Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак да намерим време за писане?
  ќсновни€т проблем за начинаещите писатели е намирането на време за писането. “ова е така защото повечето от нас вече работ€т на едно м€сто и искат да пишат за да изкарват допълнителни пари или пък
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от кевин хан
 
–ожден ден
“ъмната улица
“апети
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



ƒимитър ¬алентинов ’ристов(кевин хан)>>–ожден ден  
–ожден ден
  ƒимитър ¬алентинов ’ристов (кевин хан)
  –аздел: –ј« ј«»  
“ълпата отминаваше малкото момиче, без да му обръща никакво внимание. “емпературите б€ха рекордно ниски и всеки се загръщаше колкото се може по-плътно в палтото, €кето или мъхести€ си кожух Ц лъжлива имитаци€ на топла дреха, в ко€то студът се пропиваше като ледена вода. Ѕързайки към жилищата, където ги чакаха при€тно бумт€щи печки и домашен уют, хората едва ли забел€зваха мънички€ силует, който с мъка си проправ€ше път между т€х, по чудо усп€вайки да устои на напора на свирепи€ в€тър. ≈дна млада жена, подтичваща към къщи, след като току-що беше сл€зла от автобуса, с пълни пазарски чанти, за миг го вид€ Ц малко същество с бледо, но красиво детско лице и коси, разпилени от ледени€ вихър, облечено в тънко, смешно дълго за него балтонче, €вно подарено от јрми€та на спасението. У√осподи, сигурно е замръзнало. “ази дреха изобщо не му държи топлоФ Ц полисли си, но после шестгодишното хлапе отмина и постепенно се изгуби в мислите й Ц мимолетен пробл€сък на пронизващо нещастие в тази зимна вечер, бързо избледн€ващ на фона на предсто€щите задачи Ц да извади и подреди продуктите, да вдигне телефона, за да разбере решила ли е сестра й най-после дали ще идва или не, а ако да, ще доведе ли и съпруга си; и след това да се заеме с приготв€нето на вечер€та. Ѕеше права. ƒългото балтонче изобщо не усп€ваше да стопли момичето. ¬€търът го повдигаше и издуваше, всмукваше се отдолу и го принуждаваше да ходи с ръце, скръстени пред гърдите, за да се предпази от надвисналата угроза на вкочан€сването. Ѕързаше. Ѕеше тъжно, но и мъничко щастливо. “ъгата дотолкова беше пропила душата му, че отдавна беше спр€ла да го притесн€ва с присъствието си. ƒругото чувство обаче Ц щастието Ц беше нещо различно и отдавна позабравено. »менно то го караше да бърза, вдъхваше му сили да пълзи срещу в€търа Ц бавно, но упорито; стопл€ше сърцето му, докато въздухът влизаше в гърдите му като мразовит трион и ги вледен€ваше. –адваше се. ѕоводът беше налице и, макар и да не можеше да открие причината, просто се радваше. ўастието извираше отн€къде, неконтролируемо като тъгата Ц не можеше да се насили да не го изпитва, също както не можеше да престане да страда. ј и не искаше да го пропъжда. Ћипсваше й. «ащо беше толкова щастливо?  акво в тази люта зима можеше да го докосне, да му вдъхне отново сладките спомени от едно безвъзвратно отминало време? »маше рожден ден, ето какво. ¬ече беше на седем. “ъгата не го напускаше през ц€лата година, беше безмилостна, жестока, но дори и т€ разбираше, че щом дойдеше този ден, тр€бва да отстъпи мъничко местенце Ц не много, разбира се, не толкова, че да му позволи да се прехласва по спомени и мечти, но достатъчно, за да се възроди еуфоричното чувство на радост, обземащо вс€ко детско сърце при такъв празник. “ова чувство не се интересуваше от в€тър и дъжд, от мраз и сн€г, от мъртвешки студеното им апартаментче, в което можеше да види дъха на баща си и сво€ собствен; то идваше от нищото и вземаше нещата в свои ръце Ц разпръскваше облаците и освобождаваше слънцето, правеше в€търа по- малко режещ, снега Ц мек и нежен, балтончето Ц по- топло, съжив€ваше апартамента, разпалваше искрата на живот у самото момиче. » то се радваше. ¬ече беше на седем! »злезе на пресечката на н€колко преки от дома и един забързан студент грубо го блъсна Ц може би не беше го вид€л, може би просто не му пукаше Ц това н€маше никакво значение. Ѕеше свикнало да не го забел€зват. Ќе го събори, но бе принудено да вдигне ръце, за да запази равновесие, и внезапен порив на в€търа разтвори полите на балтончето му и го смрази. “ази вечер н€маше сн€г, но студът беше ужас€ващ.  олкото и да се радваше, не беше забравило предупреждението на татко си. ƒа се пази от студа. «наеше много добре какво щеше да му се случи, ако се разболееше. ѕритеснено подсмърчаше и се молеше дращенето в гърлото му да беше обикновена жажда за глътка вода, а не... нещо по- лошо. ѕон€кога Ц както тази вечер Ц усп€ваше да отиде по- далече от простичките детски възторг и нещастие, и почти да обхване жалката ситуаци€, в ко€то б€ха изпаднали. ƒа се запита за смисъла. Ѕързаше за вкъщи... Ќо какво € чакаше там? јко татко все още не се беше прибрал от поредната отча€на обиколка на галериите Ц никой. » нищо. Ќикакви подаръци. Ќито празнична украса. Ќито пък торта и седем запалени свещички. Ќ€маше да € има и мама. —амо един пуст, студен апартамент, от чи€то незапалена камина лъха хлад, гол и чужд, твърде враждебен, за да го открие в него