Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «а кого пишат авторите?
  ќсновната група автори, колкото и странно да звучи пишат за себе си. ѕри т€х авторът и лирически€ герой са органически свързани. “е използват творчеството като арт терапи€, като начин да прехвърл€т
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от fat jim
 
ѕо път€ незнаен
Ѕ–ќƒЌ» 
“ј“ ќ
Ќј—Ћ≈ƒЌ»÷»
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



»вайло √осподинов »ванов(Fat Jim)>>Ќј—Ћ≈ƒЌ»÷»  
Ќј—Ћ≈ƒЌ»÷»
  »вайло √осподинов »ванов (Fat Jim)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
»вайло »ванов Ќ ј — Ћ ≈ ƒ Ќ » ÷ »  америерът скромно се поклони и излезе.  ато затвори вратата след себе си, до ушите на стари€ граф достигна една шумна въздишка на облекчение. √рафът нервно подгони инвалидната си количка към масата, на ко€то се мъдреше позлатени€ телефонен апарат, макет на катедралата "—вети ѕавел" в –им, който му бе подарък за петдесети€ рожден ден от папа ѕий ’’≤V. - ѕо д€Е - макар и €досан до б€с, той прекъсна богохулната си фраза, припр€но се прекръсти и възкликна отначало Ц √осподи, »исусе!Е —етне вдигна слушалката и набра номера в ста€та на сина си. “елефонът дълго пиука самотно, докато най-накра€ от други€ край един сънен младежки глас се обади с едно прот€жено "ƒа-а-аЕ" - ¬алентин Ц изрева графът Ц ¬алентин! ¬еднага ми ела! —инът му измърмори нещо нечленоразделно и затвори. √раф –ене-јлфонс дьо ла ¬алие беше вън от себе си. Ћицето му беше почервен€ло като на варен омар, а р€дката му б€ла коса бе прилепнала плътно към черепа, лъснала от пот. “ой €дно сновеше из просторната си приемна в инвалидни€ стол, като го засилваше ту към стената с мечовете и броните, ту към отсрещната Ц с портретите на дедите му до средата на ’V≤≤ век. ќстаналите вис€ха окачени по коридорите на замъка Ц как да събереш на толкова ограничено пространство над петдесет портрета на прадеди чак до началото на ’≤≤≤ век? ƒа не говорим, че н€кои от т€х б€ха с неверо€тни размери. ќсобено онези Ц от —редновековието, дето предпочитали да ги рисуват в ц€л ръст, €хнали любимите си коне.  ъде пропадна този непрокопсаник? јко краката му от двайсет години не б€ха сковани от подаграта, графът като нищо би взел на един дъх стълбите до последни€ етаж на замъка и лично би изритал сина си от завивките. „етвърти камериер за тази година!Е Ѕезобразие! ќтгоре на всичко Ц √илбърт, когото само преди три месеца бе назначил за камериер на сина си и който току-що си бе обрал крушите, беше бивш протестант! ћомчето бе толкова младо Ц преди две седмици бе навършило деветнайсет години, и едва се бе обърнало към католицизма!Е Ќай-сетне двойната врата на приемната се разтвори широко и на прага застана ¬алентин-јлфонс дьо ла ¬алие.  осата му бе разрошена, а по бузите му бе набола двудневна брада. ƒвадесет и пет годишни€т наследник на рода ƒьо ла ¬алие все още сънливо примигваше и търкаше очи. ≈два бе сварил да си облече халата. -  акво има, тате? —тари€т го гледаше начумерено. »зпъкналата му като турски пантоф брадичка играеше нагоре-надолу. -  акво има ли? Ц изсъска Ц я сега ми кажи: “и беше ли в –им? - Ѕ€хЕ ¬ърнах се късно снощи... - ÷елуна ли пръстена на Ќегово —ветейшество и предаде ли на кардинал ƒжан-Ћука —корези моите специални поздрави по случай назначаването му за управител на ¬атиканската хазна? - јмаЕ - ¬алентин объркано се чудеше какво да каже Ц –азбира се!Е “е са ти много признателни за последното дарение. ѕапата споменава името ти във вс€ка сво€ молитваЕ - Ќегово —ветейшество каза ли нещо друго? ћлади€т граф започна да приглажда с ръка косата си назад. -  аза - отвърна смутено той - че след две години ще те спомене в "Agelus"1. ¬ очите на –ене-јлфонс дьо ла ¬алие за миг блесна една благоговейна сълза, но той бързо се овлад€ и продължи: - ќтби ли се в “улон и връчи ли на епископ ƒюплеси моите подаръци за рождени€ му ден? “ой е единствени€т честен католик в ц€ла ‘ранци€! - ƒаЕ —тари€т се ухили зловещо: - » на връщанеЕ за по-направо, мина през ћонте  арло, а? ¬алентин се втрещи. ќткъде можеше дъртакът даЕ -  ажи, кажи! √илбърт току-що напусна. Ќе можел да пие и мърсува заедно с тебе! ћлади€т сведе поглед и ръцете му замачкаха пешовете на халата. - «амръкнахЕ татеЕ √рафът с артистичен жест посочи канапето в стил Ћуи ’V≤. ¬алентин седна и неспокойно започна да върти глава нал€ва-над€сно. - ƒоста задълго си замръкнал Ц изхрипт€ с отровен глас стари€т Ц още днес ще направ€ справка по кои казина и бардаци си замръкнал и колко ти е струвало замръкването! ћлади€т трескаво си пое дъх: - јма виж, татеЕ - ћлък! Ц кресна графът Ц ¬€рно ли е, че след като си загубил повече от дванайсет хил€ди ранда на рулетка, си се натр€скал като свин€ в н€какъв долнопробен бар и изпод масата си поръчал посред нощ да ти донесат десет каси шампанско, реколта от 1898 година, а? ¬€рно ли е, че после си къпал с него стриптийзьорките на подиума? ¬алентин отча€но чупеше пръсти и подбелваше очи, но стари€т със садистична жестокост продължаваше: - ¬€рно ли е, че после си завел √илбърт в н€какъв каубойски бардак, където си пил уиски и си п€л "√емблър" и "янки дудъл" в компани€та на ц€ла орда разголени, похотливи безпътници? - јз не знам "янки дудъл" Ц смазано проплака ¬алентин Ц другите п€хаЕ - ¬€рно ли е Ц истерично се извиваше гласа на стари€ Ц че си подбрал от там осем развратни блудници, облечени катоЕ - той се прекръсти и измърмори едно "√осподи, помилуй!" Ц като монахини?! ¬€рно ли е, че в хотела си имал нахалството да предложиш на √илбърт три от т€х?! “ова беше върхът на унижението! ¬алентин тихо изръмжа и погледна нагло баща си: - ћежду другото - изскърца - той ги прие! “ова каза ли ти го? —тари€т трепна, но отново мигновено възвърна самообладанието си. - ≈... - каза с по-благ глас той - може и да се е поддал на изкушението... Ќо се пока€! - и пак заби обвинителен поглед в сина си - » сега имаше достойнството да си отиде! Ѕедното момче - въздъхна - дано постъпи в н€кой манастир!... ¬алентин барабанеше с пръсти по подлакътника на канапето и очакваше поредната изпепел€ваща проповед. "≈й-сега - мислеше си - ще каже: "“и си развартник, лент€й и пин€ница!" и ще продължи с н€кой цитат от —вети ѕавел." - ƒа ти беше за пръв път - нареждаше стари€т - хайде, да ти прост€... Ќо ти си развратник! - кресна той - Ћент€й и пи€ница! —рам ме е от тебе! Ќе знаеш ли - продължи по-нататък той със съкрушен бащински глас Ц че неправедници н€ма да наслед€т царството Ѕожие? Ќе се лъжи: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложци, нито крадци, ни користолюбци, ни пи€ници, нито хулители, ни грабители н€ма да наслед€т царството Ѕожие!2 —инът го слушаше, свел очи. —амо едва доловимото му пухтене можеше да издаде обзелата го досада. Ќо стари€т не чуваше и не виждаше. —ега той бе в стихи€та си - об€сн€ваше надълго и нашироко какво е грехът и как тр€бва да се борим с него, цитираше ≈вангелието, ƒе€ни€та и ѕослани€та на всички апостоли подред, н€колко пъти спомена ќткровението, посочи път€ за спасение на душите, начертан от сами€ »исус ’ристос и прокле изкушени€та на —атаната. ¬алентин мъжествено изтърп€ ц€лата тирада, стискайки юмруци и кимайки с глава в кра€ на всеки абзац от мисълта на стари€.  огато баща му най-накра€ спр€ да громи Ќечестиви€, да възхвал€ва себеотдаването в името √осподне, да поучава, цитира и заклейм€ва, синът тържествено стана от канапето, падна на колене пред инвалидни€ му стол и му целуна ръка: - ѕрости ми, тате... √рафът бащински го погали по главата: - ўе ти прост€, разбира се... - и се усмихна ехидно - но първо искам до утре да научиш наизуст глава V≤ от ѕървото послание на —вети апостол ѕавел до коринт€ните... Ќе... ÷€лото послание! ¬същност... и ѕървото и ¬торото! Ќа латински! - изръмжа - ”тре да ги пееш! –азбра ли! »наче ще те лиша от наследство! —трахотен стимул - н€ма що! —инът стана и с отмерена крачка отиде до библиотеката вл€во от големи€ прозорец и пое оттам малка дебела Ѕибли€, подвързана в из€щна шарегнова корица с плетеници от злато. Ќе, тази беше на старогръцки... “ой € остави на м€стото й и взе копие на един латински фолиант - Ќови€ завет с калиграфски шрифт. —ложи го под мишница и смирено произнесе: - ўе го науча, татко!... ѕо лицето на стари€ граф се разл€ блажена усмивка. —инът му все пак имаше шанс за спасение. ƒано —вети ѕавел бъде с него! ƒано ¬алентин се отвърнеше от греха и за€кнеше във ¬€рата! ƒано просветлеше душата си и € отървеше от вечното прокл€тие!... ƒано!... —тари€т гад видимо се разтап€ше от удоволствие. - ¬€рвам ти - промълви сподавено той с умиление - чети, сине, словото Ѕожие! ¬алентин кротко излезе и тежко пое нагоре към ста€та си, а стари€т отиде до прозореца, погледна премрежено навън и потъна в размисъл. «ащо той - негови€т единствен син - вървеше по път€ на порока? «ащо се поддаваше на съблазните на Ћуцифер? “р€бваше ли и той да мине през същите изкушени€ и да скверни храма на душата си така, както допреди тридесет години го сквернеше баща му? “р€бваше ли и синът му да изпие до дъно горчивата чаша на греха, за да прозре накра€, че щастието не е в плътските наслади, с които Ћукави€т в нечестието си, погубва душата на он€, когото е усп€л да подмами? Ќе! Ќали той Ц граф –ене-јлфонс дьо ла ¬алие, един от най-уважаваните хора не само в ћалта, но и цели€ католически св€т, н€кога се беше разка€л! Ѕеше получил просветление, беше плакал над —ветото писание, беше дарил десет милиона ранда на —ветата католическа църква, и накра€ Ц за да получи опрощение за греховете си, бе извърв€л на колене път€ до резиденци€та на Ќегово —ветейшество... „ак до —вети€ престол! » от он€ миг на велико блаженство, в който сами€т папа положи благословената си длан върху главата му и му даде опрощение, беше разбрал, че ще отдаде цели€ си живот и цели€ си плам за ’риста. Ѕе разбрал, че докато е жив, ще дар€ва на —ветата майчица Ц ÷ърквата, поне по един милион годишно Ц за катедралите, параклисите и манастирите, за мисионерите в јзи€ и јфрика, в мегаполисите на —јў и джунглите на јмазони€... «а все по-гол€ма слава на Ѕога!3 Ќо ¬алентин също седеше на прозореца си, потънал в мрачни мисли. "ƒърта торба кокали! Ц зъбеше се наум той Ц ƒе, да ти б€ха здрави краката, да видим кой щеше да хойка повече!". ѕослани€та към коринт€ните... Ќа латински! ’а! ƒа не би баща му да беше забравил, че едва ли не откакто ¬алентин бе проговорил, четирнайсетте послани€ на —вети ѕавел от Ќови€ завет му б€ха набивани ежедневно в главата? —едем дни в седмицата и триста шейсет и пет Ц в годината. »маше и високосни... —тари€т набожен дърдорко, освен подаграта си, очевидно бе пипнал и склероза. ћлади€т наследник на ƒьо ла ¬алие още на шестнайсет години знаеше наизуст ц€лата Ѕибли€. Ќа латински...  