Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  ќсновни грешки при работа с редактор
  »ма гол€ма не€снота сред авторите какво точно прави редакторът и какво да очакват от него. “ова създава множество проблеми, разминавани€ в очаквани€та и най-вече взаимни обвинени€ за
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от гаро
 
Ќежност в погледа
ƒървото
 амбаната
 укла
Ѕидейки щастлив
ƒа посрещнеш »згрева
ѕъзел от стъкло
јвтобиографично
¬секи, Ќ€кой,  ой-ли и Ќикой
ћетаморфоза
¬енера √е€
ѕарти€ шах
„ас за прегръдка
Ѕез лице
ƒетство
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



 алин √арабед€н(гаро)>–азкази без име (проза)>„ас за прегръдка  
„ас за прегръдка
   алин √арабед€н (гаро)
  –аздел: –ј« ј«»  

 

Ќа един прител, който ме намери, поногна ми да напиша тази истори€, и който ме кара да се чувствам жив!

 ой е той?!  ак мислите? “ворец на картини? “ворец на илюзии, които неведнъж е наричал мечти. ѕътешественик, човек или дух... безсмъртен, защото никой не назовава името му?

«ащото неговото име е било н€кога и наше, но нас сега ни е страх, толкова много, че дори сме го забравили...

јко си го спомним, “ой, може би, н€ма да остане безсмъртен и ние ще можем да летим. “ой е по-добри€ от най-добрите ми при€тели. Ѕихме могли да мълчим в продължение на вечност, стига на мен да не ми се говори. Ќикога не можах да забрав€, това бледо лице...

јз се провалих, но заради него съм доволен. ƒоволен съм, че чувам дразнещи€ му см€х отново.

¬инаги съм бил идиотът, нали?

—ега съм най-самотни€т човек на света! “ой беше пи€ница. ѕиеше всичко чисто. «апочваше в шест и завършваше в шест. —мисълът бе н€къде между тези две времеви отсто€ни€. ¬същност никой не го бе виждал трезвен, а винаги опи€нен от живота. ј при това хората го отминаваха... бе оба€телен с неверо€тна енерги€, едновременно мечтател и прагматик.

∆ивееше и работеше вдъхновено. ћежду шест и шест... наричаха го  лоунът за краткост и безразличие, като го сочеха неучтиво с дебел пръст точно под ребрата...

“ой е и не беше като нас — обикновен, земен, със съзнание за собствена изключителност. «атова познаваше началото. “ам, където, ние не можем да бъдем, защото отдавна сме забравили път€.

“ой бе истински щастлив, когато работеше. ќбичаше работата си, с онази първична любов и трескаво очакване на заветни€ час... до следващи€... Ќо бе загубил всички и всичко, което сами€ той обичаше... ќстана му само сцената. Ќе можеше да загуби и не€, макар че бе загубил себе си и посоката. “ой навлизаше в зона, ко€то бе огромна и сива, с ръжд€сали ламаринени думи. —ред т€х намираше души, също толкова ламаринени и... остарели. — много извис€ващи се погледи, също сиви, като всичко останало.

ћоже би тр€бваше да започне да търси път€ обратно, но €вно обстановката му харесваше. “€ напомн€ше за сами€т него, като растение, израснало в тъмна ста€ — тънко, дълго и бледо, хилаво, тъжно, устремено към слънцето, което не вижда... там н€къде, загледано в ламаринените думи, където оставах аз. ѕодобно на индустриална любов, поези€ на кофите за боклук, металните отпадъци на думите, ненужни, безразборно нахвърл€ни, една върху друга, с истерични погледи, на тухлени образи — изоставени. » той сред всичко, символ на това, което се таи най-отдолу и което щеше да се взриви, когато узрее...

Ќо след всеки взрив знаеше, че щ€ха да остават ламарините, кофите за боклук, сивотата... “€ щеше да се разпръсне само в онзи кратък миг на взрива... когато небето щеше да слезе много ниско и да бъде ц€лото огр€но в краски.  огато очите ни трудно щ€ха да вид€т родилите сe дъги. ј невидени, те щ€ха да умират бавно, може би, оставили спомен в неговата душа.

∆ивотът му започваше и свършваше зад тежките завеси. “ам играеше за другите.

ќстаналото б€ха оркестърът, негови€ розово-червен гащеризон и смешен нос, пон€кога с очила, който всъщност само му придаваха глуповат, но не смешен вид. “анцът му от жестове и мимики се сипеше на плавни, привидно отсечени акорди. «авърташе се и се понас€ше напред към публиката.

Ѕледостта на лицето му се подчертаваше от тънки бръчки. ќтначало не искаха да приемат номера му. Ќо беше нужно да вид€т само един танц на присъствието, за да разберат, че играта е повече от истинска. “огава той оставаше при т€х. –адваше се на известен успех. Ќо често се случваше публиката да не разбере „номера“, всъщност по-р€дко, отколкото на него му се искаше. ¬ъпреки това получаваше добри аплодисменти, които изпиваше от шест. Ќо не обичаше много т€хната компани€. ќбикновено след третата порци€ започваха да изчезват от душата му, а другите забел€зали неочакваната у€звимост, го подкачаха. „јбе, € си сложи пак червени€ нос... може и този път да разберем номерът ти... €, та ти си бил с него“. ѕосле всички се заливаха от см€х и алкохолни изпарени€. —мееше се и той, защото знаеше, че го прав€т от сърце, защото смехът го крепеше жив, смехът на другите.

