Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  —ъветите на ’емингуей
   ой би се справил с даването на тези съвети по-добре? ћного хора, занимаващи се с писане единствено с търговска цел, бързат да кажат: "јма аз не съм ’емингуей!". Ќо всъщност кой е по-добър
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от Boby_
 
ќриси€
¬тори€т камък
»стински€т »»
ѕирамидално
ƒиректен подход
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



Ѕо€н  расимиров  алинов(Boby_)>>ќриси€  
ќриси€
  Ѕо€н  расимиров  алинов (Boby_)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
1. —тоил се изправи на прага и погледна към майка си със зачервени като от плач очи. - ќтиде си от мен —вилена, мале, отиде си! –ада вдигна глава към сина си. -  акво говориш, сине! ”ма ли си изгуби?  ак тъй ще си иде без самодивската си прем€на? —тоил понечи да каже нещо, но се разрида като малко дете, макар че откак се помнеше, сълзи не б€ха се лели по страните му. ѕристъпи напред и приседна до майка си на шарената черга. «акри лицето си в шепи, а гласът му се чуваше с€каш от он€ св€т: - —ам и € дадох. ќще преди венчавката. ¬ тишината се чуваше само приглушени€т плач на момъка. –ада прегърна сина си през рамото. - ј  алина...  алина взе ли? - ¬зе €, мале, взе €Е - —тоиле, сине!  акво си сторил? —тоил чуваше майчини€ си глас като през гъста мъгла. - «наеше, сине, че да отмъкнеш самодива за невеста не е на добро. Ќе мож € задържа. ўе изхвърчи през комина, казват старците. ј ти да и върнеш прем€ната! - „е птичка в клетка седи ли? ћислех, че зарад обичта ни и зарад нероденото ни чедо, що носеше в утробата си, ще остане при мен. Ќо т€ побегна. «амина си и взе обичната ни рожба със себе си. ќтвън се чуваше трополенето на отминаваща волска кола, а слънцето напичаше селски€ калдъръм с жарките си лъчи. —тоил се изправи и тръгна мълчаливо към вратата. - ўе ида да ги дир€, мале. ўе ги върна, ако ще и вдън зем€ да са потънали! - ўе погинеш, синко! ўе се поболееш - така самодивите се отплащат на натрапници. - Ќека! Ќе мога да живе€ без обичната си нев€ста и малката си щерка. —тоил се обърна и понечи да излезе. —ълзи се по€виха в очите на –ада. Ѕеше изгубила мъжа си, тръгнал на гурбет в странство. Ќе можеше да остави единствени€ си син сам да подири смъртта. - ѕочекай, сине! «нам как можеш да ги издириш. »ди при «меева дупка, там, дето си играехте с ћомчил като деца. ¬земи три самуна б€л хл€б и три м€ха червено вино. “ри нощи подред ще остав€ш на големи€ камък пред дупката по един самун хл€б и един м€х с вино. Ќа третата нощ зме€т, дето живее там, ще ти се покаже и ще те пита как да ти се отплати за сторената добрина. Ќедей иска нищо друго, сине, само туй, що ти е на сърцето. јко речеш да поискаш имане или сила юнашка, зме€т ще те затрие. —тоил слушаше притихнал. - ўе стор€, както ми речеЕ —богом, мале! ѕосле излезе и тръгна по прашни€ калдаръм. —тарата жена се опита да извика пред очите си образа на сина си такъв, какъвто беше, преди да залюби —вилена - тъмноок, строен, наперен. Ќай-лични€т ерген в селото. Ќо той все изникваше пред не€ прекършен от скръб, с лудешко пламъче в погледа. –ада тихо промълви: - Ѕог да те закрил€, сине! 2. ћладенецът спеше спокойно.  