Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  Ќестандартни форми на поези€
  ѕоези€та винаги ни изненадва със своите новости. —рещаме € в различни форми, дошли до нас от различни части на света.  олкото по-нестандартни са тези форми, толкова по-гол€мо е предизвикателството
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от simon martin
 
ўј—“Ћ»¬≈÷
ќ“≈÷ ћј–“»Ќ
ƒ≈Ќ ѕЏЋ≈Ќ — „”ƒ≈—ј
ЎјЎћј“ј
’”ћќ–»—“»„Ќ» ќЅя¬»
ѕ–»я“≈Ћ »
Ћќѕј“ј » —јѕ
¬ЏЋ„»÷ј“ј
 ќ… Ћ» √» ”„»?!...
„ј—ќ¬Ќ» Џ“ Ќј ћќ’јћ≈ƒ
√ќ¬ќ–яўќ“ќ  ”„≈
ќ“ ќЅ»„
ј‘ќ–»«ћ»“≈ Ќј SIMON
Ѕќ√ј“—“¬ќ
Ѕ–јƒј“ј »—“ќ–»я
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—ветослав –айков ѕейчев(simon martin)>–азкази>ќ“≈÷ ћј–“»Ќ  
ќ“≈÷ ћј–“»Ќ
  —ветослав –айков ѕейчев (simon martin)
  –аздел: –ј« ј«»  



“ози разказ е създаден от въображението на
автора и вс€ко съвпадение на събити€, имена
и факти е непреднамерено и случайно.

††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† ƒа изчезнат грешниците от зем€та,
††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††и да н€ма вече беззаконници...
††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† Ѕибли€таѕс. 102:1.
††††††
††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††ќтец†ћартин
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† - разказ -††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††

††† Ќебето над малки€ градец притъмн€. “ъмни облаци се спуснаха ниско над него и
с€каш го похлупиха. ƒухащи€ откъм морето в€тър се усили. и подгони н€колкото
прибиращи се рибарски лодки към малки€ залив с пристана. ќтдавна не беше
вал€ло. «ем€та бе суха и бур€та понесе из опустелите улици пожълт€ла и изгорена
от силното л€тно слънце трева, п€сък и прах.
†††
—тарите рибари усетили навреме приближаващата бур€ се прибраха преди
грамадните вълни надигнали се след т€х да успе€т да ги застигнат. ¬ързаха здраво
лодките за поскърцващи€ дървен кей и понесли скромни€ си улов поеха към
домовете си подминавайки кръчмата, където обикновено се засед€ваха до късно.
†††
ядосани, че и този път лодките им се изплъзнаха вълните заблъскаха €ростно с
гърди в скалите с фара пред входа на заливчето. ѕосле превърнали се в б€ла п€на и
солени пръски се оттегл€ха за нова атака и само ехото на тътена от този сблъсък се
носеше из наелектризирани€ въздух.
††††
«агърм€ и светкавици накъсаха облаците. ≈дри капки топъл дъжд забарабаниха
тежко по ламаринената камбанари€ на старата изоставена църква с килнати€ кръст.
 амбаната й разлюл€на от в€търа тъжно изплака допълвайки странни€ оркестър на
морето и бур€та, който с€каш оплакваше съдбата на малки€ градец...
††††
¬се още го наричаха УградФ Ц може би заради това, че бе просъществувал до
днес точно като такъв през многовековната си истори€. ¬същност населението му
бе спаднало доста под това на много села и обикновено се конкурираше в борбата
за последното м€сто в класаци€та на градовете ни само с ћелник - също като него с
древна хил€долетна истори€ и подобна участ.
††††
Ќ€маше какво да задържи младите в градчето. Ќ€маше работа, нито забавлени€
за т€х и те се разб€гаха кой по големите градове, кой по —офи€. ¬ единственото
местно училище б€ха останали шепа деца и те след осми клас отиваха да учат в
окръжни€ град и повече не се връщаха.
††††
¬с€ка пролет рибарските лодки които излизаха в морето ставаха все по-малко, а
лодките които оставаха да гни€т на брега все повече. —амо старците оставаха тук
закотвени до кра€ си...
††††
ѕрез л€тото беше малко по-добре. Ќ€кои се завръщаха за кратко, колкото да се
вид€т с родителите си и да им остав€т € внук, € внучка за през ваканци€та. Ќо щом
пораст€ха децата преставаха да идват. ћ€ркаха се и случайни курортисти. ƒаже и
чужденци, но и т€х не усп€ваше да ги задържи нито топлото море, нито хубави€
плаж. √радското кино вече не работеше. Ќ€маше дискотеки и барчета, а стари€
ресторант беше затворен отдавна. ќстанала бе само кръчмата на рибарите... Ќ€маха
си дори и църква като хората. ¬същност църква си имаха, но откакто преди около
две години последни€ свещеник Ц поп √еорги емигрира в  анада църквата остана
заключена и запуст€. “ака и не им пратиха друг поп.
††††
¬ градчето отдавна н€маше сватби и венчавки понеже н€маше млади. ѕо същата
причина н€маше и кръщенета, а когато н€кой от старите се споминеше налагаше се
да викат свещеник чак от големи€ град, тъй като и в близките села н€маше. “е не
достигаха и един поп обслужваше н€колко села. «атова много им тежеше на хората
да гледат църквата си затворена и те многократно молиха кмета да помогне за
изпращането на друг поп. “ой обаче не бе местен човек, гледаше си бизнеса и
остана глух за техните нужди. “огава те писаха писма до ≈пархи€та, до ¬ладиката
и до —вети€ —инод. ќбещаха, че ще им прат€т, но никой не дойде. √отови б€ха да
пишат и до ѕатриарха, когато най-после ги уведомиха, че им изпращат свещеник.
 ой и какъв ще е той никой нищо не знаеше за него и това силно разпалваше
любопитството им.
††††
ќще помнеха стари€ поп. Ќисък, дебел с мазна брада и още по омазано и мръсно
расо. ѕосто€нно миришеше на алкохол и на вкисната пот. ѕретупваше службите на
две Ц на три и все гледаше да изкрънка нещо за пиене Ууж за Ѕог да простиФ. «атова
когато научиха, че ще дойде нов свещеник се прекръстиха и си пожелаха дано не е
като поп √еорги.

