Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «а кого пишем?
  «а кого бие камбаната? «а какво всъщност правим редовните си срещи с бели€ лист? «а кого пишем? ƒа оставим на страна стандартните отговори - за тази/този който ми разби сърцето, в о
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от Boby_
 
ƒиректен подход
»стински€т »»
ѕирамидално
ќриси€
¬тори€т камък
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



Ѕо€н  расимиров  алинов(Boby_)>>ƒиректен подход  
ƒиректен подход
  Ѕо€н  расимиров  алинов (Boby_)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
1. ‘ронталната атака може и да не е най-добри€т подход, ама пон€кога върши работа. »ма моменти, когато а си се поколебал, а на главата ти са се изсипали ц€ла орда чомпели или даже льохуми, пък после Ц ходи се оправ€й. јма на Ц стават такива работи. ≈дин път даже и на мен се случи. ѕосле каква стана т€, направо не е за разправ€не. “о не пречи да се пробвам, де... ей тъй, както сме си седнали на по чашка. Ѕеше през л€тото след она€ зима, дето се задържа чак до май и беше толкова зла, че даже вълците н€маха сили да ви€т от студ. јма вие сте млади още, от Тде ще € помните Ц то си беше отдавна. “огава и аз б€х млад, строен, силен, момичетата само се озъртаха след мен и се кикотеха в шепи, като минавах под прозорците им.  о€то и да пожелаех, мо€ беше. ≈х, какви времена б€ха само! Ќе помн€ вече какво ме отведе тогава в √обра, но тъкмо там разбрах за състезанието. Ѕеше обедно време, слънцето напичаше тъй €дно, че по каменните плочи на градски€ площад направо не се стъпваше с боси крака. ѕък моите б€ха точно такива. Ѕ€х останал без пукната пара Ц вечерта б€х проиграл последните си грошове на порга Ц тогава играехме от онази, с трите зара с ликовете на шестимата богове на вс€ка страните си... Ўл€ех се безцелно из градски€ пазар и се озъртах от ко€ серги€ мога да забърша нещичко... тъй де, и злополучните комарджии тр€бва нещо да €дат. ѕазарът беше дълъг Ц първите сергии б€ха току до портата на двореца на велики€ дормин, минаваха в две спретнати редички по пазарната улица, после покрай ц€лата стена на вътрешната крепост и свършваха чак на шестоъгълни€ храмов площад. јко н€кой ден идете в √обра, непременно вижте площада Ц от бл€съка на позлатените му плочи ще ви забол€т очите, а кулите на шестте храма са толкова високи, че над т€х даже птиците не могат да прелет€т. » всеки храм е от различен камък, но най-внушителни са двата храма-близнаци - този на √оден създател€ е от сив гранит от мармозейските планини, а току до него се издига храмът на “ерина майката - цели€ от розов пармски мрамор. —тените им се сливат в общ вход с масивна арка. ћалко по-натам е храмът на  ситската дева ... да, да отвл€кох се. јма от мен да знаете Ц никога кракът ви да не стъпва върху позлатата на плочите на храмови€ площад, освен ако не искате да свършите с глава, набучена на кол пред двореца на дормина. „е как защо, толкоз злато е отишло да се позлат€т ти€ плочи, пък вие - да го изтъркате с подметките си. ’ммм, нещо разказвах. јаа, да. ¬ърв€х си аз с палци, затъкнати под колана и се оглеждах невинно. “ъкмо б€х стигнал до заво€, дето пазарската улица се разклон€ва на две. „удех се дали да сви€ по л€вото разклонение, към река ћътил, или да продължа над€сно до кра€ на пазара, когато вид€х стареца с грънците. явно му беше дотегнало да кисне сам-самичък насред почти пусти€ пазар в обедната жега и беше взел да товари стоката си на грубовата дъсчена количка. ќчите ми се заковаха върху апетитно издутата кеси€, дето висеше от колана му.  ато го наближих съвсем, забавих ход. ”ж небрежно се препънах в незабележима неравност върху иначе гледките каменни плочи и се стоварих право върху количката с писани грънци. „ух под себе си пукот на трошащо се дърво, почти на момента заглушен от тр€съка на писаните грънци, които се търкулваха от количката и се разбиваха звучно. - ’ил€ди извинени€, уважаеми! Ц понечих да се надигна и пак се строполих на зем€та. ѕрихванах се с едната ръка за стареца, после се изправих и се поизтупах от прахта. ¬ това време откачих кеси€та от колана на онзи и тихичко € пуснах във войнишката мешка, ко€то всъщност съдържаше ц€лото ми имущество. Ц ўе ви заплат€ стоката, всичките грънци до един! —тарецът обаче не седна да се вайка за съсипаната си стока, както би сторил всеки пор€дъчен търговец на негово м€сто, ами се поизправи и опъна рамене. јз пък вид€х, че не е никакъв старец. - јрестуван си в името на дормина! Ц ревна той и измъкна изпод широката си роба дълго стражарско острие, една от они€ тънки саби, дето ръжд€сват и се нащърбват още на втората си година. ≈й тогава тр€бваше да го нападна, пък после да побегна към ћътил и да се скри€ под тъмните и води, далеч от очите на всеки преследвач. ќбаче се поколебах, за пръв и последен път в живота си. ѕопипах се по кръста, където тр€бваше да е в€рната ми саб€, ама бързо се сетих, че и не€ б€х проиграл. ƒано шест пъти да се стовари гневът на всеки от шестте богове върху онзи, дето е измисли поргата! ѕреглътнах тежко и облизах изпръхналите си устни. ќчите ми б€ха вперени в саб€та на стражар€.  алпава, калпава, ама саб€, пък аз какво? — едни голи мускули и дебелата ми кратуна срещу студена стомана... неее. ќбърнах се и рекох да побегна назад по пазарската улица право към двореца на дормина. Ќо още докато се извъртах, вече знаех, че та€ н€ма да € бъде Ц чух зад себе си тропот на тежки ботуши, крайно неудобни в това жежко време. Ќещо ме халоса силно по главата и краката ми се подкосиха, а пред очите ми падна черна пелена. 2. ќх, застигна ме и мене старостта. Ћесно се разсейвам. яааа ти, момче, викни ми още един бокал от това киселото вино да си събера мислите. “ака е то, като си спомн€ за тъмницата и ми изсъхва гърлото. ƒа, помн€ ги влажните подземи€ на √обра, с€каш беше вчера. ≈, аз не сто€х дълго, но при все това знам вс€ко ъгълче... ¬същност както вл€зох, така и изл€зох, даже и една нощ не прекарах там. «а състезанието питаш? „акай, ще стигнем и дотам, само не ме прекъсвай вече, че още помн€ как да върт€ саб€та по-добре от всеки младок като теб. ќтворих бавно очи и усетих как главата ми се разцепва като презр€ла дин€. ѕопипах € с ръце и открих на тила си огромна влажна цицина. ѕри докосването изревах от болка. ќгледах се наоколо, ама нали знаете, отвътре всички тъмници си приличат Ц нищо не можеш да видиш. Ќали затуй са тъмници.  