Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак да издадем книга - част първа
  ¬ече пета година имаме успешно издателство. ¬секи ден се налага да отговар€ме на всички тези въпроси. Ќад€вам се н€кога от това да стане книга. –ешихме първо да € публикуваме тук, да
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от wizard
 
ќтмъщението на гарвана
—амотен ли е в€търът?
ѕомн€
ѕогледът на мъртвите
ћракът и дъщер€ ми
“ринадесетата глава
ƒуша на кредит
ѕът€т към јда
Ѕащата
„ерните рози
”смивка в полунощ
ƒа сънуваш, че сънуваш, че си мъртъв
Ќедовършено летене
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—ибин —имеонов ћайналовски(wizard)>>—амотен ли е в€търът?  
—амотен ли е в€търът?
  —ибин —имеонов ћайналовски (wizard)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
ѕаола нервно смачка наполовина допушената си цигара в пепелника и веднага запали друга. „асът беше четири през нощта, след по-малко от два часа тр€бваше да започва да се приготв€ за работа, но сън€т все не идваше. ƒесета поредна нощ не можеше да заспи. Ѕеше пробвала абсолютно всичко: вечер обикал€ше из Ќеапол, докато капне от умора, през ден€ работеше като ненормална, прибираше се у дома като парцал, дори не пос€гаше към телевизора, за да не би случайно да се разсъни, дори се отказа от над петнадесетгодишни€ си навик да спи на включено радио. Ќапоследък даже бе опитала да гълта преди л€гане безумната комбинаци€ от пет хапчета сънотворно плюс стотина-двеста грама уиски. Ќе помагаше. —ън€т й €вно си беше взел отпуска и € бе изоставил на произвола на съдбата за неопределено време. “€ запали нова цигара. ѕламъчето на запалката за миг наруши абсолютно непрогледни€ мрак в празни€ апартамент, след което се предаде и ста€та отново потъна в тъмнина. ≈динствено цифрите на електронни€ часовник, който с безсмислена упоритост отбро€ваше секундите, минутите и часовете на безсънието й, както и светодиодът на мобилни€ й телефон, припламващ мълчаливо като заблудена светулка, леко повдигаха лепкавото покривало на чернотата, ко€то € обгръщаше безмилостно. ƒаже и огънчето на върха на цигарата й не беше достатъчно силно, за да се справи с мъртвешката непрогледност около не€. »зведнъж телефонът й иззвън€. Ќикой от хората, които знаеха номера й, не можеше да € търси по това време, затова и т€ не вдигна веднага. явно обаче не беше грешка, понеже звънът упорстваше и не преставаше.  ато ругаеше шегобийците наум, т€ се пресегна и взе слушалката. Ќа диспле€ не беше изписано нищо, но в първи€ момент това не й направи впечатление Ц €вно бе н€кой неин познат, забравил да изключи CLIR-функци€та на телефона си за скриване номера на обаждащи€ се. ядосана, че н€кой се мъчи да наруши и без това липсващи€ й сън, т€ натисна бутона за отговор. - ƒа. - «дравей, ѕаола. √ласът отсреща й бе напълно непознат. “их, спокоен и плавен, по н€какъв начин й напомн€ше за честите в миналото й посещени€ при психоаналитици и за вече забравените беседи на Ујнонимните алкохолициФ, с чи€то съвместна помощ бе усп€ла н€как си да преодолее болката от загубата на при€тел€ си. —амо че този глас беше доста по-различен от всички. Ѕеше... беше н€как си съвършен. -  ой се обажда, мол€? √ласът отсреща се засм€. - ѕри€тел, ѕаола. Ќе ме познаваш. ѕоне... никога не сме се запознавали по традиционни€ начин. Ќо въпреки всичко аз те познавам, и то много добре. Уѕо д€волите! ѕоредни€т натрапникФ, помисли си т€. ¬ече започваше да прехвърл€ наум познатите си, от които неизвестни€т може да е взел номера й... - «ащо звъниш тогава толкова късно? Ц тросна се т€ в слушалката. Ц —ъбуди ме. - ѕаола, знам, че от десетина дена насам не си мигнала. «ащо тр€бва да ме лъжеш? “€ се сепна. Ѕеше се постарала да запази в тайна от абсолютно всички проблемите си с безсънието. ѕо д€волите, дори и на Ѕианка не беше казвала, а иначе си