Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  —интактис на стиха
  ¬ сво€ стремеж за максимална изразителност поези€та, като изкуство на словото, се стеми да направи "значещи" - тоест да натовари с израз€ването на определено смислово-емоционално съдържание - всичк
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от пинко
 
ƒевойката от развалините
“еатрален сезон
“ри мекици със захар
”кьо
Ћъки
—лънчогледи
ѕис, маймуно!
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



јлекс ƒаниел Ѕолдин(пинко)>>”кьо  
”кьо
  јлекс ƒаниел Ѕолдин (пинко)
  –аздел: –ј« ј«»  


У¬сичко прекрасно на то€ св€т идва и
с известна доза мръсоти€


†† —помн€м си как един стар при€тел, от време на време, обичаше да казва: Ућалките подробности из€ждат главата на човекФ. —ега, като се замисл€, и ми се струва, че май е бил доста прав. ƒаже бих добавил, че нещата съвсем се усложн€ват и дори загруб€ват, ако на човек му липсва чувството за хумор или пък, не дай боже, си помисли, че всичко може да оправи по свой начин и тертип. Уƒа, ама не!Ф, би вметнал един стар наш политик от времето на†пролазващата демокраци€. “акъв тип тутакси биваше класифициран от страна на трудещите се и не трудещи се народни маси като Уизправач на криви краставициФ, биваше осм€н, окарикатурен и най-накра€ Уотхвърлен от екипаФ. » понеже става дума тъкмо за ”кьо, ще по€сним, че нещата съвсем не се развиха по всеизвестни€ и стандартен сценарии, а придобиха свой тънък, своеобразен и колоритен† оттенък.
†† — н€колко думи ”кьо беше едно момче, отгледано и възпитано през петдесетте години на току що отминали€, изпълнен с катаклизми двайсети век. Ќавиците и мислите му б€ха съвсем в духа на тогавашното време, тоест твърди Упо сталинскиФ. Ќедо€ждането и мизери€та в млада възраст пък го б€ха превърнали в дребен, сух, изнервен и леко прегърбен индивид. Ќ€колкото прекарани хепатита така б€ха подронили здравето му, че човек добиваше впечатлението, че и най-слаби€т ветрец би го подхванал, издигнал и отв€л в небесата, без никакъв проблем. “ези прежив€ни несгоди†така б€ха закалили духа му, че го б€ха превърнали в граблива хищна птица, ко€то в критични€ миг на хващане на жертвата бе готова да даде главата или част от перушината си, но не и пл€чката.
†† ≈динствената революци€, ко€то допусна да се случи с него през онова далечно време, бе носенето на Узабранени€Ф, по идеологически съображени€, американски панталон - дънките. ѕървите дънки, които си беше купил, обаче, веро€тно са му били твърде широки, тъй като в резултат на тази покупка му бе останал и един смешен и оригинален навик.  огато говореше развълнуван, а през повечето време си беше именно такъв, той свиваше ръце под прав ъгъл, разперваше ги леко встрани и с лакти правеше опит да си повдигне панталоните. –ъцете му б€ха дълги, с големи и широки длани и това веро€тно доста сполучливо му е помагало в та€ операци€, но в практикуването на вс€ко упражнение си има м€рка, а м€рката веро€тно е била загубена доста отдавна и сега е останал само празни€т и ненужен навик, придаващ своеобразни€ колорит на личността.
††  ак бих могъл да го забрав€!? —€каш и сега го виждам, да стои пред мен, дребен, мургав, леко прегърбен, обут в широки дънки, над които леко се спускат полите на раираното, т€сно, синьо сако, побел€лата глава, с ниско остригана коса и едни големи, черни, винаги учудено повдигнати нагоре вежди.† ќбичаше да влезе през вратата, да направи две-три крачки напред, да застане мирно и, чукайки леко с токове на обувките, и р€зко изхвърл€йки ръка нагоре, да викне У’айл!Ф
†† ўе кажете, че ”кьо е фен на ’итлеровата идеологи€! Ќи най-малко! ѕрез онова време на култа към личността телевизи€ липсваше и единственото забавление на човек бе да иде на кино. ¬ кината обаче прожектираха нескончаемите поредици от филми за войната, където съветските разузнавачи като по правило майсторски ФизработвахаФ хитлеровите си противници. —пестените от закуска стотинки ”кьо хвърл€ше за билети за кино и всичко, което видеше там, го попиваше като попивателна, а след това възпроизвеждаше със завидна емоци€ в подход€щата за случа€ компани€. “ака че това У’айл!Ф си беше нещо като втори€т му отличителен навик, еднакво неизкореним като първи€.
