Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  ќсновни грешки, при издаването на книги
  “ова тр€бваше да е дългоочакваната стати€ как се рекламират книги. Ќо се оказа, че докато стигнем до не€, се налага да се об€сн€т множество грешки при оформ€не на книгата, допускани от авторите.
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от иванка денева
 
ѕриют "«емен рай"
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



»ванка ƒенева(иванка денева)>>ѕриют "«емен рай"  
ѕриют "«емен рай"
  »ванка ƒенева (иванка денева)
  –аздел: –ј« ј«»  

 онстантин –улев много пъти бе минавал покрай тази олющена сграда, по ко€то личаха следи от минало достолепие. —ега, с ронещата се мазилка и ръжд€сали балкони, т€ ненатрапчиво се вписваше в околни€ пейзаж на немара и тихо отча€ние. Ќ€когашна богаташка къща, набързо превърната след национализаци€та в детска градина, т€ бе познала и добри времена, когато се кипреше в охрен цв€т и бели орнаменти, а алеите на вътрешни€ двор се озвучаваха от нетърп€щите възражение гласчета на палавниците. ѕосле собствениците за кратко се радваха на реституирани€ си имот, а и като че ли не про€в€ваха гол€м интерес към него...

—лед смъртта на госпожа  ита - старата господарка, единствени€т й син јлфонс, вече крупен собственик във ‘ранци€, даде съгласието си къщата да бъде превърната в пансион, но сам не счете за нужно да надникне как се стопанисва дома в ѕ., очевидно зает с по-съществени дела. Ѕе се предоверил на сво€та родственица по бащина лини€ госпожица —илвана /ко€то пансионерите прекръстиха в ћангано!/, да го представл€ва. “€ вършеше това небезуспешно, вжив€ваше се в рол€та на управителка, а напоследък - и на притежателка, каквато се виждаше в завещанието на братовчеда си...

Ќо јлфонс —тратиев не бързаше да внас€ промени в него и т€ се задоволи с бл€нове в самотните си нощи и с неограничената власт на човек, от чи€то вол€ зависи битието на другите около него...

 онстантин не знаеше за малките ежедневни драми, разигравани зад олющените стени: къщата, намираща се в квартала, където живееше, бе привличала вниманието му, но не дотам да допусне, че един ден ще бъде домуващ... —ъдбата обаче подм€та хората и обикновено им поднас€ това, от което най-много се гнус€т, изб€гват и упорито не жела€т да приемат за сво€ участ. “ака след многобройните скитани€ по редакции и последвалото закриване на издани€, поетът  онстантин –улев се вид€ без покрив над главата и посто€нно препитание. Ѕе отминало времето на големите тиражи и тлъстите хонорари даже за маститите писатели, а прохождащите като него в зана€та се радваха да видат творбите си в списание, при милостив шанс на ‘ортуна - в отделна стихосбирка. “ака немлади€т –улев, дошъл с толкова надежди от малкото балканско селце да завладее литературните салони, се примири с прозата на живота, и смени последователно доста поприща...

—лед като бе квартирувал почти година без наем при свой при€тел, който живееше при родителите си, той прегърна след много колебани€ спасителната сламка да опита при —илвана.

- ѕри кого? - бе з€пнал тогава в н€мо недоумение.

- ¬ пансиона бе, при она€ - смахнатата! ¬икат й ћангано, като на актрисата - нали малко й прилича, по очите! - по€сни при€тел€т му —трахил Ѕораджиев, развеселен вече от н€колкото бири, последвани от Д рачещи€ ƒжониУ на домакина.

- » какво ще прав€ аз там?! “е са възрастни хора, без подкрепа - за т€х е н€как естествено да са в пансион! - бе възразил плахо –улев.

- ƒа, ама са сродни души! ўе те вземат на осинов€ване! ≈ее, ще прощават, че по-раншко отиваш, но още отсега м€стото ти ще бъде запазено! - не закъсн€ с типични€ си хумор други€т му при€тел, ‘ильо ћарков, преобразен във фа€нсаджи€ електроинжинер.

-  акво се дърпаш бе, човек, - Д«емен райУ е това! - избухна пак в обичайното си кикотене Ѕората и с това разговорът се забрави.

