Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  ÷ената на книгата
   акво и как формира коричната цена на една книга?  акви елементи влизат в не€ и как се определ€? Ќе€снотата по тези въпроси заблуждава множество автори и ги остав€ най-често с нереализирани очакван
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от bella
 
—Џ ¬ј–“»–јЌ“ ј“ј
ћ–ј„Ќќ Ќј—“–ќ≈Ќ»≈
ћќ–— ј ѕјЋ»“–ј
—–≈ўј
¬  –јя Ќј Ћя“ќ“ќ
ћј… » » ƒЏў≈–»
ѕ–≈“Џ–—¬јЌ≈
«ј Ћ»„Ќ»я ∆»¬ќ“ Ќј ¬≈ў»“≈
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



»забела Ќеделчева Ўопова(bella)>>—Џ ¬ј–“»–јЌ“ ј“ј  
—Џ ¬ј–“»–јЌ“ ј“ј
  »забела Ќеделчева Ўопова (bella)
  –аздел: –ј« ј«»  


† “ръгват си. «атова беше ц€лата шумотевица и дандани€ от сутринта и всичкото опаковане от седмица насам. —тара€т се да изглеждат уверени, не се сует€т излишно, но си личи, че не са много опитни в пренас€нето на багаж. «абравиха един куп дребни нещица, които “€ сега донатиква в колата си.
† ћи да си върв€т. Ќ€ма да им се мол€, €! “акива като т€х колко съм ги виждала - дойдат без нищо, само две-три чанти, направо от летището, не зна€т нищо, оглеждат се учудено, пък после току посъберат багаж, мебели, куп€т си коли, намер€т си работа и айде - мест€т се в н€ко€ по-хубава къща, с по-гол€ма градина и повече слънце. јз си оставам. Ѕила съм тук преди т€х и оставам след т€х да посрещам следващите.
† ќбикновено не се показвам на новодошлите първите два дни и после известно време се преструвам, че не живе€ в същата къща - ход€ да сп€ в стаичката под тавана, и така докато посвикнат да ме виждат наоколо. ѕосле им се представ€м официално и се разбира, че ще живеем заедно. Ќ€кои се дразн€т, даже ме гон€т, искат си къщата само за себе си, те наем плащат все пак, но повечето се примир€ват и даже ме кан€т да се хран€ с т€х пон€кога. Ќе че съм останала на техните готвени манджи, но е при€тно от време на време да хапваш нещо различно - ей така, за разнообразие.
†† — тези последните, обаче, беше по-различно. ќще като пристигнаха, оставиха двете си чанти в кухн€та и “€ извика ћалките чудовища (така им вика галено и аз така им казвам) да си из€дат сандвичите на стълбите до задната врата. —лънцето светеше в косите им и нагр€ваше плочките в краката им, а аз се криех в градината, преструвах се, че сп€ на стари€ шезлонг зад храстите. Ѕеше надвечер в кра€ на л€тото и дългите сенки б€ха стигнали отдавна до мен, в€търът беше хладен. “ака ми се искаше да се приберат вътре и да мога да се премест€ на т€хното м€сто, да се понатопл€ на зал€зващото слънце. Ќо не, те си сед€ха там и си приказваха, ћалките чудовища подскачаха наоколо и вдигаха ужасен шум. –еших да се премест€ на друго по-спокойно м€сто, но н€маше как да мина край т€х без да ме забележат. ѕостарах се да ги заобикол€ отдалеко, достатъчно далече, за да не се налага да ги поздрав€вам. ѕресторих се, че не ги виждам, с€каш е възможно н€кой да не ги забележи при този шум, но “€ ме вид€ и ме повика. Ќ€маше как - обърнах се да ги погледна и “€ ме повика повторно. ƒружелюбна беше и слънцето така примамливо припичаше на стълбите,поколебах се, но двете зверчета б€ха много буйни, предпочетох да се отдалеча. »ма време за запознанства, н€ма какво да се натискам да се спри€тел€вам с т€х. “е са новите тука, а не аз. јз в тази къща съм родена и израстнала, тук е минал животът ми и децата си тук отгледах. “акива като т€х дето са дошли сам-сами от други€ край на света, без при€тели и без нищо, те да се спри€тел€ват. » да им се чудиш за какво са дошли от толкова далеч. «нам ги аз, сега една седмица ще пискат възторжено, ще обикал€т наоколо, ще се изжив€ват като туристи† и после ще почнат тайничко да си поплакват - мъчно им е. ≈, то сигурно не е лесно да си напуснеш къщата и всички които познаваш и да отидеш да живееш далече-далече. јз затова и не се мест€. “ук всичко си ми е познато, имам си моите си малки удоволстви€, имам си топлата стаичка на тавана, имам си стари€ шезлонг в градината, да се препичам и да слушам бръмченето на цикадите, стара съм вече за промени.
