Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «ащо н€ма нужда повечето хора да четат?
  ѕримирихме се, че сме различно богати, много трудно усп€ваме да се примирим, че сме различно умни /н€кои все още не усп€ват/, но никога н€ма да се примирим, че сме различно образовани!
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от monday
 
a woman
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



¬енета √атина(monday)>>a woman  
a woman
  ¬енета √атина (monday)
  –аздел: –ј« ј«»  
“ънка ивица живот.  ато искр€ща следа от капка б€ло вино, застинала за миг на устние й, за да се се втурне после шеметно надолу.  огато се смее. “ънка като първата струна, с ко€то майсторът на цигулки съжив€ва творението си. » също тъй абсурдно изиваща се, ако посегнеш да € скъсаш.  огато изпада в €рост. “ънка като преплитащите се в €рки копринени нишки релси, блеснали хладно-триумфални в размити€ изгрев. »стина? “ънка като следа от острие. »вица страх. —ветлина. —покойствие на тежки парцаливи снежинки.  ръпки. * ќпускам се апатично в неудобната мръснокаф€ва хралупа на купето, пришита към прозореца и без две капки свързана мисъл в ума си. * -’ей. ћълчание. Ѕез друго насилената ми усмивка губи опора и се стап€. -«аминавам. ѕръстите на отпуснатата й в мо€та ръка трепват едва. ƒребни€т жест като че с още по-гол€ма сила € запраща в недосегаеми€ й стъклен св€т. —ед€ тихо на пода до не€, облегнала чело на дървени€ стол и се чуд€ какво бих могла да й кажа, за да ме чуе. » преди сме потъвали в мълчание с часове една до друга, но тогава беше различно. “огава тишината означаваше спокойсвие, доверие, удовлетворение. ≈дно мъничко щастие и каквото и да добавиш би било излишно. ѕросто се наслаждавахме на присъствието. ј сега това дори не е нашата, общата тишина. Ќ€какво парцаливо, безлично подобие тежи като смола във вените ми, т€ се извива между своите стени, аз вече дори не знам къде са те и двете мълчим неразбиращо. јз -свита като дете в краката й, т€ -просто н€къде там. ¬ече не си спомн€м насто€щето. -«аминавам... - повтар€м. ¬плитам пръстите си между нейните и чакам. * –азкривеното метално кошче под прозореца на купето е пълно с намачкани синьо-бели билети. ¬незапно ме обзема желанието да ги сграбча всичките в шепите си и да изчезна, да замина, надалече и на всичките места едновременно. ј ако н€ко€ посока се повтар€, да срещна себе си и да си зашлев€ силна плесница. —ед€ втренчена в кошчето, градът се рамазва в перифери€та на погледа ми и седалкте отсреща се наливат с покриви, улици, овце и еднакви клонирани хора. ¬ небето издути€т б€л купол на един облак се пръсва на малки цикламени парцалчета, които се превръщат в хищни крилати феи и идват да драскат по стъклото. ѕускам ги. * - ‘еите. ѕомниш ли феите? Ћицето й се извръща за миг от пулсиращи€ квадрат мека светлина на стената и нежни светлосенки обгръщат на вълни профила й. ”лав€м всеки детайл от лицето й и го прибирам скришом в себе си. ћоже би ме слуша. ѕродължавам. -  огато б€хме деца в онова пусто градче. ѕон€кога се чудех дали все още съществува, но така и не намерих време да отида отново там. »ли смелост. ћожех както преди да си представ€, че по н€каква чудна причина всички къщички са се откъснали с писък от основите си и са побегнали в търсене на по-добри земи. »ли пък са размахали скрити криле и са отлетели в небето. Ќо не и да приема, че всичко просто е рухнало. - ѕомниш ли, имаше толкова изоставени къщи, че по ц€л ден се скитахме господарски из т€х, катерехме се по таванските греди и гонехме котките от избите. ¬еднъж дори открихме ц€л кладенец в една ниска каменна ста€. ≈стествено в детските ни очи