Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак да подготвим книгата си за издаване?
  –ешили сме вече твърдо - ще издаваме книга! Ќамирате издател и му казвате - „»скам да издам книга, какво да направ€?". “ова е най-чести€т въпрос, който получаваме на мейла си и се нал
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от juriwaro
 
—удан
qThXweLeRUENf
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



ёри »ванов ¬арошанов(juriwaro)>>—удан  
—удан
  ёри »ванов ¬арошанов (juriwaro)
  –аздел: ѕътеписи  

6  ј“ј–ј “ј ѕќ Ќ»Ћ

===================

ƒекември 2003†

ѕреди две години спр€х за седмица в јсуан - първи катаракт на Ќил. ¬ече б€х свикнал с натрапчивостта и присмехулството на тези египт€ни, до които туристът има допир и типичното за т€х "бакшиш, бакшиш мистър", описано от пътешественици и през средата на 19ти век, не ми правеше особено впечатление. ћинавайки през малко село, по път€ към поредната атракци€, се спр€х до работници на скеле. «априказвахме се със знаци, смесица от арабски, английски и български, после поразгледах строежа и те ме поканиха на чай в близка къща през улицата.  акво ли ще пробват да изтъргуват сега? ѕодправки, каркаде, дрехи, сувенири...? - питах се аз, но хората кротко сед€ха наоколо и сипваха чай или поднас€ха сладки. —нимах семейството на двора и на снимката те изглеждат като група призраци, поради белите роби, с€нката и черни€ цв€т на лицата им. Ќа тръгване, с нормална доза недоверие все още се чудех, как така са ме поканили без н€каква видима изгода. Ќе искам да обиждам египт€ните, те са прекалено практични хора, но тогава за 1 месец изпитах подобна любезност само при един берберски старец (до оазиса —ива - Ћибийската пустин€) и н€колко нубийски семейства като гореупоменатото. ѕопитах ги къде се намира Ќуби€, а отговорът беше - Ќуби€ е всичко между јсуан и ’артум. (“ова твърдение е може би в€рно само в историческа перспектива. ¬ днешни дни нубийците живе€т от  ом ќмбо - много по на север от јсуан - до ƒонгола (градче над 3 катаракт на Ќил) - много по на север от ’артум.)

» ето ме сега отново тук, започвайки ново пътуване - този път през Ќуби€, със стар немски кораб, прекръстен на име "—агалинам", движещ се един път седмично по €зовир Ќасър между "¬исоката стена - јсуан" и ”ади ’алфа - гранично селце в —удан. “ъргови€та по Ќил (за разлика от реката) тече от ≈гипет към —удан и корабът е претъпкан с хора и стока, така че единствено на палубата може да преживееш 2 последователни часа. “ам, на завет, разпъвам неопрена и спални€ чувал, маркирайки парче отвоювана територи€, а фактът, че н€колко камиона с багаж остават за следващи€ кораб показва... че наистина н€ма повече м€сто. —транично на кораба е вързана и малка барка с 4 джипа, а пространството между т€х е уплътнено с шарени торби и денкове - преобладаващите стоки са печки, хладилници, пластмасови столове и домати. √ол€ма част от палубата е затрупана с онези дървени опори на колелца, които използват възрастните хора, отвикващи да ход€т на 2 крака, но опорите изглеждат напълно ненужни в —удан при всичките дупки, липсата на равни места по градове и села или дори п€съчните подове по къщите. —лед повече от 4 часа закъснение (тоест съвсем по разписание) корабът потегл€. Ќа палубата разпъват огромна рогозка и мюсюлманите започват да се мол€т за успешно пристигане.

—нимката на "—агалинам" върху билета ми изглежда като от стати€ със заглавие "“рагеди€ с претоварен ферибот в јфрика...", но все пак друг превоз между ≈гипет и —удан н€ма. —ухопътната граница е затворена, а н€ма и тълпи от чартърни туристи. ƒруга причина за липсата на туристи (5000 западн€ци годишно по данни на полици€та в ”ади ’алфа) е липсата на инфраструктура. “рета причина са тлеещите конфликти в южните и западни провинции и честите инциденти по границите с ≈тиопи€ и ≈ритреа. „етвърта причина е парано€та в западната преса и като резултат от всичко това представите на 99% от европейците за —удан са - тероризъм, война, глад, робство и трупове, а представите на същите тези 99% за (примерно) “ибет са - будизъм, свобода и интелектуална възвишеност. Ћичните ми впечатлени€, за контраст, свързват корен€ците в “ибет с мързел, хазарт и бандитски истории, а суданците Ц с гордост, добронамереност и безкрайна гостоприемност. ’оди разбери после кое пропаганда и кое не - защото единствени€т начин наистина е да отидеш, да видиш и да разбереш за себе си.