† »нтересно бе, обаче, да се чу€т коментарите на хората, които го виждаха за първи път. ѕървоначалното стъписване отстъпваше м€сто на оригинално сътворените майтапи и клюки по негов адрес. ”кьо обаче не се досещаше за тази реакци€ и откровено пуснати€т майтапчийски лаф сериозно го зас€гаше и обиждаше.
†† ƒемократичните УреформиФ напоследък в българското общество доведоха†и до УдемократичнаФ безработица. Ќаши€т герой беше инженер, със сериозна репутаци€, в един военен завод и сериозен авторитет в негови€ колектив. —ериозната му репутаци€ често го извеждаше в задгранични командировки, където твърди€ му и непоколебим характер правеше още по-твърд имиджа на соцвоенни€ завод. »маше случай, когато само жел€зната му дисциплина и беззаветна почтеност го спас€ваше от арабските лъжливи номера на купувачите на продукци€та и физическото малтретиране от страна на мюсюлманските военни хунти. ƒа седне ”кьо и да ти заразправ€ приключени€та си в —ири€ или ћароко, ще слушаш, ще цъкаш и ще се чудиш как това дребно човече е оцел€ло и още диша, но е така. “ой не обичаше да лъже, само се увличаше във фантазии, чи€то разлика н€кои трудно различаваха. Ќо какво да се прави! “акъв си е ”кьо, човек с чиста и безкористна душа с едни красиви мечти, които ако ги чуеш и осмислиш ще осъзнаеш, че трудно биха се осъществили на практика.†
†† Ќ€къде в началото на УреформитеФ ”кьо беше изхвърлен от работа. ¬сичко стана с гръм и тр€сък, по предварително подготвен сценарии от крадливите елементи на завода. «а него това бе повече от стрес. «алин€, посърна, обедн€.† Ўкембе чорбата, ко€то стана ежедневно му €стие, донесе и първи€ му хепатит. „етири месеца той със зъби и нокти се бори за живота си и най-накра€ оцел€. ќцел€, но верен на сво€ принцип за ученолюбивост, през време на боледуването бе изчел всичко за та€ болест в научно попул€рната литература и периодика.† Ѕезпаричието и студената зима на деветдесет и шеста му донесоха тежка бронхопневмони€. Ќаложи се да го лекуват в болница. Ќедобросъвестни медицински сестри му правиха инжекции с нестерилни игли и поради това хепатитът го повтори.
†† ”кьо, без сам да го желае, бавно и безславно тръгна към умирачката. ћобилизира всичките си жизнени сили, изпрочете ц€лото философско наследство на ѕетър ƒънов. Ќакара жена си да му носи от къщи вс€какви билкови отвари и знахарски илачи, които вземаше тайно от лекарите и накра€, без и сам да знае как стана това, взе че оцел€ за втори път. ќцел€, но намрази вдън душата си думичката Удемокраци€Ф. “€ се превърна за него в символ на хаоса, разрушение и човешкото погубване. Ќамрази и пи€ниците, защото, докато се лекуваше в болницата, леглото до неговото непрекъснато приемаше и изпращаше индивиди, поразени от алкохола.
†† »злезе от болницата слаб на вейка, олюл€ваш се, леко зашеметен и объркан. ѕогледна топлото майско слънце, въздъхна дълбоко и се заслуша в жуженето на пчелите. У акви свети душички!Ф Ц каза си и предприемчиви€т му ум тутакси се насочи към една мисъл, ко€то, без много задръжки, постепенно узр€ и се превърна в пр€ка жизнена цел.
†† «а н€колко дни той събра отн€къде н€колко стари шкафа. –азкова ги и след това с триона, рендето и чука ги преобрази в три пчелни кошера. Ќ€кой му подари малък ро€к пчели и една пчелна майка. –ечено Ц сторено. ”кьо стана пчелар.† ∆ена му го наблюдаваше с любопитство и интерес, но от дългото семейно съжителство и опит се досещаше, че той си знае какво да прави и не му пречеше.† ѕървата пчелна реколта го възроди. ≈дна част от меда вложи обратно за храна на пчелите, а останалата част из€де с върховното удоволствие на изгладн€л безработен.
†† ћинаха три безработни години. ѕродажбата на мед и събирането и сушенето на билки не му носеха стабилен доход. ¬ един знаменателен момент се по€ви свободно работно м€сто във филиала на една държавна фирма и ”кьо, влагайки безгранична енерги€, знани€ и ерудици€, усп€ да спечели конкурса за м€стото. “ова м€сто бе всъщност за началник склад. »нженерната му диплома въобще не си пасваше с новата работа, но н€маше друг начин, тр€бваше да се работи за насъщни€.
