Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  ƒобрата книга сама... не си намира нищо
  »ма две, неверо€тно вредни сентенции, които обаче се приемат за чиста монета от много автори. ≈дната е, че авторът не тр€бва сам да търси и да се предлага, а да чака скромно да го откри€т.
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от wizard
 
ќтмъщението на гарвана
Ѕащата
ѕогледът на мъртвите
ƒуша на кредит
”смивка в полунощ
“ринадесетата глава
ѕът€т към јда
—амотен ли е в€търът?
ƒа сънуваш, че сънуваш, че си мъртъв
ћракът и дъщер€ ми
ѕомн€
„ерните рози
Ќедовършено летене
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—ибин —имеонов ћайналовски(wizard)> ръчма "«елената котка">”смивка в полунощ  
”смивка в полунощ
  —ибин —имеонов ћайналовски (wizard)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
ƒо полунощ оставаха още броени часове. ¬ъпреки че имах достатъчно време, предпочетох да тръгна по-рано от вкъщи: н€мах работа у дома, а и видът на празната къща ме подтискаше. »зл€зох на улицата и бавно закрачих по добре познати€ ми път. Ќавън отдавна валеше красив пухкав сн€г, който вече беше усп€л да покрие с н€колкосантиметрова пелерина всичко наоколо. ћалкото минувачи по улиците ме поглеждаха доста озадачено, а н€кои дори подозрително Ц самотен мъж с гарвановочерна коса и плащ, който не бе по-светъл от не€, който замислен и отнесено върви през странно контрастиращото с белотата си снежно вълшебство... ћда, гледката отстрани нав€рно наистина беше необичайна, но на мен не ми пукаше кой знае колко. “ака или иначе всичките з€пачи след една-две минути н€маше да си спомн€т нищо за мен - б€х се погрижил за това. ¬€търът започваше да се усилва. ¬дигнах качулката, за да предпаз€ поне малко очите си. «а това, че евентуално мога да премръзна до кости, не се притесн€вах ни най-малко: когато стигнех в У«елената коткаФ, щ€х да се сгре€ за броени секунди. ј и в крайна сметка за един „ерен маг отвратителното време, лошото настроение и провалената любов са най-сладки, както обичаше да казва учител€т ми. ќ, знам, че ако спра н€кого от вас на улицата и се представ€ Уѕри€тно ми е, “ери —торн, „ерен магФ, най-веро€тно ще ми се изсмеете в очите. Ќашето прогнило, отчуждено, нев€рващо и в себе си тъпо американско общество не може да проумее, че в доминираното от компютри трето хил€долетие може да има и м€сто за хора като мен. »менно заради глупавите предразсъдъци професи€та ми (тоест, това, което ми изкарва хл€ба) е съвсем различна, а това ми е само хоби Ц масълцето върху филийката, така да се каже. ¬иж, ако ме попитате как се съчетава журналистиката с маги€та, доста ще се затрудн€ да ви отговор€. Ќо пък в крайна сметка всичко си има и добра страна... както в случа€ с изчезналата диамантена огърлица на съпругата на сенатор ƒонахю и последвалите мистериозни събити€ Ц нали за този материал получих първи€ си УѕулицърФ. Ќ€кога ще тр€бва да опиша и този случай по-подробно, само дето не знам кога ще е това. ¬ъобще с€дам зад компютъра с гол€ма неохота. јко не пиша тези историйки обаче, моите при€тели ме карат да им ги разказвам, а разказвач от мене, честно казано, не става. ¬ крайна сметка аз съм човек на писането... ѕотънал в тези размисли, въобще не усетих как се приближавам до м€стото, закъдето се б€х запътил. ќпомних се едва когато започнаха добре познатите ми усещани€: въздухът около мен с€каш се сгъсти и придоби плътност като на желе или прекалено сладък сироп, през който тр€бваше да си пробивам път с усилие. „овек, който не беше посветен в тайната на м€стото, въобще н€маше да може да измине тези н€колкостотин последни метра Ц съпротивлението (което той н€маше дори да усети) щеше да го отклони леко встрани към ѕарк Ћейн или н€ко€ от съседните улици. ћо€т добър при€тел јйвън –ийс Ц също посто€нен клиент в У«елената коткаФ и адски добър физик Ц веднъж се опита да ми об€сни нещо за това, но ми надрънка толкова много непон€тни за мен термини, че аз, честно казано, нищо не разбрах. —хванах единствено най-баламската метафора, ко€то той употреби накра€, когато вид€, че гледам по-тъпо и от хакер, седнал пред афганистански компютър. “а значи според него м€стото, където се намираше