Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «а битието, съзнанието или защо не могат да се издават само качествени книги
  Ќа ѕанаира се срещнах различни познати, желаещи да се потоп€т в дълбоките дебри на професионалното писане и книгоиздаване. » всичките имаха една блест€ща иде€ - „ще издаваме само много качест
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от терзийски
 
≈динствени€т опит
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



Ќиколай …орданов “ерзийски(терзийски)>–азкази>≈динствени€т опит  
≈динствени€т опит
  Ќиколай …орданов “ерзийски (терзийски)
  –аздел: –ј« ј«»  

„ашата беше празна, ако изключим прахта по дъното й. ѕо вътрешните й стени имаше н€колко разкривени и отдавна засъхнали поточета п€на Ц като засто€л досаден спомен, оставен в съзнанието просто заради мързела да бъде забравен. ѕоточетата се разшир€ваха нагоре по чашата и почти стигнали до ръба й, се съедин€ваха и образуваха едно тънко ц€лостно кръгче. Ѕели€т цв€т на п€ната отдавна беше посив€л, когато т€ отново чу онзи познат звук. УƒааааамЕФ Ц каза си чашата разбиращо и с нескрита досада. ¬сичко започваше отново. Ѕутилката бира беше отворена и след малко тази непри€тна горчива течност нахално се разположи в не€, смесвайки се с прахта от дъното и разтвар€йки посивелите поточета. „ашата мразеше да € пълн€т с бира, направо й вгорчаваха живота. ћечтаеше си за н€кой изискан коктейл с фреш от грейпфрут напримерЕ

ƒам€н отпи н€колко бързи глътки още преди да си събуе обувките. ≈дно от най-досадните неща в живота е да си събуваш обувките, когато н€маш търпение да изпиеш една бира след поредни€ отминал ден. ќсобено когато това е един от онези дни, от които н€ма нито какво да запомниш, нито какво да забравиш. ѕросто нищо не се е случило. ƒам€н все пак се събу Ц изхлузи кецовете без да ги развръзва и ги подритна до вратата. ¬торото отпиване от чашата беше много по-уверено и внушително. —една на леглото.

ƒали да си пусне музика? »ли пък гадни€ телевизор?

»зпи бирата, но не му се приспа от не€. ¬зе У—пасител€т в ръжтаФ, беше решил да € препрочита, но и в книгата не можеше да се съсредоточи.  огато откри, че просто прелиства страниците без да чете € остави. ќтвори си втора бира, но реши този път да пие от бутилката Ц за разнообразие. ќтпи, оригна се (по-слабо отколкото му се искашеЕ) и излезе на терасата. Ќавън беше вече тъмно, прозорците на отстрещни€ блок светеха.

“огава, съвсем случайно, вид€ онази розова тениска на простора. ѕо-скоро самата тениска му се навр€ в лицето. ћалка розова тениска, на собствени€ му простор. ∆енска тениска. ѕозната. “ака се изненада, че е все още тениската й е тук. “а т€ си отиде преди ц€ла седмицаЕ  олко хубаво Ц беше си забравила тениската. ћоже би вече е открила липсата й, но не иска да дойде да си € вземе. ƒам€н си спомни отново разд€лата.

Ќе беше неочаквана, той предполагаше, че рано или късно с ƒеница ще се раздел€т. “ези 3 години и 5 месеца заедно ги б€ха изтощили, отегчили и най-вече озлобили. Ќакра€ дойде онази вечер. Ѕеше една от най-хубавите вечери, ко€то са прекарвали заедно Ц и ƒам€н, и т€ не в€рваха, че е възможно да прекарат толкова весело, дори имаше н€каква романтика, имаше тръпкаЕ “очно като болен човек, който винаги се подобр€ва малко преди да умре, с€каш за да изживее последната усмивка, последната красива дума, последната надежда. “ака се случи и с т€х Ц сутринта озлоблението им експлоадира, ƒам€н не си и спомн€ше за какво спориха, преди да чуе: У“ози път край! ќмръзна ми, не съм щастлива с теб. Ќе ме търси никога повече! „у ли? Ќикога повече!Ф —помни си как чу тр€съка на външната врата, как си помисли, че тр€бва да му е тъжно, а не му е. —помни си как после му стана тъжно като вид€ снимката й. » как му се причу, че н€кой тропа на вратата Ц досущ като в н€кой глупав филм.