 онстантин го запрати в най-далечното ъгълче на паметта - в чекмеджето, което отвар€ше р€дко и при крайна нужда. —лед като тр€бваше да се изнесе от квартирата на поредни€ си при€тел, се сети за това шкафче, на дъното на което мъждукаше светулчицата Д«емен райУ...

Д акво толкова - творци са, събрат€ - ще разберат!У »змисл€ше в ума си десетки доводи, с€каш се бе изправил срещу човешката стена на глухо нежелание, изпълнен с решимостта да успее. Ќе го стресна и това, че нечи€ ръка, веро€тно на зевзек, под надписа Дѕансион за творци на културатаУ, бе прибавила с тебешир: Дѕриют Д«емен райУ... — това име впрочем, стана известен пансионът: пътниците без притеснение си купуваха билети затам, и само непосветени€т можеше да бъде стъписан от въпроса на н€кой запътил се към последната спирка - Д«емен райУ...

Ќапоследък –улев бе прехвърл€л тази мисъл като топче за пинг-понг и се примирил, че е единствената му възможност за подслон и храна. «а стари€ ерген, преминал петдесетте, това бе пристан и спасение, и той вече не се терзаеше тр€бва ли и как ще почука на жел€зната порта, оградена с остри шипове, а дали ще се смили за него сърцето на сухарката, ко€то наричаха в квартала с името на екзотичната актриса...

Ѕе € виждал отдалеч и т€ извикваше противоречиви чувства в душата му - като онези същества, които наричат Дни риба - ни ракУ. ѕо-скоро й се носеше славата на Драк на бързейУ - заради неотстъпчиви€ нрав, който се размекваше само пред неуспели€ драматург √лушаков. “ова същество можеше да изтича до супермаркета в омазнени€ си халат, а на други€ ден - в тъмен строг костюм и очила с позлатени рамки, което стр€скаше най-придирчивите. √оспожица ћангано се люлееше от настроени€та си и зависеше в кой час на ден€ и в какъв душевен ДкомфортУ човек € беше заварил. ѕон€кога спеше до об€да, повече и от най-ленивите си пансионери, друг път с възторг им чукаше по вратите в ранни зори: да ги извести, че кифличките са опечени и кафето от металната кана - разсипано по чашите. /“о и за най-отстъпчивите си оставаше черна мътилка!/

- “р€бва да й влезеш под кожата, друже! - подхвърли веднъж с полуусмивка стари€т прозаик  оланджиев, запитан за навиците й.
- ўе успееш с б€ло цвете, или ако рецитираш стихове от прокълнатите: –ембо, Ѕодлер... ј Д÷вет€ на злотоУ й пасват като ръкавица! “ака правил любими€т й на младини и още му издига олтар в сърцето си! Ќе € гледай не€ - не е за подцен€ване тази ћангано! ѕък и ти си млад - ний сме Двзели-далиУ, синко!

 онстантин –улев реши да проучи сам възрастната госпожица. /“€ всъщност беше на неговите години, но върлинестата фигура и птиче лице € правеха по-състарена и съсухрена!/ ¬ ден€ преди настъплението тръгна след не€ и двете й помощнички: възпълна жена на средна възраст/както разбра - готвачката!/ и младо момиче, на което природата не бе отрекла известна хубост. “о вършеше ц€лата работа по почистването в пансиона. ѕо-късно той щеше да види с очите си, че този ритуал се провеждаше р€дко и твърде символично: госпожицата много не придир€ше, а момичето не се преумор€ваше...

—ега трите отиваха на пазар: ћангано отпред, а след не€ двете жени € следваха с кошници, подобни на онези, с които старите софи€нци ходеха на пикник. “€ определ€ше къде да спрат и какви продукти да куп€т. ѕон€кога /напоследък - често!/ тези почести б€ха предоставени на готвачката - хитра и пресметлива жена, ко€то умееше да върти черпака, но също не се престараваше за онези Длапнишарани - ентилигентитеУ. Д—€каш по къщ€та си все ДЎатобри€ниУ и ростбифи са €ли! “ези ще ги разправ€т на старата ми омбрела - тантелената, дето ми € хариза сестрата на прапорчик  лаев - преди да € изхвърли на тавана!У, врътваше нехайно рамене пълногърдестата ¬ъзкреса, сетне запалваше цигара и с€даше полуусмирена пред уханното кафе.