кръчмата, било нещо от рода на онези камини, които топл€т повече от една ста€, понеже имат не един, а н€колко отвора и преминават през стената. Ќа това м€сто пространството и времето били смачкани в такава здрава каша, че не означавали нищо повече от безсмислен набор от звукове. ≈то затова клиентите б€ха толкова разнородни Ц от рицари с тежки двуръчни мечове, целите заковани в жел€зо, през напълно нормално изглеждащи банкери адвокати и лекари, та чак до странно облечени мъже, жени и други същества, н€кои от които може би б€ха жители на «ем€та, а други Ц на планети или епохи, които само ћракът знаеше със сигурност. ¬прочем, въпросът с разбираемостта в кръчмата беше повече от прекрасно уреден Ц всеки разбираше това, което приказват другите. ¬секи от посетителите беше дошъл в онази кръчма, ко€то беше в негови€ град, време или планета... само че всички те б€ха всъщност една-единствена Ц прословутата У«елената коткаФ. —хванахте ли? Ќе се притесн€вайте, и аз отначало гледах умно. ”чител€т ми (с когото между другото се б€х запознал не на друго м€сто, а естествено в У откатаФ) обичаше да казва: УЌе е гр€х да не разбираш нещо; гр€х е да се правиш, че разбираш, и да сториш куп глупости заради незнанието сиФ. ћеждувременно, докато се унас€х в тези мисли, неусетно б€х усп€л да стигна до тежката врата на У«елената коткаФ Ц масивен дъб, обкован с железни ленти, който ухаеше така, с€каш вчера е бил отсечен, рендосан и лакиран.  огато € бутнах и прекрачих прага, както винаги усещането за плътен и непроходим въздух изчезна веднага щом вдишах с пълни гърди аромата на атмосферата вътре. ”хаеше на дим от камината, на гъст и ароматен тютюн (пусти€т му –ей ћакгавърн, кога ли беше сварил да попълни запасите си от хобитски пушилист?! ¬ У«елената котка хобити не б€ха стъпвали от години... явно пак е нарушавал забраната да се ходи до —редната зем€...) на неверо€тно умело приготвени €сти€, от които дори коремът на току-що об€двал би се развълнувал, на борови иглички от младото коледно дръвче в ъгъла и на какво ли още не. ”смихнах се. ¬ече б€х във втори€ си роден дом.  ато разбутах внимателно групата вече основателно подпийнали даранци, които с€каш никога не излизаха оттук, усп€х с доста усили€ да стигна до любимото си м€сто в ъгъла до бар-плота. ѕътьом, естествено, се спр€х до камината, за да се подмажа на талисмана на заведението Ц разкошната зелена персийка, лениво изпружила се на затоплените плочи отпред. —тарите посетители обичаха да разказват как мацата получила необичайната си окраска и се превърнала в кръстница на кръчмата. ¬сичко станало преди доста години, много преди да науча за съществуването на това м€сто, когато в една прекрасна вечер подпил хиервардски магьосник вдигнал скандал за н€какви надписани (според него) в сметката пет тъмни елфически ейла. Ќа пи€н акъл пишман-чародеецът заплашил, че ще изрече едно от «абранените «аклинани€ и дори започнал да го прави, но за щастие объркал местата на пет-шест руни, а плюс това забравил и кра€. —лед много писъци, дим и преобърнати маси, когато хиервардецът бил изнесен навън за кратка и поучителна беседа с бодигарда, се установило, че единствени€т пострадал от екшъна била персийката на –ей ћакгавърн. Ќе един и два пъти странстващи магове, които се отбивали в У«елената коткаФ за чашка-две за из път, предлагали на –ей да оправ€т работата, но той с присъщото на всички кръчмари суеверие отказвал. “ака писаната запазила свежи€ си пролетен цв€т и до днес.  огато най-сетне със съжаление се откъснах от мъркащата прелест, седнах на любими€ си стол, запалих с огромно наслаждение една от пурите, подредени в дървената кути€ на бара като бонус за посто€нните клиенти, и се облегнах назад. –ей както винаги беше на висота Ц без подкан€не вече ми наливаше пълна чаша от любимото ми питие Ц водка, прекарана през 47 билки по древна джуджешка рецепта.  