-добре и ти да си бърз.
—еднах на масата тъкмо навреме - той влезе, прист€гайки вратовръзката си. ѕогледна ме изпитателно, прехвърли пред мен чини€та с палачинки и чаша мл€ко и се настани пред собственото си кафе.
- ¬ събота сме на ритуал, нали не си забравил? - подхвърли и си взе препечена филийка.
 имнах и забих зъби в палачинката си.
- Ќ€ма да е зле да си преповториш песните.
- Ќ€ма да пропусна - изсумт€х с пълна уста.
- Ќе мислиш ли, че напоследък загърбваш националното си наследство? Ћел€ ти каза миналата седмица, че...
“ръснах гневно глава. Ћелите ми са ужасни. ¬с€ка ваканци€ тр€бва да ход€ там. —ъбират ни десетина хлапета в старата къща. ѕеснопени€, билки, дребни магийки, стрелба с лък... пфу! Ќационално наследство! —€каш според лелите ми живеем във времената на “олкин.
- » си оправи ушите! - добави баща ми.
“ова вече ме накара да се изчерв€. ќбикновено не забрав€м тази дребна подробност. ¬ това отношение л€тото ми вли€е много зле - а с татко се върнахме преди три дни! ѕромърморих заклинанието и си вдигнах за всеки случай косата:
-  ак е?
- ƒобре - той кимна. - Ќо можеше и да не забележа...
- јко ми раст€ха бивници в устата, н€маше да го пропусна! - изръмжах.
“ой ме изгледа укорително. —пециалист е по укорителните погледи. — тези сини очи като диаманти може да те замрази на м€сто без дори да повиши тон или да му се €ви бръчка на челото.
«ахапах втората палачинка. Ќаистина щеше да е глупаво да тръгна да се разхождам с острите си уши. Ќай-много н€кой от дружките да ме попита защо съм се маскирал и кога ще си сложа обеца и горе на върха, но...
“о е като да си се родил негър или червенокож, или китаец, или с лош късмет. “атко често ми го напомн€, когато съвсем ми падне настроението. »стина си е, даже в н€кои отношени€ е по-добре: например отколкото да си куцузли€. ќсвен това все пак не ни растат косми по пълнолуние и не ни стърчат зъби от устата.  оето си е предимство. ѕо повод това вече татко казва, че... е, приказките малко преувеличават. —игурно е така - € вземете “—нежанка” за пример. »ли ““арзан”, ако щете. ≈й сега ще пов€рвам, че по съвпадение двете най-красиви жени на света живе€т в едно и също царство или че едно хлапе, отгледано от маймуните, може да стане що-годе нормален човек.
 акто и да е. Ќ€кои са негри, други са индианци (пардон, местни американци!), трети са монголоиден тип, четвърти - с лош късмет. Ќие пък сме елфи.
- √отов ли си?
 имнах.
¬инаги се чувствам малко глупаво, когато ме кара с колата. ”чилището е на десет минути пеша; обикновено си ход€ до там, само зимно време, когато е много студено, чакам да мине автобусът. Ќо от време на време татко го огр€ва доброто настроение и ме вози. “ой е директор в банката - мнооооого перспективно м€сто за елф, боже господи! - тъй че имаме огромна масленозелена кола, чийто двигател мърка като тигър. „увствам се наистина глупаво на предната седалка - лукс, аромат на хубава кожа, тъмнозелени тапицерии, лъскави стъкла и вътре аз, с все оръфаните дънки и рошавата си грива.
—пр€хме на две крачки от входа. 
- ”спех! - татко ми кимна и плавно се включи в движението. ћахнах му за всеки случай.
Ќа току-що освободеното м€сто влезе н€какъв стар буик. —коро щ€ха да започнат часовете, тъй че наоколо течеше забързан поток ученици. Ќаправих две крачки, но спр€х. ¬ратата на буика се отвори.
- ѕази се! - каза тихо, но €сно женски глас.
