Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак се пише фентъзи?
    олкото и да не обичаме съвети и правила, хубаво е да се поучим от по-опитните от нас, за да можем да създадем прекрасна книга, а за
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от митко
 
***
–одът на Ћевски
***
***
***
***
***
***
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



ƒимитър ‘ролошки(митко)>>–одът на Ћевски  
–одът на Ћевски
  ƒимитър ‘ролошки (митко)
  –аздел: ѕублицистика  
√реда в окото на истори€та Ћевски в истори€та. –од и семейство ≈тимологи€та на пон€тието Уистори€Ф на всички би тр€бвало да е пределно €сна. ћалцина са онези, които провокират същността й не като историографи€, а като философски дискурс. ≈пистемологичното представ€не на думата (категори€та) Уистори€Ф обаче дава плавни и р€зки облитани€ над духа и матери€та. ѕриемаме, че наистина думата (ιστορία) е старогръцка по произход, но € датираме като същност и по€ва в периода 1500Ц700г. пр.’р. “ози времеви отр€зък побира в себе си преселени€ и епическите битки на герои и завоевани€, тъмните времена и класическата древност и разцвета на демокраци€, философи€ и изкуство. ј това означава, че думата е от времето преди морфемен строеж на езика, на мисълта и на социалното устройство. ≈пистемното разглеждане структурира наличие на троична система: »—“Цќ–Ц»я, израз€ваща, изговар€ща, назоваваща и пресъздаваща ¬ремето като космическо-материална категори€, поддържана и от наративната телеологи€ на  осмогони€та и  осмологи€та Ц миналото (»—“), сегашното (ќ–) и бъдещето (»я). ѕърви€т елемент, организиран от три д€ла, съответно израз€ващи минало (», първочистотата), сегашно (—, чудото) и бъдеще (“, духът), означава Упобедени€т «в€рФ. ¬тори€т елемент обозначава УговоренетоФ, оттук като следствие ще бъдат развити философи€та и филологи€та Ц за онова, което не може да се изговори, и мета-нивото за необходимостта. “рети€т елемент израз€ва мечтата за Удоброто, бъдещето, хармони€таФ; оттук мечтанието и вопълът у ’езиод, както и утопиите на света, които противосто€нстват именно на истори€та. ¬ този епистемологичен контекст как да определим, ако не да оцен€ваме българската истори€ като научен дискурс? ѕрез сами€ ’≤’ век съществуват различни течени€, в допълване или конфронтаци€. “ази полиморфност след ќсвобождението се замен€ с Укласическата истори€Ф, позната в общи линии и до днес. ¬ навечерието на ¬ойните обаче, след  атастрофите, в навечерието на ¬ойната, през времето на ѕромените и √радежа и в навечерието на войните Ц истори€та настойчиво промен€ методологи€, методика, акценти, обект и обекти (изличавани, раждани, манипулирани). ћожем да допуснем наличие на н€каква матрица, ко€то се полага върху събити€та от живота и върху мета-написаното за т€х, и поражда истори€та, такава, каквато ни е позната от последните н€колко десетки и стотини години. »звеждаме начална релаци€, на първо приближение Ц сравнително частна Ц с проблема за историческото концепиране на јпостола във времето. ћоже ли истори€та да каже: Ќие историците сме във времето и времето е в нас? »ли по-скоро: Ќие историците сме времето и времето е наше?! ѕарадоксално, но най-гол€мото, светло, гениално, прекрасно момче, едини€т син на ћайка Ѕългари€, е положен в едноизмерима еднозначност. «а него н€ма никакво колебание Ц той се чества, уважаваме го, обичаме го, като икона го асоциираме, и толкоз.  