«наеше, че пазаруват по-изобилно по празници: тогава се напъваше да приготви вкусна храна, защото пансионерите можеха да кан€т и при€тели. Д“о кой ли ще дойде на гости в приют, ама - нейсе, ще ги посрещнем: да се накльопат и да помн€т ролцата на  реса!У, завършваше снизходително готвачката и се отправ€ше за поредната си др€мка.

ќткакто € хвана, че ДикономисваУ парите за продукти, старата госпожица € у€зв€ваше, и още по-непри€тно - придружаваше на пазара, което доста връзваше ръцете на хитрушата. »маше незаконородена дъщер€, за ко€то се грижеше, и това отчасти € оневин€ваше в молитвите й пред Ѕогородица, напоследък - и пред ћангано. ѕон€кога изпитваше угризени€, вече все по-р€дко: знаеше, че и Дстарата кошницаУ изстискваше като лимон домуващите - пенсиите им отиваха за таксата, след ко€то им оставаха за джобни жълти стотинки.../“е, впрочем, б€ха доволни, че са подслонени в този частен пансион - отначало за новодошли в града, а след приют€ването на н€колко местни творци от ѕ., получил, за повече лустро, помпозното наименование от —илвана... — идването на н€колко Дкултурни де€телиУ от столицата самолюбието й бе задоволено окончателно.../.

ѕостепенно пансионерите свикнаха с постното меню: радваха се като деца на нещо вкусно и по-специално, за което сърцето на ¬ъзкреса се омилостив€ваше по празниците - кафе с козунак или хлебно руло Д—тефаниУ, разбира се, с благослови€та на госпожицата. ј т€ оперираше с парите като финансов експерт: хранеше възрастните хора на границите на Дприличната достатъчностУ, изпращаше сравнително редовно наема на господин јлфонс, усп€ваше да задели нещо и за черни дни... Ќо за тази втора ДкасаУ, под шкафа с двойно дъно, се надваше да знае само т€ и... √оспод...

—ега бе в€ла, вървеше машинално до двете жени, заета със своите мисли, и дори не ги назидаваше по обичай. —нощи драматургът √лушаков се бе измъкнал от пансиона непосредствено след вечерни€ чай, а после не бе нощувал в ста€та си, и т€ недоум€ваше ко€ го е ДоплелаУ/по цветисти€ израз на ¬ъзкреса/...

—градата на пансиона, необарокова и солидна на вид, вече започнала да се лющи и руши в основите, създаваше впечатление за изоставеност и оскъдица. √осподин јлфонс нехаеше - той въртеше сделки с недвижими имоти на два континента и едва ли Д«емен райУ стр€скаше безметежни€ му сън. —игурно очакваше братовчедка му да направи ремонт с парите от наема, без той да й изпраща нарочна сума за това. Д“ака ще стор€!У, взе решение ћангано и отчасти се успокои.  ривна в съседната улица и на ъгъла се обърна, давайки знак на двете жени да напазаруват сами.

“ъй като не го познаваше, на  онстантин –улев му бе лесно да върви след не€, любопитен кое промени намерени€та и пътеките й. —лед малко € вид€ да ускор€ва ход и да влиза в една...УЅинго-залаУ, което га накара да се усъмни дали не залага вноските на наемателите. “ази мисъл угасна бързо, виждайки госпожицата да излиза, съпроводена от един атлетичен мъж, чи€то близост очевидно й бе при€тна, защото, когато наоколо н€маше хора, не пропускаше да се притисне в него...

—лед малко ги м€рна да хлътват заедно в една постройка, на вид помощна в гол€ма къща, за ко€то спътникът й имаше ключ. ќглеждането и на двамата, последвано от дръпването на плътната завеса на прозореца, му подсказа, че срещата е по-скоро романтична, отколкота делова... Д¬иж € ти, блатната вода, - не била още за изхвърл€не и можела да утоли нечи€ жажда!У, помисли развеселен –улев, тръгнал по сво€ път и направил пробив в изучаването на ћангано.