или€та ми беше т€сна Ц има-н€ма четри крачки дълга и две широка. Ќадигнах се да седна и се заослушвах. ќтн€къде се чуваха приглушени стенани€, също и пл€сък на вода. »зправих се и нова вълна болка зал€ главата ми. —томахът ми се надигна. ƒобре, че беше празен Ц от Сде пари за храна? ќпр€х се на стената, докато ми попремине. “очно до мен беше мъничкото зарешетено със здрави стоманени пръти прозорче. ’ванах се за решетките и се надигнах да погледна, но навън беше толкова тъмно, колкото и вътре. ¬ лицето ме удари спарена смрад, а до слуха ми достигна тихо плискане на лениви вълни. ћътил. –еката влизаше в града при северните порти, течеше през квартала на зана€тчиите, после изчезваше в подземен канал под стената на вътрешната крепост и излизаше чак при южната порта. «ад мен се чу зловещо скърцане и обкованата с поръжд€сала от влагата стомана дъбова врата се залюл€ на пантите си и се отвори с тр€сък. Ќа м€стото, на което лежах допреди момент, се плисна ц€ло ведро поми€. »ли може би нощното гърне на н€кой от пазачите? “ака и не разбрах. ѕрез вратата се опитаха да преминат едновременно двама едри стражари, облечени в позагубили бл€съка сребристи нагръдници и избелели наметала, сбутаха се, после едини€т отстъпи, а други€т изрева: - —тавай, мизернико! —ъдебни€т пристав е дошъл да ти прочете присъдата! явно в коридора на тъмницата имаше още н€кого, защото чух покашл€не, а после н€кой започна неуверено да чете: - ћорилай ѕонтеро, в името на  рестон, велик дормин на ƒаруби€ и херцог на √обра, си осъден на смърт чрез изкормване. ѕрисъдата да се изпълни като жертвоприношение в чест на »нра тъмни€. ўе бъдеш предаден на храмовите жреци ... Ќе чух повече. “ози път инстинктите ми се задействаха преди мисълта и се хвърлих напред. ”сп€х да събор€ едини€ стражар върху други€, но двамата запречиха изхода. ѕонечих да ги прескоча, но ме хвана за колана и р€зко ме дръпна назад. ѕаднах назад и се подхлъзнах на мокри€ каменен под. ѕреди още да се опомн€, вратата се захлопна и в коридора отекнаха приглушени от дебелото дърво стъпки. јбе какво да ви разправ€м, ако никога не сте виждали смъртта в лицето, тъй или иначе н€ма да ме разберете. —лед туй ц€лата нощ (поне си мисл€, че беше нощ) крачих напред-назад из кили€та и напъвах оглуп€лата си кратуна, току виж измислила как да се измъкна. –аз-два към вратата, после завъртане на пети, както прав€т гвардейците на дормина и раз-два към прозорчето. Ќо не би Ц нищо не измъдрих, само дето главоболието ме пипна и не ме пусна чак докато дойдоха да ме отведат. ѕраво ви казвам, като се отвори пак вратата, толкоз ме беше страх, че само се свих в ъгъла и не помръднах. —мейте се, смейте се, току виж доживели сте н€кой ден да видите какво е да знаеш кога ще умреш. ќчите ми вече б€ха попривикнали към тъмнината, а и отн€къде се процеждаше мъждива сивкава светлина, предвестник на мрачно утро, тъй че виждах как вратата се отмества бавно. Ќо вместо в кили€та да нахълтат стражарите и да ме отведат за последната ми разходка, в черни€ процеп между врата и гранитната стена се показа рошава глава. —лед не€ се провр€ ниско, трътлесто т€ло. „овекът държеше в ръка пращ€ща факла. ¬гледах се в чертите му Ц не беше лесно човек да откъсне поглед от такава мутра. √рамаден нос с формата на картоф заемаше половината му лице, а дебелите устни допълваха картинката. јко прибавите към това и две почти пълни редички почернели зъби, оголени в нещо средно между усмивка и озъбване, ще можете да си представите онзи јлбюТл, когото вид€х тогава в гобрийската тъмница. ќтдръпнах се още назад, с€каш можех да отмест€ каменната стена с гърба си. √розното човече пристъпи напред и доближи факлата до лицето ми. ¬ другата му ръка подрънкваше огромна връзка ключове. ѕосле започна да ме оглежда и измърмори под носа си нещо, което ми прозвуча като: - ћмммм-да, тоз катТ че ли става. ћа шТго вземе јлбюТл, шТго вземе. јз лека полека се поокопитвах и взех да съобраз€вам н€кои неща. Ќапример че човечето е само. » тъй, както се б€х свил в ъгъла, опр€х гръб о стената, изпънах крака напред и го ритнах в с все сила в гърдите. ѕо-точно опитах се, защото когато краката ми се опънаха, јлбюТл не беше вече там, а аз се стоварих тежко по гръб. - Ќ€ма да го бъде туй, уважаеми. » да сриташ јлбюТл в топките, н€ма да те огрее да се измъкнеш и туйто. јко искаш да преживееш ден€, слушай кТво имам да ти река. ѕодземната тъмница на дормина не беше м€сто, на което смъртник да вземе да спори с н€кой, дето има ключове в ръцете и знае как да излезе навън. ќсобено когато онзи с ключовете е надвесен на теб, а ти се гърчиш от болка, щото си се проснал право на корави€ под. -  азвай, дано »нра да те прибере по-скоро! Ц изграчих. јлбюТл се ухили широко, а може и да се озъби Ц и до днес не знам кое от двете. - ћммм-да, май ти дойде акъла в коравата баборска глава. ’ич не ми се щеше да пов€рвам на ушите си. - ќтТде знаеш, че съм бабор?!? Ц ревнах. ѕитате какво е бабор? ƒиво и свирепо племе сме ние, баборите. ∆ивеем в планините по източната граница и тормозим керваните, що пътуват през проходите към Ѕамбри€. Ќе сте чували за такова страшно племе? ћи тъй ще да е. Ќе сме свирепо племе, мирни скотовъдци сме. ѕастири сме и кози гледаме, щото по они€ чукари на изток нищо друго не можТ оцел€. “а затуй по онова време хич не ми се щеше да зна€т хората, че съм бабор. - ћи то не е трудно - с таз къдрава косица и б€ла кат мл€ко кожа. ѕък и ей тука всичко си пише. Ц јлбюТл затъкна връзката с ключовете под по€са си и измъкна от там пергаментов свитък, в който разпознах пропуска си за √обра. - ƒай ми веднага това! “ой обаче се отдръпна назад, разви свитъка и зачете: - Ќасто€щи€т пропуск се издава на ћорилай ѕонтеро от ћерана, за да послужи пред градските власти на √обра. ѕриносител€т има право да вкара в √обра и да продаде до петнайсет кози, като след това заплати дължими€ данък на община ћерана. ѕодпис: √идерой ћантаро, префект на ћерана. Ц јлбюТл нави пропуска и ми го подаде Ц ѕродаде, значи, на тати козите, пък после пропи париците, а? »ли по жени ги профука? Ќаведох глава към гърдите си. ƒребни€т тлъст негодник беше доста проницателен. - ¬иж сега какво ще ти каже јлбюТл, ћори. ЎТта измъкна от тук, ама шТискам една дребна услуга. —лушах го внимателно, без да продумвам. - Ѕорец ми требе, борец. Ќ€кой здрав кат горски чомпел и почти толкова умен. Ўшшшт, трай си сега. «нам ви аз вас баборите, борбата ви е в кръвта. »змъквам те от тук, ти се бориш за мен, после си делим паричките от наградата, пък ти си отиваш при тати да гониш козите по чукарите. ћммм?  