азано е всичко за него. ƒиахронното прослед€ване на биографиите на јпостола и на осмисл€нето на Ћевски в истори€та дава изключително интересни наблюдени€ и изводи. Ќасочваме вниманието си към произведени€та на —ава  ършовски, √еорги я. ирков, «ахари€ —то€нов, »ван ¬азов от 80те и 90те години, —то€н «аимов от 90те години, ƒаниил  ацевЦЅурски, ƒимитър —трашимиров, »ван ”нджиев, ћерси€ ћакдермот; към ръкописа от 1902г., намерен през 20те години и използван до кра€ на 40те години и наново през 80те години на ’’ век; фототипното издание на ”нджиев от 90те години; родовите изследвани€ на Ћевски от Ќикола ‘ерманджиев; приписките и бележките към приписките от Ќикола ‘ерманджиев и ¬енцеслав Ќачев. ћоже за се изследва обектът-предмет на научен интерес, но могат да се изследват и изследвани€та върху предмета на изследване. ¬ онова съдбовно време, за което опитваме да разсъждаваме, родът е бил нещо здраво, истинско, коренно. „овекът израства в рода, носи гордост, самочувствие, сила от връзката си с него (дори да излиза от него). –одът и човекът са неразкъсваеми. “радици€та българска в това отношение е уникална измежду всички други народи от всички времена и страни. »менниците (от този на Ѕългарските  ановете до —пиридон √абровски или поп …овчо) представ€т мощта и достолепието на владетел€ чрез рода, чрез памет и време. —ава  ършовски от 80те години постав€ традици€та на разказването на случка от богати€ на премежди€ живот на јпостола, така благотворно продължени от ¬азов през 90те години на ’≤’ век. Ќепосредствено след ќсвобождението в историко-биографските изследвани€ или публицистични опити (в това отношение «ахари€ —то€нов €вно полага трайна традици€) родът на Ћевски се представ€ много УстесненФ, неразгърнат Ц той, бащата, майката, двамата брат€. ќб€снени€, че писателите тогава не са имали достъп до достатъчно данни или че са н€мали историческа подготовка са доста наивни. “ова продължава и през 90те години, когато се постро€ва паметника на јпостола и излиза обемната биографи€ от геро€ —то€н «аимов. ѕрез 20те години, когато в обществото се прав€т опити за реабилитаци€та на поп  ръстю, при извеждане на родословието ƒаниил  ацевЦЅурски подава прад€до. ќказва се, че родът на Ћевски е по-назад във времето от д€дото  ара-»ван и прад€дото. ѕърви€т, за който има спомен като предание, е ƒрагой, жив€л от 1600 до 1660г. ∆урналистът, който сами€т извежда потеклото си от рода на јпостола, се опира на ръкопис от 1902г., правен по анкети с яна, сестра на ¬асил, и мнозина други, живели отдавна и помнещи Ћевски. —лед около двайсет години, в навечерието на ¬ойната,  ацевЦЅурски ще издаде този ръкопис. —трашимиров Ц ”нджиев отхвърл€т ƒрагой, далечната перспектива и памет за времето на рода. ƒвамата са на ниво Ц »ван “ахчиев ( ара »ван), д€до на Ћевски. «а пръв път се дава широка хоризонтала на разклонени€та на рода през 30те и 40те години.  нигата на ”нджиев, изл€зла след –еволюци€та, след н€колко години е отхвърлена и забранена. ¬ъзможно об€снение Ц поради идеологемата У„овека от народаФ от средата на 50те години. «атова биографи€та на јпостола от ”нджиев ще се издава на н€колко пъти в съкратени варианти. јнгличанката ћерси€ ћакдермът осъщетв€ва специфично връщане към вече отработени тези (»ван “ахчиев Ц  ара »ван е д€до на Ћевски; пет деца в семейството на »ван  унчев и √ина  араиванова). ѕрез 80те години се публикуват родовите изследвани€ на ‘ерманджиев У–одови хроникиФ и съвместно с ¬енцеслав Ќачев Ц Уѕисахме