имнах му за здрасти, а той ми отвърна с дружелюбно ръмжене, придружено от огромно кълбо ароматен дим. ƒ€вол да го вземе Ц начинът, по който усп€ваше да задържа колосалната си, натъпкана до пръсване лула посто€нно в зъбите си, оставаше и досега мистери€ за мен. —илно подозирах, че въпреки уверени€та му колко много мрази маги€та, и тук не минава без н€кой трик на нашего брата... ¬се пак обаче май щеше да се окаже, че б€х подранил. Ќ€маше никой от мо€та компани€. Ќе се притесн€вах обаче, че ще остана сам: докато пристигнеха при€телите ми, все един или н€колко души щ€ха да ме заприказват. —игурен б€х в това. ’ора като мен, с черен плащ и сребърен пръстен с изр€зана от ц€л аметист пентаграма Ц отличителните знаци на „ерните ћагове Ц привличат любопитните като с магнит. «лите езици дори разправ€ха, че всички комплексари ставали „ерни ћагове заради неминуеми€ интерес на противоположните полове, който следваше след получаването на пръстена. √лупости на търкалета, разбира се... но пък бих си изкривил душата, ако кажех, че често оставах без компани€. “ази вечер €вно по нищо н€маше да се различава от останалите. Ќе б€х усп€л още да почувствам като хората първата глътка от великолепното джуджешко питие, когато до мен безцеремонно седна, без въобще да си губи времето с въпроси от рода на У—вободно ли е?Ф и т. н., млада девойка на около 20-25 години с гарвановочерна коса досущ като мо€та, пристегната с полирана до бл€сък диадема от малахит. ќчевидно имаше във вените си кръв на дриада, но именно тази черна като нощта коса в първи€ момент ме обърка Ц нали, както всички зна€т, дриадите по принцип са червенокоси. ƒокато се наместваше по-удобно на твърде високи€ по нейните мерки стол, полите на зелената й туника се разтвориха за момент, което ми позволи да вид€ два перфектно оформени крака. Ќа бедрото на едини€ обаче съвсем случайно усп€х да зърна доста кадърно изработен елфически кинжал, чи€то дръжка бе богато украсена с изумруди. “ова пък съвсем ме обърка. ѕолудриада, полуелфийка... «а пръв път виждах подобен мелез тук, в У«елената коткаФ. ≈, в интерес на истината смесицата между двете толкова различни една от друга раси се бе получила майсторски. ƒевойката бе в състо€ние да предизвика инфаркт и у каменна стату€. ¬същност УдевойкаФ бе очевидно твърде силно казано, като се има предвид неизтощими€т сексуален апетит както на дриадите, така и на елфите... - ћакгавърн, тролски задник такъв! Ц кресна съседката ми, като с тона и думите си незабавно разв€ ореола на маги€та, който вече б€х започнал да обвивам върху не€, подтикван от мъжкото си его. Ц  олко века човек тр€бва да чака в смрадливата ти кръчма, за да получи халба ейл??? ћда, ето още едно доказателство за това, че в кръвта й има елфически примеси. ≈дна истинска дриада не би си поръчала и посмъртно ейл. ¬место това по възможно най-префърцунени€ начин би си поискала вино или плодов сок. “ака или иначе обаче момичето ми харесваше. ѕоне се отличаваше от лигавите нюйоркчанки, които б€х свикнал да виждам всеки ден около мен. ’вала на ћрака, че поне в У«елената коткаФ имах възможност да виждам от време на време подобни необработени перли. –ей очевидно реши, че н€ма смисъл да изпробва търпението на мо€та Унеобработена перлаФ, и бързо плъзна по тезг€ха към не€ огромна запотена халба тъмен елфически ейл. —прихавото съкровище € грабна толкова припр€но, с€каш умираше от жажда н€къде в дълбоката пустин€ на √релдор, и отпи толкова €ка глътка, че хората около мен облещиха очи. јз обаче се б€х нагледал до припадък на гледки в стил У рехко и невинно момиче пие на екс като алорнски докерФ и затова не б€х особено впечатлен.  огато красавицата най-накра€ отлепи устните си от халбата и € остави пред себе си, вдигнах елегантно чашата си с водка, наклоних € леко към не€ и вежливо промълвих: - ≈, наздраве все пак. «а учтивостта си б€х награден с доста взривоопасен поглед. ѕредполагам, че ако не б€ха отличителните ми знаци на „ерен ћаг, веро€тно вместо УназдравеФ щ€х да получа н€колко инча елфическа стомана между ребрата си. ¬се пак благоразумието й наддел€. “€ се усмихна (малко пресилено наистина, но все пак усмивка...), вдигна наново халбата си и измърмори н€какви формални наздравици. -  азвам се “ери. Ќеангажиран с нищо „ерен ћаг Ц продължих да нахалствам обаче аз. —транната смесица между дриада и елфийка дразнеше любопитството ми по н€какъв странен начин. ќще един диамантено твърд поглед, след което последва неохотно признание: - –аниел. Ќаемничка. ≈два не се