Тво шТми речеш? “о€ ми предлагаше да се бор€, че и пари да взема за това? јми аз нали тъкмо с борба б€х израсъл Ц вс€ка зима на празника на √рибо шесторъки€ си организирахме състезани€ на селски€ площад в ћерана. ≈еееххх, какъв празник беше - само за то€ един ден в годината ћерана заприличваше на град, с€каш даже схлупените и колиби се поизправ€ха, целите закичени с нанизи от изсушени цвет€. ѕосле префекта даваше за награда коза на победител€, ама най-гол€мата награда б€ха погледите и усмивките на момичетата. ѕредната година даже аз б€х победител. “ъй де, накра€ ќморай, сина на ковача, ме тръшна, ама то си беше жив късмет, чумата да го отнесе дано! - ћи да се бор€, що да не се бор€? јлбюТл се ухили още по-широко Ц огромната му крива уста с€каш се простираше от едното му ухо до другото. - ’а така те искам! ѕосле се врътна и се изниза през вратата. јз се надигнах и забързах подир него. ѕоведе ме по един с€каш безкраен коридор. ѕокрай нас се ред€ха кили€ след кили€ и колкото по-дълго върв€хме, толкова по-изоставени изглеждаха подземи€та. ¬ратите на килиите се разпадаха Ц на н€кои им беше останал само метални€ обков, който висеше немощно на пантите. —лед още н€колко заво€ и незнам си колко подминати разклонени€, водачът ми р€зко се закова пред мен. - Ўшшшт, тихо! √ък да не си казал! Ц јлбюТл се притисна в стената. јз реших да стор€ същото и затаих дъх. ѕо едно време н€къде зад нас се чу тропот от стъпки и мъжки см€х, после всичко утихна отново. - ћърдай по-живичко! «атътрих се отново след него, ама то€ път внимавах да не вдигам шум. Ќе мина много време, когато в далечината дочух тихичко плискане на вода. ѕосле коридорът, по който върв€хме, се разшири и свърши ненадейно пред широк канал. “ъмната вода лъщеше като мас на светлината на факлата, а отсрещната стена едва се виждаше. јлбюТл отново спр€. - “ук ще почакаме малко. »скаше ми се да го попитам какво ще чакаме, но усп€х да овладе€ любопитството си Ц тъй или иначе скоро щ€х да разбера. “ъкмо вече едва удържах гол€мата си уста затворена, когато от мрака тихо изплува тъмни€ силует на малка дървена лодка и спр€ пред нас. «агледах € стъписан Ц лодката беше съвсем празна. јлбюТл като че се досети за объркването ми: -  акво, не си ли виждал мермийска лодка? “амошните магьосници втъкават маги€та още преди дърварите да отсекат дървото... јма къде ще си виждал, селско момче си ти. —къпичко ми излезе, ама върши добра работа... ядосан, че толкова €вно ми е проличало стъписването, аз го побутнах напред. - ’айде, стига си дрънкал, че имаме работа да вършим! “ой изръмжа нещо и скочи в лодката, а аз побързах да го последвам. Ќа пръв поглед лодчицата изглеждаше като продънено корито, от они€, в които момичетата киснат прането, преди да го изплакнат в бързеите на рекичката, ко€то тече покрай ћерана.  орито, корито, ама не потъна дори и пед€ повече с двама мъже на борда. јлбюТл се приведе към носа на лодката и прошепна нещо, а т€ се отлепи плавно от каменни€ кей и с леко поклащане се понесе срещу ленивото течение на канала. ƒълго ли пътувахме, кратко ли, вече не помн€ Ц под зем€та всичко изглежда едно и също. ѕо едно време стигнахме до дупка в стената на канала. Ќе, не беше дупка, а началото на нов тунел, този път обаче наклонен нагоре - на н€колко крачки от отвора дъното на тунела се издигаше достатъчно, за да преодолее водната повърхност и да се превърне в под. - “ук слизаме. - јлбюТл скочи в мътната вода, избута лодката, докато килът и остърга дъното под нас и ме подкани Ц —лизай, слизай, кТво чакаш, мммм? ѕрехвърлих крак през борда и джапнах в хладката вода. —мъкнах се от лодката и помогнах на спътника си да избута лодката на сухо. - Ќ€кой път на пролет, като вали много, водата се вдига чак до нивото на улицата и тр€бва да си прибирам лодката на сухо. јма сега н€ма нужда, тук си е добре. јлбюТл взе вече догар€щата факла и се заклатушка нагоре по коридора. ѕоследвах го в€ло Ц краката вече едва ме държаха, а не б€х €л нищичко повече от денонощи€. 3. »скате да чуете за борбата? Ќе ви се слуша за тъмни коридори и влажни подземи€? ’убаво, хубаво, само да разквас€ устни и продължавам. ƒомът на јлбюТл беше също като собственика си Ц къщурка на един кат, не, по-право барачка, вътре Ц два сламеника, малко огнище и сандък. ƒа, и нощно гърне, закъде без нощно гърне. “олкоз. Ќ€маше ни дрешник, ни скрин, нито пък черга. ѕросто дъсчен под. ѕомн€ добре вс€ка жилка по излъсканите от босите крака на обитател€ си дъски Ц все пак изкарах в та€ дупка почти седмица. Ќ€ма да ви разказвам подробно как лежах на пълни€ с едри като майски бръмбари дървеници сламеник, почивах по ц€л ден, за да Усбера силици за борбата на живота миФ, както казваше јлбюТл. Ќе смеех да си покажа носа навън, да не би да ме пипнат Ц не е лесно да си бивш козар със смъртна присъда, ама, да ви кажа, с времето се свиква. “ъй или иначе най-ужасни б€ха вечерите, когато ми се налагаше да слушам до безкрай разказите на јлбюТл. ¬сички б€ха свързани... да, точно така, с неговата скромна персона. Ќаучих, че макар да н€мал официална длъжност, пазачите на тъмниците му позвол€вали да се грижи за труповете на умрелите долу нещастници срещу всичко, което успеел да открие в дрехите им. –азбрах още, че спечелил мо€ пропуск на порга и се спазарил с пазачите да закъсне€т малко с отвеждането ми в храма на »нра срещу опрощаване на дълга им.  аква ирони€ Ц поргата ме вкара в това, пък после т€ ме измъкна. “ъй се изтърколиха н€колко скучни дни и още по-скучни вечери, докато един мързелив следобед јлбюТл не влет€ запъхт€н в бараката: - —тавай, тръгваме! ƒнес е състезанието! јз се понадигнах лениво. - „акай, чакай. јми аз не съм тренирал. ƒомакинът ми обаче €вно не ме слушаше. - ’айде, не бива да закъсн€ваме, че ще ни откъснат главите! »рдоил каза, че му тр€бва още един борец и ще стане страшно, ако не се €вим! Ќ€мах никаква представа кой е »рдоил, но само поклатих важно глава. ¬ече б€х на€сно, че јлбюТл ме възприема не като човек, а като най-добрата инвестици€, ко€то н€кога е правил. - ѕо-спокойно, тръгваме. јко знаех колко е различна борбата в √обра от онова почти при€телско боричкане на скучаещи козарчета, хич н€маше и да съм толкоз спокоен. јма на, вече се б€х набутал и с двата крака и н€маше измъкване. Ќадигнах се от сламеника, пооправих препаската на кръста си, опънах посхванатите си рамене, протегнах се, като едва не докоснах тавана на стаичката