да се знаеФ. ћакар да не се дава нещо съществено различно от данните на  ацевЦЅурски, те пригледно представ€т засега достигнатите данни за рода и семейството на ¬асил »ванов  унчев Ц Ћевски. –одът по бащина лини€ започва (толкова сочи родовата памет засега) с ƒрагой, жив€л в самото начало на ’V≤≤ век (1600Ц1660). “ози ƒрагой имал син ¬идул (1650Ц1730), роден, когато баща му е на петдесет години. —инът на ¬идул е  ръстил (1709Ц1741), обесен в ÷ариград, понеже се побратимил с бол€рина јтанаса от јрбанас, за да Усвал€т султанаФ.  ръстил имал двама сина Ц ¬идул и “удур. ¬идул бил убит от турците във ‘илибе. —ъщи€т “удор —пахи€ е преписвал ѕаисиевата истори€ и има н€колко приписки по полетата й (Уƒа се помни куга кърджалии пос€коха рука мо€, кату бранихме селото при скокът 1796 сене,  ръстовденФ; УЋежах у апсаната у ≈дрене, па ме пущиа. —ичкото беше за убиени€ —абри бей от ‘илибе, дето гу уби наш  унчу, па забегна у ¬ойн€гово, та са скриФ).  унчо е син на ¬идул и е д€до на ¬асил Ћевски от бащина страна. Ѕил убит от турците.  унчо е имал осем деца. ≈дин от т€х е прочути€т ¬идул войвода. “ой бил Угол€м хайдутин, борил се с кърджалиите, па ходил да се бие по ћора (√ърци€) през 1821г.Ф “ой избил толкова много от разбойниците, че се образувало ц€ло гробище. Ѕил Умного красив човек, рус, със сиви очи, носил калпак и дълъг перчем, и сил€х, натъпкан с пищове и ножовеФ. ¬ойводата Ц чичо на Ћевски Ц бил убит през 1833г. в “ро€нски€ балкан. ƒруг известен син на  унчо е “одор, убит при ќдрин като участник в похода на ƒибич «абалкански. »ван е бащата на Ћевски, достоен брат и син. »ван  унчев бил на огромна почит в ц€ло  арлово. »мал среден ръст, бил рус, физически здрав и сърцат. Ќеговите решени€ по общински дела били закон за общината. Ѕил спомоществовател на н€колко книги. „аст от рода са и ¬ъ€ците, потомци на брата д€до  унчо, от брака му с яна »скрьова. ≈дин от братовчедите на Ћевски от това кол€но на рода,  унчо ¬ъльов, е вземал участие в народните дела, бил заточен в ƒиарбекир. Ќегови двама брат€ поради сбиване с турци заб€гнали от  арлово. ћъжът на сестра им е убит през ќсвободителната война. ѕотомците се прослед€ват още две поколени€, насетне данни н€ма (а в н€кои изследвани€ те ще свързват единствено с възможното опропаст€ване на брата си и чичо си »ван). «а рода на Ћевски по майчина лини€ мнението е единодушно, че има повече сведени€. ѕаметта сочи като родоначалник “инко (’ристо), женен за √ена (?). Ќегови€т син е »ван “ахчиев, или известни€т  ара »ван. »зследвани€та, ако можем така да ги наречем, или биографии или опити или публицистика или идеологически механизми, са категорични, че това е д€дото на Ћевски по майчина лини€. ќт данните в приписките в стародавните книги обаче може да се положи, че  ара »ван не е д€до на Ћевски, а негов прапрад€до. »ван “ахчиев имал три деца Ц ’ристо, √енчо (женен за ћари€?) и ¬асил (¬асил «латар). —ин на √енчо е  арловски€т златар ¬асил √енчев  араиванов (женен за ≈вдоки€). “ова е д€дото на Ћевски и действителни€т баща на √ина. «атова и над 85% от първите братовчеди Ц внуци на ¬асил  араиванов са кръстени с име ¬асил. ƒецата на ¬асил и ≈вдоки€ са осем Ц √енчо, ’ристо (бъдещи€т архимандрит ¬асилий), јтанас, х.