Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «акон за авторското право и сродните му права - част III
  ƒ€л втори ѕрава, сродни на авторското право и други особени права
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от djsupermax
 
ћотивационно писмо
¬селената, 12 часа сутринта
Ќевена
Enjoy The Silence
 опирайт в страната на чудесата
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



Ќики –усиновски(djsupermax)>> опирайт в страната на чудесата  
 опирайт в страната на чудесата
  Ќики –усиновски (djsupermax)
  –аздел: ѕублицистика  

ћузикални€т бизнес

 

The Matrix II: ѕрофон

 

 

 

«аб.: “ози материал е част от финални€ резултат на тримесечно журналистическо разследване, направено по поръчка на сп. У–итъмФ през април-юни, 2003 г. —татиите от разследването не са публикувани. Ќ€ма и да бъдат:) 

 

 

“ази истори€ е толкова абсурдна, че трудно може да се възприеме сериозно. јвторът влезе в не€ с едно виждане и след като проучи внимателно всички подробности и разговар€ с н€кои от участващите, излиза с приблизително обратното на началното си мнение. » в двата случа€ му се искаше да е максимално обективен, но това много трудно се постига, когато те гледат в очите и те лъжат. »злиза, че задължението да си коректен важи само за тебе. «атова авторът предпочете да разположи безспорните и спорните факти, наблюдени€ и коментари в една приказна естетика, съответстваща на нивото на абсурда на истори€та и на претенциите на н€кои от действащите лица в не€.

 

»мало едно време едни хора, които имали радиостанции и телевизии. Ќе е казано дали те били добри хора, но правели програми за всички останали, което принципно е добро и хората ги слушали и гледали. «а целта въпросните електронни медии ползвали музика. »мало и един закон, наречен «акон за авторското право и сродните му права («јѕ—ѕ). —поред мнозина той бил добър закон, макар че тези, които го казвали, често го ремонтирали и вечно се оплаквали, че все нещо не му е както тр€бва. “а в този закон пишело, че щом си електронна медиа и ползваш музика, тр€бва да си плащаш за това. Ќе става дума да си купуваш дисковете с музика от магазина, а да плащаш допълнително на носителите на авторски права за това, че си въртиш бизнеса като използваш т€хната музика.

 

«агадъчните същества Уносители на авторски праваФ са три вида. јвторите на музиката са най-големите, а сродните им подвидове са продуцентите и изпълнителите. “ези същества живе€т н€къде далеч вдън гори тилилейски и даже през девет морета в десето и затова принципно трудно се общува с т€х. Ќито можеш да ги издириш, за да им платиш, нито те могат да те откри€т, за да си вземат парите. ќсвен това са адски много на брой. ¬с€ка песен си има по н€колко такива същества, на които тр€бва да платиш, ако искаш да € пускаш.

 

ƒобри€т закон му е намерил цаката. “ой разрешава съществата-носители да се групират в дружества за колективно управление на права (нещо като ќ„«) и да си назначат във вс€ка страна н€кой, който да се грижи електронните медии да си плащат за музиката. ¬ Ѕългари€ за съществата-автори например се грижи дружеството на авторите УћузикауторФ. ѕлащаш му и си пееш. “о си има грижата да разпредел€ справедливо парите на авторите по света и у нас. Ќе е като да н€ма проблеми, но в общи линии приказката си върви спокойно и всички живе€т щастливо.

 

—лед поредното изменение на добри€ закон н€къде в миналото се оказва, че електронните медии тр€бва да плащат и на другите същества Ц продуценти и изпълнители. Ќастава суматоха. ќказва се, че съществата имат в Ѕългари€ свои представители (музикални компании-лицензианти), които имат право само да им издават албумите, но не и да получават пари за правата им. ќт друга страна пък бизнесът на радиостанциите и телевизиите е още малък, те н€мат много пари и не могат да плащат.

