Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  ќсновни грешки, при издаването на книги
  “ова тр€бваше да е дългоочакваната стати€ как се рекламират книги. Ќо се оказа, че докато стигнем до не€, се налага да се об€сн€т множество грешки при оформ€не на книгата, допускани от авторите.
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от wizard
 
Ќедовършено летене
ƒа сънуваш, че сънуваш, че си мъртъв
ѕогледът на мъртвите
”смивка в полунощ
—амотен ли е в€търът?
ƒуша на кредит
„ерните рози
ѕомн€
ѕът€т към јда
ќтмъщението на гарвана
Ѕащата
“ринадесетата глава
ћракът и дъщер€ ми
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—ибин —имеонов ћайналовски(wizard)>>Ѕащата  
Ѕащата
  —ибин —имеонов ћайналовски (wizard)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
Ќад јйрънвил полека-лека започваше да се смрачава. ћного обичах точно тези мигове, преди по небето да започнат да изгр€ват бавно, една по една, €ркобелите звезди, каквито могат да се вид€т само в такъв планински град, закътан в дълбоката провинци€ на ёжна ƒакота. “очно тогава винаги излизах от дома си и тръгвах по улиците, без да обръщам внимание на никого: нито на профучаващите покрай мен автомобили, нито на минувачите, нито дори на дрогираните хлапета, които вече ми изглеждаха като част от пейзажа. ѕросто върв€х и се опитвах да изчист€ съзнанието си максимално, до краен предел, така, че вътре да не остане нито една излишна мисъл освен онази, ко€то все още, дори и след толкова време, продължаваше да не ми дава покой дори и насън и все още ме караше да се буд€ през нощта, обл€н в ледена пот. ќнази, заради ко€то пон€кога връзвах ръцете си и слагах черна кърпа на очите си, преди да засп€, понеже не б€х сигурен какво мога да направ€ в сън€ си. ќнази, ко€то съвсем скоро (сигурен съм в това) щеше да изчезне. » тази вечер не виждах причина да измен€ на ритуала си, затова обл€кох изтъркано кожено €ке и протрити на коленете дънки, за да не би€ на очи, вързах косата си на опашка и изл€зох навън. ѕо улиците се разхождаше мрачен и хладен в€тър. „удесно, тъкмо щ€х да си имам компани€. “ръгнах, без да знам накъде ще ме отведат краката. ќпитах се да се "изключа" по н€какъв начин, за да не чувам какво бъбр€т хората, покрай които минавах. „естно казано, ми беше доста трудно, понеже ц€л град говореше за последното, засега девето убийство, накарало всички (освен мен) да заключват вечер вратите на къщите си с по десетина ключалки и катинари. ѕосто€нно дочувах едно и също име Ц —колети, —колети, —колети... ƒа бе, как иначе: та нали —колети бе босът на този град, нали нищо не ставаше без негово разрешение, дори шерифът му звънеше на мобилни€ телефон, преди да отиде до тоалетна, нали —колети бе този, който не се вли€еше от никого и нищо, за да извърши това, което си беше наумил... ј сега н€кой бавно, но сигурно избиваше най-верните му хора един по един. », да ви кажа, убийствата б€ха много странни. ќтначало полици€та си мислеше, че в случа€ става дума за н€каква гангстерска война от доста сериозен калибър. —амо че, доколкото знам, гангстерите обикновено прав€т на решето съперниците си с куршуми 45-и калибър, хвърл€т ги с бетонени ботуши в реката или пък им прер€зват гърлата с бръснач. ¬ъобще има н€каква показност. “ук обаче такава липсваше... за сметка на мистериозността. ѕървото убийство (тогава всъщност никой не знаеше, че става дума за убийство) бе на лични€ бодигард на —колети. Ќ€кой, както се оказа впоследствие, му бе пуснал доста силен волтаж електричество през сърдечни€ стимулатор. »ли поне до такова заключение стигна съдебни€ лекар след аутопси€та. ƒвама от братовчедите на —колети пък умр€ха, понеже