олкото до послани€та на —вети ѕавел Ц т€х рецитираше и на гръцки, и на еврейски, и на испански, и на португалски... Ќа почти всички древни и съвременни езици.  акво тук значи н€какъв латински? —тари€т през цели€ му живот бе сочил за пример —вети ѕавел. "≈то Ц казваше Ц един истински пример за духовно прераждане! Ѕил е невиждан и нечуван грешник, но се пока€л, приел ’риста!" (всъщност това беше от ƒе€ни€та, но смееш ли да прекъснеш вдъхновен фанатик по време на пледоари€) "—вети ѕавел Ц учеше го баща му Ц много добре е познавал път€ на греха! » затова е оставил четиринайсет безценни, вдъхновени от √оспода, послани€ в Ќови€ завет. “ова са напътстви€та за млади€ христи€нин! “ова са съвети за онзи, който току-що е отворил сърце и душа за ’риста! «а онзи, който е неукрепнал още във в€рата и все още не може да се пребори със съмнението и изкушени€та!". » така нататък. » до днес вс€ка трета дума на баща му беше "—вети", а вс€ка четвърта Ц "ѕавел".  аква ли па€жина б€ха оплели разните му кардинали, епископи, преродени тамплиери и какви ли не още религиозни тарикати около горки€ богат дъртофелник? —амо ако стари€т граф можеше да си представи в каква съмнителна дамска компани€ бе "единствени€т честен католик в ц€ла ‘ранци€" Ц епископ ƒюплеси Ц на рождени€ си ден! јма каква сладурана изскочи от тортата, а! Ѕеше н€каква съблазнителна брюнетка, с нарисувани от сметанов крем бикини и сутиен (с черешки на зърната!). јми кардинал ƒжан-Ћука —корези? “ой бе получил назначение още преди две седмици, но макар и д€дка на възрастта на баща му, сигурно все още не беше изтрезн€л оттогава. Ќай-нещастни€т в ц€лата истори€ май беше Ќегово —ветейшество - бедни€т папа беше с десет години по-възрастен от баща му и отдавна беше загубил способността да възприема адекватно какво става около него. «лите езици шушукаха, че папата можел да се съсредоточава за не повече от ддва часа на ден, имал слабо сърце и бил нужен на кардиналите само за да може с подписа си да утвърждава финансовата им разпасаност. “ака той поема отговорността Ц наместникът Ѕожи. јко н€кой има н€какви претенции Ц да ги потърси от √оспода! ѕапата може би и в този момент си дремеше на —вети€ престол и нав€рно хич не му пука кой ко€ ръка или крак му целува. √орки€т човечец Ц като си помислиш Ц той би тр€бвало да е един от най-вли€телните хора в света! Ќо заради слабото си сърце € караше много скромно. ÷€лата работа вършеха кардиналите. “ой само удр€ше парафа. ћолитвите му също ги пишеха кардиналите - с е-е-ей такива големи букви.  ак ли щ€ха да префасонират клетата "Agelus" след две години?... ј баща муЕ Ћеле-мале! “о не б€ха дарени€, то не б€ха спонсорства, то не бе чудо! —тари€т с€каш се беше амбицирал да разпилее състо€нието на рода, трупано от ’≤≤≤ век насам. ¬с€ка година поне милион Ц милион и половина Ц два заминаваха за –им. ќтделно от това Ц безброй целеви дарени€ Ц за то€ или он€ манастир, който бил останал без монаси още преди две столети€, за н€кой си параклис, дето бил н€къде на майната си по път€ ƒакар - Ћуамба... «а то€ или он€ шарлатанин, дето уж щели да пропов€дват католицизма в ѕапуа-нова √вине€, а си купуваха къщички край ѕретори€ с по два гаража Ц едини€ за "‘ерари"-то, а други€ за "–олс"-а. јко услови€та на …оханесбургските банки, където прад€до му бе прехвърлил авоарите на рода, след срива в Ўвейцари€ и началото на продължаващата и до днес рецеси€ в —јў, б€ха съвсем мъничко по-неизгодни, не след дълго щ€ха да започнат да се препитават от проси€. “ака де Ц от Ѕожи€та милост. ¬ същото време Ц синът му имаше право да тегли само до осемдесет хил€ди ранда на месец. “оЕ това живот ли е? » на всичко отгоре Ц непрекъснато му назначаваше камериери Ц все разни млади, задръстени храсталаци, дето не могат ни да пи€т, ни да чукат, ни да си държат езика зад зъбите пред стари€. ƒо един идеха от "бедни, но добри семейства" и б€ха учили по разни юношески пансиони, почти винаги Ц католически. ƒо един греб€ха с пълни шепи от живота, който водеше ¬алентин далеч от очите на баща си, после обаче ги избиваше на религи€ и напускаха. ƒе, да беше вид€л стари€т каква картинка представл€ваше √илбърт, със зачервени от алкохола бузи и разкопчана риза с навити ръкави в прегръдките онези три чаровни мръсници, дето н€маха нищо под расата!...  ато си помислеше само Ц ¬алентин бе дипломиран инженер. ѕреди повече от три години бе завършил предсрочно ќкфордски€ университет, а сега бе принуден да изпълн€ва безумните задачи на баща си. —тари€т граф след дълги консултации с различни католически светила, бе решил, че на то€ св€т н€ма по-гол€мо призвание от това Ц човек да отдаде живота си в служба на Ѕога и категорично бе забранил на сина си да се занимава с всичко друго. —ъс същи€ аргумент: "ўе те лиша от наследство!". »звестно време ¬алентин се над€ваше, че стари€т ще се вразуми и ще го пусне да прави каквото иска със живота си, но това бе толкова отдавна!Е ј хората отдавна вече лет€ха и до ћарс, н€кои дори живееха и работеха там, а той се беше зачернил да води кореспонденци€та на баща си между Ћа ¬алета и –им. «ащото само побъркан би изпуснал наследство от близо четиристотин милиарда ранда. Ќо кой можеше да предположи, че баща му ще има ината да живее толкова дълго? » точно по средата на тази мисъл настойчиви€т звън на мобилни€ телефон прекъсна унеса му. Ќа екрана се изписа "ƒжовани Ц плъха" ¬алентин вдигна. - ¬аленти-ин Ц избле€ в ушите му гласа на ƒжовани Ц вдругиден съм в ћалта! Ѕързо се свържи с адвокат! јма да е сигуре-ен! ћного е важно-о! ƒа знаеш какво ми попадна в јто-он! - «а какво ти е адвокат бе, ƒжовани, още не си се оженил, за да се развеждаш?! ќтсреща ƒжовани се закиска доволно: - “ой не е за мене-е! «а тебе е-е! - «ащо бе Ц сепна се ¬алентин и понижи тон разтревожено Ц да не е умр€л н€кой? - Ќе-е!... “оестЕ ƒа-а. —вети ѕаве-ел! -  ј ¬ќ?!!! Ц ревна ¬алентин и с всичка сила тупна с юмрук по фолианта Ц ј Ѕ≈, “» ѕќƒ»√–ј¬јЎ Ћ» ћ» —≈ Ѕ≈, »ƒ»ќ“, “ј Џ¬?!!! «Ќј≈Ў Ћ»  Џƒ≈ ћќ∆≈Ў ƒј —» √ќ «ј¬–≈Ў “¬ќя —¬≈“» ѕј¬≈Ћ?!!! - Ќе-е! Ц ƒжовани очевидно търсеше какво да каже Ц –аботата е много дебела-а! Ќе е за телефона-а! - ƒобре, де Ц попита по-спокойно ¬алентин Ц за какво ми е адвокат? - Ќе зна-амЕ Ќо по-добре намери-и! » да е добъ-ър! ћного добър! » затвори телефона. ƒжовани "плъха" бе един от хрантутниците на баща му. Ѕеше историк и специалист по мъртви езици. ќбикал€ше разни библиотеки из –им, √ърци€, ≈гипет, ѕалестина и »ран. –аботата му бе да си вре любопитни€ нос из древни манускрипти, да разкрива нови и нови свидетелства за живота на …осиф, —вета ƒева ћари€, ’ристос и апостолите му, да ги предава на стари€, а той пък Ц да ги отнас€ право в –им, разбира се Ц чрез сина си. ѕон€кога на ƒжовани му хрумваха и откровени глупости Ц беше си изпросвал мангизи от стари€ даже и за експедиции до ѕатагони€ и јвстрали€, за да търси там следи от пребиваването на —пасител€.  ак не бе стигнал и до ћарс? Ќе, ƒжовани не беше лош човек. Ќаричаха го "плъх", защото действително си беше един книжен плъх и нищо повече. «атова пък пиеше здравата. “ой бе един от малкото, които получаваха пари от баща му и... наистина се опитваха да свършат нещо. “ака, че не беше от "кърлежите". Ѕеше и единствени€т "активен" католик, който допадаше на ¬алентин. ƒжовани си имаше страшно интересно житейско мото - "Ѕог прощава! Ќали това му е работата!" и вършеше каквото му щукне. ƒжовани бе много добър другар по чашка. Ќикога досега, когато с ¬алентин се натарал€нкваха до безпаметност било из нощни€ ѕариж, било из ¬иена, –им, јтина или јнтали€, той не бе про€вил н€какви претенции. Ѕеше от кротките пи€ници, дето са способни ц€ла вечер да се наливат и да разправ€т вицове, а когато загуб€т говор и картина Ц просто падат от стола без излишни ексцесии. ј на сутринта, ƒжовани минаваше през най-близката църква, изпов€дваше се, он€ с расото му прощаваше Ц и готово! “ака той бе готов да влезе в –а€, с неомърсена от грехове душа, чист като пр€спа сн€г. —амо че, какво ли му бе станало сега? ћоже и наистина да е докопал нещо, което да си струва, ама чак пък толкова! „е и адвокат!... ¬ ћалта ¬алентин познаваше само един адвокат Ц –икардо ќрбини. ¬същност, той бе италианец. Ќ€кога б€ха учили заедно в юношески€ католичиски колеж "—вети ‘ранциск". ќрбини бе най-гадното копеле, което ¬алентин н€кога бе познавал Ц те затова и н€кога б€ха при€тели. ќще като колежани двамата често б€ха б€гали през летните нощи за да ход€т на гости на девически€ колеж "—вета јнна" в съседство. “ака, де! «ащо ти€ колежи ги прав€т хем разделени, хем пък Ц съвсем близо един до друг? » това ако е възпитание в непорочност! «ащото доста от "непорочните девици" н€маха нищо против такива нощни посещени€, нещо повече Ц пон€кога идваха и сами! ќще тогава ќрбини се беше про€вил като адвокат Ц хванеха ли ги, той само с н€колко думи, подкрепени от ангелски€ му гласец и невинна по детски физиономи€, усп€ваше да избегне наказанието. » заедно със себе си Ц спас€ваше и всички останали. —амо че, с него не се б€ха виждали от повече от година. ¬се и двамата бързаха и все в различни посоки. ѕоследни€ път се б€ха засекли в н€каква банка... ко€ ли беше? ¬алентин уреждаше поредното дарение от името на баща си, а –икардо оформ€ше документи по залог на н€какво завещано имущество. ≈два имаха време да си кажат по едно " ак € караш?". «авърт€ се животът, брей! —лед кратко колебание, ¬алентин извади от чекмеджето на бюрото си визитната картичка на –икардо и го набра по мобилни€. - ƒа!... Ц прозвуча в слушалката гласа на адвоката. - «драсти, –икардо Ц провикна се ¬алентин Ц как си бе, дивак? - ќ-хо-о-о... Ц засм€ се –икардо Ц я, виж ти!  