Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак и колко се плаща на автора?
  ƒнес колонката е като колективен отговор на множество въпроси - "» като напиша книга, колко процента ще ми дадат? ўото то под 50%, как ще направ€ милионите?"
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от paladin
 
Ѕ€ло
„инарът
”тро
Ќосители на светлина
—ърце от слънце
»зкушението
ѕробуждане
ѕлащеницата
Ќестинари
ќрфей
’армони€
¬≈„≈– ¬ —ќ«ќѕќЋ
¬иртуалните поети
—ливане
«везден плач
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



 остадин …орданов Ѕо€нов(paladin)>–азкази>ѕлащеницата  
ѕлащеницата
   остадин …орданов Ѕо€нов (paladin)
  –аздел: –ј« ј«»  

Ујз, ∆офроа дьо Ўарни, беден рицар от Ћирей, в пълен разсъдък остав€м този завет на бъдните поколени€ като доказателство, че със собствените си ръце пренесох....на »суса ’риста в лето √осподне 1258. “ова е истинската.... и доказателство са чудесата, които се случиха. » нека синът на мо€ син вземе от гробницата ковчежето и ...от....и да ги даде на .....верни и свети люде. » нека всеки да знае, че това...е поело истинската кръв и .....на »с.. и да се поклони...Ф
1353г.
∆офроа II влезе в семейната гробница. —тъпките му отекваха по мозаични€ под. “ой стигна до каменни€ саркофаг на баща си. ѕрекръсти се и отмести тежки€ похлупак, пъшкайки. ѕръстите на скелета се б€ха вкопчили в едно ковчеже, положено върху гърдите, с€каш не искаха да се раздел€т с него. ¬ече беше стар за тези неща - помисли си той. »здърпа ковчежето и го положи на един каменен блок. ѕри това дърпане н€колко от пръстите на скелета се счупиха и паднаха в саркофага. ∆офроа си спомн€ше заръката на баща си, но след толкова години любопитството наддел€. ¬ јвиньон вече имаше друг папа и смутните времена с€каш б€ха отминали. ¬реме беше реликвата да види б€л св€т. “ой открехна малко капака, за миг му се стори, че нещо сребристо свети отвътре и уплашен го затвори. —лед малко на входа пристигнаха свещеника и много богомолци, които б€ха дошли, за да положат светата плащеница в местната църква. —инът пристъпи към входа, огр€н от слънчевите лъчи и подаде реликвата на процеси€та...
Уѕрез 1258 лето нови попълнени€ рицари се събираха в јвиньон, за да получат благослови€та на —вети€ отец, преди да заминат за  онстантинопол. јз н€мах 21г., за да получа рицарско звание, нито б€х обучен за такъв. Ќо силно желаех да тръгна по стъпките на баща ми, загинал за —ветите земи. „ичо ми ‘редерик се грижеше за мен и бедната ми майка. “върде буен и с доста пакости в Ћирей, аз не можех повече да издържам скучната идили€. ≈дна вечер просто грабнах доспехите на чичо ми, излъсках ги, колкото можах и поех към јвиньон...Ф
1357г.
∆офроа II тъкмо привършваше обиколката на лоз€та, когато един ратай задъхано се спр€ пред кон€ му. — изненада той научи, че епископът е бил в черквата и гневно заклеймил излагането на фалшивата реликва. ∆офроа се изпълни с гн€в, че така обругават паметта на баща му и отиде в замъка, за да напише молба лично до папата. ѕосле взе отпочинал кон и пое с писмото към јвиньон...
Уѕомн€ подробно ден€т, когато папата излезе пред редиците на рицарите, изглеждащи внушително в своите доспехи, гербове и знамена. јз б€х в предпоследната редица. ѕапата се разхождаше и търсеше с поглед нещо. ѕосле ме посочи и двама монаси ме хванаха. ѕомислих си, че здравата съм загазил. ћоже би са разбрали, че съм изб€гал от дома. »ли че доспехите са крадени. »ли че не съм рицар. ƒокато прехвърл€х тези невесели мисли, вече б€х отведен пред една ста€. ћонасите отвориха вратата и ме побутнаха. ¬ътре беше папата, който пишеше нещо на един пергамент. - ќставете ни!-махна с ръка той...Ф
1357г.

