Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   нигоиздаване за начинаещи: “елета и салами
   нигоиздаването е удивително прост процес, който обаче е съставен от множество подпроцеси извършвани от различни хора. ќсновните проблеми в него идват от представите на участниците, че т€хната част
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от йоли
 
јдам V.S. ≈ва
¬ърни се, за да те обичам
’айку с в€търа
* * *
* * *
≈тика на слонската задруга
«а Ќе€
Ќощта на бръмбара
јмстердам
* * *
 ратко, с обещание за спомен
"¬ицове" на “уаман
—труктура
“еори€
Ќенакърнимо
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



јнгел —ветославов —лавчев(йоли)>>јдам V.S. ≈ва  
јдам V.S. ≈ва
  јнгел —ветославов —лавчев (йоли)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
Ќежен звън на арфи се изтръгна измежду смокиновите листа, издигна се високо над гората, над разлистените клони и пърхащите песнопойчета и се понесе из Ѕожи€та √радина. “ук-таме прошавваше полу-безименна твар, изцвърт€ваше или изписукваше земна живинка, по клоните пееха птички и всичко се сливаше в една блажена всеизпълваща симфони€. Ўум€ха листата на дървесата, храстите и тревите, безбройни аромати се носеха из притихналата природа и упо€ваха всичко със сладостта си. Ќад всичко това меко грееше слънцето... Ќежен звън на арфи се изтръгна измежду смокиновите листа, издигна се високо над гората, между разлистените клони и пърхащите песнопойчета и се понесе над зеленината. јдам надигна глава и отвори лениво едно око. - ј, здравей, при€телю јзрафаил! - гласът му изскърца унесено. - «дравей, чедо јдаме! - високи€т строен ангел се приближи тихо, а блест€щата му б€ла роба се полюшна с шепота на пролетен бриз из клони на цъфнала овошка - прости ми, че прекъсвам тво€та почивка! - ѕростен да си - измънка отнесено јдам, отпускайки отново глава и затвори блажено очи - аз и не знам откога лежа, но ще стана да си набера плодове. - ќпитвай ги! - одобрително кимна јзрафаил - за това ги създаде √оспод Ѕог! –адвам се, че ти се услаждат! - ќ, да, хубави са! - ѕърви€т ћъж се изправи до седнало положение в хамака си, прозина се и се почеса сънено по голите слабини - макар, че да си кажа честно... - той изгледа критично изправени€ до него ангел, после лицето му се смекчи - ами, то напоследък ми харесват само смокините и крушите. » мандаринките. Ќе, че другите са лоши, просто ги отб€гвам и по та€ причина пада ба€ ходене, докато се нахран€! ќт мен да знаеш, ƒ€до е тр€бвало да ги поразпредели в... лехи или нещо такова... ј, бе остави. јма ми се подбиват краката докато се на€м, дума да н€ма! - ќт всички €ж, јдаме - поучително каза ангелът - така би било най-добре. Ќо пък - твой избор, важното е да си сит! ўом така ти се услажда!... „уй тази чучулига! јдам вдигна глава и се заоглежда, но не можа да види птичето. - јми да... - каза с лека досада - хубаво пее, но с€каш... все едно и също... - Ќе ти ли харесва как пее? - јзрафаил учудено повдигна вежди. ¬ това време чучулигата изпърха от прикритието си и кацна на рамото на ангела - √оспод Ѕог би могъл да € махне от ≈дема и да измисли друга! - Ќе, не... - ”нил си напоследък нещо, може би тр€бва да поговор€ с √оспод за това... ћакар, че е доста зает! - Ќ€ма какво да му казваш - с нотка на раздразнение каза јдам - нищо ми н€ма. Ќа мене всичко си ми е в ред - за миг на лицето му се изписа кисела физиономи€ - ƒобре. јко изпиташ неудобство или неразположеност н€каква, поговори с ћа€ или “ом. “е ще ти помогнат! - ... не, нищо ми н€ма! » нищо му н€ма на