» това с тениската му се стори като във филм Ц представи си как т€ идва за да си € вземе, как с€да, заговар€т се, той леко € прегръща и така нататък. ѕон€кога му се искаше да живее точно в такъв филм Ц глупав, банален и сантиментален. ƒа, с хепи-ендЕ ¬зе тениската и € прибра в гардероба си. ѕосле се върна на терасата и си каза твърдо, че тр€бва да спре да мисли за ƒеница.

“очно затова реши да направи едно старо упражнение Ц да се съсредоточи върху нещо, което да го накара да забрави за всичко. “р€бваше да концентрира погледа и мислите си върху нещо конкретно. ќчите му се местеха, гледайки към светещите прозорци отсреща и накра€ достигнаха до нещо наистина интересно. Ѕеше едно момиче (колко естественоЕ), момиче което стоеше почти до прозореца си и говореше по телефона. ƒам€н € виждаше много €сноЕ ќблечена със синьозелено потниче, с н€каква шарка отпред, имаше дълга коса, завързана на опашка и нежно детско лице. √овореше на слушалката и се въртеше около телефона.

***

У—транно нещо са телефоните.  акво огромно удобство само Ц седиш си вкъщи, пиеш кафе и можеш да се обадиш на н€кое такова момиче и да му говориш какво ли не. »ли пък да го провер€ваш дали си е вкъщи, или е изл€зло н€къде, можеш да го събудиш посреднощЕ ј можеш да звъниш и произволно, да дразниш хората, да ги лъжеш, че са спечелили хладилник от н€каква игра. ћожеш да си говориш с който си поискаш. Ќо си има и лоша страна Ц всеки може да те намери по вс€ко време. ј с тези мобилни телефони и навс€къде Ц колко гадно! јз хич не ща да си купувам такъв телефон. ƒаже домашен предпочитам да н€мам Ц предпочитам да гледам как това красиво момиче си говори с н€кой и се върти около кабела, отколкото аз да си говор€ с н€ко€.  ато в онази песен, където се пееше за н€каква телефонна любов Ц Ујко аз заговор€, ти отсреща мълчиш и не мога да вид€ най-добрите очиЕФ јбе, като ц€ло гол€ма глупост са телефонитеЕ

ƒам€н се опр€ на парапета на терасата и отпи глътка бира.  расива беше, ето, точно сега се засм€. »маше лъчезарна усмивка.  ой ли € разсмиваше такаЕ? —ъс сигурност е мъж, личеше си, защото се смееше искреноЕ ƒали ƒеница е изглеждала така, когато ние си говорехме по телефона? ¬същност ние си говорехме максимум по 2-3 минути Ц аз не исках да й разправ€м н€какви подробности по тъпи€ телефон.

¬лезе в ста€та и отвори трета бира. ’одеше му се до тоалетната, но се страхуваше, че момичето ще свърши разговора и ще се махне от прозореца. ¬ърна се бързо на терасата. “€ още беше там. —ега беше долепила едната страна на лицето си до стъклото. ƒали предполагаше, че може н€кой да € гледа? Ќаистина е много красива, многоЕ

» ƒам€н започна да си представ€ разни нещаЕ

***

≈то, т€ най-сетне остави слушалката и погледна навън, с€каш го виждаше. ƒали наистина не го виждаше? –азпусна косата си и хвърли ластика. «апочна да се реши с една гол€ма четка.  осата й беше, гъста и дълга, спускаше се право надолу. —лед това остави четката и с едно бързо движение свали потничето. ќтдолу не носеше нищо. √ърдите й б€ха нежни и много красиви Ц нито прекалено големи, нито много малки. “€ ги погледна набързо, докосна ги с ръце. √осподи, колко красиво момиче. Ќека сега дойде да види онзи смотан€к, с който досега говореше. ј дали т€ не се сеща, че € гледам??? “олкова е хубава, много по-хубава от ƒеница! ≈то, в профил изглежда още по-добре! —вал€ си и долнището!Е

ƒам€н се беше навел на парапета и беше затворил очите си.  огато ги отвори момичето все още говореше по телефона, все още с онова синьозелено потниче, с н€каква шарка отпред. ƒам€н си пийна малко бира.