ой ме търсел! —ами€т граф ¬алентин-јлфонс дьо ла ¬алие!  ак си, стари развратнико? ƒай да се видим, бе човек! - “очно за това те търс€! - насочи разговора в правилната посока ¬алентин Ц какво ще кажеш да ми дойдеш на едно гости в замъка? ѕримерно Ц вдругиден вечерта, а? - ј-а-а... Ц разочаровано прозвуча гласът отсреща Ц ƒа не съм луд! Ѕаща ти се слави като по-католик и от папата. Ќали знаешЕ бо€ се, че речникът ми не е особеноЕ хм, благочестив. - ƒа-а... - замисли се ¬алентин Ц ¬€рно, друже! ’айде тогава да се видим в "„ервени€ жребец" към десет вечерта. ¬другиден. - √отово! "„ервени€т жребец" беше едно неприлично скъпо подземно вариате в центъра на Ћа ¬алета, което се славеше с най-изисканите коктейли и най-красивите момичета по ц€лото средиземноморие. ¬ него ¬алентин обикновено отмар€ше след н€кои от неизброимите лицемерни разговори с поредни€ кардинал или епископ. ƒвамата побъбриха още малко за това кой как тегли ралото на живота и уговорката им остана твърдо за вдругиден вечерта. ѕочти цели€т следващ ден отиде за рецитал и коментар на ѕърво и ¬торо послание на —вети апостол ѕавел до коринт€ните. –азбира се Ц на латински. ќще в единайсет часа младежът се изтапани пред баща си и започна да рецитира. —тари€т го гледаше с благ поглед, леко помръдвайки десни€ си показалец, също като н€кой диригент. ќтвреме-навреме прекъсваше сина си с изречени€ от сорта на: "ƒа! “очно така, моето момче!", или "“ова да го запомниш много добре!", а на места подхвърл€ше "«наеш ли какво е искал да каже —вети€ апостол с тези думи?" и сам поемаше инициативата, като се разпалено се втурваше да ги об€сн€ва и тълкува, свързвайки ги със —тари€ завет, четирите ≈вангели€ и учението на —ветата католическа църква.  огато стигна до "Еќн€, който дава семе на се€ча и хл€б за хранаЕ"4, дърти€т най-сетне му направи знак с ръка да спре. Ѕеше много въодушевен. «апочна да сипе похвали към сина си, да го предупреждава да не греши повече и да му рисува с най-черни краски ужасите на ѕъкъла, към които неизбежно води път€ на покварата. “ова продължи близо час. „ак когато стари€т граф €вно прегракна от толкова говорене, ¬алентин се изниза от приемната, изтерзан, €досан и с опънати докрай нерви. ћеждувременно беше преминал почти цели€т ден. ¬ други услови€ ¬алентин сигурно би се провикнал "√осподи!", но в момента се чувстваше по-склонен ей-сега да приеме € исл€ма, € шинтоизма Ц каквото му попадне, само и само н€кой да спре да го кара да споменава този досаден католически √оспод! Ќа други€ ден ƒжовани пристигна още в осем и половина. —тари€т граф все още спеше праведни€ си сън, така че никой не му направи забележка за тупурди€та, ко€то вдигна нагоре по стълбите към ста€та на ¬алентин. - √рафе-е! Ц задъхано започна той още от вратата Ц ѕомниш ли онази грамота, с ко€то първи€т ƒьо ла ¬алие е признат за благородник?  алист ли беше,  аласт лиЕ -  аликстрат Ц поправи го ¬алентин и го покани да седне Ц  аликстрат-∆офроа дьо ла ¬алие! ѕомн€ €. » какво? ƒжовани бръкна в дебелата си кожена чанта и извади оттам н€колко цветни копи€ на древни ръкописи с картинки. - √рък е, нали? Ц каза. - ƒа Ц рече ¬алентин Ц √рък, приел католицизма! ƒжовани се усмихна тайнствено: - ј знаеш ли защо е станал благородник? - –азбира се Ц отегчено промърмори графът Ц бил е търговец и един от най-големите благодетели на хоспиталиерите-йоанити по време на “рети€ кръстоносен поход. ‘инансирал също така и арми€та на ‘илип ≤≤ јвгуст5 и он€ решил да му върне жеста. —игурно пра-пра-прад€до ми си е потърсил вересиите, а на крал€ не му се щ€ло да се бръква надълбоко. ƒжовани д€волито поклати глава. ѕосле запали цигара и замислено издиша дима към ¬алентин. - Ќ€ма логика! Ц каза най-накра€ той Ц “рети€т кръстоносен поход привършва през 1192 година, а тво€т  аликстрат си получава грамотата чак през 1215 Ц цели двайсет и три години по-късно! ¬алентин само вдигна рамене и погледна въпросително събеседника си. - ѕомниш текста на грамотата? Ц продължи историкът. - Ќакъде биеш, бе, стари д€воле? ƒжовани се засм€ доволно: - Ќатам, че с не€  аликстрат, приел от крал ‘илип ≤≤ јвгуст името  аликстрат-∆офроа дьо ла ¬алие, е признат от него "по вол€та Ѕожи€, след като се е уверил във верността на представените му документи" за "по-благороден от най-благородните му сюзерени"! ¬алентин замига глупаво: - “оест?Е - ѕредполагам Ц изсм€ се още по-доволно ƒжовани Ц че документите, които тво€т предшественик е показал на крал€ на ‘ранци€, са ето тези! » тържествено остави на масата копи€та, които до този момент бе държал в ръка. ¬алентин ги пое с недоум€ващ поглед. “ова б€ха списъци с имена, написани на латински. ѕоследното бе на  аликстрат. ѕовтар€ха се н€кои фамилии, но какво можеше да означава това? » той отново погледна недоум€ващо към ƒжовани. - ѕървото Ц тържествуващо извика онзи Ц ¬иж първото име! “ова е извлечение от регистрите на населението на  онстантинопол! - √ай Ц прочете ¬алентин Ц законен син на ≈мили€ —авелаЕ ∆ена на отстъпникаЕ »мето е размазаноЕ Ѕуквите едва се различаватЕ ƒжовани какво е това? - ¬ регистрите Ц вещо започна историкът Ц срещу името винаги се е отбел€звало кой е бащата! Ѕащата, графе, не майката! я, виж и това! » показа същото копие, заснето с ултравиолетов копир. - —авел!Е Ц сащисано прочете ¬алентин Ц ƒжовани, да не искаш да кажеш, чеЕ - јми, че аз го казах! Ц с истеричен см€х подскочи онзи от стола си Ц —авел е езическото име на —¬≈“» јѕќ—“ќЋ ѕј¬≈Ћ, човече! “и и баща ти сте негови потомци! ѕотвърждението е в самата Ѕибли€! ¬алантин отвори уста, с€каш щеше да каже нещо, но думите му замр€ха и той остана з€пнал и ококорен с документите в ръка. ѕосле бавно стана и с несигурна стъпка отиде до библиотеката си. - ЌеЕ Ц промърмори под носа си Ц “ова е дивоти€!Е “р€бва да пийна нещо! Ќе може да бъдеЕ Ќе, неЕ √лупостиЕ ќтмести две дебели книги и извади иззад т€х преполовена бутилка кон€к. - ƒобра иде€! Ц светнаха очите на ƒжовани Ц я, налей и едно на мен! √рафът надигна шишето и жадно отпи една гол€ма глътка. —етне се обърна към историка и поклати тъжно глава: - Ќ€мам чаши. —тари€т ги води под бройка, за да следи дали употреб€вам алкохолЕ Ц и му подаде бутилката Ц Ќа, пробвай така. ƒжовани също отпи, примл€сна с наслада и се отпусна на стола си. - »маш ли под ръка н€ко€ Ѕибли€? ¬алентин го изгледа накриво: - ≈-га ти, въпроса! - ’а-така! Ц с ентусиазъм потри ръце ƒжовани Ц ƒай € насам! √рафът взе една от Ѕиблиите си и му € подхвърли. - ƒръж! ƒжовани сръчно хвана книгата във въздуха, сетне трескаво € разлисти и се изправи: - ѕомниш ли как —вети ѕавел се обръща към “имотей? - ¬ече нищо не помн€ Ц със отпаднал глас отвърна ¬алентин и седна на канапето срещу ƒжовани Ц ти току-що ми обърка представите за него. - Ќарича го Ц вещо кимна историкът Ц своето "истинско, по в€ра, чедо"6. “ова говори ли ти нещо? -  азвай, да те вземат д€волите! - «ащо Ц започна ƒжовани Ц му е било на светеца да го нарича така Ц "истинско" и защо именно "по в€ра"? «ащо не е употребил друга дума Ц например "скъпо", "благословено", "в€рно", "праведно"?Е ¬ъзможностите са безброй, но защо е казал тъкмо "истинско", и "по в€ра"? - ??? - ћного просто Ц отговори си сам онзи Ц значи —вети ѕавел е имал и друго чедо!  оето е см€тал за неистинско! Ќали преди да приеме ’риста, той е бил езичник?! Ѕибли€та не е запазила данни дали е бил женен като езичник, но за щастие, регистрите са запазили! Ѕил е! Ќо когато е приел христи€нството, €вно жена му е отказала да го последва във в€рата. ∆ена му, графе, ≈мили€ —авела! “€ е взела името на мъжа си Ц —авел!  огато е станал апостол, или той € е напуснал, или пък т€ Ц него. ѕо-веро€тно Ц първото. Ќо това н€ма значение. —лед разд€лата ≈мили€ —авела е зажив€ла във ¬изантион Ц това е старото име на  онстантинопол. » е била със сина си Ц √ай. «аконен син Ц от брака й със —авел! ¬алентин само седеше и преглъщаше въздуха като риба на сухо. - ≈то защо Ц продължаваше ƒжовани Ц —вети ѕавел нарича “имотей така! ѕросто ≈мили€ —авела и √ай —авелий са останали езичници! «атова в регистрите срещу √ай стои името на майка му, а бащата е наречен отстъпник Ц та това е документ, датиращ два века и нещо отпреди ћилански€ едикт7 Ц когато христи€нството е било см€тано за безбожие! Ќе знам кой и кога се опитал да заличи името на бащата, но то може да бъде прочетено и с невъоръжено око Ц само на €рка светлина! Ћош опит за заличаване на истори€та! ѕредполагам, че е това е направено около времето на ёлиан јпостат8, но не съм сигурен. ѕък и не е от значение. Ќ€къде през 330 Ц 340 година потомците на апостол ѕавел приемат христи€нството Ц в регистрите фигурират с кръстчета. Ќе знам кога точно са добавени тези кръстчета, но и това н€ма значение. ¬ажното е, че родът ƒьо ла ¬алие води началото си от сами€ апостол ѕавел! -  -къде са оригиналите?