Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  ѕоези€, проза и верлибър
  „«а писането" е рубрика, ко€то си постав€ нескромната задача да ни помогне да се ориентираме в морето от литературни видове, родове, жанрове, да не потънем в океана на литературните похвати,
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от пинко
 
ѕис, маймуно!
—лънчогледи
“еатрален сезон
”кьо
ƒевойката от развалините
“ри мекици със захар
Ћъки
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



јлекс ƒаниел Ѕолдин(пинко)>>“ри мекици със захар  
“ри мекици със захар
  јлекс ƒаниел Ѕолдин (пинко)
  –аздел: –ј« ј«»  
   ѕред малки€ оранжево червен павилион опашката бе нараснала значително. –анобудни граждани се б€ха наредили за да си куп€т топли, току що извадени от фурната закуски. “е сто€ха сънени и търпеливо чакаха реда си, всеки замислен в проблемите и ежедневните си грижи. —лънцето едва що бе изгр€ло. “о хвърл€ше плахо и неуверено нежната си топлина по топ€щи€ се сн€г и настойчиво се опитваше да събуди и даде живот на малкото асфалтирано площадче в та€ влажна и мразовита февруарска утрин. Ќаредих се и аз на опашката. Ѕ€х огладн€л.
   јроматната миризма на златистите мекици бе едно сладостно и трудно преодолимо за мен изкушение. «ад павилиона се издигаше стара олющена сграда, така добре позната от младостта ми.
   Ќ€кога, преди около двайсетина години, в това славно развиващо се тогава “ѕ  ,премина младостта ми.  акви млади години б€ха.  акви мили, и невъзвратими спомени! ¬ та€ сграда обаче, навремето обитаваше само началството и една малка част от цеховете. “е бълваха съвсем непретенциозната си продукци€ от битови стоки с недобро, но задоволително качество за скромните си покупатели.
   ƒругите цехове пък б€ха разхвърл€ни по крайните квартали на града в стари, полусрутени постройки.  ато правило, тези цехове б€ха оборудвани с мизерен машинен парк и още по-мизерен персонал. ќколо т€х, незнайно откъде изникнали, се навъртаха ежедневно оригинални индивиди от вс€какъв род и вид. ќт време на време ще мине н€кой току що излюпен частник, ще натовари част от продукци€та на новичката си УЋадаФ и ще запраши незнайно накъде под безучастни€ поглед на портиера Ц инвалид.
   “ака беше в онова далечно време, когато частни€т сектор едва що прохождаше, плахо и неуверено, с все още не утвърдените си закони и правила на пазарната икономика. ѕовечето хора обичаха да казват в случа€, Ујбе всичко е далавера!Ф.
   »маше нетърпимост към т€х, но имаше и равнодушие. Ѕеше друго време. Ќо каквото и да беше, за мен бе едно, времето на мо€та младост. Ѕ€х, много млад и много самоуверен, един от баналните труженици на един от тези мижави цехове, където с изблика на младежката си енерги€, наивност и с не съвсем укрепнали трудови навици, се опитвах да въздигна или си мислех, че въздигам имиджа на това иначе не особено попул€рното “ѕ .
   ¬сичко беше като че ли на игра, работата, контактите с хората, несгодите дори и разочаровани€та. ¬сичко беше на игра! –азбира се когато си млад. ∆ивотът май е една гол€ма и лъжлива играЕ
   ќпашката за закуски пълзеше едва - едва напред. “ъкмо удобен момент за размисъл. —помените ми нахлуваха един след друг като пълноводен поток, като €то птици понесени на юг, спомени породени само от вида на една стара сграда, олющена и избледн€ла от времето. Ќе зна€ как дойдоха, н€как внезапно, събудени от една зрителна асоциаци€. ј времетоЕ  ак бързо минава това време, с€каш беше вчера.
   ≈то, л€то е. ѕристъп€м в ранната утрин към ниската бетонна сграда на цеха. ѕосреща ме ¬аско, портиера. ќблечен е в зелена униформа на старшина с една съвсем прилична офицерска фуражка на главата, широка и с черна тока. “ой така се гордееше с не€, че почти не € свал€ше, дори когато имаше почивен ден.