—лед 20 часа, иншаала, корабът пристигна в ”ади ’алфа на 2 катаракт на Ќил. Ќа пристанището се виждат хамали и полицаи. ’амалите са тези, които лежат, сед€т, безделничат и може би от скука като мравки се бор€т по най-сложен начин с багажа. ј полицаите изпълн€ват учудващо стриктно абсолютно безполезните и безсмислени ритуали на суданската бюрокраци€.  ъм не€ се придържах, когато тр€бваше да получа паспорта си обратно или просто от интерес във всички други случаи. Ќа кораба за 20 часа попълних 4 почти еднакви формул€ра, давах и вземах паспорта си н€колко пъти в малка кабина до кухн€та, после попълних и други формул€ри по образец: »ме Ц —анчо ѕанса, ѕрофеси€ - ѕапа, јдрес - Ѕъкингамски€ ƒворец в ’артум итн., за да получа, най-накра€, судански входен печат. ƒо него, неизвестно кой вече беше ударил и печат - "регистраци€ до 3 дни", а тази регистраци€, на следващи€ ден в ”ади ’алфа, изискваше да минеш по строго установен, но никому не€сен пор€дък през 6 стаи, да купиш две марки от старец под дърво, да намериш човек, който да задраска с химикал тези две марки, да минеш през генерала, да купиш розова папка, да се върнеш в ста€ є.1, да платиш в ста€ є.3 (където връщат ако н€маш розова папка), да се върнеш за друг печат в ста€ є.1, да отидеш за подпис при генерала и пак да се върнеш в ста€ є.1. ѕо време на ц€лата тази процедура ми предложиха да се ожен€ за суданска полицайка, да пребро€ пачките на един д€до (за да не бро€ всички преброих първата грешно) и да паз€ ключа от гол€ма огнеупорна каса. Ћицето на суданската бюрокраци€ е повече от при€телско, но целта й определено е да създава само нови чудовищни измерени€ за хаоса, естествено срещащ се в природата.

»злизам от полици€та след може би 5 часа и с€дам с чай и цигара (предназначена за продажба в —иера Ћеоне) на мегдана на ”ади ’алфа. Ќубийски мъже са нас€дали из селото, облечени в дълги бели галабии, а главите им са увити в бели тюрбани. √алабиите са дълги, може би защото мъжете са необичайно високи, а тюрбаните топл€т през зимата, паз€т от слънце през л€тото и спират целогодишно в€търа, п€съка и прахта на пустин€та. ѕрез декември в ”ади ’алфа е студено (около 20 градуса) и предпазвайки се от пневмони€ и бронхити, нубийците са сложили €кета върху робите, военните нос€т униформени шапки върху тюрбаните, но всеки е без чорапи, а босите крака най-често са в джапанки или сандали. —тъпалата им са по-релефни от обикновените автомобилни гуми и старата бабина истина "да стоплиш добре краката, за да се стопли и т€лото" тук се отнас€ за главата и раменете. ∆ените, както навс€къде, не се обличат в стандартни цветове и вс€ка женска дреха, забрадка или парцал е шарен уникат. √лавата на нубийката е забрадена, но дори и по селата се срещат сами жени и вс€ка от т€х отвръща на поздрав или дори спира на приказка. „есто ръцете на жените са къносани, а пон€кога върховете на пръстите им са оцветени в черно за контраст на светли€ нескопосан маникюр. —рещат се и мъже и жени с широки, отдавна зараснали резки по бузите - три хоризонтално, диагонално или вертикално, две на кръст или като буквата "“" - все знаци характерни за различните племена в района.

Ќамирам автобус за село јбри на 180 км на юг по Ќил. ѕървите две седалки са запазени за ханъмите, а тъй като точно пред т€х м€стото за крака е най-широко, там се оказва и половината от багажа на мъжете, върху който се настан€ват три мумифицирани бабички. ƒругата половина багаж е разхвърл€на по пътеката между седалките и всички минават през него или го прескачат отн€къде. Ќай-хитрата стока, разнас€на из пустин€та, бе бидон с риби, прекалено малки за €дене и прекалено малко за зариб€ване на река като Ќил. јвтобусите най-често са стари индийски камиони, марка "Ѕедфорд" или "”д", върху които от винкели и тръби са измайсторени корпус и седалки. –исунките отвън са подобни на индийските, а след време пътувах и с автобус, приличащ на подвижен бардак, в който лилави окъсани пискюли и къси плюшени завески се спускаха от тавана. —тъкло има само при шофьора, а п€съкът и прахта се завихр€т между седалките. ѕо стените, за уют на пътниците, са нарисувани дини, смокини, праскови и екзотични плодове като €бълките. ѕовечето от автобусите нос€т със себе си достатъчно резервни части, бидони с нафта и туби с масло. Ќадупчени, дълги ламарини се подпъхват като стабилни опори под гумите, ако автобусът пропадне в мек п€сък, а в случай на авари€ е желателно да има поне вода, пренас€на в гол€м потен мех. ћехът обикновено е направен от ц€ло парче волска кожа и сами може да се досетите къде се намира чучура.  огато автобусът спре, мъжете излизат и кл€кат на път€ (тоест п€съка, тъй като пътища в северен —удан н€ма), придържайки с ръце робите си. ¬дигайки се, под т€х остават свежи мокри дири, а тоалетната за гол€ма нужда е по-далеч от автобуса (зад първата дюна). —редната скорост е под 30км/час, а и всеки 1-2 часа спираме за почивка на пустинни станции, продаващи чай и националното €стие - фул (боб с олио и пон€кога сирене) и хл€б. ѕред къщите по села и пустинни станции, обикновено под навеси, са така типичните за —удан глинени делви, пълни с вода за пиене от реката-майка Ќил. ƒелвите също пи€т, долната им част е винаги мокра и придобива с времето €рък зелен цв€т. »зпотените делви и мехове паз€т водата хладка, а пон€кога под т€х има и друг малък съд, събиращ само капките. ¬одата на места е бистра, а на други тинеста, с цв€т на "Bitter Lemon", но поради липса на бутилирана вода около 2 седмици пих (като всеки нубиец) от тези Ќилски делви. —амо за чиста съвест й добав€х таблетки и капки йод, но нито един път не получих стомашни проблеми.