ѕейо, ƒона, √ана, ћари€ и √ина. ¬сички те имат семейства Ц с изключение на духовника хаджи ¬асилий. √ина и »ван  унчев имат осем деца Ц яна, ¬асил, ’ристо, ѕетър, ћарийка и три, починали съвсем невръстни. яна от брака си с јндре€ Ќачов има девет деца Ц Ќачо, “ота, √ина, ћари€, —офи€, ≈лена, ’ристо, »ван и ≈лка, и седемнайсет внуци Ц Ѕочо, ¬асил, ’ристина, Ќикола, јна, »ван, ¬€ра, јндрей, —офи€, —тефка, јна, ≈лена, ѕетър, ≈катерина, ƒонка, јндрей, ѕетко. “ъй като н€ма данни за повечето правнуци, не ги изписваме. ћари€, лел€ на Ћевски, от брака си с »ван ‘урнаджиев има пет деца Ц ’ристина, √ригор, √еорги, Ќикола и ¬асил. Ќейни внуци са ѕена, ћари€, √еорги, ћари€, ’ристина, »ван, јнгела, ¬асил, ћари€, Ќикола, Ќадежда, јлександър, »ван. “ъй като н€ма данни за повечето правнуци, не ги изписваме. √ана, лел€ на Ћевски, от брака си с ћитю ‘ъргов има пет деца Ц ¬ида, √авраил, ћари€, √еорги и √ина. Ќейни внуци са √еорги, ƒимитра, √авраил, ѕарашкев, ƒимитър и ≈лена. “ъй като н€ма данни за повечето правнуци и праправнуци, не ги изписваме. ƒона, лел€ на Ћевски, от брака си с “одор „ардаклиев има шест деца Ц —тойна, √еорги, ’ристо, ћари€, √ина и ¬асил. “ъй като н€ма данни за повечето внуци и правнуци, не ги изписваме. ’аджи ѕейо, чичо на Ћевски, от брака си с  атерина хаджи Ћилова има пет деца Ц √ена, »ван, ¬асил, ћари€ и Ћала. “ъй като н€ма данни за повечето внуци и правнуци, не ги изписваме. јтанас, чичо на Ћевски, от брака си със —тойка ƒобрева има седем деца Ц »ван, ѕена (Ќона), ¬асил, √еорги, ћари€, ’ристина и ≈вдоки€. Ќегови внуци са јтанас, √еорги, —тефан, ¬асил, ћарко, ’ристина, ѕъша, —тефана, јтанас, Ћазар, —тефана, —тефан-ћери, —тефана, јтанас, ¬асил, Ќикола, √ина, Ќикола, —тефани. “ъй като н€ма данни за всички правнуци и праправнуци, не ги изписваме. √енчо, чичо на Ћевски, от брака си с јна ѕеева има пет деца Ц ≈вдоки€, Ќенка, ¬асил, ћари€ и ’ристина. “ъй като н€ма данни за повечето внуци и правнуци, не ги изписваме. ≈то един гол€м род, дал големи личности, дал Ћевски на Ѕългари€ и на света. ≈дин род, който пази гол€мата памет за родословието. ≈дин род, в който не само има буйни глави, хайдути, бунтовници, но и интелигенти, търговци, свещеници. ¬сичките са големи, неповторими, единни и силни. »стински българи.  ой обаче лишава и Ћевски, и рода му от истина, от живот и от сила? » защо? ѕравим н€колко начални наблюдени€. ѕисаните биографии на јпостола от първите десетилети€ след ќсвобождението са в политическа обстановка, когато се из€в€ва първото поколение кн€зе и политици. ћоже би затова Ћевски е представен само с баща и майка, и двама брат€. —ъответно истори€та, ко€то можем да наречем векторно сравнително УкъсаФ, започва от јспаруха.  огато минава времето и се раждат второ и трето поколение политици и второ поколение цар син на цар Ц в историографи€ и в публицистиката се по€в€ва много дълги€т назад род на јпостола, с все известни имена и личности. ѕо интересен начин процесът е хомологичен на древната многохил€дна истори€ българска, ко€то се пише и измечтава все по същото време. ѕрез 50те години се налага идеологемата У„овек от народаФ. «акономерно биографиите на Ћевски го представ€т с баща, майка и д€до, но с широка хоризонтала от родови отношени€. »стори€та ни съответно наново започва с десетте хил€ди кривокреки конника на јспарух, наново е въведена късата историческа перспектива. ѕрез 70те и 80те години ћерси€ ћакдермот издава сво€та биографи€. ¬се още не знаем причината, поради ко€то в нито едно издание не са преведени очерците на английската преподавателка за –аковски, Ѕотев,  аравелов, ’аджи ƒимитър и —тефан  араджа. »нтересно какво ли пише в