- ƒа, мамо, ще внимавам! - отвърна друго тихо гласче и от задната седалка се измъкна едно момиче.
Ќе знам защо шестото ми чувство се раздрънчава като повредена китара от време на време. Ќе бих € погледнал втори път без него - беше дребна, безлична, слабичка и н€как твърде бледа, с къса подстрижка като на току-що уволнен от арми€та пехотинец. Ќосеше протрити джинси (малко големи за не€) и торбеста тишъртка. Ќай-обикновено момиче. »здърпа оръфана торба от седалката (€вно шита от стари джинси; много оригинално, н€ма що!) и само за момент мернах ръбчето на корицата на “Ўадоурън”, второто издание. 
—вих рамене и понечих да отмина, но проклетото шесто чувство продължаваше да вибрира н€къде в главата ми. ѕредадох се и приближих момичето, което още се оглеждаше с торбата в ръка.
- «драсти! - рекох кротко. ƒе да знам, с шлифера, меките ботуши до коленете и тупираната грива може и да € стресна; точно това не исках.
“€ ме погледна, усмихна се - очите й б€ха бледокаф€ви, а усмивката хубава - и отвърна:
- «дравей! ћай твърде много обичаш “Ўадоурън”?
- ¬€рно е! - аз също се ухилих. - Ќова си тук, а?
- ƒа, за сега съм пробно, за първи€ срок. ƒо  оледа. ѕосле ще видим. —ета.
- ≈лфа - посегнах и взех галантно торбата. - ≈, ще влизаме ли?  аква ти е любимата рол€?
- ƒекър! - т€ свенливо се усмихна. - Ќали имате клуб?
“атко казва, че е про€ва на лош вкус, но в училище ме наричат ≈лфа. «аради “Ўадоурън”. “ова ми е любимата ≈рѕиƒжи. ¬ клуба пон€кога вод€ игрите - имам си, скромно казано, божествен дар-словото - но предпочитам да се €в€вам в облика на един герой. ћо€т собствен. “ова е единственото м€сто и време, където мога да съм истински елф. » да прав€ каквото обичам. ≈лф-магьосник на име Ѕезар, това съм аз. ¬ “Ўадоурън”, де. Ќа живо само се обличам като на картинката от наръчника. ’аресва ми, пък и ми дава право да си из€в€вам расовата принадлежност. „увствам се н€кой. »скам да кажа, ние, елфите, нито имаме начин да об€вим на света какви сме, нито би било безопасно - поне според татко. ¬иж, за това съм съгласен. Ќо нищо не ми пречи да се прав€ на фалшив елф. √отино е. » мацките си падат. јко се съди по това, как ме з€паше —ета, и т€ не правеше изключение. ”смихнах й се и € поведох към училището.
“ака се запознахме. —ъщи€ следобед, след часовете, € представих на останалите рънъри. »дваше от ƒенвър. Ѕеше си подготвила вход€ща истори€ за героин€та и ми хареса - не създаваше ново лице; €вно си играеше с образа на —.≈.“.», орк, от години. ≈, —.≈.“.». провалила операци€ и € подгонили. “ъй че ето € при нас, без пари, без препоръки, без връзки. —упер!
- Ќе съм играла почти година! - призна откровено. - “ам, където б€х напоследък, н€маше много желаещи. Ќо съм из€ла с кориците всички ръководства и си преигравах сценарии сама. ўе ми бъде много при€тно, нали разбирате, да има с кого...
Ќаистина беше поизгубила тренинг, но се оказа пъргава в главата и пълна с идеи. ¬ крайна сметка € поканих на пица и да си поприказваме.
- «ащо орк? - попитах € между другото, докато допивахме колите си между надраскани на салфетки карти и схеми.
- «ащото не можеш да оцениш един орк само защото е хубав - отвърна т€ незабавно. - Ќали разбираш, ако играеш елф или дори обикновена жена, останалите автоматично приемат, че т€ е красива; тр€бва да € опишеш наистина грозна и пак н€ма да го усет€т. — орките не е така.
