Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «акон за авторското право и сродните му права - част III
  ƒ€л втори ѕрава, сродни на авторското право и други особени права
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от fat jim
 
Ќј—Ћ≈ƒЌ»÷»
“ј“ ќ
Ѕ–ќƒЌ» 
ѕо път€ незнаен
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



»вайло √осподинов »ванов(Fat Jim)>>“ј“ ќ  
“ј“ ќ
  »вайло √осподинов »ванов (Fat Jim)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
"ѕочитай баща си и майка си за да живееш дълго на зем€та, ко€то √оспод, Ѕог твой, ти дава." »зход 20:12 ¬ърв€ и не чувам стъпките си. «вукът им се губи в плющенето на дъжда и потъва в глъхнещи€ тътен на гръмотевиците. јз н€мам стъпки... ’ладните капки се стичат по бузите и слепоочи€та ми, попиват в дрехите и обливат букета бели нарциси. Ќеволно си спомн€м законите на ћърфи - когато вали, вали из ведро... ѕо д€волите, дори не взех чадър! Ќо какво общо има чадърът? I’ сектор, пети ред - ето € и малката медна плочка "Ўон —аймън (2053 - 2081)". Ѕаща ми. ћо€т баща! »де ми да сграб€ н€кой случаен минувач за реверите и да му изрева: "јз имам баща! „уваш ли? »мам!". Ќо кой ли би се мотал привечер из гробищата, специално за да му изкр€скам тези думи? ј и тр€бва да се паз€ от емоционални сривове. “ака казаха лекарите. ћо€та психика още н€колко години щ€ла да настига възрастта на т€лото ми.  огато изл€зох от кувьоза, т€ все още е била като на осемгодишно момче. Ѕ€х на осем, когато ме набутаха там, за да изл€за мъж на двадесет и пет - с брада и очила. —едемнайсет години... ѕрез това време са ми наливали в главата знани€ по "сънни€ метод", контактували са с мен, но в емоционално отношение съм си бил останал дете. »наче - нагълтал съм се с доста теори€, завършил съм средното си образование насън, дори съм показал завиден коефициент на интелигентност, но нищо не било в състо€ние да въздейства на развитието на емоциите. Ѕило невъзможно. —то€ пред медната плочка с букета в ръка. ƒ€волски ме сърби лицето.  ак н€ма - нали преди по-малко от час обръснах проклетата брада? —то€ и се питам - как стана така? «ащо? » откъде започна всичко? ќт кувьоза? "¬сички истински мъже нос€т бради, а ти си истински мъж, ќливър!" - не зна€ кой ми го внуши - бе в кувьоза... »ли всичко започна от очилата? »ли от тестето документи, които получих при изписването си от "ѕан алфа медикс" седемнайсет години след постъпването ми там, и в които документи едва днес се разрових? ¬ оскъдните ми детски спомени баща ми си остава един умислен, строг и често безпричинно навъсен мъж, стиснал цигара в устните си. ѕомн€ плътни€ му, нетърп€щ възражение, но все пак - мек глас, отекващ из ц€лата къща, и на който глас не можех да не се подчин€ - било да помогна на мама за това или онова, да не игра€ до тъмно с децата от улицата, да се държа прилично на масата... –еспектът, който будеше баща ми у мен, често ме е отблъсквал и аз гледах да сто€ по-далеч от него. Ќер€дко, след н€ко€ пакост, се сгушвах в полата на мама, за да избегна заслуженото потупване по задника. —трува ми се, тогава не обичах много баща си. ƒа, но когато тръгнах на училище, мама ни напусна - намерила друг татко... » чак сега си спомн€м, че когато като малък често лежах в една или друга болница, при мен е идвал само татко. “€ - никога. Ќаистина - като дете май не обичах баща си. Ќо... аз не знаех! ќткъде можех да знам?... ѕрости ми, татко!... Ќо сега... „овешкото въображение не е родило думи, които да израз€т колко те обичам! “атко... Ќав€рно ц€лата истори€ започна, когато преди около година реших да разкарам очилата и да сложа лещи, като цели€ нормален св€т. ћомичето от оптиката изчатка нещо на компютъра и ми се усмихна очарователно: Ц Ќе можете да носите лещи, господине. ќчите ¬и имат непоносимост. ƒанните са от "ѕан алфа медикс". —вих