с върховете на пръстите си и чак тогава обърнах внимание на пухт€щи€ около мен јлбюТл. - ’айде, води ме. ¬ този късен следобед жегата вече беше поотпуснала хватката си и по тесните, прашни улички в най-бедната част на града, точно над зана€тчийски€ квартал, цареше истински хаос Ц шарената навалица от блъскащи се един в друг хора изглеждаше като непроходима гора, но току се по€в€ваше по н€ко€ каруца, теглена € от муле, € от н€кой дръглив скопец и тълпата се разтвар€ше като по команда, за да и стори път. ќтначало гледах да се държа в с€нката на прихлупените съборетини от двете страни на уличката, но јлбюТл ме успокои: - Ќе се плаши, тук не е стъпвал стражарски крак от времето на велики€ дормин ƒекир насам. ѕоотпуснах се и тръгнах по-спокойно, но все пак останах нащрек и оглеждах внимателно хората около нас. ј имаше какво да се види Ц тук мернеш тъмнокож мараец, там пък Ц шарено понтийско наметало, покриващо собственика си от глава до пети. Ќасмалко да изгуб€ водача си, когато той свърна внезапно в незабележимата пролука между две дъсчени съборетини. ѕоследвах го бързо, като се стараех да изглеждам с€каш знам къде точно отивам.  ато го застигнах, јлбюТл беше спр€л пред невзрачна на вид врата. - ’айде, н€ма да кисна тук да те чакам ц€л ден! ѕогледнах го смръщено, но не му отвърнах. “ой почука бързо три пъти по вратата, после изчака и почука още три пъти, този път малко по-бавно. ¬ече си мислех, че сме се разхождали напразно, когато вратата със скърцане се открехна и дрезгав глас за€ви: - ¬лизайте. јлбюТл се мушна бързо, а аз го последвах. ¬ътре ме завари странна картинка. ћургав, висок почти колкото мен мъж с черна превръзка, който €вно ни беше отворил, държеше с две ръце јлбюТл за гушата. -  ак смееш да идваш тук, чомпел космат! ƒребното човече се опитваше да каже нещо, но не му стигаше въздух и само хриптеше неразбираемо. Ѕез да се колеба€, се пресегнах покрай главата на јлбюТл и стиснах мъжа за китките. ѕо онова време хватката ми беше жел€зна Ц как върт€х гегата само, никой не можеше да ми излезе насреща. ќнзи изстена и отпусна гърлото на мо€ човек. - „акай, ‘ордо, пусни ме! ¬од€ мо€ борец да участва в състезанието! ‘ордо с неохота пусна јлбюТл, а аз го оставих да издърпа ръцете си от моите. - “ук съм с позволението на »рдоил. ћъжът кимна отсечено и ни посочи т€сното коридорче. “ръгнахме навътре и аз разтворих очи от почуда. —лед н€колко крачки коридорчето зави и очите ми зърнаха нещо, което хич не очаквах да вид€ точно там. ѕодът вече не беше от утъпкана глина, а бе застлан с червен плюшен килим. ¬ърху лакираните ламперии по стените вис€ха чудни гоблени Ц такива не б€х виждал никога през живота си. Ќа т€х б€ха избродирани сцени от живота на боговете Ц вид€х как от любовта на √оден създател€ и “ерина майката се ражда зем€та, вид€х как »нра тъмни€ прелъст€ва “ерина, за да се роди от този съюз непорочната, но загадъчна  ситска дева. ћъждивите факли б€ха отстъпили м€стото си на свещи от най-фин восък, които гор€ха в посребрените си свещници, окачени между гоблените. «аз€пан по стените, не забел€зах кога јлбюТл е спр€л. Ѕлъснах се в него, а той изръмжа: - ѕо-полека, дърво такова планинско! «астанах до него и посегнах към тапицираната с кожа врата пред нас. јлбюТл ненадейно се пресегна и с р€зко движение ме пл€сна през ръката. - «а там още ти е рано. ѕосле отметна встрани един от чудните гоблени и зад него се откри едва забележима вратичка. Ќ€маше и помен от брава, затова пък още преди н€кой от нас да почука, вратата се отвори и аз з€пнах от почуда Ц само на една протегната ръка от мен стоеше най-прекарасното момиче, което мъжки поглед н€кога е съзирал. Ѕеше висока почти колкото мен, но приликите помежду ни свършваха дотук Ц кожата и беше тъмна като абанос и гладка като стъкло... какво е стъкло ли? ≈, все ще видите н€кой ден Ц прав€т го бамбрийските майстори, хич не знам как... јбе кТво да ви разправ€м, много е гладко - като кожа на девица. “а значи стоеше пред мен онази ми ти хубавица с тъмна кожа и очи като гръксински маслини само по една препаска на кръста. ѕраво да ви кажа, езика си глътнах Ц ами те сочните и гърди почти ме докосваха, зърната им едни такива кафеви и щръкнали право към мен, а бедрата Ц пищни и заоблени като стълбовете на площада в ћармари€. ћигом се влюбих до уши в не€, казвам ви! Ѕ€х готови всичко да дам, само за да € докосна! —то€ си аз там, изпружен насред коридора като козарска гега, а јлбюТл ме побутва с лакет: - ’айде, хайде, после ще з€паш, сега имаме работа за вършене. ѕосле се захили лукаво - “аз девица е награда за победител€. ѕокрай стоте златни рунди, де. ѕреглътнах с мъка, а момичето се отмести от врата и без да каже дума, влезе навътре. ѕъхнах се след не€. ѕомещението, в което се озовах, беше само н€колко крачки широко. ѕо средата му имаше дървен нар, застлан с кожено покривало. јлбюТл ме бутна натам: - Ћ€гай тука да те намаже с мас. Ќе знаех защо тр€бва да ме маже с мас, но с готовност се подчиних. Ћегнах по гръб и се опънах, а девицата извади отн€къде малко гърненце с черна ароматна мас и с ловки движени€ започна да € размазва по гърдите и корема ми. ѕосле продължи надолу по бедрата и прасците. Ѕеше ужасно сръчна за девица. “олкова сръчна, та насмалко не посегнах да € сграбча в об€ти€та си още там. ¬зе да ми просветва: - ≈й, јлбюТл, ако та€ е девица, аз съм космат льохум! - ≈, знаеш как е Ц в наши дни трудно се намират истински девици. јма € бива, не можТ отрече! Ќа това н€мах какво да отвърна, затова си замълчах и оставих момичето да ме намаже на спокойствие. ѕо едно време јлбюТл изтърси: - Ќе ще да си толкоз червен само от маста, а? јз не можех да откъсна очи от момичето, направо € изпивах с поглед. явно ми е проличало по б€лата кожа, щом и дебеланкото беше забел€зал. “€ привърши с мазането, а јлбюТл каза: - ’айде, време е! ѕосле ме побутна към вратата в дъното на помещението. јз се затътрих с неохота натам Ц хич не ми се щеше да остав€ красавицата заради н€каква си борба. “окова б€х хлътнал по не€, нищо, че още и дума не си б€хме разменили с не€. Ќо май н€мах гол€м избор. “ъй или иначе скоро си имах други грижи Ц јлбюТл отвори вратата и върху ми се изспипа неверо€тна вр€ва. ѕристъпих плахо напред и сърцето ми прескочи Ц намирах се в негол€ма зала, осветена от н€колко кристални полилеи, окачени на сводести€ таван. ¬ средата имаше квадратна клетка с масивни железни решетки, а до не€ Ц н€колко реда пейки, заети от развълнувани