Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  “ърс€ »здател 2012
  “ози конкурс има само една цел  - да ¬и научи да бъдете професионални автори. ƒа се научите да не се срамувате да се саморекламирате и да престанете да чакате тихо в ъгълчето да ви откри€т. ƒа
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от simon martin
 
ѕ–»я“≈Ћ »
√≈Ќ
ј‘ќ–»«ћ» «ј ∆≈Ќ»“≈
Ѕ–јƒј“ј »—“ќ–»я
«–≈Ћ»ўј
„ј—ќ¬Ќ» Џ“ Ќј ћќ’јћ≈ƒ
Ѕќ√ј“—“¬ќ
ј‘ќ–»«ћ»“≈ Ќј SIMON
√–≈ЎЌ»÷ј“ј
Ћќѕј“ј » —јѕ
«ќƒ»ј јЋЌ» ќЅя¬»
Ћј«≈–Ќј ЋёЅќ¬
ўј—“Ћ»¬≈÷
»«ѕќ¬≈ƒ
ЎјЎћј“ј
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—ветослав –айков ѕейчев(simon martin)>–азкази>√ќ¬ќ–яўќ“ќ  ”„≈  
√ќ¬ќ–яўќ“ќ  ”„≈
  —ветослав –айков ѕейчев (simon martin)
  –аздел: –ј« ј«»  

††††††††††††††√овор€щото† куче
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††
††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† - разказ -

†††† ќтворих пощенската кути€ и вид€х, че освен вестник вътре има и н€какъв плик. Ѕеше писмо за сина ми. Ќ€маше марка, а само печат от ¬оенното окръжие.  райно време беше. ѕовечето от при€телите му б€ха получили вече повиквателни и ето, че и него го потърсиха най-сетне.
††††  ачих се в апартамента, поставих писмото на масата и зачаках да се прибере
. Ѕ€х
притеснен от това как той ще приеме новината.
††††
ќколо об€д го чух да отключва входната врата и след малко влезе във всекидневната.
††††
- ƒобър ден!...  акво се е случило? - попита той, забел€зал напрегнати€ израз
на лицето ми.
†††† - ѕолучи се писмо за теб. Ц и посочих към масата.
†††† ¬зе плика, огледа го бегло и бързо го отвори. –азгъна листа и се зачете.
†††† - ¬земат ме в арми€та. “ова е... ј ти изглеждаш така, като че ли ти ще ходиш в казармата. «а мен ли се притесн€ваш?
††††
- јми не знаех как ще реагираш... ѕо мое време н€кои се радваха, защото хората казваха, че който не е служил войник не е истински мъж. Ќо пък други които се считаха вече за мъже ги беше €д, че ще им ограб€т най-хубавите години напразно... “огава службата беше две или три години... Ќе като сега -
кратка и лека. ј ти какво мислиш?
†††† - ¬сичките ми при€тели влизат в казармата. јз, ако остана навън какво ще прав€ без т€х сам? ѕък и мисл€, че ще ми е интересно. —игурно там ще науча много нови неща... „ува се, че може би съвсем скоро ще премахнат задължителната служба... ј ти къде си служил? «ащо никога не си ми разправ€л за тво€та служба?
†††† - “р€бва да запомниш сине, че историите и разговорите за казармата никак не се харесват на момичетата и жените. “ози св€т е непознат за т€х и аз затова съм се въздържал да говор€ за годините ми в арми€та... ј и ти никога не си ме питал.
††††
- Ќо сега сме сами! ’айде, разкажи ми. “р€бва да имам н€каква база за сравнение. ћоже би тогава казармата е била гол€ма тъпоти€, а?
††††
- ƒобре, но какво точно искаш да ти разкажа и от къде да започна?
††††
- јми, по-главното и интересното... «апочни от времето когато си завършил училище и си бил като мен Ц на моите години...
††††
УЌа неговите години... “ова беше толкова отдавна, а като че ли беше вчера...Ф Ц помислих си аз и поласкан от молбата му и от това, че има какво да му разкажа започнах сво€ разказ.