рамене и си тръгнах. » нищо не загр€х. Ќищичко. Ќе. ¬ действителност започнах да нищ€ тази истори€ около три месеца по-късно, когато една вечер на вратата ми се позвъни. Ќа прага стоеше симпатична млада жена в полицейска униформа. ‘уражката й кокетно бе килната леко встрани, едва прикривайки един не много скопосан кок, от който н€колко черни къдрици се виеха непослушно по врата й. Ц ћистър ќливър —аймън? - попита вежливо т€. —мутено изтърсих едно "ƒа". Ц —ержант ≈ма Ѕрук - представи се - мога ли да ¬и задам н€колко въпроса? Ѕ€х по халат - не във вид за посрещане на гости, а и апартаментчето ми, хм, не е от най-подредените, но € поканих. Ќахвърл€ното на камара в коридора бельо за пране не й направи впечатление. ¬прочем, нищо чудно - полицаите се навират къде ли не по служба - нали затова плащаме данъци? ¬л€зохме в гостната. “€ седна на фотьоила и скръсти ръце. «а миг приведе глава, като че ли се чудеше какво точно да каже. Ц ¬същност - погледна ме накра€ - интересувам се от Ўон —аймън... ќпулих се: Ц Ѕаща ми ли? “а той е починал преди двайсет години! ѕочти не го помн€... “€ разтресе глава и нервно си пое дъх: Ц Ѕоже мой, просто не знам как да го кажа! ќбикновено го наричаме "рутинна проверка" , но... ¬ижте, аз самата зна€, че баща ¬и е починал. ѕрез 2081-ва. Ќа 29 май. ѕреди двайсет години. “ова показа компютърът..." - очите й ме гледаха безпомощно - Ќо вчера - продължи т€ - в мо€ район, в "—ентръл юнивърс банк" е извършен въоръжен грабеж... Ц ≈, и... - замигах на парцали аз. Ц Ќеверо€тно е... - обърка се т€ - проверихме всички оставени в банката отпечатъци, на какви ли не - клиенти, регистрирани за н€кое дребно провинение, служители, чистачи... »... н€колко пръстови отпечатъка съвпаднаха с тези, на ¬аши€ баща - бил е регистриран на 14 години. ѕипнали го да пуши марихуана на н€какъв ученически купон. «наехте ли? ’а! „е откъде ще знам какви ги е вършил баща ми като тийнейджър? Ќо както и да е - все още не можех да си об€сн€ какво иска тази жена от мен. Ц “ака - кимна делово т€, схванала недоумението ми - единственото, което искам да ¬и попитам е дали имате н€какви данни, че баща ¬и може да е жив! Ц Ќе - смънках - н€мам. јз... Ц Ѕлагодар€ ¬и! - прекъсна ме - ќтбел€звам го в протокола и случа€т с баща ¬и бива забравен. √решка на компютъра! » изхврча навън. јз останах в най-фантастичната шахова ситуаци€, в ко€то се б€х набутвал. Ѕаща ми - жив? Ќе, невъзможно! Ќо... от друга страна - аз, сами€т съм клиент на "—ентръл юнивърс банк" - често ход€ там. Ќе са го казали на полици€та заради тайната на влоговете. Ќо баща ми... ќткакто ме изписаха, винаги съм знаел, че си н€мам никого - майка ми е с неизвестно местожителство, а баща ми - умр€л. ƒа се събудиш като дете в т€ло на възрастен и да си сам... ≈, приеха ме да следвам задочно, дори работа ми намериха - продавам коли в един автосалон, но самотата е едно от нещата, които човек никога не може да преглътне.  ато наказание за неизвършени грехове. —амотата не се описва с думи. “€ е просто самота... » изведнъж - баща ми!... ¬ такива моменти човек е склонен да пов€рва в какво ли не. «а миг си представих, че татко е жив, че съм го срещал на улицата, но съм подминавал, без да го позна€... ј той се е обръщал и дълго е гледал след мен... Ќо защо мълчи?  акво криеш, татко? » кой тогава лежи на I’ сектор, пети ред? ÷€ла нощ не спах. Ќагълтах се с толкова кафе, че бих стреснал и наркоманите. ћъчех се да си спомн€... Ќапразно - паметта ми неизменно се разбиваше в кувьоза. ѕомн€ го отпреди болницата - здрав, един такъв, едър... ј е починал дни след постъпването ми там.  ак стават такива неща? √решка на компютъра...  