††††
¬ уречени€ ден лодките не изл€зоха в морето. –ибарите от рано нас€даха около
масите пред кръчмата където спираше автобуса от големи€ град и зачакаха. ∆ените
б€ха заели вече позици€ по пейките и тревата отсреща под дърветата до олющената
хлебарницата и нетърпеливо коментираха предсто€щото събитие:
††††
- ўо го н€ма още автобуса, мари?
††††
- “и пък кТо бързаш ма? ЌалТ знайш , чиидва чак към десет...
†††† -
 ак н€ма да бърза... Ќали й удовица... ћоже н€кой младо попче да са ни
пратили... Цподкачи €друга и думите й предизвикаха всеобщ см€х.
††††
ѕосле изведнъж жените преминаха на гръцки, като само от време на време
вмъкваха по н€ко€ дума на български. “е - старите хора в градчето от край време
си говореха така - нали б€ха потомци на гръцки преселници. —амо дето децата им
го знаеха твърде малко този език, а внуците им нищо не усп€ха да научат от него...
†††† ѕо изровени€ стар асфалтов път се зададе раздрънкани€ междуградски автобус..
∆ените побързаха да се струпат отстрани до мъжете за да вид€т ще слезе ли от
него техни€ нов свещеник или пак са ги излъгали.
††† —лед минути автобуса спр€ пред кръчмата вдигайки леки облачета прах. ¬ратата
засъска и скрибуцайки бавно се отвори. ќттам слезе само един пътник и автобуса
веднага потегли изпускайки кълба сиво-черен дим.
†††† ѕред т€х стоеше висок, слаб мъж облечен в черно расо. Ќ€маше никакъв багаж
освен една пътна чанта. —игурно беше малко над петдесетте. „исто белите му коси
и късо подстригана брада н€как неестествено контрастираха на мургавото му лице
с леко жълтеникав оттенък. Ќо най-поразителното нещо в него б€ха очите му.
÷ветът им бе смес от синьото небе над т€х и зеленикави€ цв€т на морската вода в
залива долу.
†††† Ќ€маше никакво съмнение, че това бе техни€ дългоочакван свещеник, който
направи крачка към т€х и се спр€ леко изненадан от посрещането.
†††† - ћай ще го бъде. Ц обади се тихо на гръцки н€кой от мъжете имайки предвид
спретнати€ вид на Ѕожи€ служител.
†††† - ўе видим... Цпак на гръцки като ехо се обади една от жените.

††† - ƒобър ден на всички! јз съм ¬аши€ нов свещеник отец ћартин. Ц представи
се отецът на чист правилен гръцки език несъмнено дочул и разбрал подхвърлените
реплики.
†††† ≈фекта от думите му имаше страхотно въздействие. —€каш гръм тр€сна хората
около него. —ърцата на старите рибари видели какво ли не много трудно можеха да
бъдат спечелени от когото и да е. Ќо ето този отец направи това само с н€колко
думи.
†††† ѕръв се окопити —таври Ц най-стари€ измежду т€х .Ќадигна се тежко и
пристъпи напред:
†††† - ƒобре дошъл отче! Ц премина засрамен на български той и като се приведе
целуна ръка на свещеника.
†††† -Ѕог да ¬и благослови! Ц също на български отвърна отец ћартин и направи
кръстен знак над главите им.
†††† -ўе ми покажете ли къде ¬и е църквата?
†††† -ўем ..ўем... Ц нестройно отвърнаха хората и го поведоха нагоре към
църквата.
†††† ¬същност той вървеше напред. Ќа крачка след него —таври и го упътваше, а
след т€х всички останали. ѕриличаха на н€каква странна процеси€ Ц както когато
ћойсей е повел народа си към ќбетоновата зем€ или както когато ’ристос е водил
учениците си...
†††† ¬идът на изоставената църква и малката къщичка зад не€ в ко€то тр€бваше да
живее свещеникът не го изненадаха. “ой учтиво отклони всички покани да се
настани в н€кой от енориаршите докато бъдат поправени църковните постройки и
об€ви, че на следващи€ ден църквата ще е отворена и ще има литурги€.
†††† ќще същи€ следобед го вид€ха покачен на камбанари€та да поправ€ килнати€
кръст. ѕосле помоли за коса и за по малко от час окоси сухата трева и бурените с
които бе обрасъл църковни€ двор. явно бе неверо€тно сръчен и работлив и хората
се радваха на добри€ си късмет.
†††† «а около месец само отец ћартин усп€ да преобрази напълно т€хната църква и
къщичка скрита в задни€ й двор. Ќ€колко пъти ходи до големи€ град и докара бо€,
дъски, цимент и разни материали, но никога не доведе майстори. ¬ършеше всичко
сам. Ѕеше дърводелец, и мазач, и бо€джи€ и стъклар. Ќ€маше нещо което да не му
идва отръки. ’ората с радост му помагаха, кой с каквото и когато може. ј слуха, че
материалите за ремонта отецът е платил от собствени€ си джоб в това трудно време
го извисиха в очите им до висотата на светец.
††† ј как умееше да говори само... Ѕеше много начетен и умен човек. Ќа литургиите
той не само четеше от ≈вангелието, но и об€сн€ваше и тълкуваше постъпките на
’ристос и светците като ги напътстваше да следват техни€ пример. “акива слова те
не б€ха чували никога в т€хната църква от никой поп. —ега с€каш в не€ им говореше
сами€ Ѕог.

