Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   апанът на тиражите
  ѕодборът на оптимален тираж на една книга е много капризна матери€. —лед като пренощувате една нощ с нагласата, че половин Ѕългари€ ще се избие за вашите книги, на сутринта, малко по-на€сно със себ
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от Ћудетино
 
ѕритча за котката
ƒа свириш на пиано
Ќе съм
„етири истории от н€къде
ѕът€т
’върчило
ѕриказка за цар€ и кучето
—ветовната река
”тре
ћъдрецът
—тъпки към безкра€ - едно претенциозно четиво
Ѕели€т гълъб
¬секи помисъл
ќбещание
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



»ван ћилтонов Ќиколов(Ћудетино)>>ћъдрецът  
ћъдрецът
  »ван ћилтонов Ќиколов (Ћудетино)
  –аздел: –ј« ј«»  
 

¬ мрака на нощта мечтаех чистота. «апочнах да отхвърл€м целите си и фалшиви добродетели, оголвах сво€та душа в търсене на истина. ѕредизвиканата бур€ изхвърли много от наслоилите се пластове, но много не бе достатъчно.  опнеех аз за всичко. »змъчван, изхвърлих завивките, събл€кох дрехите, взех решение и хвърлих в болезнена др€мка.
—лед н€колко часа се събудих и започнах да отдавам последни почести на свойто т€ло. –азделих се с въздългата коса, изр€зох ноктите, насапунисах т€лото и го изкъпах. ѕоследен поглед в огледалото, нахлузих б€ла роба и обух сандали. ѕочувствах се чист, но не толкова колкото желаех. »злезнах от своето скривалище остав€йки вратата зееща. ќтрекох се от всичко и започнах сво€т път.
«нойно л€то, прахол€к, мухи и муцуните намръщени.
-          ъде си тръгнал самохвалецо?
-          ак къде, поел е към свойта гибел.
 раката бодри като никога, крачат, б€гат от зловредни€т човешки мирис.