кръвоносните им съдове се б€ха... свили. Ќ€ма как да ви го опиша по друг начин. Ћекарите се кръстеха и повтар€ха, че подобно нещо не са виждали нито веднъж в практиките си. ѕредставете си вена или артери€ с размерите на игла за шиене... Ќе е чудно, че шайката на —колети беше бутнала на акъл. ј неизвестни€т продължаваше да ги избива един по един. ѕри това убиецът про€в€ваше неверо€тна изобретателност. ѕредпоследната жертва, говореха слуховете (и, честно да ви кажа, всички им в€рваха!), била намерена в леглото си, кротко заспала, без никакви следи от насилие. ¬ общи линии всичко изглеждало нормално, само дето н€как си ръцете и краката му били разменили м€стото си. Ќе, не ме разбирайте погрешно, не че н€кой му ги е бил отр€зал и сменил Ц с€каш √оспод така го е бил създал! јутопси€та открила, че всички сухожили€ и мускули са били там, където тр€бва... само че не точно на тези органи. ≈, ако става въпрос за палмата на първенството, т€ определено се държеше от 24-годишни€ син на —колети Ц последната жертва, открита вчера в тоалетната на кръчмата "¬иолетовото псе" в едно от гетата на јйрънвил. ѕолици€та общо взето написа в доклада си глупости Ц че младежът кротко си пикаел, когато изведнъж от задната врата на кенефа се по€вил н€какъв психопат, който изстрел€л в пениса му един-два куршума и след това се изпарил като дим. ’м. јко това наистина отговар€ше на истината, то куршумите тр€бва да са били поне десетина, и то калибър 800 (ако такъв съществуваше). ќт члена на —колети-младши не бе останало нищо, освен н€колко вени, полюшващи се по вътрешната страна на бедрата му. —€каш н€кой бе натикал в она€ му работа около кило пластичен експлозив —-4 и бе драснал клечката. Ќе че н€кой плачеше за бандата на —колети.  акто вече ви казах, шефът им бе абсолютен боклук, за когото никой не би дал и пукнат цент. ќстаналите деветима (всички вече покойници, за щастие) се забавл€ваха, като от време на време правеха пи€нски побоища по кръчмите Ц или във "¬иолетовото псе", ко€то им бе любимата, или в "—едмата чаша". ѕон€кога, когато им писнеше да натъртват кокалчетата на юмруците си, вместо боксове те грабваха "”зи"-тата, а вместо бейзболните бухалки Ц они€ си работи, и тръгваха на лов за "пр€сно месо" (така му казваха). ¬ јйрънвил едва ли бе останала девойка, който да не мине под ножа на бандата на —колети. Ќикой вече не се учудваше, когато прочетеше в сутрешни€ вестник, докато си пие кафето, че еди-ко€ си се самоубила, след като била изнасилена от "неизвестен извършител". Ќеизвестен Ц дръжки! ¬сички знаеха, че н€кой от изродите на —колети пак е решил да се прави на  азанова, но вече ви казах Ц шерифът ћартинес се боеше панически от боса и едва ли щеше да се приближи до него на по-малко от десет километра, та дори и —колети да бе запечатан в оловен саркофаг с петметрови стени. “ака си вървеше животът в јйрънвил Ц прилично спокоен, но под повърхността Ц жужащ като гнездо на оси... или съскащ като зми€рник. ÷ентралните вестници и телевизии нищо не подозираха и затова почти вс€кога ни заобикал€ха в новините си. “ака поне беше досега. ƒокато не започна странната и ненормална сери€ убийства. “оест, докато нерезите на —колети не изнасилиха и убиха дъщер€ ми. ≈то и сега.  