†††† ¬ съботите и неделите малката църква едва усп€ваше да побере хората тъй като
славата на техни€ свещеник се бе разнесла и по околните села и оттам идваха и
други хора да присъстват на Ѕожествените литургии на техни€ отец ћартин.
††† “е никога не го наричаха УпопФ, а винаги даже и когато разговар€ха по между си
го наричаха Уотец ћартинФ или Усвещеник ћартинФ. —труваше им се, че думата
УпопФ се бе обезценила след предишните служители в църквата им и никак не
подхождаше на такъв св€т човек като техни€ свещеник. ƒаже вече € намираха за
обидна.
††† ѕак от уважение и респект към него никой не се осмели да го попита нещо за
лични€ му живот. ѕравеха само разни догадки и най-вече за малко странното му
име. „удеха се дали това е истинското му мир€нско име или не е. ј слухове не
липсваха. ќще след първите седмици на пристигането му, оттук - оттам се чу какво
ли не за него. » все неверо€тни неща, които акъла им не ги побираше, но май б€ха
истина.
††† √овореше се, че на младини бил учил за доктор, но зар€зал университета и
станал мор€к. Ќ€къде в Ѕразили€ пипнал малари€ и го оставили да се лекува там.
ќправил се, но не се върнал, а зажив€л с н€какво племе индианци покрай
јмазонка. /ћоже би от тази болест му беше останал жълтеникави€ оттенък на
лицето./ ѕосле бил по разни затънтени места в ѕеру, Ѕоливи€, ћексико. ¬ »нди€
изучавал УйогаФ и жив€л с местните факири. Ѕил н€колко години в јвстрали€, в
пустин€та с аборигените.  азваха, че за него още се носели легенди в ѕапуа Ќова
√вине€ и по разни други острови от онзи край на света където е бил и чиито имена
те никога не б€ха чували. ј колко много езици знаел освен гръцки€ на който
пон€кога си говореха с него... ўом в града се по€в€ха чужденци и като не им
разбираха какво питат ги водеха при отец ћартин и той веднага заговар€ше с т€х
на техни€ им език. ћай знаеше всички езици дето ги има по света...
††† ≈дин ден в градчето дойде н€каква много млада и красива чужденка. ѕо-мургава
от свещеника, но със същите очи като неговите. ¬зе да ги пита нещо на н€какъв
странен език от което те разбраха само думата УћартинФ и веднага € заведоха при
отеца.  ато € вид€ той се зарадва, а т€ нежно го целуна по бузата и после вл€зоха
вътре. “р€бва да му е била дъщер€ защото много приличаше на него, но същи€ ден
си замина и те не € вид€ха повече.
††† —транен си беше този техен свещеник. Ќикой не знаеше кога и къде се бе
запопил, а и кой го беше ръкоположил. Ќо това много Ц много не ги интересуваше.
¬ажното бе, че излезе добър и свестен човек. ќтзивчив и готов на всеки да помогне.
» как само обичаше да помага...

††† Ѕаба √ена  ольовата беше към осемдесетте. Ѕеше погребала мъжа си отдавна и
оттогава се мъчеше сама с болни€ си син. “ой като бебе го ударил менингита и си
бе останал улав и сакат. “о не бе мъка, то не беше теглило нейното. —топила се бе
от т€х горката.  огато беше по-млада не й беше трудно да го вдига и да го
обслужва, но той порасна и стана тежък, а т€ остар€ и силите € напуснаха, та едва
усп€ваше да го помръдне и нахрани.
††† Ѕеше й протекъл покрива и т€ се чудеше какво да прави щото парите от пенсиите
на сина й и нейната не стигаха за нищо. ўом чул за това отец ћартин се хванал и
за два дни и го оправил. ƒето стотинка не й взел, ами й дал пари да си купи
лекарства разправ€ше после т€. јбе чудо човек! —в€т човек! ƒобре, че √оспод се
смили към месец по-късно над не€ и прибра при себе си най-после уродливото й
момче. Ѕог да го прости нещастника! ќттогава баба √ена, като че ли се посъвзе.
ƒанода поживее още, че то нейното живот ли беше до сега.
††† ¬ градчето всички се познаваха. ћоже би затова н€маше престъплени€ и кражби.
»маха само двама полицаи и единствената им работа бе да усмир€ват от време
навреме  иро ”зото. “ой жулеше €ко мастика и като се напиеше почваше да троши
всичко у т€х и да бие жена си и децата си. Ќавремето когато още не пиеше беше
добър рибар. ѕосле нещо му стана - продаде си лодката и почна да пие. »зпиваше
всички пари до които успееше да се докопа. ƒа се чуди човек от къде € намираше
та€ мастика.  ръчмар€т и магазинерката се кълн€ха, че не му продават никакъв
алкохол. —игурно ”зото ходеше до съседните села и € мъкнеше от там или пък му €
носеха шофьорите дето караха стока за магазина...
††† ≈дна сутрин на разсъмване когато рибарите излизаха в морето с лодките си
намериха  иро ”зото удавен току до пристана им. “ам беше доста плитко и  иро
тр€бва да е бил много фиркан за да падне и се удави. —транното бе, че той беше
оставил пиенето преди около месец и от тогава никой не го бе виждал пи€н.
ѕреписваха заслугата за това на отец ћартин с когото го б€ха виждали да
разговар€ и даже на н€колко пътивид€ха ”зото на литурги€ в църквата където той
не бе стъпвал с години. ћислеха, че се е променил когато се захвана да им поправ€
лодките и каза, че искал да си направи нова лодка. –адваха се за него и най-вече за
измъчената му жена и поотрасналите му дъщери, които се срамуваха от пи€нството
му ивсички благослав€ха свещеника за стореното чудо.
†††  огато го извадиха от водата не остана никакво съмнение, че пак е почнал да
пие. ÷€лото му т€ло вонеше на мастика, а и доктора потвърди това. —амо, че
когато беше пи€н ”зото се държеше далече от морето.  акво ли го е накарало да
слезе до пристана и да си намери кра€ тук? —игурно му е дошло много пиенето та
чак съвсем му е замътило мозъка.
††† —ъседите му разправ€ха, че предната вечер пак се прибрал пи€н и почнал да бие
жена си и дъщерите си както преди. “е пишели горките, а той ги псувал и трошал
малкото им останала покъщнина. ѕосле го видели, че изл€зъл и тръгнал надолу по
улицата попържайки де кого види, даже и отец ћартин който се опитал да го
задържи и да му каже нещо, но ”зото се дръпнал и се закандилкал към кра€ на
градчето. ћоже би там н€къде е имал още скрита мастика та се е подредил така, че
да падне от пристана и да се удави.. ћай е в€рно дето казват хората, че веднъж
хванеш ли се с пиенето то е до гроб.

