Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  —южет и структура
  —ветовната литература е изработила всеобщи типове сюжети, които се повтар€т от произведение в произведение през вековете. ƒа се измисли нещо ново е сложно, но - възможно. ќбаче ако писател€т пише в
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от йоли
 
’айку с в€търа
* * *
“еори€
«а Ќе€
Ќощта на бръмбара
¬ърни се, за да те обичам
Ќенакърнимо
* * *
 ратко, с обещание за спомен
≈тика на слонската задруга
* * *
јмстердам
—труктура
јдам V.S. ≈ва
"¬ицове" на “уаман
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



јнгел —ветославов —лавчев(йоли)>>Ќенакърнимо  
Ќенакърнимо
  јнгел —ветославов —лавчев (йоли)
  –аздел: –ј« ј«»  

Ућъртвите не са самиФ
Ѕ. ’. ћейвю

√ората се будеше с безсловесни припеви и звукоподражателни многогласи. “ихите криволици на пътеката, притиснати от напористата на старини полска трева, токи докосваха първите дървета и отново се отдалечаваха. Ќа половин хоризонт встрани, а всъщност повече назад, мъглата, проспала прежни€ ден по склоновете на планината, през нощта се беше изтърколила и изхързулила в сън€ си надолу и сега сънено се опитваше да се събере, за да издрапа обратно.

Ќ€къде далеч горе луната громеше ланшни облаци и гърголенето им проб€гваше по небето като стъпките на гигантски мишки по терлици по гредите на стар таван. —амата луна не бързаше да се крие, нито капка страх или припр€ност н€маше в не€, жълтуреше се и се блещеше на свода, на цв€т досущ като болнава урина. » беше доста топла. ¬исеше над полето и караше света да изглежда като метафоричен декор.

ƒолу пък ниски€т в€тър изскачаше внезапно измежду дърветата, притичваше бързо н€колко стъпки по сгушената пътека, за да изненада случайни€ пътник и съвсем воайорски се вмъкваше право под дрехите му, карайки кожата ме да настръхне. √руби хайвански шеги.

Ќапред и вд€сно тънка лини€ по хоризонта немощно изсветл€ваше. —лънцето се беше запътило към центъра на дълбоки€ небесен похлупак, но не бързаше, за да даде време на нощните г€воли да се изпокри€т по буковите корени, шипковите листаци и къртичите потайности.

«азор€ваше се.

—лучайни€т пътник, по баща ’ерих, по майка ћейвю, кривеше път€ си по пътеката; ту настъпваше ленива с€нка на н€кой за€длив храсталак, изл€зъл накрай гората, за да се закача със странниците, ту сл€гаше полската трева с неволни стъпки. ќтвън носеше плоска шапка с тъжна перифери€, морни ботуши и наметало, приело майката зем€ в себе си, а лицето му съществуваше само, за да крепи несъществуващи€ му поглед. Ќейде, невидима отвън, подрънкваше саб€; €вно стара, подарена на странника от баща му, години назад, пред тихи€ взор на догар€щите в камината дървета, или пък, още по-преди, купена, една такава Ц изд€лкана от дърво, пък после чак пораснала в истинско нащърбено, но лъскаво острие, купена на н€кой стар пазар от стар циганин със сламена коса, стъклено око и брадавица, колкото орех. ј може би саб€та н€маше нищо общо с това. “€х, сабите, такива неща не ги интересуват.

ѕътникът беше уморен, а може би и куцаше. —игурно вървеше така от н€колко дена и от онзи момент, когато иначе в€рното магаре неволно го бе предало, падайки от високо (същото това магаре, което на младини Ц магарешки Ц странникът подари на сина си, за другарче). “огава зем€та, по ко€то Ѕраскин, по баща ’ерих, по майка ћейвю, ходеше, се гънеше в планина, а мъглата спеше по не€. » като се измори в€рното магаре, иначе послушно и разумно, се подхлъзна и се понесе надолу от скалата, теглено от умора или от нещо друго, кой знае; и щеше да повлече €здещи€ го, сигурно не нарочно. ”дари се в девствените скали, кроткото животно, като им отне девствеността. ј скитникът, вече пешак, беше посто€л над гаснещата безсловесна душа, може и да беше поплакал, беше заспал до последната му близка живинка, а после Ц тихо бе продължил.

—ветлеейки, ден€т се изниза. «ем€та толкова дълго беше удр€ла петите на пътника, глухо и монотонно, че сама се умори и смили и предложи под изтърканите подметки дървени€та на стълбите на самотна гостилница сред необитаваното и необитаемото. —кърцаше отдавна убитото от брадвите дърво с€каш искаше да изтръгне се от добродушната почва, па макар и да се чуди после накъде да поеме.