 

“ук в приказката се по€в€ва вълшебната дума УбартерФ. ƒвете страни се споразум€ват за компромис. –адио и “¬ станциите н€ма да плащат на продуценти и изпълнители с пари, но ще предостав€т на музикалните им компании рекламно време, в което те да си рекламират албумите по техните станции. —делката изглежда по-изгодна за станциите, но музикалните компании н€мат особен избор Ц те не са си написали домашното, с което да си поискат както се полага правата, пък и разбират, че за да се стрижат овце, първо тр€бва да храниш агнетата да поотраснат, а не да ги заколиш на √ергьовден. ¬сички си стискат ръцете, произнас€т високо вълшебната дума УбартерФ и нещата тръгват, макар и много проблематично.

 

”говорката е, че маги€та на вълшебната дума ще се използва само за известно време, докато се нормализират нещата в приказната страна.  олко е това известно време, всъщност въобще не е известно, макар че има договори, а в договорите има срокове. ¬ приказната страна Ѕългари€ обаче вече 14 години върлува лош вирус Ц едни му викат УпреходФ, други Удемокраци€Ф, трети УкризаФ Ц и в общи линии всички са болни, недоволни и безпарични. ’ората са бедни, пазарът е малък, а пиратството гол€мо. ћузикалните компании обаче са упорити и постепенно разшир€ват бизнеса си, макар че не печел€т много. ƒаже почват да си пишат домашното и създават ќ„«-то УѕрофонФ, което да защитава правата на загадъчните същества Ц продуценти, пък ако може и изпълнители.

 

» електронните медии са упорити: пари и пазар н€ма, но радиостанции и телевизии Ц колкото искаш. Ќ€кои от т€х започват да прав€т и пари, но като ц€ло също като музикалните компании не печел€т много. ѕовечето от тези н€колкостотин електронни медии са на ръба на фалита или с мъка се издържат. «аслугата при всички случаи е и на един друг закон (н€ма да го споменаваме тук), за който всички посто€нно казват, че е лош и все напират да прав€т нов, който после се оказва пак лош. Ћоши€т закон създава едно върховно същество Ќ—–“, което хем да е полицай и да въдвор€ва ред в областта на медиите, хем да прави добро. “ова Ќ—–“ нещо се оплита и го смен€т с друго същество - —≈ћ. «аради закона ли или заради съществото Ќ—–“/—≈ћ, но в момента има твърде много електронни медии в тази приказна страна като една човешка длан и положението с т€х €ко се е заплело.

 

“ук в приказката ненадейно се по€в€ва и един цар, който омагьосва хората с думите, че ще ги оправи за 800 дни.  аква би била тази приказка без цар? Ќикаква! „естно казано, той обаче н€ма пр€ко отношение към точно тази приказка. ќсвен това, че в процеса на оправ€нето маги€та му нещо €вно се скапва, защото от по€вата му музикалните компании постепенно започват да стават все по-нервни и твърд€т, че бизнесът им се свива, защото хората обедн€ват още повече, вместо да забогат€ват. ƒали цар€т, дали пиратите, които негови€т добър войник Ѕойко Ѕорисов незнайно защо не ще да гони, дали нещо в самите музикални компании Ц никой не знае кой точно е виновен, но музикални€т бизнес в приказната страна наистина се свива. “ози на радиостанциите Ц също, макар и по-малко.

 

≈два проходилото ќ„« УѕрофонФ тръгва да си събира парите. Ќеговите членове са същите тези музикални компании, които очакват по този начин да си докарат н€кой лев; всъщност доста левове и по един сравнително лек начин. Ќикой не спори, че компаниите си ги заслужават, но н€как и никой не взема насериозно ќ„«-то, сигурно защото е младо, зелено и има още жълто около устата, а овремени - и отзад. ƒействието се развива така:

 

УѕрофонФ внезапно изскача от мейла, факса или телефона на съответни€ радиотелевизионен оператор и кр€сва: У¬ името на добри€ закон, давай парите или ще кажа на —≈ћ, че си пират и ще ти вземе лиценза!Ф —танциите също са чели закона и зна€т, че тр€бва да плащат, затова казват кисело: Уƒобре, колко искаш?Ф У¬сичко, а ако може Ц и повечеФ, ухилва се щастливо УѕрофонФ и им праща проектодоговор: У≈то тука пишеФ.

