Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак да подготвим книгата си за издаване?
  –ешили сме вече твърдо - ще издаваме книга! Ќамирате издател и му казвате - „»скам да издам книга, какво да направ€?". “ова е най-чести€т въпрос, който получаваме на мейла си и се нал
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от ¬ени
 
Ѕя√јў»я“ „ќ¬≈ 
ѕЏ“”¬јЌ≈ ¬Џ¬ ¬–≈ћ≈“ќ
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



Ќевена ¬ладимирова ѕаскалева(вени)>>ѕЏ“”¬јЌ≈ ¬Џ¬ ¬–≈ћ≈“ќ  
ѕЏ“”¬јЌ≈ ¬Џ¬ ¬–≈ћ≈“ќ
  Ќевена ¬ладимирова ѕаскалева (вени)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  

ѕЏ“”¬јЌ≈¬Џ¬ ¬–≈ћ≈“ќ

¬ един сив есенен ден ¬елемира вървеше по булеварда, на път за къщи, след поредни€ ден, прекаран в университета, загледана в кълбетата жълти, изсъхнали листа, които студени€т в€тър въртеше меланхолично пред краката й. ќколо врата й беше увит червен вълнен шал, бузите й б€ха зачервени от студа, големите й черни очи б€ха изгубили обичайни€ си бл€сък, б€ха помътнели и уморени. √ъстата й, къдрава черна коса, се разпил€ваше над €кето. Ѕеше й един от они€ УнедобриФдни, които б€ха обикновено прелюди€ към дълга и трайна депреси€. “акива дни започваха с усещането, че е затворена в клетка, ко€то € задушава и съсипва, но от ко€то н€ма изход. “ова усещане се засилваше, докато ден€т течеше, докато постепенно започваше да й се струва, че ще започне да крещи като луда или сърцето й ще се пръсне. ”жасната омраза към всичко, което € заобикал€ше Ц хора, дървета, сгради, цели€ св€т. ¬същност омраза бе силно казано. “€ се чувстваше по-скоро като животно в клетка, което жадува за свобода, но не може да мрази тъмничарите си, тъй като е прекарало цели€ си живот зад металните решетки; още от малко то е било затворено там, и не помни, и не познава друг живот и знае, че друг живот н€ма да му бъде позволен. „увството, което то изпитва, е по-скоро отчайваща обреченост. “о само вижда този друг св€т зад металните решетки, вижда красотата му, но не може да се присъедини към него. «а ¬елемира клетката бе светът, в който бе родена и който € заобикал€ше и, макар че не можеше да мрази мъчителите Ц Ѕог, съдбата или н€кой друг Ц които € б€ха осъдили на живот в този св€т Ц чувството на обреченост пон€кога бе толкова силно, че се доближаваше почти до ненавистта. ÷€лото й същество роптаеше: «ащо тук? «ащо тук? »мало е хил€ди други места и времена, където е можело да се род€. ќт пет милиона години човешка истори€, защо аз тр€бваше да се род€ точно в това време! ¬ това скапано, омразно, гадно време! ќще не съм дори на двайсет и се чувствам вече напълно смачкана и безполезна. ј толкова неща бих могла да направ€, толкова много да дам от себе си! Ќо тук не мога дори да дишам. “ук всичко те убива, още преди да си навл€зъл в живота Ц въздухът, слънцето, хората около теб, всичко е отровно, смазва те и те пречупва и това, което ти остава до кра€ на живота ти е да пълзиш и да се влачиш безсилно; забравил всичко, забравил, че си човек, дори, че си живо същество. ѕросто си вегетираш н€къде, докато дойде смъртта и те отнесе. Ќакра€ дори н€ма да усетиш тази смърт. ј само преди век и половина Ц тук, в Ѕългари€,†е имало повече живот, повече от духа на човека, отколкото във всички следващи сто и двайсет години заедно. √осподи, всичко бих дала да се б€х родила там. . . всичките си удобства на този живот . . . абсолютно всичко. . . какъв е смисълът да си заобиколен от комфорт, когато се задушаваш . . .

“€ вървеше, унесена в тези т€гостни мисли, подобни на които се б€ха върт€ли в главата й в много други моменти на депреси€; а край не€ фучаха колите с монотонни€ писък на стържещите по асфалта гуми, ръмженето на двигателите и тук-таме, изсвирването на н€кой клаксон. ѕодминаваха € хора, забързани, без да € поглеждат. ¬елемира вървеше по навик; и дните, и маршрутите, които изминаваше всеки ден, б€ха толкова еднакви, че се сливаха в едно; и т€ трудно можеше да каже дали днес е било вчера или ще бъде утре, или вдругиден. ≈динственото реално нещо, което отчиташе, б€ха представите й; картините на далечното минало пред очите й, за което мечтаеше. ј тези картини б€ха така живи и така €рки, така жадувани и и изпълнени с цели€ смисъл, който търсеше и който й уб€гваше тук . . .

“€ сви по страничната улица, на дъното на ко€то се намираше коопераци€та, в ко€то живееше с родителите си. Ѕе с маратонки, и стъпваше тихо, но зад не€ се чуваше €сен шум от тракащи по плочките токчета. “ой се усилваше, докато т€ вървеше унесено напред и накра€ дойде току до гърба й, но ¬елемира не се обръщаше, нито пък се отдръпна, за да даде път на неизвестната притежателка на токчетата, ко€то очевидно изпитваше затруднени€ да се отмести в л€вата или в д€сната част на тротоара. »зведнъж усети една ръка да л€га на рамото й.

¬елемира стреснато подскочи и се обърна, очаквайки да види н€ко€ позната, но пред не€ стоеше жена, ко€то виждаше за първи път в живота си. » все пак, ръката на жената не се отместваше от рамото й.

¬елемира полека се отдръпна и жената остави ръката си да се свлече от рамото й. ∆ената € гледаше и се усмихваше любезно.

-†††††††† Ѕез да искам чух мислите ви Ц каза жената.

¬елемира не отговори нищо. “€ изобщо не чу произнесените думи. ѕросто стоеше и € гледаше, без да може да помръдне. Ѕе така ома€на, че стоеше със з€пнала уста, без да откъсва поглед от жената, защото това бе най-фантастичното човешко същество, което б€ха виждали очите й.

∆ената с€каш бе направена от безброй цветове, които се промен€ха при вс€ка игра на светлината. ƒългото палто от съшити кожички приличаше на килим от есенни листа, които ту пробл€сваха в охра, ту в сиво, ту в тъмно каф€во, ту в кърваво червено, ту в жълто зелено. —€каш бе вдигнала от зем€та въртопите от листа, които подм€таше в€търът и ги бе наметнала на гърба си. ¬ първи€ момент дългата й до кръста коса се стори на ¬елемира сламено руса, но после т€ забел€за, че цветовете й непрестанно се промен€т, със вс€ко помръдване на косъмчетата, така плавно и незабележимо, както се промен€ха цветовете на природата, русото преливаше в рижо, рижото в тъмен махагон, махагонът в кестен, кестенът в тъмнокаф€во, тъмнокаф€вото в гарваново черно. Ќо косата й никога не бе ц€лата в един цв€т, т€ бе изпъстрена в посто€нно промен€щи се кичури над основната краска, сътворени от най-големи€ майстор фризъор на зем€та. ј под тази игра от цветове пробл€сваха две сини очи, бистри като ледени планински езера. » кожата й бе и медено-златиста и сребърно-б€ла и с цвета на кафе с мл€ко. ѕо дългото до зем€та палто на краката си жената носеше високи каф€ви ботуши, изва€ни с€каш от пръстта на самата зем€.

Ќе може да бъде, каза си ¬елемира. “ова бе единствената мисъл, ко€то проблесна във вцепененото й съзнание. » през ум не й мина да помръдне, да побегне. „увстваше се като омагьосана.

-†††††††† ћинавах случайно Ц каза жената. √ласът й бе женствен, много при€тен и внушаващ доверие Ц н€мах намерение да се спирам при никого, но твоите мисли звучаха така тъжни Ц изведнъж т€ ц€лата посив€, с€каш леден в€тър бе духнал отгоре й. ѕалото й стана сиво, косата черна, лицето сребристо-сиво. ѕротегна ръка, сложи € върху рамото на момичето и отново грейна ц€лата в жълто, зелено и червено. ¬елемира усети как ц€лата трепери, но не се отдръпна. ѕръстите на жената б€ха леки и нежни. Ц ћога да ти помогна да отидеш там, където искаш.

-††††††††  ъде? Ц проговори най-сетне ¬елемира, със слаб, но отбранителен глас. Ц  ъде да отида?

-†††††††† ѕри българите в кра€ на деветнайсти век. Ќали там искаш да живееш?

„увството на неверие и объркване у ¬елемира изчезна, за да се замени с такова неизмеримо вълнение, каквото би могъл да изпитва само човек, открил тайната на съществуването на този св€т. ¬ълнение и . . . дълбок ужас.

-†††††††† “ова не е възможно Ц прошепна т€.

-†††††††† јз съм ѕриродата Ц каза жената Ц и всичко, минало през гръдта ми, остава вечно запазено в мен. ћога да прекос€вам пътеките на миналото отново и отново Ц само онова, което още не се е случило, е загадка за мен. ћога да те заведа там, но тр€бва да знаеш, че стор€ ли го, ще е завинаги. “огава това минало ще се превърне в твое насто€ще, а твоето време Ц това, в което си сега тук Ц ще стане бъдеще. ј бъдещето, както вече казах, е затворено за мен и затова н€ма да мога да те върна обратно.

—ветът се въртеше около ¬елемира Ц съзвезди€, галактики, вселени. ¬сичко беше истина. „удесата б€ха възможни. » т€ го бе знаела Ц бе знаела през ц€лото време, че подобен ден ще дойде в живота й.

-†††††††† «авинаги? . . Ц прошепна т€ едва чуто. «адушаваше се, сърцето й изнемогваше от силните удари. ј жената светеше пред не€ Ц сега ц€лата от злато като н€каква странна и страшна кралица.

-†††††††† ƒа Ц каза т€ благо, Ц н€ма да можеш да се върнеш.

-††††††††  ъде точно ще отида?

-†††††††† ўе разбереш, като отидеш.

-†††††††† —ега ли? . .† ¬еднага ли? . .†ўе стане?

-†††††††† ¬ мига, в който го пожелаеш.

∆ената € гледаше с бистрите си сини очи и мълчеше.

-†††††††† √осподи! Ц промълви ¬елемира, притисна сърцето си с ръка. ѕосле погледна жената в очите Ц ƒобре. «аведи ме тогава. —ега! —ъгласна съм! —ъгласна съм!

. . .

—транен тежък мирис изпълваше ноздрите й още преди да е отворила очи и, когато се огледа около себе си, вече знаеше какво ще види. ћиризмата й го бе подсказала. “ова бе дом. ј миризмата, ко€то усещаше, бе неговата собствена миризма, непозната, но така плътна наситена, внушаваща едновременно уют и тревога, че би могла да бъде само миризма на къща.

ћиришеше на печен хл€б, вино и рози. —ъвсем близо до не€ се усещаше особен много плътен мирис на нещо тежко, прашно и старо. “€ разбра какво е. »дваше от чергата, с ко€то беше покрита.

¬елемира се оглеждаше, като мърдаше само очите си и клепачите й б€ха полупритворени. Ћежеше на легло Ц много кораво и неудобно, въпреки че усещаше, че под не€ е подложено нещо като дюшек. Ѕеше завита до гърдите с чергата, ко€то й тежеше и пречеше на дишането й. –ъцете й лежаха отстрани край т€лото, отпуснати върху чергата. — изненада т€ вид€, че над китките й се дипл€т дълги бели ръкави от лен, извезани в краищата с червени бродерии.

ќчите й огледаха ста€та, като само ирисите й помръдваха. √ол€ма ста€, ц€лата в дърво, отсреща огнище, с опушени железни съдове над него, загар€щи въглени и стърчащ ръжен от т€х. ƒо огнището Ц гол€ма дървена маса и н€колко стола. Ќа стената вл€во имаше врата, ко€то беше затворена. ¬д€сно имаше прозорец със старо опушено стъкло и нескопосано изд€лана рамка. ¬ълнените завеси б€ха дръпнати наполовина, но зад стъклото не се виждаше нищо, само мътна сива светлина, ко€то говореше, че навън се здрачава. —тените б€ха голи, единствената им украса беше едно кръгло плетено милъо, провесено на стената,

до ко€то бе нейното легло. Ќа пода, между масата и вратата, вл€во беше просната шарена черга.