зрители. ѕо-назад сто€ха правосто€щи, които вдигаха адски шум, прехвърл€ха си залози от ръка на ръка и се блъзкаха като обезумели един в друг, като не прощаваха и на нас€далите по пейките. ќт м€стото, на което сто€х, до едната от двете врати на клетката водеше нисък тунел от огънати железни пръти. “олкова нисък, че тр€бваше да застана на четири крака, за да пропълз€ през него. јлбюТл отново ме побутна и каза: - ’айде, твой ред е! јз коленичих и запълз€х към клетката. ¬ това време в центъра и застана възрастен мъж с огромни мустаци, наметало, извезано с разноцветни скъпоценни камъни (тогава ми се сториха скъпоценни, сега си мисл€, че може да б€ха и стъкълца) и помпозна шапка на главата и се провикна с учудващо силен глас: - ѕредстав€м ви човека-зв€р от ледените планини на Ѕамбри€, неверо€тни€ ћоооооооорилай «вездоброеца! ƒоста по-късно разбрах защо ме е нарекъл така Ц беше ми първа борба. Ќе се сещате още? Ћежа по гръб, з€пам небето и бро€ звездите... Ќо тогава ми хареса Ц почувствах се ужасно важен Ц до вчера б€х селско козарче, а сега - ћорилай «вездоброеца. » тази извис€ваща се нагоре интонаци€ - ей така, ћооооооорилай «вездоброеца. ¬ече не чувствах унижението от това да пълз€ на четири крака пред многолюдната тълпа. ƒостигнах целта си и се изправих насред клетката. ѕубликата зашум€ още повече. ¬дигнах ръце високо във въздуха и се завърт€х. ѕосрещнаха ме с възторжени възгласи. „е как иначе, б€х висок и широкоплещест, а кожата ми лъщеше на светлината от безбройните свещи по полилеите като тиган на месечина. Ќо €вно възгласите не са били само за мен, защото точно в този момент човекът със смешната шапка изрева: - ј ето го и сами€т победител от миналогодишни€ турнир в ћондина, легендарни€т  оооооообриан  окалотрошача! ћай точно това беше моментът, в който за пръв път през тъпата ми кратуна премина мисълта, че може и да съм сгрешил, като съм се хванал на въдицата на јлбюТл. ѕреди да се усет€, до мен стоеше огромен мъжага, поне с една глава по-висок от мен и двойно по-широк. Ќ€къде под ц€лата та€ маса сигурно имаше и мускули, но на пръв поглед онзи изглеждаше като лоена топка, покрита тук-там с туфички черни къдрави косми. “ълпата ревна като обезум€ла, а човекът с наметалото се приближи до нас и заговори високо, опитвайки се да надвика глъчката: - «наете правилата Ц позволено е всичко. Ѕорите се, докато едини€т от вас не умре или »рдоил не об€ви победител. ѕотръпнах неволно Ц това н€маше да е никаква борба, ами жива касапница, бой до смърт. - –ъкувайте се.  обриан  окалотрошача пое ръката ми в огромната си десница, приведе се към мен и ми прошепна едва чуто: - ЎТта скъсам! ’ич не ми тр€бваше да му отвръщам, ама се присетих за девицата и нещо ме прихвана, та се изцепих: - “и ли бе, лоена буцо гнусна?  ато свърша с тебе, ще си направ€ от топките ти талисман против уроки! ќнзи изръмжа и ме блъсна назад. ≈два не паднах по гръб. ќгледах се, но човекът с мустаците вече не беше в клетката. „ух метално изтракване Ц решетките пред двата изхода б€ха спуснати. ƒебелакът се втурна към мен, но аз направих крачка встрани, извърт€х се и го ударих в гърба с две ръце. “ой се блъсна тежко в решетката и замр€ за момент. ѕомислих, че битката е приключила и се приближих, за да го довърша. ’ич не ми и тр€бваше Ц  окалотрошача се обърна р€зко. ”сп€х само да си помисл€, че дебелите хора не могат да се движат така бързо, преди грамадните му ръчища да се сключат зад гърба ми. ѕоех си дъх, само за да чу€ със собствените си уши как стоманената хватка на противника ми го изкарва със свистене от дробовете ми. ƒосетих се много болезнено, че прозвището  окалотрошача хич не е случайно. ќпитах се да го ритна в слабините, но не можах да повдигна кол€ното си дотам Ц беше затиснато между мощните му бедра. –ъцете си дори не можех да помръдна. ќставаше ми само едно Ц използвах коравата си овчарска глава и го фраснах здраво с чело. ”дарът ми попадна точно над веждата му и отвори гадна аркада, дълга почти два амра.  ръвта шурна като река, но  обриан не отпусна хватката си. ¬ече чувах как ребрата ми пукат. √ръбакът ми полека се изгъваше назад и аз не можех нищо да направ€. ќпитах се да се извърт€. ќтначало не се получи, но после усетих, че мазната ми кожа лекичко се прихлъзва. Ѕлагословена да е  ситската дева за маста на девицата, пък макар и да не беше съвсем истинска девица! ќтблъснах се р€зко нагоре с крака, а после прилекнах. „у се шл€пащ звук и аз с облекчение си поех въздух с пълни гърди. “ози наситен с потта на  окалотрошача и смрадта на стотиците з€пачи насред л€тната жега въздух ми се стори най-ароматното нещо в цели€ ми мизерен живот!  акто б€х на колене пред  обриан, му нанесох силен удар в слабините. “ой изрева от болка и се хвана с ръце за препаската, по-точно за онова под не€. »зправих се и се дръпнах назад. –еших повече да не го подцен€вам и постъпих мъдро Ц точно в то€ момент той отново се пресегна към м€стото, на което б€х сто€л допреди миг. «апочнахме да обикал€ме из клетката и да се дебнем.  ръвта от разцепената му вежда шуртеше право в очите на  окалотрошача и му пречеше да вижда. “ой се опита да € избърше с ръка, но безуспешно. »зползвах това и го ритнах силно в леви€ бъбрек. “ой се присви, но после бързо се изправи. ќпитах пак същото, само че от другата страна. “ози път той се пресегна и хвана крака ми. Ѕ€х подготвен за това и се претърколих назад, като го повл€кох със себе си. “ой пусна крака ми, за да се подпре с ръце на пода и тупна тежко по корем. —кочих на крака и го изритах в главата, точно в слепоочието, после още веднъж и още веднъж... и не спр€х да го ритам, докато не усетих, че н€кой ме дърпа назад и ми крещи: - —тига, стига, то€ пукна вече! Ѕеше јлбюТл и добре, че го разпознах бързо, щото и той щеше да си го отнесе. ќтначало думите му не стигнаха до съзнанието ми, ала скоро се отпуснах и го оставих да ме отведе. ÷ели€т треперех и тр€бваше да напр€гам ц€лата си вол€, за да слагам крак пред крак. Ќ€как се довл€кох до стаичката с корави€ нар. ќчаквах моето момиче пак да дойде Ц ако не да € докосна, поне да спра поглед върху прелестите и още веднъж. Ќо в стаичката н€маше никакво момиче. ƒо вратата стоеше на пръв поглед невзрачен мъж Ц слаб, среден на ръст и с тъмна, €вно бо€дисана коса, той можеше да е на вс€ка възраст. Ѕеше облечен в черен панталон със златни ширити и фина бродирана риза. ѕо нежните му ръце н€маше ни един пръстен. Ќеволно срещнах погледа му и едва усп€х да го откъсна Ц