   ѕосреща ме бодро и усмихнато. „удех му се, как е толкова бодър след нощната портиерска см€на. ƒали си отспиваше тайничко? –азмен€ме н€колко думи. “ой не може да произнас€ добре звука У–Ф. »зрича го н€как с превъртане на езика. Ќ€кои го подиграваха заради този му недъг, при което той кипваше от €д и започваше да пелтечи неразбираемо.  акво да се прави, всеки си има нещо не в ред. Ќима всички сме идеални?
   ќпр€н на зелено бо€дисаната входна врата, навл€къл омаслена престилка със скъсано на корема му копче, захилен ме посреща “опчо. “ой е дошъл рано. ѕърва см€на е. ƒебел и шкембест, винаги усмихнат, готов за майтап с оросено от пот чело ми подава ръка за здрависване. —илен е “опчо. ƒа не си му пред очите когато се €доса, а иначе е добродушен и при€тен човек. —ега, поради невъзможност да извърши едно съвсем леко действие за по-слаб човек, да се почеше на м€сто н€къде между плешките и кръста той прави едно комично движение, подобно на бивол изпохапан от насекоми. “рие си гърба в ръба на вратата нал€во и над€сно, спира за момент и след това продължава с ново настървение.  акво да се прави като дебелата му ръка не може да достигне по никакъв начин въпросната сърб€ща го точка на гърба.
   –азмен€ме н€колко шеговити думи като за Уƒобро утроФ и се шмугвам в полутъмни€ коридор. ѕовечето лампи от дългата редица на тавана са изгорели. “ъкмо за мен работа. «адължението ми е да ги смен€вам. «авивам вд€сно към мъжката съблекалн€. Ѕратовчедът ћагдата налива малка бутилка с вода на чешмата. »нтересно! “а той въобще не пие вода. ѕие само бира. Ћични€т му рекорд е петнайсет бири на см€на без да ходи до тоалетната.
   - ƒобрутро Ѕратчед! Ц поздрав€ва ме усмихнат и заглажда дълги€ си опушен от тютюневи€ дим пшеничен мустак.
   Ц »мам нещо за теб. ≈ла след малко към мен.
   - ќ  ей, Ѕратчед! Ц отвръщам му в същи€ тон. Ц “ова УЅратчедФ си му е един дежурен лаф, нещо като неизменната дървената патерица, ко€то силно повдига д€сното му рамо.  ато млад се е опитвал да скача в движение от влак и липсата на десни€ крак му е мил спомен от то€ подвиг.
   ќбличам тъмносин€та омазнена престилка, набутвам отвертката и клещите в скъсани€ джоб, нахлузвам полуразпадналите се от машинното масло обувки и се запътвам към машинната зала. ќттам се носи сладникавата тежка миризма на разтопена пластмаса.
   ћонотонни€т шум на големите машини мигом ме блъсва в лицето и окончателно доразсънва. Ќ€къде в дъното на малката зала, през задимени€ въздух, съзирам ÷ено. «апътвам се към него. “ой е сериозен както винаги. —лаб, добре избръснат. ѕрес€га се с д€сната ръка и отлепва отливката от матрицата. —лед това натиска бутона на пулта и менгемето на машината се хлъзга меко напред за да повтори безконечната си операци€. Ћ€вата ръка на ÷ено е отр€зана до мишницата. “ова не му пречи обаче да си помага и с не€ при работата.
   -  акво става, върви ли машината? Ц задавам въпроса си към него колкото за да започна разговора.
   - Ќе върви то€ пустин€к! Ц “ова беше дежурната дума на ÷ено, що се отнас€ до техника и машини. ѕоради това и името му се спр€гаше пон€кога с упоменатата дума.
   Ц ¬иж каква чернилка излиза! Ќали си учен човек, хвърли и едно око, от сутринта се мъча.
   - Ќали знаеш, че не съм по технологи€та, за не€ си има техноложка. «а мен машината върви.
   - “о пък е една техноложка. –уска курва! ѕустин€к!
   - Ў-ш-т! „е не отговар€м! «а руснаци не се говори така! Ќали ни са брат€!
   - ѕустин€ци! Ц Ќе мисл€ да спор€ с ÷ено затова продължавам с огледа на техниката.
   ќгледът ми естествено продължава към красавицата ћилена. “€ работи на една от големите машини. »нтересно е, че машината на ћилена почти никога не спира от авари€. –азбираемо е. ¬ниманието към нейната машина винаги е по-гол€мо, като към жената. ’ей, добре е да си хубава жена на то€ св€т! ¬инаги ще ти върви машината! ўе върви и ще пее!