 

—лед прочитането на проектодоговора на радиотелевизионните оператори им се изправ€т косите. ¬ този вълшебен свитък те имат само задължени€ Ц финансови и нефинасови, но кое от кое по-абсурдни. јко говорим за финансовите, то УѕрофонФ им иска около 4% от оборота. ѕечалбата на станциите Ц където € има Ц обикновено не е гол€ма, но оборотът им не е чак толкова малък, тъй като това е скъпа дейност. –азбира се, н€кои могат спокойно да плат€т. Ќо за повечето станции това означава, че им искат към половината от печалбата, а в немалко случаи Ц дори ц€лата и повече. Ќа практика излиза, че станциите ще се бъхт€т да работ€т, а н€кой просто ще им прибира парите.

 

Ќа този етап в приказката замирисва на грабеж и желанието на операторите да плащат за музиката изведнъж се изпар€ва. ¬ добри€ закон все пак не пише такива неща, започват да протестират те и искат договар€не на н€какви по-разумни услови€. УѕрофонФ обаче не ще и продължава да насто€ва: Уѕарите или живота!Ф. ѕри това положение операторите имат само един изход Ц да се обърнат към юристите си, за да вид€т какво точно казват добри€т закон, лоши€т закон и всички останали закони в приказната страна колкото една човешка длан. «апочват да се интересуват дори от законите и практиката в другите страни по света. » тогава изведнъж почват да изникват вс€какви въпроси.

 

¬ъв всички закони по света и у нас пише, че всеки, който има н€какви претенции, тр€бва да може да ги докаже. ќператорите питат УѕрофонФ: У“и какво си?Ф ќ„«-то отговар€: Уƒружество за колективно управление на праваФ. Уј какви права управл€ваш?Ф У¬с€какви сродни, без авторскитеФ, отвръща УѕрофонФ. Уј кой те е упълномощил, тоест ти е дал правата си да ги управл€ваш?Ф. У„леновете ми музикални компании. “е представл€ват големите световни музикални компании и н€кои български. ¬ общи линии Ц почти всичкиФ, за€в€ва самоуверено УѕрофонФ.

 

Ќо в приказната страна е известно, че представителите на големите световни компании са само лицензианти. ¬ общи линии, те имат само правото да издават по н€кой и друг албум на мейджърите, да рекламират продуктите им и да кълнат пиратството. ћейджърите гледат лицензиантите си изпод вежди и по правило не им позвол€ват дори да издават албумите им на диск, понеже се опас€ват, че собствените им представители ще ги пиратстват. ќт което лицензиантите страдат жестоко, а пиратството процъфт€ва, но това е една друга много абсурдна приказка.

 

“а радиотелевизионните оператори казват на УѕрофонФ да покаже документи, в които изрично пише, че е упълномощен да управл€ва правата, за които иска пари. УѕрофонФ н€ма такива документи, разсърдва се, заплашва, но подвива опашка и се оттегл€ за известно време, докато ги събере. ≈стествено, това се случва, но проблемите не свършват дотук.

 

ƒобри€т закон допуска, че може да има н€колко различни дружества за колективно управление на права, тоест фактически забран€ва монопола в тази дейност. ¬сички зна€т, че едно дружество ще събира много повече и по-безпроблемно парите си от станциите. «аконодателите на приказната страна обаче са постъпили мъдро, защото добре разбират, че едно дружество-монополист, имащо на сво€ страна закона, ще разполага с практически неограничена от нищо и никого възможност да изнудва и рекетира радиотелевизионните оператори. » очевидно са искали да избегнат именно това. ÷€лата досегашна дейност  на ќ„«-то УѕрофонФ в приказката обаче се стреми да го утвърди именно като фактически монополист, с което то директно нарушава духа на добри€ закон. ѕоведението му в немалко случаи е на ръба на закона, а може би и отвъд него.