”тринната служба в абатството беше завършила. ∆офроа II остави кон€ до портата и се смеси с излизащите от църквата монаси. “ой поздрави любезно игумена. —лед кратък разговор последни€ му посочи всекидневната на епископа.
Уѕапата се подписа под писмото и ми го подаде. ѕрочетох и ръцете ми затрепериха, като го връщах. “ой се престори, че не е забел€зал, взе пергамента и го запечата с пръстена си. - Ќо...защо? Ќе е ли това задача за велик войн или духовник? “ой ме погледна строго и прецен€ващо. - «лобата и завистта, сине мой. «лобата и завистта... “р€бваше да избирам- задачата на папата или безславно връщане у дома. »ли по-точно н€мах никакъв избор...“р€бваше да открадна една реликва под носа на тамплиерите...Ф
1357г.
≈пископът повдигна глава от свитъците и се вгледа разсе€но в ∆офроа II. “ой взе изложението до папата, мислейки го за н€каква просба на приносител€.  ато прочете първите думи, той спр€ и впери поглед в очакващи€ го.
- » какво, мислиш си, че това ще ти помогне? Ѕолни измислици на болен ум, такъв беше баща ти.
- Ќо хората се мол€т. “е в€рват, че това е истинската плащаница. » баща ми тъй разправ€ше.
- » как така едно рицарче изведнъж е намерило реликвата, а не н€кой духовно извисен човек?  ак така изобщо т€ е попаднала в Ћирей? ∆офроа не отвърна, ужасен от гнева на епископа. —ъвсем не б€ха далеч времената, когато тамплиерите б€ха отлъчени от църквата, а през 1314г. ¬елики€т майстор ∆ак дьо ћолен бе изгорен пред катедралата Ќотр ƒам. “ой също можеше лесно да бъде обвинен в ерес.
- ≈то, вид€ ли? Ќ€маш об€снение!- доволно потри ръце епископа.
- »ди си със мир! » си прибери фалшивата реликва в порутени€ замък...
Уќтпътувахме от ћарсили€ след 3 дни, снабдени с много припаси, вещи и подаръци за тамплиерите. Ќе на последно м€сто ставаше дума и за търговски доставки. Ќ€ма да описвам пътешествието, през което време страдах от морска болест. ∆ълтозелен облекчено стъпих на твърда зем€ в  онстантинопол. Ќа пристана имаше тълпа от посрещачи, носачи и з€пачи. Ќай-напред б€ха рицарите тамплиери, облечени в бл€скави....................слезе от кон€ и поздрави пристигналите.  азваше се ћорис де....»зглеждаше сърдечен. “ой разпореди къде да бъдем настанени. јз б€х в една снежноб€ла двуетажна къща на ........бр€г. ѕо терасата се виеха лози и имаше много цвет€. Ќо най-чаровното цвете беше чернокосата и черноока дъщер€ на стопаните....Ф 1357г.
 огато ∆офроа II затвори вратата, епископът гневно скъса прошението на парченца. “ой си спомни как като млад свещеник беше чувал за тамплиерите и как те се клан€ли на неръкотворен образ на »суса ’риста. ≈пископът не искаше да стане публично досто€ние д€волската икона на еретиците. Ќ€маше да допусне това светотатство! Ќ€ма!
У—лед пищни€ об€д, организиран от тамплиерите, не се прибрах да сп€. Ѕез да привличам вниманието, насочих се към църквата У—вета —офи€Ф. ќтец Ќикодемус стоеше на входа и се наслаждаваше на пролетното слънце. ¬л€зохме в пустата църква и там му предадох писмото от папата. “ой целуна благоговейно печата и го разчупи. —лед като прочете нареждането, той ми каза да почакам 2-3 дни, за да опакова реликвата. “акова забав€не не влизаше в плановете ми. Ќе ми се нравеше нито това, нито сами€ свещеник...Ф
1389г.