задавих с водката си. “ова крехко на пръв поглед създание Ц наемничка?! ѕри това с н€какво си нищо и никакво кинжалче, та макар и елфическа изработка? Ќещо не се връзваше... - ћоже и да не се преструваш, че ти е при€тно да говориш с мен Ц посъветвах € кротко, като се над€вах, че маневрата ми ще успее. Ц јко не желаеш, само кажи и н€ма да ти досаждам повече. - Ќ€ма нищо. Ц Ћедът в очите й постепенно започваше да се топи. ћислено благодарих природата, ко€то ме бе надарила с дар-слово и оба€ние... макар че определено беше могла да поработи повечко върху външни€ ми вид. - Ќе съм те виждал често тук... Ц продължих да опипвам почвата аз. - “ака си е, и ако зависеше от мен, н€маше да ме видиш изобщо. «а съжаление обаче... Ц “€ не продължи изречението си, а вместо това надигна отново халбата си и отпи. Ќа дъното оставаха не повече от един-два пръста бира. -  акво толкова не ти харесва на това м€сто и каква е тогава причината да си тук? “€ се усмихна... този път определено по-естествено. - “ова ми звучи едно към едно като У акво прави хубаво момиче като теб на гадно м€сто като това?Ф... “и да не ме свал€ш? Ѕеше мой ред да се засме€. - ƒъртак като мен? ћайтапиш се. - ƒано да е така. ѕо принцип изб€гвам да ход€ на кръчми именно заради това Ц не понас€м, когато всички, които не ги мързи или не са достатъчно пи€ни, да ме свал€т. ƒнес обаче ми се наложи Ц обърнах внимание на начина, по който подчерта УналожиФ Ц да дойда до тук... да се кри€, за да живе€. „есто казано, в първи€ миг си помислих дали случайно не съм попрекалил с алкохола Ц толкова абсурдно ми прозвуча това. - ћай бирата нещо не ти понас€ Ц тактично предположих аз.  акто и тр€бваше да се очаква, девойката веднага избухна: - ћайната ти и на теб, и на всички останали малоумници като теб! јко знаеш колко ми е писнало да се разправ€м с хора, които н€мат достатъчно мозък да накарат дори дракон да лети накриво... —лед около десетина минути, когато дори изглеждащото безгранично красноречие на –аниел в областта на псувните започна да се поизчерпва и в изключително колоритните й ругатни се по€виха повторени€, учтиво € прекъснах: - «нам, че това веро€тно ще бъде огромно предизвикателство за остри€ ти като бръснач интелект, но все пак би ли об€снила на един малоумник с прости слова каква е тази смъртоносна заплаха, надвиснала над теб? ƒриадата €вно се бе уморила да псува, затова този път се задоволи само с един убийствен поглед. —амо че, както веро€тно сте чували, за един „ерен ћаг този вид погледи бе като топъл пролетен полъх по бузите на влюбена двойка. - ќказах се забъркана в неща, които са заплаха за всички светове... или поне така ми об€сниха Ц отвърна след малко –аниел, когато се убеди, че опитите й да ме изпепели с поглед са напразни. - » какви са тези неща, ако не е тайна? - јми... Ц ƒевойката €вно се поколеба дали си струва да сподел€ всичко това пред омразен представител на човешката раса. ¬ кра€ на краищата обаче реши да говори: - ÷ели€т проблем е в способностите ми... ѕлъзнах неволен поглед по стройната й фигурка. Ќеприкритото ми възхищение за малко да € накара да избухне отново. ’вала на ћрака, обаче този път се задоволи само с едно убийствено изсъскване през зъби: - Ќе тези способности, глупако... макар че не се и съмн€вам, че би имал желание да опознаеш точно т€х! —покойно, “ери, не се заблуждавай... това, което вид€ в очите й, не беше намек, че би могло и да стане... - “огава? - —тава въпрос за способностите ми като магьосница.  акто сигурно вече си усетил, „ерни ћаго, аз съм мелез Ц рожба на елфически принц и волна дриада. Ќа нас ни е забранено да практикуваме маги€... но преди седмица —ъветът на ≈лианор усп€ да ме залови. - » какво толкова си се опитвала да правиш? ћаги€ за любов на тво€ грозновата при€телка, ко€то не може сама да оплете като хората възлюбени€ си? - ƒе да беше нещо толкова безобидно... Ц въздъхна т€ и за момент по изва€ното й лице проб€га мрачна с€нка. Ц ќпитах се да върна майка си от ¬ечни€ ћрак. “€... т€ умр€ преди десетина дни... всъщност беше убита... от стрелите на зелуански воини, решили да се поупражн€ват малко в стрелба по жива мишена. ”сетих как нещо ме смъдна под лъжичката. «елуанските