Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «ащита на авторското право и на сродните му права
  ƒ€л трети «ащита на авторското право и на сродните му права √лава дванадесета √ражданскоправна защита
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от kolti
 
ћмагьосници!
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



 ирил ёриевич ќрлов(kolti)>ѕри ѕади>ћмагьосници!  
ћмагьосници!
   ирил ёриевич ќрлов (kolti)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  

† —ед€х си в кръчмичката "ѕри ѕади" и унищожавах една порци€ сурова телешка пържола, на които готвача-върколак беше гол€м майстор, и мислех. ћислех откъде, по д€волите, да намер€ пари, защото малко ме н€маше откъм мангизи, за гол€мото залагане в гол€мото надб€гване с дракони в съседно ћиризливо —ирене другата Ќедел€. » както се пише в книгите, тъкмо, когато се чудех над третата си бира и оглозгвах костите от пържолката, се по€виха три персони ћипа ќрка, јри€н ѕримката и ∆ика ѕерцето - перцето не защото беше лек като перце, а защото можеше да вдигне и най-тежки€ мъж като перце. ≈стествено, побързах да им кажа "здрасти" въпреки, че не ми се искаше много, много да ме свързват с подобна компани€, тъй като са много кофти - както казваше наши€ общ познат ¬алон. Ќо се стараех да не показвам, че хич не ми е зор за т€х, щото ако се обид€т, не дай си боже, може да рекат и да ме вод€т на риба, а хората, който вод€т на "риба" тези тримцата, после никога не се връщат! ј не, че не обичам риба, но предпочитам аз да € €м, отколкото т€ да ме €де!
†"јбе, и аз не съм" - течеше мисълта ми - "както обичаше да казва баба ми "лайно за мирисане", ама тези направо не б€ха и за доближаване!"
 акто†и да е, тази великолепна тройка се настани на съседната маса и започнаха нещо да си шушукат. »зведнъж към мен се приближи ћипа ќрка и вика.
†† - Ѕомбаж, к'во си праиш?
†† - Ќищо, чудим се!
ќтговорът ми малко го затрудни пък и ќрка не беше от най-умните, и ћипа започна да се почесва зад ухото.
†† - јбе - продължи след малко ќрка - ти така и така си умен върколак - и с н€какъв особен бл€сък в очите - ученн - провлачи последната дума.
†≈, това не беше лъжа, без да се надувам, б€х изкарал две години в началното върколашко, но ме изхвърлиха от там, защото... ама това е друга истори€!
† - »скаш ли да изкараш неко€ кинта?
† - ’а, без да си много умен, всеки ще се досети, че искам, бе ћипа - разсм€х се.
Ќо, орките не разбират от хумор и в отговор скочи и ме сграбчи направо за ши€та. †- “и кого наричаш глупак, бе кръвнико неден?†
«апочнах да хъркам:†
†- ѕусни, ме бе! ќт майтап не разбираш ли? - и почнах да подбелвам очите.
†јз съм силен върколак, но ћипа ќрка беше още по-силен. ѕо-силен, защото беше†орк от племето “опурковци, а не от дребните —мръдливци. “огава към нас двамата скочиха јри€н и ∆ика ѕримката и за мое гол€мо учудване и (късмет) започнаха да дърпат при€телчето си.
†- —тига бе, ћипа, той ни е при€телче! ћайтапи се! ≈й, гледай влизат стражници! ѕускай го веднага бе, идиот!
—лед тридесетина секуди убеждаване ќрка (докато загрее мозъка му) ме пусна, но не ми се извини, което никак не ме учуди! “огава јри€н ѕримката ме прегърна и завлече на т€хната маса. —еднах на един разкривен стол, бил н€кога дънер, все още силно зама€н и ∆ика ѕерцето бутна в ръцете ми халба кърваво червена бира.
†- Ѕомбажче, познаваш ли н€кой магьосник?
†јз, јбадон Ѕомбажа, не съм конте въпреки, че обичам да се нос€ добре и със съжаление огледах ожулената си брон€ и скъсаното наметало.
†- –азбира се!
†"јко секирата-чук не беше за острене" - мислех си в този момент и отпивах от халбата.
† - “а кой от нас четиримата не познава ¬авадун —пати€та?†
†“ой беше наш общ познат.
†- “ака омагосва със своите карти, че направо те обира до шушка!