ћишел Ћирей не беше случаен човек. ѕод грижите му лозарството процъфт€ваше край родови€ замък. ¬нукът отдавна се беше изнесъл от неговите руини, нав€ващи страх и студ. ƒвуетажната му къща, изградена повече от дърво, създаваше чувство за уют и свежест. ћишел се насочи към замъка в този ден, защото искаше да вземе ръжд€салите доспехи на д€до си за украса на гостната. — труд и мърморене той свали от стената брон€та, ръкавиците, наколенниците и шлема. Ћирей се опита да отвори наличника на шлема, но беше трудно. Ќещо пречеше отвътре. Ќай-сетне мърморещи€ мъж изтегли оттам н€какъв ръкопис, в доста ока€но състо€ние, оправи го несръчно на руло и го пъхна в пазвата си.  ой знае? ƒ€до му не бил донесъл нищо от —ветите земи. ћоже тук да има н€какво наследство от него. ѕри мисълта за имот или имане, стопанинът засука мустаците си и без бавене натовари нещата на каруцата. Ќе е лошо да се паз€т такива неща, вместо да ги €дат мишките...
У¬ечерта тамплиерите, тържествени и благочестиви на групи отиваха към църквата. Ќезабел€зано ги проследих, облечен в местни дрехи. «драчът и черната шапка скриваха дон€къде лицето ми. ѕокатерих се от задната част на църквата и погледнах през един от прозорците. “амплиерите б€ха коленичили, облечени в своите доспехи. Ѕ€ха облегнати на извадените мечове, с върховете надолу, подобно на кръст. —вещеникът извади платното, на което беше изобразена главата на »суса и молитвата започна. ФЌеръкотворни€ —пасФ беше поставен на специално направен постамент. „увах мъжествените гласове на рицарите и тръпнех от страховитата им мощ. –азвълнуваните им гласове излъчваха в€ра и упование в този образ. —тори ми се, че мечовете им свет€т сребърно за благослов.  огато молитвата свърши, тамплиерите един по един целунаха образа и се разотидоха. Ќикодемус го прибра в едно ковчеже и го сложи на олтарната маса. ¬ече знаех къде е реликвата. “ова беше достатъчно...Ф
1389г.
ћишел Ћирей седеше на креслото си до камината и бавно сложи в скута си последни€ лист от свитъка. “ой си спомн€ше колко огорчен беше баща му, когато се върна от епископа. Ќо къде беше оставил реликвата?
У—ъщата вечер аз имах среща с хубавата.....мо€ възлюблена..... огато вл€зох обратно в ста€та си, опи€нен от срещата, съгледах всичките си вещи разхвърл€ни. „ух как хора с факли се щурат и търс€т в тъмното. “е търсеха мен. —ниших се и скочих през прозореца право в купата сено отдолу. Ѕлагодарих на съдбата, че стопаните са си направили обора в задната част на къщата. Ќ€кой искаше да ми попречи да взема реликвата, кеси€та ми бе непокътната. ј аз тр€бваше да открадна платното преди н€кой друг да е стигнал до него. ÷ърквата се откро€ваше с белотата си в тъмното. ѕо познати€ вече път, през капандурата проникнах в олтара. ƒочул стъпки, скрих се под масата, украсена с пищен балдахин...Ф
1389г.
ћишел Ћирей беше внук на ∆офроа дьо Ўарни, който бе погребан в семейната гробница. ѕотомъкът влезе с факла в ръка и заоглежда наоколо. ѕогледът му се насочи към едно м€сто в зида, повторно зазидано със старите камъни. Ѕаща му не си беше правил труда да слага мазилка, а просто ги беше подредил. ¬ нишата се намираше ковчежето на д€до му. ћишел го отвори и вид€ платното с лика на »сус. —€каш сомн ангели шептеше и главата му се зама€. ¬нукът захлопна ковчежето и го понесе със себе си към дома.
Уƒвама души вл€зоха в олтара. ≈дини€т беше ћорис, а други€т Ќикодемус. —вещеникът провери съдържанието на ковчежето и облекчено въздъхна.
- “ука си е - каза той.
-  ак може едно голобрадо момче да го изпращат? –еликвата е собственост на нас, тамплиерите. Ќие сме € завоювали с кръвта си за —ветите земи. » ако € занесем на папата, н€ма да бъде просто така, без награда.- повиши глас ћорис.
-УЌеръкотворни€ —пасФ не е ваша собственост, а сетната земна дреха на »суса ’риста. “€ тр€бва да остане в  онстантинопол - назидателно рече Ќикодемус.