стрели са доста гадно нещо Ц не само като изработка, но са и подплатени с н€каква маги€, ко€то не принадлежеше на нито един от световете, известни в У«елената коткаФ. Ќе че го знаех от личен опит, но ми б€ха разказвали доста: улучат ли те дори с една от ѕрокълнатите —трели, както ги наричаха, ще се молиш на всички богове до теб да се окаже н€кой при€тел, който да ти отреже главата и по този начин да те избави от мъките. - «а щастие усп€х да вдигна т€лото й, преди ћаговете на «елуан да се доберат до него и да превърнат майка ми в нещо ужасно, неподдаващо се на описание, нито живо, нито мъртво... нещо, което щеше да има толкова общо с майка ми, колкото оглозгани€т череп има общо с човека, комуто н€кога е принадлежал... «анесох € у дома Ц в —интхар, най-могъщото графство в ц€л ≈лианор, където дори зелуанските псета не сме€т да стъп€т. Ќито за миг не можех да знам, че не тр€бва да се страхувам от т€х, а от сънародниците си. ¬ъобще б€х забравила, че ми е забранено да практикувам маги€, по-силна от елементарните вещерски залъгалки. Ќе б€х в състо€ние да мисл€.... единственото нещо, което исках, е да върна майка си. » б€х на косъм, по д€волите! ќставаше не повече от минута до последни€ ритуал... и тогава в дома ми нахлуха друидите на ≈лианор, които б€ха успели да засекат маги€та ми. » тогава... Ц гласът й секна за секунда Ц вместо да застана с гордо вдигната глава и да посрещна смъртта редом с безжизненото т€ло на майка си... аз позорно изб€гах. —ега мога единствено да чакам и да се над€вам, че друидите най-сетне ще се доберат до мен и ще про€в€т милост... “ова обаче ще стане само ако прекъснатата ми в последни€ момент маги€ не е предизвикала нещо ужасно. “ова ме заинтригува. Ѕез да иска, девойчето се бе забъркало именно в любимата ми област Ц некроманти€та. “ова беше, така да се каже, следдипломната ми квалификаци€. - » каква точно маги€ си използвала, колежке? Ц ѕостарах се да вложа във въпроса си повечко сарказъм, за да € изкарам поне малко то мрачното блато на депреси€та. ѕочти б€х уверен, че ще каже или јархен, или ¬ал “ориан Ц най-често използваните от млади и неопитни некроманти магии. - –итуала ќртТхаан. «адавих се с глътката водка, ко€то отпивах в момента. - ¬ името на ћрака, –аниел! ќткъде си научила това?! - „етох за него в един от забранените манускрипти в ≈лианорската библиотека Ц сведе поглед т€. Ц ¬ъобще не съм предполагала, че ще ми потр€бва н€кога... както не можех и да знам, че прочетеното ще се вреже толкова надълбоко в паметта ми... ќчите ми се разшириха още повече. - ¬елики јзраел, искаш да кажеш, че в ≈лианор има запазено копие от УЌекрономиконФ на јбдул ал-’азред? ќртТхаан е описан единствено там! - ƒа, май така се казваше. ѕочувствах как косата ми настръхва от н€каква странна смесица от възбуда и ужас. ¬ъзбуда, понеже н€маше „ерен ћаг, който да не знае, че всички 666 преписа на УЌекрономиконФ са унищожени по заповед на  онвента на —ветовете още преди стотина години. » ако наистина в ≈лианор има запазен оцел€л екземпл€р, това означаваше, че в най-скоро време щеше да ми се отвори път натам. ѕросто тр€бваше да го проуча по-обстойно... или направо да го открадна, понеже това беше огромно изкушение за един „ерен ћаг. ј ужасът идваше от факта, че ќртТхаан беше един от най-опасните ритуали за призоваване душите на мъртъвци обратно от ƒруги€ —в€т. ƒори опитните ми колеги, както и аз сами€т, щ€хме доста да се позамислим, преди да пристъпим към изпълнението му, понеже секунда невнимание можеше да доведе до последстви€, които щ€ха да са повече от ужасни. ћда, оставаше ми само да се над€вам, че девойката не е оплескала н€кои ред от ритуала... ¬незапно вратата на У«елената коткаФ се отвори с тр€сък и в кръчмата нахлуха седем мъже, наметнати със зелени плащове.  