—еверен —удан, както и ≈гипет, е заселен предимно по зелени€ по€с от двете страни на Ќил, който е широк между н€колко десетки метра и н€колко километра. ќстаналото е пустин€, но земеделието и зеленината също не идват даром, а вследствие на сложна система от канали и диги, маркучи и много помпи. “ипична гледка са и водонапорните кули, бо€дисани шахматно, които са идеални ориентири по села и градове. »нтересно е да се наблюдава реката-бог на живота, даваща неуморно вода за пиене и за посеви, глина за къщи и делви, храна на птиците, ток на промишлеността, риба на рибарите и пари на лодкарите, но реката често се превръща и в бог на смъртта, прибирайки простосмъртните при себе си или отнас€йки поне къщите им. ѕоследното гол€мо наводнение през 1999 година остави бездомни около 50 хил€ди души в град ƒонгола, но в крайна сметка след бедствието глината отново е предостатъчна, за да се вдигнат по хил€долетна традици€ пак толкова кирпичени съборетини. «ем€та в близост до река или канал е прекалено ценна и се използва предимно за нивите, а жилищната площ, тоест селата са на границата между зелената зона и пустин€та. ѕрозорците и вратите на къщите са ламаринени и направени при най-близки€ тенекеджи€, леглата, столовете и масите се огъват от тръби и оплитат на м€сто, а цветът на къщите (ако са бо€дисани) показва какви минерали най-честно се срещат наоколо - преобладават села в сиво, синьо или жълто. Ќай-характерни растени€ са боба, картофите, царевицата, патладжаните и лука, а най-характерни дървета са палмите и акациите. Ѕ€лата акаци€ в —удан е източник на 90% от световните ресурси на гума арабикум - срещаща се във вс€ка дъвка, кока-кола, и изобщо като разтворител в козметиката и фармацевтиката, за който все още н€ма синтетичен заместител. ќт далеч короните на акациите в пустин€та наподоб€ват огромни разтворени сиво-зелени чадъри, предпазващи от слънце и изпарени€ клоните и бодлите под т€х. Ќубийски кози (има такава порода) пасат на с€нка под акациите, а ушите им са толкова дълги, че се влачат по зем€та, когато носовете им € допират.

ѕристигам в јбри към 11 вечерта. “ок в селото н€ма, но автобусът ме остав€ пред единствени€ фундук - нещо като хан или странноприемница. ѕо генератора до фундука си личи, че собственикът е богат човек. Ќ€колко лампи премигват в такт с машината и не знам, как на същата тази мрежа е вързан и телевизор, пред който като в кино се е разположила 1/10 от селото. Ќ€къде в двора с тухли, камъни и маги€ е закрепена сателитна чини€, до не€ има два бидона с вода за миене, до т€х в зем€та е иззидана малка мивка, а от н€къде в мивката идва маркуч, завършващ със свободно вис€що кранче. ’ващам кранчето с една ръка, за да изми€ другата и лицето си, но вода не потича. ƒруги€т тип кранчета в —удан са фиксирани на 20 см от зем€та и (ако има вода) къпането и миенето са продължителни процедури, завършващи с мускулна треска. ѕълн€ кана от бидона и свал€м п€съка и прахта от лицето, ушите и косата си. ѕреди да легна, сипвам вода в ибрика, за да подми€ задника си в тоалетната на другата сутрин, когато ибриците ще са кът, и влизам в ста€та. ¬ътре вече сп€т 4 нубийци, генераторът бумти на около два метра, в ста€та има инсталаци€, ключ и лампа, но ток н€ма, л€гам на единственото свободно легло между врата и прозорец, брава или катинар липсват и през нощта студени ветрове се завихр€т над леглото ми, но на двора €вно духа още повече, защото от време на време хора като сенки се промъкват в ста€та и пал€т цигари или подпалват дървени въглища за чай. ѕо н€кое време нубийците се събуждат и събират багажа, спъват се в легла и се блъскат един в друг, с повиквани€ и подп€вани€, в далечината ла€т кучета и чак на разсъмване заспивам единствено от умора.