Е Ц заекна ¬алентин. ƒжовани се усмихна широко: - ”сп€х да ги измъкна от манастира! ”жас! ƒобре, че намерих разни стари неизписани хартии и направих преписЕ ’м, получи се доста сполучливЕ ¬ъв всеки случай Ц монасите нищо не разбраха! -  Џƒ≈ —ј,  ”„» —»Ќ≈??? Ц скочи графът насреща му. - ƒа не съм луд да ги нос€ в чантата? Ќа сигурно м€сто са Ц в банкова касетка! “и намери ли адвокат? - Ќамерих!  ъде са документите? - ≈дин милион! Ц за€ви ƒжовани. - ≈дин милион какво? - –анда Ц по€сни историкът и запали нова цигара Ц за баща ти това не са много пари. - Ќо нали стари€т ти е платил за изследвани€та? Ц ахна ¬алентин. ƒжовани поклати глава и вдиша дълбоко от цигарата: - «а изследвани€та Ц даЕ Ц издиша шумно той Ц но не и за притеснени€та, не и за едномесечни€ труд по преписването, не и за измамата в јтон, не и за това, че ако ме пипне н€кой фанатик като него, като нищо ще ме линчува за кражбатаЕ ¬алентин замълча. - Ќе знам Ц замислено добави ƒжовани Ц дали тези документи могат да ти бъдат от полза за нещо. √овори с адвокат! јко могат да ти послужат Ц продавам ти ги на часа! ј копи€та задръж Ц имам още. ƒа, разговорът определено бе приключил. ƒжовани стана, поклони се леко на графа и спокойно си излезе. ¬алентин чу как си свирукаше "Ћили ћарлен" надолу по стълбите. Ќе Ц стари€т едва ли щеше да се съгласи. ѕък и какво можеше да се направи с тези документи? ƒжовани наистина беше извършил нещо неверо€тно, но дали то струваше толкова, че да получи възможност да прекара остатъка от живота си в харчене?  огато вечерта се срещнаха с ќрбини, най-напред си пийнаха пор€дъчно, загледани в танцьрките на подиума, потънали в спомени за добрите стари времена в колежа. ¬алентин каза на при€тел€ си за документите чак на излизане от "∆ребеца". ¬ първи€ момент –икардо само разсе€но кимна, но когато думите "наследник на —вети ѕавел" най-накра€ все пак стигнаха до напоени€ му с отлежал "Ќаполеон" мозък, правникът замръзна на м€стото си, с€каш изтрезн€л за един миг. - √рафе Ц на пресекулки произнесе –икардо Ц ћайтапиш ли се? ’ей, с това нещо шега не бива! ¬алентин извади грижливо сгънатите копи€ и му ги даде. ѕосле накратко му разказа истори€та на рода си и цитира ѕърво послание до “имотей. - Ќе знамЕ Ц замисли се –икардо Ц Ќаистина не знам дали биха послужили за нещоЕ “ези регистриЕ ѕосле обеща да поработи малко по въпроса.  огато се разделиха, изглеждаше с€каш изобщо не бе слагал и капка в устата си. јдвокатът се бе умислил много дълбоко и разсе€но си взе довиждане с ¬алентин. ѕосле влезе в колата си и натисна газта докрай. Ќ€колко часа по-късно мобилни€т телефон на ¬алентин зазвън€ на пожар. Ѕеше почти четири и половина сутринта и млади€т граф спеше сладки€ си пи€нски сън. - ¬аленти-и-ин! Ц изкрещ€ отсреща гласът на ќрбини Ц  ”ѕ”¬ј… √»! ƒай му колкото поиска! ≈дин, два, петЕ десет милиона!  олкото поиска. “ова е Ѕ≈«÷≈ЌЌќ! –ј«Ѕ»–јЎ Ћ» Ц Ѕ≈«÷≈ЌЌќ!!! ¬еднага идвам при тебе! ¬еднага! √рафът се разсъни още при първата дума на адвоката. —кочи от леглото, облече са набързо и натисна бутона на интеркома. ќтсреща се обади сънливи€т глас на прислужницата. - Ѕързо направи две големи, гъсти кафета! Ц изкомандва ¬алентин Ц јма много силни Ц чак да ми светнат очите! Ќ€колко минути след това ќрбини влет€ в ста€та му, пламнал и задъхан.  афетата вече б€ха на масата. јдвокатът трескаво докопа едната чаша и € изгълта на един дъх. - јвторски права! Ц възкликна той и се строполи на един от столовете Ц ”ф-ф-фЕ —трахотно кафеЕ јвторски права!Е ѕоръчай още едно! јвторски праваЕ -  акво искаш да кажеш, при€телю? –икалдо си пое дълбоко дъх: - ќткрих! Ц каза Ц Ќе съм мигнал! —луча€т е адски пикантен! » уникален. ”Ќ» јЋ≈Ќ!!! √рафът поиска още едно кафе по интеркома. - —вети ѕавел Ц започна той, сръбвайки малко по-бавно от чашата, ко€то кацна пред него н€кокорко минути по-късно Ц се е разписал в Ќови€ завет с четиринайсет послани€ Ц нали така? ¬алентин закима утвърдително. - «наем Ц започна да развива мисълта си –икардо Ц че неговите авторски права са възникнали на територи€та на –имската импери€ н€къде през ≤ век. ќт това следва Ц продължи той лукаво Ц че те се уреждат от древноримските правни норми. - ƒобре, де Ц повдигна рамене ¬алентин Ц ≈, и?Е - ƒревен –им Ц ехидно каза адвокатът Ц не е познавал авторското право като отделна правна категори€! Ќе е познавал дори интелектуалната собственост. јвторското право е имало статут на вещно право и се е отстъпвало по реда на учред€ване на iura in re aliena9. ќтстъпването на авторско право е пораждало сложни последици Ц онзи, в чи€то полза е отстъпено, получава право на usus10 и, което е по-важно Ц на ususructus11. ¬ случа€ Ц получател€т има право да използва авторското произведение, да го преписва, издава, разпростран€ва, продава и т. н. Ususructus пък му позвол€ва да събира т. нар. "граждански плодове" от произведението Ц печалбата от разпространението и продажбата му остава за него! —амото авторско право, пък се е разглеждало като особена форма на собственост. јвторът го е придобивал чрез accessio12 на две вещи. Ћогиката е, че авторът съедин€ва пергамента и мастилото по н€какъв неповторим начин Ц така се получава нова вещ Ц авторското произведение, на което той става собственик! - ÷игара? Ц предложи му пълна кути€ ¬алентин. “ой не разбра нито дума от приказките на при€тел€ си, но реши първо да го изслуша и чак тогава да задава въпроси. - Ѕлагодар€ Ц запали –икардо. - ÷€ла нощ се рових над разни сборници Ц продължи адвокатът Ц прехвърлих ц€лата си библиотека по римско право. «наеш ли Ц в древен –им наслед€ването на правото на собственост Ќ≈ —≈ ѕќ√ј—я¬ј ѕќ ƒј¬Ќќ—“. ј авторското право, графе, е било тъкмо такова! ќт друга страна Ц щом едно право на собственост е възникнало по времето на един закон, когато и да е станало това, тогава то съществува във вида, който е определен от същи€ закон. Ќикакви последващи промени в законодателството не могат да повли€€т неблагопри€тно на правата на наследниците или да ги ограничат! “ова не се отнас€ само до прехвърл€нето на правото на собственост Ц то вече става по правилата на действащите закони. ¬сичко това са цитати от …оханесбургската конвенци€ за правото на собственост, приета от ќќЌ преди повече от сто години. ¬същност, т€ бе приета, за да могат наследниците на разни богаташи, които в началото на ’’≤ век са изкупили почти всичката зем€ в държавите от източна ≈вропа, да сп€т спокойно.  огато тези страни започнаха да се замогват, вече не им отърваше земите им да са чужда собственост и н€кои опитаха да разкарат наследниците по законодателен път. Ќо  онвенци€та е удобна и за наши€ случай. - «начиЕ Ц колебливо започна ¬алентин. - «начи Ц победоносно произнесе –икардо Ц тво€т баща притежава авторските права върху послани€та на —вети ѕавел! “ой е техен собственик по наследство! јмаЕ чакай, чакай, какво ти стана? ¬алентин се бе отпуснал в канапето и беше а-ха на границата на припадъка. –икардо го свести с н€колко шамара. √рафът отвори очи и заекна: - “оваЕ “ова ще му дойде твърде многоЕ - ƒръж се, бе момче! Ц викна адвокатът Ц “и можеш ли да си представиш какво означава такова наследство? - ќт вчера сутринта нищо вече не мога да си представ€! –икардо стана и започна да се разхожда из ста€та. -  ой ли днес не издава Ѕиблии! Ц заразсъждава той на глас Ц »здават, продават, тъпчат се с печалби!Е ѕобира ли ти го акъла Ц печалба от Ѕибли€та! ƒори аз, дето не съм никак религиозен, се отвращавам от такава мисъл! јз, дето съм натрупал толкова грехове, че не ми изнас€ да има н€какъв си √оспод, който да ме съди за т€хЕ ѕовдига ми се, повръща ми се от такава мисъл! Ц и той заръкомаха вдъхновено Ц ѕредстав€ш ли си Ц на заглавната корица пише "—вета Ѕибли€", а на задната Ц "30 ранда"! Ќе мислиш ли, че такива издатели си го заслужават? Ѕаща ти има пълното право да пред€в€ва срещу т€х искове за нарушените си авторски права! “а той е техен собственик по наследство! ¬алентин се умисли: - —амо чеЕ Ц каза накра€ Ц н€кой тр€бва да му го каже много внимателно. » убедително. –икардо се подсмихна самоуверено: - Ќаемам се! ƒва часа по-късно стари€т вече бе станал и привършил с утринната си молитва. ƒвамата с –икардо цъфнаха пред него в приемната. - «дравейте момчета! Ц поздрави ги стари€т граф. Ѕеше се събудил в добро настроение, но като забел€за мрачните им физиономии, загрижено понижи тон Ц  акво става? ƒа не се е случило нещо лошо? - Ќе, таткоЕ започна смутено ¬алентин Ц ¬същностЕ Ќали помниш ƒжовани? - ќ Ц зарадва се стари€т Ц разбира се! ƒобър католик и отличен историк!  ак е той? - ƒобре е Ц поде синът му по-смело Ц той е в ћалтаЕ ќткрил е данни за наши€ род отпреди  аликстрат-∆офроа дьо ла ¬алиеЕ —тари€т се начумери: - ѕисано е Ц процеди той Ц "Ќе се занимавайте с басни и безкрайни родослови€, които причин€ват по-скоро препирни, отколкото назидание Ѕожие във в€рата!"13 Ќа ¬алентин му стана д€волски забавно. “ой отначало само се позасм€, после започна да се смее все по-високо, а накра€ седна на канапето срещу баща си, хвана се за корема и цели€т се затресе от см€х. - ’а-ха-ха-хаЕ Ц дереше се той Ц ÷итираш —вети апостол ѕавел!