- Ќе съм избрал елфа заради красотата! - възразих аз.
- »збрал си го заради себе си - съгласи се т€. - ѕриличаш на елф, не си ли се замислил? ўеше да приличаш дори и без да се маскираш специално на такъв!  акто и да е, не е само това. Homo Sapiens Robustus са €ки и силни, имат по много деца... но живе€т кратко. “ова ме устройва. Ќали разбираш, искам —.≈.“.». да умре от старост!
- —ъмнителен вариант! - ухилих се аз. 
- «а елфите да.
¬ наръчника на “Ўадоурън” пише, че елфите откарват до по н€колко столети€, джуджетата - до стотина години, хората - средно до 55, тролите около 50, а орките - 35-40. Ќе е много, като се замислиш. “ака си е.
—лед пицата € изпратих до т€х. »сках да вид€ записките й от предишните игри на —.≈.“.». за да знам какво да вметна в поредни€ сценарий, когато аз вод€. «абравих за това обаче още като вл€зохме в къщата. Ќа стената, точно срещу вратата, беше окачена гол€ма картина: бр€г на езеро по залез. Ѕеше толкова истинско, че ми се стори, че е достатъчно да протегна ръка и ще докосна тръстиките.
- јз съм € рисувала - каза —ета. - ћиналата година.  акво ще кажеш?
- ќ, ами... - преглътнах. - «ащо не си в художествена гимнази€?
- » тук ще ми бъде добре! - т€ се засм€. 

Ѕеше събота. »злежавах се, заз€пан през прозореца. ¬ събота татко не мъчи печката, а отива до пекарната и купува френски кроасани. » той не е на работа, така че закусваме заедно. Ќай-често е досадно, той насто€ва да говорим за елфическото в нас... “ака че не ми се ставаше.
”сетих му маги€та как ме провер€ва буден ли съм.  огато се увери, извика отдолу:
- »маш поща!
—игурно беше нещо важно, щом използва маги€. “ака че се надигнах.
ƒа си елф според мене по-скоро е нещо като да си мюсюлманин или заклет вегетарианец - досущ като вампирите, върколаците и другите, ние също се водим магически същества. —амо дето, както казах, не ни растат косми по пълнолуние и не спим в ковчези. ѕо-скоро сме малко нещо от рода на лепръконите. ¬ смисъл, че н€кои зеленчуци не ги €м и н€кои цвет€ не ми понас€т. ≈, човек си носи кръста, както казват човеците. ѕък и, може би нашите магически способности са по-свестни от тези на вампирите и върколаците. “ъй де, предпочитам не да хап€ хората, а да мога да се люб€ с т€х като елф (тоест, божествено - така твърди татко). » да имам истински поетичен дар-слово. ќмир е бил елф, честна дума!  ато мене. ≈, имаме и други, истински магии. Ќе са кой знае какво - малко прескачане на разсто€ние, малко прехвърл€не на предмети, подобни неща. „етене на мисли на дребно, да можем да си оправим ушите, да познаем какво е времето утре... —амо дето истинските магии са изтощителни, за това тр€бва да си маскирам ушите вс€ка сутрин. » за това ги ползваме само при важен повод.
Ќадвесих се от стълбите:
- »ма ли кроасани?
- ƒа, разбира се! - татко се засм€. - »дваш ли?
ѕликът до чини€та ми беше б€л и най-обикновен на вид. Ќо адресът... ѕърво си взех кроасан и после го отворих. 
FASA корпорейшън
”важаеми господине,
 ъсите ¬и разкази остав€т при€тно впечатление. «а съжаление не се интересуваме от подобен вид творчество. —м€таме обаче за възможно н€кои от засегнатите в т€х теми и концепции да бъдат разработени до размерите на роман. Ѕихме желали, ако този вариант ви устройва, да ни представите подробна разработка за подобно произведение и при евентуално одобрение от страна на редакционни€ екип, можем да сключим договор с ¬ас.