†† ¬сичко прекрасно на то€ св€т идва и с известна доза мръсоти€. “ака стана и в то€ случай. Ќачалник на ”кьо се оказа един похотлив и тлъст всезнайко, който едва бе взел диплома за основно образование. ¬сезнайкото обаче бе лидер на властващата тогава син€, УдемократичнаФ парти€ и това стана остри€ трън, който ежедневно бе забит в чувствителната му пета.
†† ≈кипът на Ќачалника беше един великолепно селекциониран отбор от гул€йджии и пи€ници, комбиниран с даровити тесни специалисти по гешефта и кражбите.† Ѕанкетите и пи€нските сбирки във филиала се вихреха до безкрай. —тотици литри държавен бензин се преливаха от фирмените возила в частните. ћатериалите за строежите на фирмата по неведоми пътища смен€ха собственика си. ”кьо гледаше саир, стискаше юмруци, скърцаше със зъби, но мълчеше. ¬ името на хл€ба и живота!
†† Ќаближиха избори. ѕрекрасната, УдемократичнаФ парти€ загуби безславно силните си позиции. ¬сезнайкото все още се перчеше с власт, но бе н€как посърнал. ¬еднъж го повикаха в централата на фирмата и за негово най-гол€мо изумление му връчиха заповед за уволнение. ÷ели€т негов, отлично сформиран екип започна да го тресе птичи€ грип.
†† ¬се едно че планина падна от плещите на инженера-началник склад. ћай небето стана по-синьо и въздухът по-свеж. ќтдъхна си. »мало значи справедливост на то€ св€т. —амо, че идвало с родилни мъки, каза си той наум и зажив€ с нови мечти и копнежи. Ќе очакваше. ’ич не очакваше онова, което се случи.
†Ѕеше петък. ѕо принцип Ц черен и лош ден! ¬ такъв ден никога не му е върв€ло!† “елефонът от областни€ град звънна и секретарката от централата на фирмата му съобщи, че тр€бва да се €ви незабавно при президента. - ≈два ли ще е за добро, каза си той и колената му леко, ама съвсем леко, взеха да трепер€т.††††† У’айде, впрочем!Ф, нервно издекламира той с надебел€л от притеснение глас. ƒа става каквото ще! «а добро или за лошо, все му предстои да го изживее. “€, съдбата, си знае работата. јкъл ли да и даваме?
†† ќблече си новото т€сно, раирано сако. “ури в двата му джоба по една носна кърпа, за да си бърше потта. Ћ€то беше! » се €ви пред висшата инстанци€. ¬лезе плахо. Ќе посм€ даже да седне при поканата, а така си остана прав.††ѕристъпваше от крак на крак. ќт притеснение хапеше с разклатени€ си кучешки зъб долната устна, точно на онова м€стото, където в събота го бе ужилила една разсърдена пчела.
†† —ъбити€та се развиваха в неочаквана и шокираща светлина. “ой всъщност бе готов за поредното уволнение. ќпитваше се да вдишва бавно и дълбоко, по съвета на учител€ ƒънов. “ака мобилизираше самообладанието си за изслушване на УнеочакванатаФ или по скоро УочакванатаФ новина, за поредното си уволнение.
†† - «начи! ¬ъв ваши€ филиал нещата се развиват много лошо за фирмата. Ц «апочна бавно и натъртено началството. - ћного пи€нство, много кражби, много лоши финансови резултати.
†”кьо тр€бваше да кимне утвърдително с глава.
†† - ƒа, така е! Ц ѕлахо простена той. Ќо какво имаше общо това с неговата мижава особа.
†† - “ук детайлно обсъдихме фактите и стигнахме до едно решение Ц ѕродължи натъртено началството. Ц –ешихме да ти предложим управлението на филиала.  акво е мнението ти?
†† Ѕеше един твърде директен и шокиращ въпрос към напатили€ се човек, който в последните си години, бе изжив€л с всичките му детайли, кошмара на задав€щата мизери€.
†† ѕри този искрен и директен въпрос ”кьо наистина внезапно се изпоти. ѕотърси носната кърпа в десни€ джоба на сакото. “€ се бе уплела в н€какви хартии и не усп€ да € извади. “ака че, за да извърши свещенодействието на бърсането на† внезапно обл€ното от пот чело, се наложи да потърси резервната в леви€.
†† - јма аз! “акова..! ћислех сиЕ
†† - «на€, зна€! “и си работлив, честен и почтен наш служител. «атова се спр€хме на теб. ≈, какво? ѕриемаш ли?
