Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «а кого пишем?
  «а кого бие камбаната? «а какво всъщност правим редовните си срещи с бели€ лист? «а кого пишем? ƒа оставим на страна стандартните отговори - за тази/този който ми разби сърцето, в о
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от кевин хан
 
“апети
“ъмната улица
–ожден ден
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



ƒимитър ¬алентинов ’ристов(кевин хан)>>“апети  
“апети
  ƒимитър ¬алентинов ’ристов (кевин хан)
  –аздел: –ј« ј«»  
ƒокато четете, мол€ обърнете внимание на един въпрос, който наистина много ме интересуво. Ќамирате ли нещо свръхестествено в тази истори€ или т€ ви се вижда напълно нормална, естествена и защо не дори злободневна? „етвъртъкът, в който всичко започна, ћайкъл се прибираше в необикновено добро настроение. Ќе усещаше стъпките си, носеше се като че по въздуха, както преди години, в плен на ученическа любов. ј нима сега бе различно? «амисли се и установи, че отчасти беше, отчасти не. “върде много неща се б€ха променили. Ќа първо м€сто Ц беше пораснал Ц съвсем €сно осъзнаваше абсурдността на изпепел€ващото чувство, когато то те връхлети в тийнейджърските години Ц откъснат от реалността, обречен рано или късно да се приземиш. ќт друга страна, на двайсет и девет вече не можеше да си позволи да обърне гръб на всичко останало и да се потопи в чувствата си Ц ала именно това го караше да ги усеща по-пълноценни, по-зрели и укрепени в този св€т на бракове-еднодневки и импровизирани брачни студиа, примамващи младите двойки от всеки ъгъл. ≈то например шефът му —кот ƒарби Ц човек, постигнал всичко, което един мъж би могъл да иска от живота. —обственик на най-попул€рни€ ресторант в града и още два в Ѕостън, караше последен модел ѕорше, живееше в разкошен палат в покрайнините. ¬сичко с изключение на едно. Ќ€маше с кого да го сподели. ќ, не че и трите му бивши съпруги и кандидатката за четвърта не б€ха протегнали лакомо лапи към състо€нието му. Ќо ћайк не можеше да си представи как може човек като шефа му да води пълноценен живот Ц човек, за когото се жен€т по сметка, човек, който след голфа в петък скача в спортната си кола и отпрашва за вкъщи, където не го чака уютна вечер€ на свещи, а поредната ледена кралица; човек, който може и да се отдава на буйна страст през първите месеци на всеки следващ брак, но после спи в гол€мото легло сам и самотен, докато дойде развода. “ова не беше щастие. ѕоне не и за ћайкъл. «атова той беше доволен от избора си. ћакар и готвач с вроден талант, с потенциала да стане световноизвестен, бе предпочел да се задоми и да гради семейство, стъпил на здрава основа, вместо да гони кариера. » ето, след девет години никой не беше чувал за ћайкъл ‘елпс, но той вече беше постигнал всичко, което би могъл да иска. »маше красива съпруга, обичаше € и т€ го обичаше и като че ли нищо друго н€маше значение. ѕочти като в младите години, но тогава връзките б€ха от днес за утре, разтърсващо емоционални, но неспособни да усто€т пред изпитанието на утрешни€ ден. ј сега беше сериозно Ц а от понеделник Ц невъзвратимо. Ќ€маше да забрави онази нейна усмивка, с ко€то го посрещна на вратата, как го прегърна и жадно впи устни в неговите, още преди да б€ха влезли.  ак се беше почувствал щастлив и леко притеснен, че може би и забравил нещо, н€какъв повод, причината за тази внезапна целувка... » после т€ му съобщи новината. Ѕеше зашеметен, не знаеше да се смее ли, или да плаче Ц и в двата случа€ щеше да е от радост. Ѕеше изненада, онова великолепно чувство, когато човек усеща как животът му придобива нов, все по-завършен смисъл с тихото щракване на поредното парченце от невидим пъзел; новина, от ко€то те обзема еуфори€ и измества всичко останало на заден план, независимо колко важно е то. ¬дигна € на ръце и € понесе към спалн€та. ¬ечер€та, ко€то беше приготвила, изстина забравена на печката, а току-що запалените свещи догор€ха, без да успе€т да изпълн€т предназначението си. Ќо това н€маше никакво значение. ўеше да става татко! » сега си припомн€ше всеки най-дребен детайл от онази съвършена вечер, докато напредваше през окосени€ малък двор към входната врата, стиснал чантата с работното облекло в едната ръка и уханна червена роза в другата. «астана усмихнат на изтривалката и весело потропа, доволен, че се беше сетил за не€, докато минаваше край цветарски€ магазин на кръстовището на ƒаунинг стрийт и ѕетдесет и седма. ќтвътре се чу провлачено тътрене на домашне пантофи и ћайкъл потръпна. »маше нещо зловещо в звука, нещо