   ћилена ме поглежда д€волито, точно така както поглежда и всички мъже от поддръжката. “€ на това и разчита, на погледа и на големи€ си бюст. ¬се едното от двете ще свърши работа. «аковавам се на интимна дължина разсто€ние от въпросни€ бюст и започвам съвсем невинен разговор за времето, неудобствата на първата см€на и други още по-невинни неща. ћилена обаче не е глупава. «авърта се леко, колкото да придаде обозримост и на останалите интересни атрибути на женското си т€ло. ”смихва се мило и се навежда леко за да предостави възможност да усет€ омайващи€ и парфюм.
   ƒа си призна€, не ми се мърда от нейната машина, но се налага. ѕогледът на »цо-јлата е вторачен в мен. “ой работи точно отзад и винаги когато н€кой се доближи до не€ изпитва лютата ревност на тъпи€ грозник. „е е елементарен и тъп тип всички го знаеха, а че е грозник се виждаше на€ве без да се об€сн€ва допълнително.  ъм него въобще не възнамер€вах да минавам. “ой забел€за това и тръшна с озлобление кофата с машинното масло на зем€та.
   ќбходът ми по огледа на машините май свърши. ј, да Ѕратчеда-ћагдата нещо искаше да ме види. я да ида към него.  ой знае за какво се е сетил. ћинавам между редиците машини и се озовавам зад гърба му. “ой е седнал на един висок върт€щ се стол, опр€л е патерицата на малката масичка и куфее.
   ¬ момента в който ме забел€за се усмихва и мазно започва.
   - ≈дно радийце съм донесъл. ¬ързах му една дълга антена, а то взе че € удари гръмотевица и отрочето млъкна. ўе го погледнеш ли? „ерп€ Ѕратчед! —амо да мине ÷иганката и ще дойдеш да пийнем по една бира. “ук са в торбата! - ѕропуснах да спомена, че ÷иганката означаваше пр€кора на началника на цеха. “ой не обичаше да се кара. √овореше меко, умолително, с€каш ти се моли циганка. ј иначе ако му оспориш на думата наказваше безапелационно.
   - Ќали знаеш, че не пи€ през работно време. — ток работ€! ўе ме тресне и мен та н€ма да могат да ме съберат и по чертеж.
   - ƒобре де, добре! ўе ударим на момчето едно фото. “ака става ли?
   - —тава бе Ѕратчед! ƒай радиото! Ц съгласих се мигновено защото знаех, че той практикуваше фотографи€та от дълго време съвсем професионално. “€ му носеше допълнителен доход в почивните дни. „есто го виждах в неделите по сватби, подпр€л се на патерицата с отворена калъфка на фотоапарата, мотаещ се около сватбарите. - У ажете зеле!Ф . У’а така!Ф. Уѕрекрасно бе майка му стара, какви сте ми хубавци всичкитеФ. Уўе стане една снимка, фантази€!Ф. У’айде сега, ще дадете по три левчета на парче, че и јсан е ора. “р€бва да се купуват про€вители, фиксажи!Ф. Ц “ова б€ха неговите паметни реплики към веселите сватбари. Ќикой не се скъпеше, бъркаше по джобовете и плащаше. У—е ла ви!Ф Ц както обичаха да казват французите.
   ќставих Ѕратчеда да куфее и се запътих към УƒупкатаФ. “ова беше нашето м€сто, тоест моето и на моите колеги, м€стото за отмора и за сладките приказки. “ам между другото се вършеха и ремонтите на дребната техника и на частпрома далеч от очите на ÷иганката.
   УƒупкатаФ представл€ваше едно малко помещение с размери три на четири метра сковано от шперплат, закътано в едини€ ъгъл на цеха, където машинни€ шум се намал€ваше до поносими децибели. » при най-доброто желание вътре в УƒупкатаФ не можеха да пребивават повече от шестима човека. ќтворих вратата и вл€зох. “опчо вече се бе разположил край малката масичка и беше наредил пуловете на таблата.
   - ’айде, че нещо сънувах хубав сън. ÷€ла нощ хвърл€х чифтове. ƒай да видим дали показва в€рно.
   - Ќали знаеш, че имам лош поглед.  ато погледна зарчетата, както и да ти се завърта ръката, чифт не излиза.