†††† ... » ние като вас бързахме да завършим училище и да се понесем по течението на живота. Ќо щом това стана, като че ли най-хубавото остана зад нас.
††††  огато ми връчиха дипломата за среден техник по радио и телевизи€ от техникума се запитах: Уј сега на къде?  ъм н€кой забутан сервиз или към университета?... јбе, € да взема да си поживе€ това л€то, пък после ще видим.Ф Ц рекох си аз и запраших към морето. ј там като ме грабна живота, забравих да се прибера. —амо че, от ¬оенното окръжие не б€ха ме забравили и един телефонен разговор с д€до ти сложи край на моите удоволстви€ и подвизи край моретоЦ получил б€х повиквателна за казармата... и се върнах.
†††† ћислех, че службата ми ще е свързана с професи€та, ко€то б€х усвоил. ћоже би радиолокатори или нещо такова. —амо че... ме взеха граничар. /“огава границите се пазеха от арми€та, а не от гранична полици€ като сега./ » то не какъв да е граничар, а водач на куче. ѕосле Ц клетва, два месеца школа в Ѕерковица и ме запокитиха с кучето чак в –езово - на турската граница. “ъжна истори€. ≈динствени€т светъл лъч в не€ беше кучето ми ¬ихър. —упер обучено и страхотно умно с един-единствен недостатък Ц не можеше да говори.  ато си помислих, че разни празноглави птици го могат това, а ¬ихър Ц не, реших да поправ€ тази несправедливост. ”дарих един телефон до дома и поръчах да ми изпрат€т веднага в колет практическата ми дипломна работа. —лед седмица го получих. “ова бе миниатюрни€т ” ¬ радиотелефон /тип уоки-токи/, който б€х конструирал като ученик.
†††† ¬еднага монтирах едини€ апарат от вътрешната страна на нашийника под врата на кучето. √ъстата му и дълга козина го скри напълно и той бе незабележим. ќставих ¬ихър на плаца, а аз с други€ апарат се скрих зад бараките и оттам започнах да му давам команди. ќтначало кучето се заозърта учудено, че чува гласа ми почти до ушите си, а не ме вижда. Ќо изглежда играта му хареса и след н€колко опита започна да изпълн€ва командите безпрекословно. ѕолучи се нещо като дистанционно управление.
††††
ƒаже вече си представ€х, че ако преследваме н€какъв УбандюгаФ край браздата и изведнъж това 60-килограмово куче скочи насреща му, изръмжавайки /с мо€ глас/ УЌе мърдай!Ф, Уўе те из€м!Ф той щеше да напълни гащите от шубе.
†††† «агубих още н€колко дни, докато го приуча да различава и изпълн€ва командите ми само когато се отнас€т за него и да не реагира когато говор€ на други чрез апарата под врата му. Ќикой още нищо не знаеше. —лед н€колко дни, връщайки се от нар€д, вид€х артелчика понесъл две щафети Ушпек саламФ да пресича плаца към кухн€та. ¬еднага откачих повода на ¬ихър и дадох команда:
††††
- ƒръж! Ц ј за да не го атакува, веднага подадох втора Ц ѕази!
††††  учето проб€га разсто€нието от 30-те метра почти мигновено, оправдавайки напълно името си. ѕрепречи път€ на артелчика и застана в стойка пред него изръмжавайки предупредително. јз се прикрих и включвайки радиотелефона, чух гласа на войника.
†††† - «нам те... “и си ¬ихър, нали? »скаш салам, но той не е за теб. ’айде, пусни ме да мина... Ц и понечи да го заобиколи.
††††  учето изръмжа страшно и оголи големите си зъби, а аз в този миг произнесох приглушено в микрофона:
†††† - Ќе мър-р-дай... Ц тук ¬ихър изла€. Ц ƒай сала-а-ма... Ц продължих в същи€ тон аз, а кучето изръмжа отново страховито.
†††† »зглежда илюзи€та, че кучето говори, е била пълна, защото артелчика се втрещи. »зпусна едната щафета и зина от изумление. ѕосле се врътна бързо и хукна с вик обратно към артелната, като пелтечеше несвързано:
†††† - √овори... говори бе!  азвам ви, то говори! ≈лате да чуете! √овори...
†††† Ќ€маше време за губене Ц прошепнах тихо нова заповед:
†††† - јпорт /донеси/! Ц и мо€т четириног при€тел захапа послушно салама и ми го донесе. ѕод прикритието на храстите се приближихме внимателно да видим какво ще стане по-нататък. “ъкмо навреме. јртелчика се по€ви отново, този път заедно с фатмака, като продължаваше да об€сн€ва силно възбуден:
†††† - ≈то, тук ми каза: Уƒай салама...Ф Ц ръкомахайки заповтар€ Ц “о говореше, малко неразбрано, но говореше ви казвам... Ц и се обърна към насъбралите се граничари, с€каш търсеше от т€х подкрепа за думите си.
†††† - ј къде е сега саламът? Ц строго попита старшината.
†††† - јми, не знам. —игурно то го е взело Ц заозърта се артелчикът.
†††† - “ака значи! √овор€щото куче е взело салама, а? “и на кого ги разправ€ш ти€? »з€л си салама, а сега лъжеш старшината, а? ћирно! ≈дин месец без отпуск! Ц раздаде правосъдие на м€сто €досани€т фатмак.
†††† –аботата стана дебела и аз се показах със салама в ръка и кучето до мен. ќб€сних всичко и направих нужната демонстраци€. — ¬ихър ги оставихме с широко отворени уста и очи. √ол€м см€х падна и заповедта естествено бе отменена с препоръка Ц все пак да не превръщаме заставата в цирк. ј слухът за говор€щото куче ¬ихър бързо обиколи съседните застави. » тъкмо когато беше на върха на славата си, се случи нещастието. ѕри нощен обход един уплашен новобранец, без да изчака отговора на паролата прибързано стрел€ по нас. јз се отървах без драскотина, но ¬ихър бе ранен в крака. ќправи се бързо, дори не куцаше, но уставът забран€ваше ран€вано куче да работи на браздата. “ака ни откомандироваха и двамата в —офи€ Ц в охранителната рота.