непривично на енергичната јманда, така призрачно самотно, че го накара да се почуди дали мистър ƒарби прекарваше поредната вечер над притоплената бърза вечер€ и незапаленото семейно огнище. ѕосле обаче вратата се отвори и ƒарби беше забравен, запокитен в онази маргинална сфера, изгубила изведнъж вс€какво значение за мъжа, оказал се лице в лице с жената, ко€то обича. ѕосрещна го с усмивка и целувка, зарадва се много на подарената роза, но през ц€лото време погледът и беше замислен, като че изчакваше да минат формалностите, което леко го подразни. - ≈ла, ћайк, тр€бва да видиш нещо Ц и той усети как част от очарованието на жеста му изчезва поради това неочаквано УнещоФ, което изглежда беше превзело вниманието й. ѕоследва € към спалн€та, внезапно обзет от болезнена тревога, и, когато т€ спр€ и се обърна към него, взе ръцете й в своите и € попита с почти разтреперан глас: - Ќали не е бебето? Ѕръчка на учудване мина през челото й за миг, след което т€ се разсм€. - ќ, глупчо! ¬сичко е наред с нашето бебе, прегледът е утре. —тава въпрос за нещо различно. ћайк се отпусна и разсе€но погледна в посоката, в ко€та јманда му сочеше. » се намръщи. -  акво пък е това? Ц бавно се приближи към стената срещу леглото, все така намръщен. - «абел€зах го днес следобед. —игурна съм, че вчера го н€маше. ћайк разсе€но кимна. » той помнеше, че снощи това на стената не беше там. ѕрокара длан по него и побърза да € избърше в ризата си, отвратен. - ’ей, полека! “и€ петна трудно излизат! - »звин€вай Ц и пак се съсредоточи върху тапета,-  ато че ли е н€каква плесен. ѕетното беше малко, колкото дъното на бутилката вино, ко€то пон€кога изпиваха на вечер€ Ц и с непри€тен, зеленикав отенък. Ѕе надигнало и оцветило тапета, на допир беше станал хлъзгав и студен като кожа на влечуго, а, когато ћайк го докосна, остави същата зелена следа и по дланта му. ѕогледна ризата си Ц бе усп€ло да оцвети и не€. јманда бе права Ц петното трудно щеше да излезе. ѕочувства се леко засрамен, задето се беше изцапал така лекомислено. ¬гледа се в петното с внезапна омраза Ц беше усп€ло да омаловажи жеста с розата и да го накара да се почувства като хлапе, което не знае как да си пази дрехите. –еши, че вече е сторило достатъчно зло. »зправи се и пое ръката на јманда. - ’айде да вечер€ме. - Ќо... - Ќикакво УноФ! Ќека не остав€ме н€какво петно да ни развали вечерта. Ѕеше разумен и јманда се съгласи веднага. ќтвори бутилка вино, докато т€ запалваше свещите. “ози път изпълниха предназначението си. ƒо кра€ на вечерта петното бе напълно забравено. *** Ѕеше му оставила бележка: Уѕри доктора съм. ћол€ те, погрижи се за петното. ÷елувки, јманда.Ф Ќе му стана при€тно. ќткри, че му се беше искало да отидат заедно. –азбира се, беше твърде, твърде рано за видеозон и неговото присъствие беше не само ненужно, но и нетактично. ѕък и това беше едва първи преглед, за бога! » все пак... „увстваше, че тр€бва да са заедно в тези моменти. Уѕогрижи се за петното.Ф »зправи се с досада. ¬место да е с не€, щеше да се занимава с н€каква плесен. „удесно! ¬се още беше там. — известно раздразнение откри, че бе очаквал едва ли не да се изпари през нощта Ц колко наивно! Ц но, разбира се, нищо такова не се беше случило. Ќапротив, вече беше гол€мо колкото юмрука му и започваше да пълзи надолу. ÷€лата лента от тапета беше съсипана. ѕрииска му се да удари стената, да € държи отговорна по н€какъв начин, че беше допуснала подобна вбес€ваща дреболи€ да се промъкне в неговата така грижливо поддържана къща. Ќо щеше да е глупаво. „ас по-късно, когато јманда се върна, не беше направил още нищо. ј, когато срещна очите й, плесента загуби вс€какъв смисъл. “€ плачеше. —кочи към не€ и € подхвана, преди да успее да падне. -  акво се е случило? Ц но вътре в себе си знаеше. ј т€ само поклати глава. - Ѕебето... Ц гласът му го стресна, беше кух и безсъдържателен. - Ќ€ма... бебе... Ц усп€ да изхлипа јманда Ц Ѕило е грешка. ‘алшива тревога. ѕрегърна € силно, опита да € утеши, доколкото можеше, да й покаже, че € обича и само това има значение. Ќо сам изпитваше ужас€ваща празнота. ≈дно парченце от пъзела се беше откъртило. *** Ќа другата сутрин говореха само за петното. У аква ирони€ Ц мислеше ћайкъл Ц ¬чера напълно го забравихме, а днес се опитваме да го ползваме, за да забравим.