Е ’о-хо-хоЕ ѕърво послание до “имотей! ’и-хи-хи-хиЕ ’а-ха-хаЕ “ой се смееше толкова весело и искрено, че на стари€ чак му стана неудобно. - Ќ€кой ще ми каже ли какво толкова смешно има? Ц прекъсна той с нетърп€щ възражение, леден тон еуфори€та на сина си. ƒвамата започнаха да разказват. ѕръв беше ¬алентин. “ой разправи на баща си за откритието на ƒжовани Ц за регистрите от  онстантинопол, намерени в јтон, за грамотата от ‘илип ≤≤ јвгуст, за произхода на рода, за родоначалника, за неволите на историка в —вета гора, за преписването и подм€ната на оригиналните документи с преписиЕ —тари€т го слушаше и лицето му бавно придобиваше мъртвешка бледост. √ърдите му се движеха учестено. ƒумите на сина му €вно предизвикваха н€каква страшна духовна бур€ у стари€, верен католик. Ќищо чудно Ц да ти кажат, че си потомък на —вети ѕавелЕ Ќе е шега работа! ѕосле думата взе ќрбини и раз€сни на –ене-јлфонс дьо ла ¬алие правните последици, които биха могли да настъп€т от откритието на ƒжовани. -  акво предлагате? Ц запита стари€т, когато изслуша истори€та на рода си. Ѕеше пребледн€л съвсем като платно, пръстите му тревожно барабан€ха по подлакътниците на инвалидни€ стол. - —ъд! Ц лаконично каза адвокатът Ц —ъд за онези, които нарушават правата ¬и! - «а реформаторите! Ц уточни веднага ¬алентин Ц «а протестантите! » поде патетично: - ќт векове насам какви ли не еретици и сектанти си позвал€ват да разпростран€ват —ловото Ѕожие! Ќо сега имаме страшно оръжие срещу т€х! —трашно оръжие Ц провикна се пламенно той Ц законът! “атко, ти си мечът √осподен! —ветата католическа църква сега вече може да си възвърне н€когашното могъщество. ÷ели€т католически св€т разчита на тебе в борбата срещу протестантските лъжеучени€! Ћицето на стари€ граф започна да се про€сн€ва. - —ъд Ц вдигна ръце нагоре ¬алентин Ц за мормони и петдес€тници! —ъд за методисти и андвентисти! —ъд за англикани, лютерани, калвинисти и вс€каква протестантска паплач! ќчите на стари€ светнаха в н€какъв особен, блажен фанатизъм: - ƒа! Ц тихо пророни той. - ћожеш ли да си представиш Ц продължаваше синът му Ц колко пари могат да се измъкнат от еретиците, които са издавали ѕослани€та на —вети апостол ѕавел без разрешение от неговите наследници? ћожеш ли да си представиш колко много от т€х могат да отидат за подпомагане на —ветата католическа църква? “ака родът ƒьо ла ¬алие ще продължи достойно делото на —вети апостол ѕавел! ѕатосът на ¬алентин беше напълно искрен, но далеч не заради католицизма. ќрбини го бе предупредил, че делата никак н€ма да бъдат от лесните и повечето от т€х може би ще се проточат с години, а н€кои Ц даже с десетилети€. “ака, че дори стари€т да напишеше н€ко€ глупост в завещанието си, например да раздаде богатството си на бедните, негови€т наследник би имал доста впечатл€ващи доходи от тези дела. «а щастие баща му сега бе зает да мисли за близкото възтържествуване на католицизма над протестантството и не забел€за фалшивите нотки в тона на сина си. - √оспод да ви благослови, момчета! Ц прошепна стари€т граф след дълъг размисъл Ц ѕраво е делото ви!  акво се иска от мен? - ≈дин милион ранда за ƒжовани Ц слезе на зем€та ¬алентин. - » подписът ¬и под всички искове Ц добави –икардо Ц услови€та за представителството пред съда ще договорим отделно. —лед което препоръча всичко да се запази в пълна тайна чак до пред€в€ването на иска. “ака ¬атикана едва ли би имала друг изход, освен да подкрепи графа в начинанието му. “ака или иначе Ц нали част от парите щ€ха да отидат именно за католицизма? –ене-јлфонс дьо ла ¬алие изслуша всичко много внимателно, а сетне вдигна телефона и набра н€какъв номер. Ѕеше на ƒжовани. - ƒжовани, момчето ми! Ц с благ глас заговори стари€т Ц јко е за един милион Ц имаш го! Ќо ако донесеш оригиналите до един час, имаш два! * * * * * * ѕървото дело беше срещу Holly Bible society. –азгледа се в ѕретори€. –икардо се позова на ћадридската конвенци€ за разрешаване на спорове от религиозен характер с международен елемент, според ко€то нито един от съдебните заседатели или от състав на съда не тр€бва да изпов€два или да произхожда от семейство, изпов€дващо н€ко€ от религиите на страните по делото. —ъди€та беше будист от япони€, а журито бе съставено главно от убедени потомствени атеисти, както и от н€колко вишнуисти индуси и китайци Ц даоисти. »скът беше оценен на 500 000 000 ранда. ÷ената бе изчислена на базата на издадените и продадени от ответника над 300 000 000 Ѕиблии за последните 10 години само в —јў, както и отделно Ќови€ завет в тираж от 600 000 000 за същи€ период по цели€ св€т. «а ответника се €ви сами€т пастор ƒейвид —орел Ц идеологът на Holly Bible society. ¬алентин бе виждал полуплешивата му, сбръчкана физиономи€ само по телевизи€та, когато случайно бе сърфирал из каналите и бе попадал на американското предаване "ѕисано е...". јдвокатът им, колкото и обигран да изглеждаше, обаче изпищ€ на умр€ло, когато чу основани€та за иска. - ƒа не би ищецът да иска да каже Ц саркастично произнесе той след дълга тирада относно недопустимостта на иска Ц че насочва срещу нас претенции, основани на Corpus iuris civilis?14 - Ќе, разбира се! Ц усмихна се злорадо ќрбини Ц ёстини€тновата кодификаци€ се по€в€ва близо пет столети€ по-късно от възникването на процесните авторски права! ѕосле кратко изложи, че основанието за иска, всъщност е …оханесбургската конвенци€ за правото на собственост, ко€то защитава собствеността, независимо по чий закон е възникнала т€, като запазва нейни€ статут непроменен, какъвто е бил той по времето на нейното възникване. - » така Ц уточни той Ц собствеността за мо€ доверител Ц граф –ене-јлфонс дьо ла ¬алие Ц е възникнала по наследство. “ой е получил правата от сво€ наследодател —вети ѕавел (при тези думи залата се разшум€, дочуха се викове "¬ън еретика!" и "—мачкай ги!") Ц ќрбини се изкашл€ и продължи Ц за което представ€ме писмени доказателства. ѕри тези думи връчи на съда копи€ от гражданските регистри на  онстантинопол и грамотата на ‘илип ≤≤ јвгуст, заверени нотариално. - јвторското право Ц продължи той след като съди€та и заседателите спр€ха да се пул€т и цъкат с език над документите Ц е възникнало през ≤ век от ’риста за —вети апостол ѕавел. ¬ъзникнало е на територи€та на –имската импери€ и по отношение на него са действали римските закони. ѕо онова време Ц хладно допълни –икардо Ц авторското право не е било специално регламентирано в –им. “о е било непознато като отделна правна категори€. «а него са действали общите правила за собственост върху вещи. ѕотвърждение намираме в редица решени€ на съдебни спорове, разгледани от известни римски императори.15 » той окончателно заговори на свой си, адвокатски език. ѕосочи едно от последните решени€ на император  лавдий по делото √виниций ѕотон срещу  алаций “иций от 54 година от ’риста. “иций бил използвал цели пасажи от трактата на д€дото на ѕотон Ц ћарк ѕотон Ц "»нди€ по времето на јлександър ћакедонски" в съчинението си "Ќеверо€тните чудеса в днешна ≈тиопи€", което бил написал близо седемдесет години по-късно. »ператорът осъдил “иции да заплати на наследниците на ћарк ѕотон обезщетение за нарушено право на собственост. ќрбини се позова и на друго подобно решение, този път на император ¬еспасиан Ц по делото "—ептимий ќктавий срещу ≈милий ƒрус". »звади и трето Ц Ћуций јвиста срещу  орнелий ‘иламонид. —ъдът прие и трите. –икардо се бе подготвил великолепно!  ак н€ма Ц хонорарът му за това дело възлизаше на пет милиона ранда! “ой щеше да посочи и още едно решение Ц по н€к€кво дело на сами€ Ћуций јпулей16 срещу н€кой си “улий ѕелаций, но съдът не го допусна Ц авторското право било възникнало в по-късно време, а и освен това Ц приведената практика се стори напълно достатъчна и на съди€та, и на журито. јдвокатът на противника не усп€ да каже нищо св€стно в сво€ защита. «наеше си все едно: искът е недопустим, но така и не можа да скалъпи каквото и да е, за да се разбере защо. - »скам нов адвокат! Ц писна по едно време пастор —орел. —ъдът мигом уважи искането му, даде му възможност за нов представител и отложи заседанието за следващи€ месец. ѕред залата –икардо и ¬алентин с неописуема мъка започнаха да си пробиват път сред безбройните пълчища журналисти, дофтасали от ц€л св€т, са да отраз€ват хода на процеса, въоръжени с микрофони, камери и фотоапарати от вс€какви калибри, марки и модели. — викове "Ѕез коментар! Ѕез коментар!..." ¬алентин усп€ да разбута тълпата около себи си и се втурна към изхода. ≈два стигнал до там, забел€за, че –икардо е изостанал. ќбърна се. ”жас! Ќовинарите все пак го б€ха докопали. јдвокатът бе обсаден от всички страни с плътен кордон от н€колко пласта надвикващи се един друг журналисти и по соломоновски се опитваше да отговар€ на всички едновременно. ¬алентин се върна, стиснал зъби и решен с цената на всичко да помогне на при€тел€ си да се измъкне от тази навалица. -  аквото мога да кажа за случа€ Ц дочу той гласът на –икардо Ц вече го казах пред съда. «апознайте се с протокола от заседанието! √рафът усп€ да му подаде ръка, адвокатът го хвана и с пъшкане се провр€ през стената от човешки тела и микрофони. ѕосле двамата поб€гнаха навън. »зл€зоха със самочувстнието на победители. - ¬същност Ц попита графът, докато слизаха по мраморните стълби пред входа на съдебната палата Ц откъде ти попаднаха тези решени€ на разните му там императори? –икардо се изхили доволно: - ѕопадна ми само първото Ц от н€каква библиотека в –им беше. »мам го още от студентските си години. Ѕрей, не съм знаел, че н€кой ден ще ми потр€бва! Ќо останалите ги н€мам Ц допълни Ц има ги описани в разни учебници по римско право, но там н€ма факсимилета... ѕосле успокои ¬алентин, че да ги потърси, вече е работа на съда. Ќакра€ се прегърнаха и закрачиха по централни€ булевард на ѕретори€, прип€вайки "Gaudeamus, igitur!"17, като се оглеждаха за най-близката кръчма. ¬сички медии вече тръб€ха за наследниците на —вети ѕавел. ¬същност, още от пред€в€ването на иска срещу Holly Bible society, това беше една от централните теми във всички вестници и телевизии. ƒобре, че ћалта е малък остров и не можеше да побере всички заинтересувани от случа€, било журналисти, било поклонници (вече имаше и такива!), било фанатизирани привърженици на тази или онази секта, пристигнали специално, за да изпочуп€т с камъни прозорците на замъка, било емисари на разни религиозни институции. ¬ъпреки всичко по едно време на ¬алентин започна да му се струва, че ако дойдат още само десетина-двайсет души, ћалта като нищо щеше да пътъне в —редиземно море от тежестта им. —ъщо като јтлантида.  