†††† ѕреживели какво ли не, ние б€хме неразделни дори през отпуските. “ака беше и през она€ събота. Ѕавно минахме през градинката пред халите и събрали възхищение в погледите на деца и възрастни вл€зохме в закусвалн€ У—офи€Ф да об€дваме. ќставих кучето до една от свободните маси, а аз взех празна табла и се наредих сред чакащите Ц предимно студенти.
†††† Ќ€маше гол€м избор и взех супа топчета, телешко с ориз, хл€б, салата и реване. ѕлатих на касата и отнесох всичко при ¬ихър, който ме чакаше възпитано. “огава вид€х, че съм забравил прибори и отидох да си взема.  огато се върнах Ц какво да вид€?! ≈дин негър седнал на мо€та маса и €де супата ми, набивайки едри хапки хл€б. У—игурно е н€кой от африканските студенти, които избутват криво-л€во у нас, а като се върнат в родината си стават министриФ Ц помислих си аз. Ќещастник! “р€бва доста да е закъсал, щом се храни с остатъци в закусвалн€та. Ќо все пак това не б€ха остатъци, а мо€ об€д. ∆алко за супата! ¬ихър остана без любимите си топчета. ѕогледнах към кучето, а то с€каш възмутено от вида и постъпката на африканеца, беше обърнало гръб и з€паше по другите маси.
†††† —еднах на стола срещу тъмнокожи€ и дръпнах таблата с об€да си към мен, като великодушно му отстъпих наченатата супа. “ой престана да €де и каза бързо нещо на френски. ћакар да го б€х учил този език в училище, нищо не б€х научил и естествено нищо не разбрах. ѕомислих, че ми се извин€ва за грешката си.
†††† - ’айде, хайде, от мен да мине. јз съм войник и знам какво е глад. Ћапай и б€гай Ц казах му аз, докато свал€х намордника на кучето. “ой го погледна бо€зливо и €вно неразбиращ български, отново загреба усърдно с лъжицата.
††††  учето се опита да привлече вниманието ми към н€ко€ от съседните маси, но аз си имах достатъчни проблеми с „ерньото и ако не внимавах, той щеше да излапа всичко. јтакувах смело телешкото с ориз, като от време на време подавах по н€кой неоглозган кокал на ¬ихър. ¬ид€х как жълто-черните очи на африканеца се насочиха лакомо към салатата и възмутен от нахалството му, го прес€кох:
†††† - ј, не! —тига ти толкова аванта! Ц и светкавично се справих с не€.
†††† “ой пак започна да ломоти нещо на шибани€ си език, но като вид€ как кучето ми с едно щракване на челюстите схруска един внушителен кокал, млъкна. ƒали от бързината или заради кучето, цели€ се изпоти и бръснатата му глава лъсна като тиган. —вършихме почти едновременно Ц той със супата, а аз с второто. ќказах се по-бърз с частица от секундата и усп€х да измъкна реването изпод хищните му ръце. –€знах го на две и подадох едното парче на ¬ихър, а другото напъхах в устата си с чувството на победител.
†††† јфриканецът се изправи нахален и недоволен и пак взе да каканиже неразбираеми думи. јз също се изправих.  учето заръмжа тихо, но заплашително. “ой погледна кучето, после огледа парадната ми униформа и съзр€л войнишки€ нож на колана ми, млъкна. ¬ид€х страх в мътните му очи миг преди да изб€га. √орки€! —игурно ме беше взел за полицай с това куче и с тази униформа. ј че имаше страх от полицаи и кучета, не ще и дума. явно в т€хната черна държава €ката ги тупат.
†††† —ъбрах всичко на таблата и се обърнах да € отнеса. » тогава... “огава вид€х на свободната маса зад мен кротко да ме чака таблата с мо€ об€д: супа топчета, телешко с ориз, хл€б, салата и реване без прибори.
†††† ѕогледнах ¬ихър, а той с€каш наистина ми проговори: У ато не знаеш френски, аз исках да ти кажа и те дърпах, но ти държеше на вс€ка цена да из€дем об€да на африканеца, така че не ми се сърди. ѕък
Е
и на мен той не ми беше симпатиченФ Ц и като че ли ми намигна при€телски.
†††
†††† ѕревивайки се от см€х синът ми хвана телефона, а аз отидох в кухн€та да приготв€ об€да.
††† - » аз получих повиквателна за казармата. “ам било щур купон... ўе ти разправ€м като се видим... Ц дочух го да казва все още смеейки се на при€телката си.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††—ветослав ѕейчев
††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††/ Simon Martin /
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† E-mail:
simon_martin@abv.bg
††

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —ветослав –айков ѕейчев ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-06-07

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: –азкази
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
√ќ¬ќ–яўќ“ќ  ”„≈
 
  ѕосещени€: 4298  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
14-12 ѕроза 2015
14-12 ÷ената на емигранта
14-12 Ќа ръба на света
14-12 ѕроза 2015
14-12 ѕроза 2015
ѕълен списък