Ќа масата до огнището сед€ха двама мъже.

¬елемира се загледа в т€х. ¬ съзнанието й започнаха да се материализират и звуците от новата й среда. ¬същност бе много тихо Ц отвън не долиташе почти никакъв шум, освен кукуригането на н€какъв петел и смътното плискане на вода н€къде зад не€. ј в ста€та единствените шумове б€ха дишането на мъжете и дъвченето им, защото те €д€ха. √рубите им черни пръсти късаха парчета хл€б от една гол€ма кръгла пита, очевидно пр€сно изпечена, ко€то стоеше върху б€ла покривка в средата на масата. ¬ърху кръгла дървена чини€ сто€ха н€колко буци сирене, а пред всеки от мъжете имаше дървена купичка, пълна с вино.

≈дини€т беше млад, почти момче, други€т доста по-възрастен, около петдесет годишен. » двамата носеха бели ленени ризи. –изата на възрастни€ мъж беше разгърдена; той беше леко пълен и много €к, под отворената риза се виждаше мургава, почти смугла кожа, изобилстваща с тъмни косми. –ъкавите му б€ха навити и кръглите мускули се издуваха под не€. Ѕеше с каф€ви потури, високи гети и цървули; гологлав, с къдрава черна коса, гъсти черни мустаци, които правеха смуглото му лице черно и застрашително като на арапин. Ќаболата му брада хвърл€ше синкава с€нка върху широката и мускулеста долна част на челюстта му, ко€то се движеше бързо и съсредоточено, докато той дъвчеше. ћъжът бе вглъбен в €денето, късаше хл€ба и го поглъщаше, заедно със сиренето с н€какво мрачно упорство, все едно се бе басирал с други€, че може да €де без прекъсване до свършека на света. “очно през четири хапки грамадната му д€сна ръка се прес€гаше за купата с вино, повдигаше € към мустаците му; той отпиваше и € остав€ше обратно на масата. ¬елемира усети, че € обзема н€какво ужасно безпокойство от ти€ негови машинални движени€ и извърна поглед към други€ човек на масата.

ј той се хранеше по съвсем различен начин. ядеше много по-малко, ръцете му, които изглеждаха доста по-деликатни- макар че б€ха също толкова черни Ц от тези на другар€ му, се движеха предпазливо и внимателно, с€каш притежател€т им се боеше да не счупи или повреди нещо. ћлади€т човек не гледаше изобщо към храната, а към лицето на другар€ си и €деше разсе€но, с€каш само за да не обиди други€, който го е поканил на трапезата си. Ћичеше си, че е чужд на тази къща; стоеше в скована поза, с изправен гръб, €деше на малки хапки и лактите му б€ха плътно събрани към т€лото. ќблеклото му също завидно се различаваше от това на другар€ му. –изите им б€ха еднакви, но тази на младежа бе закопчана до горе и той носеше нови зелени бричове, а на стола зад него бе провесена зелена куртка с лъскави копчета. Ћицето му бе мургаво, но не колкото на други€; по-слабо и изпито, с хлътнали бузи, големи очи и високо чело. »маше светлокаф€ва коса, ко€то падаше на къдри над челото му, и светлокаф€ви мустаци.

Ќай-сетне млади€т спр€ да €де Ц или по-скоро да се преструва, че €де Ц и каза с нисък, при€тен глас:

-†††††††† ўе пуша.

-†††††††† ќтвори прозореца и пуши там Ц отвърна възрастни€т, без да спира да дъвче, но след като млади€т стана и се вид€, че е висок, и строен и взе тънка луличка от масата и се приближи до прозореца, възрастни€т остави комата хл€б, който бе започнал. ћлади€т разпали лулата си с едно въгленче от огнището и се обърна навън в отворени€ прозорец. »звестно време възрастни€т се задоволи да го наблюдава мрачно, отпивайки от виното си, после обаче поде:

-††††††††  ак ти беше името, хлапе?

ћлади€т се извърна към него от прозореца.

-†††††††† јнгел ƒелчев.

≈зикът, който говореха, беше несъмнено български, защото ¬елемира го разбираше и в същото време й се струваше, че слуша чужд език. ѕриличаше на н€каква странна смеска от македонски и южен диалект, изпъстрена със странни архаични думи, непривични ударени€ и омекотени звукове. “€ бе очарована.

-†††††††† “и дойде при мен в същи€ ден, в който дойде и т€ Ц възрастни€т кимна с глава към леглото и ¬елемира замръзна, като разбра, че става дума за не€.- точно в същи€ ден.

¬елемира веднага затвори очи, но продължаваше да чува отчетливо думите им в тишината. «аедно с леки€ прохладен въздух от отворени€ прозорец бе долет€ло и свиренето на щурците, тихи€т лай на куче.

ћлади€т мълчеше. ¬ъзрастни€т пак каза:

-†††††††† “€ не е мо€ дъщер€. »наче щеше да спи оттатък с другите три. ƒойде днес сутринта. ѕо тъмно беше, изл€зох да до€ кравата и т€ беше пред прага ми. —амо по една риза. ÷€лата в кръв. Ѕълнуваше. ƒошла е чак от —тара «агора. Ќе разбрах от кое село е. –одителите й били убити. “ичала е дни и нощи през полетата. Ќе знам как е дошла жива до тук.

-†††††††† ѕознаваш ли €? Ц попита тихо млади€т, но гласът му не трепна.

-†††††††† ѕознавах баща й. “р€бва да й е говорил за мен, та се е сетила тук да дойде.

-†††††††† —ега добре ли е?

-†††††††† —ега е добре. Ц пауза Ц докога Ц само Ѕог знае.

-†††††††† ¬сички знаехме, че това ще се случи -. каза јнгел ƒелчев тихо, Ц знаем, че ще се случва отново и отново. Ќо това е единствени€т начин! ¬иж с колко кръв се обл€ха —ърби€ и ’ървати€! Ѕог ни е създал силни, за да устоим сега на изпитани€та, защото само с нашата кръв можем да купим свободата на идващите след нас! Ќие сме поколението, избрано от Ѕога! Ќима не виждаш? » нима поне малко гордост не изпълва сърцето ти?

-†††††††† ўе ти кажа нещо, хлапе Ц рече мрачно мъжът, Ц думата ми тежи в това село. » ще се постара€ да натежи повече от тво€та и на другарите ти.

-†††††††† «аради такива като теб сме на то€ хал още! Ц възкликна јнгел ƒелчев необуздано - ўе сте доволни още петстотин години да тънем в мизери€, докато светът върви напред!

-†††††††† Ўшшт- изсъска мъжът, Ц не забрав€й, че си ми гост и че в ста€та има едно момиче, което най-малко има нужда от кр€съци! ўе ти кажа Ц промълви възрастни€т, Ц че точно заради такива като мен има изобщо българи още. »скам сега внимателно да ме изслушаш, защото затова те поканих в къщата си. —метнах, че ще е по-добре да чуеш какво имам да ти кажа и да речеш същото после на другарите си и да ви се опече малко акълът, дето още витае из облаците.  ой пее за революции и свобода? ѕе€т разни поети и богаташчета, дето си гледат рахата от чужбина и се разтушават с великите идеи. ѕееш ти, дето н€маш три деца в другата ста€, които си отгледал от ей такова парче месо и жена, ко€то да мие съдовете отзад в градината. ј какво имаш ти, че си така сладкодумен в твойте речи и така уверен в бъдните дни? ≈й та€ пушка там?
¬елемира не усп€ да се удържи да открехне очи и да погледне накъдето гледаше мъжът. ќблегната на стената до огнището, стоеше дълга пушка с лъскава жел€зна цев и гол€м приклад. ƒулото й сочеше нагоре, към тавана. ¬елемира потръпна. “ова бе нещо, което бе виждала н€кога в един музей. . .

- ƒесет от вас имат пушки като та€, дето за нищо не стават Ц каза мъжът, Ц и €здите н€какви кранти, дето като ги гледам и мо€та ще ги катурне. ¬иждали ли сте конете и пушките на турските войници? јми ти€, дето ще ви последват? — какво ще се би€т? — вили? — камъни?  ато ви гледам как сте се накиприли и жално ми става. —лушай какво ще ти кажа, хлапе. „ети колкото искаш и слушай приказки за она€ Ѕългари€, дето е била едно време. „ети за —имеон - велики€ цар на българи и ромеи. “а€ Ѕългари€ вече € н€ма. —върши се с не€. Ќе€ н€ма да € има никога. Ќо аз обичам българите, обичам мо€ език и държа на мо€ Ѕог. Ќикой не ми се намесва в правото да съм си българин, да говор€ мо€ език и да се мол€ в мо€та църква. “ова е, на което държа. ј ти искаш да загубим всичко. ћислиш ли, че ще остане народ, дето да е свободен след та€ ваша война, дето сте € замислили? Ќ€ма да остане едно дете да разказва за великите ви подвизи. Ќи едно. ќттук нататък, хлапе, надеждите ни се креп€т само в –уси€ и в никой друг. Ќе зависи вече нищо от нас в то€ св€т. — ¬елика Ѕългари€ се свърши. —ега сме на милостта на големите. ј ти, ако си истински патриот и обичаш народа си, по-добре помисли как да го опазим да просъществува, докато тази милост дойде. јко Ѕог е казал, ще дочакаме свободата.

ћлади€т, който се бе умълчал и очевидно постреснал от думите на възрастни€, при последната му реплика отново избухна и гневът и ненавистта се върнаха на лицето му, което доби ален цв€т под мургавината.

-†††††††† ѕродължавай да се молиш на Ѕога и да се упововаваш на милостта на другите държави! ј с живота, който водим сега, все едно не сме народ, а сме мъртви! ѕо-добре да измрем всички, отколкото да продължим да мъждукаме като кандило над умр€л! »сусе, имах съседи турци с по-широка душа!

-†††††††† ∆ивееш в миналото, хлапе Ц промърмори възрастни€т, Ц живееш в миналото.

-†††††††† ѕо-добре да б€х жив€л там! Ц възкликна млади€т с горест. Ц†¬ миналото поне е имало доблест и мъжественост! ј сега? Ќищо не е останало, дори с€нка не е останало от това, което сме били! ћоже би си прав, може би сме луди,†но не са ли били и онези българи, българите на този —имеон, също толкова луди? Ќима ни кориш за същи€ порив, който н€кога ни е правил най-великото царство на Ѕалканите?

¬елемира неволно помръдна и млади€т веднага млъкна, а погледите и на двамата се насочиха към не€. “€ се почувства ужасно, очакваше всеки миг да се нахвърл€т върху не€ с думите:  аква си ти? ўо за същество си ти? «ащо шпионираш в наши€ св€т?  ой те е пратил тук?  акво търсиш тук? —амо че не се случи нищо подобно. ¬ъзрастни€т стана от стола и се приближи към не€ с бавни, широки крачки. ћлади€т само гледаше, но не помръдна. ¬ъзрастни€т се наведе и сложи на челото си ръката си. “€ усети грубите му пръсти с нащърбена кожа и € обви облак от миризми на мъжка пот, вино и слаби€ мирис на тор и коне. ≈два се сдържа да не присвие нос.

-†††††††† ќткога си будна, ’ристино?

¬елемира го гледаше, без да проговар€, без дори да диша.

-†††††††† —помн€ш ли си какво се случи? Ц попита тихо мъжът.

“€ съум€ да поклати отрицателно глава.

ћъжът въздъхна, после € погали непохватно по главата.

-†††††††† ѕоспи сега. ¬ече си добре. ”тре ще си поговорим.

Ќо ¬елемира не можеше да спи. “€ съобрази, че след като мъжът € см€та за споменатата ’ристина, то н€ма непосредствена опасност да бъде разкрита ко€ е в действителност. “ова й даде куража да проговори.

-†††††††† ћоже ли . . . Ц започна т€, много внимателно, пазейки се да не разберат по говора й че всъщност не е тази, за ко€то € мисл€т, но за нейна изненада думите й изл€зоха точно с произношението на възрастни€ мъж. »деално измислено, рече си т€, не само че имам самоличност в то€ св€т, ами и говор€ перфектно езика им! Ц може ли да изл€за навън за малко . . . имам нужда да . . . Ц т€ затърси подход€щите думи, чудейки се как да се изрази, че да € разберат. Ќо мъжът се досети веднага и подложи ръка под гърба й. — негова помощ / въпреки че не се чувстваше ни най-малко отпаднала / т€ се надигна от леглото и се изправи на крака, като едва не се спъна при първата крачка в дългите поли на рокл€та си. –окл€та беше ц€лата б€ла и падаше надолу, раздипл€йки се на едри плисета. ƒеколтето й беше квадратно, извезано в същата червена украса като ръкавите и откриваше ши€та й.  осата й падаше свободно под раменете. Ѕеше си нейната Ц гъста, черна и къдрава. “€ € приглади назад.