††† Ќастъпилите промени започнаха да се усещат и в градчето.
††† ѕърво от н€къде се по€ви едно циганско семейство и се завр€ в една изоставена
къща на кра€ на градчето. ¬еднага започна да изчезва това - онова. я кокошки, €
изпрани дрехи прострени да съхнат. “ук лозницата на н€кой обрана, там на друг
доматите от градината му ошушкани. ѕропищ€ха от т€х, защото други не можеха
да бъдат. Ќикога преди в градчето не беше имало цигани и не се б€ха случвали
такива работи. ќплакаха се на полицаите, но те казаха, че нищо не можели да
направ€т без свидетели и доказателства. «атова много се зарадваха когато вид€ха
един ден отец ћартин да говори на улицата с мустакати€ циганин. “е циганите
като не влизаха в църквата къде другаде да му говори. ќтецът си беше купил
грозде и го беше почерпил. ÷иганина зобаше лакомо кехлибарените зърна и
разсе€но слушаше какво му говори свещеникът. ћакар да бе много умен човек
отец ћартин едва ли от един път щеше да го убеди, че кражбата е тежък гр€х, и че
Ѕог ще го накаже за него. “е циганите имат дебели глави и н€мат никакъв страх от
Ѕога. ≈стествено кражбите продължиха, но не щеш ли след две - три седмици
циганинът се разбол€ нещо и набързо умр€.  акто е рекъл Ѕог - за мъртвите или
добро или нищо, но €вно той си знаеше работата и наказанието му не закъсн€.
—коро след това циганката натовари на каруцата циганетата си и се запил€ха на
н€къде...
††† √одините си върв€ха и хората от градчето все по-често взеха да чуват разни нови
думи като УнаркотициФ и УрекетФ.
††† ≈дин ден пред къщата на √еорги спр€ха н€колко нови лъскави джипа. ќт т€х
наизл€зоха едри €ки момчета и вл€зоха у т€х. —лед час си заминаха, а на други€ ден
√еорги се по€ви цели€ посинен и каза, че им продал къщата си, и че с бабичката си
заминават да живе€т при сина си в окръжни€ град.
††† “€ къщата му не беше нито нова, нито хубава, но равното дворно м€сто на което
беше построена беше най-хубавото - на високото над плажа с най-хубави€ изглед
към морето. ќт как станаха промените на н€колко пъти б€ха идвали все богати
хора да го питат не € ли продава. “ой не € продаде, въпреки че му б€хадавали много
пари както сам каза. »скал бил да € остави на сина си. ј сега изведнъж €
продал?!
††† “огава разбраха за пръв път какво значи УрекетТ.
††† Ќе мина много време и през пролетта дойдоха работници. —ъбориха старата
къща на √еорги и на нейно м€сто бързо вдигнаха нова Ц гол€ма и хубава като палат.
¬ двора й направиха басейн досущ като в милионерските къщи които даваха във
филмите по телевизи€та. ѕосле € оградиха отвс€къде с високи стени освен откъм
морето и какво ставаше вътре зад т€х никой повече не знаеше.  огато завършиха
всичко се по€ви нови€т й собственик. ћлад мъж с лъскава кола, облечен в скъп
костюм и окичен със злато. ƒа се чуди човек кога, къде и как е усп€л да спечели
всичките тези пари нужни за цели€ този разкош.
††† ќще същи€ ден отишъл да запали свещ в църквата и като направил гол€мо
дарение за не€ помолил отец ћартин да освети новата му вила.
††† ≈динственото което научиха за него след освещаването бе, че бил ерген и
софи€нец. » като се заточиха едни гости, все млади силни момчета и мъже с
красиви момичета и скъпи коли. ѕо ц€л ден бръмчаха с джетове из залива или се
излежаваха по плажа голи, а през нощта от пъстро осветената вила се чуваше силна
музика и см€х. Ћ€тото беше едва в началото си и кой знае до кога щеше да
продължи всичко това, когато една привечер пред вилата се по€виха коли на УЅърза
помощФ, полици€, цивилни и много непознати хора. ћлади€ собственик беше
умр€л внезапно май от инфаркт, но слуховете б€ха, че той и гостите му са вземали
наркотици и обилно са се наливали с алкохол. ѕо вс€ка веро€тност от т€х не му е
издържало сърцето.
††† Ќатовариха т€лото му на линейката и една след друга колите запрашиха към
големи€ град след не€. ѕовече нищо не се чу за случилото се, а гол€мата б€ла вила
остана заключена и пуста.
††† √одината се изтърколи, дойде отново пролетта и рибарите започнаха да пот€гат
лодките, една по една да ги пускат на вода и да излизат в морето. ∆ивота си течеше
монотонно и хората в градчето научаваха за събити€та които ги подминаваха
единствено от телевизи€та, радиото или от това което им разкажеше н€кой от т€х
прескочил за малко до окръжни€ град или столицата.
††† –азправ€ха, че в столични€ град ставали страшни неща - палежи, убийства,
обири, и че се стрел€ло и гърмели взривове по улиците като да има война. “ова
дето го давали по телевизи€та било слаба работа. »зплашени старите хора палеха
свещи в църквата и се молеха да не дава √оспод да се случат такива неща и при т€х.
††† Ќо те се случиха и б€ха ужасни...
††† —таври и жена му имаха син и дъщер€. ƒъщер€ им беше добра. »зучи се и се
омъжи в —офи€ и по н€колко пъти в годината идваха с мъжа си и децата си да ги
вид€т, но синът им излезе лош човек. ќт години не се бе в€свал в градчето. Ќосеше
се слух, че бил в затвора за кражби. —таврови криеха, но хората знаеха, че слухът е
верен. Ќе знаеха обаче, че той бе изб€гал от затвора.
†††  ъсно вечерта  оста - съседа на —таври чул викове за помощ. »зл€зъл бързо и
вид€л как —таври се свл€къл на зем€та цели€ окървавен току пред вратата им.
»звикал веднага доктора и още хора на помощ. ¬несли го вътре в къщата и се
вцепенили от ужас. —тавровицалежала сгърчена на пода до леглото им в локва
кръв. Ѕила мъртва. ƒо не€ имало огромен окървавен нож с които €вно и двамата са
били ръгани и клани. —таври с разпорен корем и пробити гърди бер€л душа. ”сп€л
да каже, че синът им ненадейно си дошъл и им поискал пари и злато. ƒали му
колкото пари имали, но злато н€мали. ќткъде да го вземат? —инът им не пов€рвал и
взел да ги ръга с ножа да кажат къде са скрили златото. —таври завикал за помощ и
едва се довл€къл до  остови€ вратник... ј убиецът, техни€ син изб€гал...
††† ƒоктора нищо не можел да направи и извикали отец ћартин да даде последно
причастие на горки€ човек. —таври с мъка усп€л да каже само още н€колко думи на
свещеника, задавил се, от устата му рукнала кръв и предал Ѕогу дух.
††† ƒва дни след като погребаха старците научиха от новините, че полици€та
хванала сина им и той признал, че ги е убил.  акво от това... т€х вече ги н€маше...