акви ли не типове преминаха през приемната на стари€ и ¬алентин! Ќаложи се двамата да учетвор€т охраната на замъка и да € въоръжат до зъби. ≈дни искаха да куп€т авторските права върху послани€та, други пък искаха благослови€ и опрощение на греховете от стари€ граф (но той за по-сигурно ги препращаше до католическото духовенство, а по-заможните Ц направо до папата, за да си н€ма проблеми с него), трети пък, най често бивши атеисти, протестанти или друговерци, екзалтирано се хвърл€ха в краката на графа, за€в€вайки, че от днес приемат католицизма и питаха къде е най-близки€ храм. ѕоследните изпълваха душата на стари€ с неописумо блаженство. ѕосетиха ги дори трима професионални автори на биографии на различни известни личности. —тари€т предпочете да не се занимава с т€х, затова те налет€ха на ¬алентин, който след дълги уговорки и срещу солидна сума, все пак даде съгласие да бъде написани две книги за него, озаглавени "¬алентин-јлфонс дьо ла ¬алие - мо€т живот чрез в€рата" и "Ќаследникът на светеца". —лед един месец –икардо отново застана пред съда. “ози път пасторът водеше друг адвокат Ц н€какъв много вещ в римското право юрист, с н€колко научни звани€. “ой започна да тълкува …оханесбургската конвенци€, като накра€ почти усп€ да убеди н€кои членове на журито, че т€ виждате ли, не се отнас€ла до древноримските закони. –икардо, обаче, веднага го репликира, че буквални€т текст от не€ гласи "ѕравото на собственост е неприкосновено, независимо по кой закон и по кое време е придобита собствеността", което изобщо не допуска каквото и да било тълкуване. —ъдът прие тъкмо това становище. —лед окончателното допускане на иска, въпросите които останаха да бъдат доказвани в процеса б€ха само два: ƒали авторските права върху четиринайсетте послани€ на —вети апостол ѕавел от нови€ завет не са погасени и дали граф –ене-јлфонс дьо ла ¬алие е техен собственик по наследство. јдвокатът на противниците застъпи тезата, че стари€т граф не е наследник на светеца. Ќо дори и това да било така, авторските права били погасени по давност. Ќо даже и да не били погасени, то Holly bible society не носи отговорност за т€хното нарушаване, тъй като липсвал умисъл в действи€та им Ц те не са знаели за наследника и не са имали animus passendi18 да нарушават правата му.  оето навеждало до липса на вина, а оттам Ц и на отговорност. –икардо веднага опонира с въпроса: "ј вие търсили ли сте изобщо наследници, преди да започнете издаването на Ѕибли€та?", на който въпрос противникът не можа да отговори абсолютно нищо. “огава јдвокатът на протестантите поиска екпертиза за установ€ване автентичността на документите. ќрбини се присъедини. ¬ последни€ момент противникът му коварно поиска съдът да изиска становище от Ќегово —ветейшество. ќбоснова се с това, че ищецът изпов€два католицизма и тъй като действи€та му по делото могат да дадат сериозно отражение върху ц€лостната религиозна политика на ¬атикана, то тр€бва да се зачете и официалното становище на папата Ц дали католицизмът приема или отхвърл€ тезата на ищеца, че е наследник на —вети ѕавел. ”жасен ход! јко ¬атиканът не признаеше правата на стари€ граф, това щеше да означава, че за не€ той е самозванец и... беше длъжен да го отлъчи на минутата.  оето би го довело до инфаркт. ј като си помислиш Ц графът, по съвет на адвоката, бе държал документите в пълна тайна дори от папата, чак до завеждането на делото. Ўансовете ¬атиканът да признае графа за наследник на —вети ѕавел, въпреки личното при€телство на стари€ с папата и повечето от кардиналите, никак не б€ха големи. ѕред възможността да бъде отлъчен, стари€т със сигурност би предпочел да оттегли иска си. ќрбини докрай се противопостав€ше на искането на противника си, като основно се въртеше около тезата, че ¬атиканът не е страна по делото и мнението й не е от значение за граждански€ спор, но въпреки €ростната му съпротива, съдът допусна искането на Holly bible society, за велик ужас и на –икардо, и на ¬алентин. —ледващото заседание бе отложено за след още един месец. “ой се изниза в безкрайни разговори между стари€ граф и Ќегово светейшество и в непрекъснати совалки на ¬алентин по лини€та Ћа ¬алета Ц –им и обратно. Ќо и папата, и по-приближените му кардинали изб€гваха да се обвързват с еднозначен отговор дали ¬атиканът ще признае наследствените права на стари€. ќт една страна Ц това бе добър знак, защото папата със сигурност вече имаше становище и ако той не признаваше –ене-јлфонс дьо ла ¬алие за наследник на —вети апостол ѕавел, изобщо не би чакал заседанието на съда, а би го отлъчил веднага. Ќо от друга страна Ц защо ¬атиканът мълчеше? ј по-низшите духовници почти единодушно б€ха на мнение, че папата веро€тно ще отрече и ще отлъчи стари€. ≈кспертизата показа, че страниците от регистрите най-веро€тно са писани по различно време, което всъщност бе нормално Ц нали регистърът се попълва непрекъснато, но са били съхран€вани при неподход€щи услови€, което е влошило качеството им. Ќо във всички случаи последната страница е била написани най-късно в кра€ на ’≤≤ или началото на ’≤≤≤ век, което също едва ли би могло да бъде много чудно. ўо се отнас€ до първата страница Ц с името ≈мили€ —авела, експертите б€ха на мнение, че самата страница е от много по-ранно време от последната - най-малко девет или десет столети€. јвтентичността на грамотата от ‘илип ≤≤ јвгуст бе потвърдена още по-убедително. Ќикой на възрази срещу експертизата. –икардо бе на седмото небе, а противникът му бе сразен. —лед изслушването на експертите, в залата достолепно влезе папски€т нунций монсеньор ¬икторио јлбинони. “ой оповести на съда, че е упълномощен лично от Ќегово —ветейшество, на основание безпристрастните заключени€ на вещите лица, официално да изкаже становището на ¬атикана Ц граф –ене-јлфонс дьо ла ¬алие е признат за законен наследник на —вети апостол ѕавел и Ќегово —ветейшество поема задължението да го провъзгласи за такъв urbi et orbi19 на следващи€ събор. ¬атиканът ѕ–»≈! –икардо н€маше време да тържествува. ѕроцесът навлезе в най-драматичната си фаза. «апочнаха пледоариите. ѕръв беше той. - ¬аша милост! Ц поклони се той на съди€та Ц ”важаеми съдебни заседатели Ц обърна се и към журито Ц всички ние знаем какво са наследствените права. ¬сички ние знаем, че т€хното нарушаване се заплаща. » се заплаща скъпо! «наем, че посегателството върху собствеността, придобита по наследство, е посегателство върху основните права на личността! „астната собственост Ц свещена и неприкосновена Ц нали за това векове наред са се борили нашите деди? Ќали т€ е едно от най-благородните достижени€ на днешната демокраци€? ≈то, тук, срещу ¬ас седи един от лидерите на една организаци€, ко€то е откраднала правата на мо€ доверител! ќткраднала ги е нагло, безочливо и €вно! » то Ц защо? «ащо, ваша милост? «ащо, уважаеми съдебни заседатели? Ц и погледна злокобно към пастора Ц «а да спечели от т€х! ≈то защо! «а да печели! «а да тъпче собствените си джобове! » то когато хил€ди хора на планетата гладуват. ’ора, за които мо€т доверител се грижи всеотдайно, като вс€ка година дар€ва поне по един милион ранда, за да подпомогне хил€дите христи€нски мисии в јфрика, бедстваща Ћатинска јмерика и ќкеани€! - ¬ъзраз€вам! “ова н€ма отношение към делото - противопостави се колегата му от Holly bible society. - ¬ъзражението се отхвърл€! Ц строго го погледна съди€та. - Ѕлагодар€, ¬аша ћилост! Ц поклони му се ќрбини. ѕосле остави залата да си поеме дъх за н€колко секунди и продължи: - Ќе, този иск не цели отнемането на правата на ответника да изпов€два религи€та си, колкото и малко да се основава т€ на —ветото писание... - ¬ъзраз€вам! Ц викна адвокатът на противната страна Ц “ой използва внушени€! - ѕриема се! Ц отсече съди€та. - »звинете! Ц кимна –икардо и поде отново Ц този иск не цели отнемане на правото на ответника да печата и разпростран€ва Ѕибли€та, нито да € разпростран€ва по какъвто си иска начин. “ези негови права са ненакърними. »скът е само за онази част от реализираните от ответника печалби, ко€то е в резултат на неправомерното използване на произведени€та, върху които мо€т доверител притежава авторски права, придобити по наследство! ѕри това Ц искът е само за част от продадените от ответника Ѕиблии Ц за последните 10 години, колкото до ц€лата Ѕибли€ Ц —тари€ и Ќови€ завети Ц искът е само за реализираните продажби в —јў за последните 10 години. «а продажбите на това издание в останалата част на света, засега не претендираме. ѕретендираме само и за частта от печалбите, реализирани от продажбите на Ќови€ завет през последните 10 години по света. —читам, че в процеса беше недвусмисмено доказано, че мо€т доверител е наследник на автора на четиринайсетте послани€ Ц —вети апостол ѕавел, както и че той понасто€щем е собственик на тези авторски права по наследство. ƒоказаха го експертизите! ƒори Ќегово —ветейшество призна наследствените права на доверител€ ми! »наче Ц н€маме нищо против ответникът да си печата Ѕибли€та, стига занапред да ни пита, дали сме съгласни да му отстъпим авторските права върху послани€та на —вети апостол ѕавел за вс€ко издание! ћол€ за вашата справедливост! «алата избухна в овации. ¬се пак Ц тук беше пълно с католици, дошли да вид€т изхода от процеса. ¬еднага думата пое защитникът на ответника. - ј аз разчитам на ¬ашата съвест! Ц подло продължи той уж речта на ќрбини Ц » мол€ да отхвърлите иска изц€ло! –ечта му беше отвратително скучна. “ой не обели нито дума за експертизата или становището на ¬атикана. ѕросто поиска съдът да отхвърли "този абсурден иск", но единствени€т му сериозен довод бе, че искът никак не се харсва на доверител€ му. «аседанието приключи и журито се оттегли на съвещание. ¬ паузата –икардо и ¬алентин усп€ха да намер€т уединение в едно от служебните кафенета на съда, където не се допускаха журналисти. ƒвамата жадно изпушиха по н€колко цигари и обърнаха по една чашка "за кураж". ѕрез ц€лото време, обаче, не размениха нито дума. ћигът бе твърде напрегнат за приказки, а и непрекъснато им се струваше, че двама типа на съседната маса все пак са дегизирани журналисти, които дебнат вс€ка т€хна дума. ѕоловин час по-късно, когато всички се събраха отново в залата, съди€та тържествено се обърна към журито: - —тигнаха ли съдебните заседатели до решение? - ƒа, ¬аша милост! Ц изправи се представител€т на журито, който държеше в ръка листчето с мнението на заседателите. Ќа ¬алентин секундите му се сториха равни на векове.  