Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак и колко се плаща на автора?
  ƒнес колонката е като колективен отговор на множество въпроси - "» като напиша книга, колко процента ще ми дадат? ўото то под 50%, как ще направ€ милионите?"
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от йоли
 
* * *
“еори€
јмстердам
јдам V.S. ≈ва
"¬ицове" на “уаман
Ќощта на бръмбара
—труктура
’айку с в€търа
* * *
≈тика на слонската задруга
¬ърни се, за да те обичам
Ќенакърнимо
 ратко, с обещание за спомен
«а Ќе€
* * *
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



јнгел —ветославов —лавчев(йоли)>>≈тика на слонската задруга  
≈тика на слонската задруга
  јнгел —ветославов —лавчев (йоли)
  –аздел: –ј« ј«»  
Ѕеше н€къде из късното л€то, когато клоните на безбройните дървета опуст€ваха, а зем€та ставаше топла и мека от нападалите листа, чакащи първите големи есенни дъждове, за да загни€т и да се обезличат върху плодовитата почва. Ѕремето бе относително спокойно; дребните мудни облачета, накацали из лазура, не притесн€ваха никого особено много, но все пак носеха известно превантивно безпокойство, натрупването на което в сърчицата на повечето птици ги караше да изостав€т уюта на дълго топлените си гнезда и да се превърнат в стоп€ващи се точици над хоризонта. ѕо това време откъм реката се носеше гълчава. ÷€ло племе едри крайречни мишки б€ха излезли на кра€ на гората. ўураха се като побъркани около стволовете на дърветата и из прорасналите в корените им шубраци, а цвърчащата им суетн€ оглас€ше цели€ бр€г. ѕо това време на годината реката беше излин€ла и плитка, движеше се бавно, направо мудно и водата рано привечер беше неустоимо топла. „у се възторжен писък и първата мишка - вдъхновен младок, дълъг около пед€ и половина с опашката, се втурна надолу към реката; от припр€ност по-гол€мата част от склона взе по корем, пързал€йки се с въртене по меката шума. ”скор€ването му завърши с кратък полет над ръба, издигащ се на две педи, и шумно приводн€ване. —лед малко вече уверено се носеше отгоре. √лавата му щръкна над водата, на кра€ на изопнат от напрежение врат, а докато малките му розови крачка неуморно млатеха водата отдолу, със стиснати устни, затворен нос и прибрани плътно назад уши мишокът се опита поне широко отворените му очи да израз€ват върховното удоволствие и гордост, които изпитваше от умението си да плува. “ъничката му неокосмена опашка се виеше след него като впило зъби в задните му части водно змийче. ѕочти веднага след като смелчагата навири нос, племето му избухна във въодушевени кр€съци и се понесе по склона, подобно на жив сипей. “антурести тела завал€ха над водата, разпръсвайки носещата се шума и паникьосаните водни насекоми. ¬ резултат на масовата сцена н€колко от първите плувци се вид€ха затруднени в изплуването от следващите, но не задълго, това никога не помрачаваше общото удоволствие. ѕочти веднага повечето недотам добри плувци, главно хлапета и старци, се насочиха към по-полегатата част на брега, за да си отдъхнат или за да се приготв€т за нов скок. “ам първопроходецът вече беше изпълз€л и се отърсваше от водата. ¬еднага щом стори това той заприпка отново, подобно мокра мъхната топка, към стърчащата козирка за гмуркане на речни€ бр€г. —ъвсем скоро след влизането във водата групата най-издръжливи и смели мишоци, нахакани младежи, с още едва започнали да почерн€ват носове и възмеки