-†††††††† ≈ла, ще те заведа Ц рече мъжът.

ћинаха покрай масата. ¬елемира погледна пътьом към млади€ човек, все още облегнат на прозореца с лулата в ръка, ко€то обаче беше угаснала. “ой гледаше към не€, но когато вид€, че т€ го гледа, обърна глава настрани.

»зл€зоха от къщата през малко тъмно предверие и се озоваха на кална пътечка в малко дворче, тънещо в сумрак, напоено със свежата миризма на пролетна трева, благоухани€та на розите и теменужките и оглас€но от свиренето на щурците. ¬елемира вид€ цвет€, треви, лехи с краставици, домати, патладжани. ¬ид€ две високи дървета, натежали от ранните €бълки. ¬ид€ ниската дървена ограда на двора, отвъд ко€то бе разстлан прашен коларски път. Ќа път€ имаше две разпрегнати каруци. ј отсреща Ц очертани€та на други къщи.

¬сичко тънеше в унас€ща тишина, бе спокойно и мечтателно като в нейното село Ц така, както го виждаше като бе по-малка и ходеше вс€ко л€то на гости на баба си. Ќо онова село бе извън времето и пространството, извън реални€ живот. ј това тук бе реални€т живот.

“€ вдигна поглед нагоре, очаквайки да види по-различно небе, може би зелено с три луни, но сгъст€ващата се сивота над не€ с блещукащите сребърни мъниста и бели€ студен полумесец й б€ха съвършено познати. Ќебе след залез в една априлска вечер. » все пак това бе друго небе. —труваше й се, че ако то знаеше за бъдещи€ св€т, над който щеше да се разстила след сто и двайсет години, щеше да се изсмее с все сила и да € погледне презрително.

—виха по пътечката, настрани зад къщата. ѕлискането на вода се чуваше все по-близо. «ад н€колко лехи с тиквички, ¬елемира вид€ ниска барака. ћъжът посочи с ръка.

-†††††††† “ам е. »ма газена лампа до вратата, светни си. ўе те изчакам тук.

¬елемира се запрепъва по пътечката и накра€ вдигна полите си с ръка, за да върви по-лесно. Ќе се оглеждаше настрани, бе впила очи право напред, с€каш вървеше по тънко въже и всеки поглед встрани можеше да причини падането й. Ќакра€ стигна до вратата на бараката и вид€, че вратата се държи хлабаво с въженце за един закован отстрани в дъските пирон.

“€ отви въженцето и отвори вратата. Ќе се наведе да вземе лампата до краката й, защото така или иначе н€маше да може да € запали, а направо влезе в тъмното помещение. ѕрекрачи много внимателно, без да е сигурна на какво може да се натъкне. Ќо тоалетната се оказа обикновена селска тоалетна с дупка в средата на пода. Ќа едно рафтче на стената даже съзр€ н€каква купчина хартии, / €вно стари вестници или парчета кесии от купени от пазара продукти / които очевидно заместваха тоалетната харти€.

ћиризмата, ко€то изпълваше малкото помещение, не беше никак при€тна, но ¬елемира не обърна внимание. “€ застана до вратата и скръсти ръце, защото й беше студено.

ѕо-добре да б€х жив€л там! ¬ миналото поне е имало доблест и мъжественост! ј сега? Ќищо не е останало, дори с€нка не е останало от това, което сме били!

Ќещо не беше наред, нещо не беше както тр€бва. “ози млад мъж в къщата . . . та той все едно бе нейно копие, все едно слушаше себе си, виждаше собственото си лице и собствените си жестове, докато осъждаше собственото си време и неговото падение и обреченост.  олко пъти бе виждала в огледалото тези искри, които б€ха горели в очите му. ≈дна единствена разлика имаше между т€х и т€ бе че този млад мъж говореше за стремежите и за болката си от това, че са несподелени, с н€кого другиго и се мъчеше да го убеди в правотата им Ц да, тук все още се говореше за това. » това бе надеждата, това бе хубавото нещо, което € бе подтикнало да поиска да се върне в това минало. „е се говореше за това. ј в нейното време, хората вече б€ха обречени на мълчание.

—амо че ¬елемира осъзна, че макар да се говореше за това, нещата свършваха дотук. √овореше се, но реалността вече бе друга. — ужас, ¬елемира бе усетила, че още тук, една частица от нейното собствено време вече е настъпила.

 акво става? Ѕоже, какво става, какво не е наред!

-†††††††† ѕрирода! Ц прошепна т€ почти беззвучно. Ц ѕрирода, ела да ми помогнеш!

» ѕриродата се по€ви почти веднага, същата странна многоцветна жена от улицата в —офи€, ко€то сега блестеше в абаносово черно и слонова кост, изправена до тъмната влажна стена до не€.

- »збра чудесно м€сто да ме повикаш Ц изрече жената с при€тни€ си звучен глас, в който определено си личеше неудоволствие.

¬елемира усети, че сърцето й се къса от щастие. Ѕе†сигурна, че безумни€т й повик ще е напразен.

-†††††††† “и дойде! Ѕлагодар€ ти! Ѕлагодар€!

-†††††††† ≈, момиче, какво се случи? ќтегчи ли се вече от твоето минало? »ли се уплаши? Ќе ти ли беше €сно, че това ще се случи, когато ти предложих да те върна тук?  азах ти, че не мога да те върна обратно. ўе тр€бва да останеш тук.

-†††††††† ƒа, зна€! . .†» не искам това от теб. Ќе искам да ме връщаш обратно. Ќо не можеш ли . . . да ме върнеш още назад?

Ќастъпи тишина. јбаносово-б€лата дреха на жената искреше в мрака.  осите й се сливаха с тъмнината. —ините й очи б€ха станали сиви като остриета на метал. Ќо въпреки това б€ха добри.

-†††††††† ќще назад? Ѕих могла. Ќо защо ти би искала това? Ќе вид€ ли, че миналото не е според очаквани€та ти? ¬с€ко време има своите проблеми.

-†††††††† »скам да разбера нещо. »скам да разбера защо . . . аз . . . тр€бва да си отговор€ на един въпрос . . . който се по€ви сега. ƒа, това е много важно.

Ќастъпи дълга тишина. ѕосле, за гол€ма изненада на ¬елемира, жената се усмихна.

-†††††††† «на€, момиче. «на€ въпроса ти. » въпреки че бих могла да ти дам отговора му още сега и нещата да се приключат, ще те остав€ сама да го откриеш. ≈, добре!  ажи ми къде искаш да отидеш?

-†††††††† ѕри —имеон, велики€т цар на българите.

-†††††††† «атвори очи.

. . .

“ози път, миризмата бе друга.

“€ изпълни ноздрите й по-бързо и р€зко от предни€ път, с настойчива безпощадност, замайвайки главата й и преобръщайки стомаха й още преди да е осъзнала къде се намира. Ѕеше един отвратителен бълвоч от миризма на гнило, на повръщано, изпражнени€ и урина, на плесен и мухал, насло€вани с десетилети€. “€ се осъзна се, кашл€йки. ¬ъздухът беше тежък и р€дък, едва се дишаше. Ѕеше потънала в пълен мрак. ѕред не€, до самата й ръка, нещо светеше, но отстрани се стелеше тъмнина. ¬елемира вид€, че държи парче дърво, което гореше горни€ край със слаб пламък. ѕръстите й потрепераха и влажната й от пот длан за малко да го изпусне, после т€ го сграбчи по-силно. ¬ид€, че ц€лото й т€ло е обвито в н€какво синьо наметало, закопчано със сребърни игли, и дългите му ръкави, които се допираха до китките й, б€ха от коприна, но по-мека и нежна, отколкото ¬елемира н€кога беше докосвала. ѕосегна нагоре и пипна черната си коса, ко€то излизаше от качулката на главата й. Ѕеше нейната.

ѕосле т€ се огледа зад борината и различи в полумрака очертани€та на помещението, в което се намираше.

Ѕеше малко, с нисък таван, от който се процеждаше и капеше вода с глух звук. ƒвете му стени Ц тази отл€во, и тази отд€сно на не€ Ц б€ха направени от гъсто разположени един до друг железни пръти, обвити в плесен и ръжда, зад които се виждаха други подобни помещени€. ќтсрещната стена беше каменна, но така плътно покрита с плесен, че отделните блокове едва се различаваха.

¬елемира не можа да види нищо друго, защото погледът й замръзна върху каменната стена.

“ам стоеше прикован човек.

“€ не бе виждала, нито бе мислила, че н€кога ще види, толкова ужас€ваща фигура на човешкото страдание. „овекът беше покрит с дрипи, през които прозираше мършавото му голо т€ло и изпъкналите ребра, покрити с тъмни, зигообразни белези. –ъцете му б€ха вдигнати от двете страни на т€лото му и заковани с вериги за стената, така че приличаше на разпънат на кръст. ƒълга сплъстена руса коса падаше пред лицето му. Ћицето му бе толкова слабо, че с€каш кожата бе опъната направо върху черепа му, но дори и през този ужас€ващ покров си личеше, че това е хубав череп: брадичката му бе волева, скулите високи, челото високо. Ќо лицето му беше мръсно и обезобразено; само две тъмни очи блест€ха в полумрака, широко отворени и впити право в не€.

¬елемира държеше борината, а пръстите й така трепереха, че й се струваше, че всеки миг ще € изпусне на зем€та и тогава ще остане в абсолютна тъмнина на това кошмарно м€сто, сама с тази ужас€ваща фигура на стената. “€ чуваше как отвс€къде капе вода, капеше над не€ с остър, противен звук и т€ усещаше удр€нето на капките върху качулката си; същи€ звук се чуваше зад не€ и от съседните помещени€. „уваше хрипливото, мъчително дишане на човека от стената. Ќ€къде отдалече й се стори, че чува викове, които смразиха кръвта й и т€ неволно изохка и с този първи звук, излет€л от устата й, като че ли най-сетне придаде реалност на ц€лата обстановка.

-††††††††  н€гиньо Ц изрече човекът от стената с нисък, дрезгав глас, след което веднага го задави кашлица и той кашл€ дълго време, преди да продължи Ц за мен е чест.

√ласът бе младежки и ¬елемира с ужас осъзна, че човекът пред не€ е млад, нав€рно не по-възрастен от онова момче, което би вид€ла в къщата на българина от деветнайсти век. «ащо ме прати тук, запита се т€ отча€но, о, ѕрирода, какво искаш да ми кажеш?

√ласът на младежа трепереше от очевидно вълнение, което не можеше да скрие, въпреки долав€щите се в тона му подигравателни нотки. ≈зикът, който говореше н€маше нищо общо с български€, който знаеше т€, но ¬елемира го разбираше Ц вс€ка дума.

“€ стоеше и го гледаше и накра€ се обърна назад, за да види откъде е дошла. «ад не€ имаше открехната жел€зна решетъчна врата. Ќа ключалката й от външната страна вис€ха железни ключове. «ад вратата се разстилаше тъмен коридор.

ќтново се обърна към човека на стената. “ой € гледаше мълчаливо.

¬елемира дишаше тежко. “€ си пое дълбоко въздух, отвори уста да каже нещо, но не знаеше какво и € затвори. “огава младежът проговори отново.

-††††††††  ъде остана смелостта на онова момиче, което н€кога ме срещна в Уƒвамата брат€Ф?

» тогава верните думи дойдоха на устата й Ц без самата т€ да знае как, но ги изрече без колебание, знаеше, че са правилните:

- ћисл€, че фактът, че дойдох тук при тебе сама сега говори достатъчно за смелостта ми.

√ласът й трепереше, губеше се, задушаваше се в ужаса й. “€ смътно осъзна, че отново говори без грешка странни€ български език.

-†††††††† ≈ ,Ц промълви той вече без подигравка, тихо и примирено, Ц май не приличам много на онзи, когото помниш, нали? Ц устните му трепереха.

-†††††††† јз . . . аз не знаех Ц прошепна т€.