Ќа други€ ден тръгвам в произволна посока през јбри. «а пръв път усещам студ, поради силни€ в€тър, а след н€колко часа видимостта намал€ва до стотина метра. «апочва п€съчна бур€, ко€то не спира близо 3 дни. Ќаличието на п€сък и прах в пустин€та е толкова опасно, колкото и липсата на вода. ѕри силен в€тър, прахта прониква навс€къде - под дрехи, в уши, дробове и синуси, в носа, очите и гърлото, а кожата, несвикнала на такива услови€, се наран€ва фино и всички опити да € почистиш завършват с неуспех. ¬следствие на прахта се по€в€ва настинка, гърлото пресъхва, носът протича и ако не предприемеш мерки се стига до кашлица и температура. » само добре увити€т тюрбан, като профилактика, може да предотврати лечението с антибиотик. —ело јбри е гол€мо на площ и уморен с€дам на празен площад. Ќо външното разузнаване не спи и бързо се по€в€ват две малки деца, отн€къде изниква тенекеджи€та, до него се спира висок черен нубиец на малко магаре, а след него пристига жена със син€ забрадка и меки черти на лицето. "‘аддал" е думата, с ко€то започвам да свиквам, а "фаддал" значи "запов€дайте" и се отправ€ по традици€ към пътника. явно тези хора, закотвени от векове в пустин€та и научени да живе€т от толкова малко, са заставени да дел€т помежду си. јко почнат да се би€т за кокала, те просто н€ма да имат достатъчно сила и ресурси. » това е една от причините, че нубийците усещат като задължение да раздел€т и оскъдицата с пътника. ƒруга причина е липсата на египетски конвейр за туристи, поддържаща жив архаични€ стереотип, че пътникът е по-беден и нуждаещ се от домакина. ƒори и леко наивни, нубийците зна€т прекалено добре колко богат е бели€т човек, но гордостта им, респектът и все още личното, а не парично отношение към непознати€ засега са запазили тези хубави древни традиции. “енекеджи€та, високи€т мъж, брат му, баща му и аз с€даме около гол€ма маса на завет на двора. ∆ените нос€т боб, салата, сирене, сос от спанак, маслини (в —удан не растат маслини), нещо като кьопоолу и н€колко вида хл€б. ѕрибори естествено н€ма, всички чуп€т хл€ба с д€сната ръка и с палец тъпчат храната в залъците. «а пръв път €м само с една ръка (в арабски€ св€т л€вата се използва единствено в тоалетната - ако имаш ибрик) и определено не ми е лесно. —лед закуска жените поднас€т чай, а аз черп€ цигари, давам по химикалка на децата и прав€ н€колко снимки на семейството. «нам, че със сигурност тези хора имат най-много нужда от пари, но също знам че н€ма да ги приемат и даже ще се разсърд€т, доколкото им позвол€ва гостоприемството. ј най-вече знам, че никой, който чете ти€ редове, н€ма да подслони и почерпи негър, само защото го е срещнал по път€.

—лед като отмина пустинната бур€ намерих пикап от јбри за ƒонгола - на още 250км на юг по реката. ¬ български€ език да се возиш "на", "в" или "с" превозно средство има само едно значение. Ќе съм специалист по арабски€, но предполагам че там съществуват три различни глагола - возейки се на автобус значи да се возиш на покрива на автобуса - возейки се в автобус се употреб€ва в наши€ смисъл на думата, а возейки се с автобус е всичко, изключващо първите две значени€. ѕреди много години хората в —удан се возели и на влак, но честите произшестви€ и законът вкарали този глагол в истори€та, за разликата от автобуси, джипове и боксита (пикапи), където по покривите все още негри вис€т като гроздове между чували и платнища. ¬ боксито за ƒонгола б€хме 13 човека с шофьора, а още двама се возеха на покрива. ƒълго време не срещахме изобщо кола през пустин€та и едва след часове задминахме първи€ автобус. ћоже би на 30 метра пред него забел€зах, как чувал се изтърси от покрива му на път€. ѕикапът спр€ и виждайки страха върху лицето на шофьора разбрах, че това не бе чувал. ¬ —удан исл€мската "шариа" е строга към виновника за нечи€ смърт - а виновник за смъртта и на най-непредпазливи€ пътник остава, поради липса на друг, шофьорът. ≈дин от двамата на покрива на пикапа за ƒонгола €вно не бе вид€л автобуса, може би бе ударил главата си в огледалото или нещо друго, бе се вкопчил за нещото през тези 30 метра и после се бе изсипал долу. јвтобусът спр€ бързо, жената или сестрата на пострадали€ започна да кълне и ридае, а н€колко мъже се спуснаха да прав€т изкуствено дишане на нещастника, лежащ като мъртъв с кърваво лице и очи, скрити зад подутини и прах. –азположиха го на задните седалки на пикапа и това, което набързо намерих за него в багажа си, бе кърпа с йод и хапче за психологическо въздействие - в јфрика белите чужденци имат репутаци€та на добри доктори. ѕосле се качих "на автобуса", а боксито с пострадали€ и раницата ми замина към най-близката болница (на 50 км). —лед 20 минути спр€хме, н€какъв джип качи пътниците и мен и подкара към болницата, за да приберем багажа си. Ќе ми стана €сно кой и как бе организирал така оптимално този превоз. «а щастие на пътника и шофьора, раните не се оказаха фатални и след дезинфекци€ и превръзка продължихме. Ќо само преди н€колко дни ћедзуб (18 годишен студент) от јбри сподели, че баща му отишъл на доктор с главоболие, а той, вместо да даде аспирин, му отворил корема. ¬ последствие бащата се оказал на гробищата, а докторът - в ’артумски затвор. ћедзуб тр€бваше да зареже студентски€ живот, да поеме зана€та на баща си и да реши дали он€ некадърник да си плати или да бъде убит. "Happy end" за всички и стига толкова за шариата.