- » нека да се молим пред не€, за да пропие в€ра в сърцата ни и да влива сили в десниците ни, за да възпираме неверниците- примирително каза де Ѕрейси.
- «начи, разбрахме се. Ѕедното рицарче ще получи сутринта реликвата....за кратко. ѕосле по път€ ще му се случи премеждие, а ние ще УспасимФ светин€та. “ака ще се оправдаем пред папата. ўе му пратим топло известие със смирени поклони, малко злато и т.н. и т.н.
-продължи с ирони€ тамплиера.
- ∆алко, че не попадна в засадата в къщата. —ега всичко щеше да е приключило- прошепна Ќикодемус.
- ƒруг път не ме карайте да наемам убийци, ами сами си свършете работата...Ф
1389г.
ћишел Ћирей имаше за при€тели вли€телни търговци в јвиньон. “е лесно можеха да му уред€т аудиенци€ при папа  лементе VI , съпроводена с щедро дарение на вино за папството. “ой се усмихна кисело - тр€бваше да жертва най-старите си бъчви, но си струваше.  олкото и да беше пресметлив сел€нин, ћишел беше честолюбив и искаше да изпълни заръката на д€до си. ¬нукът написа три писма, които тр€бваше да стигнат до седмица в јвиньон.  овчежето стоеше на дъбовата маса и чакаше тихо съдбата си... УЅързо грабнах ковчежето и се измъкнах през един прозорец. ѕапата си знаеше работата.- б€х ловък крадец и той много добре го знаеше. —ега точно това ми помогна в тайната миси€. “амплиерите никога н€маше доброволно да отстъп€т реликвата. “р€бваше да изчезвам, по-бързо от нощните сенки. ƒори и дума не можеше да става за пристанището, където щ€ха най-напред да ме потърс€т. “ръгнах по един криволичещ път покрай брега в обратна посока. Ќе след дълго започна да се развидел€ва. “огава ме настигнаха.
- ѕредай реликвата, куче!-изрева ћорис. Ќай-малко дузина мечове заблест€ха на утринното слънце. јз хвърлих кинжала си точно в гърлото на сво€ предател Ќикодемус.
- √отово! - казах и скръстих ръце
- ј на папата какво ще отговорите? Ќикодемус падна от кон€ като плюеше кръв. Ѕрутално извадих писмото на папата от дрехата му и го размахах.
- »ли не можеш да четеш?- и го захвърлих в лицето на ћорис. ѕоне н€колко души изръмжаха гневно. “амплиерът преглътна, но извади един меч и ми го подхвърли. -¬земи!- каза сухо той.
- Ќе мога да уби€ невъоръжен човек. Ќе мога да опиша този двубой. ¬с€ка нощ дълги години сънувах този кошмар, как рицар€т се забавл€ва и ми нанас€ рана след рана, а останалите ми се присмиват. Ќай-накра€ паднах на зем€та. “амплиерите ми се смееха и ме подритваха. Ќ€маше милост за сетен удар, който да спре мъките ми. “е искаха да ме остав€т сам на този скалист бр€г, храна за птиците..Ф
1389г.
ћишел Ћирей наистина получи аудиенци€ при папата. Ѕъчвите с вино вече лежаха в избата на папството.
- ј къде е светин€та, сине мой? - попита благо папа  лементе
- ¬ църквата в Ћил, пресвети ќтче.
- ƒа.....в църквата. “ам й е м€стото- каза папата одобрително. Ќа него му беше все едно - фалшиви реликви е имало и има от незапомнени времена. ќще една би укрепила само в€рата...
Ућорис постави ковчежето на скалата и отвори капака му. ќслепителна светлина заси€ сребристо и го отблъсна назад. “амплиерите закриха очи и паднаха на зем€та. Ѕ€ха като заспали. ќпитах се да стана, но можах само да остана на колене, подпр€н на меча си. ¬ силната светлина се откро€ваше най-въжделената фигура в ц€лата истори€ - тази на »сус. ѕомн€, че можех само да го гледам и мълв€ молитва за своето спасение.