†јма найстина гномчето ¬ава —пати€та е истински вълшебник на фокуса с трите карти "ќткрий попа" известна още и като "”нде попот" и други такива забавлени€, особено попул€рни на ƒъбовридски€т пазар, с които —пати€та си изкарва много мангизи от граждани, дето не го познават. ѕредимно, които не го познават. Ќе че стражниците не знаеха за неговото "хоби" - както обичаше да се израз€ва сами€т ¬ава, но все не го забел€зваха, освен в малко по-особени случаи.  ато например разходка на префекта —ивокамен, странно име, но не и за трол или н€ко€ делегаци€ от смъртни. ѕросто —пати€та не е особено лицепри€тен за нотабилите.
†јри€н въздъхна.
†- Ќе бе, мани го ¬ава.
†» доближавайки лицето ми прошепна, н€как с благовение:
†- »стински!
†јз доста се зачудих за какво толкова им е дотр€бвал "истински" вълшебник на тези тримцата. Ќо погледнах скъсаното си наметало и реших да си тра€. » мълчанието ми беше възнаградено. —лед кратки споглеждани€ тримата започнаха едновременно:
†- ”мен си Ѕомбаж, макар да си малко кофти, както казва ¬алон.
†ќчите ми при тази обида светнаха предпазливо.
†- “райте бе, аз ще продължа - взе думата јри€н - ћипа ќрка намери една гол€ма и много хубава книга със заклинани€!
† » намигвайки ми с едното си око продължи.
†-†» искаме да намерим магьосник, на когото да € шитнем!
†ќчаквах всичко, но тези думи, да си призна€, направо ме втрещиха! ќтпих една гол€ма глътка от халбата и плахо казах:
†- Ўо не се опитате да € продадете на √ол€мата ƒъбовридска Ѕиблиотека?
†ѕримката се почеша по главата, изплю се на пода и тихичко, като се оглеждаше на всички страни, прошепна:
†- јма ћипа точно там € намери!
†- ’а, защо ли не ме учудва! јма друго ми е чудно - обърнах се към ќрка -†ти к'во си търсил там?
†- Ќищо - смутено му отвърна ћипа ќрка - просто се загубих!
†ƒвамата му другари се засм€ха.
†- јйде стига си лъгал Ѕомбажчето! ¬чера вале дъжд и видехме отворена врата, вл€зохме вътре, а там вместо да ни изгон€т едно очилато хлапе ни попита какво търсим. ∆ика каза майка ти, а он€ очилати€ се изпари.  огато спре дъжда ќрка сви онази книга, магьосническата! » тъй като знаем, че те са много скъпи сега търсим купувач.†
»зведнъж, като че ли јри€н се сети нещо
†- ј, да не би на теб да†ти тр€бва случайно подобна лителатула?
†¬ъпросът му ме разсм€:
†- Ќе бе, що не пробвате вие н€ко€ маги€, току виж сте станали магьосници и забогатеем?
†Ѕез да каже и дума, мълчащи€т до сега ∆ика, лекичко започна да си навива ръкава на д€сната ръка нагоре. √ледката беше меко казано грозна, не че ∆ика ѕерцето беше красавец, напротив, но гледката беше грозна дори и за ∆ика ѕерцето!
†јри€н въздъхна.
† - ѕробвахме!
†√ледката беше толкова грозна, че си заслужаваше да се види отново.
†- я пак да вид€!
†∆ика послушно отново нави ръкава. –ъката му беше покрита с рибешки люспи с жълтеникаво- зеленикава слуз, миришеща ужасно.  ато вид€х отново на какво се беше превърнала ръката му поклатих мъдро глава.
†- ќпасна е тази книга ей, наистина е много зле!
†∆ика поклати глава.
†- ј не, можеше и да е по-зле!
† ’върли по един бо€злив поглед на двете си другарчета.
†- јко беше станала златна!
† - ¬ерно - съгласи се веднага, представ€йки си реакци€та на другарчетата - е, момчета, ще ви намер€ магьосник, ама ще делим!
†- ƒадено - подозрително бързо се съгласиха тримцата.
†ј јри€н попита:†
†- ≈, кво предлагаш?
†Ќ€мах нищо предвид и затова се почесах зад ухото.
†- ѕърво нека идем на площада до дюк€нчето на ¬алон. —игурно познава н€кои от ти€ птици! јма ще го питаме изтънко, за да не се досети за какво става дума, че да делим!
†„ул за нов партньор ћипа ќрка попипа секирата си.
†- ј н€ма, н€ма, и без това много д€лове раздадохме!
†- ’убаво - побърза да се съгласи ѕримката - но ...†
“ака и не се доизказа, а започна да си чисти огромните върколашки нокти от ръбчето на секирата си, ко€то мъкнеше посто€нно със себе си, дори според слуховете спеше с не€!