 райната спирка на боксито е от източни€ бр€г на Ќил и с ферибот минавам реката, където след н€колко километра стигам до ƒонгола - столицата на тази област. ј предимствата на всеки гол€м град са наличието на ток и вода - достатъчни, за да се почуствам щастлив. ¬ ƒонгола за пръв път се срещам с христи€нин - 60 годишен преселник от южните територии, заселил се по тези краища преди 35 години. »мето му е југустин, професи€та - аптекар, а думите му по родината б€ха единствено - "ѕрибирам се веднага щом свърши войната". √ол€ма част от населението в —удан е христи€нско, но не чак толкова, колкото според различните мисионерски организации. —лед мюсюлманите, в —удан преобладават анимистите (южн€ци, в€рващи в природните си религии) и чак тогава идват по брой христи€ните, така че гражданската война определено не е война между исл€ма и христи€нството. —лед седмица, в ’артум на гол€м стадион, присъствам на масова христи€нска служба. ќсобено рестриктивни мерки срещу т€х поне на пръв поглед не забел€зах, а из столицата свободно се срещаха високи девойки с деколтета и без забрадки, чиито мъже б€ха облечени в стил харлемски рапъри с невинни имена като ѕетър, ƒжордж или …онас. ѕо време на пътуването ми се вод€т усилени преговори между —ѕЋј (южните освободители) и правителството в ’артум (северните освободители), но и при южн€ците има достатъчно вътрешни противоречи€, не само на религиозна, а и племенна основа (ƒенка срещу Ќуери). »згледите за мир се заплитат допълнително, когато пушките са колкото хората. Ќа тръгване от стадиона в ’артум се сбогувам с моите нови при€тели христи€ните - ¬ойната е трудна, но мирът ще бъде още по-труден.

—ледващи€т град по път€ ми е  арима, намиращ се почти на 4 катаракт. √радът е малък и еднообразен, на пристигане изглеждаше съвсем запуст€л и животът кипеше единствено, където за почивка б€ха спрели камионите. ≈два след дълго лутане намерих фундук. Ќа рецепци€та лежеше старец и през н€колкото дни престой го виждах само в това положение. —тарецът ме изпрати за регистраци€ в полици€та, а полицаите естествено не чет€ха латиница, така че сам вписах името си в тефтер. Ќ€какъв формул€р тр€бваше да послужи като доказателство за регистраци€та, но този формул€р, в техните чекмеджета, липсваше. –еших, че това ще е последната ми регистраци€ - и да ме спрат по чудо, бих могъл да измисл€ вс€каква истори€, ко€то да звучи напълно правдоподобно дори и да е най-неверо€тната. ¬ близост до  арима е ƒжебел Ѕаркал, античен храм на јмун и комплекс от н€колко пирамиди. ѕоискаха ми разрешително, казах че н€мам, предложиха да ми издадат на м€сто, но парите ми се сториха много и си изл€зох. ќграда имаше само на 1 км от двете страни на входа, така че заобиколих оградата и след 20 минути б€х между пирамидите. Ќещо подобно е и суданската бюрокраци€ - привидна джунгла от тефтери, формул€ри, папки и хартийки, ко€то лесно се заобикал€ и служи единствено за вкарване на информаци€. Ќо тежко му на онзи, който се опита да изкара и едно име от не€ - особено на латиница ( акво ли би се получило примерно в Ѕългари€, ако арабските паспорти б€ха изписани само с арабски букви?)

ѕривечер се прибирам към  арима. Ќа 10 метра пред мен изсвист€ва камък и се забива в п€съка, чувам деца в близките храсти и веднага се обръщам спокойно към т€х - "яла, €ла", че иначе може да стане и по-лошо. ƒецата излизат, в ръцете си нос€т прашки с дебели ластици, а главата на едното е спукана и кърви. ўом тези дечица един друг си чуп€т кратуните, им е простено да стрел€т и по бели мишени. —лед десетина минути сме първи при€тели, минаваме през площада, изпиваме запасите ми с вода за нула време, стрел€ме по гълъби и врабчета и най-накра€ подар€вам на един от т€х ножче - "» да не почнете сега да се колите!" ќколо старата гара на  арима, до ко€то от години не идват влакове, се виждат и стари английски сгради с високи тухлени арки (от истински тухли, не кирпич), които се ползват като дюк€ни от местните търговци. ѕо тъмно виждам, че около пазара се разхожда момче от охраната - с военна куртка, различни пагони на л€во и д€сно рамо, джогинг анцуг с две червени генералски ленти, стиснал калашник и шл€пащ с джапанки из п€съка.

