Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  10 съвета за по-добро писане на къси разкази
  - „етете ћЌќ√ќ! "„етете много „ехов. ѕосле го препрочитайте. „етете –еймънд  арвър, Џрнест ’емингуей, јлис ћънроу и “обиас ”лф. јко н€мате време за всеки от тези автори, придържайте се
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от  иарт
 
√ювеч по културоложки
’амлет в центъра на този св€т
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



 ирил ≈вгениев  ирилов( иарт)>>’амлет в центъра на този св€т  
’амлет в центъра на този св€т
   ирил ≈вгениев  ирилов ( иарт)
  –аздел: Ћитературни очерци, ≈—≈“ј, »ћѕ–≈—»»  

ќнова, което ме провокира да напиша този текст, е стати€та на полски€ театровед ян  от У’амлет в центъра на този векФ. ¬печатли ме почти диаметралната противоположност на нашите възгледи по отношение на Ўекспировата трагеди€. –азбира се, има поредица от идеи и разбирани€, които са общи. »мам склонност да мисл€, че неговото изследване е по-конкретно и стои по-близо до нагласите на реципиента (читател или зрител). ¬ негови€ текст нещата като че ли са по-€сни. ¬ъпреки това си позволих да озаглав€ написаното от мен със също толкова гръмко и ангажиращо заглавие, а н€кои биха казали -†и още по-гръмкоЕ

У¬екФ и Усв€тФ са семантични носители на пон€ти€та време и пространство. Ќо тук не става въпрос кое е по-важно Ц времето или пространството. У’амлетФ може да бъде в центъра и на двете, защото е гениално произведение. ¬ моите виждани€ обаче светът на пиесата е не точно наши€т, а един паралелен св€т, един от многото паралелни на наши€ светове, както наши€т е паралелен на т€х; един приказно-фантастичен св€т, който си има своите закони и морал, своете герои и ценности.  ак тогава У’амлетФ може да е в центъра на наши€ св€т?! ¬ този парадокс има н€каква загадка, ко€то аз лично не мога да об€сн€, но усещам и н€каква истинност. Ќо каква е тази истинност? Ќа какво се дължи това мое усещане? ¬ крайна сметка мисл€, че не е необходимо човек винаги да подчин€ва всичко на рационалните си принципи. »стината всъщност е, че той и да иска, не винаги е способен на това, защото много от сетивата му не работ€т. ћоже би са закърнели? «абравил е как да ги ползва? »ли все пак функционират? ƒано да е последното. ќсновната причина да напиша това есе е любовта ми към театралното изкуство, а за актьори, режисьори, сценографи, композитори и още много други, особената сетивност е от първостепенно значение, за да бъдат резултатите от творческите им усили€ наистина изкуство.

* * *

†††††††† ѕолитически€т коментар на ян  от е безспорно едно от възможните решени€ на пиесата. «адкулисните игри на управл€ващите и реакци€та на Уонези, които не се примир€ватФ с непрозрачната политика, винаги са разгорещ€вали страстите в едно общество, били са предмет на ожесточени полемики и от€влени спорове. ¬ един такъв вариант могат да се огледат много от проблемите, които Ўекспир, съзнателно или не, е заложил в сво€та трагеди€. ѕодобна гледна точка може да сведе хода на действието до впечатл€ваща конкретност на детайлите.  лавдий иска на вс€ка цена да запази кокала на властта, до който най-после се е докопал, ’амлет иска да го разобличи и да овъзмезди баща си. Ќо има нещо, което пречи и на двамата и постепенно ежедневието им се превръща в свирепа борба на живот и смърт, в ко€то се сблъскват една вълча захапка и капана на един ловджи€ УвегетарианецФ.

†††††††† ¬ъзможно ли е при ’амлет всичко да е действие, а не мисъл? ћного хора са казвали и продължават да казват, че в театъра всичко е възможно, но по вс€ка веро€тност гол€ма част от монолозите му ще тр€бва да се съкрат€т, защото н€ма как да се прикрие вродената склонност на геро€ към разсъждение и изследване, логиката на свързаното му мислене, предизвикващо провокативни и дори страшнички въпроси.