††† ƒимитър —таматов спр€ пред солидната дъбова врата на ко€то имаше табелка
У—тарши следователФ и почука:
†††
- ƒа. ¬лез! Ц чу се мъжки глас отвътре и той влезе.
†††
- ƒобър ден! јз съм нови€ младши следовател —таматов Ц поздрави ƒимитър и
се представи.
†††
- ј-а...«дравейте! ѕри€тно ми е...ѕетров! Ц ръкува се с него старши следовател€
и му посочи с жест един от фотьойлите встрани от бюрото му - «апов€дайте!
††† - ѕрегледах документите ¬и... “оку що сте завършил ёридически€ с много
добра диплома... ƒобри отзиви за ¬ас... Ѕраво! ≈, заплатите тук не са като в
столицата, но пък е малко по-спокойно... –адвам се, че сте се върнали тук... —ега
като за начало ще ¬и дам малко канцеларска работа. ќт УгореФ ни искат пълна
информаци€ за престъпността в района. ўе се заемете с всички населени места на
юг оттук /списъкът им е до компютъра на бюрото ¬и/. »скам точни сведени€ за
всички престъплени€ през последните години.  ой ги е извършил, осъден ли е и
къде е сега?  олко са неразкритите престъплени€ и така нататък. ўе се ръководите
от формул€рите за исканата информаци€, като за целта може да ползвате цели€ ни
архив и този на полици€та.. ѕри необходимост вземете н€ко€ от служебните ни
коли и отидете на м€сто като потърсете съдействие от местната полици€.  олегите
са предупредени и ще ви помогнат. —рока е само три седмици, но се над€вам да се
справите. Ќали сте от този край. “ова ще ¬и улесни. ј сега елате да ¬и покажа
ваши€ офис. Ц и като се изправи началникът му тръгна към вратата...
†††
††† Ѕ€ха изминали единадесет дни и —таматов почти привършваше с поставената
задача. ќстана му само неговото родно малко градче. Ќарочно го бе оставил
последно, за накра€.
†††† У олко години станаха от как не е бил там? ѕо-малко от десет или повече? Ѕеше
забравил вече кога точно се преместиха в окръжни€ град, но още помнеше хората
от градеца. » как н€ма да ги помни като б€ха толкова малко.  олко ли са сега?Ф-
замисли се той и включи компютъра.

††† ќтвори на сведени€та за престъпността там. «а последната година н€маше нищо.
јбсолютно нищо! ѕогледна в данните още една година назад и попадна на двойно
убийство - син убил родителите си. Ѕеше прочел за този случай тогава във
вестниците и помнеше стари€ —таври Цнай-уважавани€ рибар от града. Ќе
можеше да си спомни добре обаче синът им тъй като той беше напуснал градчето
още докато той сами€ бе много малък.
††††ѕотърси да види каква присъда е получил и в кой затвор е сега. У’а!Ф ѕрестъпника
е починал в затвора преди да е произнесена поредната му
присъда. ƒелото е
приключено.