 

УѕрофонФ иска да му се плаща за музиката, ко€то използват операторите. “€ обаче не е само музика на членовете на сдружението. —амо в Ѕългари€ (по данни на УѕрофонФ) има към 700 продуцентски компании. „ленове на дружеството са едва около 30 от т€х. Ќ€ма съмнение, че това са 30-те най-големи, които продуцират и издават веро€тно поне 90-95% от използваната музика, че дори и повече. Ќо УѕрофонФ насто€ва да получава парите за всичките 100%.

 

»стината е, че такава практика е съмнително законна, но се използва масово в областта на защитата на авторските права. ѕричината е, че т€ е в интерес на всички страни. —танциите плащат веднъж и повече н€мат грижи дали са платили на еди кого си за това, че са върт€ли 5 пъти едната му песен. ƒружеството пък така получава повече пари. ј продуцентите-нечленове на дружеството при желание се обръщат към дружеството и си искат парите за т€хната част от па€. » в тази приказка всички са щастливи, но за нещастие нашата приказка е друга.

 

—луча€т с УѕрофонФ е изключително проблематичен казус Ц изглежда, най-вече по вина на самото дружество. “о иска парите на всички продуценти, но не предлага на станциите защита срещу претенциите на трети страни. — други думи, всеки продуцент-нечлен на УѕрофонФ може да отиде във вс€ка радиотелевизионна станци€ и да си поиска парите, нищо че станци€та ги е платила - на УѕрофонФ. Ќормално би било УѕрофонФ да поеме задължението да осигури всички такива претенции, след като събира всички пари. “акава клауза в проектодоговорите й обаче н€ма. ¬ този случай станци€та, ко€то веднъж е платила на УѕрофонФ, ще бъде принудена да плаща отново Ц толкова пъти, колкото други продуценти пожела€т да си поискат от не€ парите - или ще бъде осъдена. “оест, УѕрофонФ прибира парите, може би дори ги разпредел€ н€кому, но защита срещу претенции на трети страни не предостав€.

 

 акто стана €сно в тази много сложна приказка, сумите за права на всички тези независими от УѕрофонФ продуценти са едва н€колко процента от общата сума. „овек би предположил, че никой не би си направил труда да стигне до съд заради н€колко лева. » отново тук се €в€ва чудната от законова гледна точка практика на УѕрофонФ, ко€то дава богати възможности на всички хитреци да бръкнат в меда. ƒружеството иска заплащане на процент от оборота, а не на брой излъчвани€ на съответната песен. ќт това следва любопитната подробност, об€снена най-€сно от директора на радио У¬итошаФ –умен ƒимитров: У”тре си прав€ една компани€ и за€в€вам: Ујз съм продуцентФ. —лед което отивам при конкурентна радиостанци€ и казвам Уƒобър ден, а на мене колко ще ми платите?Ф “е ми отговар€т: Ујма как, ние дори не сме ви излъчвали парчето!Ф » аз им казвам: Ујма кой казва, че сте го излъчвали? Ќали плащате не на брой излъчвани€, а на обем Ц процент от оборота?  ажете сега на мене колко ще ми платите!Ф ѕри 700 продуцентски компании тази ситуаци€ въобще не изглежда само хипотетична.

 

УѕрофонФ създава и още маса юридически проблеми.  ато истински приказен персонаж, в практиката и проектодоговорите си дружеството предпочита да борави по-скоро със заклинани€, вместо с факти. ¬ писмата си до операторите то се об€в€ва за единствен легитимен представител, с когото станциите тр€бва да сключат договор. “ова, меко казано, не е напълно в€рно. “оест, въобще не отговар€ на истината.  акто стана €сно, добри€т закон «јѕ—ѕ не допуска УединственФ представител при колективното управление на права. Ћегитимност пък УѕрофонФ има за около 30 от общо 700 продуцента. “ъй като това са най-сериозните основани€ за сключването на договор с УѕрофонФ, всеки подписал може да се запъне и да поиска об€в€ване на въпросни€ договор за нищожен или унищожаем. ѕочти вс€ка точка от ««ƒ (чл. 26-35) дава такава възможност в този случай.