мустаци, се спуснаха надолу по течението до малък и спокоен вир, за да гон€т жабите и за да €дат поповите лъжички и водните па€ци. –еката и жабешки€т вир любимо м€сто на мишата младеж за себедоказване и демонстриране на умени€ и качества. ѕо принцип на вира ходеха само най-опитните, тези, които вече имаха нужда да изпъкнат за целите на междуполовата комуникаци€, но въпреки ц€лата си опитност нико€ мишка не беше застрахована от инциденти. —ред гюрулти€та от пл€скащи с лапи и опашки гмуркачи, никой не забел€за как един от т€х така и не изплува. Ѕеше същи€т онзи, който откри плуването този следобед. ўом се гмурна той продължи още малко надолу, за да се отърве от повлечените, завихрени около него парченца шума. —ви край каменната стена на вира, неравна и надълбана от непосто€нните течени€. ѕодплаши шепа дребни създанийца, но не улови нито едно от т€х, в търсене на нещо по-едро. ¬секи искаше да из€де най-тлъстите попови лъжички, да притисне и подгони към другите, а после - за да се самоизтъкне - да изтормози най-едрата и грозна жаба. ѕродължи още надолу по стената. ≈то! ≈дна зелено-каф€ва и пъпчива, не толкова дебела, колкото би желал всеки млад мишок, но заслужаваща си труда жаба се беше свр€ла в един подмол, почти запълнила го с облото си т€ло и следеше околността с изцъклен поглед. ќще щом зърна острата муцуна на нападател€ т€ изпъна крака и се стрелна навън, току под носа му. ћишокът се стресна, но упорито се опита да € последва. Ѕеше по-лош плувец, обаче, от жабока и затова, когато той внезапно смени посоката мишката направи единственото, което и оставаше - захапа м€рнали€ се пред очите и крак. Ќикой не правеше така, но щеше да е истински срам да изтърве нахалната пл€чка. –еакци€та го свари неподготвен. —ъс страхотен тласък жабата се сви, повличайки и мишката, после започна б€сно да рита, като удари н€колко пъти в главата и гърдите нападател€ си. ∆абите не б€ха агресивни. ƒори когато мишоците €д€ха поповите им лъжички или направо купчинките от €йца, жабите не реагираха бурно. Ќе им беше в природата. Ѕ€ха винаги отегчени от хулиганските игри и липсата на маниери у мишето племе и никога не про€в€ваха нищо повече от високомерна погнуса. “ова беше в т€хна вреда. ѕредизвикателно търп€ха всички шеги и посегателства. Ѕ€ха родени за това. Ќо никой досега не ги беше хапал. Ќаучена единствено да се крие и да плува от подмол на подмол през летните следобеди, тази жаба реагира непривично за себе си, щом болката в крака и € шибна през лениви€ мозък. ”сети как свободни€т и крак н€колко пъти срещна съпротивата на мишето т€ло, после захватът се освободи и € остави да се шмугне безкрайно обидена в сумрака. ћишокът се вцепени. Ўокиран се остави за миг на завихрилата се от борбата вода, но т€ го прати право на дъното, а €ките ритници б€ха изтласкали въздуха от малките му дробове. ∆ивотинчето се окопити и замаха бързо с крачка, но вече му причерн€ваше, а беше затънало напълно в придънната тин€ и водораслите. ѕрозрението, че вече н€ма накъде, дойде твърде късно. “ака и не изплува. Ќ€колко часа по-късно трупът на малкото, не по-дълго от пед€ и половина с опашката създанийце се наду грозно от надигащите се в него газове, откъсна се от дъното и обкичено с дънни водорасли се издигна на повърхността. ќт бившите му съплеменници н€маше и следа; жабите, а между т€х веро€тно и злощастната участничка в инцидента, проследиха с погледи как водата завърт€ т€лото и го понесе по течението, вън от вира.  