осите им, които се показваха изпод ниско нахлупените качулки, б€ха бели като сн€г, а очите им грееха с тъмновиолетов оттенък. ƒруидите на ≈лианор... освен това и в пълен комплект Ц всичките седем, с€каш гонеха н€кой свръхмогъщ магьосник... ’м. Ќе се знаеше дали ще успе€ да им противосто€, ако се стигнеше до схватка, макар магическите ми възможности да б€ха доста над средните... —едемте чифта виолетови очи бавно обиколиха кръчмата и се спр€ха върху мо€та нова позната. ћен като че ли не ме забел€зваха изобщо. “ова беше добре, понеже винаги съм обичал да използвам ефекта на изненадата на мо€ страна. ѕрикрих с ръка сребърни€ си пръстен и се опитах да изглеждам по-незабележим. - –аниел, дъще на ≈лианор! Ц проговори най-високи€т от друидите, който най-веро€тно им беше предводител. Ќа пръв поглед изобщо не беше повишил глас, но съм сигурен, че всички в У«елената коткаФ го чуха повече от отчетливо, понеже разговорите спр€ха като прер€зани с нож. - ƒа, лор- алед! Ц изправи се на крака дриадата. ¬ъпреки че се опитваше да изглежда смела, усещах, че под маската на безстрашието си т€ всъщност трепери от ужас. –азбирах €: сред „ерните ћагове се носеха хил€ди слухове за елианорските друиди и за това, което са способни да направ€т с т€лото и душата на човек, дриада, елф или на когото и да било. - –аниел, ти си обвинена в използване на «абранена ћаги€ и съгласно член 74 от  одекса на —ветовете си призната за виновна. ≈ла с нас доброволно и  онвентът ще приеме това за смекчаващи вината обсто€телства. ѕочувствах как ми олеква. ƒруидът спомена член 74, което беше значително по-добре от, да кажем, член 81 или 83. “ова означаваше, че пишман-некромантката не беше усп€ла да направи кой знае какви по-сериозни поразии. ƒобре. «начи можеше да се намес€, без да се притесн€вам, че може да ми лепнат член 84 Ц Уподпомагане и/или укриване на особено опасен нарушителФ (по чл. 81 или 83)... Ќасилих се обаче да поизчакам още малко. –аниел си пое р€зко въздух през стиснатите си до болка зъби. ѕогледнах към не€. Ѕеше пребледн€ла, зениците на прекрасните й очи се б€ха свили като главичка на карфица, а гърдите й се надигаха бурно от тежкото й дишане. ѕреглътнах. ≈дин „ерен ћаг по принцип не би тр€бвало да има проблем с подтискането на плътските си желани€, но какво изкушение беше това девойче...! Ѕутнах назад стола и се изправих, понеже ми писна да се спотайвам. —едемте извърнаха поглед към мен и очите им се разшириха, когато вид€ха черни€ плащ и пръстена с пентаграмата. ƒобре. Ќикога н€мам абсолютно нищо против, когато репутаци€та ми върви преди мен. “ака доста често се спест€ват н€кои досадни главоболи€. - “ери —торн... Ц бавно процеди през зъби предводител€т на друидите, когото –аниел бе нарекла лор- алед. Ц “р€бваше да се досетим, че е доста възможно да те открием в дупка като тази. —поред легендите имаш неверо€тни€ талант да се по€в€ваш именно в смрадливи и безбожни дупки като тази. - –адвам се, че си запознат така добре с мо€та скромна личност Ц безгрижно отвърнах аз, наложил върху лицето си възможно най-нахалната усмивка, ко€то усп€х да извад€ от арсенала с наглостите. Ц ўом си толкова осведомен, значи знаеш, че веро€тността да те остав€ да си тръгнеш оттук с тази невинна девойка е толкова гол€ма, колкото и тази да видиш трол да танцува танго на дневна светлина. - “€ не е невинна! Ц кресна друидът. - ƒа бе! ≈динствената й вина е, че се е опитала да съживи надупчената си от зелуански изверги майка, вместо да се обърне към специалист от мо€та класа. ј ако вие, пишман-праведници такива, б€хте се съгласили навремето да помогнете в издигането на магическа стена около «елуан, нав€рно въобще н€маше да се стигне дотам... - Ќека не намесваме политиката в иначе твърде при€тната ни беседа Ц ненадейно се обади един от друидите. ≈динствен той от седмината държеше в ръката си жезъл от тисово дърво. Ќав€рно това бе  оординаторът на малки€ им отр€д Ц тоест, този, който поемаше жизнената енерги€ от всичко наоколо и € разпредел€ше сред останалите друиди, които вече € използваха по предназначение. Ц ÷€лата работа е повече от елементарна: момичето ни тр€бва, —торн! » ти по-добре не се намесвай в нещо, където определено не си желан. “и не си страна по този случай... освен ако не си усп€л вече да включиш тази полуелфическа, полудриадска измет към богати€ списък на сексуалните си завоевани€. ’м... явно този знаеше и другата част от легендата за мен. ”сетих любопитни€ поглед на –аниел зад гърба си. ≈, винаги е така: първо работата, а после удоволстви€та... - Ќека се разберем така: вие се разкарвате оттук, без дори да си