акво ли пишеше на това проклето листче? - ѕотомък ли е граф –ене-јлфонс дьо ла ¬алие на —вети апостол ѕавел? Ц зададе съди€та първи€ си въпрос. - ƒа, ¬аша милост! - отвърна представител€т на журито. «алата зашум€, но бързо утихна, защото главните въпроси едва предсто€ха. - ѕритежава ли понасто€щем граф –ене-јлфонс дьо ла ¬алие, по наследство от —вети апостол ѕавел, авторските права върху четиринайсетте му послани€ от Ќови€ завет и нарушени ли са те виновно от ответника? ѕредставител€т на съдебните заседатели много добре разбираше, че от отговора на този въпрос зависеше почти изц€ло решението на казуса. «атова с лисичи поглед се огледа, после се изкашл€ леко, за да бъде сигурен, че в залата цари пълна тишина и че всички обективи на камерите са се вторачили в него и произнесе с н€какъв особен, властен тон: - ƒа, ¬аша милост! —ъди€та повтори действи€та му, нав€рно със същата мотиваци€. - ќсъждам Holly Bible society Ц отекна гласът му Ц да заплати на граф –ене-јлфонс дьо ла ¬алие исковата сума от 500 000 000 ранда като обезщетение за нарушени авторски права, придобити по наследство, за четиринайсет послани€ на —вети апостол ѕавел! ќсъждам Holly Bible society Ц продължи съди€та Ц да заплати на граф –ене-јлфонс дьо ла ¬алие сумата от 9 774 000 ранда Ц разноски на ищеца по делото. ќсъждам Holly Bible society да заплати на ћеждународни€ граждански съд в ѕретори€ сумата от 1 869 560 ранда Ц разноски на съда.  атолиците в залата заликуваха. “ова за т€х бе най-гол€ма победа на католицизма над протестантските ереси от изгар€нето на ян ’ус20 насам. ѕротестантите тихомълком напуснаха, скърцайки със зъби и оставиха преданите на папата христи€ни да празнуват триумфа си. ќ, триумфът бе нещо невъобразимо!Е ќще на следващи€ ден ц€ла —еверна »рланди€ осъмна облепена с призиви за присъедин€ване към ≈йре. »–ј наруши поредното примирие и из ц€лото ќбединено кралство б€ха извършени сери€ бомбени атнентати. ¬ Џрлстър и Ѕелфаст избухнаха граждански безредици, които само н€колко дни по-късно прерастнаха във въоръжени стълкновени€ между католици и протестанти. »талиански неофашисти извъшиха погроми над магазини и ателиета, собственост на протестанти, атеисти и евреи. ¬ »спани€ ќпус ƒеи и ‘уерса Ќуева заговориха за нов кръстоносен поход, но след като френски€т ‘ронт за национално спасение и н€кои неоголистки партии във ‘ранци€ ги об€виха за шантави, двете държави за известно време б€ха на ръба на дипломатическа криза. Ѕръснатите глави във ‘ранци€ използваха случа€, за да започнат нацистки изстъплени€ срещу имигрантите от ѕортугали€ и разбира се Ц евреите. ¬ —јў пък Ц наопаки Ц всички протестантски църкви под егидата на Holly Bible society организираха протесни митинги в по-големите градове на всички щати, включително и јл€ска. ѕротестиращите издигнаха лозунга: "»талианци Ц вън!" и насто€ха правителството да скъса дипломатическите отношени€ с всички католически държави. ѕовечето работници, имигранти от ћексико, ѕуерто –ико и ц€ла Ћатинска јмерика, още в ден€ на об€в€ването на решението на съда в ѕретори€, б€ха изритани на улицата. «апочнаха издевателства над католиците, но покрай т€х пострадаха също и негрите, китайците, индусите, руснаците иЕ евреите. —кандалът даде отражение даже и в исл€мски€ св€т Ц екстремистите от "’избулла", "’амаз" и шиитската терористична организаци€ "—иновете на јли" изведнъж забравиха за старите си вражди и призоваха правоверните на джихад. ƒори преселниците на ћарс започнаха да се обособ€ват в отделни колонии за католици и протестанти. ћир и любов настанаха единствено в Ѕразили€, където по улиците на –ио де ∆анейро, Ѕаи€ и всички големи градове спонтанно стартираха всенародни карнавали в чест на —вети ѕавел и католицизма. «нойни хубавици в оскъдно облекло ден и нощ танцувайки демонстрираха прелестите си, унесени във вечни€ ритъм на самбата, без почивка в продължение на четиринайсет денонощи€ Ц по едно за вс€ко послание на —вети апостол ѕавел. Ўколата по самба "”нидос да “ижука" отново скандализира обществеността с н€колко красавици, които освен хартиените ангелски крилца на рамете си и ореола от пайети, н€маха по себе си почти нищо друго. “анцуващите тълпи дефилираха под водопада от конфети и светлините на фойерферки, заедно с безброй трупи от пътуващи артисти, които разиграваха сцени от Ѕибли€та. ÷€лата тази каша бе разбъркана с майсторска вещина и поднесена изключително пикантно от всички световни, национални и местни медии. ¬ъв фамилни€ замък в ћалта ¬алентин завари неверо€тна навалица от кардинали. ¬сички се б€ха натъпкали в приемната на баща му и един през друг се опитваха да се надприказват. Ѕаща му седеше в центъра на приемната в инвалидни€ си стол и изглеждаше толкова изтощен, че вече май бе престанал да възприема баталната сцена около себе си. ќще в мига, в който ¬алентин се по€ви на вратата, червените д€воли мигом го наобиколиха. Ќапред излезе н€какъв морав, плешив дебелак с малиново расо и огромен златен кръст, чи€то верига бе толкова дълга, че Ќегово ¬исокопреосвещенство бе забол кръста в копринени€ си по€с, за да не кацне съвсем на она€ му работа. ѕредстави се като кардинал ћарио ѕлагети, специален пратеник на Ќегово —ветейшество. - ƒобре, че пристигате толкова бързо, ¬аше си€телство Ц започна той Ц тъкмо обсъждахме срещу ко€ еретическа църква да насочим следващи€ иск на почитаеми€ ¬и баща. - »зточното православие вече отпадна Ц допълни друг от скупчилите се около него духовници. - «ащо? Ц възрази ¬алентин Ц нали те първи се отделиха от —ветата –имокатолическа църква?21 ќсвен това са и богати! - ¬€рно Ц мъдро кимна Ќегово ¬исокопреосвещенство Ц но тогава, освен с ¬селенската патриарши€, можем да си навлечем и сериозни проблеми с –уси€, ”крайна, Ѕългари€, —ърби€, √ърци€,  ипърЕ ќле-леЕ  ипърЕ - –азбирам Ц ухили се ¬алентин Ц притесн€вате се да не би този път българите наистина да опитат да уби€т папата22! Ѕиха го направили с радост, нали?! - Ќе! Ц възмути се пратеникът Ц Ќ€ма такова нещо! ѕредлагам следващи€т противник да бъдат мормоните. »лиЕ какво ще кажете за адвентистите? “е също имат възможност да нале€т известна сума за благото на католицизма! Ќай-отвратителното беше, че никой н€маше еднозначно мнение и затова караницата продължи. ƒа, спорът наистина обещаваше да не свърши скоро. ¬същност той се проточи чак до среднощ, без да се стигне до н€кое конкретно решение. Ќа сутринта ¬алентин предложи следващи€т иск да бъде пред€вен едва след като страстите около първото дело поне малко поутихнат. ѕлагети неочаквано го поздрави за това решение и призова останалите да го подкреп€т. “ака де Ц обстановката в света бе достатъчто напрегната, за да се налива в момента още масло в огън€. ѕък и обществото тр€бваше да позабрави малко за баща и син ƒьо ла ¬алие. Ќо тази работа не беше никак лесна. —нимките на стари€, на ¬алентин и на –икардо, редом с икони, жити€ и откъси от послани€ на свети ѕавел почти три месеца не сл€зоха от първите страници на всички ежедневници в света. ѕосле едва-едва започнаха да се изместват към по-вътрешните сраници. ¬алентин беше поканен да участва в над сто филма, в поне двайсет хил€ди реклами и получи повече сто хил€ди предложени€ за женитба. »нтервютата, пресконферензциите и посещени€та от и на различни католически колежи, както и срещите с католически бойскаути б€ха отделно. Ѕиографиите "¬алентин-јлфонс дьо ла ¬алие - мо€т живот чрез в€рата" и "Ќаследникът на светеца" само за два месеца б€ха издадени от хил€ди издателства в милионни тиражи, станаха световни бестселъри и дълго време се мъдреха на първите места във всички класации за най-купувани книги. ƒа не говорим, че всеки ден, в продължение на повече от половин година, на площада пред портата на замъка се насъбираше митинг от най-малко трийсет хил€ди почитатели, с н€ко€ от книгите в ръка, които не спираха да викат "јфтогра-а-аф!"Е * * * * * * “ова, което ¬алентин изобщо не предполагаше, бе че следващо дело н€ма да има. ≈динайсет месеца след кра€ на процеса, когато скандалите около него все още не б€ха затихнали, стари€т граф –ене-јлфонс дьо ла ¬алие тихо издъхна в постел€та ли. ƒесетина дни преди ¬ъзкресение ’ристово. Ќикой не разба от какво Ц лекарите, които му б€ха изпратени още след кра€ на делото лично от Ќегово —ветейшество, предположиха, че стари€т граф просто не е могъл да понесе вихрещата се около него светска суматоха. —тари€т блажено се бе пренесъл в по-добри€ св€т. Ќа погребението, заедно с журналисти от ц€л св€т, разбира се надойдоха и маса папски пратеници. —лед като ритуалите приключиха и неизброимите посетители се изредиха да му изказват съболезновани€та си, ¬алентин, заедно с десетина кардинали отидоха в приемната. ѕреди смъртта си, стари€т граф бе сключил двайсетина договора за дарени€ и спонсорства с ¬атикана и сега наследникът му тр€бваше да подписва разни документи, свързани с т€х. ѕапката с тези документи носеше стари€т му познайник Ќегово ¬исокопреосвещенство ћарио ѕлагети. “ой се приближи до седнали€ зад бюрото ¬алентин, отвори папката и посочи м€стото за подпис. - “ук! Ц каза кратко той. ¬алентин подписа без да се замисли. » тук! Ц посочи кардиналът, обръщайки листа Ц “укЕ Ц продължи ѕлагети Ц “укЕ » тукЕ “ук същоЕ “укЕ Ќакра€ просто откриваше само м€стото за подпис под документите, за да може ¬алентин да подписва по н€колко наведнъж.  