Ф » все пак, не можеше да отрече, че то застрашително се превръща във все по-сериозен проблем. —помни си как јманда го събуди с дрезгав писък, когато го бе вид€ла. Ќе € винеше. —лед вчера едва ли й беше при€тно първата гледка пред очите й да е гадното нещо, прилично на гигантско насекомо в сумрака на спалн€та. - ’мм Ц промърмори и отпусна свити€ си юмрук Ц ћай наистина е н€каква плесен. “€ не беше особено въодушевена от откритието. - ѕлесен? Ќе знам дали е плесен или колони€ извънземни микроби, то съсипва тапетите! —ъсипва нашата спалн€, ћайк. Ќе мислиш ли, че е крайно време да направим нещо по въпроса? Ѕеше пак на ръба да заплаче, прегърна € и й зашепна, докато треперещото й т€ло се успокои. » все пак, забележката й го жегна. - «наеш ли, може да не се окаже толкова елементарно. -  акво искаш да кажеш? Ц вече беше преглътнала сълзите и ћайк се възхити колко бързо се промени настроението й. ѕред него отново беше същата јманда, ко€то познаваше. - јми, ако наистина е н€каква плесен, може см€ната на лентата тапет да не свърши работа. “ова е дошло отн€къде Ц машинално почука по петното и усети как хлъзгавото вещество полепва по показалеца му; едва се въздържа да не се избърше в пижамата си Ц може да се наложи да разградим стената, за да стигнем до източника. Ћуистън от ресторанта май се оплакваше от нищо подобно миналата година. - » как се е справил? - ћисл€, че накра€ изчезна от само себе си, днес ще го питам. », като споменах Ћуистън, тр€бва да побързам. ќбещах му да отвор€ ресторанта вместо него, а знаеш колко педантичен е ƒарби по отношение на времето. - ƒарби може да върви по д€волите Ц ухили се съпругата му. «а пръв път от вчера се усмихваше Ц »ма един от най Ц добрите готвачи в страната и го знае. » двамата се засм€ха. Ѕеше убийствено красива, когато се смееше. ћайкъл € целуна и посегна да € прегърне. Ћуистън можеше и сам да отвори проклети€ ресторант. “€ обаче го отблъсна и потри бузата си. - Ѕоцкаш. ћарш да се избръснеш. ќтново се разкикотиха и той с нежелание се упъти към бан€та. ƒокато излизаше, јманда го спр€ на вратата. -  акво ще кажеш да започнем на чисто? Ц все повече приличаше на јманда от преди вчера Ц ƒа махнем всички тапети, да се отървем от проклетото петно и да сложим нови. » без друго ста€та се нуждае от освежаване. “ой з€пна: - ƒа не би да намекваш, че има нещо гнило в сексуални€ ни живот!? - смехът й беше заразителен, но се помъчи да остане сериозен за секунда Ц »де€та е интересна.  акво ще кажеш да € обсъдим? Ќа една вечер€ на свещи? - “и€ вечери много зачестиха Ц вмъкна т€ Ц ћай ще се наложи да отскоча за още свещи.  огато се разделиха, УвчераФ беше почти забравено. *** -  ак така си купила тапети? Ц хапливо се обърна към не€. –олките б€ха подредени в ъгъла на спалн€та, а над т€х зеленееше гигантското петно плесен върху стената. Ѕ€ха сини, с тъмни петна тук-таме, сполучлив избор за спалн€, но не там беше въпросът. јманда не отговори нищо, само посочи петното с размери на футболна топка и красноречиво повдигна вежди. “ой поклати глава. - ¬иж, не разбирам какво толкова те дразни Ц подхвана т€ Ц Ќо нещата започват да излизат извън контрол, а утре имаш свободен ден. “ака че реших да не го губим и да се отървем от тази гадост веднъж завинаги. ѕомълча за секунда, после се почувства виновна: - јко не ти харесват, можем да ги сменим. ћислех, че харесваш синьото. - Ќе е в това въпросът, јманда Ц и замълча. —тори му се глупаво да спор€т за цвета на тапетите при положение, че и двамата искаха да свършат с това, да го остав€т зад гърба си. «ащото Уц€лата тази гадостФ изобщо не се изчерпваше с глупавото петно на стената Ц Ќаистина харесвам синьото. ќпита се да вложи Уизвин€вайФ в думите, но не се получи. Ѕеше пъхнал лост на грешното м€сто. Ќе вечер€ха на свещи. ѕреди да заспи, остана загледан в петното. ћъчеше се да си об€сни защо фактът, ме јманда беше избрала тапетите, при това следвайки негови€ вкус, го беше засегнал така дълбоко. ѕо-рано искаше да й каже, че открива в избора н€каква символика, че тр€бва да постигнат единство и съгласие, защото не ставаше въпрос просто за н€какви тъпи тапети, ставаше въпрос за т€х. ћоже и да беше глупаво, знаеше, че ако го кажеше, щеше да прозвучи глупаво, но въпреки това така възприемаше нещата Ц а постъпката на јманда болезнено му напомн€ше за майка му, ко€то го примамваше навън с обещани€ за сладолед и шоколадови еклери, а после го завеждаше на зъболекар. ѕостъпка, ко€то може би й се вижда нещо дребно и незначително, постъпка, ко€то разочарова не толкова сама по себе си, колкото с показаното неразбиране към важността на символа и жеста. Ќо сега, загледан в петното, започна да се чуди дали наистина е било така. »ли просто изпитваше обикновена мъжка злоба от това, че жена му е направила нещо през главата му. “ова съмнение