т€х Ц неинтересно и незаслужаващо внимание? ћакдермот първа работи така пр€ко иде€та за драстичното съполагане между «ем€та Ц –ай, точката ≈дем и –озовата долина, за «ем€та Ц –ай, ко€то пребъдва. ћакдермот е първата, ко€то изгражда хомологичните радове  лавдий Ц вселенско пребро€ване Ц ¬итлеем Ц ƒева ћари€/ »исус : —ултан —елим Ц  азанлък/ хатихумаюн Ц  арлово Ц √ина/ ¬асил. Ќаистина по н€каква причина авторката работи идеологемата Учовек от народаФ, но в аспекта й Ц Уизключителни€т човек за народаФ. ‘ерманджиев в –одовите хрониките, и съвместно с Ќачев в ѕриписките, следвайки родови€ хронограф от 1902г. и  ацевЦЅурски, прослед€ват един гол€м род назад във времето наше българско. ѕо н€какви причини истори€та ни отново се проектира далеч назад в дълбините на времето, изпълнена с възторг и преклонение, както и пред јпостола ƒ€кон. ќстава единствено да направим н€колко окончателни изводи и хипотези, които Ц струва ни се Ц сами се налагат пред разсъдък и чувство. »сториците в нашата истори€ не се интересуват от философи€. ‘илософи€та и истори€та са две различни научни хуманитарни дисциплини, без досегна точка, без обмен на методологи€ и методика. ќт това и двете губ€т. ƒрастично доказателство за това е отношението на науката (истори€та) към ¬ъзрожденски€ род. »сториците и истори€та като дискурс не се занимават с лингвистика и философи€ на езика Ц и това е повече от €вно, дори само по стила им. ѕсихологически€т дискурс в истори€та липсва. ƒори като се работ€т психологически етюди (за владетел, водач, народ, интелигенти, свои и чужди), те се предават елементарно и елементаризиращо, еднопланово, без жизнената пълнота на една личност (като Ћевски, например). ≈дин изключително адекватен подход в истори€та засега е застрашително пренебрегнат, както и винаги е бил пренебрегван Ц езикови€т. ƒумата УродФ като епистемологи€ означава сноп значени€, изграждащи жива система Ц сътворената «ем€ или “върд, речта, чрез ко€то е сътворена ¬селенната (а това —ловото е сътвор€ващо), раждане, подреденост, спазване на реда и хармони€та, род в тесен смисъл на пон€тието, единението между ћакро- и ћикрокосмос, поредица, всичко това наедно. ј се е пазело през ¬ъзраждането, пък и насетне паметта за √олеми€т род и отговорността, ко€то се носи от всекиго пред предшествалите. —тефан  араджата знае рода си от ћомчиловата сестра —то€на. √еорги –аковски води началото си от тримата брат€ ћихаил, “одор и –уско, съветници на цар Ўишман. –одът на ѕанайот ’итов се датира по поп Ћюцкан, жив€л в сами€ край на ’V≤ век, а негови€т баща е “одор (значи в средата на ’V≤ век), женен за  ерана. –одът ћихайловски се прослед€ва от 350 години насам. ÷€лата етническа българска територи€ е покрита с родова мрежа. “€ в много гол€ма степен детерминира идеи, сила, поведение и цели Ц дори и след ќсвобождението, възможно е и досега, макар и не толкова €вно като в отдалечената перспектива към личности, на които се възхищаваме и пред които заставаме на колене. ѕрослед€вайки обаче внимателно редицата родЦчовекЦдело, се оказва, че об€вените за предатели в публицистираната истори€ тип «ахари€ —то€нов са от рода на Ћевски, негови сродници, но и съидейници и съратници, на които се е опирал и на които е в€рвал. »ван ‘урнаджиев и синовете му са били в комитетите на Ћевски и са от най-верните му хора. ѕърва братовчедка по бащина лини€ е женена за ¬ърли √юро, известни€т по-късно Ѕотев четник. Ќаправена е подм€ната