ѕродължавам към ’артум. «а пръв път от дълго време насам се воз€ в истински автобус с плътно затворени стъкла, но по н€какво съвпадение, на задни€ калник има гол€ма дупка и п€съкът от пустин€та познато се вихри между седалките и стеле ситно по пода. ћомче от персонала пълни от туба канче с мътна вода, което минава от ръка на ръка, напред и назад и обратно, докато пътниците утол€т жаждата си. ѕът€т е асфалтиран през първите 10 километра, после стъпваме пак на п€сък, после на камък и отново на асфалт, но шофьорът не обръща внимание на такива дреболии и държи посто€нно на 80км/час. —лед н€колко часа късаме ремък и опитите за ремонт завършват със счупен френски ключ. –езервни части липсват, така че стопираме за ремък и ключ. ќще два километра и нови€т ремък също се къса, но този път от мотора излизат и облаци б€л дим. —лед още един изпросен и скъсан ремък и половин литър изпросено и прогорено масло, вече никой не пипва нищо по автобуса. ¬сички сед€т, бъбр€т и пушат. ’убавата новина е, че до ’артум остават само 10 километра. —вал€м раницата от покрива, спирам стар, но здрав, автобус без стъкла и всички пътници също се прехвърл€т в него.  онтрольорът не ни поисква и динар за остатъка от път€. ўом пътникът веднъж си е купил билет до ’артум - той тр€бва да пристигне в ’артум, а на кого е платил - просто н€ма значение.

—толицата на —удан се намира на 50км над 6 катаракт на Ќил, там където след хил€ди километри от юг (езерото ¬иктори€) и югоизток (етиопското плато) се срещат Ѕели и —ини Ќил. 4-5 моста съедин€ват централен ’артум с ”мдурман и Ѕахри (северен ’артум) и резултатът е н€колкомилионен африкански конгломерат, отстъпващ по големина само на  айро, Ћагос и може би  азабланка. ѕо променадата на —ини Ќил са струпани десетки министерства, съдилища и гол€м университет, а останалата част на града се състои предимно от едноетажни кирпичени къщи. —толицата прилича на огромно село, с€каш разтеглено на стотици квадратни километри и като доказателство - гарата в Ѕахри, въпреки огромната си чакалн€, разполага само с един коловоз, по който минават десетина влака седмично. ¬ централен ’артум, зад президентски€ дворец, при стара английска черква, е поместен може би единствени€ музей, който не е посто€нно в ремонт и е отворен за посетители. ¬ двора са паркирани луксозни лимузини, возили “ито, Ѕрежнев, Ќасър и както посочва надписът - "»мператор ѕрезидент" „аушеску, а в черквата наред с бюста на  итчънър и прашл€сали плочи в памет на √ордон и други незнайни войни на  ралицата, се редуват излъскани снимки на президента на —удан и хил€ди подаръци от братските народи. јрабите пишат от д€сно на л€во с техни си "арабски" цифри, така че на табелките с латиница често се споменават събити€ от славни€ период през 1968-1962 година. ÷ентърът на ’артум - "јраби" е огромен площад с безброй микробуси и величествена стара джами€, модерни хотели и малки златарски или текстилни дюк€нчета, между които като в мравун€к се блъскат търговци, таксиметрови шофьори и чейнчаджии. ¬печатление прав€т и многото модерни джамии с из€щни сребърни куполи и футуристичен дизайн, но повечето от хората се мол€т най-вече на открито на улицата, когато настане време за молитва и се разпее мюезинът. «апочват да се срещат и прос€ци, липсващи по селата досега. ¬инаги им давам, но само от храната, ко€то нос€ със себе си, тъй като гледката на пари ги прави нагли.

»два 31 декември и след като в —удан така или иначе н€ма барове, зар€, скандали, чалга и махмурлук до »ванов ден, решавам да прекарам празника н€къде в пустин€та. Ќа около 200 км североизточно от ’артум се намира ћерое - древен град, прескочил апоге€ си малко преди новата ера, от който днес са останали само развалини и пирамиди. ѕрез ћерое минава втори€т асфалтов път в северен —удан, който вместо "ѕът є2" си има истинско име - "ћагистрала ќсама" е копродукци€ между —удан и г-н Ѕин Ћаден. —понтанно се сещам и за 20 јвгуст 1998, но американските бомби по най-големи€ фармацевтичен завод на —удан не са оставили €рка дир€ в истори€та. Ћипсват статистики, въпреки че може би екип от икономисти и доктори ще е в състо€ние да изчисли по формула, колко хора при 30 милионно население измират, когато цената на лекарствата скочи примерно с 20%. ¬ крайна сметка едните пращат самолети към страните, където стро€т другите и обратно. ј многоликата пропаганда бълва ласки като "ƒемократ" и "—мирен –аб Ѕожи" наред с прокл€ти€ като "—атана" или "“ерорист".