††† ѕопълни данните и върна назад да види каквидруги престъплени€ са били
извършени в родното му градче през същата година, но освен това убийство друго
нищо н€маше. ѕотърси още една година назад, но нищо не намери Ќикой не му
искаше данни за толкова минало време, но на него му бе любопитно и той се върна
още назад и пак нищо не намери. » още, и още и все нищо... Ќеверо€тно!
»злизаше, че през последните десетина години е имало само едно престъпление -
това двойно убийство. “ова р€зко контрастираше с повсеместно увеличилата се

престъпност в страната Ућоже би не всичко е вкарано в компютъра.Ф Ц помисли си
той и прекара н€колко часа в архивите. –овейки се в пожълтелите и миришещи на
мухъл папки стигна до годините и събити€та които той помнеше преди да напусне
градчето с родителите си. ¬ папките от они€ години попадна на неразкритите
кражби за които се съмн€ваха тогава в циганското семейство заселило се в
изоставената къща на кра€. ћного добре помнеше това време защото с другите
деца те често играеха там. “ова беше малко след като дойде нови€ свещеник отец
ћартин.
††† Уќтец ћартин... ’-м-м... ќтец ћартин ли...?  акво се получаваше?  ато, че ли
откакто той се бе по€вил в градчето, оттогава н€маше никакви престъплени€ с
изключение на двойното убийство и случа€т с циганите. ј и от какво беше умр€л
така внезапно мустакати€ циганин? ƒали около смъртта му всичко бе наред?
¬ъпроси, въпроси... които тр€бва да се из€сн€т.Ф Ц си каза —таматов и като
погледна в служебни€ указател набра номера на миниатюрното полицейско
управление в градчето състо€що се от двама полицаи.
††† ѕредстави се и поиска информаци€ относно престъпността там през насто€щата
година тъй като знаеше, че малките селища н€маха архив.
††† - ѕоложението е под контрол. Ќ€маме никакви произшестви€! Ц докладва по
военно муполица€т отсреща и той като му благодари затвори.
††† ќстана дълго замислен с ръка върху телефона. ѕосле погледна пак в указател€ и
набра номера на медицинската служба в родни€ си град:
††† - јло? ј, ¬ие ли сте... ƒобър ден докторе! Ц зарадва се той щом разбра ,че
доктора не е сменен, а е същи€ който помнеше от детството си. “ой може би щеше
да му помогне да намери отговорите на въпросите които го тревожеха.
††† - Ќе знам дали ме помните... јз съм ƒимитър —таматов... ћитко... ƒето често ми
лекувахте сливиците... ƒа, да... Ѕлагодар€! јми сега работ€ като следовател в
окръжни€ град и в та€ връзка ми е нужно сведение за всички починали в градчето
през последните години.  ой, кога и от какво? «аключение за смъртта... ѕравена ли
му е аутопси€... ƒа, да... и нещастните случаи... най-вече т€х... ¬сичко! » ако сте
имали н€какви съмнени€ при н€кой от случаите кажете ми и за т€х... » това което
сте видели или пък чули... ƒа. ўе изчакам... ќт ко€ година да почнем ли...? јми да
речем от времето на идването на отец ћартин в града до днес... “ой още ли е там?
ƒа! ƒа разбира се, много добър човек е... ƒа... јз съм готов да записвам.
ƒиктувайте...
††† –азговорът продължи повече от час и щом остави слушалката —таматов се
загледа в изписаните с имена и подробности листи пред себе си. ѕрегледа ги като
от време на време подчертаваше по нещо. —лед като свърши се върна пак в
началото и се съсредоточи вече само върху подчертаните случаи. Ќа н€колко пъти
звън€ до окръжната болница, до затвора, до —офи€ и отново до градчето. ¬одеше
си бележки, изпращаше и получаваше факсове и електронна поща.  ъм кра€ на
работни€ ден той вече разполагаше с ц€лата информаци€ ко€то съществуваше по
случаите които го интересуваха.
†††
ѕърви€т случай който беше подчертал бе с болни€ син на баба √ена.
†††  ак така само н€колко седмици след като ќтец ћартин и бе поправил покрива

синът и беше починал? ƒоктора бе категоричен, че причината за смъртта му е
инфаркт, но не беше така категоричен за причината предизвикала този инфаркт.
—поред него инвалида е имал здраво сърце, но безспорно мозъкът му е бил увреден.
ѕо вс€ка веро€тност той е бил истински€ причинител на инфаркта. ѕоради липса
на съмнени€ около смъртта и с оглед доказаната психическа и физическа
инвалидност на починали€ не е правена аутопси€. “акъв е реда - по принцип
аутопси€ се прави само на починалите в болница или при съмнени€ за насилствена
смърт.
††† ћоже би това да е било точно така, но следовател€ имаше друга хипотеза за
това:
†††
ќтец ћартин при посещението си у баба √ена е вид€л от близко трагеди€та й. —
оглед на безнадеждното и безполезно състо€ние на сина й той е решил да му

помогне да умре и по този начин да съхрани живота на добрата стара жена.
††† явно подбудите му са били дълбоко хуманни, но противоречаха на закона. ƒали
наистина го е направил и как? Ќапълно веро€тно е да има достатъчно медицински
познани€ получени в института макар и да не го е завършил. ¬ справката от —инода
за миналото му освен получаването на духовен сан в съседна ѕравославна √ърци€
имаше много бели полета, особено за живота му из различните държави по света.
—игурно там е изучил действието и приготовлението на най-различни билки и
отрови от разните му шамани, факири, аборигени и т€м подобни с които е жив€л.
—таматов знаеше, че съществуваха такива трудно доказуеми отрови със забавено
действие които причин€ваха на вид напълно естествена и сигурна смърт.  акво ли
му е забъркал и как ли му го е дал. ћоже би със светената вода ко€то хората
вземаха от църквата и отпиваха по глътка за здраве или с нафора? ƒори може
самата баба √ена без да знае да го е дала на сина си...“ова щеше да си остане
загадка. ƒаже и една ексхумаци€ едва ли би потвърдила нещо, а и кой ще € разреши
като н€маше никакви доказателства. Ќ€маше нищо срещу отец ћартин .“ой дори
н€маше полицейско досие и беше чист. ƒали...?
††† ¬тори€ подчертан случай бе с  иро ”зото.
††† «аключението на доктора за смъртта му бе отново категорично Ц смърт чрез
удав€не вследствие на нещастен случай след поета гол€ма доза алкохол. Ќо и тук
имаше странни неща като това например Ц как  иро се е озовал на пристана след
като винаги се е държал далеч от морето щом е бил пи€н? ј и та€ среща на улицата
с отец ћартин само часове преди смъртта му?
††† Ѕеше факт, че свещеника знаейки за лошото пи€нство на ”зото и за страдани€та
на семейството му се бе опитал да го промени и вразуми с думи. ƒаже беше усп€л
за кратко време да го вкара в Управи€ пътФ за радост на всички. Ќо дали е знаел, че
след такъв УсухФ период порока при алкохолиците рецидивира с още по-гол€ма
сила? —игурно когато го е срещнал тогава отново пи€н на улицата и се е опитал
безуспешно да го задържи и да му говори е разбрал, че не може да го промени и е
решил да го отстрани.  ак ли го е направил? ћоже би е издебнал  иро когато се е
прибирал посред нощ съвсем пи€н. ќтвел го е до пристана и го е бутнал във водата
без да го види н€кой... ¬еро€тно...
†††
Уƒали пък аз не чета твърде много криминална литература?Ф- си помисли —таматов
и се усмихна.