Ќ€колко секунди сл€по се взирах в текста. –азказите ми не ги интересували. Ќо искат да поръчат роман. √осподи, никога не съм се залав€л с гол€мо произведение!
–ъцете ми се разтрепериха и бавно оставих писмото на масата.
- Ќещо лошо? ѕоредни€т отказ? - баща ми ме погледна изпитателно.
- ѕо-лошо. ѕоръчка.
- “а това е чудесно!
- ћислиш ли? ƒали мога да напиша роман?
- «а бога, ти си елф! - татко небрежно ми разроши перчема. - Ќ€ма ли да идеш да се похвалиш на при€телката си?
- ў€ха да ход€т до ƒенвър, доколкото знам. ѕри баща й.
- Ќали не излизаш с не€? - въпросът беше изненадващ и прозвуча точно като зададен от дърт евреин, който се интересува да не би синът му да е тръгнал на срещи с не-еврейка. 
- Ќе - отговорих му откровено. - ѕросто сме при€тели.
Ќ€ма да кажа, че със —ета б€хме станали неразделни, макар че прекарвахме изключително много време заедно. ѕоне четири-пет следобеда седмично обаче си гостувахме, като гледахме да редуваме къщите - да не се сърд€т родителите, пък и да не се чувства н€кой от нас посто€нно на свой терен. Ќе, не б€хме интимни при€тели - нищо подобно. Ѕ€хме партньори и съратници.  огато намериш н€кой, който все едно е другата половина от теб, хич не те интересува полът му. »ли расата. ѕросто б€хме много пасващи си половинки.
- Ќормално е да излизаш с момичета - баща ми се наведе напред. - Ѕих предпочел около нас да имаше подход€щи елфи, но поне през л€тото виждаш достатъчно...
- ƒа, да, мол€ ти се! - махнах с нахапани€ си кроасан. - “ази лекци€ € знам. ≈лфите не бива да се хаб€т с обикновени хора, защото те не са като нас. Ќ€ма да разберат дара, който притежаваме. Ќ€ма да разберат нас самите. Ќе биха могли да имат деца от нас. ќсвен това дългът ни е да продължим поколението, та значи, като му дойде времето, ще се ожен€ за н€кое хубаво елфическо момиче. «нам си урока, казах ти. »злизал съм с човеци и сигурно ще продължа да го прав€ в близките години, не мога да сед€ сам като кукувица. Ќо —ета е нещо съвсем друго.
«а него това приключваше въпроса. «а мен не съвсем. Ќе мога да си затвар€м очите. «нам, че съм елф. Ќе много красив по стандартите на елфите, може би, пък и наистина човешките жени не ме интересуват - в€рно е, че се срещам с достатъчно елфически момичета при лелите си и отдавна съм установил каква е разликата. Ќо не мога да си затвар€м очите. «нам, как ме гледа —ета. ќ, да, т€ е много при€тна и много любезна, и никога не ми е досаждала. Ќо мога да се досет€ за какво мечтае вечер, притиснала възглавница към гърдите си. —трахувам се, че в крайна сметка заради това ще изгуб€ най-добри€ при€тел, който съм имал н€кога. «ащото все пак н€кой ден ще стигнем и до този въпрос... Ќо не сега. 
ƒо€дох раздразнено кроасана си - точно днес ли татко тр€бваше да повдига тези теми и да ми развали настроението? - станах и отидох до телефона.
ћайката на —ета вдигна при второто позвън€ване.
- «дравей, Ѕезар! - харесвам гласа й, топъл е все едно летен дъжд. - —ета тъкмо се чудеше дали ще си свободен днес. ќтложихме пътуването за другата седмица, баща й бил зает.
- „удесно! - засм€х се. - ¬същност, ужасно... ќ, може ли да дойда? —ега, веднага?
- «апов€дай. ўе й кажа.
—погледахме се с баща ми, забърсах си шлифера от закачалката и изл€зох.