сподел€ше с не€ всичко... -  ой си ти?! - Ќали ти казах Ц при€тел. ј и Ц гласът отсреща €вно се усмихна: можеше да го почувства дори през слушалката Ц може да се каже, че сме колеги по нещастие. јз съм просто човек, който също като теб не може да заспи, също като теб пали цигара от цигара и... също като теб е самотен. - ќткъде си толкова сигурен, че съм самотна? ћоже пък точно в този момент да съм с н€кое гадже в леглото и ти да ме заварваш в неудобно положение... - «нам, че не си Ц прекъсна € гласът. Ц «нам, че все още не можеш да преглътнеш загубата на ‘ранко. - » това ли знаеш??? ƒ€волска работа! - ћда-а, и така съм чувал да ме наричат Ц отвърна гласът отсреща със странна нотка. Ћичеше си, че се забавл€ва искрено. Ц  аквото и да си мислиш обаче, искам да си сигурна, че не съм нито н€кой психопат, нито луд, нито маниак. ѕросто... ми се иска да поговорим. УЌ€мам настроение за среднощни разговориФ, искаше да се тросне ѕаола, но вместо това за сво€ огромна изненада се чу да казва: - —амотен ли си? ќтсреща се донесе тих см€х. - —амотен? ѕовече, отколкото би могла да си представиш... и по-малко, отколкото ти се струва. —амотен ли е в€търът, който денонощно обикал€ с безплътното си т€ло по света? —амотна ли е мисълта, докато се стрелка из милиардите неврони из мозъка? —амотна ли е песента, ко€то е слушана от всички, но никога не е заговар€на от никого? јко да, то значи и аз съм самотен. -  ой... кой си ти все пак? - јз ли? Ц засм€ се отново гласът. Ц ћожеш да ме наричаш ћатео. “ака започна запознанството им. Ќ€маше вечер (пон€кога дори нощ), в ко€то двамата да не се чу€т. √овореха по цели часове на най-различни теми Ц философски, отвлечени, конкретни или абсурдни. ¬еднъж т€ си даде сметка, че откакто бе загубила ‘ранко, не бе приказвала с никого с подобно наслаждение.  огато името изплува в съзнанието й отново, болката се завърна Ц остра, хапеща и раз€ждаща. ќпитваше се да го забрави, но не можеше. ћатео €вно усещаше какво става в душата й. - Ћипсва ли ти ‘ранко? Ц попита € една нощ той. - ћного Ц откъсна се веднага от устните й. Ц ÷€л месец след като... след като го загубих, сънувах... изжив€вах миговете на катастрофата отново и отново... јбсурдно, нали Ц особено като се има предвид, че не съм била там? —ънувах как се качва на мотора си, как полита напред - както винаги, без да си сложи каската... и как онова У‘ерариФ се забива челно в него... - Ќека не говорим за това, ако не искаш Ц прекъсна € ћатео. ƒруг път € попита: - «ащо го обичаше? - ѕонеже беше всичко, което съпругът ми не беше. - «ащо тогава не се разведе? “ози път т€ беше тази, ко€то смени темата. Ќ€как си не й се искаше да об€сн€ва на един глас, който все още не бе свързала с жив човек от плът и кръв, за собственото си малодушие, което мразеше от дъното на душата си и което досега бе станало причина за един куп грешки в живота й. “ака Ц н€как си неусетно - измина половин година. ѕаола все повече свикваше с ћатео и все повече се привързваше към него по н€какъв странен начин. »менно затова изумлението й, когато той една вечер не се обади, беше огромно. ≈два сега в мислите й изплува простички€т факт, че и досега не знаеше нито телефонни€ му номер, нито адреса му, нито каквито и да били негови координати. ≈динствената връзка между т€х бе бил мобилни€т й телефон, а апаратът й никога не показваше набиращи€ номер. ѕрез съзнанието й премина н€какво странно опасение, но т€ не му обърна внимание. ¬ крайна сметка, сигурно щеше да се обади утре. ћоже пък да е бил възпреп€тстван от нещо важно. Ќо ћатео не звънна нито на следващи€, нито по-следващи€ ден. »змина ц€ла седмица, а от него н€маше и следа. “€ започна да се притесн€ва. „ак сега си даде сметка колко се е привързала към този човек. ¬ мислите й изплува старата и вече забравена максима, че човек оцен€ва нещо едва когато го изгуби. ќпита се да издири номера му чрез мобилни€ оператор, но за нейна изненада в разпечатката на водените от нейни€ апарат разговори не фигурираше нито един непознат номер: единствено телефоните на майка й, колеги от службата и началниците. “€ вдигна грандиозен скандал, обвини компютърните спецове в некадърност, но от централата б€ха категорични: един и същ номер, който да е звън€л на този телефон в продължение на половин година, н€ма.  