-†††††††† —лушай, мила, съжал€вам. Ц той пак се разкашл€ и т€ гледаше с ужас как се гърчи т€лото му от невъзможността да изхвърли насъбраната отрова в дробовете му. Ќакра€ се овлад€ и промълви прегракнало. Ц ¬ърви си. «ащо дойде? “ръгвай си, преди да си си докарала непри€тности. Ќ€маш повече работа с мен.

-†††††††† Ќе Ц промълви т€, Ц тр€бва да зна€ . . .

-††††††††  акво да знаеш?  ак баща ти, —имеон, ме захвърли тук, защото не исках хората да гладуват? «ащото не исках да гледам как деца, които не са хапнали и къшей хл€б от дни пълз€т по улиците и ти се мол€т за една трохичка?  ак пеленачетата умират, защото майките им н€мат кърма от недохранване?  ак хора със зана€т и с име, които са се гордеели със себе си и с работата си, се превръщат в прос€ци? ћо€т собствен баща Ц мо€т собствен баща окачи въжето на ши€та си Ц защото не му беше позволено да живее! «ащото Ц той се пресече и погледна надолу и ¬елемира вид€, че стиска зъби и диша дълбоко и трескаво. ѕосле той пак вдигна очи и т€ вид€, че бл€съкът в т€х се е удвоил. Ц  ъде е той сега? Ц попита младежът €дно. Ц  ъде е? Ќе му ли стигнаха ќдрин и “ива, и ц€лата —ърби€? ќще ли е в ѕловдив или вече е потеглил за  онстантинопол?

¬елемира не знаеше какво да каже. “во€т баща, —имеон. Ќе можеше да бъде.

ќтново т€ погледна към скъпата коприна, обвила ръцете й, погледна към краката й, обути в малки сребърни пантофки, светещи сред мръсни€, покрит с изгнила слама, каменен под.

Ќе можеше да бъде.

“€ прехапа устни, после отново погледна към човека на стената, чудейки се какво да каже. ƒокато т€ мълчеше, той не откъсваше трескавите си очи от не€.

-†††††††† ƒа не мислиш, че  онстантинопол ще му стигне? Ц проговори отново младежът, а горчивината в гласа му беше ужас€ваща. -†“ой не иска да бъде цар на ромеите. »ска да бъде цар на цели€ св€т. » той, и Ћакапин, и  арл Ц всичките са луди, всичи се мисл€т за цезари. ƒа не мислиш, че с  онстантинопол ще се свърши? ћисли си, че ще възкреси –имската импери€, а не вижда, че . . . че . . . това, което е тук, н€ма нищо общо с не€. Ќа това ли го учи нови€т му Ѕог? јз бих последвал един ёлий цезар, мила, ако живеех във времето на римл€ните. . .бих го последвал и бих дори умр€л за него Ц силна кашлица отново разтърси младежа и той дълго се бори с не€ преди да продължи, Ц но не бих последвал никога баща ти.

¬елемира стоеше мълчаливо и гледаше човека пред не€, който отново й говореше за миналото, отново осъждаше времето, в което живееше и предпочиташе отминалите дни пред сегашните. “€ бе дошла тук да разбере, . . . а загадката ставаше само още по-дълбока.

-†††††††† Ќима тук н€ма доблест и смелост? Ц прошепна т€.Ц Ќима н€ма нищо, за което си струва да живееш?

“ой € гледа дълго време с блесналите си очи.

-†††††††† ƒа Ц каза тихо, Ц има. —ъществува гордостта от народа и зем€та ти, доблестта да € защитаваш и да умреш за не€. Ќо не съществува доблестта да умираш заради зем€, ко€то не е тво€. ¬ече не всичко се решава единствено с меч. “и си дъщер€ на възпитаник в христовата в€ра.  ажи ми би ли одобрил »сус това, което се случва? –имл€ните са имали сво€ ћарс. «а т€х всичко е било позволено, всичко е било възможно. “е имат Ѕогове-покровители и на най-низките им страсти? Ќие н€маме такива богове, мила. Ќаши€т Ѕог е само един, с една единствена повел€ Ц да се обичаме и да пазим душите си. Ц гласът му прегракна съвсем и той вече едва говореше, Ц колко пъти само съм си пожелавал да не се б€х родил тук, . . . да не гледам как, заедно с молитвите за възвишеност, се нос€т и варварски ревове и се размахват кървави конски опашки . . .да се б€х родил в –им . . . поне да не познавах истината, ко€то ни носи толкова мъки . . .

-†††††††† Ќо ние все пак си имаме наши€ Ѕог Ц прошепна ¬елемира

-†††††††† ѕо д€волите този Ѕог! ƒа се б€х родил езичник! ¬сичко е било толкова €сно, и толкова просто . . . вс€ко едно действие на хората е било оправдано. ƒори най-тежките им пороци са били част от подредбата на света! Ќима всички страдани€ на хората не започнаха след идването на този Ѕог?

“ози път ¬елемира не каза нищо, защото усети, че по бузите й потичат сълзи. —тори й се, че не издържа, не може да го гледа повече. “огава изведнъж той с€каш се сепна, защото и погледът, и тонът му се промениха и в двете се по€ви нежност, ко€то € разтърси и ужаси, и т€ едва се овлад€ да не избухне в ридани€.

-†††††††† ѕрости ми Ц шепнеше той, Ц прости ми, не очаквах да дойдеш тук. ћислех, че ми е все едно, а съм насъбрал толкова гн€в, . . . ти не си виновна за нищо. Ќима »сус се смили над мен и ми даде да вид€ лицето ти отново, само за да го хул€ пред тебе? ѕрости ми, скъпа . . . Ц той изглеждаше обзет от пълно отча€ние.
¬елемира пристъпи към него. “€ смътно се питаше дали тази симеонова дъщер€, ко€то €вно е обичала този човек тук, сега е нейде напред във времето в нейното собствено т€ло; и дали тези жени, в чиито тела € пращаше ѕриродата, не са нейните минали прераждани€? «ащо иначе сърцето й туптеше така, с€каш самата т€ бе тази истинска дъщер€ на —имеон и й се струваше, че помни мигове на страст и забрава в прегърдките на този мъж? ј т€ дори не знаеше името му.

-†††††††† Ќе се доближавай! Ц възкликна той внезапно и т€ вид€ как лицето му се обт€га от напрежение. “€ спр€ веднага. —тоеше на около две крачки от него. Ц ¬ърви си. Ќе тр€бваше да идваш. Ќе искам да ме запомниш така. ¬ърви си и остани с хубавите мигове, които сме имали. ћол€ те.

-†††††††† Ќе съм дошла тук, за да си тръгна просто ей-така Ц промълви т€ и се приближи до него, въпреки умолителни€ му поглед.  ато държеше борината настрани, протегна ръка и докосна лицето му. ”сети изпъкналите кости под сухата, покрита с €зви и корички кожа. Ќаболата му брада стържеше. “ой гледаше настрани, но очите му заблест€ха от изпълнилите ги сълзи. “€ отметна косата му настрани и, без да обръща внимание на вон€та на кал и нечистотии от т€лото му, прилепи буза до неговата. ќстана така за минута, вслушана в хрипливото му, тежко дишане и биенето на собственото си сърце. —ълзите му намокриха бузите й.

 огато се отдръпна, той беше затворил очи. “€ го погали по бузата.  олко странно, помисли, вече не се страхувам, вече бих могла да направ€ всичко. “ой отвори очи и € погледна. ”смихна й се едва-едва.

-†††††††† ¬ърви Ц прошепна.

“€ кимна. Ќаправи крачка назад, като го гледаше право в очите, после се обърна и с борината в ръка си проправи път извън клетката в тъмни€ коридор.

“ам се поспр€ и се обърна в двете посоки, чудейки се зама€но накъде ли е изходът и тогава вид€ в десни€ край мъждукаща светлинка. «апъти се натам. ¬ървеше предпазливо и пантофките й шумол€ха едва-едва по каменни€ под. √ледаше само напред, към светлинката и накра€ стигна до една гол€ма жел€зна врата, а пред не€ Ц едър разчорлен и немарлив мъж, увит във вълнено наметало. √оре, на стената до него, висеше лампа, ко€то издаваше мъждукащата, жълта светлина.

-†††††††† ѕриключихте ли? Ц запита той глухо и се надигна от стената, където се беше облегнал. Ќа колана му издрънкаха ключове.

-†††††††† ƒа Ц отвърна т€ тихо.

“ой взе борината от ръката й и € поведе през жел€зната врата в друг коридор, а оттам до тесни дървени стълбища, които водеха н€къде нагоре и там € остави сама. “€ продължи по стълбите. —тори й се, че се изкачва ц€ла вечност. —тълбите се виеха остро покрай гол€ма каменна колона и дъските скърцаха под краката й. Ќай-сетне те € изведоха до нова жел€зна врата, обкована с мед, и още едва € бе докоснала, когато т€ се отвори от външната страна и пред не€ изникнаха двама мъже в светещи ризници, увиснали на бедрата им мечове и дълги виолетови наметала извезани със сребърни нишки.

-†††††††† ƒа ¬и придружа ли до изхода? Ц запита едини€т.

-†††††††† ƒа, мол€ Ц промълви т€, останала без дъх, едва усещайки се какво казва. √ледаше коридора, открил се пред очите й. ј това бе огромен коридор, светъл, с високи мраморни стени, украсени с дърво и мед и вплетени златни орнаменти. “аванът, на който вис€ха безброй златни полилеи, се подпираше на грамадни колони, облепени с керамични плочки с инкрустирани върху т€х странни знаци, рисунки и фигури. “€ тръгна след войника и двамата се разминаваха с големи двукрили врати по стените, покрити с кадифе и злато. ¬лизаха в завои, минаваха под арки и сводове. —пускаха се по мраморни стълбища, постлани с червени и виолетови килими. Ќай-сетне, след като прекосиха една гол€ма зала, където войници сто€ха на пост, изпънати като струни в безукорните си униформи, войникът € отведе до външните порти. ќще при приближаването им, двамата стражи, които сто€ха на огромната двукрила врата, се поклониха и € отвориха, всеки издърпвайки с не малко усилие по едно крило.Ќавън, дневното слънце € заслепи и т€ примижа. ѕред входа на палата се издигаха огромни мраморни колони, образувайки свод, а оттатък бе улицата със светещи€ калдаръм, и наредени пред не€ златни кал€ски с впрегнати по четири или по два кон€. ѕред погледа й зад улицата се издигаше църква и т€ блеснала ц€ла от злато под силните лъчи на слънцето. Ўумовете € зал€ха Ц тропане на конски копита, н€къде говор, накъде цвилене на кон, н€къде неразбрани кр€съци и подвиквани€, н€къде слаб см€х.

ѕреслав Ц това бе той, прочути€т симеонов град, великата столица на Ѕългари€.

“€ вдъхна дълбоко топли€ и свеж въздух и, когато вдигна глава да обгърне с поглед града и небето над него, вид€, че сградите излъчват ослепителен бл€сък, а небето беше светло, почти прозрачно синьо, с лек златист оттенък, с€каш в него се отраз€ваха златните куполи на сградите в града. Ќито едно облаче не накърн€ваше чистотата му.

 ачиха € в една карета и кочи€шът шибна конете. ƒокато се друсаше върху кадифената седалка, ¬елемира гледаше през прозорчето. √радът бе с много сгради, все грамадни и с не много широките улици помежду им, всичко изглеждаше сбутано и претрупано. Ќо пък блестеше ослепително. ¬ живота си ¬елемира не беше виждала такава чистота и бл€сък. ¬сички дворци и църкви светеха от златото и среброто, с които б€ха покрити, а всички къщи б€ха украсени с дървени и медни инкрустации и камъкът, с който б€ха изградени светеше като полиран. »скаше й се да дръпне пердето на прозорчето, да престане да гледа, защото си спомн€ше тъмницата, в ко€то бе била преди малко, мръсоти€та и ужаса там, но не можеше. Ќе можеше да отлепи очи от път€.

Ќима може да не наречеш човек, сътворил такъв град в зем€та си, велик?

ƒа, тук има гордост от народа и зем€та ти, доблестта да € защитаваш и да умреш за не€ . . .