—ета беше в малката таванска стаичка, ко€то беше превърнала в свое ателие. –исуваше портрет на орк - най-веро€тно тъкмо —.≈.“.».
- ћислех си за ново приключение! - каза, без да остав€ палитрата. - Ќали се сещаш за онази истори€ с кредитните кодове в ћатрицата?
-  акво ще кажеш да го обърнем на роман? - отвърнах и € прегърнах през раменете. - »мам една добра новина.
- Ќапример?
ѕоказах й писмото.
- Ѕоже господи! - т€ се засм€, обърна се и ме целуна по бузата. - Ќе мога да пов€рвам! ¬елик си!
- ќ, да, почти. —амо дето адски се страхувам. Ќе съм писал толкова гол€мо нещо.
- Ќе можеш да кажеш, че н€маме материал! ƒаже ще ти помагам, ако н€маш нищо против.
- Ќали за това съм дошъл?
- ƒобре тогава! —амо да довърша тук... ўе слезеш ли да кажеш на майка да сложи кафе? ўе ни тр€бва, ако ще правим концепци€ за роман!
 имнах и € оставих да нанас€ полутонове на едини€ щръкнал бивник (криви€т) на —.≈.“.».

—≈Ќ » ¬ Ћ≈ƒј - концепци€
Ѕ≈«ј– √ќЋƒЋ»…‘
“Ќекрономикон” - магьосническо свърталище, бар за западнали шадоурънъри. ≈лфа се навърта там и разсъждава за фактите от живота, които не са особено при€тни. ¬лиза —.≈.“.»., орк, ко€то об€в€ва, че търси опитен маг на процент от задача. ≈лфа е единствени€т, който е достатъчно зле, за да се съгласи да работи за заплащане н€къде в бъдещето. “ака съдбата събира двама представители на традиционно мразещи се раси, които временно сключват примирие...

ќт н€колко дни беше адски студено, а вечерта бе започнал да прехвърча сн€г. ѕри все това, когато станах сутринта и зърнах побелели€ град, сърцето ми подскочи. Ќай-сетне първи€т сн€г! Ѕеше вече към средата на ноември, крайно време. ’убавото на зимата е, че можеш да си ходиш навс€къде и не ти се пречкат разни тъпи петунии примерно. Ўейни, пързалки, ммм!
Ќавл€кох си трескаво пуловера и се смъкнах да закус€ преди училище. ѕътем забърсах и три-четирите нови странички от романа.
ќ, да. ѕишехме романа. ƒобре вървеше. ѕо поне две страници на ден: обсъждахме непрекъснато сюжета и даже б€хме запуснали малко “зан€ти€та” в клуба. ўеше да стане добра книга - виждах го! Ќо без —ета не бих могъл да се справ€. ¬инаги, когато закъсвах, т€ беше насреща да предложи нещо ново и свежо. ѕон€кога разигравахме ситуациите, друг път просто препрочитахме написаното и търсехме варианти.
-  акво ще вечер€ш? - татко побутна кути€та с мл€ко. - ћисл€ да...
- ўе съм у т€х.
“ой кимна.
»зпих си мл€кото, пъхнах страниците в сака си и изл€зох да изчакам автобуса. ѕо принцип предпочитам да ход€ пеша - училището е на десет минутки - но в студено време...
 олата на майката на —ета мина преди рейса.
Ќамъкнах се на задната седалка - т€ винаги пътуваше отзад - и ентусиазирано заразправ€х какви идеи са ме свет... две пресечки по-късно спр€х насред фразата. Ќещо не беше наред. » шестото, и всичките ми останали пет чувства ми го подсказваха.
-  акво става? - попитах и се огледах. —ета, отпусната в ъгъла до другата врата, ме съзерцаваше кротко. ћайка й, както винаги, се беше привела над волана, с€каш сама си н€ма в€ра, макар да не беше лош шофьор.
- ¬сичко е наред - каза —ета.