ƒълбоко в същината си ’амлет е философ-практик, но философското и практичното начало никога не образуват симбиоза в действи€та му. Ќе смъртта на баща му, решението на майка му да се омъжи повторно или злоде€нието на  лавдий тласкат ’амлет към търсене отговорите на многото екзистенциални въпроси, а семейното нещастие става повод въпросите-зародиши от ¬итенберг да се изостр€т, да израстнат като чудовищни сенки на лунна светлина. ’амлет изпада в шок, той тр€бва да се справи с една екстремна ситуаци€. ј т€ е мощен инкубатор за €йцата, от които със светкавична скорост ще се излюп€т хищните въпроси.

ѕри изграждане на концепци€ за едно драматургично произведение, всеки актьор или режисьор изхожда от нещо лично, от нещо свое. ќнова, което би могло да го води, са емоционални впечатлени€, исторически факти, чуждо становище, което иска да доразвие, политическа ситуаци€, физически и духовен статус на персонажите, необ€снимо вълнение след прочита, сън, асоциаци€ с друга творба и т.н. Ќека сменим ъгъла на зрителната тръба на въображението Ц да € пренесем от тронната зала (или пък от спалн€та), къдетокрал€т с –озенкранц и √илденстерн (съответно с кралицата) трескаво търси удобен начин да затрие сво€ племенник от лицето на «ем€та (трескаво прави любов), безшумно € изнесем от замъка и се отправим към нов зрителен ъгъл Ц сто метра над най-високата кула на ≈лсинорЕ

†††††††† ƒълбока зимна нощ.

†††††††† ќстрите кули на двореца се блещ€т в мъртвешко сиво. —тръмните скали, над които се издигат постройките, хвърл€т неподвижни сенки в пропастта. ¬ неспокойното море блещукат отражени€та на едри звезди. ¬ черното небе се скупчват облаци, които все по-често скриват бледата, пълна луна. √ладни прилепи кръжат над замъка.

†††††††† «вукът от глухи€ тътен на прибо€ периодично изчезва, заместен от остро свистене на в€търа. ѕропищ€ва сова, от далечината се носи вой на глутница вълци. ќт време на време чудовищен грохот оглас€ околността Ц поредната скала, ко€то се откъртва от основата на замъка и се стоварва в морската бездна.

†††††††† √ърлата на ‘ранциско и Ѕернардо са пресъхнали, езиците им дращ€т по небцата. ћирише на морска сол и влага. ѕлътните наметала не могат да спрат пронизващи€ студ и режещи€ вътър. ќт ноздрите и очите им се стичат сълзи.

†††††††† ¬ тази нощ навън броди призрак. ƒухът на бивши€ крал. –еален ли е той? ƒа, по-реален от всеки човек. ≈манаци€ на доброто и злото, създание от този и друг св€т едновременно. ќткъде идва? «а справедливост и възмездие ли пристига или носи със себе си злото: Учист дух или зъл б€с,Е зефир от ра€ или адска смрад, дошло със блага или грозна целФ (’амлет Ц ≤, ≤V).