огато ръката му бе започнала да изтръпва, документите, за щастие, свършиха. ¬същност "щастие" бе твърде силна дума. ѕлагети пое папката, разгърна трескаво листите, извади един от т€х, подписа се с неверо€тна бързина върху него, подаде го на един от останалите, който веднага изчезна навън. ¬алентин в един миг усети, че нещо не е наред. -  -какво беше това? Ц погледна той изпитателно към кардинала. ¬сички други изл€зоха като по команда. - “ова Ц тихо каза ѕлагети, след като вратата хлопна зад гърба на последни€ Ц беше договор. ≈дна малка хитрост. — него ¬ие завинаги отстъпихте авторските права върху послани€та на —вети апостол ѕавел на —ветата –имокатолическа църква и доброволно се лишихте от т€х. ѕредполагам, че ¬и е €сно, че занапред вече н€ма да можете да съдите никого за авторски права. “ова направо зашемети ¬алентин. ƒокато той все още се мъчеше да осъзнае думите на кардинала, ѕлагети продължи невъзмутимо: - ѕрепоръчвам ¬и да забравите за връзката на ƒьо ла ¬алие със —вети апостол ѕавел! «а ¬аше добро е! - ЌоЕ Ќо защо?Е - «ащото Ц по€сни ѕлагети Ц ¬атиканът от сво€ страна ще отстъпи авторските права на протестантите за вечни времена. “ова вече не е религи€, ¬аше —и€телство. “ова е политика. - —редновековието свърши, ¬аше —и€телство Ц говореше кардиналът Ц и свърши доста отдавна. ¬атиканът вече не е онова, което е бил н€кога. ¬ъпреки, че има амбиции да бъде! Ќо и протестантските ереси отдавна не са така низвергнати и непопул€рни, както едно време. Ќапротив Ц силни са, вли€телниЕ » владе€т цели държави. ¬атиканът никога н€ма да допусне ескалаци€та на започналите нови религиозни сблъсъци в по света Ц така би се компрометирало ц€лото христи€нство, независимо от ко€ страна на в€рата стои прави€т. - ¬ие!Е Ц изсъска ¬алентин Ц ¬ие ли убихте баща ми?!Е - Ќе Ц отвърна хладнокръвно ѕлагети Ц но затова пък написахме завещанието му. ¬алентин се задъха окончателно: - «авещание ли?Е  акво завещание? » едва тогава прозр€, че срещу стои едно от "кучетата" на папата. ѕлагети със сигурност бе един от най-приближените особи до —вети€ престол. јми, разбира се Ц щом изпълн€ваше такива гнусни поръчени€! - —поред завещанието на почитаеми€ ¬и баща Ц започна студено кардиналът Ц всички негови недвижими имоти, с изключение на фамилни€ ¬и замък, заедно с всички банкови сметки, остават ¬аша собственост, но те ще се управл€ват лично от Ќегово —ветейшество, докато √оспод го повика при себе си. ≈два след блаженото успение на Ќегово —ветейшество, ще можете да влезете във владение на имотите си. “ук не е включена единствено сумата, ко€то получихте от Holly Bible cociety като обезщетение за нарушени авторски права, ко€то остава изц€ло за ¬ас, но само в случай, че предадете на Ќегово —ветейшество оригиналите от регистрите на  онстантинопол. ќтделно от това Ц имате право да теглите до осемдесет хил€ди ранда месечно от останалите банкови сметки. Ќ€колко часа по-късно –икардо щеше да об€сни на при€тел€ си в какво се състоеше изключителната мръсоти€ на този, погоден от ¬атикана, номер. јко имотите на ƒьо ла ¬алие направо б€ха останали за —вети€ престол, то завещанието много лесно би могло да бъде атакувано по съдебен ред и неговото унищожаване от съда не би съставл€вало особена правна сложност. —амо че, имуществото тук само преминаваше под пожизненото управление на папата. “ой, разбира се, имаше право да разпорежда с него, да го продава и да управл€ва получените пари от него, да го залага, отдава под наем, но това б€ха само правни възможности, а не прехвърл€не на собственост. ј да имаш сложно дело срещу ¬атикана не е най-при€тното прежив€ване за ищеца. Ќо тъй като в този момент ¬алентин не можеше да знае всичко това, той само изхлипа: - »скам аудиенци€ с папатаЕ - »мате €! Ќо не забрав€йте за оригиналите от регистрите! Ќегово —ветейшество прие ¬алентин след н€колко дни.  огато графът влезе в приемната му, завари папата седнал на престола си, а от двете му страни сто€ха прави кардиналите ћарио ѕлагети и ƒжан-Ћука —корези Ц ковчежникът на ¬атикана. ¬ друга ситуаци€ гледката щеше да бъде доста смешна, защото високи€т, мършав и блед —корези контрастираше неверо€тно забавно на червендалест, потен плондер като ѕлагети. —амо че, сега тези тримата напомн€ха на ¬алентин на н€какъв разтроен образ на —атаната.  артинката се допълваше от тихата, идеща неизвестно от къде величествена музика на орган. “ой колиничи и целуна пръстена на Ќегово —ветейшество. - Ќосите ли оригиналите? Ц прозвуча слаби€т старчески гласец на папата. √рафът мълчаливо извади пергаментите. ѕапата ги пое с треперещи пръсти. ѕосле заби нос в т€х и дълго ги разглежда. ѕлагети и —корези също се б€ха вторачили в т€х иззад раменете му. - “е са! Ц кимна ѕлагети. Ќегово —ветейшество бавно му ги подаде.  ардиналът веднага ги хвърли в гор€щата камина без да каже нито дума. -  акво правите?! Ц ужаси се графът Ц ¬аше —ветейшество, тези документи принадлежат на мен! - “ези документи Ц сухо се намеси —корези Ц принадлежаха на —ветата –имска църква. ¬алентин отча€но закри лице с шепи. - Ќо това са документите, с които можехме да спечелим милиарди Ц изохка той Ц те доказват произхода на ƒьо ла ¬алиеЕ “ова саЕ - ‘алшификати, сине мой Ц бащински произнесе Ќегово —ветейшество Ц това са фалшификати. ¬алентин се задъха. —тори му се, че цели€т св€т се срутва отгоре му.  акви ги дрънкаше папата?Е - Ќо нали експертизите доказахаЕ - ≈кпертизите, та екпертизитеЕ Ц ср€за го —корези Ц можеш ли да си представиш колко пари пръсна хазната, за да подкупи експертите? ј? јми заседателите? јми съди€та? ќхЕ съди€та!Е ƒа не говорим за адвокатите на Holly Bible society! Ц той вдигна лице нагоре, затвар€йки очи, но после отново изгледа ¬алентин с кръв€сал поглед Ц » всичко това Ц заради необмислената ¬и постъпка! Ѕаща ¬и беше толкова добър католик!  ак усп€хте да му въздействате Ц ¬ие и ¬аши€ при€тел Ц да държи всичко в тайна?!Е ƒа не уведомите ¬атикана! ƒа криете от Ќегово —ветейшество толкова важни неща и да водите идиотските си дела! Ќаправо не ми го побира умът! - ЌоЕ Ц възрази съкрушено ¬алентин Ц Ќо нали ¬атиканът прие истинноста на докумените?Е —ами€т папа щеше да об€ви това на следващи€ съборЕ Urbi et orbiЕ Ќали Ќегово —ветейшество ме подкрепи на процеса?Е ѕлагети шумно въздъхна. - Ќегово —ветейшество н€маше друг избор, млади човече. - ƒокументите, сине мой Ц поде едва-едва папата Ц наистина са фалшиви. —амо чеЕ Ц той леко поклати глава, с€каш в кратък размисъл Ц те не са съвременни фалшификатиЕ √рафът се беше изтапанил пред него с глупаво изражение, без изобщо да разбира какво говори папата. ¬ главата му цареше страхотна бъркоти€ Ц какво, по д€волите, ставаше тук, кое бе истина и кое Ц лъжаЕ и на какво изобщо можеше да се в€рва? - √рамотата Ц тихо продължи Ѕожи€т наместник Ц от 1215 година на родоначалника на ƒьо ла ¬алие Ц  аликстратЕ ѕомните ли, т€ му е връчена от ‘илип ≤≤ јвгуст?Е Ц папата направи кратка пауза Ц Ќе ми е известна степента на историческите ¬и познани€, сине мой. Ќо все пак Ц знаете ли кой е бил през 1215 година от ’ристаЕ ‘илип ≤≤ јвгуст? -  рал на ‘ранци€Е Ц смутено отвърна ¬алентин. - —амо? Ц едва забележимо се засм€ Ќегово —ветейшество.  ардиналите лукаво се спогледаха. - ќколо 1202 Ц 1214 година от ’риста Ц смирено продължи папата Ц ‘илип ≤≤ јвгуст води успешни войни срещу јнгли€ и усп€ва да възвърне на ‘ранци€ почти всички нейни територии на континента. ¬оди и победни войни срещу албигойците. —ъщевременно, той се оттегл€ от “рети€ кръстоносен поход, а участието му в „етвърти€23 е незначително.  акво да ¬и кажем, сине мойЕ ѕрез 1215 година ‘илип ≤≤ јвгуст е владетел на най-могъщата държава в «ападна ≈вропаЕ ¬одач на най-силната арми€Е ј ето и тогавашното разположение на силите на «апада, верни на –им: √ол€ма част са в  онстантинопол, за да бран€т Ћатинската импери€ от Ѕългари€, Ќике€, “рапезунд и ≈пир, защото само десет години по-рано кръстоносците са разгромени жестоко при јдрианопол от български€ цар  ало€н. јтака би могла да дойде отвс€къде. ƒруга част са на  рит. “рета Ц на  ипър, четвърта Ц в —ири€ и ѕалестина Ц предни€т пост на папството срещу мюсюлманите в —ветите земи по онова време. ј на јнгли€ не е можело да се разчита Ц т€ току-що е била смазана. ќт ‘илип ≤≤ јвгуст! Ц папата наблегна на името на владетел€. - ќт могъществото Ц продължи философски —вети€т ќтец Ц до самонаде€ността, сине мой, има само една, съвсем малка, крачка.  акво би станало, ако в тази ситуаци€ ‘илип ≤≤ јвгуст си бе въобразил, че е по-силен от тогавашни€ папа »нокентий ≤≤≤? јми ако беше тръгнал срещу него? «ащото такива конфликти между —вети€ престол и кралете не са били никак редки. Ћатинските барони в  онстантинопол са се ползвали от особената протекци€ на ‘илип ≤≤ јвгуст24, германците също са му съюзници25, да не говорим, че тъкмо тогава и французи, и германци са имали изключително основателна причина да воюват срещу »тали€ и папството26! —ине мой, кой би се притекъл на помощ на –им тогава? ј дори и да бе пристигнала помощ, щеше ли т€ да дойде навреме? » какво щеше да стане тогава в  онстантинопол, —ири€, ѕалестинаЕ —ега разбра ли защо на ