Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  ѕоетическа фонетика: асонанс, алитераци€, звукоподражание, звукопис
   огато говорим за поетическата фонетика, за онези особености в звукови€ строеж на поетическата творба, които € откро€ват сред другите словесни изкуства и разговорната реч, не можем да се ограничим
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от dianapetrova
 
 ак един житен бръмбар се научи да лети?
ќблаче от страх
ƒъга
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



ƒиана √очева ѕетрова(dianapetrova)>> ак един житен бръмбар се научи да лети?  
 ак един житен бръмбар се научи да лети?
  ƒиана √очева ѕетрова (dianapetrova)
  –аздел: ѕриказки и детска литература  
ѕреди милиони години житните бръмбари не можели да лет€т. “е имали крилца, но не ги използвали за нищо друго, освен да се предпазват от дъжда. ’ранели се с жито, разхождали се из красивите и уханни полски треви и се радвали на живота. “е се движели бавно и трудно, защото коремчетата им тежали. «атова скакалците лесно ги намирали и из€ждали. Ќа една красива просторна пол€на край днешен Ѕалчик живеел женски€т бръмбар Ѕука. Ѕука наскоро се сдобила със седем малки бръмбарчета, но не била щастлива, защото те н€мало да имат татко. “ой изл€зал един ден от дупката в прогнилото дърво, където живеели, за да търси храна за малките и не се върнал. —игурно н€кой скакалец го бил из€л. Ѕука дълго плакала, но н€мало какво да се направи. “р€бвало да събере сили, за да може сама да защитава и храни малките си. Ќейната добра при€телка калинката  ала живеела под клоните на един шипков храст наблизо и често идвала да € утешава и да й помага.  ала н€мала дечица и копнеела за детски глъч. „есто носела храна за Ѕука и малките, за да не се налага Ѕука да излиза да търси и да остав€ малките си бръмбарчета самички. ќсобено любим й било бръмбарчето  око с тези малки сладки очички и бързи, палави крачета. “ой посто€нно тичал и се въргал€л из тревата и майка му често го гълчала. ≈дин ден  ала отново мъкнела огромно житно зърно за семейството на Ѕука и се била запътила към дупката на прогнили€ стар дъб, където живеели бръмбарите. Ќо на н€колко крачки преди дупката се спр€ла ужасена.  акво да види, дупката била разрушена и стъпкана, а от Ѕука и бръмбърчетата й н€мало следа.  ала се завайкала и заплакала. - ќлелеее, Ѕука, какво е станало с теб и дечицата ти, олеле! ƒокато вдигала шум, почувствала, че н€кой € побутва по гърба. ќбърнала се и гледа -  око. “огава изведнъж завикала: - ”ра, ти си жив, милото ми бръмбарче, жив си! ј аз мислех, че всички сте умрели.  акво е станало с майка ти, с братчетата? ћалки€т  око бил толкова уплашен и слисан, че не можал дума да продума.  ала го погалила и прегърнала и го взела със себе си в сво€ дом под бодливите клони на шипкови€ храст.  око по-късно й разказал как решил да се измъкне навън без да го види майка му и се скрил зад един лист наблизо. » докато сто€л скрит зад него и надничал с едно око вид€л как един огромен скакалец скача върху дупката на семейството му и из€жда майка му и братчетата му.  ала го успокоила, нахранила и приспала, а после се изтегнала на едно от клончетата на храста, откъдето можела да го вижда и се замислила: "—таналото, станало. јми сега какво ще правим? ўе тр€бва да го заведа при друга бръмбарица и да мол€ да го вземат." Ќа следващи€ ден т€ казала на  око: - Ќе се бой  око, тво€та майка и братчетата ти са добре. “е са на небето и те гледат оттам. ƒнес ще обиколим пол€ната и ще ти намерим друга майка. «нам, че отначало н€ма да ти е лесно да € приемеш, но после всичко ще се оправи и ти ще заобичаш новата си майка. ј и аз ще идвам често да те виждам, както преди. Ќали живеем на една пол€на! Ѕръмбарчето  око се просълзило, но какво друго можело да се направи. Ќ€мало си майка, а ако останело само, било изгубено. —какалците щели да го из€дат. » тръгнали  ала и  око да търс€т н€кой житен бръмбар, който да се съгласи да го прибере. —прели се при един, при втори, при трети, но никой от т€х не искал да взима още едно дете в многобройната си чел€д. “ова означавало да се търси храна и за него, малките трудно щели да приемат новото бръмбарче и изобщо само щели да си създадат проблеми. ¬ечерта  ала и  око се прибрали под шипкови€ храст уморени. ўели да продължат на другата сутрин. —ледващи€ ден се повторило същото - търсенето им било безрезултатно. Ќакра€  око много се натъжил, че никой не желае да го вземе и се разплакал горчиво.  ала го помилвала пак и го гушнала. “огава промълвила: - Ќе се бой, детето ми, аз ще ти стана майка.  око, все още просълзен, се обърнал към не€: - Ќо ти не си житен бръмбар, не може да си ми майка - възпротивил се той.  ала преглътнала и отговорила: - ћога и още как. ўе бъда най-добрата майка за теб, дори ще те науча да летиш. ƒругите бръмбари ще те гледат със завист, момчето ми. “и ще станеш най-добри€т бръмбар на пол€ната.  око избърсал очите си с черните си крачета и вече обнадежден, възкликнал: - Ќаистина ли? Ѕлагодар€ ти. » се хвърлил в об€ти€та на  ала. “€ въздъхнала облекчено и се усмихнала. Ќай-сетне имала свое дете, за което да се грижи. “ака и направили.  око зажив€л под шипкови€ храст, а  ала никога не го оставила самичък там.  огато се налагало да излизат, за да търс€т житни зрънца за  око и цветен прашец от цвет€та за  ала, те винаги били заедно.  ала разказвала надълго и нашироко на  око за растени€та и животните, които ги заобикал€т и го научила на много неща, на много повече неща, отколкото можели да зна€т останалите житни бръмбарчета. “ова било така, защото т€ била калинка и можела да лети. ѕо този начин виждала и научавала много повече неща, а и се грижила само за едно бръмбарче, което било доста по-лесно отколкото за седем-осем.  око постепенно израснал и станал гол€м житен бръмбар. “ой знаел много повече от събрат€та си, но стран€л доста от т€х. “е посто€нно му се подигравали, че е сираче и му викали:" алинчо", защото втората му майка е калинка.  ала винаги го разбирала и успоко€вала с много обич. ≈дин ден след като  око се върнал натъжен от игра навън, той € попитал: - ћамо, защо другите бръмбари не искат да си игра€т с мен и ми се подиграват?  ала се поколебала какво да му отговори, погледнала го нежно, помилвала го по главата и го излъгала: - «ащото зна€т, че ти един ден ще се научиш да летиш, а те никога н€ма да могат. - Ќо аз съм житен бръмбар и не мога да лет€ - отронил тежко  око. - Ќапротив миличък, можеш, защото сега тво€та майка не е житен бръмбар като на другите, а калинка - казала с любов  ала. - «ащо ми е да се уча да лет€, така съм си добре - отвърнал бръмбарът с презрение. - јко полетиш ще можеш да отидеш на много пол€ни, да видиш много повече неща и да усетиш вкуса на свободата - а това е недостижима мечта за събрат€та ти. - » какво от това, ако н€ма кой да ме обича и с кого да си игра€ - все още тъжен отвърнал  око. - Ќо аз винаги ще те обичам, сине, а и като полетиш, всички ще искат да си им при€тел. » дори ще тр€бва да си избираш кой от т€х да ти стане такъв. - ƒа тръгваме тогава да ме научиш - казал нетърпеливо  око. —ърцето на  ала се свило. “а как ще го учи? Ќали житните бръмбари не могат да лет€т. ј иначе пък как да го окуражи, може ли едно майка да гледа детето си нещастно?  акво да прави, ами ако сега разбере лъжата й, ще € напусне завинаги. —ърцето й трепнало при тази мисъл. - Ќо, скъпо дете..... - опитала се да го разубеди т€ - още не си готов за това. ј и не мисли, че ще стане от първи€ път, ще тр€бват много усили€ и неуспехи, докато се научиш. - ƒа тръгваме - отс€къл категорично  око. ѕокачили се на най-високото м€сто на шипкови€ храст, а по път€  ала горещо и отча€но се молела Ѕог да й помогне в тази невъзможна задача, с ко€то са се заели. ѕърви€т полет не бил повече от едно кратко падане, но  око не се наранил, защото крилата му били здрави и силни като на всеки житен бръмбар и го предпазвали от силни удари. “ака се случило и втори€, и трети€, и четвърти€ път... Ќо  око не се предавал. ћайка му му вдъхнала твърдата увереност, че ще се справи, макар самата т€ да не в€рвала на думите си. ќт опитите крилата му за€кнали още повече и се удължили.  огато тренирал на зем€та, усвоил отлично самата техника на летенето. ƒокато един ден след многобройни опити не политнал. - ¬иж, мамо, задържам се във въздуха - крещ€л той във възторг, пърхайки с криле.  ала не могла да пов€рва на очите си. Ќевъзможното се случило! «ащото детето й било убедено, че ще се случи и имало ц€лата й любов зад гърба си. —ега вече сърцето й се изпълнило с щастие. “ака преди хил€ди години на красивата просторна пол€на край днешен Ѕалчик един нещастен житен бръмбар бе първи€т, който усп€ да полети. “ой имаше крила, които не могат да лет€т, защото не зна€т, че могат да лет€т. ¬сички останали бръмбари след него започнаха да се учат да лет€т и приеха  око за свой обичан водач. ƒнес можем да кажем, че житните бръмбари могат да лет€т, макар и трудно да се научават като малки. ¬същност като се замислим, невъзможното не е чак толкова невъзможно, когато упорито се опитваме да го осъществим.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ƒиана √очева ѕетрова ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-06-10

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4201  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
12-12 —амотата спи на възглавницата ми
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 ’умор и сатира 2016
12-12 ÷ената на емигранта
ѕълен списък