ъм по-бързата част. Ќа сутринта един гарван отбел€за със задоволство преминаването на находката си по реката под него. "ƒобро утро!", констатира и се спусна до обсипани€ с храсталаци бр€г. ѕоследва, подскачайки, откритието си около четвърт час, внимателно ослушвайки се за един от своите по-нахални роднини. Ќищо. √ората беше тиха, още неосъзнала, че вече е ден. ѕрипр€но издигане, кратко устремно спускане, сграбчване, после полет нагоре, нагоре и право над дърветата. ѕонасто€щем - към границите на гората със саваната. √арванът вече си мислеше как ще изгълта мекото телце и очите му блест€ха, озарени от иде€та за лесна и ранна закуска. Ќо не би! ќтн€къде го връхлет€ха черни криле и нахални нокти. Ќечий злобен клюн го чукна €ко по чутурата и пл€чката полет€ към короните на дърветата. "ћраз€ брат си!" - изкъркори €ко гарванът, щом груби€нинът се отдалечи, после се сети за трупа и впери поглед надолу, но н€маше как да открие загубеното. ѕтицата изруга разпалено. ѕосле пак и се отдалечи. ѕосле пак и пак. ѕревал€ваше пладне, когато  ривооки€т, когото всички см€таха за вожд на племето слонове, се размърда в др€мката си. ¬ главата му непри€тна мисъл се въртеше като огромна и нахална зелена муха. Ќакра€ кацна така, че слонът да може да насочи вниманието си към не€. "ўе дойдат жените." "ўе дойдат жените, ще кажат, че сме поспаланковци, ще кажат, че вече са закусвали, ще питат кога ще спрем да мързелуваме и да вършим глупости, ще кажат да ходим да наглеждаме децата, ще искат да ходим на реката." "ўе дойдат жените." "”ффф".  ьорави€т се размърда. »змуча унесено и отегчено. ѕърво седна, после се наклони с пуфтене напред и се изправи. ≈дин по един и останалите мъже от стадото повториха същото. - Ѕързо мина тази сутрин, при€тели - констатира “ъмни€т. ѕовечето кимнаха. “огава  ьорави€т забел€за, че един от слоновете още стоеше неподвижно, възседнал огромни€ си задник. - —тани, ≈днороги! - подкани го той - да се размърдаме! ќстаналите се раздвижиха и също погледнаха седнали€. - Ќе мога! - едва изхрипт€ той. ќчите му се върт€ха нервно, а хоботът му потрепваше. - Ќали не твърдиш - разсъди  ъсоопашати€т, - че докато си сп€л си остар€л повече от нас, си ни надстарил, ако мога така да се израз€ и, че това прави ставането ти трудно?Е «амълчаха в очакване на реплика. - ћисл€ - почти изхлипа седнали€т слон, едър и с една бивна, по пр€кор ≈днорога - мисл€, че съм седнал на нещо!Е - ≈ - обади се н€кой колебливо след кратък размисъл - бих казал, при€телю, че това не бива да те огорчава. „естно казано, на всеки се случва, дориЕ по н€колко пъти на ден. - ЌоЕ не знам на какво! - ’айде, ≈днорогиЕ - измърмори  ьорави€т - ўе дойдат жените! - ≈два ли е нещо сериозноЕ - посм€ да предположи √олеми€т. - Ѕих споменал “ревата. - »ли просто опашката. - ƒориЕ задникът ти, ако мога да се израз€ така. «ащо не?! - Ќе е това - поклати глава ≈днорогът. —€каш се беше поокопитил, макар и да личеше, че още е доста уплашен - това нещоЕ господа, не беше тук вчера, когато положих т€ло за сън! - ѕо€вило се е през нощта, €вно - отсече  ьоравото. - “огава? - “ъмни€т седна - какво може да е? - останалите изхъмкаха замислено и бавно седна в полукръг около злощастни€ бозайник. -  ак, ако мога да се израз€ по-грубо, го усещаш? - започна “ъмни€т. - јмиЕ влажно,Е плоско и меко. - ”беден ли си във