Ќа други€ ден, когато пансионерите б€ха вечер€ли и отдадени на тихи занимани€ преди сън€, той взе нещата си в скромна пътна чанта, и с б€ла роза във вътрешни€ джоб на шлифера, се престраши да застане пред √оргона. Ќе много след това шеще да усети, че зад привидната строгост отсреща се таи чувствително и податливо на сърдечните работи създание, което беше оцел€ло след н€колко изпепел€ващи любови: на един студент, на масажиста и на братовчеда јлфонс, преди заминаването му за ‘ранци€.

—илвана, ко€то домашните наричаха галено —илви', вече бе свикнала да приема без драми непосто€нството на мъжете и им отвръщаше с коварни ходове, след които и те лижеха раните си...

“ози ден помощницата ÷ецка си бе взела почивен ден и госпожицата го посрещна лично на полуосветената метална врата - с колодата карти в ръка и с тъмнозелен шарф върху косите, който /както щеше да види на дневна светлина/ контрастираше добре на лилави€ халат. —трастна любителка на пасианса, подреден очевидно според очаквани€та й този път, т€ отвори в добро разположение на духа и изпревари поета –улев с думите:

- ќбщежитието за миньорите е две преки по-нагоре, момче, но мисл€, че вече го затвориха! Ќали и мината закриха!?

- јз идвам във ¬аши€ пансион, госпожо! - заекна мъжът, усетил, че трудни€т разговор н€ма да му бъде спестен.

- “ака ли?! » защо? - пренебрежението бе съпроводено с малко интерес и бавно измъкване на цигаретата от лилавата уста, ко€то хармонираше също на пеньоара. - ћо€т пансион не е хан за какви да е хора, господине! “е са заслужили почивката си тук, в творчески€ дом!

ѕреди да измисли какво да отвърне - да е силен аргумент, не и неуважителен, който да € €доса, –улев се разсм€ вътрешно не без доза злорадство: Д“ворчески дом - на  уковден! ўе видим тази работа!У

«а сво€ изненада се чу да изговар€:

- «нам, госпожо! јз сами€т съм поет - в момента затруднен, и се над€вам на разбиране, докато тръгнат работите ми!

- ј те, и двамата знаем, скоро н€ма да подскочат, защото всички неха€т за културата, млади господине!  ак да те наричам?
» не дочакала отговора, мигом съобрази, че новодошли€т щеше да бъде добра компани€ за драматурга √лушаков и за стари€ прозаик  оланджиев. “ака в нейни€ пансион и трите литературни рода щ€ха да бъдат достойно представени! / ѕокрай студента-любовник и т€ поназнайваше нещо за изкуство, което почиташе инстинктивно и заради емоционалната си природа./.

- –улев, госпожо! Ќо едва ли сте чували за мене: имам две стихосбирки, в€рно - добре оценени от критиката...

«а измъкващите се почитатели от последната литературна вечер в едно читалище сега не бе време да си спомн€, но още усещаше утайката от горчиви€ потрес в душата си...

- јз съм слушала н€къде това име! - пророниха лилавите уста, изглеждащи на бледата светлина получерни. - Ќав€рно моите интелектуалци са го ръфали - те и мене не щад€т! ј се сетих, защото тогава се питах дали е псевдоним!

- Ќе, госпожо, - фамилното име на баща ми, военен матрос, който дълги години е бил рулеви, кърмчи€ - и оттам: –улев! ћене ме отгледа д€до ми, в едно балканско селце, и съм му признателен! ј от името си не се срамувам!

ѕри тези думи се сети да подаде б€лата роза.

- ƒобре, влизай засега - по изключение, пък утре ще видим с какво можеш да ми помагаш! ќбичайната вноска /за подслон и храна/ ще даваш! »мах нужда от по-млад мъж сред старците, но да е сръчен в ръцете!

ѕълната жена, на ко€то казваха ¬ъзкреса, го съпроводи до ста€та му, където внесе камара сравнително чисти завивки, но и под т€х др€мката б€гаше от клепачите на поета, и го остави с противоречиви чувства към пансиона и госпожица —илвана.