студените му и пресметливи очи с€каш ме погълнаха. - «начи все пак умееш да се биеш, нищо, че си просто козарче. ’ич не ми беше до приказки. - Ќа теб пък кТво ти влиза в работата? јлбюТл ме сръчка в ребрата и ми прошепна: - ¬нимавай кТви ги плещиш, тТва е »рдоил. ѕък ти ей сегичка утрепа негови€ борец. »рдоил €вно не беше сърдит задето го б€х лишил от шампиона му. - «наеш ли, харесваш ми, нищо, че загубих пари заради теб. ћоже и да си тръгнеш жив от тук, че и по-богат, ако ми помогнеш да си ги върна. Ќещата май ставаха сериозни, обаче наместо в размътетени€ ми мозък да забие предупредителна камбана, се загнезди гадно любопитство. - » как ще стане та€ работа? ћъжът се усмихна и показа два реда бели като сн€г равни зъби. - ўе ти уред€ да се биеш направо на финала, а ти ще го спечелиш вместо онзи нещастник  обриан. ўе го спечелиш и ще си тръгнеш от тук богат. - » как ще ида направо на финала? ”смивката на »рдоил стана още по-широка. - —тават разни неща, борци падат по стълбите или гинат ненадейно от незнайна болест. “и имай грижата да не загубиш, другото остави на мен. Ќе можеше да ми се случи нищо по-страшно от  окалотрошача, та затова про€вих завидна смелост: - Ћесна работа, гледай само да не ме измамиш, че тогава... ќбаче имам и аз едно условие. ќнова момиче... дето ме намаза... искам € само за мен. »нак повече н€ма да вдигна ръка да се би€ за нищо на света. ”сетих как јлбюТл €ростно ме дърпа за ръката, но не ми пукаше. “огава той ме прекъсна: - ƒобре, уважаеми, момчето е съгласно. »рдоил с€каш не го чу. ќбърна се и излезе. Ќо преди да излезе, каза нещо, от което ми настръхнаха косите... о, да, по онова време б€ха все още на главата ми. - ћомичето принадлежи на ћракобесника. јко го победиш, твое е, но преди да се радваш, накарай канални€ плъх да ти об€сни кой е ћракобесника - поне да знаеш какво те чака. Ћегнах на нара, ала думите му още дълго не изл€зоха от главата ми. 3. ≈то, даже и вие знаете кой е ћракобесника. ƒа, за същи€ онзи ћракобесник иде реч. “ой не бил борец, ами прочут чомпелски главатар? јми да, така си е. јма преди туй беше борец и то какъв. » аз не б€х за изхвърл€не, ама се радвам, че стана тъй, че да не се бор€ с него. јми да, страх ме беше. ¬ие виждали ли сте жив чомпел? —ега ги н€ма по ти€ земи, арми€та ги натири на север в техните си гори тилилейски, ама на времето се подвизаваха наоколо. “ова чомпелът си е живо чудовище, по-грозен е от льохум дори. ћутрата му е една такава космата и мустаката, а тук-там измежду космите се подават зъби. »ма ситни злобни оченца, дето ако те съзрат отблизо, спукана ти е работата. ј пък как само ги кокори, като се €доса... ƒа е висок не е много висок, ама гърдите му са като буре широки, пък за ръчищата да не говорим Ц дълги до зем€та и жилести, целите на възли и буци. Ќа трима мъже едновременно може да надвие с т€х, без да се напъне даже. Ќо най-грозна е зурлата му. »мам тука в торбата една изсушена, не прилича много на истинска, ама на, вижте €. “ъй де, отплеснах се пак. ƒа ви вид€ вас като дойдете на мойте години, дали ще може и една мисъл да ви се задържи в главата. Ћежах си аз на нара, отпуснат като дроб и се опитвах да не мисл€ за ћракобесника, когато вратата тихичко се открехна и в отвора се показа главата на мо€та девица. —кочих като ужилен. “€ постави знак пред устата си: - Ўшшшт, не вдигай шум! ≈дин... мммм, човек иска да говори с теб. √ласът и беше като песен на птица-пролетница, макар и да чух само шепот, почувствах се зама€н като от тежко вино. ќпитах се да звуча нахакан: - я, ама ти си можела да говориш! ј име имаш ли си? “€ поклати глава в жест, който с€каш казваше У“о€ не може ли да не задава тъпи въпросиФ. - «ерина съм аз. ј сега мол€ те, ела с мен Ц н€маме никакво време! ѕонечих да € попитам нещо за умени€та и, обаче се отказах без време Ц имаше н€каква повелителна нотка в гласа и, н€какво усещане за спешност. —танах от нара и тръгнах след не€, като не смеех и за миг да откъсна поглед от прекрасни€ и гръб, за да не изпусна и едничка крачка дори от грациозната и като на сива пантера походка. «ерина ме поведе по коридора с гоблените, после по разклонение, което не б€х зърнал на идване. ћного скоро стигнахме до облечена в кожа врата, ко€то момичето отвори без колебание. ќзовахме се в стаичка-близнак на онази, в ко€то б€х почивал само допреди н€колко мига. »маше обаче една много важна разлика Ц на нара в средата седеше нещо грозно, ниско, космато и зъбато. „омпел! »стински жив чомпел. «агубих ума и дума. «ерина ме побутна нежно. - ’айде, н€ма да те ухапе.  азват му ћракобесника и иска да си поговори с теб. ≈, сега вече изтръпнах цели€ като млад барбун на пролет! ћракобесника седеше пред мен и преспокойно си чоплеше зурлата с един дълъг черен нокът на кра€ на криви€ и чепат показалец. ѕосле вдигна очи към мен и изгрухт€ нещо нечленоразделно. «ерина се зае да превежда: -  азва, че името му не е ћракобесника, а ћТƒжар јлбу ’мамба. —помних си на какво са ме учили.  имнах отсечено. - ћорилай ѕонтерей на ¬ашите услуги! „омпелът грухна още един-два пъти, а «ерина каза с нежни€ си глас: -  аза, че не му пука как се казваш. Ќе иска да те убива там в клетката, затова ще му помогнеш. ѕонечих да възраз€ Ц гордостта ми се обади. ќбаче се спр€х овреме Ц нещо ми подсказваше, че н€мам никакъв шанс срещу чомпела. -  акво иска от мен? ћракобесника се изправи и се приближи до мен, поклащайки се на кривите си крака. ѕотръпнах от изненада Ц очите му б€ха на едно ниво с моите. јко б€хте виждали чомпел, щ€хте да знаете, че те просто не са толкова високи. ќнзи разтвори зъбатата си паст срещу мен, а аз се отрдъпнах неволно Ц смрадта на гнилоч беше невъобразима. - “уебфффа да иссссбега. –азбрах го чудесно. «ерина по€сни: - ћТƒжар тр€бва да се върне при своите Ц задава се война. ј ти ще предизвикаш суматоха тук, за да може той да се измъкне тайно. Ќе можех да си представ€ как см€тат да прекарат този едър грозен чомпел незабел€зано през цели€ град. Ќо това хич не ми влизаше в работата. «наех, че суматоха тъй или иначе ще има Ц »рдоил ми € беше обещал. “ова беше мо€т шанс да стана шампион без да се бор€ повече. —амо тр€бваше да пораздухам още малко нещата. ќбърнах се към «ерина: -  ажи му, че ще стане, както той иска. ћракобесника изръмжа насреща ми: - ‘фффинахи сссстаффа както ассс исссска! ѕосле се врътна и се върна на кушетката, а «ерина започна да масажира с прекрасните си ръце косматите му възлести рамене, което доста ме натъжи, да си кажа право. “е може и да б€ха приключили с мен, ала аз исках да знам още нещо: - «ерина, а с теб какво ще стане? ќтговори ми ћракобесника: - “€ итфффа ссс мен на ссссефффеу! ќставих ги и тръгнах замислен по коридора Ц не можех така лесно да се откажа от «ерина.  