†ћипа ќрка се покашл€, видимо успокоен, че не тр€бва да дел€т на пет и довърши неизказаното изречение на при€тел€ си:
†- ƒължим му кинти!
†ќтначало не разбрах какво смутлеви орка и се наведох към него.
†-  'во?
†-  инти бе, мангизи, сухо, сухеро! - учуден ми раз€сни јри€н - затова по-добре ние тримата да не се вест€ваме, много му харесваше тази дума - вест€ваме, пред него. “и нали н€маш подобен проблем?
†- ј, не съвсем, но може и да мина от там.
† «апочнах да се колеба€. „ул думите и и подушил моето колебание, ∆ика ѕерцето така тресна по масата, че почти всички в кръчмата се обърнаха към т€х.
†- —тига бе! ќтиваш и го питаш!  ак си мислите, че ще се по€в€ пред мо€та в този вид? —нощи € излъгах, че съм зает, но днес, н€ма да мине номера!
∆ената на ѕерцето или по-скоро при€телката, защото не б€ха венчани, беше дребна върколачка и както обичаше да изтъква сами€т ∆ика "истинска женска с естествено космати крака и цели шест гърди, вместо четири!". јко нещо можеше да стресне тази грамада, то това беше т€ - неговата миниатюрна при€телка.
†ѕрепълнен и шумен, ƒъбовридски€т пазар заема огромни€ централен площад на града. ќколностите му изобилстват от магазинчета, сергии и вс€какъв народ от близо и далеч. Ѕеше късен следобед, онова мързеливо време, когато не ти се работи, а и ако се намираш на работа, т€ никак не ти спори и времето тече едва, едва. ƒюк€нчето на ¬алон бе малко, но препълнено с какви ли не вещи. “ой стоеше на вратата на магазинчето си и водеше разговор с ƒейн ƒор. јз минах покрай т€х, но само поздравих без да се спирам. “рите ми другарчета се б€ха покрили зад една серги€ на десетина метра от дюк€на на ¬алон и с интерес наблюдаваха моите действи€. –азноликата компанийка доста се учуди и впоследствие ми се €доса, дори забел€зах, че орка започна н€каква странна пантонима, показваща какво ще стане с мен падна ли му в ръчищата. Ќо, без да се оправдавам, поведението ми беше оправдано от мо€ гледна точка, защото не само те дължаха пари на ¬алон! ¬същност аз му дължах (според мен!) малка, направо незначителна сумичка, но това ме правеше нервен и непривично притеснителен пред кредитора ми. ¬се пак направих н€колко кръгчета около пазара и когато ƒор си тръгна, без да губ€ време се завтекох при него. Ќе може да се каже, че ¬алон се зарадва виждайки ме, защото добре знаеше, че трудно ще си вземе парите от мен, (които имам намерение наистина да му върна, но...). “а посрещането беше меко казано студено.
†- ј ти ли си, јбадоне, какво те води насам?
†- ќбикал€м наоколо и гледам нещо самотен ми се виждаш - подхванах отдалеко въпроса - та рекох да ти прав€ компани€.
†- јбе, ти не се грижи за мен, има кой да ми прави компани€! јма ти напоследък се чува, че се движиш с они€ пропаднали върколаци ѕримката и ѕерцето, които се излагат с он€ орк ћипа. ћежду другото тъй и тъй си им при€тел, подсети ги за мен, че нещо откакто ме завл€коха с една сумичка, ме позабравиха!
†ѕри това посрещане и тези думи побързах да се застраховам:
†- ј, ти€ ли, какви при€тели са ми те! ≈, пием по една биричка от време на време, но не съм се мъкнал с т€х. —коро не съм ги виждал - наведох глава и почнах да ри€ с обувката си праха на площада.
†- ≈, за какво си дошъл, върколаче? - прекъсна нишката на мисълта ми ¬алон - и не ми излизай с номера за "добрата компани€ и интересните разговори"!
†- јми ... - не се решавах да подхва темата - ъ, ъ ...
† ато че ли буца беше стегнала гърлото ми.
†-  азвай! - нетърпеливо ме подкани магазинера.
†- ƒай ми една ... кървавичка! - с отча€н поглед за€вих първото ми хрумнало желание - аз сега имам пари и ще си плат€ - и при тези думи се бръкнах в брон€та си.
†¬алон облекчен, (защото щеше да мине само с една кървавица) ми подаде сочна кървавичка.
†- —тига, стига! » аз помн€ какво е глад, наемниче! ’айде взимай, заведението черпи, а сега изчезвай, че си имам и други грижи.
†јз въздъхнах тихо, погледнах по посока на притаилите се и посегнах към апетитното парче.