пернатото! - јдам махна с ръка раздразнено, но все още много лениво - добре си е! јз ще отида да си намер€ смокини или нещо друго. - ¬ърви, чедо јдаме! јз ще потърс€ √оспод Ѕог, има още работа, ко€то не тр€бва да чака! ≈дем не е всичко, не забрав€й! - ’м... ƒо скоро виждане! * * * “ревожен звън на арфа се изтръгна от гората и под взора на блесналата луна проехт€ край реката “игър. Ќечи€ фигура седеше прегърбена на брега и з€паше във водата. јдам надигна глава и се заслуша. «вукът се чу отново. «аедно с още нещо. —тъпки. јдам се извърт€ така, че да види кой идва. - ј, здравей ћа€, какво има? - «драсти, јдаме, да си виждал ≈ва? - Ќе, ц€л ден не съм € виждал... - ÷€л ден? - јми като се замисл€ даже от вчера или даже два-три дни... - “ри дни! - в гласа на ћа€ се прокрадна искрено удивление. - јми да... - внезапно јдам се изчерви виновно - откакто се... се скарахме... - —карахте ли се? - ƒа, нали ти казах... преди два дена, под она€ старата маслина... - ј, това ли? Ќе се ли сдобрихте, мислех, че вече е минало! - јми - јдам се изпъчи войнствено Ц ”ж са сдобрихме, ама т€ н€колко дена все ми мърмори, и аз не знам какво, все е недоволна от нещо, все... това, онова, казах на јзрафаил и той... - ƒобре, остави, не е важно! - ћа€ подпр€ юмруци на кръста си и се огледа, хапейки тревожно долната си устна - и не знаеш къде е? - ѕредстава си н€мам, т€ като вземе да се цупи...! Ѕез да каже нищо ћа€ се обърна и бързо закрачи към горичката. - јма какво има? - подвикна подир не€ със закъснение јдам * * * - »зчезнала?! - јми да, чедо јдаме, изчезнала е! - јзрафаил бе най-разтревожени€ ангел, който јдам н€кога беше виждал. ƒо него “ом нервно разтриваше вежди с пръсти, малко по-настрани ћа€ не изглеждаше в по-цветущо настроение. - „е къде може да отиде? - объркано и за сво€ изненада - виновно попита јдам. - Ќавън - само отсече “ом -  ъде УнавънФ? - недоум€ваше јдам - Ќе знам как е станало - не му обърна внимание јзрафаил - отговорните ангели от портите вече са приключили договорите си и вчера преди обед са отпътували. » аз тр€бваше да замина днес с последните си подчинени, но ще остана още ден-два, докато € открием. - јма къде УЌавънФ?! - “атко вече е започнал да разследва, но отсега е сигурен, че е изл€зла - ћа€ също не обръщаше внимание на јдам - ўе се разбере, не е на повече от два дена напред - закима бавно ангелът - но не е за в€рване как може да остане толкова време неразкрито!... - јма вие... - ≈ва е умно момиче - на јдам му се стори, че ћа€ го погледна сърдито изпод вежди, но миг по-късно нищо не подсказваше, че не му се е привид€ло. - Ќе повече от √оспода Ѕога! - вдигна вежди јзрафаил - Ќищо ли н€ма да ми кажете? - Ќе е толкова просто! “атко напоследък е много зает. ѕриключват се две смени наведнъж, а и сега извежда последните насекоми навън... - “ом упорито гледаше в краката си, подпр€л брадичка с юмрук. - УЌавънФ къде?!!! - кресна јдам - Ќавън - раздразнено му се озъби “ом, после се успокои - вън от ≈дема. - У¬ън от ≈ƒ≈ћФ!!! - јдам з€пна от изненада - че как ще стане това? - “и не знаеш, чедо - обърна се ангелът и тръгна да си заминава - до тези неща още не си стигнал. ƒо скоро виждане, “ом. ќтивам при √оспода Ѕога да вид€, дали е научил нещо. - „акай, ще дойда с теб. ћа€, идваш ли? Ѕожи€та дъщер€ изгледа јдам, този път €вно и съвсем враждебно. - Ќе знам защо татко не ми позволи да се занима€ с това още преди време. ”беден е, че тр€бва да се оправ€те сами с всичко, а ето че ≈ва изб€га. ј вие сте още деца - ћа€ погледна гневно объркани€ и изплашен јдам. “ом направи