ƒокато преминавал за пръв път през портала, духът на ’амлетови€ баща разкъсал един воал. “ой направил това без да иска, но отвар€нето на пролуката било неизбежно. “ози воал досега предпазвал света от нахлуването на едно хладно, безмилостно чудовище. “о вече втори месец се мъчело да пробие воала, но специална енерги€ била необходима, за да се отовори границата. «лото създание започнало да дебне край портала, където оживлението било най-гол€мо Ц умиращи и раждащи се, неродени и отдавна мъртви, образували един посто€нен поток. Ќо то чакало он€, на когото не е позволено да се връща обратно и който се връща, за да предизвика отмъщение. ѕризракът на мъртви€ крал бил идеалното острие. “ой прор€зал воала и то се промъкнало. –одено в царството на тъмните сили, злото започнало да насъсква всички към гибелни действи€.  акво било то Ц древното прокл€тие на династи€та ’амлет? Ќеумолими€т знак за предсто€щото масово клане? »ли бавното, но сигурно предаване на датската държава в ръцете на норвежки€ принц? “ози агент на злото се оказал нарушител на хармони€та между светлината и мрака, между реда и хаоса. “ой се пръкнал в дълбините на ада в он€ час, в който на  лавдий му хрумнало да убие брат си. ≈нерги€та на неустоими€ копнеж към властта автоматично се пренесла в царството на мрака и образувала зародиша. » той набъбвал в блатната тин€, ден след ден, заедно с узр€ването на мисълта за братоубийството.

†††††††† У’амлетФ е драматизаци€ на велика фентъзи сага. ¬ пиесата са вплетени фолклорни и митологични мотиви, които на определени места изобилстват и със сигурност са повече от религиозните. —поменават се типични за фентъзи жанра създани€: Удухове и таласъмиФ, УмагьоснициФ (ћарцел Ц ≤, ≤). ѕредмет на дискуси€ е и рол€та на петела, чи€то функци€ на вестител на зората и на прогонващ тъмните сили, е плод на народното суеверие.

†††††† ¬ъв фентъзи света на У’амлетФ отскоро е заработила една Уд€волска машинаци€Ф (’амлет Ц ≤≤≤, ≤≤), Усъдбата управл€ва всичко тук: кроежът наш е, кра€т му Ц от другФ (јктьорът-крал ≤≤≤, ≤≤). ќтминало е времето, когато Упланетите не пращали бедиФ (ћарцел Ц ≤, ≤). —ега Увекът е разглобенФ (’амлет Ц ≤, V). “ези цитати са плод на интуитивни усещани€ за УкъртичатаФ дейност на отключеното зло. ¬ по-директни откровени€ героите говор€т за материалните резултати от нейното вли€ние. ’амлет споменава, че светът е Ув пълна власт на туй, което е трънак и плевел, сред гнус и смрад!Ф (≤, ≤≤), а ћарцел изрича прословутото Уƒа, има нещо гнило във ƒани€.Ф (≤, ≤V). –азложението, в буквални€ и преносни€ смисъл, продължава и нараства по време на ц€лата пиеса.

¬ повечето фентъзи епоси могъществото, славата, триумфалните победи и внушителната архитектура са останали назад в миналото. “ака е и в У’амлетФ Ц жестоките битки, варварските завоевани€ и Умъжът да не се прибира с месеци при жена сиФ са отживелица. ≈динственото свидетелство за бившата мощ на ƒани€ е един мъртвец или по-точно Ц негови€т дух. ћъжествен водач, горд съпруг и баща, крал на ƒани€. ≈динственото, което му е останало Ц войнствената осанка. ≈дна от възможните причини ’амлет да го приема и да му в€рва е €вни€т контраст помежду им. ќбразован и интелигентен, принцът по-скоро би написал научен труд за —ветовни€ ред, отколкото да извади меч и поведе войска. ќтличен фехтовач, но да учи и усъвършенства това изкуство му e било налагано от ранно детство, защото е престолонаследник. «а ’амлет фехтовката всъщност е само средство за поддържане на добра спортна форма.

 лавдий е от същи€ тип, но със знак минус. ¬ известна степен при него е заложено антагонистичното начало. “ой е прагматичен интелектуалец, за разлика от ’амлет, който е непредприемчив интелектуалец. » двамата са изключително надарени и умни. ѕолоний, всеизвестен със сво€та находчивост, мъдрост и режещ като бръснач ум, с опита си на незаменим шпионин, посто€нно тр€бва да бъде нащрек, поради една основна причина Ц  лавдий просто е на нивото му.