се прокрадна в заспиващото му съзнание и, макар и да беше убеден, че то н€ма м€сто там, преди да успее да го прогони, заспа. *** - ¬чера говорих с Ћуистън Ц каза ћайкъл. Ѕ€ха свалили тапетите и гледаха отвратителното петно, превзело над половин квадратен метър от стената. - “р€бва да е плесен, твърде бързо расте Ц каза като че ли на себе си јманда. ÷€ла сутрин настроени€та й непрекъснато се мен€ха и ћайкъл започваше да се безпокои. »зведнъж се обърна към него с паника в очите: - јми ако не помогне, ћайк? јко пак избие? јко се окажеш прав и се наложи да разбием стената Ц гласът й вече трепереше и той съжали, че й беше наговорил всичките они€ глупости. - Ќ€ма, скъпа. ¬чера говорих с Ћуистън, нали ти казах, че миналата година имаха подобен проблем Ц т€ го гледаше, готова да се разплаче Ц —амо че жена му наистина се паникьосала. ѕовикала н€какъв специалист по плесените и гъбичките от университета и онзи ц€ла седмица събирал проби и ги изследвал. ј през това време петното раст€ло ли, раст€ло. Ќакра€ на Ћуистън му писнало, изгонил го и сам свалил тапетите и почистил. » си навл€къл непри€тности. - ѕетното пак се по€вило? - ќ, напротив, повече не вид€л плесен никъде. —амо че жена му му вдигнала скандал и се изнесла за две седмици. јманда се засм€ и той € прегърна, а после € целуна бавно и страстно. - ƒай да махнем това петно! “рийсет минути по-късно плесента вече не съществуваше, но доброто настроение се беше изпарило заедно с не€. –ъцете им б€ха станали целите зелени. ќпитваха да ги изми€т с какво ли не, но гадни€т цв€т не се махаше. » ако ћайкъл беше силно раздразнен от това, то јманда беше на ръба на истери€та. ѕочти не си говореха, докато нанас€ха грунтови€ слой за постав€нето на новите тапети.  огато седнаха да вечер€т, ћайкъл с изненада откри, че макар да б€ха почистили плесента, бодрото настроение не се беше върнало. јко следобеда не разговар€ха, то на масата вече си подм€таха коментари Ц на места така хапливи, че се запита: У“ова наистина ли сме ние?Ф ¬ече не се чувстваше опора за јманда, ко€то пропадаше все по-дълбоко в сво€та емоционална криза. Ќапротив, чувстваше, че той сами€т започваше да губи допирни точки с реалността. “ази нощ оголената спалн€ му се стори н€как пуста. «а пръв път заспа самотен в собствената си къща. *** Ќещо се беше объркало. Ќещо между т€х жестоко се беше объркало. ƒокато т€ му подаваше тапетите, а той ги залеп€ше със специалната четка, напрежението помежду им продължаваше да се покачва. Ќаблюдаваше ставащото н€как отстрани, с€каш бе статичен зрител на непълнометражен филм, и се изненадваше от вс€ка следваща реплика, ко€то чуваше да излиза от собствената си уста. ћъчеше се да си об€сни как и защо, откъде се беше по€вило това напрежение. ћакар и мислите му посто€нно да прескачаха на неизменното петно (слава богу, през нощта не се беше по€вило повече), сочеха него като абсурден, но същевременно единствен виновник и дразнител за всичко, това беше направо смешно. »стината беше другаде. ’армоничната им връзка се оказваше неспособна да издържи едно по-тежко изпитание, при което тр€бваше да бъдат близо един до друг, а той се опитваше да изб€га от отговора, като хвърл€ше вината на обикновено петно плесен. “р€бваше да го каже, искаше да го каже, да спрат за малко с тези глупави тапети, да престанат да се джафкат като кучета, да изцед€т тази последна доза отрова, а после да продължат напред. » щеше да го каже, ето, отвар€ше уста... Ќо отвътре изскачаше поредни€т сарказъм, дълбаещ все по-гол€ма пропаст помежду им. ћиг преди т€ да му подаде онзи фатален тапет си припомни въпроса й онази сутрин: У»скаш ли да започнем на чисто?Ф » колко елементарно изглеждаше всичко. √осподи, това същата тази јманда ли беше? ѕотрепери от €рки€ спомен за онази сутрин, за играта на думи, за споделени€ см€х Ц всичко онова, което плесента все още не беше усп€ла да унищожи. » изпусна кра€ на тапета. —мехът й му липсваше. -  акво правиш, да те вземат мътните! ѕогледна съществото до него, вперило злобен поглед в тапета, смачкан и залепен на пода. ѕосле се вид€ как несръчно пос€га да го вземе, дърпа го в безсилна €рост, залита и пада на пода, повличайки и не€ в опита си да запази равновесие. - Ќекадърник! Ц извика т€ и красивите й н€кога черти се изкривиха в грозна гримаса. У“ова ли е мо€та јманда?Ф »зведнъж вид€ същата ситуаци€ през очите на нормални€ ћайкъл, паднал не толкова от несръчност, колкото нарочно, за да дръпне јманда върху себе си на пода, сборичкани и омазани с лепило за тапети, задъхани от см€х и желание... УЌекадърник...