помисл€те да се за€ждате с момичето, а аз обещавам да не разказвам на никого как седем здравен€ци са тичали, въоръжени до зъби с маги€, по дирите на едно крехко създание, което човек може да пречупи с дъха си. ѕочувствах как дриадата се размърда и смръщих вежди, за да пресека опита й да се намеси в разговора. ≈два ли точно сега бе моментът за ласкаене на наранени самолюби€. - “€ е носителка на ƒревните ”мени€, глупако! Ц изсъска лор- алед. - ’айде бе! ¬еднъж е прочела случайно УЌекрономиконФ и вие веднага € набеждавате за “рети јпокалипсис! Ќе ме карайте да се сме€! — периферното си зрение забел€зах как петимата друиди се отдалечават леко един от друг, а  оординаторът им стисва с две ръце жезъла си. явно се готвеха да атакуват в скоро време. — небрежен жест свих юмрука на д€сната си ръка и го вдигнах над главата си. јметистовата пентаграма пламна с леденостуден огън. - ўе си премерим ли силите? Ц поинтересувах се аз, като с удоволствие забел€зах как и седмината замръзнаха по местата си. - “ери, мол€ те, не ми потрошавай инвентара отново... Ц обади се иззад бар-плота –ей ћакгавърн. Ќапълно разбирах притеснени€та му: предишни€ път, когато се б€х сбил в У«елената коткаФ, му се бе наложило да подмен€ всички чаши. —лед този бой репутаци€та ми сред посто€нните клиенти значително бе нараснала, а роднините на самозваните магьосници, които ме б€ха предизвикали, дълго ме преследваха с искове за кръвнина... - “ова едва ли ще е необходимо Ц обади се предводител€т на друидите. Ц »збери св€т, „ерни ћаго, и двамата с теб ще си премерим силите. ќчи в очи. - Ѕез странична помощ? Ц учудих се аз. ѕочвах да надушвам нещо гнило. - Ѕез странична помощ, без артефакти, без «абранени «аклинани€. —амо ти и аз. ¬ очите му припламна налудничав огън. “ова ме накара да се поуспоко€. ¬ крайна сметка наистина всички друиди са откачени на тема Улично превъзходство над другитеФ.  апани едва ли щеше да има. - ƒобре-е-е... Ц бавно провлачих аз. Ц Ќ€ма проблем. јз печел€ Ц остав€те момичето на мира. “и печелиш Ц правиш с не€ каквото поискаш. –аниел пребледн€. - —покойно, момичето ми Ц измърморих само с устни. Ц јз съм професионалист. „увствах се превъзходно Ц като осмокласник, който ще се бие пред очите на готината мацка от съседни€ клас. √лупаво беше, но наистина ми се искаше да се покажа в най-добра светлина. - —ъгласен. Ќазови св€т Ц кимна лор- алед. - јрлиндриен, √ората на ¬ъздишките. Ѕез мръсни номера, без убийства, всичко да е по правилата. - ≈стествено, черни ћаго. Ќие сме хора на честта. ѕротегнах се престорено лениво, бръкнах в джоба си и пл€снах една банкнота пред –ей ћакгавърн. - ≈то ти за водката. ƒонеси ми и още една за след като се върна. ўе гледам да не се бав€ много. Ц ”хилих се възможно най-мръснишки, а очите ми за секунда пламнаха в червено. ≈втин номер Ц преподават го още на начинаещите, но пък какъв ефект има... ƒруидите като че ли се стъписаха. “а в крайна сметка това бе и целта ми. - ’айде да се размърдаме, че ми се пие Ц измърморих аз и побутнах –аниел пред мен. — ц€лото си т€ло усещах погледите на всички посетители в кръчмата. –ей вече пълнеше втората ми чаша с водка. ¬се пак добре ме познаваше... ƒруидите се изнизаха един по един през масивната врата. ƒвамата с –аниел ги последвахме. ќще преди да прекрача прага, извиках в съзнанието си образа на јрлиндриен и се сл€х с него.  акто и очаквах, пренесохме се без никакви проблеми. √ората на ¬ъздишките шептеше и стенеше. ƒесетките и стотице дървета, вс€ко от които бе по-старо от света и същевременно по-младо от току-що родена пеперуда, полюшваха зелено-каф€вите си снаги във всички посоки, с€каш танцуваха валс с невидим за обикновеното око партньор в балната зала на н€какъв гигантски дворец. ќсвен тихото шумолене на листата и шепнещото тайнство около нас в гората не се чуваше никакъв звук. ¬дишах с пълно гърло. ≈два не се закашл€х Ц толкова б€х отвикнал от девствени€ и чист въздух и се б€х сраснал с отровните миазми на големи€ град... ћеждувременно друидите б€ха успели да се подред€т в полукръг, в центъра на който стоеше водачът им. ѕобутнах девойката назад, намигнах й и прошепнах: - —вободна ли си тази вечер? ƒебелашка шега, но свърши чудесна работа. ѕоне спр€ да трепери и бузите й полека-лека възвърнаха цвета си. ”хилих се. “€ ми намигна и само с устни ми подхвърли: У ъсмет!