’орацио е млад учен. ќсвен идеен последовател и верен поддържник на ’амлет, той би могъл да се окаже един много пресметлив, коварен дори, нагаждач.  ралицата, Ћаерт и ќфели€ са нито войнствени личности, нито наивни глупаци. ¬€рно, Ћаерт е добър войник, но той e просто един избухлив, каращ втори пубертет бунтар. –озенкранц и √илденстерн пък са оръди€ в ръцете на крал€.

ј ‘ортинбрас? Ќорвежки€т принц прилича на потенциален катализатор в алхимична реакци€, който е добавен към протичащи€ процес твърде късно, когато основното взаимодействие е преминало и вместо основа и киселина, в големи€ стъклен съд, наречен ≈лсинор, има само сол и вода. ўеше да забави или ускори ‘ортинбрас ритъма на тази неутрализаци€? »ли всъщност той винаги е участвал в процеса, но благородни€т метал не може да бъде раз€ден от реакци€та и се запазва непокътнат и бл€скав. ян  от недвусмислено пише: У‘ортинбрас е млад, силен, лъчезарен: Уќсвободете ме от тези трупове. —ега аз ще бъда ваши€т крал.Ф

— отвар€нето на портала между отвъдни€ и този св€т, с промъкването на уродливото създание от света на мрака, ужасът се превръща в основен двигател на действието: У» нещо все ми ст€гаше сърцетоФ (Ѕернардо Ц ≤, ≤); Уужаса, на който двама б€хме свидетели последните две нощиФ (ћарцел Ц ≤, ≤). ѕо-наблюдателните герои, като ’орацио например, стигат по-далеч в съображени€та си: У» още много знаци за злини на пътЕ зем€та и небето ни изпращатФ (≤, ≤). ќт постъпките на всеки герой лъха страх. ’амлет се страхува от себе си и от това, че н€ма да изпълни обета към баща си. “ой сам казва, че е воден от Умислене, в което разумността е само четвърт, а другите три четвърти са страх!Ф (≤V, ≤V).  лавдий се страхува от греха си и от ’амлет (по-точно от онова, което ’амлет може да направи). ¬ началото той иска да задържи престолонаследника до себе си, защото може да го следи отблизо. Ћипсата на контрол увеличава страха, че животът му е подложен на сериозен риск. ѕостепенно ежедневието му започва да се превръща в кошмар и този кошмар не престава, докато ’амлет не заминава за јнгли€, където тр€бва да бъде убит.  рал€т сподел€ със своите довереници –озенкранц и √илденстерн: УЌалага се да спънеме нозете на този страх, разхождащ се свободно из двора ни.Ф (≤≤≤, ≤≤≤). ѕо-късно принцът ще се върне в ≈лсинор и ще увеличи дозата страх у  лавдий поне двойно.

ƒруг момент, в който ’амлет излива ведро с ужас в душата на  лавдий, е устройването на театралното представление, в което крал€т и кралицата разпознават свои минали постъпки. ≈то това е вече истинска победа за ’амлет! ƒатски€т принц размахва бича на изкуството, интелигентността и остроумието така умело, както никой друг в тази пиесата не може! Ќо уви, както насочва мислите на читател€ си и ян  от, от него се очаква да размаха шпага. »звършени€т държавен преврат тр€бва да бъде последван от нов. ¬ реализирането на УатентатиФ по-умели€т обаче е  лавдий. Ќа ’амлет техниките за ефективно провеждане на тази дейност са непознати.

√ертруда е сексуално зависима от крал€. ¬ началото на пиесата т€ все още изпитва силна страст към  лавдий, ко€то постепенно започва да отслабва. ќбградена от двама искащи любими мъже (’амлет и крал€), кралицата се оказва между чука и наковалн€та. —топилата се страст бавно започва да се компенсира със затрупаната от последните й емоции, но вече изплуваща на повърхността, обич към ’амлет. √ертруда се разколебава, не знае чи€ страна да вземе. Ќейни€т страх идва от непредсказуеми€ край, до който може да доведе €вната непоносимост между съпруга и сина й. ќпитът да установи равновесие между онова, което й се иска да прави, и онова, което й се налага да прави, скоро € довежда до истерична безпомощност.