 

“ова обаче са хипотези. Ќо и фактите са категорични: в областта на продуцентските права УѕрофонФ не би могъл да бъде единствен представител с 30 от общо 700 компании, а в областта на изпълнителските права съществуват поне още три дружества - по данни на сами€ УѕрофонФ. ќсвен това дружеството не само иска процент от приходите на операторите, но и постав€ условие този процент да не е по-малък от определена сума. “ова е изискване, което на практика би убило вс€ка станци€, ко€то не може да изпълни такова искане.

 

ќператорите имат несъгласи€ не просто с конкретни€ размер на сумата, ко€то им се иска, а дори с пор€дъка й. ѕо закон авторските права са водещи. «а т€х те плащат 0,75% до 1,25% от оборота си. ѕродуцентските и изпълнителските права би тр€бвало да са със същи€ размер и дори по-малки. Ќо УѕрофонФ иска в пъти по-големи суми. Ѕазата Уобщ приход от радио/“¬/ дейностФ също предизвиква сериозни въпросителни. Ќито една станци€ не се издържа от радио дейността си, а от търговската си дейност Ц продажба на реклама. ѕродажбите на реклама пък не завис€т чак толкова от музиката. ќтново об€сн€ва –умен ƒимитров:

 

Уƒа речем, че имаме две еднакви станции, които работ€т в един и същ регион Ц град, да речем. “ези станции имат един и същ формат и една и съща плейлиста. ќттам насетне едната станци€ печели добре, а другата не печели. «ащо? «ащото рекламни€т отдел на едната станци€ е по-добър. » двете ползват музикални€ продукт, и двете си плащат за това. “ова е своеобразна рента, отдаване под наем на музика. Ќо защо ние например тр€бва за едно и също нещо да плащаме повече? «аради това, че сме по-добри търговци? “ова не само че н€ма нищо общо с музиката, но и на практика те стимулира да не бъдеш добър търговец.Ф

 

»зходът според радиостанциите е да се плаща точно фиксирана сума на излъчено парче и то само за музиката на членове на УѕрофонФ. “ака отпадат вс€какви юридически проблеми, не€сноти и хипотези. —умата би останала практически същата, тъй като членовете на дружеството представл€ват почти 100% от реално излъчваната музика и това не се оспорва от никой.

 

УѕрофонФ обаче не желае това. ƒружеството не разполага с персонал, който да идентифицира песните на членовете на сдружението и прекрасно знае колко скъпа и главоболна задача е това, затова се стреми да € избегне на вс€ка цена.  ато част от тази стратеги€, то се стреми да прехвърли на станциите собствените си задължени€ в тази област, което поражда поредни€ конфликт.

 

—ъществуват сериозни съмнени€, че УѕрофонФ изобщо е в състо€ние да обработи коректно каквато и да е плейлиста, база данни на лейбъли, мейджъри, изпълнители, тъй като това е къртовски труд по силите единствено на много висококвалифицирани специалисти. јко тр€бва дружеството да изпълн€ва стриктно задължени€та си, то би тр€бвало да поеме един поток от десетки запитвани€ месечно от страна на радиостанции, рекламни агенции, пък и музикални компании и други относно правата на тази или онази песен, както и обработката на поне 500 годишни плейлисти на електронни медии с най-малко 100, ако не и повече песни във вс€ка.

 

—поред радиостанциите, досегашната практика показва, че УѕрофонФ абсолютно не е в състо€ние да се справи с такова предизвикателство. »ма и нещо друго Ц дружеството всъщност не е длъжно да го прави. Ќ€ма държавен или обществен орган, който да контролира или санкционира дейността му. ¬секи опит да се надникне в практиката му би бил незаконен, тъй като то може да се мотивира, че това е търговска тайна. —ъщевременно УѕрофонФ е регистрирано като сдружение с нестопанска цел по закона за юридически лица с нестопанска цел.