ќт път€, пирамидите на ћерое се виждат €сно в далечината и след бърз пазарлък с пазача се разбираме да опъна спални€ чувал за н€колко дни между гробниците на фараоните. –азхвърл€м багажа, раницата и пликчета наоколо, за празника съм си купил кървава наденица от ’артум, но забравих да намер€ дървени въглища, така че посрещам новогодишната вечер само с хл€б, сирене, маслини и компот от ананас. «а празника слагам двойна доза магнезий в шишето с вода и т€ придобива вкуса на сладка блудкава оранжада. ѕо н€кое време пристигнаха трима млади американци, преподаващи английски на негърчетата от ’артум. «аедно посрещаме Ќовата година с фурми и сладък чай в пустин€та, а на другата сутрин те си заминават и ми остав€т торбата с въглища. Ќ€колко камъка от пирамидите и малко тел са достатъчни, за да направ€ импровизирана скара, ко€то подпалвам с вестници със снимки на брад€сали€ —адам. » точно когато огън€т се поразпали, отн€къде се изсипа група италиански пенсионери - може би любители археолози - пътуващи с джипове, които се позачудиха при вида на огън, скара и наденици между древните светини, но се успокоиха като им казах, че съм българин. —лед малко те си тръгват и аз оставам сам сред дюните. “ишината е неестествена за хората, свикнали с монотонни€ шум на града, чувам единствено в€търа, собственото си дишане и жуженето на мухите, което затихва привечер. ѕо п€съка се срещат следи от големи сигнално-сини бръмбари и тези следи свършват, когато се кръстосат със следите на куче (въпреки че се см€тат за "мръсни животни" в исл€ма, кучета се срещат навс€къде във и около селата, но те най-често са плашливи и безопасни за пътника с камък в ръката си). Ќощите, за мое щастие, са безветрени и топли, звездите за колкото в планетариум, а луната е €рка и хвърл€ с€нка.

ƒнешното име "—удан" на арабски означава "страна на черните", древните гърци са наричали всички територии южно от ≈гипет с думата "≈тиопи€", ко€то значи "изгор€ло лице", а египт€ните са наричали Ќуби€ с думата " уш", влезнала като нарицателно на "лош" или "зъл" в езика им. “ри са древните култури на територи€та на Ќуби€ -  ерма (чиито развалини са на 50км северно от ƒонгола), Ќапата (намираща се до  арима) и ћерое. ѕочти от 5000 години, а и до днес, границите им със земите на египетските фараони са били определ€ни от владетел€ на ден€. ѕон€кога ≈гипет е строил укреплени€ на 5 катаракт, а пон€кога нубийците са стигали почти до днешен  айро. ¬ Ћуксор може да се вид€т рисунки на черни египетски фараони, които естествено са нубийци, а много по-късно, към 3 век преди новата ера, успоредно с птоломеите, започва и възхода на мероитската култура. »нтересно е, че пирамидите в —удан, на брой са може би повече от пирамидите в ≈гипет, само че много по-малки и по-стръмни, с€каш строени от деца. ѕисмото на мероитите също е подобно на йероглифите, а и архитектурата на градове и храмове е сходна. —амо в ћерое по дюните са разхвърл€ни към 30 пирамиди, което не може да се види никъде в ≈гипет. ƒатата е 1 януари - национален празник и ƒен на независимоста, така че между пирамидите се разхождат н€колко местни туристи. »збирам последната и най-отдалечена пирамида, за да скри€ багажа си, защото см€там, че никой н€ма да дойде и до тук, ако е вид€л предните. Ќай-близката вода и храна се намират в съседно село на 7 километра, така че хващам стоп. Ќа връщане, пред входа на ћерое се изсипват 5 автобуса с китайци, които не са туристи, а работ€т в петролна рафинери€ на 70км.  итай е един от големите търговски партньори на —удан, предполагам поради неотдавна откритите находища на петрол и най-вече заради стратегически€ излаз на „ервено ћоре, свързващо —уецки€  анал с "Ѕаб ел ћандеб" - т€сната "врата на сълзите" между ƒжибути и …емен с излаз на безкрайни€ »ндийски ќкеан.