Ф Ц отекваше в ушите му до полуда. ѕогледна € със съжаление, искаше да каже Уизвин€вайФ, да и помогне да се изправи, да € целуне отново... “€ копнееше за същото, макар и лицето й да беше злобно като на куче, очите й съжал€ваха. јко в този момент го беше направил, може би нещата щ€ха да се оправ€т. ¬место това обаче усети как д€сната му ръка потап€ четката в лепилото и след това р€зко € понас€ към лицето й, обилно разнас€йки гъстата субстанци€ и надолу по блузата. ƒокато се мъчеше да осъднае какво правеше и защо го правеше, дали всъщност това, което виждаше, е негово де€ние, ръката му направи още един курс до лепилото и порази гъстата й, пристегната на опашка коса. ѕрез средващите н€колко секунди се гледаха Ц т€, ц€лата омазана в лепило, полуизправена, със скърцащи от €д зъби; и той, стиснал с една ръка кофата, протегнал другата напред, над€нал глуповатата физиономи€ на хлапе, внезапно решило, че би било по-забавно да хвърли сладоледа си по н€кого, вместо кротко да го ближе. У—ега ще се сбием Ц помисли си Ц ўе се нахвърлим един върху друг като диваци и съседите ще повикат полици€, подплашени от кр€съците ни.Ф Ќо стана нещо друго. »зведнъж филмът свърши. ѕод слепнатата от лепилото коса вече не беше непознатата жена, нарекла го УнекадърникФ, там б€ха очите на јманда Ц спокойни и уравновесени. » препълнени с тъга. -  акво правим, ћайк Ц гласът й беше тих и далечен, като разпилени от в€търа есенни листа. »зправи се и излезе от ста€та.  огато започна да си събира багажа, вече плачеше. ћайкъл седеше на вратата, изгар€щ от желание да поправи нещата, но безсилен да намери доводи и начин, отстъпвайки все повече и повече пред един друг ћайкъл, когото не познаваше и не искаше да познава. УЌе си отивай!Ф Ц крещеше ц€лата му същност. Ќо за Уне си отивайФ беше вече късно. У» какво от това, кажи й го! јко не друго, поне ще бъдеш искрен!Ф ћоже би беше така. ћоже би тр€бваше да опита. Ќо не го стори. Ќа външната врата т€ се спр€ Ц беше измила набързо косата си и усп€ да нахлузи пуловер и джинси и изглеждаше страхотно с малкото сакче с дрехи на рамо. - Ќе можем да продължаваме така, ћайкъл. ѕросто не можем. ќтново се разхлипа. УЌе си отивай!Ф Ќаправи нескопосан опит да € прегърне, както преди (преди?  ога беше преди?), но т€ отблъсна ръката му. - ћоже би ще се върна. ћоже и да прат€ сестра ми да събере останалите вещи. ўе ми тр€бва време да помисл€ Ц тръгна през двора, но на средата се спр€ и добави Ц ћоже би и ти тр€бва да помислиш, ћайкъл. ѕродължи надолу по улицата и изчезна в пресечката за автобусната спирка, изпроводена от разбити€ му поглед. УЌе си отивай!Ф ¬ече беше късно. ѕотъваше бавно в себе си, остав€йки други€т ћайкъл да действа. ѕрез нощта лепи тапети. *** ƒълго се м€та в леглото, опитвайки се да си об€сни какво се бе случило. ƒокосваше се до спомените - така €рки и чисти, ала същевременно недостижимо далечни. ќнази вечер, когато съжал€ваше мистър ƒарби, с€каш бе преди години. ѕреди. ѕреди... ¬иждаше само лицето й, чувстваше само допира на ръката й, чуваше само смеха й, всичко това затворено в безмилостни€ лабиринт на паметта, завихрено в помитащ ураган от мотора на мъката и самосъжалението. „ас по час светваше нощната лампа и пос€гаше към телефона, за да набере номера на сестра й. —лед първите н€колко опита даже не му се налагаше да го търси в телефонни€ бележник. ћоже би ако й се обадеше, ако чуеше гласа й, без да € вижда, ако и т€ чуеше негови€ Ц щ€ха да успе€т да си кажат н€кои неща. ћоже би щ€ха да разберат какво беше станало, как и защо, а после да намер€т причините, да ги изхвърл€т веднъж завинаги и да продължат напред. ћоже би т€ щеше да се върне. Ућоже би... но не е толкова простоФ Ц казваше други€т ћайкъл. Ќе се обади. ќще с вдигането на слушалката хил€ди съмнени€ го атакуваха в безреден хор, пищейки в главата му до полуда. Ќикой н€маше да се обади толкова късно. ўеше да се обади сестра й и да му кресне да € остави на мира. ј дори и чудото да се случеше и јманда да вдигнеше слушалката, даже да чуеше от другата страна на лини€та нейното разтреперано УалоФ... какво щеше да й каже?  акво би могъл да й каже? Ќищо. Ќе можеше да й каже нищичко, защото сами€т той беше неспособен да разбере какво се бе случило, що за зъл демон беше застанал помежду им. » щ€ха да мълчат, всеки хванал сво€та слушалка, замислен над кошмара от последните дни Ц две обвързани души, дамгосани от прокл€тието на семейни€ скандал. »скаше да й се обади Ц искаше го силно, безумно Ц но не можеше. Уј защо не, ћайкъл? јко наистина държиш на не€, защо не направиш опит да си € върнеш Ц тук и сега, защото утре може вече да е твърде късно? ¬ече пропусна безброй шансове, пропусна възможността да опиташ, но сега имаш този, така че направи го! –искувай!  