уютни€ смисъл на думата дом. » това го караше да тъгува още повече, да сподав€ радостта си в сълзи Ц които се плъзваха по бледите му страни, падаха, и, преди да достигнат зем€та, се превръщаха в ледени кристали. ќткакто мама € н€маше, всичко се промени. «апочна бавно да загива Ц и все още загиваше. “атко вече не рисуваше Ц когато събра смелост да го попита защо, той отвори уста да му отговори, но не рече нищо, а в очите му се по€ви объркване и тъга Ц същата като тази, ко€то то изпитваше. Ѕеше добър художник, картините му много се търсеха Ц но след смъртта на мама нещо в него се пречупи и вече не усп€ваше да рисува, както преди. ѕлатната му загубиха жизнеността си и постепенно галериите спр€ха да се интересуват от т€х, а той загуби в€ра в себе си. Ќо все пак беше добър. ¬секи път, щом момичето погледнеше картината на стената, окачена над вратата на спалн€та, ко€то преди той ползваше за ателие, а сега като склад за ненужни, отхвърлени платна, трепваше. “ази картина бе единственото, останало им от светлото минало. »зобраз€ваше момичето. ћъничко, запътено към рисувача, усмихнато и красиво по сво€ детски начин, с ръце, пъхнати в джобовете на каф€вото си палтенце, и коси, разпилени от в€търа Ц но този в€тър беше топъл, посеше оранжеви есенни листа н€къде към перспективата Ц а там имаше път, ограден от двете страни с великолепни високи дървета, пременени в същите прекрасни листа, танцуващи на полъха. »маше нещо в тази картина Ц но момичето не знаеше как да го нарече. јко беше с н€колко години по- гол€мо, щеше да се сети за думата меланхоли€. Ќо сега единственото, което му хрумваше, беше живот. Ѕеше жива. » всеки път, щом очите му паднеха на тази картина, от т€х бликваха сълзи и не усп€ваше да ги сдържи. «ащото т€ го докосваше, караше го да чувства, да си спомн€, да си представ€... ƒа се над€ва. Ќапоследък не поглеждаше към не€ често. ƒобра се до входа и се вмъкна вътре, на косъм изб€гвайки сблъсъка с качващата се в асансьора мис Ѕергсен, на ко€то татко му не беше плащал наема от два месеца, и забързано се заизкачва по стълбите. ¬ъв входа също беше студено, но в€търът го н€маше и отпусна ръцете си. ƒокато катереше стъпалата, радостта се завърна. ћоже би татко вече си беше вкъщи. ћоже и да беше забравил как да рисува, но не беше забравил за него. Ќеусетно пъхна ръце в джобовете на балтончето. «наеше, че всичко е само една измислица Ц че татко все още го н€ма, а и да се е прибрал, ще го посрещне с усмивка, но и с тъжен бл€сък в очите, а жилището ще е все така щипещо хладно и неприветливо. «наеше, че ще го огорчи, когато му каже, че мистър ”отс, при когото го беше пратил да разглежда картини ц€л следобед, не е проронил и дума за тези на баща му. «наеше, че го беше пратил, защото галери€та на мистър ”отс беше топла и уютна, а той- любезен и добър човек. «наеше го, но това н€маше значение. «ащото илюзи€та щеше да съществува поне още миг, докато отвори вратата, и... » щом вратата се отвори, ахна от изненада. ќтвътре лъхна топлина Ц задръстени€т нос моментално беше забравен. ѕрекрачи прага и откри, че мрачни€т апартамент беше променен, съживен, пробуден като животно, дълго спало сво€ зимен сън. —ветлината бликаше отвс€къде, окъпвайки и най- далечните ъгли, прогонвайки всички непри€тни сенки.  амината беше запалена и огън€т хвърл€ше игриви отбл€съци по украсените стени. » татко беше там. √ледаше момичето и се усмихваше. ћасата беше подредена празнично, отрупана с вс€какви вкусотии, които отдавна беше копн€ло да вкуси Ц печено пиле, н€колко наденички, подредени в малка тавичка, гол€ма купа с ориз по китайски, пържени картофки, шоколадови еклери, сладолед в кути€ и още много, много други... «а пръв път през годината се см€ха Ц истински и от душа, смехът извираше от дълбоко. «абавл€ваха се, както през времето, когато мама все още беше тук. Ќатъпкаха се до пръсване и когато момичето се предаде с въздишка, пускайки вилицата си със звън в чини€та, с недо€дени€ шоколадов еклер, татко му направи знак, като че беше забравил нещо. —тана и угаси лампата, остав€йки само камината да хвърл€ живите си отбл€съци.  огато се върна, носеше торта. ¬ърху не€ гор€ха седем свещички. ћомичето усп€ да ги изгаси с първото духване. » когато вече мислеше, че не би могло да стане по- хубаво, той измъкна опакован в разноцветен целофан пакет изпод масата. ѕодарък. Ќегови€т подарък! –азопакова го нетърпеливо и с радостен писък се хвърли в прегръдките на баща си. –ъцете му б€ха големи, но нежни. ќстана загледан в не€ дълго, след като беше заспала. ѕосле изгаси лампата и тихичко излезе от топлата ста€. ѕреди да влезе в ателието си, погледна тъжно голото пространство над вратата.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ƒимитър ¬алентинов ’ристов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-10-23

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4323  ќтзиви: 3
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-09 “ротоарни песни
20-09 ƒемон, ёда и ћагьосник
20-09 »грата
20-09 –ибен буквар /1824 г/.
19-09 »грата
ѕълен списък