огато след скандала се прибра в апартамента си, изпълнена с недоумение, първата й работа бе да измъкне от хладилника бутилката Уƒжак ƒаниълсФ, към ко€то не бе пос€гала от началото на запознанството си с ћатео. Ќал€ си пълна чаша, погледна €, отсипа малко и € допълни със сода и кубчета леда, сложи € на масата, остави мобилни€ телефон до не€... и за свое огромно неудоволствие се отдаде на това, което винаги бе ненавиждала Ц нещото, което майка й наричаше Убитов алкохолизъмФ или Учешка тройка: аз, чашата и бутилкатаФ. ƒокъм 4 часа сутринта беше усп€ла да види сметката на половината бутилка, но скапани€т телефон не искаше и не искаше да звъни. “€ посегна с несигурна ръка към чашата, в ко€то б€ха останали още около една-две глътки, и в този момент прозвуча сигналът за гласова поща.  ой ли пък се беше сетил за не€ и как бе оставил само гласова поща, когато телефонът й не бе оставал без обхват или изключен дори и за минута? “€ набра кода за прослушване, въпреки че заради поети€ алкохол на два пъти обърка цифрите. - «дравей, ѕаола Ц прозвуча с гласа на ћатео записаното съобщение. “€ се изненада: досега винаги й се бе обаждал лично, никога не бе изпращал SMS или гласова поща. Ц —ъжал€вам, че тр€бва да ти съобщ€ за нашата... разд€ла по този начин, но усетих, че едва ли ще мога да ти кажа това, което искам, лично. Ќе мога да ти звън€ повече. » без това допуснах огромна грешка, ко€то ще ми струва доста скъпо. —ега един от двама ни тр€бва да се прости със съществуването си. –еших това да съм аз, понеже полека-лека усп€ да станеш нещо твърде скъпо за мен... въпреки че никога не съм те срещал на живо... не съм те целувал... не съм ти казвал очи в очи, че те обичам... - ¬иждаш ли, ѕаола Ц продължи след кратка пауза гласът на ћатео Ц аз съм това, което ти и себеподобните ти бихте нарекли Уд€волФ. ¬ъпреки че точното му наименование е доста по-различно, а и шефът ми не е —атана, независимо от това, че пон€кога се държи отвратително. Ц “€ долови усмивката в гласа му. Ц Ќо така или иначе имаме строга забрана да се виждаме или чуваме с обикновените смъртни. јз € наруших. «ащо Ц това вече н€ма значение.  огато слушаш това, от мен ще са останали само спомени. Ќад€вам се, че една част от тези спомени ще са и в тво€та душа. Ц “ой отново се засм€, но доста невесело, както усети ѕаола. Ц ¬любен д€вол... хм, нав€рно свещениците от тво€ род ще получат удар при подобно твърдение.  акто и да е. Ѕъди щастлива.  ой знае Ц ако в€рваш в прераждани€та, може и да се видим отново... ѕрозвуча сигналът за край на съобщението. “€ бавно, много бавно изключи телефона и го остави с несигурни ръце на масата. ¬ мислите й продължаваше да звучи гласът на ћатео отпреди половин година: У—амотен ли е в€търът, който денонощно обикал€ с безплътното си т€ло по света? —амотна ли е мисълта, докато се стрелка из милиардите неврони из мозъка? —амотна ли е песента, ко€то е слушана от всички, но никога не е заговар€на от никого?Ф...
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —ибин —имеонов ћайналовски ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-05-25

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4225  ќтзиви: 3
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
18-11 ясновидката
18-11 ÷иганска любов
18-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
18-11 ÷ената на емигранта
17-11 ѕровинциална сцена, том 5
ѕълен списък