огато стигнах до стаичката си, јлбюТл ме чакаше там и кършеше ръце.  ато ме вид€ на вратата, изквича от радост: - ўо шашкаш така јлбюТл? —късах се да те дир€! ’айде, тр€бва да видиш нещо Ц ћракобесника ще се бие! “ръгнах умислен след него.  акво да прав€? ƒа приема предложението на »рдоил и да се изправ€ срещу ћракобесника, за да се опитам да спечел€ «ерина? »ли пък да помогна на чомпела да изб€га, а с него Ц и «ерина, щом такова беше нейното желание? ј може би тр€бваше да си плю€ на петите и да се разкарам от та€ лудница при първа възможност.  огато стигнахме до залата, вече ме болеше главата от мислене. ќставих това за по-късно Ц в клетката щеше да е интересно. ћъжът с мустаците вече беше об€вил първи€ борец, защото вид€х в клетката висок мургав мъж, малко по-нисък от мен, но много по-набит, същинска планина от релефни мускули без нито грам тлъстина по себе си. ћазното му т€ло лъщеше на светлината на свещите, а той се въртеше и се перчеше с мускулите си пред пощур€лата публика Ц току изпъчи гърди и пъхне ръце зад гърба си, после вдигне ръка на нивото на могъщите си рамене, свие юмрук, а бицепсът му изскочи досущ като тиква. —то€х най-отзад, точно до изхода, но чуваш всичко съвсем €сно: - ј сега страшилището от севера, космати€т кошмар на √обра, чомпелът-ренегат, негово величество ћраааааааакобесника!  ато чу това, публиката въздъхна като един човек. ¬сички възгласи престанаха като отр€зани с нож. ќт м€стото си не можех да вид€ как чомпелът минава по тунела към клетката, но само след миг той се изправи насред клетката Ц т€лото му се крепше на мощни като дънери и почти толкова чворести крака, а несъразмерните му ръчища опираха в пода. “ой просто си стоеше там и чакаше, без да прави нищо. Ќе се перчеше и не помръдваше, само чакаше конферансието да напусне клетката. ¬дигнах поглед от него и огледах залата. Ќа първи€ ред, седнали на една от пейките, съзр€х »рдоил, а до него «ерина. “ой се опитваше да € прегърне с ръка през рамото, ала т€ се дръпна р€зко. “очно тогава жел€зната врата на клетката се захлопна с тр€сък. ƒвамата противници започнаха да се дебнат. ѕо-точно мургави€т мъж обикал€ше бавно чомпела, а той само леко се завърташе, така че да гледа към човека, без да помръдва друго, освен стъпалата си. ѕубликата беше притихнала, с€каш никой в залата не смееше да поеме дъх, да не би да изпусне нещо. Ќещата в келтката изведнъж се раздвижиха Ц мъжът направи лъжливо движение в л€во, а после атакува чомпела с л€во кроше. ”дарът беше много тежък и попадна право в челюстта на ћракобесника, а той дори не вдигна ръка, за да се защити. „овекът се окуражи от този успех и му нанесе сери€ удари с двете ръце Ц л€в, после десен прав, отдръване назад, крачка встрани и след това тежък ъпъркът. ѕри последни€ удар чомпелът потръпна с€каш от болка. ћургави€т май реши, че е ударил негови€т час и удвои усили€та си. ¬ече в€рваше, че ще излезе от клетката като победител. јла при една от поредните си серии малко се забави с отдръпването си. ћракобесника само това и чакаше Ц със светкавична бързина вдигна чепатите си ръце и сграбчи противника си под мишниците. Ѕавно, много бавно го повдигна от зем€та, краката на мъжа се отлепиха и заритаха във въздуха. “ой сграбчи чепатите китки на чомпела и се опита да ги разтвори, но не му стигаше сила. »зтръпнах от гледката Ц грамадни€ мъж, който висеше в ръцете на ћракобесника и риташе с крака и хриптеше в безуспешен опит да си поеме дъх. —лед малко лицето му се зачерви и той спр€ да рита. „омпела го пусна на зем€та и точно преди мъжът да се строполи, го подхвана внимателно и го постави да легне на пода. „овекът лежеше като мъртъв и изобщо не помръдна. ћракобесника се изправи, а тълпата отново тихичко зашум€. ¬ този миг »рдоил също скочи на крака от пейката си н прокара ръба на разтворената си длан по гърлото си в красноречив жест към чомпела. “ой обаче само поклати глава и направи жест да му отвор€т клетката. ћъжът с мустаците се доближи и отключи, а »рдоил седна обратно с навъсено изражение. „омпелът излезе от клетката и тръгна към изхода, а «ерина скочи и заситни бързо след него. —то€х точно до вратата, затова минаха на една ръка от мен.  ато се разминахме, дочух чомпела да ми прошепва: - “ой шшшшшТте исссслъшшшше, не му ффф€уффффай! ѕосле ћТджар бутна вратата и продължи с наведена глава. «ерина обаче се поспр€ при мен, понадигна се на пръсти, целуна лекичко по бузата и ми каза нещо, ко€то наклони везните: - ћол€ те, помогни ни! 4. јми да, така съм аз Ц реша ли веднъж нещо, никой не може да ме спре. ћоже да не съм най-мъдри€ сред мъдрите, ама не съм и последен глупак Ц разбрах какво иска да ми каже чомпела. »рдоил щеше да ме използва за поредната жертва на чомпела, забавление за екзалтираната тълпа, чучело... ’ванах јлбюТл за ръката и го повл€кох по коридора към нашата си стаичка.  огато останахме насаме, го попитах направо: - “и нали заложи пари на финаланата борба, а?  азвай на кого заложи! “ой се засм€ несигурно: - Ќа теб, разбира се! „е как иначе! ѕресегнах се, сграбчих го за €ката и го повдигах. - Ќе смей да ме лъжеш! јлбюТл измънка нещо под носа си. Ѕ€х сигурен, че си е опекъл работата Ц ако спечел€, взима наградата, а ако изгуб€ Ц пари от залога. —амо дето не знаех как е заложил Ц не ми се в€рваше н€кой да е взел залог направо от него срещу собствени€ му борец. “ук надушвах заговорче: - »рдоил ти взе парите за залога, нали? » той е заложил срещу мен. јлбюТл кимна отривисто, а аз го пуснах. “ой се срути на пода като чувал с картофи. - —амо тр€бва да загубиш там в клетката. ћракобесника винаги остав€ съперниците си живи, а ако направиш каквот тр€бва, »рдоил ще те пощади, знам си аз! Ќе исках да го слушам повече. ¬реме беше да взема нещата в свои ръце. Ќе познавах сградата и не знаех колко изхода има, нито пък колко души € охран€ват. «наех обаче кой е най-важни€т човек в не€! - «аведи ме при »рдоил! ¬еднага. - јма вие нали вече се договорихте... Ц јлбюТл вид€ погледа в очите ми и се отказа да спори. »зправи се на кривите си крачета и заситни пред мен. —лед кратка разходка из познатите ми вече до болка коридори се озовахме пред поредната врата. —пр€хме, а јлбюТл отново понечи да ме разубеди: - «а кТво ти е да ходиш при »рдоил. ’ората гледат да не му се набиват на очи, пък ти Ц да си го търсиш сам. Ѕутнах го встрани и отворих със замах вратата. ќзовах се в просторна, богато обзаведена зала. ѕо стените вис€ха картини в позлатени рамки, а на т€х имаше прекрасни пасторални сцени. ѕо-точно тр€бваше да са прекрасни, ако не изобраз€ваха овчари и козари с техните стада насред тучни планински ливади. ѕфу... “ъй де, истината за козите съвсем не е та€, дето си мисл€т градските люде.  