ƒа, помисли си ¬елемира, да, ето това бе искал да види младежът от онази селска къща в поробената Ѕългари€ . . .тази слава, това чувство на гордост, непобедимост. «а тази сво€ родина говореше и млади€т човек от тъмницата. –одина, ко€то те кара да се просълз€ваш от мисълта, че си роден на м€сто, което ста€ва дъха на чуждите народи с величието си. Ќо не се ли затъмн€ваше този бл€сък вече от съмнението, в което тънеше български€т народ от деветнайсти век и за което говореше и млади€т човек, с когото току-що се беше срещнала? —ъмнението, че човек може изобщо н€кога да се съедини със зем€та си или с каквото и да било на този св€т? Ќима ’ристовата в€ра е виновна за това? ¬ъзможно ли бе т€ да е дала основите на това наше отчуждение от съществуващи€ св€т и да ни е отдръпнала от истинската ни същност и от щастието?

-†††††††† ћного умислена изглеждаш, момиче Ц чу т€ познати€ мелодичен глас до себе си и се обърна, сепната: жената стоеше до не€ в каретата, навела усмихнатото си лице към не€, а кожата й беше млечно б€ла, а падащата над лицето коса с цвета на пресен мед. ќчите й б€ха нежно сини и игриви. –окл€та й се диплеше, искр€що б€ла по пода на каретата.

¬елемира бързо дойде на себе си.

-††††††††  ой беше този човек в онова подземие? «ащо е затворен там?

-†††††††† Ќима мислиш, че мога да заплитам и разплитам хорските дела? јз следвам единствено път€ на времето и развитието. ј ти? Ќаучи ли това, за което те доведох?

-†††††††† Ќе можах да откри€ отговора на въпроса си тук Ц промълви ¬елемира, Ц струва ми се, че той отиде още по-далеч в миналото. “р€бва да ме върнеш още назад.

-††††††††  ъде? Ц жената се усмихна.

-†††††††† ¬ –им. ѕри ёлий цезар.

-†††††††† “ам ли искаш да отидеш сега?

¬елемира кимна.

- ƒа. “ам.

”смивката на жената се разшири, но този път се стори на ¬елемира, че е малко тъжна.

. . .

“ози път т€ се събуди в меко легло, под балдахинени завивки и се чувстваше така отпочинала, с€каш действително бе спала ц€ла нощ.

ќгледа се с размътени очи. —та€та бе топла и полутъмна. ћиришеше силно на н€какви непознати цвет€, които вид€ окачени по тъмните стени. Ћеглото, на което лежеше, бе ниско, направо върху зем€та, и зад него т€ вид€ мозаечен под, изобраз€ващ н€какви странни фигури.

Ќадигна се, отм€тайки завивката и вид€, че е напълно гола. ÷€лата изтръпна от ужас и бързо се огледа Ц ама че работа! ¬ид€ на пода чехли и масичка, отрупана с плодове. ќтсреща имаше ниско канапе и на него вид€ положени н€какви дрехи.

”вита със завивката, притича до канапето и доста се измъчи, докато си натъкми странната дреха, ко€то бе от син€ коприна, със сребърен колан и дантелени украси по краищата, но всъщност предствал€ваше продълговато парче плат, което, както установи т€, н€маше друг начин да се облече, освен да се преметне през едното рамо и да се пристегне с колана. –окл€та беше много лека и целите й рамене и ръце б€ха голи, а като вървеше, вид€, че се откриват и целите й крака, от бедрата до глезените. “€ уви дрехата по-плътно около себе си и затегна здраво колана. ѕосле нахлузи чехлите и предпазливо излезе от ста€та.

ќзова се в огромно, просторно помещение, където първо € заслепи силната слънчева светлина, после шумовете Ц чуруликане на птици, викове и говор и см€х на хора от н€къде далеч, тропот на коне. ¬ ста€та н€маше много мебели, нито украси, освен малко цвет€, както в ста€та й, по белите варосани стени, и фигурите от мозайка по пода. ѕосред ста€та имаше дълга маса, едно дълго канапе до не€ и две кресла. ћасата бе отрупана с плодове и подноси с хл€б, сирене, мед и други продукти, които не можеше да разпознае, а отстрани сто€ха прави две жени с бели дрехи, чиито лица б€ха съвсем безизразни, а очите им впити в креслата и масата. “€ се загледа вцепенена в т€х, докато не чу един мъжки глас:

-†††††††† Ќалей ми още малко сок, “еодора.

≈дната жена се наведе веднага към масата и вдигна една кана. ќчите на ¬елемира се преместиха по посока на движението им, а после към канапето, където седеше една мъжка фигура. ћъжът беше облечен в подобна на нейната, син€ дреха. Ѕеше гладко избръснат и косата му беше съвсем къса. »маше сурови, решителни черти на лицето и силна, волева челюст. ¬ърху голите му, гладки и загорели ръце се издуваха мускули. —едеше, облегнат на канапето, вгледан напред, но в мига, в който т€ го погледна, извърна очи към не€. ††

“ой се усмихна, но властни€т му вид не се смекчи.

-†††††††† “и си станала? Ц каза той - ўе закусиш ли с мен? ѕреди малко дойде пратеник. “р€бва да съм на източни€ разклон до три часа.

-†††††††† “ова е малко време. Ц отвърна ¬елемира плахо. «наеше, че тр€бва да отговар€ така, че да не предизвика никакво съмнение у мъжа относно самоличността й.

-†††††††† —тига, за да закус€, да се помол€ и да си направ€ бан€ Ц всичко, което е необходимо.

¬елемира се приближи, колебливо до масата, и седна до него.  анапето беше меко и т€лото й ц€ло потъна в него. «ад т€х имаше гол€ма веранда, чиито врати б€ха широко отворени и оттам идваха светлината и шумовете.

“ой протегна ръка и погали врата й. ѕосле отметна косата й назад и задържа ръката си на ши€та й. “€ го гледаше мълчаливо, без да помръдва, мъчейки се да приеме факта, че в този св€т, е омъжена и този мъж очевидно е нейни€т съпруг. »скаше й се да извърне очи от него, да стане и да изб€га, но си наложи да го гледа, и да стои напълно неподвижно. ќт него се носеше при€тно ухание Ц на н€какъв екзотичен парфюм. ќчите му б€ха светло каф€ви и светеха сред мургавото лице. “€ забел€за колко чиста е кожата на лицето му. –ъцете и ноктите му, също б€ха идеално чисти. „истотата на ц€лото това м€сто бе поразителна. ѕо масата не можеше да се види прашинка. ѕодът блестеше. ¬ъв въздуха се носеха различни при€тни ухани€, най-познати от които й б€ха ухани€та на бананите и портокалите от масата.

ѕочувства смущение пред неотклонни€ му, замислен поглед и наведе очи.

-†††††††† Ќ€ма да те вид€ дълго Ц каза той. “€ го погледна. ”смивката отново беше на лицето му, но сега тъжна и замислена.

-†††††††† Ќо ти тр€бва да отидеш Ц промълви т€, след кратко колебание, в което прецени кой е най-подход€щи€т отговор.

-†††††††† »ма моменти, в които ми се иска да не тр€бваше да те остав€м.

-†††††††† ¬сичко ще е наред Ц т€ се усмихна, Ц ще бъда с теб.

“ой се засм€.

-†††††††† “рудно бих си те предствил в ти€ диви германски земи.

“€ преглътна.

-†††††††† «а колко време, казваш, ще сте там?

-†††††††† јко до месец не стигнем до √али€, по-добре изобщо да не тръгваме. Ц —ега се беше облегнал назад и гледаше към отсрещната стена. ѕри последните си думи въздъхна. Ц дано ёпитер ни даде сили и късмет.

-†††††††† ўе се мол€ през ц€лото време Ц промълви т€.

“ой € прегърна през раменете.

-†††††††† ’айде, хапни нещо. ¬иж се колко си отслабнала.

—лед като се нахраниха Ц плодовете б€ха много вкусни и, въпреки страха и смущението си, ¬елемира усп€ да хапне Ц двете жени раздигнаха масата. ¬елемира наблюдаваше мъжа, докато той прекос€ваше ста€та и влизаше в една отворена врата, зад ко€то т€ виждаше дълъг коридор. “ам н€къде тр€бва да бе олтарът, където отиваше да се помоли на ёпитер за успех в бъдещото начинание. ¬ърна се след около четиридесет минути и каза на една от жените да нареди да му приготв€т бан€та. Ќаведе се към не€ и € целуна нежно.

-†††††††† ƒнес тр€бва да съм сам, мила, иначе с удоволствие бих споделил една последна бан€ с теб.

¬елемира се усмихна нервно, отпращайки една бърза благодарствена молитва към ёпитер, че днес та€ радост е забранена на мъжа й, после той € остави. “€ н€маше какво да прави, докато него го н€маше и затова излезе на верандата. ¬иждаше се, че това е втори€т етаж на къщата и от верандатата се откриваше гледка на множество къщи и сгради, разположени една до друга, като сградите ставаха все по-високи, колкото по- се отдалечаваха към центъра на града. ¬исоките сгради б€ха на по четири-пет етажа и й приличаха доста на съвременни кооперации. ѕокривите им б€ха плоски, както и на повечето от къщите, които виждаше наоколо. ¬сички сгради, поне доколкото виждаше, б€ха от тухли, варосани отвън, украсени с дърво. ”лиците между т€х б€ха много по-широки, отколкото в ѕреслав, почти като съвременни улици, но т€ не вид€ да са павирани. √радът бе застроен много симетрично и правилно Ц къщите и другите сгради б€ха наредени в концентрични кръгове около нещо като площад, но беше много далеч, за да го види добре. ѕо улиците т€ вид€ хора, които върв€ха пеша, също и на коне. —градите се сливаха с хоризонта отсреща Ц градът бе по-гол€м, отколкото можеше да обгърне окото й.

¬ъпреки всички шумове, които се носеха откъм близката улица, наоколо й се стори неверо€тно тихо.

“р€бваше й доста време да осъзнае, че това, което вижда пред очите си е онзи велик –им, за когото толкова беше слушала и чела. –им, който бе основал цивилизаци€та.

Ќевъзможно, помисли т€.

¬дигна очи и погледна небето Ц светло синьо, с малки бели облачета, плуващи по него, със златисто, при€тно топло слънце, разстилащо лъчите си по синевината. Ќе се различаваше почти с нищо от небето в ѕреслав. ќтново едно вечно л€то в един вечен град.

Ќе можеше да бъде.

—тори й се, че е останала с часове на верандата. —епна се като вид€ мъжа, който се бе по€вил на верандата до не€. ¬ърху черната му коса още блест€ха капчици вода, но бе с плетена ризница, върху ко€то бе наметнал къс червен плащ. Ќосеше железни наръкавници и на кръста му висеше меч.  раката му б€ха голи, обути само в сандали. ѕротегна ръце и т€ се остави той да € прегърне.

-†††††††† ѕожелай ми успех Ц прошепна той задъхано. –изницата му беше корава и студена. ¬елемира затвори очи.

-†††††††† ”спех Ц промълви.

“ой € притисна силно до себе си и € целуна по челото.

-†††††††† Ќ€ма нужда да идваш до долу.  он€т ми е оседлан и ще тръгвам, без да се бав€. “р€бва да събера хората си, колкото се може по-бързо.

-†††††††† —богом Ц каза т€.

-†††††††† » не глези много Ћукреций.

“€ се усмихна, без да разбира какво има предвид той с това.

ћъжът също й се усмихна.

-†††††††† ќбичам те Ц каза й Ц сбогом.

-†††††††† —богом.

ћъжът излезе, а после т€ го вид€ от верандата на път€, да й махва от кон€ преди да препусне надолу по улицата и да изчезне от погледа й. «начи той отива на война, каза си т€, чуд€ се, би ли се задоволила истинската му жена, тази, в чието т€ло т€ се беше вселила, с подобно сбогуване?

», все пак, той не бе намерил реакциите й за странни Ц значи подобна сдържаност и студенина е нормална.

“€ влезе в гол€мата ста€. “ам едната от жените чистеше.

-†††††††† »скам да отида в града. Ќа пазар Ц добави несигурно.

-†††††††† ƒа кажа ли да приготв€т каретата, господарке? Ц попита жената с лек поклон.

