Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак се печатат вестници?
  ћного от авторите н€мат никаква реална представа за печатни€ процес. “ук ви предлагаме един фоторепортаж за това как се печата вестник.  ниги се печатат по подобен начин. —амо машините са по-малки
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от lady
 
 огато розата повехне
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



ћари€на Ѕогданова(lady)>> огато розата повехне  
 огато розата повехне
  ћари€на Ѕогданова (lady)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  

"Ќа 31 юли 1944 година в осем часа и тридесет минути излита от јлгеро( орсика) за полет над √ренобъл и јнеси.“ой е сам, в невъоръжен американски самолет, който има по-малка скорост от германските изтребители и носи бензин за шест часа. ¬ четиринадесет часа и тридесет минути не пристига на летището и другарите му разбират, че никога вече н€ма да пристигне. ¬сички издирвани€ и тогава и след войната не откриват никаква следа от него..."

из следговора на "ћалки€т ѕринц",
Ќародна ћладеж, 1979г.


“огава:
ѕърво беше пустотата със своите безброй очи - всичките кладенци с ръжд€сал чекръг. ћалки€т астероид беше на повече от 6 часа, много повече, но ѕилотът знаеше, че това н€ма значение. Ќасочваше самолета си без колебание, защото вече нищо н€маше значение. «вездата беше там н€къде. » също като цветето, което съвсем не е досущ като сто хил€ди други цвет€, тази звезда беше съвсем различна от стоте хил€ди други звезди. «наеше го от една лисица и сега се проклинаше, че му е тр€бвало толкова време да разбере. ћомчето го беше опитомило и то абсолютно неотменно.

—ега:
...ј сега стои, вперил поглед в трите бездихани вулкана. Ќещо не е наред... ƒва са действащи! “р€бва да са действащи! “рите угаснали вулкана го гледат тъжно всеки с по едно невиждащо око... ћалко по-надолу една суха съчка стърчи от зем€та. » какво е недоумените му, когато сред листата зърва 4 пов€хнали бодлици... дори тигрите със своите нокти не биха смели да им се опълчат... при други обсто€телства... —чупен стъклен похлупак се вал€ в прахта.... 
Ѕавно го осен€ва прозрението - момчето, което се смее и не отговар€, когато го питат, не се е завърнало на сво€та планета. ≈дна сълза се стича по бузата на мъжа и капва върху повехналата роза...


“огава:
ƒокато се носеше с б€сна свръхсветлинна скорост към сво€та звезда, единствена сред многото, ѕилотът се озърташе и мислом очертаваше възможните маршрути. –азположението на планетите беше благопри€тно и той с интерес следеше прелитащите светове. ќтзад напред редът му бе известен. Ќе см€таше да се отбива на първата - всичко, което можеше да сподели от прежив€вани€та си, б€ха две рисунки и то ефемерни. Ќе по-малко ефемерни от бедни€ погълнат слон, завинаги запечатан в боата.  олкото и да му се искаше, не се спр€ на втората. Ќ€маше време, а и като че ли не беше възможно - тъй бързо се въртеше т€, че трудно се спаси да не бъде завихрен. Ќе знаеше, а и не искаше да знае колко звезди има, защото го интересуваше само една. «а туй и не хвърли втори поглед на третата планета. „етвъртата мъдро подмина, макар че се наложи с майсторски лупинг да избегне носещата се право срещу него захвърлена бирена бутилка. » н€маше желание да се възхищава на нищо различно от това, към което се беше запътил, за туй и прелет€ б€сно край петата планета. Ўестата също игнорира, без да знае, че много скоро ще му се наложи да се върне тук.
 ъм него в шемет се приближаваше седмата и нищо друго н€маше значение.

—ега:
..."Ќе тр€бваше да заминавам" - едрите капки попиват в почвата...

ѕосле:
ќбъркан, разочарован и нещастен, и без да знае къде да отиде и към кого да се обърне, той се спусна към първата препречила път€ му планета. 
» се намери пред трона на абсолютни€ монарх на √алактиката.

—ега:
..."“€ беше много гордо цвете"...

ѕосле:
-ј! ≈то отново един поданник! - извика ÷ар€т, когато го съзр€. -ѕосланиците се завръщат при мен, рано или късно. јз давам само разумни заповеди! - смигна той.
ѕилотът все още не можеше да се отърси от усещането за déjà vu, но разумът му подсказваше, че е нормално да знае какво го очаква. “ой беше слушал разказа за това м€сто и другите като него и смехът на момчето беше достатъчно доказателство, че съществува. 
ѕроз€ се, по-скоро по навик, отколкото по необходимост.
- Ќепокорен както винаги! - възкликна ÷ар€т. -¬инаги си бил любими€т ми посланник....ј може би причина за това е, че си ми единствен?
- ¬аше ¬еличество греши! - не се стърп€ ѕилотът да покаже раздразнението си. “олкова малко хора ли срещаше този човек, пък бил той и ÷ар, та не ги различаваше един от друг?
- ћое ¬еличество никога не греши! јз давам само разумни заповеди. «апов€двам ти да се проз€ваш!
» ѕилотът с удивление разбра, че ÷ар€т го е казал в момента, в който проз€вката се надигаше в гърлото му и без да се усети изпълни заповедта.
- ¬аше ¬еличество? Ќе разбирам!  ак може да давате само разумни заповеди?
- ƒавам заповед само когато услови€та са благопри€тни за изпълнението й -усмихна се възрастни€т човек и за момент в очите му проблесна ц€лата мъдрост на ¬селената.
- Ќо как можехте да знаете, че в този момент услови€та са благопри€тни за проз€вката ми? Ќ€маше как да видите!
- ќт години не използвам очите си. –азвал€т ми гледката. “и знаеш за какво става дума. “во€та опашата при€телка ти го каза н€кога... «наеш и защо ÷ветето е ув€хнало. » знаеш какво тр€бва да направиш.
- “€ не го е казвала на мен!  азала го е на...» той ми...
» ѕилотът замлъкна, защото прозрението бавно го застигна...

—лед това:
"Ќе тр€бваше да б€гам" - а капките продължават да напо€ват сухата почва, защото идват право от сърцето. ј най-същественото е невидимо за очите.

ѕосле:
- Ќазначавам те за мой наместник! - проехт€ далеч назад заглъхващи€т вик на ÷ар€.

Ќакра€:
» той се върна, роден от сърцето на ѕилота, пазен там с години, обратно към зем€та, от ко€то е дошъл. » докато наблюдаваше двете струйки дим, а в€търът разв€ваше шалчето му, той разбра че е отново тук, разбра и защо. 
“€ го чакаше, наточила четирите си бодли и разв€ла буйните си листенца, съвсем не-ефемерна, а по-скоро вечна и неотменима. «ащото той € пазеше в сърцето си.



—офи€,
1 юни, 2002 г.

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ћари€на Ѕогданова ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2002-12-19

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 3901  ќтзиви: 1
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕоези€ 2015
17-08 «авлад€ване на –одината
17-08 «авлад€ване на –одината
ѕълен списък