ѕолоний, –озенкранц и √илденстерн се страхуват от крал€. ќфели€ се страхува от баща си, страхува се за любовта си към ’амлет, както и за сами€ него. ’орацио е образован човек и се страхува от натегнатата ситуаци€ и евентуално кръвопролитие.

¬ създалата се ситуаци€ колелото, което се търкал€ към пропастта, зейнала от действи€та на злото създание, набира скорост.  ое е най-изумителното? ƒокато цели€т двор на ≈лсинор се е накачулил по оголената обла главина на колелото на ‘ортуна и се търкал€ към преизподн€та (перефраза от монолог на първи актьор в ≤≤, ≤≤), театърът не престава да тече! »грата е средството, чрез което персонажите поне за малко излизат от рамките на света, нарушават правилата. ј правилата са, че злото има превес над доброто. –авновесието между двете категории е унищожено. “еатърът им дава възможност да дадат отпор на страха, който ги е завлад€л. » затова всеки по сво€ си начин, желаейки или не, чрез налучкване или методично, се докопва до сво€та рол€ Ц на трагика, на комика, на шута, на подлизуркото, на сълзливи€ опечален, на велики€ фарсов герой, или пък Ц просто до рол€та на актьора.

†††††††† Ќай-ловки€т еквилибрист в тази площадна и едновременно задкулисна фиеста е ’амлет.  олкото и да се залага на прословутата му рационалност, по отношение на играта принцът е воден главно от инстинктите и интуици€та си. ќт всички той е най-на€сно, че в ≈лсинор театър има и ще продължава да има: ††††††

††††††††††††††††††††††††††††††††††††† УЌима по мо€ мрачен плащ, госпожо,

††††††††††††††††† или по задължителни€ траур,

††††††††††††††††† или по непрестанните въздишки,

††††††††††††††††† или по водопадите сълзи,

††††††††††††††††† или по израза на безутешност,

††††††††††††††††† нима по т€х или по други т€м подобни

††††††††††††††††† про€ви, форми, знаци на скръбта

††††††††††††††††† ще съдите какво ми е в душата?

††††††††††††††††† ѕо т€х наистина човек УизглеждаФ,

††††††††††††††††† защото би могъл да ги играе.Ф (≤, ≤≤)

Ќеслучайно той казва, че актьорите Уса конспектът на времето ни, негови€т летопис в съкратено издание. ѕо-добре е човек да получи следсмъртно лоша похвала на гроба, отколкото приживе добра подигравка от сцената.Ф (≤≤, ≤≤) » представлението на актьорите се превръща в оръжие срещу  лавдий: У—цената! —ъс не€ ще впримча аз душата на злоде€!Ф (≤≤, ≤≤).

†††††††† »злишен е коментарът за УлудосттаФ на ’амлет. ÷€лостното му поведение през по-гол€мата част от действието след узнаване за убийството на баща му е пречупено през играта Ц той е в рол€та на луд. » се справ€ доста талантливо.

†††††††† „аст от гол€мата втора сцена на второ действие е посветена на диалога между ’амлет и актьорите, на един гол€м античен монолог и на едно разобличително представление.

†††††††† ”споредно с това се подготв€ гол€ма театрална машинаци€, първоначално от крал€ и кралицата, а по-късно Ц само от крал€. “ова е миси€та на –озенкранц и √илденстерн. «а гол€мо съжаление на датски€ владетел тази миси€ се увенчава с неуспех и за н€кои от героите завършва трагично.