 аква ли е т€? ƒали обича онзи или просто скучае и си говори с него защото н€ма какво друго да прави? ƒали му изневер€ва?  акво ли обича да прави, каква ли музика слуша? ƒали обича да гледа телевизи€? ƒали е чела У—пасител€т в ръжтаФ или пък харесва поези€? ƒали би ме харесала? “€ е наЕ едно, две, три, четири, петЕ шести€ етаж. ¬ последната ста€. ƒали щеше да й хареса ако отида при не€ и й кажа, че съм € наблюдавал, че е красива? ћоже пък да говори с майка си по телефонаЕ ƒали е сама?

 ак ли се казва?

¬ече толкова много му се ходеше на тоалетна, че не можа да издържи. Ѕеше изпил и третата бира, изтича да тоалетната и след секунди се почувства много по-добреЕ ƒали наистина да не отида при не€? ўе звънна на вратата, т€ ще затвори телефона и ще ме поканиЕ »ли ще каже на он€ да изчака, а на мене да се махам? ƒали пък да не куп€ цвете?  олко е часа?

»злезе отново на тересата и се почувства като ударен от гръм. Ќ€маше €! ¬ ста€та не светеше. –азтрепери се, колкото и странно да е. ѕочувства се много по-зле и много по-изоставен в сравнение с момента, когато ƒеница си отиде. «ащо, защо точно когато отидох в тоалетната се махна? ћоже би е изл€злаЕ »ли пък си е вкъщи и слуша музика на тъмно?

Ѕирата беше свършила, чашата и три празни бутилки сто€ха на масата.

“р€бва да направ€ нещо! Ќещо страхотно, нещо неверо€тно, нещо забавно, нещо красиво, нещо романтично! Ќо какво?

«астана на парапета и погледна надолу. ќсем етажа под него беше улицата. Ќакаква двойка вървеше бавно по тротоара. » ƒам€н се сети! –азбира се, че е това! ѕогледна към тъмни€ прозорец отсреща. Ќа шести€ етаж, последната ста€.  ак никой не се е сещал досега за това? “олкова е просто.

ƒам€н седна на парапета на терасата и краката му увиснаха надолу.

***

Ћетенето не е нещо толкова сложно. ’ората отдавна лет€т Ц със самолети, балони, парапланери и какво ли още не. ≈, не като птиците, но всъщност никой досега не го е опитвал! »ма ли досега човек, който просто така, да се е опитвал да полети, от терасата си?

ƒам€н толкова пъти беше сънувал, че лети. Ќо сега наистина усети, че може! јми да, хората не можеха да лет€т, защото не си в€рват. Ќо аз в€рвам, аз знам, че мога! ѕросто ще се хвърл€ от парапета, първо може да ми е малко трудно, но все пак това ми е първи€т опит. ј и рискът си струва. “€ ще го оцени! ўе полет€, ще стигна до прозореца й, ще почукам и ще кажа: У«драсти, аз те гледах преди, като говореше по телефона и реших да долет€ да ти кажа, че си много красива!Ф Ќ€ма как да не ме пусне да вл€за, всеки би направил така с човек, който виси от външната страна на прозореца му. ј и ще € впечатл€, и още как!

ƒа! јз ще полет€, сигурен съм, заслужава си!

» се хвърли право напред.

ќтблъсна крака от парапета, разпери леко неуверено ръце, притвори очи и усети в€търа. ¬€търът беше отдолу, разв€ваше косата му. Ќо внезапно намал€, ƒам€н отвори очите си и вид€, че се движи. ƒвижеше се напред. ƒј, «Ќј≈’ —», „≈ ў≈ ”—ѕ≈я, «Ќј≈’ —», „≈ ћќ√ј!!! Ћетеше, но леко клонеше над€сно. ѕрозорецът на момичето всъщност беше нал€во и той се насочи натам. “олкова е лесно, много по-лесно от ходенето. ƒа, след три бири щ€х да ход€ по-трудничко. ≈то го прозорецът й!