вс€ко едно от изброените качества? - задълбочено се поинтересува √олеми€т. - јмиЕ да - кимна ≈днорогът. –азмърда се леко, изскимт€, изскимт€ и направи страшна гримаса. - ќпределено. -  акво предлагате, при€тели? - запита “ъмни€т. - јмиЕ -  ривооки€т, когото често зов€ха –адикални€т, твърдо се застъпи - предлагам да станеш! - Ќе! - кр€кна ≈днорогът и се заоглежда съвсем уплашен. - ћисл€, че ≈днороги€т има известно право! - включи се √олеми€т - това, тр€бва да признаете, е една наистина крайна м€рка. Ќе би тр€бвало да прибързваме такаЕ Ѕихме моглиЕ - јз също не см€там, при€тели, че не бива да процедираме така, дажеЕ - «нам - прекъсна го  ьорави€т - знам,  ъси, каквото каже √олеми€т е все едно изл€зло от тво€та уста. ѕон€кога се чуд€ дали не сте един и същи слон, а просто раздвоението да е ефект в моето съзнание. -  оето ни връща към снощни€ въпрос, ако мога така да се израз€, за сетивността в слуЕ - √оспода - тихо избоботи ≈днорогът - може ли да се върнем към мо€ въпрос? Ќе мисл€, че ще издържа дълго! - от последното струеше гол€ма доза притеснение. - ƒа! - подкрепи го дълбокомислено  ьорави€т - ∆ените ще дойдат! - ≈то как ще подходим, при€тели. -  ато привлече вниманието на групата, “ъмни€т замълча за миг, после продължи - ƒа обмислим кои са веро€тните обекти, отговар€щи на трите изброени по-горе качества поотделно - пое си дъх - и когато построим сечението на трите новополучени групи би тр€бвало да стесним доста кръга на веро€тнитеЕ ъ-ъ, обекти. - ƒобро хрумване. ѕосле не би тр€бвало да е особено трудно! -  ое, ако мога така да се израз€, кое от трите качества най-много, ≈днороги, ти се набива вЕ хм, в очи? - јмиЕ мисл€, че и трите - колебливо отвърна потърпевши€т, после бързо пресече надигащите се реплики - но бих се спр€л на "мокро"! - “ова ще оформи доста гол€ма група от заподозрени. - Ќапротив, при€телю! Ѕих казал, че не са много местата, където едно нещо би могло да се превърне от "сухо" в "мокро". - ”верен съм, че говориш за реката - най-сетне се вжив€  ьорави€т, но все още по навик и без да се замисл€ се озърташе за жените - ко€то обаче е понеЕ на сто крачки оттук, където говорим за не€. - ј за не€ ли тр€бва точно, ако сме€ да попитам, да говорим? - –азбирам! ≈днороги друже, притежава ли това, на което си седнал, други качества на водата, освен "мокро"? - ќпас€вам се, господа, не напълно! “емпературата е височка, а държа да отбележа и, че има по-високЕ вискозитет. - ќ, нима! - √олеми€т беше заинтригуван - това също стесн€ва първи€ кръг. √оворим за нещо несъмнено по-твърдо от водата, определено "мокро" и очевидно притежаващо н€каква не съвсем определена, но доловима форма. - Ѕлест€що заключение! - кимна  ъсоопашати€т - може биЕ топка влажна пръст, донесена от н€ко€ млада и невъздържана маймуна? - ќцен€вате ли възможността това да е н€ко€ злостна шега на същите тези или подобни т€м горски обитатели? ¬сички се заозъртаха в търсене на лъщ€щите между листата ухилени муцуни. - ≈ - разочаровано предположи  ривооки€т - ако е шега, то поне е добра - впериха погледи в ≈днорога, който бързо закима с изтормозено разсъждение. - ћай друго в тази категори€ е непоставимо - измърмори “ъмни€т - при€тели и господа! - Ќе мисл€, че е парче от клон или, не дай Ѕоже, камък - като чу това ≈днороги€т потръпна. - Ќе са плоски, да! - ’ей, не бива, ако сме€ да възраз€, да смен€ме категори€та толкова, бих