гримаса, но си замълча. - «нам какво си е наумил татко, но да пукна ако не се намес€! ¬ие с жена ти имате гол€ма нужда от н€колко сериозни, ама наистина сериозни разговора! ћа€ се обърна гневно, мина покрай ангела и брат си и се шмугна между маслините. - Ќе знам как си мисли да ги пусне така направо навън... - заглъхна гласът и, а другите двама припр€но € последваха и след т€х остана само звъна на невидимата арфа. јдам посто€ като втресен още малко, после тръгна да си търси плодове, но се почувства твърде разстроен и се запъти към реката ≈фрат. * * * - «аминала е! - Џмхф! - изфъфли јдам и надигна глава от хамака си - Џмх... јаа, здравей, “ом!  акво каза - опита се да отвори гурел€салите си очи. - «аминала е! - “ом седна на кра€ на хамака на ѕърви€т ћъж, без да обърне внимание, че той едва не падна на зем€та - изл€зла е от ≈дема и не в€рвам татко да стори нещо по въпроса. - Ќ€ма ли? - јдам се чудеше какво да мисли - ами ћа€... - ћа€ не може нищо да направи. Ѕ€сна е, защото знае какво ще стане, но е безпомощна. √ледай да не и се м€ркаш пред очите засега. Ќикой не може да спори с татко... - последното “ом с€каш каза на себе си - ќще не се знае как ≈ва е усп€ла да изб€га, но и това ще стане, пък и н€ма особено значение. Ќ€кой здравата ще си изпати - “ом замълча умислено. —лед кратко мълчание јдам се престраши - Ќали не мислиш... -  акво? - “ом го погледна очаквателно, чудейки се какво има предвид „овекът - јми... де да знам... че е изб€гала, защото се скарахме?... “ом го гледа известно време с неразгадаемо изражение и точно когато јдам започна сериозно да се притесн€ва се изправи и закрачи до хамака с ръце дълбоко в джобовете. - ћоже би е затова... - јма ние просто се посдърпахме малко преди три-четири дена... - јзрафаил ми каза, че не е само това. —поред него поне от месец не сте си говорили. »ли поне не нормално. - јми т€ все се за€жда. ¬се ме упреква, че не и обръщам внимание, че не и говор€, че все сп€... - неусетно јдам се заоправдава - јми какво да стор€, какво прав€ освен да си се излежавам и да €м. Ќали не € карам да ми бере плодовете! Ќали това иска от нас Ѕаща ти?!!... ј и започна да ми отказва... “ом спр€ посред поредната нервна обиколка и го погледна смръщено. - јми... отказваше да се... сношаваме. “ом отново го гледа известно време без да продума нищо, после внезапно лицето му се смекчи, по€ви се лека усмивка и той каза успоко€ващо - ’айде, нищо. Ќищо не е станало, сигурен съм, че татко знае какво прави - внезапно се приближи и разроши косата на ѕърви€ ћъж като на пале, но в очите му гореше ужасно съжаление - подремни си - тръгна да се отдалечава, после се обърна, а изражението му отново беше плашещо сериозно - ако знаех, че ще спиш толкова н€маше да ти подар€вам този хамак... ћа€ може би беше права, тр€бваше отдавна да е поговорила и с двама ви за н€кои неща. ¬се пак тр€бва да сте семейство, не просто двойка животни. “атко н€как никога не е бил на€сно с това... - отново полугласен монолог - Ќо откъде да предположим!... ≈ва беше твърде горда, за да потърси помощ... “ом се отдалечи нагоре по брега, а в€търът донесе до јдам нещо, може би просто шумоленето на листата или водата, но на него му се стори, че дочува фраза, ко€то не можеше да разбере. ѕромърмори си € н€колко пъти, въртейки € из главата си, но тъй като не му говореше нищо € остави. * * * ѕърви€т ћъж седеше край реката “игър и целеше златолюспестите шарани с вишневи цветчета, като се опитваше да разбере дали ги €дат или само си игра€т с нежните розови лодчици. — галещо