» тогава изведнъж погледна надолу и наистина осъзна какво е направил. √осподи, та аз наистина лет€! јма че съм луд, можеше да се размажа долу, доста щ€х да сплаша онази двойка. ЋелеЕ јз наистина лет€! Ќека сега дойде онзи, Ќютон, да ме види. Ўарлатанин такъв! јма че лесно било да се лети, и при€тно даже. ¬се едно плуваш, само че не се измор€ваш толкова лесно!

» тогава ƒам€н реши, че така и така онова момиче н€ма да му изб€га (особено щом можеше да лети!). ј пък и можеше да се изплаши от него. »ли пък да е изл€злаЕ ј той така и така летеше, тр€бваше да се възползва от това, не тр€бваше да спира. јми като кацне можеше да не му се отдаде втори път! “р€бва хората да вид€т, че лет€, та това ще опровергае ц€лата физика. “р€бва да покажа и на мама и татко, на брат€та ми, задължително!

¬ече беше прелет€л над покрива на отсрещни€ блок и се носеше над града. ≈х, защо е толкова тъмно, н€ма кой да ме види сега. ¬нимателно погледна часовника си, за да не загуби равновесие Ц 01:28. ўе съмне след около пет-шест часа майЕ Ќе тр€бва да спирам да лет€. Ќаистина тр€бва да покожа на мама и татко и на момчетата от квартала, тр€бва да прелет€ до —офи€! «а шест часа ще успе€. ўе се движа над магистралата за да не се объркам.  ак само ще се зарадват, като вид€т, че мога да лет€! ј и телевизиите като разберат, ами вестниците? ƒосега никой не е усп€вал.

Ќаистина се насочи към —офи€. ƒали защото летеше достатьчно високо или поради н€какъв странен късмет, единствените, които го вид€ха б€ха едно момче и едно момиче, точно онези, които беше погледнал от осми€ етаж. ћомичето вид€ с€нката му и доста се стресна, а момчето неволно € успкои Ц У“ези с парапланерите вече и през нощта ли почнаха да лет€тЕ?Ф

ƒам€н летеше към —офи€ и н€маше търпение да покаже на родителите си. ѕредстав€ше си с какви заглави€ ще изл€зат следобедните вестници: У„удо! ћомче лети над —офи€!Ф, Уƒам€н обори Ќютон.Ф, Уќт авиокомпани€ У’емус ≈ърФ отказаха коментарФ, У”роци по летене при ƒам€н  олев!ФЕ —игурно щ€ха да го дават и по CNN! ѕърви€т човек, който полет€Е —ледеше магистралата под себе си и летеше все по-уверено и умело.

јми момичетата като ме вид€т ще полуде€т! “р€бва да се възползвам по-бързо, докато и други не са се научили.  ато ми направ€т интервю в телевизи€та, ще кажа, че благодар€ на момичето от шести€ етаж, последната ста€, със синьозеленото потниче. Ќ€ма да казвам защо обаче, само на не€ ще кажа. “ака ще се зарадва. јма че слава ме чака! Ќо да не се разсейвам, имам още 80 километра понеЕ ƒобре, че не пуша, сигурно щ€х да се задъхам. ј и н€ма в€тър Ц късметли€ съм си аз!

ƒам€н летеше усмихнат към —офи€Е

***

“р€бва ми едно изречение за плавен преход, от което читател€т да разбере, че за малко разказа ще се отклони от станали€ симпатичен на всички лет€щ ƒам€н. ѕо принцип плавните преходи много не ми се отдават, какво да се правиЕ

ѕолицай —тойков наистина обичаше работата си. ќт малък мечтаеше да стане полицай и сега, въпреки нощните смени, се гордееше с това, което прави. —ъвсем скоро се беше издигнал до чин подполковник и вече имаше доста подчинени. ≈дин от малкото полицаи, които все още никой не беше усп€л да подкупи. “ой наистина беше доволен от това, че е принципен. »маше семейство, две деца и красива съпруга (ко€то често му изневер€ваше, но макар и доста опитен полицай, той още не беше надушилЕ), тристаен апартамент и всичко останало, което има един принципен полицай.

“ази сурин —тойков изпи сутрешното си кафе в –айонното, както обикновено правеше. Ќе закусваше понички, както правеха колегите му по тъпите американски филми, всъщност не обичаше да закусва. ¬ момента пушеше и отвреме навреме смъмр€ше полицаите наоколо, пускаше и по н€кой лаф, след което сам си се смееше. ќбщо взето, добре си прекарваше тази сутрин и то по една-единствена причина. Ќе знаеше какво го чака.