 

ѕриказката нещо се затегна, затова да обобщим. УѕрофонФ казва Удайте паритеФ и при това иска всички пари, макар очевидно последното да е доста спорно юридически. —рещу това не предлага нито съответните услуги, нито коректна защита. ёридическата основа на конкретните му договори и действи€ е крайно мърл€ва, което води не само до факта, че дружеството не може да си получи парите, но и че прави у€звими операторите, които всъщност тр€бва да защити с дейността си, за ко€то те му плащат. ¬ъпреки твърдени€та, че законът е на негова страна, финасовите му претенции са очевидно абсурдно далеч от реалността.

 

ѕри това положение не е чудно, че за н€колко години УѕрофонФ е усп€л да сключи договори само с н€колко от 500-те радиотелевизионни оператора в страната. ќфициално той отказва дори тази информаци€, макар че т€ е известна Ц договори има с ЅЌ–, радиоверигите У‘ћ+Ф и У‘решФ (които са със сходни собственици) и радио У—итиФ. “ова са под 1% от задължените медии Ц тоест, маргинален брой без значение за общата тенденци€. √овори се също, че въпросните медии са сключили договор за плащане не на процент, а на база на н€каква твърда месечна сума. —ъщевременно УѕрофонФ хем насто€ва, че другите тр€бва да плащат на процент, хем твърди, че има еднакъв подход към всички.

 

≈дновременно с твърдението, че предостав€ равни услови€ УѕрофонФ декларира и диференциран подход. јко според вас едното изключва другото, то значи започвате да навлизате в същината на начина, по който обичайно УѕрофонФ мотивира действи€та и искани€та си. ¬ъпросни€т диференциран подход се израз€ва в това, че дружеството е разделило станциите в три категории според това какъв обем музика ползват те в програмите си. —ъответно, по-малко ползващите би тр€бвало да плат€т по-ниска сума. —праведливо, но - изненада! Ц според критериите на УѕрофонФ всички радиостанции в приказната страна Ѕългари€ попадат в най-високо облагаемата категори€ Ц с други думи, са музикални станции.

 

—дружението не признава и факта, че рекламата не е музика. “€ обикновено се прави или с фрагменти от н€какви попул€рни парчета, или от джингли. «а да е законно първото, съответни€т автор на рекламата следва да се обърне именно към УѕрофонФ, който да му каже кой държи правата на това парче, да поиска съгласието на праводържател€ за използване в реклама и рекламистът да си плати. УѕрофонФ обаче не е в състо€ние да осигури такава услуга, макар че това е негово задължение. «а сметка на това дружеството иска пари и за рекламата в програмите на станциите, пък как ги разпредел€ - никой не знае.

 

¬ъв втори€ случай се използват джингли от саундбанки, за които принципно би тр€бвало също да се плаща на дружество като УѕрофонФ. ¬ъпросът е, че не е известно н€кой от продуцентите или авторите на саундбанките да членува където и да е по света в каквото и да е сдружение за колективно управление на права. — други думи, УѕрофонФ отново иска пари, които не му принадлежат, които не е изрично упълномощено от никого да събира и не е в състо€ние да разпредели справедливо комуто и да било. —луча€т изглежда маловажен, но радиостанциите излъчват до 12 минути на час реклама. јко УѕрофонФ признае, че н€ма права върху тази част от програмата им, много от т€х автоматично ще се окажат в по-ниската ценова категори€ по собствените критерии на дружеството и ще тр€бва да му плащат по-малко.

 

ѕълен абсурд е, че въпросното ќ„« иска да му бъде плащано не само от радиотелевизионните оператори, но и от външните продукции в програмите им. ќснованието е, че и външните продукции ползват музика в предавани€та си. ƒобре, но след като веднъж дружеството сключи договор с определен оператор, въпросни€т оператор плаща за ц€лата си програма. Ќасто€ването след това външните продукции също да сключат подобни договори и да плащат означава, че УѕрофонФ иска да му се плати два пъти за едно и също нещо Ц ако може и ако номерът мине.  олкото и тъпа да ви изглежда тази приказка, номерът не минава.

 

ѕри всички тези абсурди не е чудно, че по правило н€ма разумен радиотелевизионен оператор, който да е готов да подпише договор с УѕрофонФ. „овек би си помислил, че при ц€лата неизр€дност на дружеството, след толкова пропуснати години то ще намали претенциите си и ще търси реалистичен компромис, за да може нещата да се уред€т и правоимащите най-после да започнат да получават парите си, а операторите да изчист€т едно свое законово задължение. “ази приказка обаче е крива и се случва точно обратното.

 

УѕрофонФ вади томахавката на войната и прекрат€ва всички договори за бартер с радиостанции и телевизии. —лед което следва поредната сери€ заплашителни писма, в които дружеството дава срок на операторите доброзорлем да подпишат договор до 1 август 2003 г. или ще им забрани след тази дата да излъчват музика. —ъщевременно негови представители лобират пред —≈ћ да се окаже натиск върху операторите и, кой знае, може би да бъде отнет лицензът на 2-3 станции, за да се вкарат останалите в прави€ път.

 

УѕрофонФ може би има право да забрани на станциите да излъчват музика на неговите членове. Ќа практика обаче това малко трудно ще се реализира. ƒружеството не разполага с актуален каталог, който би запълнил десетки хил€ди страници с имена на песни на неговите членове. ѕри липсата на такъв то разпростран€ва просто една страничка с имена на 30-те си компании-членове. ¬ този интересен случай нико€ станци€ н€ма да спре да излъчва само заради голите твърдени€ на УѕрофонФ, че му нарушава правата. ќператорите, подобно на УЌапстърФ навремето, веро€тно ще поискат точен списък на песните, които н€мат право да излъчват. “ъй като УѕрофонФ не е в състо€ние да им достави такъв дори до кра€ на насто€щата геологическа ера, дружеството ще тр€бва да доказва претенциите си за вс€ка една излъчена песен от вс€ка една радиостанци€. «а тази свръхамбициозна задача тези симпатични хора от УѕрофонФ веро€тно са намислили да ангажират всички съществуващи юристи на тази планета, но спокойно можете да заложите на това, че и те н€ма да им стигнат като ресурс за изпълнението й.

 

—ъвсем не е невъзможно обаче УѕрофонФ да се съсредоточи върху хитовите заглави€ в момента, върт€ни от повечето радиостанции. — известна методичност за 2-3 месеца станциите могат да бъдат принудени да замлъкнат, така че повечето веро€тно н€ма да изпълн€т искани€та да свал€т парчетата от програмите си. ўе се стигне до съд, а какво би могло да е неговото решение, е пълна загадка. ѕри всички случаи до финализирането на процеса ще минат години, през които правоносителите н€ма да получат нито стотинка. —ами€т УѕрофонФ пък е толкова у€звим, че веро€тно ще бъде съден до дупка. ƒостатъчно е например да се намеси  омиси€та за защита на конкуренци€та, ко€то отдавна би тр€бвало да се е самосезирала за действи€та на дружеството.

 

ќтделно цели€т ѕ– шум, който би се вдигнал при такова драстично развитие на конфликта, никак не изглежда в полза на УѕрофонФ. ќрганизаци€та на радиотелевизионните оператори јЅ–ќ вече пусна писмо до комисиите по култура и медии към Ќародното събрание, до министъра на културата и —≈ћ, в което определ€ действи€та  на дружеството като УултимативниФ и Ублизки до рекетФ.

 

ќчевидно е крайно време въпросните институции да се намес€т в тази абсурдна приказка, в ко€то частно дружество със съмнителна легитимност, съставено от компании, представл€ващи между другото интересите на големи международни монополи, с непрозрачна дейност и неподлежащо на никакъв публичен контрол, се опитва да използва закона за да извива ръцете на ц€л бранш от българската икономика.