††† ѕремести поглед по изписаните листи пред себе си и погледа му спр€ на случа€
със смъртта на циганина.
†††  ато причина за внезапната му смърт лекар€т бе отбел€зал Ц тетанус. Ѕеше се
презастраховал даже като бе пратил материал за изследване в окръжни€ град.
–езултатът от изследването потвърждаваше категорично неговото заключение.
—игурно е н€мал имунизаци€ както повечето от техни€ етнос. „иста работа! »
правдоподобна защото беше съвсем нормално предвид хигиената им мангото да си
е инфектирал н€кое одраскано, убодено или пор€зано м€сто с които б€ха нашарени
телата им вследствие на ежедневните им кокошкарски кражби. —амо, че... ќтново
малко преди това с него бе разговар€л отец ћартин... Ѕеше го черпил с грозде.
ƒали пък не му беше дал нещо с гроздето?
††† Ќ€маше аутопси€ .Ќ€маше доказателства. Ќ€маше следи... —амо дето с€нката на
отец ћартин витаеше наоколо...
††† —таматов не знаеше какво да мисли за следващи€ случай. ѕочинали€т бе много
известна личност измежду новите супер-богаташи. ѕочинал бе в новопостроената
си вила на брега на морето в техни€ градец. ѕовикани€ местен лекар констатирал
инфаркт, но после е дошла колас лекарски екип от окръжни€ град и колегите му
поели случа€. –еанимаци€та се оказала безуспешна и т€лото е откарано първо в
окръжната болница, а после в —офи€ където е извършена аутопси€та му.
††† “ой срещна големи трудности докато получи резултатите от не€, а и не знаеше
дали те са истинските. —таваше въпрос за човек от наркобизнеса, а там нивото бе
твърде високо и добре прикрито.
††† Ѕезспорно според официални€ медицински€ протокол млади€ мъж бе починал от
инфаркт причинен от тромб /запушване/ на главен кръвоносен съд. —амо, че той
получи още един УнеофициаленФ протокол от същата аутопси€. »зпрати му го
негов при€тел работещ в катедрата по съдебна медицина. —поред него смъртта
също бе в резултат на инфаркт, но причината за него бе не€сна. »зследвани€та
показваха наличие на алкохол чието количество не бе възможно да е причина за
инфаркта. ќсвен алкохола обаче имаше и ц€л спектър от наркотици много от които
лаборантите така и не б€ха успели да индентифицират. ¬ заключението се
изказваше предположение, че при комбинаци€та им с алкохола и помежду им те са
променили химическата си структура и са станали причина за спирането на
сърдечната дейност. — две думи, ако починали€е взел сам смъртоносни€ коктейл
е искал да се самоубие. ј, ако му го е дал н€кой друг значи това е убийство.
††† ѕървото бе изключено според материалите с които разполагаше за този случай.
ќставаше втората възможност Ц да са го убили. ¬еро€тно така са мислили и
близките на починали€ защото скоро след неговата кончина б€ха избити н€колко
видни боса от конкуренци€та в техни€ бизнес.
†† —таматов обаче виждаше нещата по съвсем друг начин:
†† ’ората на убити€ наркобос са дошли в т€хното градче. ¬лезли са в къщата на
√еорги и са му предложи да куп€т старата му къща заради м€стото харесано от
шефа им. √еорги им отказал и те с бой са го принудили да подпише, че им
УпродаваФ без да му дадат нищо. ѕосле той и бабичката му заминали при сина си, а
на м€стото на старата им къща се по€вил палатът на наркобоса. ≈стествено отец
ћартин е бил покъртен, но нищо не е могъл да направи. —годни€ момент да
отмъсти за старците дошъл с пристигането на нови€ собственик. “ой сам му се
навр€л като го посетил в църквата и го помолил да освети новата му вила.
—вещеникът приел да направи освещаването по времето на което €вно е усп€л да
сипе нещо в питието или храната на домакина си.  акво точно следовател€т не
знаеше, но вече не се съмн€ваше, че отецът притежава ц€л арсенал от тихо бавно
убиващи оръжи€ които не остав€ха следи... Ќикой не се беше усъмнил в него в
противен случай отдавна даго б€ха взривили заедно с църквата...
††† ¬ листите пред него имаше подчертани още н€колко съмнителни за него случаи
на смърт на стари или недъгави хора чи€то смърт е била избавление за т€х, но не
усп€ да открие никаква връзка с отец ћартин въпреки, че € предугаждаше.
††† ѕогледна към последни€ случай с убийството на —таври и жена му от техни€ син
и придърпа към себе си факсовете от затвора и болницата там.
††† ‘актите б€ха сухи и точни -н€колко присъди за кражби и грабежи, б€гство от
затвора и убийство на собствените си родители по особено жесток и садистичен
начин. ѕочиналв затвора от инфаркт потвърден от аутопси€та. Уќтново инфаркт...
—транно... Ќо къде ли е тук връзката с отец ћартин? »зключено е те да са се
срещали.... ќсвен, ако...Ф
††† —таматов погледна часовника си и грабна слушалката на телефона. —лед около
пет минути го свързаха с дежурни€ офицер на затвора. ѕоиска му справка имал ли
е свиждане след задържането му —тефан —таврев /сина на —таври/, кога и с кого?
††† ƒежурни€ отвърна, че за тежките криминални престъпници свиждани€та били
забранени и понечи да затвори, но в последни€ момент прелиствайки н€какви
книжа добави, че е било дадено разрешение за свиждане само на н€какъв поп Ц