† —ъщата вечер, като приспаха ћалките чудовища изл€зоха пак на стълбите да пи€т чай и да гледат звездите. ќплакваха се, че всичко било наопаки и даже ќрион вис€л с главата надолу, нищо не било на м€стото си. —тана ми интересно какво пък толкова не му е наред на небето и се примъкнах по-наблизо да вид€ и аз, но автоматичната лампа се задейства от движението и ме издаде. Ќ€маше как - поздравих ги. Ќе казах нищо друго и седнах по-настрани да погледам звездите - същите си б€ха, както винаги, нищо обратно не вид€х. “ой запали цигара и се отдалечи в градината, а “€ ми предложи мл€ко. ≈, тр€бваше да им призна€, знаеха как да се отнас€т с нови познайници, приех. Ќо след десетина минути се сбогувах и си отидох в мо€та стаичка.
† Ќа другата сутрин, докато се разхождах както обикновено из градината ги вид€х пак да пи€т чай на стълбите. ћл€кото ми беше сервирано и ме чакаше. ѕоласках се от вниманието им, но се престорих, че бързам, имам си мои си работи, не съм като т€х посетителка без ангажименти. ¬ърнах се по-късно, след като б€ха изл€зли да пазаруват, мл€кото си стоеше, не б€ха го прибрали, €вно беше оставено за мен. »зпих го и се изтегнах на стари€ шезлонг. “ози път вечер€ха вътре в къщи, готвена храна, а не сандвичи, поканиха и мен. Ќ€как съвсем естествено приеха присъствието ми, чак ми стана неудобно да се натрапвам и след вечер€ се престорих, че си тръгвам. ѕо-късно се прибрах в мо€та си стаичка и пак попогледнах звездите, но все така всичко си беше по старому и нищо не беше наопаки, както те твърд€ха.
†† Ќа трети€ ден им доставиха мебелите - три легла, маса и столове, малко диванче, хладилник. ѕоканиха ме да нощувам у т€х - на диванчето в кухн€та и повече не стана дума за нашето съжителство, все едно знаеха, че това си е мо€та къща. ƒаже малко почтително се отнас€ха. —амо ћалките чудовища б€ха все така шумни, но ми напомн€ха†за моите деца и когато не ми досаждаха ги наблюдавах с удоволствие как се гон€т по тревата и се катер€т по оградата.
† “ой скоро си намери работа и започна да излиза рано, ћалките чудовища тръгнаха на училище, а “€ оставаше в къщата (не можа да си намери работа, защото не говорела езика) и по ц€л ден чистеше, готвеше или седеше на задната стълба, уж да учи, ама всъщност само плачеше тихо. «наех си аз, всичките плачат. ƒобре де. Ќа мен не ми пречи. ƒа си плаче. јз си отивам при шезлонга. јма нещо все не ми е спокойно. Ќе мога да задрем€ докато “€ плаче. ≈дин път се реших и отидох до не€, казах й нещо мило, както успоко€вах децата си като сънуват кошмари. “€ се сепна, изтри си сълзите и се усмихна. «асрами се, че съм € вид€ла разплакана и отиде да прави кафе. ѕо-късно двете пихме мл€ко, гледахме пеперудите как пърхат над цвет€та и мълчахме. ћай тогава станахме при€телки.
† ќт там насетне все б€хме заедно - поливахме заедно градина, помагах й да плеви тревата, правех й компани€ като простира или задр€мвах на диванчето в кухн€та докато готви. √оворехме си. ќбикновено “€ говореше. –азказваше за живота им в далечната страна, откъде са дошли.  ак всичко било различно и колко при€тели имали там, и как се събирали да празнуват заедно, и как ходели на плаж, и в планината. »нтересно м€сто ще да е тази т€хна страна - там зимата била студена и често от небето вал€л сн€г (нещо студено, б€ло и пухкаво, според Ќе€), звездите били различни, абе всичко било наопаки - е, слънцето пак изгр€вало от изток, де, ама къщите гледали на юг, щото северът бил студен (какви глупости!).
† ћалките чудовища се научиха как де не ме дразн€т и пон€кога дори си играех с т€х, както едно време с моите деца. Ќощем често плачеха насън, сънуваха кошмари и аз отивах да ги успоко€. „есто не си из€ждаха вечер€та и ми предлагаха остатьци от храната, което според т€х €вно е про€ва на любезност, така че аз пон€кога приемах. ѕравиха ми снимки и даже се опитваха да ме запознават с при€телите си от училище, но те б€ха все едни кресливи деца, не ми харесаха и аз се научих да ги изб€гвам любезно.
† “ой си купи лодка. √ол€ма радост беше! » започна да ходи за риба и даже често хващаше. јз на риба не мога да усто€. ќбичам миризмата й, обичам вкуса й! «а мен все имаше по малко допълнително - виждаха че € обичам и ми запазваха хубавите парчета. “олкова вкусна и толкова много риба през живота си не б€х €ла!
† —ега като се замисл€, май за първи път откакто децата ми пораснаха и се разпил€ха по света, съм щастлива. Ќе че преди не ми беше добре. ј, дума да не става! ƒобрувах си. јма б€х сама. Ќ€кой път ще си кажем нещо с комшийката, друг път ще се поспри€тел€ с новите наематели, ама все с едно наум, с резерви. “ози път имам семейство. —подел€м. ѕринадлежа.
†† ”ф, ама че глупости! Ќищо н€мам! «ащото те си отиват. Ќали ги вид€х как натовариха мебелите на големи€ камион. » диванчето от кухн€та, дето аз сп€ на него, отнесоха. ¬ърт€т се наоколо и ме викат. »скат да се сбогуваме. ƒа си викат! јз не ща да се сбогувам.  ато не е достатъчно добра мо€та къща за т€х, да се махат. ƒа си се мест€т на новата им къща. “€ ми разказа, че била много по-хубава, слънчева, с гол€ма веранда, където да се препичаш на слънце и много по-гол€ма градина за разходки и игра на децата. » училището там било по-хубаво. ≈, тукашното не било лошо също, ама те тук дошли само за малко, в началото докато нищо не знаели за страната, докато се установ€т, докато се поогледат и си намер€т работа. “ова тук било квартал за новодошли имигранти (те така си викат). —ега вече знаели къде искат да живе€т и какво искат за децата си. » на мен щ€ло да ми хареса там.  ак не!  ато че ли ще тръгна да им ход€ на гости! јз си имам градина и тук. » шезлонг си имам да се препичам. » нови наематели ще си имам още утре. Ќие тука си имаме имигранти, колкото си щеш. ≈, ще се поспотайвам н€колко дни, после ще тр€бва да се опознавам с т€х, да свиквам с техните привички и манджи, ама ще стане. јз това съм го правила толкова пъти и все съм оцел€ла.
† “ой започва да нервничи. √овор€т си нещо бързо и разпалено. ћай “ой насто€ва да тръгват, ден€т вече превал€, дълъг път ги чака. “€ не иска да тръгне без да сме се вид€ли за последно, но най-накра€ се примир€ва.  ачва ћалките чудовища на колата. јз не мога да ги вид€ от тайното си м€сто в стаичката на покрива, но чувам затвар€нето на вратите. ≈дната кола запали и потегли. ѕрав им път! ƒругата кола нещо се бави, не чувам шума на двигател€. Ќе. Ќе е тръгнала още. »зчаквам още малко и излизам да поогледам.  акво ли става? ƒа не би да решиха да остават? Ќе ми се в€рва, ама ще ида да надникна.
† √ол€мата кола с багажа € н€ма, другата кола е натоварена и си стои паркирана пред къщата. “€ седи на стълбите и плаче. “ихичко. —ипала ми е мл€ко, както обикновено по това време. »зглежда иска да ми покаже, че пак сме си при€тели. Ќе мога да € слушам да плаче, показвам се зад ьгьла. “€ ме вижда и си избърсва сълзите, въздъхва дълбоко, като че ли с облекчение. ѕобутва мл€кото към мен, но аз не се приближавам. »скам да разбере, че съм им обидена. ”ж б€хме семейство! ”ж живеехме заедно, а те какво? –ешиха да заминават! ћен н€кой попита ли ме? ”ж си сподел€хме и се уважвахме! јз може и да искам да отида с т€х на новата им къща, да се излежаавм в шезлонга на слънчевата им веранда, да игра€ с ћалките чудовища в гол€мата им градина. ќбаче мен никой не ме попита! —ами си решиха и даже см€тат, че щ€ло да ми хареса. ўе ги харесам аз т€х! ≈дно хубаво ще ги харесам сега! Ќе ви ща мл€кото! ≈й тука ще си сто€ и ще мълча и ще те гледам укоризнено. ј, да видим, сега!
† “€ не помръдва. √леда ме и се усмихва и само от време на време казва по нещо за цвет€та в градината, или за мухата дето бръмчи ей там.  акто преди. ¬се едно нищо не се е случило. ѕрипомн€ ми разни случки - как играехме с малките чудовища, как хващахме заедно щурци в тревата. ¬ремето минава, слънцето се спуска ниско, сенките се прото€ват, но “€ не тръгва. явно не иска да замине без мен.
† ƒобре, де, ще си изпи€ мл€кото. » даже ще се приближа още малко. » даже ще дойда с вас. —амо исках да ме попитате! » аз ви обичам, и аз искам да живе€ с вас, и† ще ти позвол€ да ме хванеш и да ме качиш в колата си, но да знаеш, че хич не обичам да се воз€ и ще крещ€ по път€ и ще се м€там, и ще недоволствам до последно. »... јма какво е това?! «а какво ти е този кашон?! “и в кашон ли ще ме превозваш, бе?! ўе ме опаковаш?! јз да не съм ти мебел!
† отка съм!

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© »забела Ќеделчева Ўопова ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-06-15

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4019  ќтзиви: 4
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
22-11  ъсмет до поискване
22-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
22-11 ясновидката
21-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
21-11 ясновидката
ѕълен списък