–обин€та бе сдържана, безизразна, безпристрастна. √овореше с неутрален, равен глас, а чертите на лицето й не израз€ваха нищо. Ќа ¬елемира й се стори, че започва да усеща лицето на този град. “о бе една маска от безизразност, каменна вол€ и целеустременост. » господарите, и робите б€ха такива. „ертите му б€ха като изд€лани от велик склуптор и в т€х н€маше нито една кривина, те б€ха съвършено правилни. ¬с€ка една черта, изл€на точно както тр€бваше да бъде и на точното си м€сто Ц една великолепна съразмерност, ко€то би била красива, ако не беше толкова страшна, заради тази сво€ необикновена острота и правилност. » къщите б€ха такива Ц докато пътуваше в каретата, т€ те се ред€ха пред очите й, една след друга еднакви четвъртити сгради, в еднакви цветове, блокове с апартаменти, от които се носеха гневни викове и където бе доста по-мръсно от останалата част на града, така че т€ лесно можа да разпознае бедн€шките жилища. Ќакра€ се озова на големи€ кръгъл площад, заобиколен от храмове, красиви и високи, но мрачни със своите изчистени линии и бездушност. “ам имаше гол€м пазар, където вид€ да се продава абсолютно всичко Ц от животни и най-различни видове храна, до платове, дрънкулки, украси за къщата, съдове и прибори и всичко останало, за което човек може да се сети. “ам имаше ужасно много хора, които се блъскаха, викаха, разправ€ха и т€ различи най-различни раси Ц имаше жълти китайци, бели и руси северни хора, негри и тъмнокожи и много евреи. Ќо най-гол€мото мнозинство б€ха римл€ните. »маше знатни римл€ни, които позна по украсените със сребро и злато дрехи, имаше обикновени търговци и зан€тчии, съвсем бедни хора, които разпознаваше по невзрачните, често окъсани дрехи, имаше и много роби, които помагаха на господарите си да изнесат закупената стока, извън пазара. “€ вид€ войници в ризници, с оръжи€ и непри€тни, хладни погледи, които обикал€ха пазара. “ова бе оживление, развлечение и т€ вид€, че всички тук му се наслаждават, но въпреки че сто€ много време в каретата и го наблюдава, не усети подтик да се присъедини към него. „увстваше се н€как жалка и не на м€сто, сред това множество. Ќ€каква странна атмосфера на властност и гордост се излъчваше от тази тълпа, от тези полуголи хора, от най-дрипави€ бедн€к до най-знатни€ големец, от робите, от прислужниците, от войниците, ко€то € караше да се чувства смазана, отхвърлена; защото всички те върв€ха р€зко, говореха високо, главите им б€ха вдигнати, лицата безразлични и безчувствени, дори когато се смееха, жестовете резки и заповедни. ¬ този великолепен, съвършено конструиран град, който при все това, за нейните очи изглеждаше малък, дори смешен, като го сравнеше с градовете от съвремието й, и тези хора, които се блъскаха на този жалък пазар Ц цареше атмосфера на такова величие, каквото не помнеше да е виждала в нико€ страна от съвременни€ й св€т, въпреки че бе ходила в много богати и много големи страни. “ова странно величие с€каш бе вкоренено в самата зем€, по ко€то върв€ха хората, с€каш бе пропито във вс€ка частица от въздуха, който дишаха и изглеждаше така естественно и неизменно Ц в техните очи - както светенето на слънцето на небето, като см€ната на ден€ и нощта. ¬еличие, дадено, оправдано и закрил€но от боговете. “ова величие, което бе искал —имеон, което б€ха искали  арл ¬елики и много други преди него и след него, но не б€ха успели да го постигнат.  ойто никога, никога вече н€маше да постигне. » онзи нещастен мъж в тъмниц€та Ц и той бе бил готов, ако можеше да се върне назад, да даде живота си в името на това величие. «ащото тук, то бе самата същност на живота.

«ащо бе така?  ое бе направило да стане така?

¬елемира си помисли, че отговорът едва ли бе в силата на арми€та на –им. ќтговорът бе в нещо друго, което т€ смътно чувстваше, докато стоеше на този пазар. “о бе абсолютната правилност, абсолютни€т ред и абсолютната сигурност, ко€то те обземаше, докато стоиш и наблюдаваштези десетки и десетки тълп€щи се в центъра на града хора. —игурност и увереност, че ще можеш да живееш живота си, така както сиго представ€ш и както го желаеш. —игурност, че интересите ти ще бъдат защитени и неприкосновени. ѕреклонение и подчинение, дошло не от страх, а от в€ра в закона и наредбата. —ъс странното спокойствие, което € бе обзело, ¬елемира почувства че би могла да остане тук.  ато че ли вече отговорът на въпроса й бе открит Ц повече от това хората не биха могли да искат. “акова равновесие, такава правилност Ц това бе идеални€т живот. “€ не слезе да разгледа пазара, а отиде направо обратно вкъщи, за да си почине, защото се чувстваше напълно изтощена от изпълнилите € емоции.

ƒълго време сто€, излегната на канапето, потънала в мисли, за това което бе вид€ла и разбрала; но най-сетне се огледа, усещайки, че са минали часове и навън притъмн€ва. ≈дна от жените стоеше права до масата, т€ не бе помръднала изобщо, докато ¬елемира лежеше и размишл€ваше. —ега ¬елемира се надигна и каза:

-††††††††  акво да прав€? ћожеш ли да ми покажеш нещо интересно?

–обин€та веднага отвърна:

-†††††††† —кучно ли ви е? »скате ли да се разходите в градината? ƒа повикам ли ћарини€ да направи новата ви прическа и да ви гримира? Ќе искате ли да подготвите тоалета си за приема довечера?

-†††††††† Ќека се разходим в градината Ц каза ¬елемира.

–азходката й отне час; дълго време т€ се наслаждаваше на цвет€ и храсти, които никога не бе виждала; на най-редки видове растени€, на лехите, подредени със замайваща симетричност, на дърветата, тънки и извиващи се високо над главите й.  огато се прибра, се чувстваше уморена и разнежена.

-†††††††† »ма ли нещо да почета? Ц попита т€ робин€та.

∆ената € погледна неразбиращо и в очите й се по€ви безпомощност и тревога.

-†††††††† »звинете, господарке?

-†††††††† Ќещо, да почета. Ќ€каква книга? Ќ€ма ли?

-†††††††† “ук н€ма книги, господарке. јз не знам . . .

-†††††††† ј къде мога да намер€?

-†††††††† јз не зна€.

-†††††††† Ќе знаеш?  ак така? Ц ¬елемира не усп€ да скрие раздразнението и изненадата си - ј къде четат тук хората? Ц т€ се почувства доста разочарована, понеже вече си бе представ€ла как ще се излегне в гол€мата вана с един старовремски ръкопис и ще прочете н€ко€ истори€, ко€то е вълнувала хората преди повече от две хил€ди години. “ъй като вид€ странни€ поглед, с който € гледаше робин€та, т€ млъкна, объркана, и като помисли малко, нещо друго й дойде наум.

-†††††††† ѕовикайте Ћукреций.

-†††††††† ¬еднага, господарке Ц жената се поклони и излезе.

Ћукреций не беше неин син, както предполагаше, а младеж на около петнайсет-шестнайсет години, личен прислужник на мъжа й, който €вно, бе любимец на тази римл€нка, в чието т€ло беше. Ћукреций беше слаб и женствен младеж, рус, с много б€ла кожа и изглеждаше чуждестранен, затова първи€т въпрос, който му зададе, беше:

-†††††††† ќткъде идваш, Ћукреций?

“ой стоеше почтително пред не€, облечен в б€лата си роба, със сплетени пред т€лото ръце.

-†††††††† Ќе знаете ли отговора на този въпрос, господарке? Ц в момчешки€ му глас, обаче, не се долав€ше изненада. явно бе свикнал с капризите й и глупавите й въпроси.

-†††††††† Ќе се учудвай на нищо, което те питам Ц каза т€, Ц искам да си поговорим. –азговорът ни може да ти се стори по-различен от обикновено, но ще се закълнеш ли да ми казваш точно, каквото мислиш? Ќе се страхувай, че може да пострадаш от думите си. ≈ла, седни тук. јз просто искам да науча н€кои неща.

ћомчето седна на кра€ на дивана, с изправен гръб и ръце, сплетени в скута. √олемите му очи € гледаха с н€каква дълбочина и проницателност, ко€то доста го отличаваше от всички хора, които бе вид€ла досега и ко€то € накара да се почувства н€как неловко, смешно и глупаво, както малко дете се чувства пред възрастен човек

-†††††††† ≈, откъде си? Ц попита т€.

-†††††††† ќт јтина, господарке.

-†††††††† ќткога си тук? Ќе, не ме гледай така, кажи ми. —трува ми се, че съм забравила всичко за теб.

-†††††††† ќт една година. ѕреди това съм учил в јлександри€. ”чих реторика, музика, и поези€.

¬елемира го гледа дълго време. “ова момче беше като цвете, попаднало сред пустин€ от камъни и скали. “о не подхождаше на тази ста€, както топлите цветове на минзухара не подхождат на студената скала. » изведнъж т€ усети мрака и невъзможната студенина под привидното великолепие, което € обгръщаше. √радът Ц сградите Ц улиците Ц хората Ц всъщност всичко това бе само маска, съвършено изработен покров, под който н€маше лице, под който съществуваше само една празна кухина. “ук н€маше живот нито топлина. ј това момче имаше лице . . . и то бе живо, и реално . . . и точно това го отличаваше от всички други.

-†††††††† »маш ли близки там? ¬ јлександри€ . . . или √ърци€.

-†††††††† ћайка ми умр€, господарке. »мах чичо в јлександри€, но не зна€ нищо за него.

-†††††††† ћожеш ли да четеш?

-†††††††† √ръцки и латински, господарке.

-†††††††† —трува ми се, че са малко хората като теб тук Ц промълви ¬елемира.

-†††††††† Ќе зна€, господарке Ц той € изгледа с дълбоките си очи, Ц на никой не му тр€бва роб певец или разказвач на приказки. Ќикой досега не се е интересувал от знани€та, които имам.

-†††††††† » сегашни€т ти господар ли?

-†††††††† јз приготв€м дрехите и бан€та му и чист€ стаите му. “ова е всичко. ƒруго не иска от мен. —амо пон€кога му разказвам за родните си места. » на вас също. –азказвал съм ви н€колко пъти.

-†††††††† „уд€ се Ц каза ¬елемира, Ц къде бих могла да намер€ н€ко€ книга? Ѕих искала да почета нещо.

ћомчето € гледа дълго време, без да проговори. ¬ очите му се четеше гол€мо удивление.

-†††††††† »мах една книга Ц промълви то, Ц носех € навс€къде със себе си. »стори€ на света и народите от јристотел. Ќо тук ми € взеха.  азаха, че н€ма да имам време да чета книги.

-†††††††† ¬зели са ти €? Ц повтори като ехо ¬елемира.

ћомчето € гледаше дръзко.

- –им н€ма време да чете книги Ц каза то. Ц –им има време само да се бие. ∆ивеете в мрак, без да разбирате това, защото не познавате светлината. ƒори и да чуете една хубава песен, н€ма да € разберете, защото песента е свобода, а вие тук всички сте роби . . . дори и вие, богатите, сте роби . . . роби на този град. —м€тате, че сте велики, но н€мате представа какво значи величие.

“€ го гледаше занем€ла. —тори й се, че той трепери и погледът му се навлажн€ва от сълзи.

-†††††††† »зпей ми н€каква песен Ц промълви т€,Ц разкажи ми н€каква истори€.

» после го слушаше, докато той разказваше, с тих глас, но със жар и плам, които € накараха да се почувства различно, възродена и € изпълниха с н€какъв не€сен, но неутолим копнеж, извикаха пред очите й пол€, напоени от зелено спокойствие, малки бели къщи, с проснати пред портите им въжета с изпрани дрехи, белеещи се на слънцето. “€ вид€ героите, за които разказваше той, тези високи, руси и силни мъже, които живееха сред своите планински земи, и над т€х бе вечни€ сн€г, а в краката им се плискаха вълните на морето, и те си разказваха хил€ди истории, и пееха, ли пееха . . .

«наех си, че нещо липсва, помисли т€, докато момчето все още разказваше, нещо липсваше тук, през ц€лото време, нещо, което правеше съвършенството на това м€сто непълно, и сега зна€ какво е то. ѕоследното парченце от мозайката. «на€ къде е отговорът на въпроса ми. “р€бва да отида там. “ова ще бъде мо€та последна спирка. “ам ще намер€ вечното щастие. «аведи ме, ѕрирода! «аведи ме там!

≈дин нежен женски глас прошепна зад не€:

-†††††††† ќтдалечи се много от първоначалните си намерени€, не см€таш ли, мило момиче?