огато говор€ за това, ц€лото ми сърце се свива като орех, мускулите ми започват да трепер€т неудържимо, а върху главата ми пада червена като кръв гумена ципа, ко€то н€ма пробиване. «атова вс€ка вечер се разхождам под огромните звезди, които винаги като малък ми напомн€ха за плачещи очи, приказвам си с в€търа, който също като мен е изл€зъл, за да се поразсее малко от налегналите го мрачни мисли, остав€м се на краката си да ме нос€т където си искат... само и само за да не виждам т€лото на дъщер€ си, проснато като безполезен парцал върху сметището на јйрънвил. ј н€кога (добре де, докато беше жива) € гледах като писано €йце. Ќе давах и косъм да падне от главата й. «аради не€ се научих на много неща Ц да готв€ превъзходно, да разказвам приказки за лека нощ, да поемам крехката й ръка в сво€та, без да се притесн€вам, че може да € смажа... да бъда добър родител, с две думи. “р€бваше. ∆ена ми ни напусна, когато ћариан бе на две години, и заб€гна нан€къде с бивши€ си съпруг Ц мазен и разплут рокер, който на всичкото отгоре беше и кривоглед. ѕоследното, което чух за не€, че е станала проститутка в Ћос јнджелис, а възлюбени€т й умр€л от цироза. Ѕог забав€, но не забрав€.  акто и да е. ƒвамата с дъщер€ ми бързо се научихме да се справ€ме с живота. »зрасна пред очите ми. ѕостепенно стана истинска красавица Ц косата й бе гарвановочерна, очите й б€ха тъмни и дълбоки като езерата в  анада, край които н€кога баща ми ме бе водил, а по т€лото й н€маше нищо излишно. ¬ече си представ€х как, щом стане на 16-18 години, ще събира мъжете около себе си на тълпи. ƒа, ама не. Ќе й било писано. ƒва дни преди 14-и€ си рожден ден (ние с не€ б€хме родени на една и съща дата Ц 31 октомври срещу 1 ноември, или ’алоуийн) т€ поиска да излезе с при€телките си из града. –азреших й Ц а и защо не? ¬се още не виждах никаква причина да се притесн€вам за не€; та т€ беше още на 13 години (нищо, че изглеждаше прекрасно като двадесетгодишна) и н€маше защо да се тревожа, че н€кой ден може да се доведе с венчална халка на пръста и да ме изостави така, както н€кога бе постъпила и майка й. ÷елунах €, пожелах й да се пази и € изпратих до вратата на скромната ни къща. —ледващи€т път, когато € вид€х, бе захвърлена като непотребна играчка на кра€ на сметището.  ъсата й рокличка бе запретната до кръста й, така че великолепните й крака (същите като на майка й) се показваха в цели€ си бл€сък, само че б€ха опръскани с кръв. Ѕлузката й висеше разкъсана на един от клоните на близко дърво. “ъмните й очи б€ха широко отворени и в т€х се четеше неописуем ужас. ј вратът й бе изкривен под такъв ъгъл, че дори и да не забележи жълтата лента с надпис "Ќе преминавай! ѕолици€", човек веднага би разбрал, че това красиво момиче никога повече н€ма да събира мъжките погледи върху себе си. Ќ€маше начин да не разберем кой бе сторил това. ¬сички знаеха... и всички си траеха. » как Ц нали ако само н€кой бе продумал, —колети и главорезите му щ€ха да си направ€т руска салата от мозъка му. —ледствието приключи "поради липса на улики"; как да не приключи, след като с очите си вид€х как едно от ченгетата, което вс€ка вечер играеше покер със —колети-младши, внимателно прибра пръстена му, лежащ на н€ма и метър от мо€та дъщер€, от зем€та, за да му го предаде довечера. “огава б€х на път да превърт€. Ќе знам дали н€кога сте изпитвали подобен стрес; ако не Ц не ви го и пожелавам. ”сещах гласове, които се върт€ха безплътно в главата ми и ми нашепваха думи за мъст, кръв и смърт. „увствах имагинерни пръсти, които галеха страните ми, докато плачех (тогава плаках ц€ла седмица, без почти да спра); казвах си: "“ова е ћариан", отвар€х очи и наистина € виждах пред себе си, такава, каквато винаги щ€х да € запомн€, и прот€гах ръка към не€, обаче в следващи€ момент лицето й се промен€ше и пред мен заставаше н€кой от главорезите на —колети и аз започвах да крещ€. ѕон€кога се улав€х, че си мисл€ дали да не сложа край на живота си. яростта ми обаче бе толкова гол€ма, че н€мах сили да вдигна ръка срещу себе си, когато имах доста хора за убиване. ѕриблизително седмица след убийството на