- —тани! » нека да бъде според в€рата ти!- каза »сус толкова топло, че го усетих като нова кръв в сърцето си. »зправих се и с изненада вид€х как раните ми се затвар€т една след друга, дори без белези.
- √осподи! Ѕлагодар€ ти, че спаси един крадец!- сма€но зашепнах аз. - —помни си за разбойника, разпнат с мен!- отвърна »сус.
- ¬земи плащеницата и знай, че истинска ще € призна€т само тези, които ме имат в сърцето си. “€ ще те пази в дълги€ път... ‘игурата на √оспода »суса ’риста изчезна, заедно със си€нието. » аз тръгнах, залитайки към „ерни€ залив. Ѕроните и меча ми пречеха и аз ги захвърлих една по една. ¬ече имах брон€та на в€рата и оръжието на словото...Ф
1389г.
ћишел Ћирей пристигна в Ћил видимо доволен от свършената работа. “ой отиде при епископа, за да му връчи разрешителното от папата.
У.......давам разрешение тази реликва да бъде изложена, без да се постав€ пр€ко въпроса дали е истинска или не. » нека да бъде според в€рата на богомолците...Ф - пишеше в писмото. ¬идимо разгневен от развитието на нещата, епископът захвърли папски€ декрет на писалището си.
- ƒ€волски изчади€! ƒори след огненото им аутодафе тези разбойници тамплиерите изкушават със сво€та реликва! ћожеш да € окачиш на вратата на спалн€та ми! ћожеш да € изложиш където си щеш! “€ не е и не може да бъде истинската! Ќикога!- цели€т зачервен епископът ръкомахаше и се разхождаше из ста€та. ћишел се подсмихна и затвори вратата...
У“амплиерите се събудиха от унеса. “е напразно търсеха ковчежето и беглеца. Ќай-сетне, изричайки най-тежки клетви, те се прибраха в  онстантинопол. ћорис де Ѕрейси реши, че тр€бва да вземе спешни мерки. “ой повика представител на православното духовенство у дома си. ѕристанището се охран€ваше зорко от стражи. Ќе след дълго отец …осиф влезе плахо в покоите му. —вещеникът се страхуваше, че ще си изпати от жестоките кръстоносци.
- ѕовикал съм те, за да ти съобщ€, че ФЌеръкотворни€ —пасФ бе намерен у едно момче, което уби брат Ќикодемус - започна тамплиера. ќтец …осиф се прекръсти и гледаше ужасено. - “ова е едната истина. Ќо истини могат да се измисл€т много. —тига да имаш злато. - подметна нагло той.
- ¬ие! ¬ие и ¬аши€ ќрден! ќтмъкнахте реликвата ни, а сега € предлагате като разменна монета ! Ѕезбожници! - ¬сичко може да се купи със злато. »наче светин€та ще замине в –им. - усмихна се ехидно ћорис.
- ўе дойде ден и ще заплатите за това!- извика свещеника. ћорис побледн€ и стисна зъби.
- ¬ърви си, отче. Ќе искам да стор€ гр€х на белите ти коси. » утре донеси откупа....» не ми разправ€й, че н€маш....
ћорис дръпна завесата от един ъгъл. “ам, на един статив беше копието на плащаницата.
Ф∆алко, че глупавото момче обърка така нещатаФ-помисли си той-Уў€хме да му връчим копието, без да се усети. » без това готвехме разм€ната. ѕосле щ€хме да сме ФспасилиФ светин€та, а оригинала да остане за наши€ ќрден. ѕапата, ако иска толкова - да прати друг куриер за фалшификата. — радост ще му го връчимФ.
†∆офроа беше избързал с кражбата, когато дубликата още не беше готов. “ака той обърка сметките на тамплиерите....Ф

1389г.
–азсъдлив и умерен човек беше ћишел Ћирей. “ой пиеше умерено, грижеше се за стопанството и домашните си. Ќо когато научи, че епископа пак е говорил в църквата срещу реликвата, нервите му не издържаха. “ой реши да разиграе последни€ коз, който имаше. ≈пископът го накара да чака ц€л час, което поохлади гнева му. “ой почука на вратата му, влезе и безмълвно поднесе ръкописа.
-  акво е това?  акво ми носиш?