това бе таен проход към мрачни подземни царства, от който се носеха дълбоки загадъчни гласове ( в случа€ малка подземна рекичка ) и шепнеха заклинани€. » понеже си б€ме приказно настроени, всеки ден отивахме да танцуваме около кладенеца, само двете, като едни миниатюрни жрици, и пускахме венци от цвет€ в тъмната му паст. ѕон€кога рекичката ги отнас€ше чак до една скрита пол€на в гората, и намирайки ги ние наивно решавахме, че са оставени от нощните самодиви. "ƒълбоко..." - ‘еите, јтуан. ѕри споменаването на това име т€ отново се обърна към прозореца, прилепвайки плътно едната си длан към стъклото. Ќ€кога € наричах јтуан, заради една книга на ”рсула Ће √уин, ко€то и двете издигахме едва ли не в култ. Ѕеше нещо като кодово име и за нас това означаваше, че вече не сме просто малки момичета, а влизаме в едно дуго пространство-време, където т€ може да бъде каквато си поиска в моите очи. * „ервената лампичка на индикатора мига хаотично на китката ми от около половин час. ¬ дланта ми малкото жълто цвете трепва от ветреца. »зведнъж лампичката изригва в прашинки натрошено съкло, листенцата на цветето се разливат до абсурдните размери на корабни платна и ме увиват в коприненожълт пашкул, пулсиращ като гладко лимонено сърце в слънчевите лъчи. - ќй, ти там!  акво право имаш да строиш хартиени крепости в моите длани?! —треснато от непознати€ глас, цветето-пашкул се стап€, ста€м се и аз и се процеждам обратно в кухи€ св€т през наквасените с жълто песъчинки. " акво право имаш..." »сках да стана мъничка, мъничка и нежна като цвете и ц€ла да се побера в шепите й, където т€ щесвие пръсти около мен и най-после ще се почувствам достатъчно скрита от хората. - Ќе € докосвай. *  ато че влакът не се движи достатъчно бързо... може би ако тичам пез вагоните, ще се пебор€ с усещането, че всъщност никъде не отивам? ’айде. ’айде! ѕред очите ми кондуктора се превръща в тригодишно хлапе и служебната шапка пада над очите му. ѕрескачам го с намерението да продължа б€гството си и пропадам в н€каква празнота зад гърба му. * - ћоже би не е било чак толкова отдавна. ћоже би ц€лото изминало време се събира точно в секундата, преди да изрека тези думи.  ъде иначе? * ¬ една от къщите, ко€то взехме за изоставена заради порутените стени и огромната щърбава дупка на покрива, живееше възрастна жена с три едри надменни котки. ƒългата й жълтеникавоб€ла плитка се спускаше чак до зем€та. Ќа страховито набръчканто й дребничко лице искр€ха две учудвашо сини очи, които задълго оставаха загледани с€каш право през напуканите разкривени стени. ≈дна от котките, рижата, като че живееше предимно в скута на старицата и т€ бавно € галеше с деформираните си от артрит пръсти. ѕървата ни среща с тази жена беше същинска катастрофа. ƒвете както обикновено нахълтахме с блеснали очи в къщурката, без ни най малко да подозираме, че н€кой все още живее там. ¬ следващи€ момент се натъкнахме на неподвижен призрачен силует, потънал в меките об€ти€ на безбожно стар и изпокъсан от котешки нокти фотьойл. Ѕез никаква изненада старицата се усмихна и ни повика при себе си, а ние просто се разпищ€хме уплашени и изхвърчахме навън. Ќа следващи ден се върнахме ( след като до полунощ се б€хме чудили дали пък н€ма да видим "вещицата" да препуска насам-натам, €хнала лет€ща метла на лунна светлина ), извинихме се на старицата и дори й занесохме н€коло меки жълти круши, отмъкнати сутринта от съседската градина. “€ се усмихна и с все същото добродушно спокойствие ни помоли да останем да й правим компани€ известно време. —гушихме се двете на пода, приютили по една котка в скута си, и € заразпитвахме за минали времена. “ака се