   - ƒавай, давай докато не са ме викнали да смен€вам матрица! Ц “опчо е нетърпелив и малко нервен. —лед н€колко минути обаче се успоко€ва. Ќаистина му върви на чифтове. јз обаче не го взимам навътре. »гра е.
   - „у ли за новото гадже? Ц “опчо бе вдовец и женски€т състав в цеха не му уб€гваше от погледа.
   - —тудентка! ≈дно парче е, да ти се завие св€т. Ќещо го изпокъсали на изпитите и сега тр€бва да си отработи н€колко месеца за да може да продължи. “акъв е закона. Ѕаща му го набутал с връзки в чистачната бригада.  ак ли издържа в то€ пчелен кошер, не мога да разбера.
   - √адже казваш? Ц проговар€м разсе€но. «арът наистина не ми върви. —ън€т на “опчо май ще излезе верен. “ой хвърл€ чифт след чифт, смее се, от време на време вади носна кърпичка и бърше непрекъснато запотеното си чело. ѕот се лее навс€къде от него. ћного е пълен и нещо му се е объркала телесната регулаци€.
   - ’айде стига! Ц казвам. Ќещо ми писна. ѕък може и да надникне ÷иганката. Ќали знаеш , че не разрешава да се играе табла в работно време.
   - ќще една тройка и свършваме! Ц моли се ентусиазиран “опчо. Ц Ќе ми се иска да му чуп€ хатъра.
   »зкарваме още една игра и “опчо затвар€ таблата. ¬ече наближава десет часа. “ова е времето за задължителна почивка. ќт към залата на чистачното гълчавата се усилва. ≈дна част от жените излиза на двора пред цеха, да се погре€т на топлото слънце и да подишат чист въздух, освободен от така наситената, проникваща навс€къде миризма на пластмаса. »злизам и аз.
   Ќови€т елемент веднага ми се набива на очи. “ова е едно дребно миловидно моме с разкошна гъста черна коса и тънки удължени вежди. ѕод т€х искри един дълбок поглед в който ако се загледаш и аха, готов си.  акво става бе майка му стара, казвам си наум. ћай “опчо бил прав. —тудентчето се оказа готино. »ма вкус то€ “опчо. Ќищо не му уб€гва от погледа.
   ѕр€в€ един лек нехаен пасаж по двора с една интересна крива ко€то уж по неочакван начин ме отвежда в близост до сладура. ј сега тр€бва да го заговор€Е
   - Ќе съм ¬и виждал друг път. Ц пускам уж нехайно предварително подготвената си реплика. Ц ћомето ме поглежда с интерес. ќказва се доста разговорливо. —мен€ваме темите на разговор една след друга. „увам интересни подробности за житейските му проблеми, за студентски€ живот в —офи€ и т.н. Ќай накра€ попадаме на истинската тема. “емата за музиката ко€то еднакво вълнува и двама ни. —ладурът много обичал музика. Ќеверо€тно! јми и аз също! ƒавай тогава бе братче, какво чакаш.
   - “и€ дни записах едни парчета, диско та те пребива.  ато започнеш с Ѕони ≈м та стигнеш до —анта ≈смералда. “ърс€ си компани€ за слушане. Ц  азах го по такъв начин, както само аз си знаех, така че да н€ма отказване.
   - —ериозно! ќтдавна не съм слушала —анта ≈смералда. Ц откликва мацето.
   - јми тогава хайде след работа у нас!
   - ƒобре! Ц Ѕре, бре обича музика! Ќещо запърха там, н€къде вътре в мен, където медиците казвали, че било сърцето. —ладостна топлинка се разл€ по ц€лото ми т€ло, леко погали мъжкото ми его и като че ли породи н€какво чувство трудно описуемо но нормално за млади€ мъж. - ƒа бе! “ака се започва! ƒа става каквото ще. У—е ла ви!Ф Ќали така казваха французите!
   Ќ€ма да об€сн€вам как мина останалата част от работни€ ден. ћай не си заслужава. —ъвсем безинтересно. ѕо безинтересно от колкото в другите дни. »злишно е да казвам, че чаках то€ ден да свърши по бързо. » той свърши.
   —то€х нетърпеливо на външни€ портал на цеха. ќт време на време подритвах по н€кое камъче колкото бързо да минава времето, а окото ми все в цеховата врата. ћацето се по€ви ненадейно, си€йно и засм€но, да не му се нагледаш.