-†††††††† Ќо ти знаеш, че тр€бва да ме заведеш там!

-†††††††† ¬ √ърци€ ли? –азбира се, че знам. «наех, че ще го поискаш.  ъм тази цел те водеше всичко. Ќо не зна€ дали отговорът, който ще откриеш там, ще ти хареса. «ащо не си останеш тук, където всичко е толкова просто и €сно?

-†††††††† “ръгнах, за да завърша път€ си и н€ма да се откажа сега!

-†††††††† «начи си сигурна?

-†††††††† —игурна съм!

-†††††††† ƒобре тогава. Ќека да попътуваме за последен път.

. . .

“ози път, първи€т мирис, който т€ усети, беше мирисът на море.

» като отвори очи, то се разстилаше пред не€, огромно синьо море, с разбъркани от бриза вълни, които се разбиваха в краката й и хвърл€ха към лицето й солени пръски; а въздухът бе напоен с мириса му. ћирис на сол и водорасли и далечен, неуловим копнеж. ћирис на безсмъртие.

–ъцете й б€ха голи, скръстени пред гърдите й. Ќосеше странна дреха от б€л лен, нещо като рокл€, но съвсем безформена, с дупки за ръцете и главата. Ќ€маше ръкави. —тъпалата й б€ха боси и п€съкът ту ги зариваше, ту се отдръпваше от т€х с отлива на поредната вълна. ”сети че водата е топла и мека и гали при€тно кожата й.

ѕогледна нагоре. Ќад не€ небето беше по-високо и по-синьо от вс€ко небе, което беше виждала, а слънцето беше като разтопен слитък злато. Ќа небето прехвърчаха с кр€съци птици. ќгледа се. ѕлажът бе много дълъг и каменист. ƒалеч на западни€ му край група мъже с подобно на нейното облекло събираха нещо от брега и го товареха на малка каручка.

-†††††††† —ъбират чакъл Ц чу зад себе си дълбок мъжки глас. «вучеше току-до рамото й и т€ не подскочи, но ц€лото й т€ло изтръпна от този неочакван звук. ќбърна се бавно. «ад не€ стоеше старец Ц много стар, с дълга б€ла брада и коса, ко€то падаше на къдри по раменете му, покрити със същата дреха като нейната, с почерн€ло, сбръчкано лице като кората на н€кое стогодишно дърво, приведен над дълга то€жка. √олеми, сбръчкани и възлести ръце почиваха една върху друга върху то€жката. “ой се усмихна едва-едва, като вид€ погледа й, и сините му очи проблеснаха Ц а може би точно в този миг слънчевите лъчи се б€ха заиграли край т€х и затова си€нието им бе така силно и наситено.

¬елемира стоеше, без да знае какво да каже. Ќо като че ли, този старец не очакваше н€каква определена реплика от нейна страна.

-†††††††† »скаше да дойдем да видиш морето Ц каза той, Ц е? ¬ид€ ли го?

¬елемира се отдръпна крачка назад. —тарецът € гледаше, без да промен€ изражението на лицето си.

-†††††††† Ќе съм тази, за ко€то ме мислите Ц каза т€.

”смивката му се разшири още малко.

-†††††††† «нам.

“€ се вгледа изпитателно в лицето му и преглътна.

-†††††††† «наете?  акво знаете?

-†††††††† «на€, че не си момичето, което ме помоли да го доведа до брега преди половин час. ≈ Ц ко€ си ти? » откъде се по€ви?

-†††††††† ј вие? Ц прошепна ¬елемира. Ц ¬ие кой сте?

-†††††††† јз, моето момиче Ц той се засм€ при€телски, Ц съм, може би, човекът, който ще даде отговорите на въпросите, които те мъчат. ’айде, ела Ц протегна й лакът и т€ се хвана вцепенена за него, н€маше никаква представа какво й предстои, Ц не е тук м€стото за разговори. —ега ще дойдат рибарите и ще ни развал€т усамотението.

-††††††††  ъде отиваме?

-†††††††† ” дома. ∆иве€ в една къщичка ей-там зад хълмчето. Ќикак не е далече. »мам син, снаха и четирима внуци. Ќо те всички са на полето сега, така че ще сме сами у дома.

¬елемира се почувства много особено изведнъж. ¬ъпреки че използваше античен гръцки, този старец й говореше с толкова нормален тон, с€каш бе от нейното собствено време, а не живееше в шести век преди новата ера. ѕочти бе забравила как звучеше този нормален тон. “€ го загледа подозрително. ƒа не би да беше друг такъв като не€, пътуващ през времето? ѕриродата шеги ли си правеше с не€?

-††††††††  ой сте вие? Ц попита т€ отново, докато върв€ха.

-†††††††† Ќаричат ме Ћеонид ¬асилис. Ѕ€х близък при€тел със —ократ, преди светлата му душа да се отправи към подземни€ св€т. ј ти, моето момиче?

-††††††††  азвам се ¬елемира Ц отвърна т€, с чувството, че не говори със собствени€ си глас.

-††††††††  акъв вид име е това?

-†††††††† Ѕългарско.

-†††††††† “ова е народ, чието слънце тепърва ще изгрее Ц така ли е?

“€ се поусмихна.

-†††††††† јми, да.

-†††††††† ¬иж, ¬елемира, Ц каза той и тонът му € накара да погледне напред, Ц това е моето село. Ќа три хвърле€ сме от јтина. јко искаш, утре мога да те заведа до града.

“€гледаше като омагьосана. «ад хълмчето, което току-що б€ха прекосили, бе разположено най-прекрасното селце, което бе виждала в живота си.

Ѕеше точно като във видението й, породено от разказите на онова гръцко момче в –им Ц малки блест€що бели къщички, подредени една до друга като кукленски къщички, с червени покриви, и разв€вано от бриза пране в дворовете. ћагаренца върв€ха покрай къщите, натоварени със снопове сено, наръчи дървета, кошници с риба и други неща, кокошки се разхождаха из пътищата, току прелитайки и кр€кайки, малки голи деца тичаха край т€х и крещ€ха.  рай полето б€ха разстлани широките ниви, пожълт€ли от втората реколта, изпъстрени с малки фигурки на жетвари. ј далеч, далеч на хоризонта, се виждаше б€ла крепостна стена, и високи върхове на храмове, както и очертани€та на планинска верига.

-†††††††† “ова е јтина Ц каза старецът, кимайки към хоризонта.

¬елемира отмести очи от хоризонта и отново погледна селцето. ƒалечни€т град бе почти невидим, но селцето бе истинско, реално, от плът и кръв. —труваше й се, че с€каш √оспод бе взел една четка и в прилив на неверо€тно вдъхновение бе мацнал върху платното на света и бе сътворил това селце. ÷ветовете му б€ха така €рки, така наситени и топли, така €сно откро€ващи се един от друг, че не бе възможно това да е само резултат от светенето на слънцето Ц тр€бва да имаше хвърлена и божествена светлина. » макар че в него н€маше ред, никъде не се виждаше стриктната ръка на закона Ц нито в начина, по който б€ха разположени къщичките Ц най-вече безразборно, кацнали ту тук, ту там в долината като пеперуди Ц нито в движени€та на хората и животните, в играта на децата или в работата на жетварите на полето Ц все пак се съзираше н€каква логика и съразмерност, такава, каквато се открива в наглед безмислените асоциации на образи в едно велико произведение на изкуството, и ко€то допринас€ за така чудната му красота и дълбочина. “ова, което ¬елемира виждаше, бе вдъхновение Ц неверо€тно, безумно вдъхновение.

-††††††††  ой е построил това село?- чу се т€ да мълви.

-†††††††† Ѕаща ми е издигнал сво€та къща със собствените си ръце Ц отвърна старецът, Ц но си помагаме взаимно, когато има нужда. ’айде, ела. —игурно си жадна и гладна.

—л€зоха към селото. ƒецата тичаха към не€ и се взираха в лицето й с големите си любопитни сини очи, а т€ се засм€, заразена от веселите им физиономии, очарована от ангелските им лица и русите къдрави коси.≈дно пиле изкр€ка току-до краката й и подхвръкна уплашено, а т€ отскочи настрани през см€х.

-†††††††† ќ, Ѕоже! јма че работа! “ака ли свободно се разхождат всички животни?

—тарецът се засм€.

-†††††††† “и си истинско градско момиче!

 ъщичката му беше точно на големи€ прашен път, който ограждаше селото. »маше малко дворче зас€то със зеленчуци и плодове и малка астма. ¬елемира вид€ и едно малко портокалово дръвче. Ќа път€ пред къщата, едно девет Цдесет годишно хлапе, голо, почерн€ло от слънцето, само с една превързка на бедрата, тичаше като лудо от едини€ край на път€ до други€.  раката му лет€ха като светкавица и докато старецът изкачи стълбичките пред дворната врата и € отвори, вече бе направило две дължини.

-†††††††† «ащо тича така? Ц попита т€ стареца, а той отвърна без да се обръща.

-†††††††† “ова е ѕерико. √отви се за атлет. –одителите му н€мат пари да го прат€т в училището и тренира сам по ц€л ден.

ћомчето изхвърча отново покрай не€ и за секунда т€ чу ускореното му дишане.

-†††††††† ј ще му разрешат ли да се състезава? Ц попита т€.

-†††††††† Ќе и ако не положи крайните изпити Ц рече старецът, Ц а за т€х пак тр€бват пари. Ќ€колко момчета от селото обаче ще учавстват следващата година в »грите. “огава »грите ще са в јтина. ≈х, дано доживе€. ќт години не са били тук.

-††††††††  акво предствавл€ват тези игри? Ц попита ¬елемира, докато следваше стареца по пътеката между лехите в дворчето.

-†††††††† »ма всичко Ц каза старецът, Ц скачане, б€гане надалеч и наблизко, гимнастика, овчарски скок, борби. »дват участници чак от ћакедони€ и ≈пир. –аздават се големи награди Ц злато и диплома. ќсвен това, има и състезание на разказвачите, на свирачите, склуптурите и актьорите. ¬секи представ€ най-доброто си произведение. ƒругото л€то ще можеш да ги видиш.

-†††††††† «вучи вълнуващо Ц каза т€. —тарецът се спр€ до дървената врата на къщата и натисна бравата. ¬ратата се отвори със скърцане.

-†††††††† ≈ла да ми помогнеш да изнесем масичката и два стола навън Ц рече той, Ц ще хапнем навън, по-при€тно е.

» скоро те б€ха навън, седнали на малките дървени трикраки столчета до ниската дървена масичка, на ко€то имаше кана с изцеден сок от грозде и б€ла пита хл€б. —тарецът дъвчеше хл€ба мълчаливо, а ¬елемира гледаше път€ и хълмчето пред къщата, отвъд което шумеше морето. “€ затвори очи, остав€йки се успоко€ващата тишина и пълно спокойствие да € завладе€т.

- Ќикога не съм била на по-хубаво м€сто Ц промълви т€, Ц тук е направо . . . вълшебно.

- ƒа Ц съгласи се старецът, Ц сега живеем в мир. —покойно е. ”правниците ни не ни тормоз€т, погаждаме се със съседите си, макар че не винаги е лесно Ц е, пък спорта и изкуството гас€т всеки раздор, Ц и не сме богати, но не можем да се оплачем от нищо. «ем€та ни тук е хубава, плодородна. Ќе е имало ден да гладуваме. Ќо това е днес, а утре Ц старецът се загледа към хълма, Ц утре, като започнат войните . . .

—тудена тръпка премина през т€лото на ¬елемира и € накара да отвори очи. ’ълмчето бе пред не€, обрасло със зеленина, и малки€т ѕерико, все така тичащ през път€.

-†††††††† Ќе е възможно Ц промълви т€, Ц не е възможно тук времето да върви напред. Ќима това не е вечни€т –ай? Ќима не сме извън времето и пространството?

-†††††††† Ќе Ц промълви старецът, Ц за съжаление, не сме. ’ората умират и се раждат. ¬ремето си тече. “и сама си вид€ла всичко онова, което предстои. Ќие не сме извън времето и пространството. Ќие сме същи€т св€т, в който си се родила и ти. » всичко, което си прежив€ла, му предстои.

-†††††††† Ќе е възможно Ц промълви т€ отново, Ц не може да бъде.