—транникът Ѕраскин се огледа с€каш виждаше света за първи път. —лънцето се набираше на ръба на зем€та и още не му се занимаваше с топлене; в полето шумол€ха невидимите духове на откритото пространство и вълнуваха високата до кръста трева с истории за бури и пожари. Ѕеше тихо, колкото усп€ваше да се постарае утро, което мълчи само за себе си. Ќ€къде иззад страноприемницата, подпр€ла с гръб гората, долиташе неравен ромон. Ќ€кой се вреше в последните сигурни сенки, за да препикае задницата на сградата, където т€ не можеше да го види.

ѕътникът потръпна дупката в душата си, където не бе пов€вал хлад вече месец ли, два ли, колко ли и прекрачи прага.

ќбви го спомен за тънък, чак лютив дим като закъсн€ла ласка. ƒори да беше н€кой друг положил телесата си в гостоприемно легло между стените на ръкотворното гнездо, то той още разхождаше най-личното си из абстрактните сънни небеса. “ишината беше почти животворна.

Ѕлагословен от гостоприемника на самотната страноприемница пътникът се нагости с каквото даваше зем€та по тези места, а какво беше не се знае и не е важно; а не€сно никому по каква причина добре нахранената с тела и доволно напоена с кръв зем€ даваше различно вс€къде, а защо това и защо там точно Ц също още никой не бе осветлен. ј затова нещо странникът нехаеше, той само мразеше зем€та, дето бе обичал и само € удр€ше и тъпчеше, кога с магарешки копита, кога със своите крака, вече нав€рно месец ли, два ли, колко.

» после легна във всечи€та и по своему ничи€ постел€ под скърцащи€ от нощни€ в€тър покрив.

—кърцаше покривът, като да искаше да отлети, ала по-добре и да го беше направил, но не можеше, така се беше напоил с произнесени под него от уморените пътници истории и клетви за оногова, който си заминал и за оногова, който изпратил, че натискаше гвоздеите с мъртва сила. » главата на пътника също се напълни с тези истории и натежа и го влечеше, ала гърдите му не се напълниха, ако и да б€ха празни, защото дупката беше затворена и бездънна и вътре само глухо и отча€но се блъскаше ехото на изчезналото сърце. ¬ъртеше се и въртеше, докато не го прати през постел€та право долу в сън€.

“ам двама още тропаха на вратата, както вс€ка нощ, вече месец ли, два ли, колко. “ропаха силно и ударите кънт€ха по цели€ св€т. ќбикал€ха между стените като влезли през комина врабчета, пърхаха из ста€та на кра€ на силите си, крепени само от смъртната паника и умираха, удр€йки се в затворените завинаги прозорци.

ќбикал€ха тогава тези викове Ѕраскин, вече странник в собствени€ си дом, удр€ха го, а той надигаше глава и поглеждаше глухо към вратата.

ѕрекрачват прага двама, две загубени души, две сирачета на зем€та, защото войната не е майка, а мащеха, двама брат€, с гибелен, недорасъл и друг Ц нуждаещ се, твърде тежък поглед. ќглеждат двамата тези на пода, които никога вече н€ма да се нужда€т, оглеждат и трети€, странникът с увехнал поглед. —то€т и го гледат; той кълне, наистина кълне, кълне войната, изпълз€ла незнайно откъде, войната, ко€то раздел€, кълне гладът, който отнас€, кълне и черната болест, който отнема, кълне зем€та, който тегли и живота, който винаги бърза, но никога не стига. ј двамата, също и негови брат€ по мащеха, вземат онова, от което онзи вече не се нуждае и онова, от което се нуждае, а когато вземат онова, последното, кърн€щи€т се изправ€, с€каш движен единствено от клетвите си, влива в ръка войната, ко€то прокужда и замахва омразата и празнотата си. ѕробожда нуждаещи€ се поглед, но пада под устрема на гибелни€ и под удара му изгасва.

Ќеразличима привечер отново; и като се упъти от гостоприемника, пътникът Ѕраскин, по баща ’ерих, по майка ћейвю, отново стъпи на дълги€ си път, уморен от сън€ и света. Ѕезпътие е стегнало душата му като клуп, а краката му мест€т зем€та назад малко по малко, толкова се полага на човек да възжелае и н€кои го получават. ќставил е странникът назад прашно минало, защото той вече н€ма дом; там назад има само една къща, празна, обитавана само от призраците на затворените прозорци. »ма два гроба отпред, по-гол€м и по-малък; пресни гробове, дом за ти€, които ще ни обитават н€кой ден всички.