   “ръгнахме към дома, весело бъбрейки на вс€какви теми. ћоментът беше май доста подход€щ за гости. ћайка ми отработваше втора см€на, а бащата бе н€къде в командировка, ко€то никой не знаеше кога ще свърши. ¬л€зохме. Ќастаних гостенката удобно във фотьойла и пуснах новата си самоделна стереоуредба.
   «асвири едно страхотно диско, не зна€ как да се израз€. «аписите б€ха минали през трета ръка и по неведоми пътища б€ха стигнали до мен. ћузиката наистина бе много актуална. Ќай-гол€мата дискотека в града въртеше от седмица тези най-нови парчета. ћалко хора б€ха ги слушали. ‘инес! ћацето примр€!  ато добър домакин припнах до кухн€та за да приготв€ н€какви сандвичи за хапване. ƒецибелите б€ха €ки. “ъкмо както ехт€ха в УЅурканаФ, споменатата вече модна дискотека. Ћеле-е-е! –азтупка ми се сърцето!  еф!
   ¬лизам в хола, а мацето не седи на канапето а леко и тънко танцува н€къде между бюрото и аудиоуредбата. “утакси се включих в акци€та. ѕоказах и мо€ стил на игра.  акто повечето зна€т, при диското има толкова стилове на игра колкото са звездите по небето. ¬секи си изработва сво€, при тренировките на дансинга. »гра€ си значи аз унесен, та чак до момента когато започна страхотни€ хит на Ѕони ≈м , У–еките на ¬авилонФ.
   ¬ този момент не издържах, пресегнах се с она€ ми ти дълга ръка и гепих мацето през кръста. —андвичите безславно изстиваха на салонната масичка. Ќие си правехме играта леко, бавно, потънали в прекрасни€ музикален водопад. Ќе беше трудно да смен€ касетката с подход€щите за случа€ балади на Ќазарет. ѕо нататък вече май трудно започнах да бистр€ нещата. —ъзнанието в такива моменти изключва и отдава предимство на емоциите. ≈моциите!  акво ли не прав€т тези емоции! ¬ случа€ направиха логични€ ход, сиреч отведоха ни до леглото.
   ÷елунах мацето а то замр€. ≈, н€ма връщане назад. “ъркал€хме се полуголи на това не съвсем меко и удобно легло, ома€ни от баладите. √алех, целувах, пак галех и пак целувах. » така до безкрай. ћузиката се лееше нежно. ѕрокаралата ми брада вече бе солидно протрила бузите на девойчето. Ќе можех повече да издържам. ѕотърсих бедрата му. Ќежни€т таз се виеше под мен неудържимо. Ќапрегнах т€ло в един решителен миг. ћомичето изхлипа под мен и ме прегърна силно. “огава се разл€ она€ омайваща топлина ко€то всеки мъж изпитва в подобен миг.
   ≈нергичните сластни движени€ не можеха да спрат по никакъв начин.  акво става бе пич! ћай за първи път една жена те запалва по такъв начин.
   Ќ€къде на външната врата започна да се чука. «атаихме се в очакване. „укането продължи по насто€телно и премина в силно хлопане. Ѕащата май се връщаше от командировкаЕ
   „укането продължи още по-насто€телно. —треснах се. Ѕеше дошъл мо€т ред на опашката за закуски. ѕродавачката вид€ла замечтаната ми физиономи€ бе решила да ме върне на зем€та и насто€телно чукаше с металните щипци по ламаринени€ тезг€х.
   -  акво ще обичате господине? - «апита т€ усмихната.
   - “ри мекици със захар! ѕо-препържени и с повече захар, нали разбирате?
   - √о-о-отово! «апов€дайте!
   - ћерси! Ц отвърнах зама€н, все още под впечатлението на спомена.
   ћекиците наистина б€ха чудесни. √орещи, с много захар. «ахапах едната и по брадата ми потече тънка струйка мазнина.
   ѕогледнах разсе€но, за последно старата сграда и тръгнах към площада. «ад него по последни стечени€ на обсто€телствата се намираше фирмата в ко€то работех понасто€щем. —лънцето напичаше нежно асфалта и топеше пр€сно навал€ли€ през нощта сн€г. ∆ивотът продължаваше.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© јлекс ƒаниел Ѕолдин ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-06-07

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 3917  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-08 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
20-08 ѕоези€ 2015
20-08 –ибен буквар /1824 г/.
20-08 –ибен буквар /1824 г/.
20-08 13 черни котки
ѕълен списък