Ќа сутринта Дтворчески€т домУ не бързаше да се сбогува със сън€: към 8.30 младата помощница ÷ецка удари в€ло едно медно колело /обков от дамско огледало!/, което наподоб€ваше гонг, за да покани пансионерите на закуска, но липсата на раздвижване от стаите € застави да тръсне един поднос със сандвичи и да забави разливането на ча€. „етиридесет минути по-късно до масата сед€ха само стари€т  оланджиев и госпожа ћиндева, бивша архитектка, вече на преклонна възраст. —лед надигането на шапката и промърморването на н€колко баналности за времето, двамата с неохота задъвкаха изсъхналите /веро€тно от вчерашната следобедна закуска!/ сандвичи. — оживление посегнаха само към ровко сварените €йца, които чинно се мъдреха в стойките си до вс€ка чини€. ѕовторното издрънчаване на гонга нав€рно извести пансионерите за кра€ на закуската, защото н€кои изл€зоха все пак до каната с р€дко кафе, и отново се върнаха в стаите си, стиснали в шепите по едно €йце...

–улев не ги познаваше още, но запомни една мумифицирана жена - възчерна и с лице на булдог,ко€то като —илвана бе метнала шалче от шифон върху навитата си с книжки коса; един мъж около седемдесетте, с изцапана от бои рубашка /веро€тно художник!/, който димеше с лула, и една жена, грациозна и при€тна на вид, напомн€ща му за известна балерина.

„аршафите, които на нощната светлина му се сториха чисти, имаха кремав цв€т - от дългата употреба, и върнаха асоциаци€та със сандвичите /полуизсъхнали, намазани с нещо каф€во филии - нав€рно пастет!, и извити като подметки тънки парченца колбас./ Д≈ее, ти направи този избор, друже! Ќо и той е нещо пред свободни€ наем и липсата на храна!У

Ќа об€д поетът можа да разгледа почти всички обитатели на пансиона. /√лушаков още не се бе върнал, а госпожа ћоника «анкова, оперната певица, бе отишла на посещение у родственици в съседни€ град. Ќе знаеха къде е и —милов - по-млади€т от художниците./. —ега повечето предпочетоха навреме да седнат до трапезата, където ¬ъзкреса след зеленчуковата супа поднесе постни сарми и накра€ - малеби, което накара н€кои да сбърчат нос. “ова подбуди готвачката да залее помощницата ÷ецка с дълга гневна тирада: Д≈й това - ентилигентите, са много противни, ша знай'ш! —€каш до една са баронеси! јко е нашего брата - ша сърба с лъжицата и ушите му ша плющат, ама тез - отбирчиви, и все се мръщ€т гнусливо! јми да са си сто€ли по къщ€та, или да б€ха спастрили парици за черни дни, та сега да живе€т от т€х! јма - не! Ѕохемата всичко изпукваше, по цели нощи се наливаха като смоци, а сега - бедни! ѕриемете ни в пансиона! јми... взехме ви, бъдете щастливи и... трайте!У

»зстрел€ла тези думи, ¬ъзкреса излезе бързо, защото знаеше обичайните доводи на ÷ецка, студентка, ко€то плащаше следването си с домашната работа в пансиона:

- ≈ее,  ресо, - не си права! “ези хора са от друго тесто! “е твор€т изкуство, живе€т в свой св€т! ƒали случайно ги наричат цвета на наци€та?! јми в япони€ хората на културата са застраховани като национална ценност, като държавен капитал! ј нашите тук?! ѕовечето от т€х са самотници, без роднини и средства за препитание, по божи€та милост са приети тук и живе€т от огризки! /Ќе каза Дот ћанганоУ, защото не € обичаше!/.

- √орди, горди, ама клекнали! » искат да ручат - ката ден по три пъти!  ато си виждаш хала, холан, бъди по-смирен! ƒа не й е лесно на госпожица —илви' да свързва двата кра€! Ќуждите на дома - големи, пансионерите - недоволни, господин јлфонс - далеч! —ъвсем € забрави той! ѕък н€кога го е обичала!

—ледобедното полуразмито кафе бе придружено от малка €бълка Дзлатна парменаУ, ко€то мъжете оставиха, а жените стиснаха в шепите си и отново примъкнаха в стаите. Ѕе забранено да се готви и €де там: изключени€ се правеха при посещени€ на роднини или за дребните лакомства на закуската, но малцина съблюдаваха правилника. ¬ спалн€та се хранеха само болните: госпожа  ортеза, сценаристка, и стари€т граф “олстой, както наричаха преводача “омиев, който бе изчел всичко от велики€ мислител, и се движеше навс€къде с негова книга под мишница. —ега бе започнал да храчи кръв и пансионерите ускор€ваха крачка пред вратата му...