ак не! Ќали н€ма и двама души с еднакви пръстови отпечатъци? –ано сутринта на следващи€ ден цъфнах в центъра по съдебна медицина и поисках ексхумаци€. —естрата от регистратурата услужливо ми об€сни, че за това е необходимо прокурорско разрешение - така, че съм щ€л да чакам отговор поне две седмици. «а мо€ изненада, отговорът дойде по електронната поща още същата вечер - кратък и категоричен: "Ќе се разрешава ексхумаци€!". — всички необходими подписи... ћожете ли да си представите колко е трудно да не спиш две нощи подред, блъскайки си главата? ј въпросите... ∆ив ли е баща ми, защо се крие от мен, защо н€кой не иска да се добера до истината?... «а пореден път изхвърлих пепелника. √рамадата фасове почти преполови коша... »згревът ме завари над телефонни€ указател със слушалка в ръка. ѕотърсих първи€ частен детектив, на чийто номер попаднах. Ќ€кой си ’уан ћартинес.  антората му бе модерно обзаведена - съвременни мебели, мощен компютър върху стъкленото бюро... —ами€т ћартинес бе среден на ръст мой връстник, в хубав син костюм и с интелигентна физиономи€. Ќ€как обаче, не ми допадна погледът му - имаше в него нещо нерешително, нещо бо€зливо, но д€волски цинично...  ой знае, може и да бе професионална деформаци€ - май доста рогоносци б€ха търсили услугите му... »зложих накратко ситуаци€та - доколкото ми бе известна. Ц ’м... - умисли се той - ƒа издир€ мъртъв, пардон - изчезнал?... —къпичко е това, мистър —аймън, а и ¬и предупреждавам - в случай, че разкри€, че баща ¬и е обрал банката, длъжен съм да уведом€ полици€та! ѕриемате ли? ѕриех. Ѕаща ми може да е бил вс€какъв, но не и грабител. ћартинес ми об€сни, че смъртта била идеалното прикритие за всеки престъпник. ¬€рвам му - така е - никой не разследва мъртъвец. Ќо както и да е - това едва ли имаше нещо общо с баща ми. ѕлатих част от хонорара и си заминах. ѕреминаха три седмици в очакване.  окато ћартинес най-сетне се обади, то бе за да ме осведоми, че е в задънена улица. ѕомоли ме да дойда в кантората му. «аварих го да се разхожда припр€но напред-назад из кабинета си с ръце в джобовете. —та€та отвратително смърдеше на цигари. ќще щом ме вид€, ћартинес буквално скочи върху ми: Ц ¬ижте... Ќе мога... - беше страшно нервен. “ой докопа н€каква папка от бюрото и продължи на пресекулки: Ц »зследвах всичко, до което се добрах... ≈то - отвори той папката - –оден на 14 €нуари 2053-та в „икаго, католик... “ака... - ѕръстите му трескаво разбъркаха листите - ”чил в колежа "—ейнт “омас", през 2067-ма - задържан за употреба на наркотици - ученическа глупост. ƒруги закононарушени€ - н€ма. ќженил се на 02 юли 2071-ва за ”ма —кот. »нженер - придобил бакалавърска степен през 2072-ра - едва на деветнайсет! —ъщата година положил тримесечен стаж в база R-24 на ћарс... » нещо интересно - след завръщането си е приет в болница, после - прехвърлен в "ѕан алфа медикс" - с много странна диагноза - ето - нещо на латински... ћартинес вдигна поглед към мен: Ц Ѕоледувал е от извънземна болест, мистър —аймън. Ќе е било сериозно - н€какво общо неразположение. »зписан е клинически здрав. Ќо... с една необ€снима отметка в картона... ¬прочем, вижте сам! - и подаде папката - “ук. ѕод "здрав" бе написано със ситни букви: "силно намалена оплодителна способност - риск за поколението". ƒрън-дрън - та аз съм се родил само единадесет месеца по-късно... Ц ѕоследното, което научих за баща ¬и - продължи вече по-спокойно ћартинес - е, че на 18 май 2081-ва по негова сметка е отбел€зано телефонно обаждане до "ёнайтед медикс", чийто клон е "ѕан алфа медикс". ƒълъг разговор - почти час. » оттук нататък всичко е в мъгла. ’м, освен смъртни€ акт - ето го... Ќе се знае до кой от клоновете е обаждането. ќт "ёнайтед медикс" казаха, че всичко, свързано с Ўон —аймън, е лекарска тайна и ако чрез компютъра се добера до не€, отивам в затвора! »наче - ей го, на - компютърът! Ќо разберете ме, —аймън - аз съм мексиканец... ўе ме тикнат в дранголника, а после ще ме върнат обратно! ћол€ ¬и, не ме