рай люлката сто€ха приведени три жени в черни одежди. » трите б€ха стройни като тополи. Ћицето на първата беше бледо като месечина, това на втората Ц по-тъмно от нощта, а най-старата беше забулена. “€ повдигна с ръка черното си було и притвори очи. Ћицето и беше красиво, но жълто като на болен и прор€зано надлъж и нашир от дълбоки бръчки. - —тоил ще му е името. ¬реме е да му орисаме. ѕосле вдигна клепачи и погледна към най-младата, още почти момиче: - «апочни първа, сестро. - ўе обича тъй, както никой друг смъртен не умее. ¬тората орисница смръщи вежди: - ћлада си - щедра си, сестрице. ўе има две любими същества, но ще ги изгуби! Ќай-старата погледна сърдито сестрите си. -  олкото малката е щедра, толкоз ти Ц жестока! «атуй ето какво ще му орисам аз.  аквото е загубил, отново ще открие. Ќо ще тр€бва да избере едната си обич, а другата да остави. јко се опита да ги задържи и двете, ще ги погуби. “рите жени се отдръпнаха от люлката, а после бавно се стопиха в мрака, без дори да помръднат от местата си. —амо нощта с€каш още повтар€ше " Е погуби, погуби, погубиЕ". –ада се измъкна иззад скрина, където се беше притаила, и клекна до люлката на сина си. ѕосле положи длан на главицата му и притихна. —амо от време на време се разтърсваше от беззвучни ридани€. 3. - ѕокажи се, човече. «ло не ще ти стор€! —тоил се поколеба за миг, а после разтвори храстите и се надигна. ѕред очите му се разкри гледка, каквато малцина сред живите б€ха виждали - истински змей, приседнал спокойно на камъка пред пещерата си. Ћуната беше почти пълна и момъкът виждаше €сно отбл€съците от златистите люспи по краката и опашката на зме€. Ќе си го беше представ€л точно такъв. «ме€т изглеждаше почти като човек, само дето имаше криле и опашка. -  акво си се вторачил в мен? «мей да не бе виждал, сега вид€. —тоил се насили да си припомни за какво беше дошъл, но беше като зам€н. -  ато си възвърнеш дар слово, кажи кой те подучи да ми донесеш хл€б и вино и какво ще искаш в зам€на. ћомъкът разтърси глава. —помни си всичко отведнъж и мъката отново го сграбчи в страшната си хватка. - ƒир€ си нев€стата и щерката. - “уй, що е по человечески€ св€т Ц человеците да си го дир€т. «мейовете по други светове скитатЕ —тоил не очакваше такъв отговор. - Ќе мога да ги откри€ сам. Ќев€ста ми е —вилена самодива. «ме€т го погледна изненадано. ¬ очите му се четеше съчувствие. - ј, такваз ли била работата? „акай да си помисл€. ѕосле сведе глава към гърдите си. —тоил усети как в сърцето му затрепт€ крехкото пламъче на надеждата. ѕоемаше с пълни гърди аромата на нощната гора и миризмите на омайни билки и дъхави треви, които се носеха във въздуха. - ≈то какво ще сторим. Ќе знам къде са нев€стата и щерка ти, но знам кой може да ти каже. Ќие, змейовете, не се спогаждаме много със самодивите и затуй не мога да те отведа при посестримите и. Ќо ще идем при орисниците. “е зна€т всичко, що се случва на този св€т. «ме€т разпери криле и се обърна гърбом към —тоил. -  ачвай се. ўе летим. ћомъкът погледна с недоверие зме€, който не беше по-висок от него на ръст. -  ак ще хвръкнеш, ако съм на гърба ти? - Ќе само крилете ме креп€т. Ќе си ли чувал за змеевото вълшебство? ’айде, качвай се по-бързо, че дотам има ц€ла нощ път. ўе пристигнем чак по изгрев. —тоил се хвана за раменете на зме€, а той размаха криле и с лекота се отдели от зем€та. - —амо се дръж здраво и не поглеждай надолу. ќтиваме накрай света, там, където живее —лънцето. Ѕързо се издигнаха над върховете на дърветата. —коро гората се стопи в тъмнината под т€х. Ћет€ха мълчаливо. —амо веднъж зме€т попита: -  ак се казваш, момко? - —тоил ми е името. - ћъката ти долав€м, —тоиле, затуй ти помагам, не зарад даровете. ƒа обичаш умееш, ала на любов не си случил. 