†††††††† ѕолоний е цар на дегизирането и преструвките.  огато изпраща –ейналдо да следи за сина му, той натоварва слугата си с ц€л арсенал от актьорски техники и похвати, които да послужат за успешното шпиониране на Ћаерт. ѕо-късно кралски€т съветник принуждава ќфели€ да играе пред ’амлет, за да може той и  лавдий да провер€т ко€ е причината за лудостта му. —ами€т ѕолоний е като шизофреник, защото му се налага като заек да скача от една рол€ в друга Ц на деспотичен баща (по думите на ян  от) и на мазен натегач. ¬същност той е люб€щ баща и изпитва ненавист към крал€, от когото, на всичкото отгоре, се страхува. ћакар и методите му да са изпитани, в създалата се ситуаци€ на смут и ужас те се оказват малко остарели и неефктивни, което е и една от причините за преждевременната му смърт.

†††††††† ƒруг УтеатралФ в пиесата е прелюбезни€т ќзрик...

†††††††† »ма ли смисъл да се продължава? явно театърт не стихва, но дали това е всичко? »ма ли още нещо, което може да се прибави? ¬ъзможно ли е по€вата на призрака да е театър, устроен от крал€? “ова не е нова иде€ и в пиесата наистина има възможности за подобна интерпретаци€. √еорги ¬елев достатъчно задълбочено ги е изследвал в сво€та стати€ УѕремълчанотоФ.  олкото и да е интересна тази верси€, т€ води до†други "води". ¬ Уужасо-театралнатаФ верси€ призракът си е призрак и носи съзнанието на ’амлетови€ баща.

††††††††  ъде се срещат ужасът и играта?  акви закономерности се пораждат от взаимодействието на двата механизма?

†††††††† «лото действа безотказно, ужасът се разраства. «апочват да падат първите жертви Ц ѕолоний, ќфели€, по-късно Ц –озенкранц, √илденстерн, √ертруда... —ветът от Учудесно планинско пасбищеФ постепенно се превръща в Учерно блатоФ (≤≤≤, ≤V). ¬секи от персонажите все по-материално усеща полипите на тъмата сила: У огато крал почине, въртопът на смъртта му всмуква всичко, намиращо се в близост.Ф (–озенкранц Ц ≤≤≤, ≤≤≤); Уѕорокът, който в съвестта си кри€, съзира зло във вс€ка дреболи€.Ф ( ралицата Ц ≤V, V);  лавдий, У√рехът ми гние и смърди до бога!Е ќ, дух мой, пърхащ, за да се откъснеш от лепкави€ клей и все по-страшно затъващ в плена му!Ф ( лавдий Ц ≤≤≤, ≤≤≤);††††††††††† У“ова е он€ кобен час, във който
†††††††††††††††††††††††††
гробовете разчекват паст и адът
††††††††††††††††††††††††††
изригва гибел. ¬ час такъв бих могъл
†††††††††††††††††††††††††
да пи€ топла кръвЕФ (’амлет Ц ≤≤≤, ≤≤).

†††††††† ≈дно от най-€рките свидетелства за загниващото време и пространство са думите на първи€ гробар по повод състо€нието на мъртъвците в последно време: Уако не е загнил предсмъртно Ц че напоследък ни докарват едни само циреиЕ едва изтрайват да ги заровим!Ф (V, ≤).

«лото предизвиква безумие и в по-гол€м мащаб. ѕример за това е войната между ѕолша и Ќорвеги€ за миниатюрното парче зем€, в което Ун€ма площ да се разгърнат в бой, и н€ма пръст да си погребат мъртвитеФ (’амлет Ц ≤V, ≤V).

»ма един персонаж, у когото най-осезателно присъства резултатът от взаимодействието между страха и играта Ц ќфели€. ѕри не€ този резултат е полуд€ването. Ћудостта като вариант на сплав от ужас и игра. —лед полуд€ването си ќфели€ проглежда с очите на наблюдател от отвъдното. “€ започва да вижда причинител€ на нарастващите беди. ÷вет€та, които подар€ва, са израстъци на зем€та, на пръстта, ко€то е повл€кла всички към себе си. ѕри ќфели€ символ на тленната пръст са красивите цвет€, защото душата й е чиста. ¬ този смисъл ќфели€ е най-класически€т тип жертва в У’амлетФ. Ќеслучайно нейната смърт настъпва не със струпол€ване на зем€та, а с бавно потъване във водата, докато пее! ≈фирно същество, изтощено от манипулациите на крал€ и министъра му, озадачено от поведението на сво€ любим, доведено до лудост след смъртта на баща си, когото много обича. » накра€ поело към м€стото, където отиват всички Ц Уот ложето й песенно към мрака на тинестата смърт.Ф (≤V, V≤≤).