ћариан (тогава вече и сълзите ми започваха полека-лека да спират) разбрах, че в съзнанието ми нещо се е променило. ƒори си спомн€м и първи€ случай, когато схванах, че мога да върша... странни неща, да речем. ѕомн€, че сед€х в кварталната кръчма и порках €ко "ƒжак ƒаниълс". «абравих да ви спомена, че след този случай пиех като за последно. Ќ€къде след десетата или петнадесетата чаша барманът отказа да ми сервира повече. ядосах му се, втренчих се в бутилките на бара и с€каш със силата на вол€та си пожелах чашата ми да е пълна. “огава пред очите ми течността в една от бутилките намал€, а чашата ми се напълни. Ѕарманът з€пна, аз, между другото Ц също. Ќа бърза ръка изгълтах кехлибарената напитка, хвърлих една банкнота на омазани€ бар-плот и си тръгнах. Ќе, не беше телекинеза. —лед това прочетох доста книги и разбрах, че е нещо различно. Ќапример, не можех да мест€ хора или предмети със силата на вол€та си. Ќе владеех и изкуството да се премествам мигновено н€къде. ѕросто... ѕросто можех да виждам и минавам през стени (и хора), можех да спирам или да забав€м процеси като кипенето на водата или течението на реките, можех и да предусещам н€кои неща... јбе, с две думи, шантава работа. Ќе знам дали това стана от шока, който б€х прежив€л, или в полусънно-полупи€но състо€ние се б€х примолил на д€вола и б€х сключил сделка с него... не знам. –езултатът обаче бе налице. ¬ интерес на истината, тр€бва да призна€, че твърде късно се сетих как бих могъл да използвам новите си умени€. —лед това пък изгубих още една ценна седмица в притеснени€ дали да го направ€, как да го направ€ и какво да говор€, ако ме хванат. Ќакра€ обаче плюх на всичко и се заех за работа. —ега девет от десетте ми врагове са мъртви. »зползвах въображението си по най-д€волски€ начин, по който можех. Ќикак не ми беше трудно, понеже и преди го б€х използвал, само че за да си припомн€м отново и отново гледката на дъщер€ ми, лежаща в калта, използвана и небрежно захвърлена... —ега обаче €ростта придаваше нови сили на изобретателността ми. ќстаналото ви е известно от криминалните хроники на вестниците. Ѕавно крачех по 76-а улица. — н€кой далечен ъгъл на съзнанието си усещах, че по бузите ми се стичаха сълзи, но не правех никакви опити да ги прикривам. Ќе и днес. ”тре вече щеше да ми се наложи да кри€ вс€ка про€ва на емоци€, чувство, изненада, уплаха и т. н. ƒнес обаче имах работа за вършене. ƒнес беше ред на сами€ —колети. Ќе знаех как ще успе€ да се добера до него. ¬еро€тно след като 9/10 от зми€рника му бе избит, той се бе оградил с един куп бодигардове, наемни убийци, "барети", охранителни системи и какво ли още не. Ќе ми пукаше. ƒосега винаги б€х усп€вал, ще успе€ и тази вечер. Ќе че б€х правил каквито и да било планове; никога не действах по този начин. ¬ крайна сметка все пак б€х артист, човек на изкуството! ј все пак до известна степен разчитах и на късмета си. ƒано точно днес не бе решил да ме предава. ѕотънал в размисли, не усетих как стигнах до огромната вила на —колети.  акто и очаквах, върху оградата, опасваща ц€лата чудовищно гол€ма постройка, б€ха сложени чисто нови професионални видеокамери. ќтвътре пък се чуваха предпазливи човешки гласове и лай на кучета Ц питбули и ротвайлери, ако съдех по тембъра. ”смихнах се накриво. “ака или иначе н€маше да ме спрат. —игурен б€х в това. ¬реме беше да се залав€м за работа. —ъсредоточих се и се издигнах във въздуха. Ќе, не е съвсем точно Ц по-скоро не т€лото, а мисълта ми се издигна; нали ви казах, че не съм —упермен и не мога да лет€. ќбиколих с онези си очи камерите и им изпратих силен тласък със съзнанието си. ѕредстав€х си, че ги удр€м с безплътните си ръце. „ервените лампички върху камерите една по една угаснаха. ѕредстав€х си каква паника настъпваше точно в този миг вътре при наблюдателите и се ухилих. —лед това се върнах при т€лото си. √оре-долу по същи€ начин се справих и с кучетата, и с пазачите, и с охраната, и с малцината "при€тели" (хе-хе, какви при€тели?...) на дебели€, които б€ха в къщата. ≈стествено, мисълта, ко€то свърши работа, бе по-различна (все пак това б€ха живи същества), но принципът на действие бе един и същ.  