» после, след кратка тишина, ¬елемира се обади пак:

-†††††††† «начи ти знаеш . . .къде съм била? Ц проговори т€. Ц «наеш всичко, нали? «наеше откъде съм и преди да ме попиташ?  ак разбра за мен? ќнази жена ли ти каза . . . ѕриродата?

—тарецът се усмихна, присвивайки очи срещу не€.

-†††††††† “очно т€.

-†††††††† «начи си € вид€л?

-†††††††† ¬иждам € всеки ден. “€ е навс€къде край мен. » ми открива тайните за всичко, което ме заобикал€. ≈динственото, което ми тр€бва, са очи, с които да виждам, и сърце, с което да в€рвам.

¬елемира мълчеше. Ќай-накра€ т€ съум€ да попита:

-†††††††† » “€ ти каза, че съм дошла тук . . . в това време, . . . за да науча отговора на един свой въпрос?

—тарецът кимна.

-†††††††† ј ти можеш ли да ми дадеш отговора?

“ой отпи от сока си и се усмихна.

-†††††††† «адай въпроса си.

¬елемира помълча малко, преди да започне, за да събере мислите си и да избере най-верните думи

-†††††††† ¬ъв времето, от което идвам Ц каза т€, Ц хората отча€но искат да се върнат назад. “е не виждат нищо пред себе си. Ќикакво бъдеще. Ќе зна€ дали†всички се чувстват по този начин, но поне аз б€х така и познавах много други като мен. «а хората от моето време, миналото е единственото спасение. ѕосле аз се върнах един век назад, в поробената Ѕългари€ и вид€х ,че и за онези хора миналото също е по-добро от насто€щето. » те искаха да се върнат назад. ѕоследвах път€ им и отидох в девети век Ц в —имеоновата Ѕългари€, там, където те см€таха, че е съвършеното щастие Ц около хил€да години по-рано Ц и установих, че и там, хората пак велича€т миналото. “ам см€таха, че –им е идеалът на цивилизаци€та и аз се върнах в –им, за да разбера дали е така Ц и вид€х, че не е, защото и там отново се намери човек, който да не е доволен и да копнее да върне миналото. „овек, който отново ми каза, че не съм във времето, което тр€бва, че ако се върна още назад, ще откри€ нещо много повече от това, което виждам сега пред себе си. » ето че тук най-сетне, сред тази вълшебна природа и това прекрасно село, когато ми се струва, че това момче в –им е било право и че наистина тук цари пълното щастие, не намирам у теб това щастие. Ќе намирам в очите ти щастието, което очаквах да намер€, което би тр€бвало да намер€.  ажи ми, нима тр€бва да пътувам още назад?  олко далеч още тр€бва да стигна?  ъде тр€бва да отида?  акво е това нещо, което търс€т хората и което уж†б€га назад с времето, а колкото и да го преследват, то все им се изплъзва и все не могат да го откри€т?

-†††††††† »скаш да ти кажа какво търс€т хората? Ц промълви старецът. Ц  акво търс€т, като се връщат назад? ƒа ти кажа ли? Ц той € погледна с блест€щите си светло сини очи, където се гонеха лъчите на слънцето.- “е търс€т безсмъртието, разбира се.

¬елемира го гледаше без да проговори. „увстваше как дъхът спира в гърдите й. «агадките на вселената започваха бавно да се разплитат пред не€, с този пръв отговор на стареца Ц и за миг т€ надзърна в ужасната черна бездна, ко€то щеше накра€ да се открие пред очите й, но вече н€маше връщане назад.

-†††††††† ѕредстави си един човек Ц каза старецът, а тонът му беше благ и мелодичен, Ц стар човек, като мене, грохнал, безверен, със смъртта, надвиснала над рамото му.  акво ще поиска той, ако му дадеш право на едно желание? “ой ще поиска веднага да се върне в своите четиридесет години Ц тогава, когато е бил още силен и мъдър, спокоен и доволен от живота, макар и с н€ко€ друга болежка и побелели вече коси. Ќо не Ц в следващи€ миг той ще размисли, това н€ма да му се види достатъчно. «ащото след четиридесетте идват петдесет, а след петдесет, шейсет и така той ще има малко време, в което да се наслаждава отново на живота. “огава той ще поиска да е на тридесет Ц мъж в разцвета на силите си, вече утвърждаващ се в обществото, натрупал н€какво състо€ние и знани€, още радващ се на всички блага и удоволстви€ на живота, макар и с неузр€ла още мъдрост. Ќо осъзнал изведнъж, че дори тридесет е късна възраст, в следващата минута той ще пожелае да е всъщност на двадесет, тогава, когато умът е неукрепнал, но започва реализирането на мечтите, тогава, когато цели€т св€т е в краката ти, а вс€ка бариера пред твоите сили и тво€та енерги€ е сламена пръчка. “огава, когато светът е твой и се нагажда според целите ти. Ќо не е ли и двадесет години късна възраст? «ащото по път€ на следването на тези мечти, когато си сл€п и глух за всичко останало, дори за собствени€ си живот, не идва ли по този път вече ужасното разочарование от сблъскването с действителността? — това, което е, вместо това, което тр€бва да бъде? » не започва ли още оттук остар€ването? “огава този старец би си пожелал да не е на двайсет, а на шестнайсет Ц или петнайсет години Ц би пожелал да се върне в своето юношество, в най-ранната си младост, когато н€ма бъдеще, а само насто€ще, когато не съществуват цели, а само този живот, който е пред тебе; сами€т живот и всеки един негов миг. “огава, когато се отвар€т очите и душата на човек за света Ц и той започва да се пита:  ой съм аз?  ъде се намирам? Ц но това не му носи тревога, а съвършена радост, радостта от търсене на познанието и от факта, че е човек и че с този свой най-съвършен ум на вселената може да си задава тези въпроси. “огава, когато той за първи път открива т€лото си, радостта от движението, спорта, любовните ласки, радостта да бъдеш красив и желан. Ќ€ма по-хубав момент от живота на човек от неговото юношество. “и си тук сега Ц старецът се вгледа във ¬елемира, ко€то го слушаше с взр€н в него застинал поглед Ц ти си в юношеството на човечеството. —ега то се пробужда и както тук, ние, философите, си задаваме въпроси за света, оттатък зем€та, в  итай, същите въпроси си задава  онфуций, в »нди€ —идхартха ѕунтама търси решението на всички земни загадки в една усамотена хижа в планината, а »сай размишл€ва от ёде€. “и дойде във времето на чистата радост, на истинската свобода на духа и безграничното наслаждение от прости€ факт, че живееш, че дишаш, че си тук. Ќо нима мислиш Ц старецът се наведе леко напред към ¬елемира Ц нима мислиш, че този стар човек, който може да се връща назад във времето, би спр€л дотук? „е би спр€л до юношеството?

“ой помълча малко, а после продължи с по-мрачен тон.

-†††††††† Ќе, ¬елимира, той не би спр€л тук. «ащото дори от този –ай, както го нарече ти, аз виждам заплахата от Ѕъдещето. ёношата не може да почувства старостта, но вече знае, че т€ ще дойде. » времето си тече и тази негова съвършена младост отлита Ц тик, так Ц и тази негова безгранична радост също отлита, с вс€ка измината секунда. ѕетнайсет години са все още много близо, много близо до неизбежната разруха. Ќо кое тогава остава? ƒетството? ƒа, старецът би поискал детството си обратно, би пожелал да се върне там, където светът е бил за очите му една шарени€ от фантазии, от неразбрани образи, от демони и добри духове, и когато вс€ко храстче†е било живо и ц€лата природа му е говорела. јз бих поискал сега Ц ако подобно нещо беше възможно Ц да се върна обратно в това детство на човечеството, в самата му зора, в онези пещери и дупки, в които са живели хората и в умовете си са били като на четири годишни малчугани. Ќе Ц не бих поискал детството, не! Ѕих поискал самото начало, самото раждане, първи€ вик, първото дихание, мига, в който хората са започнали да съществуват. Ѕих поискал това, ако беше възможно и Ц старецът поклати глава Ц ако знаех, че в това има н€какъв смисъл. Ќо н€ма смисъл, моето момиче. «ащото колкото и назад да се връщаш, по-назад от раждането не можеш да се върнеш, а с раждането вече започваш да старееш и си обречен да умреш. Ќе можеш да спреш часовника Ц а хората искат това. Ќе можеш да спреш времето Ц а хората искат да го го залов€т, да го вържат, да го затвор€т н€къде, в н€каква дълбока тъмница и да не му позвол€т да излезе повече. Ќо те не могат да стор€т това.  ръговратът на времето е вечен. » колкото и пъти да се връщаш назад до раждането, все ще порастваш, остар€ваш и умираш. ≈динственото спасение е въобще да не започваш да съществуваш. Ќай-добре е не да си пожелаваш да се връщаш в младостта и детсвото си, а да си пожелаеш никога да не се бе раждал, нито н€кога да бъдеш роден, за да не изпиташ никога болката от тленността. ƒори да се върнеш още назад, ¬елемира, н€ма да откриеш отговор на въпроса си Ц къде е пълното щастие Ц защото отговор н€ма. Ќе и в пределите на нашето съществуване.

Ќастъпи дълго мълчание, в което двамата се взираха в хълма и слушаха шума на разбиващите се в брега морски вълни. Ќакра€ ¬елемира попита с тих, слаб глас:

-†††††††† «начи . . . човечеството умира? » времето, откъдето идвам аз . . . това е . . . неговата старост?

—тарецът кимна.

-†††††††† ”ви.

-†††††††† «начи затова през ц€лото това време . . .б€х така отча€на и чувствах такава умора и безнадеждност . . .

-†††††††† “ова е, защото в твоето време вече н€ма бъдеще Ц каза старецът, Ц вие вече не можете да гледате напред. ƒокато във вашата поробена Ѕългари€ бъдеще все още съществуваше. Ѕъдещето бе още по-€сно очертано, още по-широко в —имеоновата Ѕългари€, а в –им, бе неизбродно като океана.  артината на това бъдеще става все по-широка и с все повече бели петна и възможности за оцвет€ване, колкото по-назад във времето се връщаш. “ук, тази картина още дори не е започната. ј в твоето време, т€ вече е отдавна завършена.

-†††††††† » н€ма изход? Ц промълви ¬елемира. Ц Ќ€ма начин да спрем това? Ќикакъв начин?

-††††††††  акто ти казах, кръговратът на времето е вечен.  ъдето има раждане, има и смърт. Ќе можеш да промениш нищо.

-††††††††  акво ще прав€ Ц прошепна т€ безсилно.

-†††††††† Ќа теб ти е даден р€дък дар Ц ти усп€ да се върнеш назад в тази ранна младост, ко€то обикновено е загубена завинаги за паметта на стари€ човек. Ќо ти € възкреси и сега можеш да й се насладиш. » понеже ще € живееш повторно, т€ ще ти се стори безкрайна Ц един истински –ай, както каза Ц старецът се усмихна топло и много дружелюбно, Ц занапред можеш да живееш тук, при мен. ўе те осинов€ за мое дете. Ќа мен не ми остават много години живот, но селото ще те обича и почита като сво€.

-†††††††† ’айде Ц подкани € той, обгръщайки рамото й с ръка, Ц пийни си малко гроздов сок.

—ъщи€ следобед ¬елемира отиде да изпере малко дрехи в една близка рекичка и, след като приключи с работата си, приседна до едно дърво и се облегна на кората му. ќт м€стото, на което седеше, виждаше водата и €сното очертание на профила си в гладката, прозрачна повърхност. Ѕеше с€каш се гледаше в най-съвършеното огледало на света. “€ дълго се взира в млади€ си, из€щен профил, високото чело, гладката кожа и нежната ши€, в миловидната чупка на устните си. ≈дна съвсем лека бръчица прор€за челото й, когато се напрегна, за да се види по-добре във водата и разкриви отражението й. ¬елемира отпусна лице и вид€ как бръчицата изчезва. Ќо ¬елемира знаеше, че е там Ц беше се скрила под гънките на кожата й, и щеше да се по€в€ва всеки път, щом € замъчеше нерешен проблем, щом € обземеха скръб или тревога. » с всеки изминал ден от бъдещи€ й живот, щеше да става все по-дълбока.

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© Ќевена ¬ладимирова ѕаскалева ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-02-25

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4001  ќтзиви: 2
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
24-09 ћечта за книга - брой 2
24-09 »грата
24-09 јлманах "Ќова българска литература - ѕроза"
24-09 ѕроза 2015
24-09 —транна жена
ѕълен списък