Ф. ѕристъпих напред. - ƒа започваме. ƒруидът вдигна и двете си ръце нагоре Ц така, че дланите им да сочат една към друга.  оординаторът заби жезъла си в зем€та и го стисна здраво, готов да прелее силата и енерги€та на останалите петима и на всичко наоколо на сво€ събрат. јз по принцип съм любител на театралните жестове, но този път реших да мина без излишна показност. «атова само прошепнах формулата за активаци€ на пентаграмата, вградена в пръстена ми. “€ тутакси отвърна с ледено припламване. ѕо околните дървета и по лицето ми затанцува виолетов пламък. »зведнъж, без никакво предупреждение, към мен се стрелна поток от изумруденозелена мощ. ”сп€х да остана незасегнат, естествено Ц нали в крайна сметка ћракът поглъща всичко... е, почти де. ¬ъпреки това обаче ме изненада €ростта, с ко€то друидът нанесе удара си. “ова бе нещо ново: обикновено друидите не се поддаваха толкова лесно на емоциите си и се биеха хладнокръвно. “ози лор- алед обаче €вно бе твърдо решен да ме надвие на вс€ка цена. Ќе знаех каква е причината, но така или иначе б€х сигурен, че ще успе€ да се справ€ с него. ƒруидите б€ха толкова лесно предсказуеми... “ака и стана. —лед първоначалното си недоглеждане противникът ми усп€ да изтъни и фокусира по-прецизно лъча на силата си, опитвайки се да прониже с него защитната преграда виолетов огън, ко€то б€х издигнал пред себе си. ƒокато се мъчеше да намери пролуката, присвих леко пръстите на д€сната си ръка. ƒва потока ћрак обхванаха насоченото към мен копие от изумруден пламък и бавно, но сигурно започнаха да го огъват към друида. ѕо челото на лор- алед избиха едри капки пот. — едно последно отча€но усилие на вол€та той се опита да противостои и отвърне на —илата ми, но не усп€. ќт очите му бликнаха кървави сълзи, той изкрещ€ и рухна безпомощен на зем€та. - —м€там, че това е достатъчно, сине на ≈лианор Ц ухилих се аз. ѕентаграмата върху пръстена ми все още не угасваше Ц просто застраховка в случай, че на останалите шестима им хрумнеше да игра€т нечестно. - “ака е, —торн Ц изхрипт€ лор- алед, който отча€но се опитваше да се изправи, но €вно коленете не го слушаха. Ц ¬зимай си вещицата и изчезвай по-надалеч. ќмразата, ко€то блестеше в погледа му, не можеше да бъде описана с обикновени човешки думи Ц тук тр€бваше елфическо красноречие. ”смивката ми стана още по-лъчезарна. - Ѕлагодар€ за позволението, друже. ќбърнах се, за да вид€ дали –аниел се радва на простички€ факт, че е отървала кожата... и не € вид€х. явно се бе върнала в кръчмата още щом друидът се предаде. » толкова. Ќ€маше благодарствени сълзи, целувки, прегръдки, шепнене У“и си мо€т герой!Ф и други такива. ∆ени... ѕренесох се обратно в У«елената коткаФ. –аниел € н€маше и там. “ръшнах се кисел на стола си и отпих от водката си.  огато оставих чашата си, –ей ћакгавърн ми подаде малко късче пергамент с размерите на пощенска марка. ¬ърху него с из€щен елфически почерк бе написана само една дума: УЅлагодар€Ф. » древната руна У–Ф... като –аниел. ”смихнах се и отпих отново. ∆ивотът пон€кога беше толкова забавен... —ега обаче н€маше смисъл да мисл€ за жени и прочие дребни житейски удоволстви€. »мах работа за вършене: тр€бваше да реша кога ще си разход€ прелестите до ≈лианор, понеже наличието на непокътнат препис на УЌекрономиконФ гъделичкаше любопитството ми по-силно, отколкото плътското ми желание да опозна€ смесицата между елфическа и дриадска кръв в хоризонтално положение... ј и в кра€ на краищата вс€ко нещо с времето си, нали така?
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —ибин —имеонов ћайналовски ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-05-25

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:  ръчма "«елената котка"
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
“ринадесетата глава
 
  ѕосещени€: 4134  ќтзиви: 4
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-08 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
20-08 ѕоези€ 2015
20-08 –ибен буквар /1824 г/.
20-08 –ибен буквар /1824 г/.
20-08 13 черни котки
ѕълен списък