райни€т резултат бе, че най-спокойно вл€зох в дома на —колети, с€каш лично сами€т той ме бе поканил на гости. Ќе ми беше трудно да откри€ ста€та му Ц просто тр€бваше да следвам миризмата на кочина, ко€то се носеше като тънка нишка из огромната вила.  огато стигнах до вратата, дочух как —колети б€сно се дере по радиостанци€та: Ц ѕост 1! ѕост 2!  ъде сте бе, мътните ви взели? Ц Ќе се хаби излишно, —колети Ц обадих се спокойно аз зад вратата. Ц  ой си ти?!  ой си ти, бе??? ”сещах как вече истери€та е на път да го завладее изц€ло. Ц Ќикой Ц отвърнах аз и минах през вратата. —колети се опули, с€каш бе вид€л теле с три глави. ¬ътре в ста€та бе страхотен безпор€дък. —ами€т стопанин на огромни€ дом лежеше (той не можеше просто да седи заради огромни€ си търбух).  люките глас€ха, че заради тлъстините си е станал импотентен; той вс€чески се мъчеше да ги опровергае и затова се грижеше около него и нерезите му посто€нно да има по една-две девойки. ѕредставих си как мо€та дъщер€ е била в тази кочина, как десет Ц а може би и повече Ц души са й се изреждали и в ц€лото ми т€ло ми пламна луда омраза. Ц јз съм никой. «а повечето хора означавам нещо, но за теб съм просто никой. “и не си човек. “и си свин€ и затова ще умреш като свин€. Ц ѕочакай малко! Ќека се разберем като хората Ц замънка —колети, опитвайки се да се изправи на крака. ”сещах как мъти нещо, но не усп€х да разбера какво точно, докато не извади изпод възглавниците на дивана един " олт", 45-и калибър, и не изпразни барабана му по мен. ≈стествено, не помръднах от м€стото си Ц н€маше и за какво. “ежките оловни куршуми минаха през т€лото ми, без да му стор€т нищо. ћайтап работа Ц просто въпрос на концентраци€. ”хилих се Ц за трети път този ден. ј не се б€х см€л от онази вечер... Ц √решен опит, —колети Ц започнах да се приближавам бавно към него аз. “ой намръщи лице, като същевременно с това продължаваше да стои оцъклено от изумление. ≈фектът бе доста комичен, да ви кажа честно. Ц я ми кажи, сънуваш ли кошмари? Ц Џ? Ц —ънуваш ли кошмари, питам! ¬ъобще сънуваш ли нещо? Ц Џ-ъ-ъ, да... Ц “огава след малко за теб започва последни€т от т€х Ц ама този път на€ве. Ц ƒокато той отча€но се мъчеше да наподоби мозъчна дейност, бръкнах в джоба си и извадих последната снимка на ћариан. Ѕеше изпомачкана, понеже вече две години € мъкнех посто€нно със себе си, но все още поразителната й хубост не можеше да не бъде забел€зана. Ц я ми кажи, познаваш ли това момиче? Ћицето му стана аленочервено. «а момент си помислих, че ще получи инфаркт и ще ми отнеме радостта от отмъщението. ƒа, ама не. ќжив€. “акива като него лесно не мрат. Ц ƒа, —колети. 30 октомври, преди две години, най-веро€тно тук, в тази клоака.  олко б€хте Ц десет? ƒвадесет? —ъдебни€т лекар каза, че влагалището й е било толкова разкъсано, че се е наложило едва ли не да го събира парче по парче преди погребението.  