ƒруги€т персонаж, който е проводник на енергии, и то на всички възможни енергии, излъчвани от персонажите в пиесата, е ’амлет. “ой е като прикован на електрически стол, а останалите задействат смъртоносната машина чрез своите чувства и емоции, които ’амлет поема и с огромно усилие или връща обратно, или попива като лакмус. «верско присъствие на духа му е необходимо, за да удържи на високи€ волтаж. Ќервната му система се руши с часове. ¬ пето действие ’амлет вече е друг, пром€ната личи от вс€ка негова реплика. “ой носи в себе си парадоксалното съчетание на УреактивносттаФ на изопнати€ нерв и прозорливостта на стари€ мъдрец. ¬ него живе€т холерика и пророка, €ростта към несправедливото, водеща до лудост, и смиреното приемане на нещата с усмивка. » нещо посто€нно предизвиква у него отвращение и гадене. ƒистанци€та между спомена, мечтата, бл€на, сън€ и конкретната материалност на живота (пръстта, черепите, червеите, смрадта) се е увеличила до краен предел, но ’амлет продължава да носи в себе си и двете начала. “ой е разпънат в ескалиращото напрежение между  осмоса и «ем€та. Ќебето се отдалечава, а зем€та загнива. ¬ пето действие остроумните акорди и поразителната лекота на боравене със словото от трето действие на много места продължават да присъстват, но се редуват с фалшиви и пон€кога Удразнещи слуха шумовеФ на жлъч, сарказъм и злободневност.

—ходните процеси от въздействието на многото енергии в душата и съзнанието на ’амлет и ќфели€ в крайна сметка вод€т до един и същ финал Ц смъртта им, но характерите на тези процеси са различни. ¬ ц€лостното действие на пиесата при ’амлет има едно приливно-отливно лутане, чи€то амплитуда със вс€ко следващо действие се увеличава. √еро€т, рационално или интуитивно, предприема остри и резки смени на ходовете, едновременно се отдава и съпротивл€ва. ѕроцесът при ќфели€ протича по-плавно, Упо-облоФ, Упо-женственоФ. ¬ този смисъл ’амлет може да бъде оприличен с неправилен четиристен, а ќфели€ Ц със сфера.

†††††††† ћалко преди смъртта си, двамата, чиито души през ц€лото време не престават да трепт€т, попиват и излъчват преработени енергии, да резонират едновременно с космическите и земни вълни и трусове, изказват есенци€та от кратките си жизнени пътища:

У√осподи, ние знаем какво сме, но не знаем какво можем да станем!Ф (ќфели€ Ц ≤V, V);

У оето е за сега, н€ма да остане за после; което не е за после, ще стане сега.  оето не стане сега, все пак ще стане после... ƒа става каквото ще!Ф (’амлет Ц V, ≤≤).

“ези философско-екзистенциални мъдрости са от редките бисери в световната драматурги€. “ежестта на трагеди€та едва ли позвол€ва те да прозвучат успокоително, но биха могли да ни окуражат поне за две неща. ѕърво, макар да разполага с не€сно бъдеще, човек е способен да узнае какво представл€ва Ц тук и сега. » второ, въпреки предопределеността на съдбата Ц каквото има да става, ще стане, човек носи в себе си предизвикателството да посрещне онова, което го очаква Ц Уƒа става каквото ще!Ф††

††††††††

††††††††

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

©  ирил ≈вгениев  ирилов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-06-29

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4818  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-10
20-10 ясновидката
20-10 »грата
20-10 ћечта за книга
20-10 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
ѕълен списък