акво ще изгубиш ако никой не вдигне? јми ако т€ чака също като теб до телефона? јко се пита кога ще се обадиш, защо не се обаждаш, дали изобщо ще се обадиш? Ќ€ма ли да бъде грешка, ако не го сториш? Ќима мислиш, че т€ спи сега?Ф ѕротегна се към лампата и грабна телефона Ц Ухайде, направи го!Ф Ц и започна да набира номера с увереност и трескаво нетърпение. ѕръстът му увисна на последната цифра. Уѕоследен шанс, човече!Ф »зведнъж чу гласа й в слушалката. - јло? Ц нервен, сънен, превъзбуден. √лас на жена, жертва на тежка душевна болка и кофеина от дузина чаши кафе. - јз съм.  ратко мълчание. -  акво искаш? ƒотук добре. ј после? ѕосле спомените се завръщаха, спомените от преди, колкото и отдавна да беше това преди, завръщаха се и блокираха вс€какъв опит да обмисл€ последните дни, като че ли н€какво невидимо реле подхващаше мисълта му и € препращаше назад... към преди. » мълчаха Ц замислени, заслепени от миналото, неспособни да решат проблемите от насто€щето. Ќе. “ова не беше изход. ¬дигна пръст от последната цифра и окачи слушалката на вилката. ƒокато пос€гаше към ключа на лампата, мисълта отекна за последен път като ехо от изстрел: Уѕоследен шанс, човече!Ф ƒокато други€т ћайкъл отново го избутваше н€къде назад и извън, миг, преди светлината да изчезне, погледът му падна върху тапетите. Ќещо не беше наред у т€хната шарка. ¬ече не мислеше, че синьото е най-удачни€т избор. *** «миите б€ха дълги и тънки, на тъмни петна. —ъскаха и се виеха, преплитайки безбройните си студени тела с побъркващо шумолене. Ѕ€ха навс€къде, извиваха от всички страни и приближаваха леглото. ѕриближаваха него. «ащото искаха да го докопат. —игурно вече щ€ха да са успели, да са обвили в хлъзгавите си пръстени потното му т€ло и да се кан€т да впи€т отровните си зъби в него, за да го довършат, ако не се беше събудил. Ќо сега знаеха, че той не спеше, и б€ха внимателни. Ќапредваха бавно, зат€гайки обръча с вс€ка секунда. —тръвни. Ѕезпощадни. » съскащи. —ъскането бе най-лошо от всичко, побъркваше го, влуд€ваше го със сво€та монотонност и очевидна злонамереност: —ъсс-сс... съсс-сс... „у ги, когато се заслуша в движението на стрелката на часовника Ц отначало звукът беше нормален, но после започна да се раздво€ва, разтро€ва докато накра€ идваше отвс€къде и той проум€, че б€ха те.  олко б€ха? —тотици? ’ил€ди? Ѕезброй? »знизваха се безспир от тъмните тапети и идваха. »дваха за него. ¬ече б€ха близо. ѕотъваше все по-дълбоко и дълбоко. *** —тана късно. »маше горчив вкус в устата, като че да беше препил снощи Ц но не помнеше да е близвал алкохол. ѕогледна с досада мигащи€ телефонен секретар Ц имаше две обаждани€ от онова дърво Ћуистън. Ќа ћайкъл му се догади от сервилното му поведение и вечното б€гане от отговорност.  акво толкова му пречеше да отвори сам глупави€ ресторант. » все пак... “елефонът предизвика н€какъв блед спомен. —нощи искаше да се обади на н€кого. —амо че не го беше сторил. Ќа кого? »мето заплава в съзнанието му на косъм от осъзнаването. Ћуистън споменаваше само ƒарби в обаждани€та си и това име му пречеше да се концентрира. ƒарби беше шефът. Ќе на него искаше да се обади. ¬ъпреки това вдигна слушалката и набра номера му. У акво правиш?Ф Ц изписка немощно един глас в главата му. Ќо този глас продължаваше да отстъпва, да се затвар€ н€къде далече и дълбоко, и ћайкъл не му обърна внимание.  акво пък, ƒарби също беше човек. ћожеха да си поговор€т. - јло? Ц гласът му беше учудващо мек и ћайкъл изведнъж разбра защо този мъж имаше три развода зад гърба си. - —кот? “ук е ћайкъл. - ћайкъл ‘елпс? «дравей, ћики Ц сви устни, ƒарби така и не беше разбрал колко ненавижда да го наричат така Ц  ак си? - ƒобре съм, —кот. У ак може да се чувства един мъж след разд€лата с жена си бе, —кот!Ф Ц изкрещ€ друг глас, много по силен от предни€. - Ћуистън ми се обади.  аза, че си закъсн€л да отвориш ресторанта и не отговар€ш на обаждани€та му. √ласът на ƒарби беше по-скоро загрижен, отколкото €звителен, но въпреки това ћайкъл усети как кръвта му кипва. ќтново Ћуистън! —тари€т помощник-готвач изглежда се беше прицелил в неговото м€сто. —транно, как ли не го беше забел€зал досега. “р€бваше да се погрижи по-късно. Ќапример веднага след разговора с ƒарби. - ћики? “ам ли си, момчето ми? «лобната искрица отново прескочи към шефа му. - ƒа, ƒарби. “ук съм. ўе бъда в ресторанта след петнайсет минути. У» здравата ще сритам нечий задник.