олко нереза б€хте? »ли не си ги броил? »ли въобще си гледал без вс€какъв интерес, понеже вече не ти става и не можеш да се възползваш? ƒокато говорех, сълзите ми отново бликнаха. ќставих ги да текат. ƒокато не ми пречеха да виждам последните мигове на гадината, станала причина никога да не стана д€до, н€маше проблем. —колети пребледн€. Ц ј, спомни ли си? «начи все пак нещо е минало покрай мазни€ ти поглед и е вл€зло в затлъстели€ ти мозък. ѕохвално. «наеш ли, ако не ми се налагаше да те уби€, може би от теб щеше да излезе нещо. —ега вече обаче е твърде късно. Ѕеше направо жалък. «ачудих се как хората в јйрънвил можеха да трепер€т от него, когато луксозната му тъмносин€ лимузина обикал€ше из улиците на градчето. ≈, в€рно, те не го б€ха виждали така, както сега го виждах пред себе си аз. Ц ј сега, мол€ да ме извиниш, обаче ще прекъсна гласните ти струни, понеже ушите ми не са първа младост. ѕък и по природа не съм жесток и не обичам да слушам писъци. ѕротегнах ръце, така да се каже, към него. “ой се опита да се дръпне, но безуспешно. Ћ€вата ми ръка стисна езика му, докато д€сната на бърза ръка се провр€ между сливиците и ларинкса му и скъса гласните му струни. ƒръпнах се назад. —колети се опита да изпищи, но от гърлото му излезе едва доловим хрип... веро€тно като този, който последен е излет€л от т€лото на умиращата ми дъщер€. —лед това парализирах мускулите му. Ќе ми се искаше да се надб€гвам с него из ц€лата проклета къща, ко€то кажи-речи бе гол€ма колкото Ѕели€ дом. “р€бваше да го видите, когато се опита да хукне нан€къде Ц под кожата му с€каш беше се напъхало ц€ло гнездо на змии, които безпомощно се гърчеха, но не можеха да помръднат огромното туловище. —пр€х за миг и го погледнах право в очите. Ц ѕомисли си за това, —колети, ако съвсем случайно гнусната ти душа н€кой ден се прероди и отново станеш подобно леке.  ълна се, ще те откри€ и тогава. “ой се опита да измучи нещо. Ѕезуспешно. Ѕавно промуших ръце през черепа му.  акто и очаквах Ц много, ама много малко мозък. — ужас€ваща дори за сами€ мен мудност започнах да късам парче по парче от изроденото сиво вещество, обречено на вечно заточение в черепната кути€ на бивши€ мафиотски бос. ќчите на —колети щ€ха да изхвръкнат през орбитите му. «ачудих се какво ли е да осъзнаваш, че полуд€ваш и се превръщаш в малоумно същество, но въпреки това да не можеш да кажеш нищо или да помръднеш поне с пръст. ѕосле обаче реших, че не се интересувам кой знае колко.  огато откъснах и последното късче от мозъка на —колети, от ъгълчето на устата му протече слюнка и той изведнъж клюмна на дивана. »нтелектът му вече бе на нивото на осемседмичен ембрион. ќтстъпих крачка назад, за да се полюбувам на нереза, запов€дал да изнасил€т и уби€т ћариан, след което промуших ръце през гръдни€ му кош и с агонизираща наслада разкъсах сърцето му на две. “ой издъхна, без дори да усети. * * * ќттогава изминаха повече от три месеца. —равнително р€дко използвам способностите си. ƒаже си мисл€, че не след дълго те просто ще закърне€т в мен. Ќикой не заподозр€ точно мен в убийствата, а май от полици€та се чува, че щели да закриват делата заради липса на доказателства. Ќа никого не му се занимава повече със —колети и бандата му. Ќо това е може би, защото не полицейска дъщер€ бе изнасилена. —ега отново сънувам ћариан. ¬ сънищата ми т€ идва при мен, след като засп€, с€да на леглото до мен, усмихва ми се толкова нежно, че сълзите сами бликват от затворените ми очи, и започва да ме гали по бузата. —ега обаче страховете ми, че полуд€вам, ги н€ма. —ега и двамата с не€ спим спокойно.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —ибин —имеонов ћайналовски ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-05-25

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4113  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-09 ƒемон, ёда и ћагьосник
20-09 ѕазители
20-09 “ротоарни песни
20-09 ƒемон, ёда и ћагьосник
20-09 »грата
ѕълен списък