ј напред, върви пътникът, напред го чакат още два гроба, неизкопани.

ћалко път измина още странникът, още по-малко мисъл, но точно колкото му беше нужно, защото, добре знаеше това, човек мисли колкото е дълъг път€ му, бил той истински или такъв, какъвто така или иначе изжив€ваме. —амо за истински€ път мислеше странникът и нехаеше за това УотпослеФ, което беше в кра€. ’ората винаги получаваха това, което заслужаваха или това, което искаха, защото то винаги всъщност беше същото, макар малцина да го знаеха. ј беше така наистина, понеже, в което пък никой не се съмн€ваше, да живе€т от своите собствени плодове е това, което хората истински са.

“огава път€т свърши. ѕред пътника немощно изправи снага къща, може би дом; стара и престара къща, досущ като тази, ко€то сами€т той бе оставил преди месец ли, два ли, колко. ƒълго пътували€т почти въздъхна; ей сега всичко щеше да свърши, макар отдавна животът вече да беше престанал.

ѕоиска да извика съдбата и на повика му се отзова онзи същи€т, с гибелни€т поглед; обходи странника и го позна. «ахвърли неумело рало и го смени с отрудена саб€.

У“и си онзи, който прободе брат ми и аз ще те уби€ за товаФ Ц каза онзи с гибелна нагласа и добре нагласена в ръката остра гибел.

Уј ти си братът на онзи, когото прободох и аз ще те уби€, защото така искамФ Ц каза странникът и бл€ дори не много, а ц€лата си вол€ в саб€та, ко€то имаше незнайно откъде, от кого, откога.

— жар внесоха ударите звън в околни€ св€т, макар на света да не му пукаше, защото беше околен.

ѕосегна Ѕраскин, по баща ’ерих, по майка ћейвю и бодна онзи точно в слънчеви€ сплит, искаше да скъса, както беше чувал, макар да не в€рваше, защото беше войник, он€ възел, в който са вързани всички мускули на човешкото т€ло, но не би. ѕадна гибелни€т, но не се разпадна като отвързана бохча, а само застина, както всъщност всички умиращи правеха. —гърчи се човекът и изохка, тихо ала пронизително. —тонът му отлет€ като обезум€ла птица и закръжи над странника и трупа, досущ както последните мисли на незнайните сирачета на войната се рееха над студените им тела, вече попили в зем€та, за ко€то Ѕраскин, по баща ’ерих, по майка ћейвю беше отдавна загубен.

ѕрекрачи странникът мъртвеца и къщата го прие.

ўом му се откри това, което беше вътре, погледът на странника потрепери. –азтърси се като да се беше топнал в ледени€ вир посред л€то. “олкова твърде тихо бе в ста€та; с€каш тази ста€ се беше стаила да го глътне, ала така отдавна, че и зъбите и б€ха изгнили, и коленете и € бол€ха преди отвън да удари бур€.

√розна, начворена маса, съчленена от други маси като приказен дървен урод, подпираше пръстена паница, пълна не с уханна гозба от питателни животинки, а с неравни комати черен хл€б, твърди, че на вид почти каменни. ќкъсано чердже стелеше пода, с дупка от износване, така завърт€но, че да не се спъне, когато нощем излизаш да се облекчиш. ѕосле едно тъмно бюфетче с две и половина чаши, което е лицето на всеки дом за пред странници Ц значи наистина е дом, помисли си странникът Ц и едно легло накра€ окръгл€ше постни€ уют на ста€та. » камина, вече запалена; как гор€т дървата, преглътна Ѕраскин, по баща ’ерих, по майка ћейвю, все гор€т и все едни пламъци скачат, дали ще са дърва, та да стопл€т къщнината, или ще са трупове, та да не глезим твърде много гарваните и псетата, дето иначе гледат отстрани колението ни по бойните полета и сигурно дюдюкат като на бой с петли и се над€ват по-тлъсти€ петел да загуби. «ащо ли си мислим, че зем€та ще ни се сърди за нашите смърти. “а нали от нашата жлъчка, измежду нашите ребра растат най-едрото жито и най-сочните мамули, а на т€х и без нас има кой да се зарадва.  ато че ли само за това живеем Ц за да сберем и прекараме през стомасите си най-доброто, което намерим, да оторим пръстта, а това, което оставим в себе си Ц да сдадем отведнъж и завинаги в кра€ си.

ƒървата пращ€ха и освет€ваха бледо, а неловка завеска криеше отбл€съците от наченалата нощ отвън, та да не завиди.