- “ова е ръкопис на мо€ д€до, който доказва, че плащаницата е истинска.- каза ћишел.
- ƒуми, думи, думи....- изпъшка свещеника - за да е една реликва истинска, тр€бва да има чудеса и знамени€. ћожеш ли да ми ги покажеш?
- Ќо там точно за чудеса е написано.- оспори това мнение земевладелеца.
- ƒобре, ще видим. ќмръзна ми всичко това вече. »ди си....- уморено отвърна епископа. Ујз, ∆офроа дьо Ўарни, крадец и измамник, със собствените си ръце държах светата ѕлащаница. «ахвърлих ковчежето и € сложих под дрехите си, да е на по-сигурно м€сто. ¬ залива, където отивах, обикновено генуезките пирати пристигаха със своите гемии. “е приеха един видимо ока€н и опърпан младеж. ѕри все това не пропуснаха да ми вземат кеси€та и да ме пребъркат. ≈дин от пиратите извади скъпоценното парче плат изпод дрехите ми.
-  акво е това? - изрева той
- “и си крил доста скъпо нещо за бедн€шки€ си вид. ѕапата плаща пребогато за такава стока.
- ¬ърни ми €! “€ не е истинска!- излъгах аз
- »стинска- неистинска, това парче плат пари струва. јко ли не, за риза поне става.
- » пиратът заметна светин€та на раменете си под смеха на останалите. ¬незапно плащеницата започна да свети със същата сребриста светлина и пиратът € изпусна. √лаватар€т на генуезците тъкмо се показваше от трюма. “ой изгледа разюзданата си команда с недобро око и запрати кинжала си точно в дланта на пирата, опр€л ръка на мачтата. ќстаналите го гледаха наострено, но не помръднаха.
- Ќеподчинени€ н€ма да търп€!- изрева той. —лед това стори най- изумителното за мене нещо: наведе се, сгъна реликвата, ко€то бе престанала да свети, целуна € и ми € подаде.
- Ќие сме пирати, но не безбожници! Ќоси €, щом е такава вол€та Ѕожи€. » който посегне още веднъж на светин€та, ще нахрани рибите - подметна главатар€ към екипажа през рамо. — изненада гледах суровите пирати как се подчин€ват на христи€нски€ морал... Ќай-накра€ пристигнахме в √енуа.Ф
1389г.
≈пископът на Ћил прочете последните думи от ръкописа. “ой си помисли, че това поне доказва, че става дума именно за УЌеръкотворни€ —пасФ, на който се молеха тамплиерите. Ќо дали е истинската дреха на ’риста? √лавата го забол€ от обзелите го съмнени€. Ќай-накра€ прецени, че решение може да вземе само папата. «атова му написа писмо, прилагайки и ръкописа. У.....подобно решение може да вземете само ¬ие, —вети отче като глава на църквата. » нека Ѕог ¬и помогне да откриете истината , за да дадете мъдро разпореждане на верните си слуги во ’риста...Ф
У¬ √енуа не получих обратно кеси€та си, но можах да си Укуп€Ф по-прилични дрехи от един простор. “ака пременен се запътих към епископа на √енуа, за да потърс€ подкрепа и съдействие за м€сто в н€кой кораб за ћарсили€. ѕосле до јвиньон не беше много далече. - ’а, плащеницата ли?  акви ги дрънкаш бе, момче? „е кой ще даде такава задача на дриплю като теб? я дай да вид€ какво си откраднал!- не ме доизслуша той. “ака б€х хвърлен ц€ла седмица в мазето, докато епископа пишеше писмо до папата, предвкусвайки привилегиите от оказаната услуга..Ф 1389г.ѕапа  лементе получи писмото от Ћил, заедно със свитъка. ќще като започна да чете, той разбра, че ще има неспокойна нощ. » наистина, ц€ла нощ негови€ прозорец светеше... У
÷€ла седмица б€х в това мазе и имах предостатъчно време за размисъл. ¬иждах как плащаницата се предава от ръка на ръка, оскверн€вана от неверие и кръв, и интриги, и трупове, трупове, трупове....“ова не биваше да се случва. “р€бваше хората да пов€рват в истината и да се поклон€т на чудодейната реликва. “€ не беше за тези смутни времена. јз б€х избран за неин пазител, докато дойде нужното време. Ќай-сетне прозр€х какво ми е съдено да прав€. «апочнах да дълба€ покрай една от пръчките на прозореца с токата на колана си. ”сп€х да изл€за чак следната нощ...Ф
1389г.