на истори€та. ¬ърху какви принципи се е град€ло при€телството? ѕространствена близост? –одова близост (роднини и сватовство)? ѕреживени премежди€? ќбщата загуба? ’ристо ¬асилев ѕулиев още от «ахари€ се представ€ присъстващ и участващ в пет важни ситуации, най-близък при€тел на јпостола. —амо при€тел ли е този човек Ц който внезапно изчезва от полезрението на историците? ƒнес много трудно можем да си представим същността на –обството, и то става все по-трудно. «атова на помощ идват различни компенсаторни картини, ужас€ващи в сво€та екзистенциалност, но неописващи и неизраз€ващи нито емоционално, нито категориално —трашното. ≈дна от про€вите на робството Ц гениално изследвана от ¬азов в УЌемили-недрагиФ и особено в У„ичовциФ Ц е лишаването от време на индивид и социум. ƒруга, не по-малко съществена, същност е, че в поведението си човекът дори в най-съкровените си чувства е отдавал доверие единствено към най-близките Ц при€телство, съвместна работа, мечти, любов. —амо в рода, в комшийството, в общата работа (независимо дали гечинмек, иде€, богатство) той се е чувствал в известна степен свободен и спокоен. ƒоверието се среща дори в най-интимните чувствени трепети. ѕо същи€ начин можем да разгледаме дори УдинастичнитеФ бракове между чорбаджииски семейства (родове). Ќалагаме €вната хомологи€ между между търсенете истината за рода на големи€ българин и реално повтар€не едно и също (за Ћевски в истори€та) и повтар€нето на една и съща теза, с едни и същи примери (за езика в лингвистиката). ¬ъзможно процесът да е из€ва на кризата в хуманитарното и точното познание (преодол€вана от 30те години на ’’ век Ц –ъсел, ”айтхед, “юринг), при навлизане от ћодерно в ѕостћодерно. Ќо кризата в хуманитарното и в социалното се развива и задълбочава, и това не може да не е така, а следва навлизане вече в »нформационната цивилизаци€Е «атова хуманитарни€т дискурс (в частност Ц в случа€ изследването рода на Ћевски) е в такава гол€ма криза. ћодерната методологи€, положена в ѕостћодерна ситуаци€, не може да даде никакви резултати, още повече пък в настъпващата »нформационна цивилизаци€. “ова е едно от възможните об€снени€. ƒругото е Ц при услови€та, в които са били българите през ’≤’ век, при запазена по време на ќсвобождението фолклорна  артина на —вета, е можело да се създаде или съгради симбиоза с ћодерното и ѕостћодерното. “ова драстично не се случва, въпреки проекта на Ћевски и Ѕотев и другите ни момчета от онова време Ц родени, израсли, подготвени държавници. ¬сичките са Ц изклани. «ащо не усп€ва жизнени€т проект за запазване на себестойностите, на паметта и достойнството, та Уимето Ѕългарско да гърми като единствена държава в ц€ла ≈вропаФ, по думите на јпостола? «амисл€нето е Ц защо не се случва и съответно защо по познати€ ни начин се изгражда и поддържа образа на ¬асил »ванов  унчев ƒ€кона.  ой и защо Ц са отворени въпроси, с €сни отговори и не€сен обществен източник. ћакар като че винаги обществото ни от последните 130 години, разгледано като интелектуално т€ло, да е знаело истината, то мъдро и безпомощно се е примир€валоЕ
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ƒимитър ‘ролошки ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-04-05

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 5641  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
24-07 »грата
24-07 ÷ената на емигранта
24-07 ÷ената на емигранта
24-07 ≈фирно
24-07 ≈фирно
ѕълен списък