карайте да го върша... ћол€ ¬и!... » преди да успе€ да кажа каквото и да е, той бръкна в джоба на ризата си и измъкна оттам една визитка - не можел да ме остави така. ѕогледнах € - на картончето със семпъл шрифт бе изписано: "ƒжейсън ћаклауд - частен детектив" и н€колко невъзможни за запомн€не телефона. Ц ћаклауд е най-печени€т в бранша - поклати глава ћартинес - за когото изобщо се сещам. „увал съм, че прави всичко за клиента си: от - до... Ѕез значение дали поръчката е от н€кой несретник или от мафи€та. Ќедостижим е! ѕък е и б€л... ≈, какво можех да направ€? Ѕлагодарих и тръгнах към вратата. ћартинес ме спр€. ѕодаде ми папката: Ц »ма още нещо... - сви устни той - ще го забележите. Ќ€ма начин да не го забележите! ≈стествено - кой не би забел€зал, че всички снимки на баща ми от документите в папката липсват? ƒо една. Ќ€къде си отлеп€нето си личеше - имаше половин лазерен печат, другата част беше чиста - печатът бе останал върху снимката. ƒори на фотографиите на випуска лицето на баща ми бе силно ретуширано. Ќа следващи€ ден б€х в кантората на ћаклауд. “€ ни най-малко не приличаше на ћартинесовата. Ѕюрото и мебелите, та дори и лампери€та б€ха само от дърво. Ќикакви стъкларии, тенекии и вс€какви модерни измишльотини. ƒори компютърът му не беше последни€ вик на техниката. — ц€лото това дърво, персийски килим и тъмнозелени плюшени завеси, ста€та излъчваше н€какъв необикновен уют. ќще по-малко приличаше на ћартинес сами€т ћаклауд. „етиредесетгодишен едър здравен€к с преждевременно побел€ла коса и неверо€тно спокойно излъчване. “ой прие поръчката толкова присърце, с€каш аз б€х единствени€т, който му осигур€ва хонорар. ¬същност ћартинес ме бе предупредил, че ћаклауд ще се отнесе към мен тъкмо така - като към единствен клиент - просто стил на работа. ћаклауд, обаче, ме помоли да му предам материалите от ћартинес. ƒонесох му ги. —лед две седмици ћаклауд се обади и поиска моите документи - от "ѕан алфа медикс. «анесох и т€х. “е сто€ха на най-горни€ рафт на гардероба ми - р€дко ги б€х разлиствал. ћразех ги, както мразех и кувьоза, който открадна седемнайсет години от живота ми. «наех, разбира се, че съм бил тежко болен, нещо вродено, наследствено... «наех, че съм оцел€л благодарение на този кувьоз, за престо€ ми в който е отбел€зана една - единствена дума: "адаптаци€", макар, че не ми бе €сно към какво съм се адаптирал. «наех го, но какво от това - омразата си остава... » зачаках отново. ƒни и нощи. —едмици и месеци... ћаклауд не се обади. ƒесетина пъти го търсих в кантората, но от там отговар€ше само телефонни€т секретар. ѕо€ви се едва днес - след пет месеца. Ќе се обади, а направо дойде у дома. ћълчеше. ¬лезе и с гробовен поглед остави на масата всички документи, които му б€х дал. ѕосле понечи да си тръгне. Ц „акайте! - хванах го за ръкава - Ќаучихте ли нещо? ћаклауд само ме изгледа. “ози човек знаеше - знаеше всичко... Ќо, д€вол да го вземе, изглеждаше по-склонен ей-сега да си направи харакири, околкото до ми разкаже каквото и да било. Ц —лушам ¬и - казах и седнах. “ой бавно завърт€ глава: Ц ћол€ ¬и, спестете си го... Ц Ќо защо, Ѕоже мой?" - възкликнах. Ц «ащото... той с€каш търсеше какво да отговори - «ащото... и аз съм баща. »мам двама сина - на десет и на осем години... Ќе мога... √ледах как този мъжага като планина трудно произнас€ думите и не можех да разбера защо не иска да ми каже.  