¬ недел€ обикновено всички се събираха на следобедното кафе - разредено пак, но придружено от традиционни€ щрудел на ¬ъзкреса, поръсен оскъдно с пудра захар - единствени€т слдкиш, който извикваше всеобщото одобрение на пансионерите.

¬ салона за гости при€тел€т на ÷ецка, дребен чиновник, учил преди време в  онсерватори€та до кра€ на първата година, измъчваше за пореден път старото пиано. √оспожа ћоника «анкова, певицата, се бе върнала недоволна от гостуването при роднините, и сега хвърл€ше €ростно-неодобрителни погледи към бивши€ музикант.

¬ъв въздуха се надпреварваха първите снежинки и най-зиморничавите простираха ръце към креещата топлина на камината, ко€то ¬ъзкреса бе запалила за първи път през този сезон. ќсведомиха се с недомлъвки за здравето на граф “олстой и госпожа  ортеза, после запитаха »скрен —милов за изложбите в двете галерии.

- јаа, нищо особено! —тари платна на н€кои хора от “атово време, сега извадени от нафталина... - разпери ръце художникът с изцапаната рубашка.

- ¬иж, - това момче, Ћ. Ќ., прави интересни колажи! » е поканено на н€колко места за международни участи€! - репликира замислено и без доза завист “ихолов, скулптор.

¬лизането на актьора ѕавел ¬олодин, когото наричаха ’амлет, внесе оживление сред присъстващите - очевидно бе интересен и желан събеседник. ¬исок, с русол€во лице, по което все€дните старчески петна б€ха започнали да избиват, като известен изпълнител на роли из Ўекспирови€ репертоар, бе от малцината работещи пансионери.

Ќо този път погледът на ¬олодин бе угрижен и не го поканиха да изрецитира прочути€ монолог, с който започваха художествените соарета. “ой и госпожа  ортеза /за жалост вече болна!/ б€ха най-интересните и ерудирани домуващи тук. ¬олодин можеше с часове да разказва за играта на най-проникновените изпълнители на рол€та на принца: Ѕуут, Џрвинг, √илгуд и Ѕъртън, ко€то бе изучавал години в Ўекспирови€ кралски театър, ровейки се из архиви, фонотеки и четейки велики€ англичанин в оригинал. ¬одеше във ¬исшето театрално училище спецкурс Д’амлет - това сме ние!У,и на лекциите си /те сбираха интелектуални€ елит!/ разкриваше разликите в интерпретаци€та на първите хамлетовци /–ичард Ѕърбидж например/ и съвременните...

—лед изпълнени€та наставаше необичайна тишина, ко€то не смущаваше присъстващите: те й се наслаждаваха, повечето се примъкваха към камината или остав€ха върху старинни€ поднос чашчиците с ликьора на ћоника «анкова. ’удожниците потъваха в свои води: говореха за ташизъм, неочаквано скачаха на ”чело, Ѕерта ћорисо или ѕол Ќаш, спореха за грундове, чуваха се разгорещени думи за ƒжон  онстабъл или ’енри ћур...

ѕавел ¬олодин бе мълчалив - н€маше € събеседницата му, госпожа  ортеза, жив€ла също в Ћондон, с ко€то говореха в н€кой ъгъл за ”ест ≈нд, за съвременните калибани и шейлоковци...

¬ добрите дни се оформ€ха групи за бридж и канаста, сега се заслушаха в песента на  оул ѕортър Дћис ќтис съжал€ваУ, изпълн€вана от ≈ла ‘ицджералд и последвана от Д–еквиемаУ на ћоцарт в посредствената из€ва на бивши€ музикант. “ой об€ви, че е била последната написана по поръчка на граф ўупах творба - литури€ в памет на покойната му жена.

—лед свиренето, съпроводено с в€ли ръкопл€скани€ от присъстващите и многозначителни погледи с ÷ецка, пианистът € последва в кухн€та - да й помогне да отсервират. Ќа третата седмица след идването си в пансиона, –улев бе забел€зал безкрайните им шушукани€: в трапезари€та, по коридорите, а нер€дко - и пред вратата на госпожица ћангано. Ѕлизостта му до нейната ста€, и до тази на помощницата, го направи неволен свидетел на интереса на младите към покоите на управителката. ќбект на посто€нните обсъждани€ на хората от квартала заради странната си външност, не по-малко любопитство предизвикваше предположението за парите, които бе скътала като родственица и бивша любовница на јлфонс —тратиев...