озите са проклети брадати демони, а не миличките същества от детските приказки. ƒаже и малките козлета... ’убаво де, продължавам. ѕокрай стените б€ха наредени меки дивани, облечени в червено кадифе. Ќасред залата стоеше на масивните си крака огромно писалище от тъмно дърво, а зад него, седнал в неудобен на вид дървен стол, »рдоил се беше привел над н€какви си свитъци.  ато ме чу да влизам, вдигна глава, ала щом ме позна, €вно се успокои и направи знак на охраната си, двама огромни мъжаги с почти еднакви тъпи мутри, които сто€ха от двете страни на вратата, да не ме закачат. -  акво има, момчето ми, нали вече се разбрахме с теб? «ащо не почиваш? ѕусти€т му директен подход все н€кой ден ще ме загроби, ама тогава още не мислех така. ѕриближих се с решителна крачка към него. ¬ид€х на писалището нож за писма, благодарих на ум на ѕовелител€ на глупците и го грабнах. ѕресегнах се и сграбчих »рдоил за б€лата €кичка на ризата, а с другата ръка опр€х ножа в гърлото му. - Ќе мърдайте, щото ще му клъцна гърлото! ѕосле с р€зко движение издърпах слабички€ мъж през писалището и се обърнах. ƒвамата пазачи вече б€ха преполвили разсто€нието. јз натиснах малко по-силно с ножа, »рдоил изстена от болка, а по снежноб€лата риза се стече тъничка струйка алена кръв. ќхранителите се спр€ха нерешително. -  ажи им да не мърдат повече! »рдоил прошепна през зъби: - ћъртъв си заради това! Ќ€ма да се измъкнеш жив от тук! Ќатиснах още малко. “ой €вно разбра, че не се шегувам. - —тойте където сте! ѕовл€кох го бавно към вратата, като гледах да не изпускам от поглед мъжагите. ƒокато минавах покрай т€х, се завърт€х и тръгнах заднишком. јлбюТл се озова зад мен. »зръмжах му през зъби: - ќтвори вратата и тичай да баламосаш ‘ордо! “ой само пристъп€ше нерешително от крак на крак, затова му помогнах малко Ц сритах го. - “и ме набута в това, а сега сме затънали и с двата крака и то двамата заедно, тъй че размърдай си тлъсти€ задник! јлбюТл €вно се досети, че и на него н€ма да му се размине, защото отвори вратата зад гърба ми и се затича с пуфтене по коридора. јз се изнесох малко по-бавно от залата и тръгнах странично по коридора, като влачех »рдоил с мен. “ой не се опъваше много-много, €вно не беше свикнал на такова отношение.  ато минавахме покрай ста€та на ћракобесника, ми се стори, че «ерина наднича, но вратата се затвори толкова бързо, че не б€х сигурен в това. ѕродължих нататък и скоро се озовах при изхода. ¬ид€х как јлбюТл об€сн€ва нещо разпалено на ‘ордо.  ато ме вид€, блъсна пазача в корема. ќнзи падна назад и посегна за саб€та си, но јлбюТл беше по-бърз Ц докато ‘ордо падаше, вече беше издърпал саб€та му и € опр€ в корема му. - » без друго не те харесвам, а си мръднал, а съм те разпрал катТ прасе! ‘ордо €вно н€маше желание да се пробва, затова остана да лежи, а јлбюТл отвори вратата и ми подвикна: - ƒавай, давай, по-живо! Ц и сам се измъкна навън и побегна по улицата. јз попипах кръста на »рдоил и отрких там претъпкана кеси€, както и очаквах. ƒръпнах € р€зко и т€ се откачи. - “ова ми е наградата за  окалотрошача. ѕосле блъснах мъжа върху двамата пазачи, които сто€ха на почетно разсто€ние и побегнах колкото ме държаха краката. »рдоил се провикна след мен: - ўе те хвана, където и да идеш! ќт мен не можеш да се скриеш! ’ич не го слушах, ами си плюх на петите и дим да ме н€ма. ќткраднах си от един простор дрешки като за мен Ц панталонът ми беше по м€рка, само ризата малко ми ст€гаше. —ледващите н€колко дни се прита€вах и чаках нещата да утихнат малко.  упих си от пазара тежко бамбрийско наметало, ц€лото черно и с качулка, ко€то закриваше лицето ми, ала ми позвол€ваше да виждам пред себе си. Ѕеше ми доста топло с него, но не ми пукаше Ц вис€х по кръчмите и надавах слух за вс€ка думичка, свързана с ћракобесника или »рдоил. —ега като си мисл€, имал съм луд късмет, дето хората на »рдоил не са ме открили, обаче тогава ми се струваше, че никой не може да ме заподозре, предрешен така. ѕо едно време чух даже и истори€та за б€гството си, променена до неузнаваемост Ц разбрах, че съм висок като планински бор, могъщ като канара и сам-самичък съм натръшкал ц€лата охрана на »рдоил. ѕо едно време разказвачът, дребен рижав младеж с пъпчиво лице, небрежно отбел€за, че същата вечер изчезнал и шампионът на шампионите, ћракобесника, но слушателите хич не се впечатлиха от н€какво си тихо б€гство, та онзи пак начена да разправ€ как «вездоброеца първо смачкал  окалотрошача само с един удар, а след туй помл€л всичките мъже на »рдоил. ќще същата нощ преплувах нагоре по ћътил и се измъкнах незабел€зан от √обра Ц тогава още н€маше решетка над реката, почнаха да € спускат чак след нападението на мимбрийците. “ръгнах на север, към земите на чомпелите, да търс€ мо€та «ерина, а сърцето ми пееше чудни песни само при мисълта, че пак ще € зърна. ƒали € открих? “ова си е една съвсем друга истори€, дето н€ма да ви € разкажа точно сега. ≈й така станах шампион на √обра по борба. ≈, тъй де, полушампион, щото така и не се преборих с ћракобесника, ама то си е все та€. ѕовече не посм€х да се върна в √обра, ама все н€кой ден пак ще ида, нищо, че имам две смъртни присъди там Ц едната от »рдоил, пък другата Ц от дормина. ј »рдоил още ме търси, не се е отказал, знам си аз. «атуй ти, момче, бавно си вдигни ръката от дръжката на саб€та, щото може да не го виждаш тоз арбалет под масата, ама катТ нищо ще те прикове към стола, тъй както си седиш. ’а така, сега и двамата си сложете ръцете зад гърба. ј, и не забрав€йте да предадете на »рдоил, че все н€кой ден пак ще му ида на гости...
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© Ѕо€н  расимиров  алинов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-02-04

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 3986  ќтзиви: 1
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-10
20-10 ясновидката
20-10 »грата
20-10 ћечта за книга
20-10 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
ѕълен списък