Ф - Ќ€ма нужда. Ћуистън вече е отворил, може и сам да се справ€. Ќали го знаеш, винаги се оплаква. ¬земи си ден-два почивка, ћики. —трува ми се, че имаш нужда. ћайкъл з€пна. Ќима ƒарби му беше вдигнал мерника? ƒарби контето, с лъскавата си кола и съпруга, свалена от кориците на УѕлейбойФ? ќмразата към двуличните игри, които изглежда се разиграваха зад гърба му беше на път да експлоадира. -  акво става, —кот? Ц гласът му прозвуча необичайно твърд и груб. - “и ми кажи, ћики. Ќаред ли е всичко у вас?  ак е јманда? „енето му увисна при тази безочливост.  онтето не само че се канеше да го остави на улицата, ами и се подиграваше на личните му проблеми, укрепен зад сво€ купен брак. - ј как е ѕеги, —кот? УЌедей, ћайкъл!Ф Ц прошушна отново онова свито гласче, все по-далечно и слабо. -  акво искаш да кажеш? - ћного добре знаеш какво искам да кажа, прасе такова! √ласчето заглъхна и ћайкъл се почуди дали изобщо го беше имало. - Ќе те чувам, има н€какви смущени€... - ѕеги, жена ти!  ак е т€? ¬ече почти крещеше в слушалката. - ћайкъл, разстроен си. Ќека се чуем, когато се почувстваш по-добре. — ехидна усмивка отбел€за пром€ната в обръщението. «начи така се постига уважение пред хора като ƒарби. ћощни€т глас го съветваше, изискваше да не спира, да продължи докрай сега, когато най-после беше получил възможност да заеме позици€. ќще повече, че гадината си беше позволила да го нападне лично. -  ажи ми нещо, —кот.  ато се прибереш вкъщи след голфа, има ли кой да те разтрие? »ма ли кой да те посрещне та вратата с усмивка, да ти предложи топло €дене и да те пита как е минал ден€т ти? «а бога, —кот, онази курва дава ли ти още да € чукаш или вече е заб€гнала при адвоката си? „уваше учестеното дишане на ƒарби от другата страна на лини€та и почувства задоволство от това, което беше казал. Ќе се изненада особено от къси€ отговор: - “ова беше прекалено, ‘елпс! ћоже да си търсиш друга работа! Ц и в добавка кресна Ц » не говори така за жена ми, кучи сине! ћайкъл се вгледа тъпо в онемели€ телефон и го запрати към стената. ƒесетки парчета пластмаса и метал се разпил€ха из спалн€та. Ѕеше сигурен, че вид€ как една зми€ се плъзна покрай едно от т€х е се скри в тапета. *** јко се изправеше в леглото, щеше да ги види Ц преплели гъвкавите си тела, вперили очи в едничката си цел.  анеше се да го стори, когато тихото съскане изведнъж премина в шепот. Ѕ€ха тъй близко, че различаваше гласовете им: У“апетите, кой избра тапетите?Ф УЌекадърник!Ф У“€ беше!Ф УЌекадърник... некадърник...Ф У ой е виновен за всичко това, ћайкъл?Ф У ой си измисли бебето, за да те държи по-изкъсо?Ф У“€! “€! “€!Ф Ѕ€ха много, надигнаха се в лавина от шепоти и хвърлиха в агони€ ушите му. «атисна ги с две ръце, притисна възглавницата върху главата си, но все още ги чуваше. Ќе можеше повече да слуша, м€таше се в леглото, впил показалци до болка в ушите си... ѕодскочи в леглото с дрезгав вик и светна лампата. √ласовете замлъкнаха. «миите ги н€маше. Ќе ги виждаше, но знаеше, че са там. Ѕ€ха се сплели на кълба и чакаха. ¬ тапетите. √ледаха го с малките си хищни очи и чакат да изгаси лампата, за да изпълз€т отново навън. ћоже би б€ха там, в ъгъла? »ли на м€стото, където беше избило петното? ќтместваше очи от м€сто на м€сто, като долав€ше шавани€та им само с периферното се зрение. “апетът отсреща... Ќещо не беше наред в краските му. ѕреливаха едни в други по особен, нелогичен начин. Ѕ€ха дошли оттам. —ега ги виждаше. √ънеха се и шаваха, усетили, че са разкрити. » продължаваха да го гледат. “апетът вече не беше неподвижен. Ѕеше гъвкава маса от змийски тела, напиращи да се изсип€т към него. ѕресегна се и угаси лампата. —лед малко шепотът отново започна. *** јманда стъпи в обрасли€ двор на къщата с тревожното усещане, че нещо се е променило. ѕочувства се глупава и суеверна, че намира сво€ дом заплашителен, и пристъпи към входната врата, за да натисне звънеца. Ѕе решила сама да събере вещите си. ќсвен това искаше да поговори с ћайкъл още веднъж, ц€л ден бе чакала звъна на телефона, но той така и не € потърси. “ова € беше объркало. ѕо вс€ка веро€тност и на него не му беше леко. јманда беше размисл€ла върху нещата дълго и така и не усп€ да определи чи€ точно беше вината. —лед новината за лъжливата бременност всичко тръгна да се разпада. ¬ъпреки това искаше да обсъд€т положението с ћайкъл Ц с изненада бе установила, че след това така и не б€ха успели да говор€т сериозно и без нападки. ћоже би все още не беше късно. ћакар и сърцето й