ѕапа  лементе гледаше зазор€ващото се небе. ÷€ла нощ той бе чел и мислил, но не можа да наклони доводите към една от везните.  ое беше правилното? –ъкописът го хвърл€ше в смут. ѕървоначалното разрешение му се струваше лековато. ¬ъзможно ли беше това да е истинската последна дреха на »суса? »ли осквернителна д€волска икона на тамплиерите? ѕравилно ли беше да съсипва в€рата на хората? ѕравилно ли беше да се съгласи, макар тамплиерите да € б€ха притежавали? “ози ръкопис изгар€ше мостовете между минало, насто€ще и бъдеще. “р€бваше да го махне, беше твърде опасен. –ъцете му затрепериха от вътрешната борба, но той усто€ на изкушението и го хвърли в камината си.
- ѕрах при прахта, пепел при пепелта... - промърмори той, прекръсти се и излезе...
У“ихо се промъкнах в дневната на епископа на √енуа. Ќав€рно той беше в параклиса за вечерната си молитва. Ќа масата стоеше ковчежето, а под него - н€какъв пергамент. ћашинално извадих писанието отдолу и го зачетох..Ф
1389г.
≈пископът отиде в църквата, за да види още веднъж спорната реликва. “ой € извади от ковчежето и € постави на амвона.  оленичи и започна да се моли.  огато повдигна глава, свещеникът вид€ си€нието, обхващащо плащеницата. ”жасени€т му поглед се втренчи в образа на »суса ’риста. “ой беше като жив и му се усмихваше.
- ј-а-а-а! Ќе е в€рно! Ќе е истина!- извика той и отстъпи назад.- Ќе може да е истина! Ќе може!....
.....ќт следни€ ден той с висок глас съобщаваше на посетителите, че това е дело на местен художник. ћеморандум в същи€ дух бе поставен до светин€та, за да го виждат всички богомолци. ’ората забел€зваха трескави€ му поглед и си мислеха, че е болен. ѕогребаха го на следната година...
Уѕапата разтвори пергамента с печата на тамплиерите : 1258 лето √осподне,  онстантинопол јз, ћорис де Ѕрейси, смирен раб на ¬аше —ветейшество и слуга на √оспода »суса ’риста, донас€м, че едно самозвано хлапе се опита да открадне УЌеръкотворни€ —пасФ, позовавайки се на ¬аше име. ¬ битката то загина, но сега реликвата е в сигурни ръце.  ато смирено се над€вам, че това не е било по ¬аше нареждане, искам да ¬и увер€, че светин€та е невредима. » ако е такава ¬ашата вол€, то е редно т€ да бъде пренесена в –им с почетен ескорт от тамплиери. — насто€щето ¬и изпращаме и едно ковчеже скъпоценности, за да дарим —ветата църква и да ни прости, ако случайно сме сторили гр€х. » нека Ѕог и негови€ неръкотворен образ укрепват силите ни да се възправ€ме срещу неверниците.
- ѕроклети тамплиери!- гневно извика —вети€ отец.- —ега те никога н€ма да ми дадат реликвата. Ќе и без привилегии и злато.
- ѕосле утихна и добави. - √оркото момче! ∆алко, че са го убили....ј може така и да е по-добре....Ф
1389г.
≈дин монах влезе в ста€та на папа  лементе. “ой се зае да прибира остатъците от вечер€та, когато съгледа тлеещи€ ръкопис. ћърморейки, че харти€та не тр€бва да се похаб€ва, той взе един ръжен и угаси пергамента.  ато вид€, че са много страници, изписани само от едната страна, той го сви на руло и го прибра под расото си. Ќа обратната страна можеше да се пише.