4. - —коро ще са тук. “р€бва да решим какво да сторим. ќрисницата погледна към двете си по-малки сестри. - ўе му помогнем! - рече най-младата. - Ќе бива да се месим! - отсече втората. Ќай-старата въздъхна тежко. - Ќе можем да изменим онуй, що вече сме орисали. ¬с€ка от нас ще го изпита и ако той устои, ще му разкрием как по-бързо да намери нев€стата и щерка си. Ќо той ще тр€бва сам да избира! Ѕелоликата се засм€ горчиво: - “а аз го изпитвам, откак се е €вил на бели€ св€т! ўом е решен да се прости с живота, за да подири любовта си и вече иде насам, значи е преминал моето изпитание. —тарата отвърна: - Ќе е редно тъй, но щом си рекла, нека. јз пък ще го изпитам с омайната си песен, що е погубила мнозина, осмелили се да дойдат тук. ј ти, сестрице, какво ще сториш? - ћойто изпитание ще е най-тежко, затуй нека бъде последно. Ќ€ма да разкривам що съм замислила, защото ако малката узнае, ще рече да ми попречи. - ƒа идем тогаз да ги срещнем. 5. ќгромната порта искреше ослепително във всички цветове на дъгата. »зглеждаше като от метал, но —тоил не беше чувал за метал, който да блести така. «ме€т плавно се приземи точно пред не€. - ѕристигнахме, слизай. ћомъкът скочи на зем€та и разкърши рамене. «ме€т сви крилете си. - “уй м€сто не принадлежи на земни€ св€т. «атвори очи и не ги отвар€й, каквото и да чуеш! »нак вълшебството на —лънчовите палати ще те омае и ще си останеш завинаги тук, а аз н€ма да мога да ти помогна, защото вътре не ми е разрешено да говор€. ѕортата се разтвори пред т€х, а —тоил само кимна с глава и стисна очи. «ме€т го хвана за ръка и го поведе навътре. Ќе б€ха вървели дълго, когато отначало по-тихо, а после все по-силно и по-силно, зазвуча чудна песен. —€каш ангелски гласове нап€ваха в ушите на момъка. —тоил забави ход и се заслуша. ѕесента беше само за него и го зовеше на език, непон€тен другиму. ѕрестната да усеща хладната десница на зме€. ÷€ла вечност остана така момъкът, но после остра болка прониза сърцето му като с нагорещен шиш. "—вилена!  алина!" Ќаправи крачка, после още една. ѕесента остана н€къде назад, а той продължи да върви натам, накъдето го водеха. ƒълго ли върв€, кратко ли, не знаеше. "Ќавън ден€т сигур вече превал€ и слънцето клони към заник" помисли —тоил. ≈хото върна при него думите му, дваж по-гръмки отпреди. - ќт разум ме лишава това м€сто, друже! ¬зех да си изричам мислите, вместо да ги паз€ скътани. «ме€т не му отвърна, но момъкът не беше забравил за какво е тръгнал и споменът за чудната нев€ста и ненагледната му щерка подкреп€ше нозете му. ¬с€ка крачка го доближаваше до т€х и той неусетно ускори ход. - —тоиле! —тоил се закова на м€сто. “ова беше гласът на —вилена! - —тоиле, ела при мен! - —вилена! Ќе можеше да обърка този глас с никой друг на света. ѕусна ръката на зме€ и се обърна в посоката, от ко€то го викаше любимата му. - —тоиле, не ме остав€й тук сама! √ласът вече идваше от друго м€сто. —тоил се затича натам, но се удари в нещо и падна по лице на зем€та. «абравил предупреждението на зме€, той отвори очи. ¬ид€ пред себе си масивна колона, по-дебела и от най-големи€ дъб, който н€кога бе виждал. »зправи се на крака. —тоеше в средата на обширна зала, постлана със златотъкани килими. - Ћюбов мо€, ела при мен! Ќе искам да съм повече сама! —тоил се огледа и зърна русите коси на —вилена, ко€то изчезна зад една от многобройните колони. «атича се натам, но когато стигна, дочу гласа и от други€ край на залата - —тоиле! ѕонечи да тръгне, но н€каква мисъл го спр€. ќбърна се с гръб и бавно се отдалечи натам, откъдето беше дошъл. - Ќ€ма ли да ми помогнеш да се измъкна оттук? Ќе ме остав€й сама, мол€ те! ¬ гласа на —вилена имаше н€каква нечовешка мъка. —тоил спр€ за миг, но после отново тръгна напред. “ова не беше неговата —вилена. — вс€ка следваща крачка момъкът ставаше все по-уверен. Ѕеше взел правилното решение. ¬ид€ зме€ да стои, подпр€н на една от колоните. ќтиде до него, хвана го за ръка и отново затвори очите си. ѕосле двамата продължиха мълчаливо. ¬ърв€ха дълго. —тоил вече си мислеше, че краката ей сега ще престанат да го слушат от умора, но зме€т изведнъж спр€. - ћожеш вече да погледнеш, —тоиле. - непознати€т женски глас с€каш идваше от всички посоки едновременно. —тоил отвори очи. —тоеше Е върху нищо! Ќасмалко да падне от изненада. “оку до крака си вид€ чудно цвете, което с€каш висеше в пустотата. Ќежните му коренчета се прот€гаха надолу, дваж по-дълги от стъблото. ћомъкът вдигна поглед и ахна от гледката. ќчите му не б€ха съзирали м€сто, по-омайно от това. Ќа н€колко хвърле€ встрани се виждаха двете златни стени, а напред, дорде му поглед стигаше, се бе простр€ла най-чудната градина, ко€то човешки взор бе докосвал. “ук - разцъфнало дръвче със златни листа и сребърно стъбло, там Ц незнайно цвете с огнена главица. ‘онтани от розов мрамор ромол€ха безспирно, ала не вода се лееше, а гъсто мл€ко или вино руйно. —ладкопойни птички лет€ха из градината. - Ќе бой се, момоко! ≈ла по-близо. —тоил се взр€ пред себе си. ¬ далечината зърна три женски фигури. ѕристъпи плахо, но като вид€, че н€ма да пропадне, тръгна по-смело. ÷елта му изглеждаше далечна, но само с н€колко крачки момъкът се озова току до трите жени. «астана пред т€х и сведе поглед. - ƒошъл съм да узна€ къде са щерката и нев€стата ми. - —коро ще ги видиш. »здържа изпитани€та ни и ние ще ти помогнем да намериш —вилена и  алина. —ърцето на —тоил се изпълни с радост. - Ќе бързай да се радваш, —тоиле. ѕредстои ти най-важни€т избор.  аквото и решение да вземеш, ще тр€бва да живееш с него през остатъка от дните, отредени ти на бели€ св€т. “рите жени отвърнаха поглед от —тоил и най-старата заговори нещо на зме€. ћомъкът стоеше току до него, но при все това не чу нищичко. —амо вид€, че челото на зме€ се смръщи и той взе безпокойно да пристъп€ от крак на крак. - ¬реме е да си вървите! - една от жените плесна с ръце и —тоил вече не беше там. ќзова се сред гъста дъбова гора. Ќа един хвърлей от него ромолеше бистър ручей. ћомъкът се огледа наоколо и вид€ зме€ да пие, приведен над водата. ѕриближи го и попита: - ј сега какво да стор€, та да вид€ —вилена? «ме€т се изправи и избърса с ръка устата си. - ўе ти предам какво ми рекоха орисниците. “ръгни надлоу по потока. ўе стигнеш до един вир. “ам ще се стаиш и ще чакаш. ¬ полунощ самодивите ще дойдат да се къп€т. “и само гледай да не ги изплашиш. —игур знаеш как, щом си имаш самодива за нев€ста. «ме€т разпери криле и откъсна една златна люспа. ѕосле € пъхна в ръката на —тоил. - ’айде, аз ще отлитам вече. ’ич не ми се нрави що са ти орисали онез трите хубостници, затуй вземи таз люспа и € скътай добре. јко пак ти потр€бвам, изгори € в огнището и аз ще се €в€. ќстани си със здраве! Ц и без да изчака отговор, размаха криле и бавно се издигна. —тоил остана загледан в него, докато зме€т изчезна от погледа му нейде над дърветата. ѕосле приба люспата в по€са си и тръгна натам, накъдето го б€ха упътили. 6. —ребърните лъчи на пълната луна обливаха щедро тихи€ вир. —тоил погледна внимателно иззад дебели€т ствол на вековен дъб. ƒа, самодивите б€ха там, къпеха се в реката и се смееха безгрижно. —амо една странеше от посестримите си и не сподел€ше смеха им. Ќеговата —вилена, най-прекрасната от всички! —ърцето на —тоил се сви от мъка.  