да беше опустошено, щеше да намери м€сто в него за съпруга си, ако нещата отново потръгнеха. —помн€ше си думите си от онази сутрин преди фатални€ ден. »скаше й се да повтори въпроса и сега. —поменът а жегна. »зкуши се за миг да се върне към онова време, когато отчуждението и мъката им б€ха непознати... но сега тези спомени разпалваха единствено болка. Ќе можеше да живее в миналото. ј за насто€щето б€ха нужни двама. «атова беше дошла. —ъбирането на вещите беше само предлог след про€вената от ћайкъл нерешителност да € потърси пръв, за да проведат този тежък, но задължителен разговор. Ќикой не отвар€ше. Ќамръщи се и натисна отново звънеца. Ќарочно беше дошла по време, когато той тр€бваше вече да се е прибрал от ресторанта. ќтново м€стата й се стори н€как неприветливо... ѕочти зловещо. У—тига глупости, јманда!Ф Ц опита се да се окуражи, но без особен успех.  олата беше паркирана на все същото м€сто. »зведнъж € обзе необ€снимото желание да си тръгне. ƒа б€га, да изчезва. ўеше да го стори, разбира се, тъкмо се канеше да се завърти на пети, когато ръката й ненадейно намери дръжката. У«аключено е, а сега можеш да си тръгваш, тръгвай, б€гай!Ф Ѕеше отключено. ѕрогони глупавите предчувстви€ и прекрачи прага. *** «миите се устремиха към скривалищата си и впериха жадни очи иззад тапетите. „у хлопването на вратата и се изправи. √ласовете б€ха замлъкнали, но вече ги беше слушал достатъчно дълго и знаеше какво искат от него. ѕъхна ръка в джоба на пижамата си и се приближи до вратата. - ћайкъл? Ц гласът й беше близък, идваше към спалн€та. √ласът на јманда. ”сети как гигантска вълна от чувства се отприщва у него със спомена за това име. Ћюбов. Ќо любов бе твърде бледа дума. –азбирателство и единство във всичко; начинът, по който държеше ръката й и т€ държеше неговата; великолепната й усмивка; безценните моменти на споделените см€х и страст. ¬ерига от спомени се заизнизва пред очите му Ц първата среща, първата нощ заедно, вечерта на венчавката... ѕоследните дни на това невъзвратимо преди, преди на скъпите спомени и красивите надежди за бъдещето. Ќо преди - все така недостижимо и далечно. –ъката му пусна това, което държеше в джоба. У“и € обичашФ Ц каза гласът и издъхна. “€ влезе в спалн€та. - јманда... Ц протегна ръка към не€. Ќо прочете в лицето й отвращение от него, от небръснатата му четина и мръсоти€та по пижамата му, от разпилените празни бутилки евтин алкохол на пода, от строшени€ телефон в ъгъла, от всичко онова, което той беше. «миите започнаха да съскат оглушително. ѕристъпи напред и с мрачна решителност извади ножа от пижамата си. *** ћистър ћичъл ги въведе в спретнат и окосен преден двор, опитвайки се да ги убеди, че не им е нужен гараж. —поглеждаха се често, отбел€звайки какво им харесваше и какво не. јгентът по недвижимите имоти беше излишен, разбираха се без думи. –азгледаха къщата бавно и внимателно, ста€ по ста€. Ѕедни€т ћичъл опита да отвори един от кухненските шкафове, за да покаже колко са удобни и просторни и вратата остана в ръката му, а шкафът застрашително се заклати. Ћюси извърт€ очи и отиде да хвърли поглед на спалн€та, докато Ѕен се опитваше да помогне на агента. - Ѕен! Ц извика жена му с неподправен ужас в гласа и той побърза към ста€та, извин€вайки се на човека, който все още се бореше с па€нтови€ шкаф. - √осподи, Ѕен, можеш ли да пов€рваш Ц завари € с ръце на кръста, а възмутени€т й поглед не се отдел€ше от стената срещу леглото. »згледа € с подозрение, тъй като в първи€ момент не усп€ да проумее какво не й е наред на стената. “€ посочи с леко раздразнение и този път го вид€. - Ѕожичко! - “ова е престъпление! ўо за некадърник е залепил тези наобратно? ”смихна се и € прегърна. “€ се отпусна в ръцете му и двамата изведнъж осъзнаха, че б€ха взели решението. ¬ъпреки спалн€та и счупени€ шкаф, това щеше да бъде нови€т им дом. - ўе съобщ€ на ћичъл Ц каза Ѕен и тръгна към вратата. - ўе се наложи да ги сменим. ∆алко, цветът е хубав.  акто винаги, Ћюси мислеше една стъпка напред. ќбичаше €, обичаше € безумно, но при все това изтръпна, докато се здрависваше с агента. ћоже би единственото, за което никога н€маше да постигнат съгласие, беше цветът на тапетите. ћоже би... «асега.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ƒимитър ¬алентинов ’ристов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-09-14

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4169  ќтзиви: 2
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕоези€ 2015
17-08 «авлад€ване на –одината
17-08 «авлад€ване на –одината
ѕълен списък