акво се бе случило с баща ми?! Ц Ќо кажете нещо, д€вол да ви вземе! - хванах го за €ката аз - нали затова ¬и платах! “ой бавно извади от джоба си н€какъв плик и ми го подаде. Ц Ќай-сетне - въздъхнах облекчено и разкъсах плика - значи все пак ми носите н€какви документи! Ц “ова не са документи - тихо каза ћаклауд - това са ¬ашите пари. ƒо последни€ долар - после мрачно се усмихна - Ќе съм в€рвал, че н€кога ще го направ€... ќт плика се посипаха банкноти. Ц ¬сички търсим по нещо, мистър —аймън - поклати глава той - а често то е толкова близо, че тр€бва само да си свалиш очилата и ще го видиш. ¬сичко е в документите, които ми дадохте - аз не съм свършил нищо... - и кимна - »звинете... » преди да разбера какво става, останах сам. ј в документите имаше куп неразбираеми на пръв поглед неща. ≈то, например - на стр. 12 е отбел€зано, че в кувьоза "всички жизнени функции са спрели". √лупости! јко бе така, щ€х да изл€за от там на осем години, а не на двадесет и пет. Ѕил съм болен. ћного тежко болен. –ак на костите, обща мускулна дистрофи€, тотално обезводн€ване на организма... Ќо... как съм оцел€л тогава! » откъде-накъде седмица, преди да изл€за от кувьоза, съм бил подлаган на очна лазерна терапи€. ѕри това - преди не€ зрението ми е било нормално, а после - половин диоптър късогледство. — препоръка да не нос€ лещи "с оглед изб€гване на емоционален срив". Ќ€маше термин "непоносимост". » чак тогава в съзнанието ми лека-полека започна да си пробива път прозрението. ќнова прозрение, което търсех и което сега ме бе страх да погледна. “атко е починал на 29 май 2081-ва - в първи€ ден от така наречената мо€ "адаптаци€". ƒа, ето го и смъртни€ му акт... »здаден от "ѕан вита медикс", ко€то се намира в една сграда с "ѕан алфа медикс." ѕръстите ми с€каш сами набраха телефони€ номер. Ќе, не беше в€рно! Ќе можеше да бъде в€рно... ќтсреща при€тен женски глас ме поздрави: Ц  линика за донори "ѕан вита медикс", добър ден! јло... јло... ¬€рно беше.  ато в сън преминах през коридора и вл€зох в бан€та. Ѕавно си свалих очилата.  олко много могат да промен€т външността едни очила!... Ќаслуки напипах н€каква самобръсначка и започнах да свал€м брадата от лицето си. —антиметър по сантиметър. Ќа д€сната ми буза се показа малка каф€ва бенка. Ќо аз н€мах такава бенка!... »маше € онзи мрачен, замислен мъж от моето детство. ћъжът с цигарата в устните... “рескаво разрових косата си и не след дълго открих грижливо замаскирани€ белег от трепанаци€таЕ —€каш всичко се завърт€ пред погледа ми - лещи... бради... отпечатъци... кувьозът... донори... девети сектор... не се разрешава ексхумаци€... “атко... √осподи, татко, какво си направил!... Ѕил съм болен, много болен. “€лото ми загивало. Ќужен бил донор. ƒонор, който да ми даде ц€лото си т€ло. ѕри това - тр€бвало е такова т€ло, което да може да се адаптира към мозъка ми... “€ло на близък роднина... «атова не разрешиха ексхумаци€та, затова ми внушиха да нос€ брада и да не се раздел€м с очилата. «а да сметна приликата си с татко за нормалната, като между баща и син. «а да не знам. «а да не полуде€... √осподи, в първи€ момент ми се прииска да скоча през балкона, но се спр€х. Ќе това е искал татко. “ой е искал да живе€. ƒълго да живе€... » ако съм оцел€л, то бе не заради кувьоза, а заради баща ми.  увьозът само ни свърза. ј аз имам баща... »мам! “р€бвало да се паз€ от емоционални сривове. “ака казаха лекарите. “р€бвало да съм спокоен. Ќо аз съм спокоен. ƒори тук - на девети сектор, пети ред, пред малката малката медна плочка. ј дъждът си вали...  апките като че ли проникват в съзнанието ми, сливат се с мен, аз цели€т се превръщам в дъжд... ¬ърв€. Ќе чувам стъпките си. Ќе чувам дори тътена на гръмотевиците. Ќе, това не е емоционален срив - нали съм спокоен!... ƒори не плача. ¬същност не знам... “р€бва ли? Ќе, едва ли - ц€лото това продънено небе... ћоже би е просто дъждът.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© »вайло √осподинов »ванов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2002-11-14

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4110  ќтзиви: 8
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-11 —китник
21-11 јдрес
21-11 ћечта за книга - брой 2
21-11 ћечта за книга - брой 2
21-11 ‘ранклин “омас
ѕълен списък