Ќо отвътре нещо го изгар€ше. »маше навършени тридесет и три, но вече не беше същи€. «наеха го само н€колко стари при€тели, с които отдавна не се виждаше. ќт онзи момент на ново начало б€ха изминали две години. Ќикой не можеше да му помогне. »маше си само не€ — партньорката.

ќнази партньорка, с ко€то никога не се раздел€ше. ќнази, ко€то даваше смисъл. —мисъл, който вече се губеше. «ащото не искаше да го има, който ненавиждаше, защото той се крепеше само на мисълта. Ќо знаеше, че ще бъде с не€ заедно до кра€. Ќ€маше от кого вече да € ревнува... «ащото т€ беше само един красив спомен, натъпкан с парцали за обем.

¬дигаше смисълът от съзнанието си, гледаше в него с неподвижни очи, галеше с длан страните му и го целуваше по устните. “ой живееше в смисъла за спомена. ∆ивееше в онзи момент преди, но след другото шест.  ато в ритуал, един вид благодарност, отплата. —лед това употребен, захвърл€ше споменът през рамо и завиваше зад ъгъла на сцената и малко по-късно се обливаше в сълзи, като всичко започваше отначало.

Ќо днес н€маше желание за пиене, а също и загубил червени€т си нос. Ѕе предсрочил шест, за първи път... «атова се прибра, без нужда, без посока, без смисъл, без спомен... така тр€бваше...

Ќе се събу, с€каш очакваше да тръгне отново нан€къде. Ќо седеше здраво закован до столът, този в средата на ста€та пред огледалото...

—ъблече се бавно. —една. ќгледа се. “ой ли бе това?

Ѕелите му коси б€ха започнали да почерн€ват... отдолу прозираше истинската му същност, ко€то бе забравил... толкова дълго бе носил маската. —ега € ненавиждаше. ќтпусна се уморено. √ледаше отражението в огледалото дълго, времето н€маше значение, над€ваше се, очакваше, но споменът не идваше, виждаше само други€, отражението на нови€т друг. Ѕез споменът за него. Ќо не издържа на натиска на онзи сив поглед, толкова познат, и толкова далечен.

ѕротегна ръка, щракна ключа на лампата и от трийсет и три години насам, за първи път заспа трезвен и гол. ¬ тъмното намираше покой. Ќамираше път€ към себе си, който бе търсил отдавна. Ќо вече бе половин човек. ... с по-добрата половина — тъмната.

ƒугата остана там — на сцената, под светлината, под усмивките, под си€ещите погледи... но тук, със себе си също беше топло. Ќе искаше да се раздел€ с илюзи€та. —ега може би имаше надежда да поспи, да поспи без да иска повече да бъде. —ега живееше със помените си. ∆ивееше с моментите, когато се смееха на глас, размен€ха погледи и усмивки, но не€ вече € н€маше.

“р€бваше да € догони. ќт шест. Ќо този път различно, този път истински... само двамата. —ъбуди го нечие дихание. ќтвори очи, озърна се, но там н€маше никой. Ѕе сам, както винаги. ќтново усети жажда. Ќо по лицето му имаше пром€на. ƒотътри се до огледалото.

ѕротегна ръка и запали лампата. —ветлината го удари в челото, толкова чиста и б€ла. —топли страните му. Ќо когато вече можеше да вижда, му се стори, че вид€ отражението на един обикновен човек, когото обичаше, това не можеше да бъде т€, а само той, състарен и умислен...

¬ главата му имаше нова мисъл — боеше се да не € изплаши.

“€, въпреки него, бе там и го гледаше, с големите си искр€щи очи и лунна усмивка. –азтърка очи. “€ бе там. “ой се облече трескаво и излезе навън.

√ледаше в прозорците на сградите. ѕо витрините. Ќавс€къде си€еше нейното лице и го зовеше.

“р€бваше, тр€бваше да € стигне... тичаше, препъваше се, падаше, но като в лудешки танц на сцена, политаше отново напред с протегнати ръце и € гонеше, гонеше € навс€къде... сега бе ц€л... ƒокато стигна запъхт€н над водата. — лунна усмивка... т€ бе там и му подар€ваше себе си. “ой знаеше — часът е шест. „ас за прегръдка.

 

 

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

©  алин √арабед€н ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-02-11

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: –азкази без име (проза)
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
“еоремата на Ќьотер (за крайната подреденост)
 
  ѕосещени€: 4043  ќтзиви: 5
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-09 “ротоарни песни
20-09 ƒемон, ёда и ћагьосник
20-09 »грата
20-09 –ибен буквар /1824 г/.
19-09 »грата
ѕълен списък