казал, прибързано! - Ќапротив,  ъси - озъби се  ьорави€т - освен ако ти, собствено, н€маш нещо да добавиш! - јмиЕ - ’убаво! „удно, колко ли плоски неща мога да избро€ за един ден! - «ависи колко точно плоски! - ќ, да! - нави се √олеми€т - би тр€бвало първо да дефинираме пон€тието "плосък". «ащото и светътЕ - ƒа не се отклон€ваме! - тежко избоботи  ьорави€т и намръщено ги изгледа. Ѕеше впечатл€ващо. Ѕавен и неповратлив, пределно стар; кривите му очи, съсредоточени на два пръста от средата на междуочното му разсто€ние му придаваха допълнителна тежест във вечерните дискусии. — криви€ си поглед изглеждаше по-Е мъдър, по слонските стандарти.  ьорави€т беше уважаван слон, твърдеше, когато един ден се по€ви след дълго отсъствие, че е ходил на поклонение в близкото слонско гробище, местоположението на което така и не усп€ да об€сни. ѕо всеобщото мнение на останалите просто се беше загубил и лутал в други€ край на гората.  аквото и да се беше случило, събраните му очи б€ха оттогава. «а миг слоновете замълчаха почтително. ѕосле кривооки€т вожд добави спокойно: - ≈, “ъмни, ако не се отклон€ваме от правилната и точна лини€, по ко€то несъмнено се води дискуси€та от самото начало, тоЕ -  ьорави€т кимна важно - неизбежно ще стигнем и до тво€ въпрос. " олко точно плоски?" - последва одобрително мърморене - Ќа който въпрос, ≈днороги, можеш да дадеш едностранчив и недвусмислен отговор само ти. „етири чифта очи се впериха в пети€. ≈днороги€т се огледа оцъклено, вече видимо изтощен от страха и притеснението и като махна нервно с хобот, в опит да изпъди от челото си една бавно спускаща се капка пот, изскрибуца: - јми-и-и-и - прочисти гърлото си и повтори - ами-и-иЕ ћного. ѕоследва половин минута мълчание, докато групата слушатели чакаше продължение. - јЕ ≈днороги - с укор пръв реагира √олеми€т - постав€ш ни в неудобно положение, като представ€ш на нашето внимание едно толкова обширно и не€сно пон€тие като "много" в смисъла му на качествена категори€. - √олеми€т има право - побърза да кимне  ъсоопашати€т. - ¬ъпреки, че ако дефинираме възможните крайности, които "плоско" може да представл€ва - замислено започна “ъмни€т - а след това разделим мисловното пространство между двете крайности наЕ например на три категорииЕ - ј именно "малко", "средно" и "много" - поде въодушевено √олеми€т, като се опитваше да визуализира иде€та с хобота си. - Етова ще конкретизира представата ни за "много плоско" нещо! - јко това ще ви помогне - с отча€на смелост се опита да ускори дискуси€та ≈днороги€т - можете да почерпите информаци€ от факта, че за мен определено е лесно да характеризирам усещани€та си заЕ - потръпна - това Ќещо чрез неговата площ, но за неговата дебелина ми е невъзможно да се израз€! - сед€щи€т огледа другите с надежда. - ≈то това дава доста конкретна представа за обекта на нашите догадки - кимна доволен “ъмни€т - па макар и само по отношение на едно от трите охарактеризиращи го свойства. - “огава нека помислим дали бихме могли да извлечем, всеки от сво€та памет, обекти, които бихме определили като плоски в споменатото количество - об€ви  ьорави€т. - ј впоследствие - вметна запитване √олеми€т - ще направим ли сечение на множествата, описващи се с "мокро" и "плоско" или предпочитате да сторим това след като добием представа и за третата категори€? - √олеми! - възмутено се сепна  ривооки€т - ако това прибързано предложение идваше от мо€ страна, в€рвам, не би удивило никого. » въпреки, че често съм зован "–адикални€т" и дори "ѕрипрени€т" дори аз никога не бих си позволил толкова грубо потъпкване на логически€ ред! ѕровинили€т се наведе глава засрамено. - «начи?