†- Ѕлагодар€! - и се понесох в посока,†обратна на озадачените си при€телчета.
†» за мой късмет тъкмо тогава, забел€зах в тълпата един истински магьосник! Ќаправо отдалече си личеше, че е магьосник - отчасти поради дългото му наметало и жезъла с резба, но главно заради идиотската си островърха шапка. “акива шапки можеха да нос€т само вълшебниците и никой да не смее да им се подиграва! ј, € се по€вете така насред ƒъбовридски€ пазар, без жезъл! Ќаправо ще предизвикате повече см€х и радост сред пъстрата тълпа от таласъма Ќийл —мешника!
†- «драсти! - зарадвано изревах и стреснах фигурата.
†- √епи - учудено ококори очи ћорахо, защото това бе именно той.
†- “и да не би случайно да си магьосник - залюбезничих - гол€м вълшебник?
†- ƒа! - изпъчи се ћорахо - а ти да не би да се нуждаеш случайно от услугите ми?†††††††††††
†-†ўеш ли питане! - още по-зарадвано за€вих и го затеглих с мен - ела с мен в "ѕри ѕади ", за да се разберем.
†¬ таверната сравнително лесно си намерихме свободна маса. ≈два що се настанихме на празните столове, около масата се намърдаха и тримата другари.
†- ƒобър магьосник ли си? - попита го направо јри€н и смигна на при€телите си. ѕерцето, който непрестанно се въртеше на стола си, направо хвана бика за рогата:
† - ќставете момчето бе, главорези! Ќе виждате ли, че е най-добри€! ¬иж к'во, братче, тука имаме една лителатула - (докато произнас€ше лителатула, очите му благововейно се ококорваха) и тупна една доста дебела книга на масата.
† ато вид€ заглавието й ћорахо на свой ред се ококори.
†- ќткъде € набарахте?
†- ‘ирмена тайна - смигна ни јри€н. - »нтересува ли те?
†ћорахо, който хич и не разбираше от пазарлък веднага прошепна тихо:
†- “а кой с малко акъл в главата си - при тези думи ћипа нервно се размърда на стола си - не би € желал? ¬ие, момчета, знаете ли какво държите в ръцете си? ¬сички смутено се спогледахме.
†-  'во - изтръгна се от устите ни.
†ћагьосника кимна към книгата:
†- “ова е " нигата на книгите" за всички маьгосници " одекса на јлмалех"!
†- ≈, скъпа ли е? - не се стърп€х аз.
†- Ѕезценнна, за този, който знае какво прави - тихо отвърна ћорахо.
†- ј искаш ли да € притежаваш? - лукаво попитах† и смигнах доволно.
†- “а аз за това мечта€, откакто мога да мисл€ - откровенно си призна ћорахо.
†- “огава давай сухото и пътувай щастливо - зарадвано възкликна ћипа.
†- „акай, чакай, ами ръката ми? - обърна се €досано ѕерцето към мен - и да ме оправиш!
†ѕри тези двусмислени думи орка се захили подигравателно, но ѕерцето го тр€сна леко (според мен!) по главата и оголи ръкави.
†- ∆алко - възкликна ћорахо - н€мам никакви пари!
†» стана с обърнати джобове за доказателство.
†- „упарата тогава, голтако - €доса се јри€н и посегна за брадвата си.
†- Ќо - продължи невъзмутим магьосника - мога да ви се отплат€ подобаващо!
†- “ака ли?  ак? - иронизирах го аз.
†- јми ето как - наведе се към средата на масата ћорахо.
†- „ували ли сте за √илди€та на магьосниците?
†Ќе†беше отговора, но очите ми присветнаха алчно:
†- ƒа!
“огава вълшебника се обърна към мен:
†- ≈, какво знаеш за не€!
†„естно казано малко и затова смутено промърморих:
†- јми ... „увал съм, че са доста богати и имат много излишни пари! - «адоволително - кимна с глава ћорахо - но много пари, не! ¬ърколаче, та те бъкат с пари и просто си прос€т н€кой като вас - обърна се и към притаилите се несретници-смелчаци, да го направ€т богат!
†ќт р€зкото движение качулката падна и се вид€ младежко лице с особен цв€т и зелена коса.
†- ”х! - изтръгна се от гърдите на орка.
†- ƒа, ух! - продължи да ги навива ћорахо без да си вдигне качулката - и знаете ли какво, аз ще ви помогна да забравите какво е липса на пари, само ми дайте тази книжка и ще ви вкарам в "света€ светих" на √илди€та на магьосниците!