†† ѕотта бе обърсана за втори път. √орчивата глътка бе преглътната и душата на ”кьо запърха като канарче над ароматно, червено цвете.
†† - ƒа си кажа право, не очаквахЕ
†† - ƒа! ƒа! Ќаистина отговорна длъжност. Ќо мислим, че ще се справиш. „етохме ти трудовата биографи€. ћинал си през много огън и перипетии.† Ѕил си добър ръководител. јко ли пък те е страх, кажи си, ще потърсим друг човек.
†† —амото напомн€не за страха преобърна нещо в него, стегна го, мобилизира го, вдигна самочувствието му на човек с достойнство и здрава закалка.
†† - ƒобре, приемам! Ц каза с€каш не на себе си и сън€т продължи да се случва като в приказка на јндерсен.
†† - –адвам се за теб и в€рвам, че ще се справиш. ѕатил човек си. ј сега иди до главни€ инженер, за да уточните задачите и подробностите по новата ти длъжност.
†† -†Ѕлагодар€ за доверието! ўе се стара€! Ц само това можа да изрече ”кьо в то€ сюблимен момент и прекрачи, съвсем изпотен, обратно прага на големи€ просторен кабинет.
†† Ќовината за назначаването на ”кьо за шеф на филиала се разнесе със скоростта на тропичен тайфун. Ќикой не очакваше такъв ход на събити€та. Ќ€кой вече бе телефонирал услужливо във филиала и птичи€т грип започна втората си още по-силна фаза, фазата на догатки и криене на документи и факти. “върде слабо познаваха този дребен човечец, но и това, което знаеха за него не говореше за хубаво, безоблачно и щастливо бъдеще. ¬ъпрос на нюх и престъпен усет.
†† “ака се започна. ”кьо влезе тържествено в нови€ си кабинет, при всеобщ смут и объркване. ѕърви€т му ленински декрет бе за телефонните разговори. »зл€зоха на€ве страхотни сметки за частни разговори. ¬иновните б€ха привикани и им б€ха връчени фишове за удръжки към заплатата.†  акво ли ще последва? Ќай-лошото бе, че никой не знаеше какви мисли витаеха в остриганата му глава.
†† ¬тори€т ход бе една поръчана от него вътрешна финансова ревизи€, при ко€то изл€зоха на€ве стотиците литри краден бензин. —тари€т шеф непрекъснато сновеше из филиала на фирмата. ѕросто н€маше кой да го спре. јвторитетът му беше все още силен, макар† по принцип да беше авторитет на току що излюпен клиент на трудовата борса. ≈дин след друг се по€виха раздадените на роднини компютри, принтери и други€ скъп инвентар.
†† “рети€т ход на ”кьо бе да покани от централата на фирмата специалисти, които да създадат ред и повишат техническото ниво на местните автоматизирани съоръжени€. «акип€ работа и нормален бизнес-живот в иначе до вчера заспали€ филиал.
†† ћинаха н€колко месеца с нови€ началник.† ј той, като всеки работохолик, продължаваше спазването на наложената с годините система, пет часа сън и деветнайсет часа работа. —аботьорите, а такива б€ха старателно отгледани и подготвени от стари€ началник, бавно, но сигурно започваха да се окопитват. ¬ даден момент, колкото и да беше унесен в работа, ”кьо осъзна, че му се играе сложната игра УЌемци в тилФ. ѕускаха се какви ли не слухове по негов адрес, петн€щи авторитета му и ран€ващи така чувствителната и изнервена душа.
†† - »ма още много да драп€т с нокти, мамицата им... Ц заканваше им се наум той и плетеше хитри ходове за разконспириране† и разобличаване на реалните си или мними врагове. ∆ивотът продължаваше в борба и в налагане на лични€ му ръководен подход, философи€ и мироглед. ‘илиалът зажив€ като люшкащ се платноходен кораб по разбунените бурни води на Ѕерингово море. ≈дна свирка на капитана и кормилото се завърташе в желаната посока с неизбежното скърцане и пращене. —пециалистите от централата автоматизираха съоръжени€та по последната дума на европейските и световни технологии.
†† «ападнали€т, до преди една година филиал, бавно и мъчително се съвзе и н€кои отговорни лица от централата дори започнаха да го сочат за пример. “рудовата дисциплина стана основен закон в него. ¬пи€нчените служители смениха тактиката, тоест смениха терена за запоите. ќстри€т кучешки нюх на ”кьо обаче не можа да бъде подведен. ѕо незнайните пътечки на провидението той набързо откриваше тайните местенца за сбирките и, тъй като всички събити€ се случваха в рамките на работното време, и поради това незаконно, трима от най-дейните активисти на чашката изхвърчаха от работа по един лек и безметежен начин.