отец ћартин - който дошъл да му предаде последните думи на баща му и да го
опрости, изпов€да или нещо такова... “ова било два дни преди да почине
затворникът и той назова датата и часа.
††† –азговорът приключи, но в ушите на —таматов още звучеше: отец ћартин..., отец
ћартин...
††† ¬сичко започваше да се из€сн€ва... Ќо защо в резултата от аутопси€та н€маше
нищо? ¬ болницата ли б€ха про€вили небрежност или отецът наистина бе гол€м
магьосник? ¬същност какъв бе той? ’ладнокръвен убиец? ѕсихично болен
изжив€ващ се като Ѕог? —ъди€ който раздава правосъдие? —атана? »ли...
††† ÷€ла нощ не можа да намери отговора.
†††
††† Ќавън се беше развидел€ло и той се надигна схванат от стола. Ќаправи н€колко
крачки, разкърши рамене и слезе долу в гаража. ѕодкара старата служебна кола по
неоживените все още в този час улици към кра€ на града в посока към родното му
градче.
††† —лънцето бавно изплуваше от морето обливайки го с огнените си лъчи когато
той навлезе в крайните му улици. “е си б€ха същите и всичко си бе по старо му, но
между старите къщурки се забел€зваха и новопостроени особено към морето.
Ќав€рно собствениците им б€ха замогнали се софи€нци, които идваха през л€тото
да почиват в т€х.
††† ѕресече площада на който забел€за н€колко нови магазина и две - три барчета
сбутани в бивши гаражи и продължи нагоре по улицата към църквата. —пра колата
в страни от не€и като излезе се огледа. ¬ратата на църквата беше отворена и той
закрачи натам по мокри€ от росата калдъръм. ¬лезе и ехото от стъпките му
закънт€.
††† ќтец ћартин беше с гръб към него и редеше свещи пред иконостаса.  ато чу
стъпките му се обърна. Ѕеше си все същи€ с€каш времето за него бе спр€ло. —амо
раменете му се б€ха малко попривели и бръчките по лицето му като че ли б€ха
станали по-дълбоки.
††† - ƒобро утро, отче!
††† - ƒал ти Ѕог добро ћитко!  акво те е довело толкова рано в Ѕожи€ храм синко?
††† —таматов беше поразен от феноменалната памет на свещеника Ц той го беше
познал и помнеше името му с€каш не го бе виждал не от десет години, а от н€колко
дни.
††† - ƒойдох да ти прочета нещо отче.- и извади списъкът с подчертаните имена.
††† - „ети да чу€...
††† —таматов започна с името на поразени€ от менингита син на баба √ена и едно по
едно изчете всичките имена /и ти€ дето само се съмн€ваше за т€х/ и завърши с това
на убиеца —тефан —таврев. ѕрез ц€лото време докато четеше нищо по лицето на
отец ћартин не помръдна.
††† - Ќ€къде сбърках ли отче?
††† - Ќе, синко...
††† - «ащо отче?
††† —вещеникът пристъпи напред към него гледайки го право в очите с€каш се
опитваше през т€х да надзърне в душата му и проговори:
††† - ћного станаха хората по «ем€та синко... ћного станаха нещастниците... ћного
станаха паразитите и боклука... Ѕог вече не смогва да прибере при себе си всички
нещастници, да спре мъките им и да облекчи близките им... —лучва се да пропусне
н€кого... ƒа го забрави... Ќе смогва сам да разчисти и боклука измежду т€х който
става все повече и от него се разбол€ват и здравите люде... јз съм само негов
служител и помощник... «атова...
††† - Ќо ти си нарушил законите отче!
††† - «аконите са за да направ€т хората и живота им по-добър...  огато законите се
прав€т в угода само на едни, а не на всички хора и когато те се нарушават от тези
дето са ги създали тогава те са грешни закони и тр€бва да се подмен€т заедно с ти€
дето са ги правили... Ќ€кой тр€бва да спре самооб€вилите се за богове хора които
се опитват да налагат вол€та и желани€та си на всички останали само защото се
мисл€т за по-силни от т€х... «ем€та тр€бва да се прочисти... иначе ще загине ...
††† - ј... ƒесетте Ѕожи «аповеди отче!
††† - ƒа синко... сторих гр€х за доброто на хората... и Ѕог ще ме накаже...
††† —таматов понечи да каже нещо, но замълча. ѕосле кимна леко с глава, обърна се
и тръгна към изхода разсъждавайки
върху правотата на думите на свещеника...

†††
††† „ас по-късно намериха отец ћартин паднал пред олтара, вперил невиждащи очи
в иконата на ’ристос. ќт малкото шишенце което стискаше в ръката си върху
разтворената Ѕибли€ до него се бе изл€ла н€каква червеникава течност, остав€йки
с€каш кървава пътека по средата на страницата където пишеше:

††††††† 6. Ќ≈ ”Ѕ»¬ј… !

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††—ветослав ѕейчев
††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††
/ Simon Martin /††
††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† E-mail: simon_martin@abv.bg
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —ветослав –айков ѕейчев ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-02-03

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: –азкази
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
ќ“≈÷ ћј–“»Ќ
 
  ѕосещени€: 4374  ќтзиви: 3
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
14-12 ѕроза 2015
14-12 ÷ената на емигранта
14-12 Ќа ръба на света
14-12 ѕроза 2015
14-12 ѕроза 2015
ѕълен списък