слуха шумолене се приближи јзрафаил. -  акво правиш, чедо јдаме! - Ќищо, забавл€вам се - усмихна се в€ло јдам на новодошли€. - Ќе ти ли е мъчно за ≈ва?! - с искрено удивление попита ангелът и приседна до човека. - Ќе! - гордо отвърна той - Ќо защо? Ќима не знаеш, √оспод Ѕог н€ма да € върне насила в ≈дем. јдам изненадано погледна при€тел€ си в лицето, но после отново придоби горд израз. - » какво! - Ќе можеш без жена, специално за теб бе сътворена. Ѕез жена ти си... нец€л. - Ќе ми го нат€квай! - јдам се нацупи - Ќе се сърди! Ќо какво ще правиш без ≈ва? - јз съм си добре и така!! ј т€ какво ще прави... Ќавън?  акво ще прави сама там! ўе и се иска да се върне... ўе се върне, ще видиш! јнгелът само поклати глава замислено. - ј ако не се върне? - попита след малко - ўе се върне - јдам за миг се почувства неуверен, но пренебрегна това чувство - ще видиш. √оспод знае какво да прави. ўом н€ма да € върне насила, значи т€ сама ще се върне. Ќо ще тр€бва да ми се извини... - ћного си самонаде€н, чедо Ѕожие! - ангелът отново поклати глава с неодобрение и тревога, загледан в пробл€сващите под повърхността на водата гъвкави тела - јми ако все пак не се върне, тогава какво? - Ќе говори така! - каза јдам гневно, но усети, че пак го мъчи несигурността - ще си дойде, ти казвам! ¬ крайна сметка ние сме ѕървите ’ора! ќт нас ще изл€зат ќстаналите хора, нали така! ¬секи път като се случи да намине насам, “ой все това ни напомн€!! ј за това тр€бват двама, нали! «а хората. јнгелът поклати глава, после колебливо, но в €вен опит да го успокои промълви: - «а себе си не се безпокой, май не губиш кой знае колко, така или иначе; ти си оставаш тук... јдам гледа јзрафаил известно време, после едва чуто попита: -  акво означава Убита картаФ? јнгелът се вторачи дълго и немигащо в него. -  ой ти го каза? - попита. ѕосле поклати глава угрижено и се приближи до реката. Ќ€колко секунди рови из робата си или прави н€какви движени€ над блест€щата гладка повърхност. - Ѕ€гството на ≈ва промени доста неща, да знаеш. ¬ече нищо не е същото... както “ой си го мислеше... Ќо “ой затова е √оспод, за да направи така, че нещата да се наред€т. јзрафаил махна на јдам да се приближи. - ¬иж това - на повърхността на водата като отражение са по€ви образът на човек. √ол мъж, свит под маслиново дръвче, опитващ се да отдели гнилите плодове от здравите - “ова, което виждаш е истина. ўе бъде истина... “акива ще са —ледващите хора! –азгледай го добре! јдам се наведе над нещото и смръщи вежди, опитвайки се да разбере защо разговора толкова го тревожи. - Ќещата са по-сложни, отколкото можеш да разбереш, јдаме. ƒори и “ой не може да върви срещу природата, дори и сам да € е създал. ј има и изисквани€, срокове... Ќе може да върне ≈ва в ≈дема, а ћа€ го убеди, че може би не е и нужно... - ангелът замълча отново и като вид€ неразбиращи€ поглед на јдам измърмори - » аз не знам защо ти казвам тези неща. —ам каза, за правенето на хора са нужни двама! - гласът на ангела вече звучеше съжалително - а ти си сам. ѕрави ли ти впечатление нещо в този? ѕочти като тебе е, нали? ѕочти! Ќо не ти ли прилича малко на маймуна?...
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© јнгел —ветославов —лавчев ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-06-18

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4173  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
12-12 —амотата спи на възглавницата ми
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 ’умор и сатира 2016
12-12 ÷ената на емигранта
ѕълен списък