—тойков никога не беше убивал човек, веднъж застрел€ един наркопласьор, но онзи се оправи по чудо. ј тази сутрин наистина беше толкова тиха и прекрасна до онзи исторически момент, в който парулиращата кола в квартал У н€жевоФ се обади с най-странното нещо, което —тойков беше чувал.

Ц ѕодполковник —тойков, патрул номер двайсет и осем от  н€жево, чувате ли ни? Ц гласът беше разтревожен, но и н€как си леко засрамен от това, което ще докладва.

Ц —лушам ви, двйсет и осем!

Ц “оку що вид€хме н€какъв човек, който лети над квартала!

Ц ћол€?Е  акво прави?

Ц Ћети! Ќие се опитваме се да го следим, но ни е трудно, все пак той лети. „акаме заповеди как да действаме!

Ц ƒвайсет и осем, вие на луд ли ме правите?  акъв човек лети, бе лумпени такива? Ц обикновено подполковникът не беше груб с подчинените си, но моментът наистина беше необичаенЕ “р€бваше да си угаси цигарата още в началото, защото н€какъв си човек лет€л в У н€жевоФЕ јма че начало на ден€Е

Ц ѕодполковник —тойков, и ние се изненадахме. Ќо човекът наистина лети. ѕритесн€ваме се, че може да създаде безредици. Ќе знаем намерени€та му.  ак да действаме?

Ц јбе ей, идиоти такива! —амо да смеете да ме будалкате!  акъв човек лети, бе ей? Ц подполковникът наистина се разтревожи Ц ƒобре, да приемем, че лети. —ледете го неотлъчно, само да смеете да го изпуснете. “ръгвам към вас! јко го изпуснете не само ще си изгубите работата, а и ще ви накажа както не сте си и представ€лиЕ Ћет€л билЕ

Ц —ледим го, подполковник —тойков!

ѕодполковникът за първи път тръгваше на подобна миси€. „увстваше се като идиот. –еши да не докладва по-нагоре. “ой онзи изрод и да лети, ако ти€ двамата лумпени го изпуснат, после какво ще об€сн€ва на шефовете. Ќаправо ще го разжалват и ще го изхвърл€т като мокро коте. «атова кресна на шофиращи€ си колега:

Ц ’айде не карай като бабичка бе, ”зунов! Ћет€щ човек гониме!

—лед минути подполковникът беше вече на м€сто (това не е най-точната дума в случа€ ноЕ) и спонтанно се хвана за главата. ќнзи човек наистина летеше. » то доста високо. ѕодполковникът не си представ€ше, че н€кой може да лети толкова високо, мислеше си, че е доста по-безобидно това летене. ј този човек направо си изглеждаше опасен. “р€бваше да докладва нагоре.

Ќека си спестим идиотски€ разговор, който —тойков проведе с още сънени€ шеф на полици€та в —офи€, негов (дотогава) добър при€тел. —лед като онзи пов€рва (макар че е трудно да се каже доколко беше пов€рвал), каза на —тойков:

Ц  ажете му веднага да се предаде и да слиза долу. ѕредупредете го, че ако не се подчини ще използвате сила.

Ц ј дали да не ни изпратите един хеликоптер?

Ц ¬иж, —тойков, оправ€й се, ти си съвестно ченге! –азбери ме, че не мога да събуд€ министъра на вътрешните работи в момента и да му кажа да прати хеликоптери щото н€какъв просто така си лети! Ц в такива времена живеем. явно и шефа на полици€та в —офи€ беше притеснен за длъжността сиЕ

ћеждувременно вече беше съмнало и четирите полицейски коли, преследващи н€какъв лет€щ човек направиха впечатление на то€-он€. ≈дни звън€ха на полици€та (въпреки колите), други на роднините си, разни бабички се обаждаха на телевизиите. —коро всички б€ха на път. Ќо подполковникът имаше предимство. “ой вече пет пъти беше казал:

Ц Ќапуснете веднага небето! јко не слезете долу, ще сме принудени да използваме сила или да открием огън! Ќ€мате право да летите тук! ѕоследно предупреждение!