У«ащо си дошъл и гониш ли ме?Ф Ц попита легнали€т на леглото. “ака се беше свил, че с€каш хл€бът в патицата беше по-гол€м от него. Ѕледнееше под тежка рана, ко€то странникът припозна за сво€; тежеше му, което беше €вно, ала не го гнетеше. ¬ очите на болника, които пуснаха две сълзи, едвам се помръдваше полумъртва надеждата да се живее. —транникът потръпна, с тази точно нужда влезе този, който сега лежеше, в къщата му преди месец ли, два ли, колко; с тази нужда за живеене в очите, дето всички € имаха, които са живели, ала са могли да вид€т и какво е да не живееш. —амо че Ѕраскин, по баща ’ерих, по майка ћейвю, беше загубил сво€та нужда преди доста вече, а и да не € беше загубил сам би € заклал и обвесил нейде на проветриво.

У”би ли брат ми?Ф Ц попитаха го Ц У¬зех ти всичко и съм мерзавец, но от това по-богат не съм. » брат не съм ти убил. » на семейството не ти не съм посегнал; които си б€ха мъртви, мъртви си б€ха и преди мен.  аквото ти взех, повечето продадох, за да се нахраним аз и брат ми, който само ми остана. ј ако вече не ми е останал поради тебе, убий ме. ’ем, за да си знаеш, че си по-добър от мене, не ме остав€й жив да изгни€, като н€ма кой да ме храни и гледа такъв лошо ранен.Ф

√н€в обхвана скитника, нещо странно изскърца и го забол€, нещо между раменете и пъпа, зад ребрата отл€во или н€къде там поне. ¬икна:

УЌе си ми убил ти домашните, войната ги уби! “€ гони всички ни, н€кои настига, други Ц не; мен ме прескочи и се скри, па се затича към дома ми, та като се върна само мъртъвци да ме посрещнат, ала сами си го правим! ¬ойната ми уби семейството; т€ също уби брат ти, ей там Ц отвънка. ¬ид€х € как го прободе, изсм€ се лошо и се скри в гората!Ф

»зправи се Ѕраскин, после пак седна, като да не го държаха краката. ¬ъртеше се наум, а очите му все към камината гледаха. ќтгоре, до стар свещник със свещи като гърбати вещици, стоеше н€какъв предмет, вазичка ли, светилник ли, може би керамично човече, не е важно; дето за един хл€б н€ма да вземеш ако го продадеш, но пък с три имена написани отдолу, едното на Ѕраскин, другите Ц не; трима души, повечето Ц мъртви. Ќищо и никакво нещо-си, ала едничко останало, кой да ти знае, на Ѕраскин, по жена - вдовец, а по син Ц нещастник. ≈дно-едничко нещичко, а да го беше оставил то€ у дома си му, не би лежал тъй лошо прободен в постел€та, пък и брат му не би студенеел тъй.

ѕотрепери пак странникът, седнал посред чужди€ дом и му стана страшно, защото нещо го жегна; с€каш в гърдите му дупката се беше отпушила и пламъците от камината облизваха ръбовете и. » нещо бъхтеше ли, бъхтеше, но вече с€каш не беше отмиращо ехо и при всеки удар очите на Ѕраскин се замътваха. √ърлото му се стегна и той стана, уплашен за себе си и за душата си, вдигна саб€та си и по не€ бл€съкът на огън€ се втурна стремглаво. —€каш само острота безплътна, скочи към нещото на камината, дървено конче или какво, ала трепна и се отклони, после спр€ и угасна.  ак да го убиеш? ”сети, че още живот се трупа и чувството го задави. ћай прибърза като уби брата, сега му се полагаше да живее, а н€маше сили да спре.  акво оставаше?

У¬ойната уби брат ти, ей там Ц отвънФ Ц каза странникът и изохка, защото го опари сълза Ц Уј аз не € спр€х. ¬иках и и мене да не прескочи, ала т€ не ме послуша. ќстави ме отдавна гробове да копа€, най-дълбоките ги вече изкопахФ Ц каза и погледна към лежащи€, после разръчка огън€ със саб€та и € подпр€ до камината Ц У∆ив съм гробове само да копа€, отивам още един да направ€, защото аз му взех дъха, после...Ф

Ѕраскин се сви на стола и раменете му потрепериха като от ридание.

Уѕосле ще те нахран€ и ще донеса дърва, защото огън€т догар€, а в та€ нощ ще измръзнешФ.  аза го и излезе.

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© јнгел —ветославов —лавчев ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-06-18

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 3973  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕоези€ 2015
17-08 «авлад€ване на –одината
17-08 «авлад€ване на –одината
ѕълен списък