†† «аконите са за това, за да се спазват, нали? »ли поне така пише в трудовото и в наказателното право. Уўом пише, тр€бва да бъде така!Ф, издекламирваше ”кьо пред набързо сформираното събрание на филиала. ƒемонстративни€т урок с уволнението беше ефектен и респектиращ.
†† ќбаче!.. ¬ нови€ ръководител остана утайката на една горчилка от неудовлетворение и умора. Ѕавно и трудно той започваше да осъзнава, че се е изправил пред една висока и стръмна стена на съпротива, за преминаването на ко€то едва ли щ€ха да му стигнат силите. Ћипсваха му младите години, младата енерги€, младите пориви. Ѕеше уморен. ќставаха му три години до пенси€ и тежки€т товар, с който се бе нагърбил, бавно и постепенно стоп€ваха оскъдните му сили. ”мората започна да се чете на лицето му. ѕетте часа за сън се превърнаха в нула. ≈дно съвсем обезпоко€ващо и фатално число!
††  акто казва народът, У≈дно зло не идва самоФ. Ѕезсънието подрони здравето му. «ъбите му започнаха да се развал€т и окапват. » в то€ момент ”кьо направи първата си съществена грешка. –еши да отиде на зъболекар.
†† ѕопадна на един стар и реномиран специалист. ¬ малкото градче негови€т имидж бе висок† и непоклатим. ѕоради това и цените за услугите б€ха високи и непоклатими, сиреч два пъти по-високи от тези на другите.† Ќовата заплата на ”кьо бе добра, но не и безгранична. ¬ това се убеди само след два месеца, когато в резултат на скоростни€, самоотвержен и бригадирски метод на стоматолога двете му челюсти отказаха да се съберат. Ѕеше платил повече от шестстотин лева и† при най-гол€мото желание да викне У’айл!Ф се получаваше една отчайваща и обезкуражаваща пароди€ на иначе твърди€ поздрав.
†† Ќапсува на бърза ръка специалиста, дори му трепна със съд и он€ ще не ще тр€бваше да му върне половината от парите. ƒругата половина отиде незнайно къде. ќстана обаче фактът за съсипаните, изпилени до венците зъби и невъзможността да хапне любимите си кебапчета и викне любимата си дума.
†† —томатологът беше сменен начаса със стоматоложка, ко€то, за повишен хонорар, се зае да поправ€ грешките на колегата си. ўо упойки б€ха, що изпил€ване, що вадене на качествени до преди н€колко месеца зъби беше, загуби му се кра€.
†† —тана така, че ”кьо за първи път го хвана страх. —трахът беше в опита му да се усмихне на човека, с когото разговар€ше. “ур€ше ръка пред лицето си, уж опитваше да скрие н€каква недобре оформена мисъл и фъфлеше ли фъфлеше.† ћъкаЕ јма мъка на каквото му се казва обхвана иначе куражли€та инженер.
†††Ѕеше началото на китна пролет. ¬с€ко начало на месеца шефовете на филиали идваха, за да се отчитат във централата на фирмата. —пециалистите по автоматизаци€ се б€ха събрали на малко тържество. Ѕ€ха им купили нов компютър.  ато вс€ка скъпа и чуждестранна вещ, така и та€ тр€бваше да бъде пол€та за здраве и дълговечност.
†† »менно в то€ интересен момент, техни€т стар при€тел ”кьо, избирайки скъпоценната пауза между две съвещани€, неочаквано реши да ги посети, за да изкаже уважението и сподели душевните си мъки. Ќикой не очакваше това събитие. ¬ един приповдигнат от веселие миг, вратата на лаборатори€та се отвори и в рамката и се по€ви техни€т стар познайник. “ой направи две тържествени крачки напред, застана мирно, изпъчи се, вдигна отсечено ръка напред и нависоко към тавана и извика тържествено У‘айл!Ф.†
†† “ова взриви атмосферата. »збухна невъобразим см€х. Ќ€кой от множеството стана и го прегърна развълнувано. ј той, смутен, несъзнаващ напълно причината за смеха им, постави по навик ръка пред устата си и издекламира по сво€ необичаен и твърде интересен начин.
†† -† ћамфка им докторфска!Е‘амили€та им фсте рафзгон€!

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© јлекс ƒаниел Ѕолдин ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-02-20

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4238  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-08 13 черни котки
20-08 13 черни котки
20-08 –ибен буквар /1824 г/.
20-08 ÷ената на емигранта
20-08 ѕроза 2015
ѕълен списък