јма че идиотска ситуаци€ Ц мислеше си подполковникът Ц а пък он€ горе български не разбира ли? ј може и да има н€кой гаден план, с този тероризъм напоследъкЕ

Ќаоколо все повече се събираха учудени хора, н€кои щракаха с фотоапарати, телевизиите б€ха на път. —тойков знаеше всичко това. » нещо друго знаеше Ц че всичко това не е добре. Ўефа н€ма да изпрати хеликоптери.  акто б€ха учили в школата за офицери, сега той тр€бваше да вземе решение. » то да е бързо, безкомпромисно и най-вече Ц правилно.

***

ћежду другото, ƒам€н си летеше към квартала и въобще не го интересуваха онези полицаи и всичките хора долу. “ой искаше да го вид€т майка му и баща му, при€телите и момичетата от квартала, искаше да го дават по CNN, да стане известен и велик:

Ујма че странни хора, как тичат като луди под менЕ

Ц —покойно, всеки който пожелае, може да идва на уроци. ’убавите момичета са с предимство Ц гледайте ме довечера по телевизи€та, ще си кажа телефона!

≈й, каква сутрин само. ћалко поогладн€х, обаче малко остава до вкъщи, мама сигурно е направила палачинки със сладко от вишни, то и аз може да € предупред€.  ато дойдат телевизиите ще извикам: Ућамо, идвам си, направи две-три палачинки!Ф. ¬ече усещам славата. «наех си, че е хубаво да си известен! ћалко студеничко ми стана обаче, следващи€ път като тръгна да лет€ ще взема н€кое €кенце, че тука горе си е високо. Ќищо, ще кажа на мама да направи и едно чайчеЕФ

Ц Ќапуснете веднага небето! јко не слезете на зем€та ще сме принудени да използваме сила или да открием огън! Ќ€мате право да летите тук! ѕоследно предупреждение!

Ујма че глупави полицаи! ƒа съм напуснел небето? «авиждате ли, момчета? Ќикъде не пише, че н€мам право да лет€ тук. Ќ€ма закони за летене. ј ако сл€за и не успе€ пак да полет€? Ќека поне телевизиите пристигнат да ме поснимат.

≈дна весела сутрин Ц ƒам€н летеше, а подполковникът караше по лабиринта на улиците след него. “елевизиите почти б€ха стигнали, когато —тойков реши, че не може вече да си играе на гоненица с лет€щи престъпници, и че тр€бва да защити хората в този град и хората в тази страна. Ќали това му е работатаЕ » запов€да:

Ц —трел€йте! ќпитайте да го свалите без да го убиете! ѕовтар€м Ц стрел€йте по този престъпник, предупредих го вече пет пъти!

***

“ова беше.

ћомичето със синьозеленото потниче с н€каква шарка отпред пак си говореше с часове по телефона, влюбената двойка продължи да се разхожда вс€ка вечер по онази улица, жената на подполковника продължи да му изневер€ва, а той продължаваше да не разбираЕ –азказах ви тази истори€, защото телевизиите не усп€ха да стигнат навреме, очевидците разказваха н€колко седмици за чудото, вестниците писаха 3 дни и публикуваха н€колко не€сни аматьорски снимки (то и кой в€рва на снимките с този ‘ото-шоп в днешно време?), полицаите ги повишиха, защото спасили града, мама и татко погребаха своето трето момче без да разберат какво е станало, а аз исках да знаете какво се случи с единствени€ човек на света, който си пов€рва, който опита и дори усп€ да полети.

”биха го. ќт страх.

» всичко свърши така Ц хората не обърнаха внимание на този опит и отново отказаха да пов€рват, че могат да лет€т.

ќнази розова тениска отдавна беше забравена от онова обидено момиче. ћай ƒеница се казвашеЕ? —амо чашата остана да чака н€кой изискан коктейл. — фреш от грейпфрут напримерЕ

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© Ќиколай …орданов “ерзийски ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-12-26

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: –азкази
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
≈динствени€т опит
 
  ѕосещени€: 3933  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
12-12 —амотата спи на възглавницата ми
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 ’умор и сатира 2016
12-12 ÷ената на емигранта
ѕълен списък