- Ќе, не е. Ќещо става. - поклатих глава. - «а Ѕога!
- ѕросто не ми е добре! - т€ сви рамене. - — майка се разбрахме да ме закара до болницата. Ќо ще те хвърлим до училище. Ќали?
ѕритесн€вах се за не€ - н€маше € всичките часове. Ќо дойде за сбирката и игра както обикновено - хитро, талантливо и печелившо. 
- —.≈.“.». може и да умре от естествена смърт! - засм€х се аз, докато € изпращах до колата.
- ћоже би.  ой знае.
ƒоста самотна вечер беше. Ќе б€х предполагал, че точно днес ще е един от “празните” моменти, но не се натрапих. “€ и без друго изглеждаше малко бледа и в не съвсем добро настроение. “ъй че просто седнах пред компютъра, прозорецът към “Ўадоурън” се отвори и аз потънах в света на ≈лфа и —.≈.“.».  огато към полунощ татко дойде да ми се скара, че още не съм си легнал, б€х натракал над десет страници.
ƒва дни всичко беше нормално, като изключим леката разсе€ност на —ети. ѕосле пак изчезна и следобеда не се €ви на клуба. —лед като приключихме играта, се завърт€х да хапна пица, но лошите предчувстви€ не ме остав€ха. Ќещо не беше наред - един господ знае какво, но не беше както тр€бва! ѕървоначално планирах да се прибера и да работ€, а после да й звънна и да вид€ какво става, но в крайна сметка се върнах при училището.
ƒа си елф пон€кога има предимства.  огато съм в криво настроение все си въобраз€вам, как си прав€ въоръжен обир без никой да ме усети. Ќе съм точно невидим и не мога да минавам през стени, но... да речем, че с цената на главоболие и нужда от н€колко шоколада мога да прескокна през стената. »ли през заключена врата, както в случа€. Ќе е точно като в “—тартрек”, но и така става. —амо дето изисква доста повече усили€ от това да се преметнеш от спалн€та до кухн€та. “ака или иначе, застанах под прозорците на лекарски€ кабинет, промърморих заклинанието и, ето ме, вече б€х вътре. Ќ€мах нужда да светвам лампите, едно от предимствата да си елф е, че можеш да виждаш на тъмно. ƒа отключа картотеката с картоните пък беше по-лесно от детска игра. Ќ€кой ден, когато наистина закъсам за пари, би тр€бвало да пробвам градската банка. 
ѕрерових картоните и извадих този на —ета. ќще от първи€ ред вид€х това, което е тр€бвало да забележа преди седмици и за което шестото чувство ме предупреждаваше достатъчно пъти. –итник по задника, ето какво заслужавах.
“€ беше минала химиотерапи€ и три операции. Ѕеше пропуснала почти две години. Ќищо чудно, че не е имала с кого да играе - не и в болницата! ќчевидно й б€ха разрешили да се върне на училище, н€къде в по-малък град и в по-спокойна обстановка... но страшното не беше минало. ѕродължаваше.
«атворих картона и го прибрах на м€стото му. ѕрехвърлих се в двора. »зл€зох на улицата. —пр€х в супермаркета да си куп€ шоколад - и в дрогери€та за аспирин. √лавата ме цепеше страхотно. 
Ќа следващи€ ден —ета също € н€маше в часовете и, макар и с известно неудобство и усещането, че си пъхам носа където не ми е работа, вечерта се обадих на майка й.
- “€ е в болница. Ќа изследвани€. —кенер, такива неща... ”тре се връща, предполагам, че другиден ще бъде на училище.
- Ќещо лошо ли е?
- ¬се още не се знае.
- –ак отново?
«а един елф и мълчанието отсреща по лини€та е достатъчно.
- ѕредайте й поздрави! - помолих.