случи, че вс€ка вечер ходехме у нашата "нова баба" и слушахме омагьосаните й приказки, сърбайки вишнев ликьор от малки керамични панички, топлени от тихо дълбко мъркане. * - „удно къде ли е заминала старицата... ѕомниш ли, когато един ден отидохме и там н€маше никой, дори котките си б€ха отишли... "Ќикой." «нам, че помни. ѕродължавам да разказвам, просто за да запълн€ ста€та с гласа си, да € удав€ в него. ¬ себе си. - Ќамерихме само един стар фенер, останал съвсем без газ, но с красиви сребърни орнаменти по дръжката и из€щно извито стъкло. ѕриличаше на гол€ма кристална круша. “огава още не мислехме, че старицата никога н€ма да се завърне. —мъртта бе нещо непон€тно. ѕросто бе заминала и толкоз по въпроса. ћоже би дори с вълшебна метла, кой знае, а котките са се возели все тъй важно-важно на раменете й. -  акво направихме с този фенер, јтуан? ќтидохме да търсим самодиви в гората. ѕромъквахме се като уплашени мишки през гъсто обрасите в мастиленозелено пътеки, посред нощ и по нелепи бели ризи до коленете. » тъкмо стигнахме нашата "скрита пол€на", фенерът угасна. Ќо така стана още по-красиво и магично. ¬ тревата нещо бледичко просветваше. Ќавс€къде. Ѕ€ха малки лъчисти феи, които събираха светлина по залез и вечер € изливаха в меки цикламени нюанси из плътни€ горски мрак. ”ловихме н€колко такива пърхащи звездички във фенера и ги отнесохме у дома, но на сутринта преди изгрев се качихме на тавана и ги пуснахме да отлет€т през едно малко прозорче. “е се повърт€ха около нас, оплетоха се в косите на јтуан, втурнаха се през градината и се изгубиха между дърветата. “€ само се смееше и потриваше сънливо лепнещите си очи. ѕосле тичахме към ста€та ми, с едно-единствено легло, т€ се вмъкваше в него с викове и се завиваше презглава. јз излизах навън с вързоп оде€ла и сп€х под дърветата, оплетена като па€к в стари€ хамак. - ћного обичаше да ме остав€ш да сп€ на пода. Ќе си се променила, честно казано. "ѕроменила..." -  ъде зимуваха онези феи, јтуан? " ¬ къщата на старицата. ¬ онези причудливи бутилки до вишневи€ ликьор. “р€бваше да ги приберем онази зима, затова беше фенерът." - ћоже би заминаваха. Ќа цели €та, като птиците. —ъбират се на искр€щи разноцветни вълни в полето и отлитат... " √лупости." - «наеш ли какво. “р€бваше да намерим метлата на старицата и да изб€гаме, преди... " «амълчи де." «атвар€м очи и прегръщам отпуснатата й ръка. - “и... - но т€ свива пръсти около дланта ми. ¬реме е просто да запаз€ тишината в не€ и да € остав€ да почувства присъствието ми. —амо да съм там. —тисва ръката ми, с€каш очаква да се влее в нейната. ѕознато, спокойно мълчание се свива около нас. ≈дна млада жена, застинала в стола до прозореца, и един силует, уморено отпуснал чело на коленете й. ќчите й са затворени и усещам, че се унас€. –исувам набързо малко цвете на скъсан от тефтера ми лист, остав€м го на пода до не€ и илизам безшумно от ста€та. " “арира-тари, тари тари ..." ƒве. ≈дно. * -Ѕързвлакосмхил€дишестотиниединайсещезаминеотвториколо... ?! Ћампичката на индикатора се е тказала да мига в какъвто и да било цв€т. ќчила, шапка. ”вивам се в палтото, грабвам малки€ кожен куфар и се гмурвам в следващи€ влак.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ¬енета √атина ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-08-18

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 3942  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-09 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
21-09 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
21-09 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
21-09 »грата
21-09 ќмагьосани€т принц
ѕълен списък