√ората се превърна в моето убежище. ¬ремето измервах с падането на листата от дърветата и раждането на цвет€та. ƒетството ми прекарано в града бе вече почти забравено, както и човешката реч.
—танах едно с природата, разкривах нейните тайни, смеех се на кръговрата й, радвах на вс€ко нейно начало. —ъбирах корени и жълъди, пиех дъжд, и свирех с в€търа. √оворех с птиците и сп€х в тревата. ќпознах тревите и гъбите, а животните вече не се притесн€ваха от компани€та ми. ѕритеснението се прехвърли върху малкото хора, които срещах по път€ си. ¬ началото ме изб€гваха, замер€ха с камъни или пък се налагаше да б€гам от насъсканите по мен овчарски кучета. Ќо скоро помогнах на един изгубил се в гората, излекувах друг с помощта на моите билки и вече започнаха да ме гледат с уважение и бо€зън. ¬ъпреки тези срещи устата ми все оставаше суха за човешка реч.
Ѕеше л€то и б€х тръгнал към мо€т най-гол€м гр€х Ц горските €годи. ¬ сво€т захлас се б€х отдалечил доста и съзр€х непозната рекичка, наведох се над не€ и съзр€х дивите непознати очи, които се взираха в мен от нейните дълбини, б€ха очите на луд. ќчи впили се в изпито старческо лице с предълга мръсноб€ла брада. —ъсухрени ръце и т€ло облечено в изпокъсани парцали. —треснат се отдръпнах.  олко време ли е минало?  олко още има да пречиствам сво€та мръсна душа? ƒали н€кога ще бъда достоен да се изправ€ пред истината? ¬ този момент се зарекох, че още на други€т ден ще тръгна към свойта цел. ÷елта, ко€то е привличала толкова много аскети по тези земи Ц вечно бели€т връх на планината възвис€ваща се отатък долината. «авърнах се в сво€та пещера. ѕрез нощта се отдадох на молитви и увещавах светата гора да ми позволи да стигна сво€та цел. ”трото ме подкани, аз взех сво€та то€га, погледнах изранените си боси крака и тръгнах.
ѕрез нощта се изви бур€ и се сгуших до едно изгор€ло дърво. —ъбудих се и не можах да пов€рвам колко съм се доближил до едно от малкото селца в околноста. ќтправих взор към върха и отново тръгнах. Ќе след дълго откъм селото се дочуха невъобразими викове, погледнах със страх приближаващите се към мен двайсетина човека. Ќе б€х виждал толкова хора от цели десетилети€. «ал€ ме миризма на свинско, вино и обори. —върнах от път€ и се проснах на зем€та в последни€т момент.
—тъпките стъписано спр€ха.
-         ’а къде ли отиде?!
ѕред мен се просна човешко т€ло, завърт€ се и отправи гол€мото си червено лице и бл€скавите си очички към мен, а устата му започна да бълва толкова много думи, че в началото ми беше трудно да разбера какво ми говори.
-         ћъдрецът, мъдрецът от гората. ќ позволи ми, позволете ми да се представ€... а ц€лото село е пламнало от тази болест, само вие може да ни спасите вие, вие... да изкупите греховете ни.
-         √лупако престани с твоите глупости, позволете да ви помогнем Ц това каза √ърбушко и понечи да ме подхване с още двама от своите придружители.
ќтдръпнах се погнусен. Ќа секундата б€х заобиколен от ц€лото това множество всичките б€ха едни дребни, мазни и грухт€щи грешни€т човешки език, че ми станаха противни веднага. »сках само да ме остав€т на мира, а те ме гледаха любопитно и ми бутаха в ръцете ту парчета гниеща плът, ту засто€ла вода. Ќ€колко пъти посочих към върха и сметнах въпроса за решен, но когато пожелах отново да тръгна те препречиха път€ ми. “ова се повтар€ше отново и отново, като освен всичко това, през ц€лото време с мазни€т си глас нареждаше √ърбушко, които се представи и каза, че е свещеник от града и че бил чувал много за мо€т праведен начин на живот.  ръстих го √ърбушко заради отвратителни€т му прегърбен нос, винаги когато го погледнех все този нос виждах. ѕредстави ми и другите, първото от тези създани€ които вид€х се оказа кмета на селото Ц „ервенобузко. «апочнах да си давам сметка колко по-добри са били сел€ните, които срещах в гората и с които се разбирах само с н€колко кимвани€ или като им подметна увити нужните им билки. √ърбушко говореше ли говореше, а другите препречваха път€ ми и тогава сторих това което н€ма да си прост€, от безмълвните ми уста се изтръгна:
-          акво искате от мен, оставете ме да отида при Ѕога.
¬сички се стъписаха за миг, след което √ърбушко извади бележник и веднага си записа нещо.
-         Ќе се гневете мъдрецо, ние не искаме да пречим на вашите желани€.
ќмръзна ми ц€лата тази разправи€ и просто отново посочих към върха.
-         “ам ли искате да отидете? ћда, но ние разбира се, ще ви съпроводим до там където желаете да отидете.
¬сички тръгнахме заедно.  ато най-отзад върв€ха и натоварени мулета с багаж. —амо √ърбушко и „ервенобузко се осмел€ваха да разговар€т с мен, което беше все пак малко облекчение.
-         ўе желаете ли кон, селото разполага с чудесни ездитни коне.
ѕриказки и приказки Ц вода, храна, дрехи, обувки и други, други. јз само клатех тъжно глава. ƒобре че до горе не срещнахме никакви населени места иначе сигурно щ€ха да поискат и да сп€ в легло.   
ѕървата вечер преспахме все още в подножието на върха. —ъбудих се давейки се, в устата ми н€кой наливаше вода. ѕогледнах уплашените очи на „ревенобузко, през цели€т път б€х бесен, никога през последните години не съм бил така €досан, ц€лата тази хармони€ към ко€то се стрем€х се бе изпарила. ¬ърха се доближаваше. Ќа втората сутрин се събудих и веднага усетих нещо странно краката ми се чувстваха толкова добре затоплени и не ме бол€ха. Ѕ€ха ми обули н€какви обувки от кожа отново изригнах вътрешно, но съгледах красиви€т б€л връх и унилите муцуни, които се б€ха разстроили от мо€та реакци€, така че оставих новите си обувки. √ърбушко винаги вървеше непосредствено до мен и се ослушваше, наблюдаваше вс€ко мое действие, а ръката му пишеше ли, пишеше в негови€т дневник.
¬с€ка следваща сутрин се събуждах с н€ко€ нова изненада, скоро сп€х с оде€ло, б€х с нови дрехи, а на последната сутрин точно преди да щурмуваме върха дори ми б€ха измили косата и направили нещо като прическа прибирайки € назад. “ърп€х всичко това заради целта си.
ƒойде и ден€т. —тигнахме до голи€т, студен, недокоснат връх. ѕомолих ги с жест да ме остав€т сам, с неохота го сториха. ќбиколих го веднъж, после втори път, отидох до сами€т му връх и се надвесих над него. ¬ремето беше странно слънчево, погледнах надолу, снегът блестеше, дърветата се извис€ваха, в€търът свистеше, природата живееше, отново се почувствах част от всичко това. —лънчевите лъчи започнаха да игра€т, да образуват форми. ѕривид€ ми се подканваща ръка, след което вид€х » неговото лице да се рее във въздуха съставено от слънчеви лъчи, надвесих се над ръба. ƒочух викове от н€кой друг св€т, протегнах ръка и в този момент нещо ме хвана и върна на ръба на скалата. √ърбушко и още двама от тези жалки хора ме държаха и стискаха здраво. ¬ътрешно извиках, само не това, само не на ръба на моето спасение. ¬сичко в мен се срина и припаднах, всичките тези лишени€, които правих толкова много време загубиха сво€т смисъл.

—ъбудих се в прекарсно легло, в ста€ обзаведена тъй пищно че веднага затворих очи. ќтрекох се от всичко за да получа всичко това което не жела€. ќтново отворих очи и съзр€х √ърбушко които седеше на един стол и си записваше нещо, погледна ме и се усмихна. Ќ€мах сили дори да помръдна. —ледващите дни ме тъпчеха с пилешка супа, чет€ха ми и ми говореха, а √ърбушко през ц€лото време изписваше десетки страници с думи от безмълвните ми устни. —коро се почувствах по добре. «апочнаха да идват на посещени€ при мен, светски дами и високопоставени лица, да идват и ми задават въпроси, за света, вселената, Ѕога, енергиите, карма, йога, кундалини, монофизитизма... ѕрез всичкото това време аз само виждах едно изтъкано от светлина лице и протегнатата му ръка.
“ази нощ аз се върнах отново там, разбрах, че н€мам нужда от онзи връх, че онази ръка е вътре в мен. Ќие станахме едно.
Ќа сутринта златната клетка бе празна, мъдрецът си беше отишъл.

из У∆ивота на един мъдрецФ
... и тогава му подвикнал един от търговците:
-         «ащо вървиш към свойта гибел самохвалецо.
ј той се обърнал и рекъл:
-     Ќо мо€та гибел, това е мо€та свобода.

      

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© »ван ћилтонов Ќиколов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-02-05

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4060  ќтзиви: 1
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
14-12 ѕроза 2015
14-12 ÷ената на емигранта
14-12 Ќа ръба на света
14-12 ѕроза 2015
14-12 ѕроза 2015
ѕълен списък