Е - попита тихо къси€т. - «начиЕ - започна “ъмни€т. - ≈днороги -  ривооки€т насочи общото внимание към събратът им в беда - дай начало, като най- бих казал, запознат, на попълването на този, бих казал, доста важен списък. «аелите се с проблема четирима замлъкнаха в очакване. ќбектът на очакването мълчеше. ѕо лицето му отново бе избило върховно притеснение, изместило едва усп€лата да се промъкне в очите му увереност, а те отново б€ха добили вид на жабешки €йца. - ≈днороги - подкани го √олеми€т - назови поне един обект, който ти би окичил с определението "плосък", като се абстрахираш, което е силно препоръчително, от това, което в частност поражда въпроса ми! - ∆ените! - избоботи запитани€т. ќтговорът вс€ смут. √олеми€т свъси вежди в опит да осмисли предложението, “ъмни€т се почеса с хобот по темето учудено, а  ьорави€т и  ъсоопашати€т се спогледаха. - ∆ените - изхрипт€ по-тихо ≈днороги€т, вперил втренчен поглед н€къде зад гърбовете на обърканите си колеги. ≈дини€т му клепач трепна истерично, за да отхвърли гол€ма капка пот. ѕръв се огледа вождът. ѕроследи хипнотизирани€ поглед на седнали€ си събрат и криви€т му поглед се закова на група дървета в кра€ на пол€ната. ≈дин по един останалите трима погледната натам и фигурите им се изопнаха, придобивайки неподвижността на затаили дъх донесени от реката камъни. - ћисл€Е - започна  ъсоопашати€т. - ∆ените идват - прошепна толкова тихо “ъмни€т, че интонаци€та му не стана досто€ние на останалите. - ћисл€Е - повтори  ъсото. - Ече можем да продължим дискуси€та си в по-спокойна обстановка - довърши мисълта му  ьорави€т, размърда се р€зко, доколкото физиката му го позвол€ваше, стана и се отправи към противоположни€ край на пол€ната. - √оспода! - изскимт€ отча€но и съвсем нечуто ≈днороги€т. - –азбира се,  ривооки - бързо започна √олеми€т, който също тръгна да се оттегл€ припр€но - нужна е работна обстановка.  ъси€т и “ъмни€т последваха отдалечаващите се, като последни€т убедено разсъди: - ћного веро€тно е близостта на обекта на нашето изследване да пречи на обективността на нашите разсъждени€ и да криви хода на мисълта ниЕ √ласовете заглъхнаха ведно с прибързаните стъпки на техните източници. ¬ този момент откъм други€ край на пол€ната, точно срещу сед€щи€, се чуха други стъпки, бавно приближаващи се, придружени от тихото и все още неразбираемо боботене на н€колко по-тънки и н€как сърдити гласа. ≈днороги€т, останал сам, още не можеше да откъсне поглед от м€стото, където щ€ха всеки миг да се по€в€т жените. ≈дин нервен тик пропълз€ нагоре по д€сното му ухо и го накара да затрепти - б€сно и кратко. √ол€ма измъчена сълза тупна сред измачканите стръкове трева. ќткъм едрата, неподвижно седнала фигура се разнесе тих и продължителен стон, сърцераздирателен и безутешен.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© јнгел —ветославов —лавчев ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-06-18

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4006  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
29-06 ÷ената на емигранта
29-06 ѕостинги за поези€та
29-06 –ибен буквар /1824 г/.
29-06 »грата
28-06 –ибен буквар /1824 г/.
ѕълен списък