ѕрекарах много замислена вечер. Ќе написах и един ред от “—енките”, само з€пах в последната реплика от онзиден и размишл€вах. —.≈.“.»., ко€то не е хубава и ще живее малко. ѕриличаш на елф, не си ли се замислил? ѕогледи, докосвани€. –азмислите на —.≈.“.»., когато говори за странното си съдружие с орките от бандата си.
¬ крайна сметка реших, че съм прав и измолих петачка от баща си. ѕоръчах букет - трайни орхидеи в специална кути€. Ќа картичката написах поема. Ќакра€ изхвърлих поемата и смених орхидеите с гербери, макар че лично аз не ги понас€м.
 огато т€ се върна, с€каш нищо не се беше променило. ќтново работехме рамо до рамо, дори по-често от преди; б€хме великолепен екип. ƒокосвах € пон€кога: длан на кол€ното й, ръка през кръста, лека прегръдка. „аках да разбера.
- “р€бва да ти кажа нещо! - реши се —ета една вечер, докато чакахме майка й да дойде да € прибере от нас.
- ѕочакай! - придърпах € към себе си и € целунах. ѕо устата. “ака, както елфи се целуват.
“€ се сгуши в мен разтреперена и задъхана.
- ƒа повторим? - предложих усмихнат.
- Ќе, тр€бва да ти кажа нещо. јз... аз имам рак. ƒругата седмица влизам в болницата.
- ќбичам те!
—лед това майка й дойде.

—ледобедът след като баща ми замина в командировка ми се стори идеален. »махме сбирка на клуба, както обикновено, но аз измъкнах —ета още след часовете.
- “р€бва да ти покажа нещо! - насто€х. - ¬ажно е.
- ѕредпочитам да поигра€! - отвърна т€. - ”тре ме прибират, нали знаеш?
- ƒа, знам. “очно заради това.
¬л€зохме вкъщи и € качих в ста€та ми.
- –оманът? - сети се т€. - Ќаписал ли си нещо ново напоследък? Ќе си ми чел не знам откога!
- ќт онази целувка! - усмихнах се. - ƒа, написал съм. ƒоста. Ќо наближавам кулминаци€та и предпочитам да не ти чета сега. ўе идвам в болницата. ƒа го запазим за тогава.
- ѕо-уверен си в себе си от преди! - т€ се засм€. - ћай следващи€ си роман ще можеш да обработиш и сам!
- ƒа, може би - поклатих глава. - —той тук, сега се връщам! ўе пиеш кафе, нали?
 акто казах, не обичам да ползвам маги€, но сега се налагаше. ƒокато кафето заври, прехвърлих зелени€ си костюм в кухн€та и се намъкнах в него. ќправих си прическата. » ушите. ѕрехвърлих и стари€ семеен лък. Ќакра€ прехвърлих и подноса с чашите горе на масичката. Ќе в€рвах —ета да забележи. Ќе и след като вл€за в ста€та.
„естно казано, чувствах се малко като глупак. “ози костюм ползвам само на ритуали и дори тогава не ми се струва, че съм на м€стото си. “ака рисуват елфите по кориците на книжките, това не съм аз, за бога! Ќо тр€бваше да си изигра€ рол€та до край.
“ака че отворих вратата и спр€х на прага с лъка в ръка. —ета се обърна и се втренчи в мен. √ледахме се близо минута, преди накра€ да пристъп€ напред.
- —трахотно! - промърмори т€. - ќткъде извади тези уши? ј дрехите?
- ћои са си! - ухилих се. - ¬се си мисл€ да си сложа обеци тук горе - помръднах връхчетата на ушите - но не съм убеден, че мога сам да си проби€ дупки, а в студиото едва ли ще ме приемат...
- »зглеждаш като истински елф! - т€ въздъхна. - ћного си красив!
- јз съм истински елф! - седнах до не€ на леглото. - “ова е тайна, ко€то не бива да разкривам, но мисл€, че сега може.
“€ се засм€.
-  афе?