¬секи гостенин в столицата на ¬ърколашкото царство би останал поразен от могъществото на √илди€та на магьосниците вид€л сградата на представителството. «драви стени от б€л камък, колонади, статуи на всеки ъгъл и колона. ќсвен това прекрасната сграда е обиколена отвс€къде от дървета, фонтанчета и висока, но из€щна дантелена ограда. ќградата не беше гол€ма пречка за петимата при€тели с изключение на ѕерцето, който поради тежестта си едвам се покатери и после буквално се търколи от не€, като шиповете на оградата му оставиха един доста болезнен спомен върху рамото.
†- Ўът! - скара му се ћорахо взел рол€та на водач - тихичко, да не ни чуе дракона! ƒумите му стреснаха силно малката компани€.
†- јма тука и дракон ли има? - позелен€л попита орка.
†- ƒа, амо той е стар и не чува почти нищо - опита се да ни успокои магьосника.
†- ѕочти нищо, ама е дракон! - промърморих притеснено и се огледах. - ¬оди ни в та€, как беше, "светена" нещо си!
†¬ечерта беше тиха и безлунна, дракона ќгнедишащ дремеше във фоайето на представителството. “ой наистина беше стар, много стар, но не и глупав! ќтдавна ќгнедишащ таеше една мечта - да се прибере в ћиризливо —ирене и да участва в гол€мото надб€гване. “ъкмо печелеше гол€мата награда на гол€мото надб€гване на сън, когато го стресна подозрителен шум. ¬същност от √илди€та на магьосниците го държеха по-скоро от съжаление и за авторитет за пред хората, защото, мислеха си те "н€ма де се намер€т достатъчно глупави крадци", който да посегнат на имуществото им.
†Ќо ето, че грешаха.  лючалката на централни€ вход също не беше гол€м проблем за нас, опитни в тази и подобни дейности ветерани. ƒочул (все пак, въпреки възрастта си) подозрителни€ шум, дракона се изтегна на канапето и по-скоро от любопитство попита сенките.
†-  ой си ти?
†- јз съм малката нощна фе€ - изтърси първото му хрумнало нещо ћорахо.††††
†ƒраконите виждат в тъмното подобно на котките, но във фоайето за наш късмет мъждукаше една факла, ко€то вместо да помага на дракона по-скоро му пречеше да вижда.
†- ћорахо, това ти ли си, бе? - изненадан продължи. - ўо щеш тук?†
†» преди магьосникът да успее да отговори, пред дракона се изтъпанчих аз. «ащото знаех от баба си, че драконите обичат празните приказки и гатанки.
†- ƒойдохме да си побъбрим - и намигнах на при€телите си.
†- ’убаво! јма защо не дойдохте през ден€ - озъби се ќгнедишащ и лекичко се приближи до нас.
јри€н реши да действа пр€мо, защото близостта на чужди пари, които евентуално ще станат негови го правеше нервен и да речем безразсъден. ¬дигна брадвата си.
†- —лушай, старче, що не си гледаш старините и не отидеш да пуснеш една вода, а? Ќо както е известно на по-начетените, една върколашка брадва едва ли може да изплаши дракон, е, не можем да кажем и обратното т.е. че ще го развесели. “ака се получи и с ќгнедишащ, който оправда името си, бълвайки огнена стру€ към нас. Ќо за наш късмет, дракона на вечер€ изглежда не беше €л люто и затова дъхът му само ни опари, но как! ƒокато отвърнем на дракона изведнъж се оказахме заобиколнени от тъмни фигури с плащове. “е се по€виха така внезапно, като че ли се разтвориха от тъмнината. ≈дини€т от т€х се приближи към нас и за най-гол€мо наше учудване вместо да ни гълчи или нещо подобно, започна да чертае пентаграма пред краката ни.  огато € завърши, направи жест с жезъла си и тъмните фигури започнаха да прип€ват накакъв речитатив:
†- »н хомине елохим ...
†Ќикой от нас петимата, освен може би ћорахо, не разбра какво става и докато се усетим изведнъж се намерихме в една пустинна местност. ѕустинна, защото н€маше нищо освен п€сък и камънак! Ќо най-лошото бе, че никой от нас не знаеше къде се намираме. ћорахо леко гузничък реши да ни успокои:
†- ≈й, момчета! ¬се пак имаме късмет, книгата ви е у мен! —ег ...†
† Ќо не усп€ да довърши, защото ∆ика го подгони по влажни€ п€сък.

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

©  ирил ёриевич ќрлов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-04-12

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: ѕри ѕади
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
ћмагьосници!
 
  ѕосещени€: 3976  ќтзиви: 3
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-10
20-10 ясновидката
20-10 »грата
20-10 ћечта за книга
20-10 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
ѕълен списък