 

јко тази приказка тр€бваше да има добър край, в него двете страни щ€ха да седнат на масата и да уред€т отношени€та си на основата на взаимоуважението и разумни€ компромис. —лед което всички в приказката да заживе€т щастливо, както се полага във вс€ка приказка. Ќо т€ засега н€ма край, защото не е измислена от автора приказка. “ой не поема и ангажимента да казва кой от героите е добър и кой лош. Ќо пък см€та, че всеки има право сам за себе си да определи това или поне право на информаци€ и затова предостав€ н€кои от интервютата и материалите си, събрани около писането на тази стати€, за свободен достъп в интернет на адрес ... .

P.S. ѕресата, година по-късно (избрана е новината от в.Ѕанкерь, като най-пълна, но съобщението е публикувано във всички ежедневници):


Ѕрой 22 (05/06/2004), дружества
 
 «  ѕќƒ –≈ѕ» ћ≈ƒ»» —–≈ў” ћ”«» јЋЌ» ѕ–ќƒ”÷≈Ќ“»
 
 омиси€та за защита на конкуренци€та ( « ) глоби дружеството на музикалните продуценти в Ѕългари€ ѕ–ќ‘ќЌ заради злоупотреба с монополно пазарно положение. ѕрез седмицата антимонополното ведомство се произнесе в полза на жалбата на най-гол€мата асоциаци€ на частни радиа и телевизии јЅ–ќ и на радио "¬итоша". ¬ жалбата се твърди, че договорите, които ѕ–ќ‘ќЌ предлага на партньорите си, принуждават медиите да плащат необосновано високи цени за правата върху музиката, ко€то излъчват.

¬ мотивите към решението си комиси€та посочва, че ѕ–ќ‘ќЌ не обосновава кои точно приходи от радиодейност взима като база за определ€не на възнаграждението в сво€ полза. "»зползваното пон€тие "бруто приходи" е не€сно формулирано и създава опасност сдружението, от позици€ на икономическата си мощ, да интерпретира тази не€снота по начин, който би увредил интересите на потребителите, като ги постав€ в положение да плащат повече от действително договореното" - се казва в мотивите към решението.

 омиси€та отчита обсто€телството, че продуцентите и изпълнителите имат законно право на справедливо възнаграждение за използване на произведени€, които са финансирали и създали. ќтчетен е и фактът, че към сегашни€ момент по-гол€ма част от радиостанциите използват музика от каталозите на членове на ѕ–ќ‘ќЌ, без да плащат за това. ѕо тази причина санкци€та на  «  спр€мо дружеството е в минимални€ й размер - 10 000 лева.

"Ќад€вам се, че решението на комиси€та ще доведе до отрезв€ване на ръководството на ѕ–ќ‘ќЌ - коментира председател€т на јЅ–ќ  онстантин ћарков. - ќчаквам дружеството да се отърси най-после от ориенталски€ си начин на поведение и да приеме реално нещата. ƒа приеме европейско поведение, да си махне цървулите и потурите и да седне сериозно на масата за преговори."

"—итуаци€та е абсурдна, защото научаваме от медиите за решение да бъдем санкционирани, докато самата комиси€ все още не ни го съобщава - по€сни пред в. "ЅјЌ ≈–Џ" управител€т на ѕ–ќ‘ќЌ ћариана Ћазарова. - ќчевидно е налице кампани€, на ко€то аз не искам и не мога да прав€ коментар. ”важаваме държавните институции, но за нас решение, което да е вл€зло в сила, все още н€ма. ўе изчакаме да го получим официално, ще се запознаем с него и ще решим каква да е следващата ни стъпка, ко€то при всички положени€ ще бъде съобразена със законите."

ѕълни€т текст на решението на  «  е тук - http://www.cpc.bg/news.php?type=0&id=139 .
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© Ќики –усиновски ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-05-08

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4311  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
24-09 ћечта за книга - брой 2
24-09 »грата
24-09 јлманах "Ќова българска литература - ѕроза"
24-09 ѕроза 2015
24-09 —транна жена
ѕълен списък