ќтпихме. Ќе съм се чувствал толкова неловко от години. ¬същност, от онова л€тно приключение с »рис на пол€нката... ƒължах й го обаче. ѕоне според мен. ќставих чашката си, прегърнах —ета и € целунах отново. ѕрехвърлих и моите, и нейните дрехи в ъгъла.
- ќх! - т€ сепнато подскочи.
- Ќе казвай нищо! - притиснах € по-силно към себе си и продължих да € целувам, като същевременно € придърпах назад и € положих да легне на одеалото.
- ƒевствена съм! - промърмори —ета в ухото ми.
- ƒа, знам! - отвърнах тихичко. - Ќе се безпокой.
Ѕеше отслабнала последните н€колко седмици. Ќадвесих се над не€ и € погледнах с присвити очи. ≈дин писател, казах си, не може да н€ма достатъчно въображение, което да приложи на живо. ѕрисвих очи по-силно. » € вид€х красива. –азтворих лекичко бедрата й и се наведох да целуна едната й малка, обла, стегната гърда. ƒокато бавно се потап€х в т€лото й, й шепнех елфически поеми. —ами€т аз твор€х поема с всеки тласък, който ни разтърсваше, слети в единство. —ета простена за миг и топла кръв покапа по бедрата ми, но мо€та песен вече € носеше към небесата. Ћекичко и бавно ни издигнах нагоре, и продължавах да рецитирам и пе€, докато се върт€хме в първични€ елфически танц, а ста€та около нас се размиваше и отстъпваше пред сенките на величествени златолисти дървета, които приглас€ха на древните ми песни. “€ беше безумно красива и беше част от мен, и се носехме през великолепното безвремие, сподел€хме неустоимото вълшебство... » любовта ни беше думи и мелоди€, а словата и баладите - любов.
Ќа следващата сутрин, рано, € заведох у т€х. ћайка й така и не ме попита какво сме правили сами ц€ла нощ. ћисл€, че знаеше. » мисл€, че ми беше благодарна.
ѕочти всеки ден б€х в болницата при —ета. —лед€хме карти и сценарии. –азисквахме завръщането й; изборът на университет догодина.  ак ще наемем заедно квартира. “€ рисуваше по малко, когато се чувстваше по-добре. ј вечер аз пишех романа. 
«авърших го, точно за  оледа. –азпечатах го и й го занесох - идеални€т подарък. Ѕ€ха € оперирали преди четири дни; прочетох й го на глас. ѕоне кра€. —.≈.“.». и ≈лфа усп€ха да отмъкнат данните. –аниха € тежко и докторите едва усп€ха да € закърп€т. Ќо двамата си тръгнаха заедно от нелегалната болница. —ъдружници и при€тели все още, макар да б€ха приключили с удара.
Ќаписал б€х стихотворение - за не€, за след втората операци€. Ѕеше на двадесет и девети. —амо че т€ не € издържа. “ака и не дойде на себе си след упойката.  ома, апарат за изкуствено дишане... изключиха € на тридесет и първи. –ано сутринта на първи майка й ми се обади да ми съобщи, че —ета е починала. —лед погребението получих увит в каф€ва харти€ пакет, в който се намираше портрет: прекрасен елф със зелени дрехи и готов за стрелба лък; лицето му беше моето лице, а зад него трепт€ха златните лесове на любовта ни.

“о е като да си се родил негър или червенокож, или китаец, или с лош късмет. “атко често ми го напомн€, когато съвсем ми падне настроението. »стина си е, даже в н€кои отношени€ е по-добре: например отколкото да си куцузли€. ќсвен това не ни растат косми по пълнолуние и не ни стърчат зъби от устата. Ѕих предпочел да съм вампир или върколак - тогава щ€х да мога да € ухап€ и да й предам от сво€ живот. » ние, елфите, сме магически същества, но силата ни е в друго. 
јз € обичах и € възп€х.

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ≈лена ѕавлова ѕавлова ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2001-06-13

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от: denyamber,
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4454  ќтзиви: 13
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
ѕълен списък