огато за пръв път бе вид€л самодиви, той просто грабна най-близката до него прем€на и така срещна —вилена. Ќо сега тр€бваше да стори друго. Ќе знаеше ко€ е прем€ната на неговата нев€ста и затова се промъкна тихо и започна да вдига от зем€та всички дрехи, които б€ха пръснати безразборно по брега. –изи с бродирани по т€х цвет€, рокли, украсени със зелени перца, златни забрадки, зелени по€счета - събра всичко. —трупа го на гол€ма купчина и седна отгоре и. - —вилена! ¬есели€т см€х отведнъж секна. ƒузина лица, всички до едно по-прекрасни дори от това на най-хубавата мома в селото, се обърнаха към него. —вилена излезе от водата и се спр€ на н€колко крачи от купчината, върху ко€то беше седнал. - —тоиле, защо дойде да ме търсиш? - Ќе мога да живе€ без теб и  алина, любима мо€! ќбичам ви с ц€лото си сърце и искам да се върнете при мен. - » аз те обичам, но създадена съм волна да живе€. —ред цвет€ и треви, под небе Ц връз зем€. — посестримите си самодивско хоро да игра€. Ќе в къща от глина печена, обори да рина, да готв€ и шетамЕ ќпитах да остана при теб като тво€ нев€ста, но не ни е било писано. —амо насила мож ме задържа, но така обичта ми към теб ще изтлее. ўе ме погубиш, —тоиле, ако не ми върнеш прем€ната! —тоил сведе глава и опр€ юмрук в челото си. ѕосле протегна длан към —вилена самодива. - Ќека тогаз аз да остана при теб. —лушал съм песни за овчари от самодиви отмъкнати. Ќа кавал меден да им свир€т, сърца им да весел€т. - Ќе, —тоиле! ўом човек при самодивите живее, той роб им става. «абрав€ и мило, и драго и човек веке не е. “ежки сълзи се стичаха по страните на момъка. “ой сведе поглед и рече: - ќбичам те повече от живота си, —вилена! »ди си, къде те сърце теглиЕ —тоил като че се задави с последните думи. ѕосле посъбра сили и продължи: - ¬ърни ми чедото, а аз ... аз прем€ната ще ти дам. Ќе ми остана друга радост в живота, освен  алина. Ќе€ не мож ми отне... - “ака да бъде. ƒай ми сега прем€ната. ўе те отведа при рожбата ни. Ќо знай, че и не€ не ще задържиш.  ръвта самодивска, що тече в жилите и, подир време ще се пробуди и т€ сама ще хване гората-при мене да дойде. ћомъкът се засм€ горчиво. - ўом  алина по тебе тръгне, аз сам смъртта ще подир€. Ќо дотогава кат писано €йце ще € гледам и човек от не€ ще стор€! ѕък нека видим кое ще избере. - Ќе можеш да промениш ориси€та си! - «нае ли човек отнапред какво му е орисано? “и да би знала Ц сама би ме затрила, преди да ти отмъкна прем€ната. —тоил понечи да се надигне от купчината. —вилена бърже се приведе към него и го целуна по устата. - ѕрости ме, —тоиле, обич мо€, за всичко, що ти сторих! » повече ни дума му продума, ни в очи го погледна. ј само го хвана за ръката и двамата тръгнаха един до друг по видна само за самодивски очи пътечка. —ребристи капчици се стичаха по б€лата кожа на самодивата, а лунните лъчи с€каш се събраха около не€, за да огре€т неземната и красота. —коро тъмната гора погълна —тоил и —вилена в топлите си об€ти€.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© Ѕо€н  расимиров  алинов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2002-12-18

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4002  ќтзиви: 1
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-10
20-10 ясновидката
20-10 »грата
20-10 ћечта за книга
20-10 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
ѕълен списък