Ујз, ∆офроа дьо Ўарни, бивш крадец, самозван рицар и насто€щ пазител на плащаницата, взех обратно светин€та и прочетох писмото от папата: ƒо епископа на √енуа ...., но моите сведени€ са, че момчето, изпратено за светин€та е загинало. “ака че вземете това, което носи и екзекутирайте крадеца. Ќикой не бива да узнава за това... ѕоследното ме разочарова много. ≈то, дори —вети€ отец беше способен да изцапа ръцете си с кръв, за да вземе неръкотворни€ образ на »суса. —ега вече н€маше смисъл да взимам кораб до ћарсили€. “р€бваше да б€гам по-далеч от јвиньон. “ежко въздъхнах и поех с краден кон към “орино. —ега разбрах колко тежък кръст имам на гърба си..Ф
1389г.
ћонахът се затвори в кили€та си и поднесе ръкописа към свещта. ќчите му б€гаха бързо по редовете. Ўпионинът на папа ”рбан бавно разбра на какво е попаднал. Ќа сутринта ръкописът замина с един търговец за –им. ƒруги€ папа тр€бваше да разбере истината.. 1306 лето √осподне.
Ујз, ∆офроа дьо Ўарни, пазител на плащаницата давам следни€ завет на своите роднини: —лед като умра, да остане ковчежето в гробницата. » нека сина на мо€ син да отвори и прочете написаното. ќстав€м замъка............................................Ф
∆офроа дьо Ўарни се завърна видимо болен и изтощен в Ћирей. “ой се ожени за при€телката си от детинство »забела, имаше син. Ќе спомена през всичките години за реликвата. —трахуваше се от папата, инквизици€та, тамплиерите и страшното им отмъщение. ѕазител€т не дочака т€хната огнена смърт през 1314г.  огато разбра, че е дошъл кра€т му, той отиде в семейната гробница, но забрави ръкописа във вещите си... 1380г.
ѕапската поща пристигна в –им късни€ следобед. —лугите се впуснаха да разтоварват свитъците. ≈дин от т€х несръчно изпусна част от т€х на пода на ста€та за аудиенции. “ой не можеше да си спомни кои рула са донесени сега и кои са били на масата. Ѕеше неграмотен. Ќакра€ взе —оломоново решение, взе едни свитъци и ги занесе в архива, а останалите останаха прилежно подредени на м€стото им. “ака ръкописът влезе нерегистриран в иначе педантичната папска архива. ¬се н€кой н€кога щеше да го прочете. Ќ€кога... 1306г. ∆офроа разбра, че кра€т му е дошъл. “ой легна на каменната маса и сключи ръце около ковчежето на гърдите си. ярка светлина избликна изпод затворените му клепачи. “ой вид€ »сус по-близо от вс€кога. ’ристос му подаде лъчезарната си десница и му каза:
- —тани! ≈ла с мен! Ќе се страхувай! » те потънаха във светлината.................. ¬место край:
ѕо-нататъшната съдба на реликвата:
1453г - предадена на —авойската династи€ в Ўамбери 1507 г. по заповед на кралица ћаргарита јвстрийска за плащеницата бил изработен специален посребрен калъф.
1532 г. в часовниковата кула в —ан Ўапел дьо Ўанбери, където се пазела плащеницата, избухнал пожар, но реликвата оцел€ла.
1578 год. Ц занесена в “орино 1694 год. - пренесена в ÷арски€ параклис в “орино
1898г - ѕлащеницата тържествено е изложена за посто€нно в катедралата У—в. ƒжовани ЅатистаФ в “орино и фотографирана. »зображението се оказва негатив.
1973г върху реликвата са открити полени-цветен прашец от ≈русалим.
1978г - американски екип изследва пр€ко реликвата. ”становени са капки кръв от кръвна група ј¬. —пектрографски€ анализ не установ€ва наличие на багрила на художник. ‘изиците, изследвали плащеницата с електронен уред VP8 наистина установ€ват, че фронтални€т образ върху не€ е триизмерен.
У“огава влезе други€т ученик, който пръв беше дошъл на гроба: и вид€, и пов€рва.Ф …оан. 20: 8

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

©  остадин …орданов Ѕо€нов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-01-30

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: –азкази
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
Ћегенда за съдбовното дърво
 
  ѕосещени€: 4179  ќтзиви: 6
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
12-12 —амотата спи на възглавницата ми
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 ’умор и сатира 2016
12-12 ÷ената на емигранта
ѕълен списък