јтбара е над 5 катаракт на Ќил. “ози скучен арабски промишлен град е най-големи€ железопътен възел на —удан, известен също с огромни€ циментов завод, до моста на нилски€ приток јтбара. ѕлановете ми б€ха, от тук да взема влак обратно до ”ади ’алфа, но билети за влака н€ма, така че като единствена възможност остава да се придвижа "на камион". ¬лакът за ’алфа все пак е само един път седмично, а гон€ и ферибот за јсуан, който също е един път седмично.  амионът за пръв път се по€ви 2 часа след като тр€бваше да тръгне, но пак замина нан€къде и се върна след близо още час. ¬ каросери€та са подредени бидони пълни с нафта, туби с масло и кашони с маркучи и парцали.  ачват се още пътници, идва и един старец с обувки от змийска кожа, който говори 2-3 думи италиански и толкова немски, гордо за€в€ващ, че е бил по тези места през 1964 година. ѕо€в€ват се н€колко кашона с крушки 75W, десетина чували с трева, люти чушки и още много денкове, вързопи и вс€какви торби. ѕървоначално подреждаме багажа, за да има повече м€сто за нас, но всички арабски планове се прекро€ват и промен€т след най-много 10 минути, когато на н€кой му хрумне друга иде€. ¬ резултат, на тръгване, чувалите с чушки заемат половината от твърди€ под, а хората се търкал€т като копърки между т€х, торбите и кашоните с крушките.  амионът лети, а път€т през пустин€та е навс€къде, от където се виждат релсите на влака или стълбовете ориентири.  ъм 1 през нощта пристигаме в јбу ’амад - средата на разсто€нието. Ўофьорът разбуди пътниците с думите "√уруш, гуруш" и всички слезнаха освен стареца с обувките и аз.  амионът запраши към крайните махали и спр€ пред къща, в чийто двор се виждаше натрупан "гуруша" - рогозки от слама, навити на големи бали (използват се за покриване на къщите). Ќ€колко души се качиха на камиона и подредиха багажа на три пъти по-малка площ отколкото преди. Ѕалите грижливо се натрупаха отгоре му, на 3 метра височина в задната част на каросери€та, след което всичко здраво се върза и опъна с въжета, за да не изпадне. Ќай-накра€ тези мили хора разстлаха и н€колко меки рогозки на пода, където изведнъж се отвори невиждано м€сто. ѕредусещах как зверски ще се насп€ тази нощ, а старецът полиглот свали змийските си обувки и се изтегна на стратегическо м€сто. ¬ърнахме се обратно, взехме другите пътници от центъра на јбу ’амад и всички щ€хме да захъркаме сладко... ако на н€кой не му бе хрумнала иде€та, да разхвърл€ме и подредените бали по пода, за да стане още по-меко и още по-хубаво. Ќикой не може да си представи, какво се получава, когато 15 човека, при това араби, в движение, в друсащ камион, се опитват да развържат въжетата, да смъкнат н€какви рогозки и чували, да ги премест€т напред и да ги подпъхнат равномерно под краката си. ѕърви€т пласт излезе прекалено крив, между балите се подаваха торби, крушки и чушки, а оттук оттам стърчаха джапанки на хора сп€щи н€къде отдолу. Ѕързо се взе решение, че щом един пласт е недостатъчен, тр€бва да се подреди втори пласт, а докато покрай главата ми прелитаха рогозки, аз се чудех, как да направ€ така, че раницата ми като плувка да бъде винаги най-отгоре. —лед втори€ слой дойде слой номер две и половина, защото балите не стигнаха за три, и в камиона стана, все едно че си върт€л багаж, хора и парцали с гигантски миксер. ѕо н€кое време, през нощта, старецът усети студ и засвети с фенерче из хил€дите черни дупки. “ърсеше змийските си обувки, но след 10 минути разбра, че н€ма шанс, промълви на немски "Meine Schuhe... nicht hier" и отпускайки глава за сън каза - " уло —алата" (всичко е на салата), което най-добре описваше положението. ћежду другото арабинът, който даде иде€та с рогозките, вместо да бъде линчуван, заспа върху две дъски на бидоните с нафта без да ползва уюта на изобретението си. » така н€как си бързо и неусетно, в шеги и закачки... минаха тези незабравими 15 часа.

¬ ”ади ’алфа купих билет за ферибота и пак се регистрирах в местната полици€. ѕристанището е на н€колко километра от селото, чи€то единствена атракци€ е китайски завод за консерви. ‘ериботът чакаше н€каква група, така че учтиво ни казаха - "¬ижте - времето днес е лошо, духа силен в€тър и отпътуването се отлага с 24 часа". Ќа други€ ден пристигам отново на терминала и виждам нещо направо необичайно за —удан - раздават номерца, пътниците не се блъскат и сед€т на столчета, а багажът, вместо да е разфасован на дребно из залата, стои грижливо подреден до стената. ѕо пътеката минават н€колко униформени от граничен контрол, носещи куфарчета с формул€ри и печати. “е с€дат на долепени дървени бюра, за да обслужат бързо като на конвейр пътниците... но все пак е още 9 сутринта и тези хора не са закусили. ѕред ц€лата тълпа, на граничарите донас€т храна, а те похапват сладко, сръбват чай и си говор€т весело. ѕо храната се познава кой е шефът и щом той допуши цигарата си всички се захващат на работа. “очно в този момент, чашата на суданската организаци€ прел€, дисциплината се пропука от раз и чакащите с номерца скочиха и светкавично се скупчиха, блъскайки се с кр€съци, но без ругатни, пред бюрата, които бавно се затрупваха с платнени денкове - "–едът е измислен само от хора, които не могат да се справ€т с хаоса".  ъм 11 усп€х да стигна на палубата, но едва н€къде към 1 най-накра€ се по€ви и онази група, ко€то всички вече толкова чакахме. —лед близо месец в —удан не обръщам внимание на дреболии и закъснени€, защото както казва арабската поговорка - "“ърпението е дърво с горчиви корени и сладки плодове". » корабът мудно поема своето следващо 20 часово плаване.

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ёри »ванов ¬арошанов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-04-04

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4294  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
25-04 »грата
24-04 «ащо?
24-04 –ицарски замък
24-04 „адъри
24-04 ѕриказка за мечтите
ѕълен списък