—лед милувките и пушенето в кревата, младите се отдаваха на любимото си занимание: слагаха чаша до стената и слушаха разговорите на ћангано с гостите й! “е не б€ха много и чести, но затова пък € посещаваха интересни хора... ≈дин път звукът идваше толкова отблизо, че станаха нейни непосредствени слушатели. —лед като б€ха местили по всички ъгли съда, се радваха като деца на откритието си... ј каква бе изненадата им, когато под географската карта на стената забел€заха дупка, от ко€то през резбованото олтарче у —илвана се виждаше всичко като на длан!

Ћюбовниците си госпожицата не водеше в ста€та /с което спест€ваше пикантните гледки на шпионите си!/, но дебненето им бе напълно възнаградено, когато една вечер измъкна двойното дъно на шкафа и започна да преглежда съкровищата си: една икона, снимката на майка си и под т€х - вързани с черно ластиче пари!

¬ онзи момент пианистът ќги наблюдаваше сам, а когато в ста€та влезе ÷ецка с поднос кафе и кон€к за двамата, изумлението й от гледката на тлъстата пачка бе пълно, и т€ изтърва почерпката...

“ова докара начаса за€дливата ¬ъзкреса, ко€то започна да € ругае, че е Дмного пипкаваУ, но от този ден двамата не престанаха да кро€т планове как да приберат парите... «а да не събуди подозрение, млади€т мъж разреди посещени€та си при домашната помощница, та т€ тр€бваше да об€сн€ва на старците, че е изстинал вече на сърцето й...

ѕоследни€т път, когато дойде, бе в навечерието на  оледа, и в пансиона бе по-оживено от друг път. ƒомуващите приеха н€кои свои при€тели и ги гощаваха по стаите с дребни сладки и рачел, който балерината предостав€ше за специални случаи. ¬ салона най-ентусиазираните и тези, които не пътуваха при близки, подготв€ха малко тържество.

√остите посрещаше безцеремонната готвачка, малко посмирена този път: госпожица ћангано страдала от н€каква болест, ко€то т€ не можа да назове. /ѕо-късно лекар€т на пансиона об€сни, че е кахекси€ - състо€ние на обща телесна отпадналост, свързано с хронично забол€ване. ѕри старата мома това бе неврастени€та./.

ƒействително след изостав€нето от атлета и безразличието на √лушаков, —илвана грохна психически, усещаше ДбодежкиУ навс€къде по т€лото, което даде основание на устатата ¬ъзкреса да злорадства, че Дкошницата съвсем се е разплелаУ, а на младежите - да намер€т коледната суетн€ за най-удобното време за привеждане на плана в действие...

 огато изпълнението на госпожа ћоника «анкова набираше драматични висоти, а най-нетърпеливите танцуваха прегърнати, с поднос в ръка, на който димеше чаша чай /до висок месингов свещник!/, към ста€та на болната госпожица се прокрадваше ќги. Ѕе замен€л и друг път помощницата ÷ецка в обслужването на болните, затова ћангано му отвори вратата без въпроси и подозрени€.

¬ ста€та лъхна спарен въздух, примесен с изпарени€та на лавандулов спирт. Ќа пламъка на двойната свещ лицето на —илвана изглеждаше след болестта като пергамент - по-съсухрено и изпито отвс€кога... Ѕе затворила очи, само кимна с глава - да остави таблата, и глухо изохка от удара на масивни€ свещник...

ѕо-късно, когато заглъхваха последните акорди на ДЋунната сонатаУ, една с€нка се спусна бързо по безлюдната улица от западната страна на пансиона, ко€то водеше към гарата...

Ќа други€ ден нечи€ ръка на шегобиец бе поправила тебеширени€ надпис на... Д«емен адУ...

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© »ванка ƒенева ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2005-06-29

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4758  ќтзиви: 2
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕоези€ 2015
17-08 «авлад€ване на –одината
17-08 «авлад€ване на –одината
ѕълен списък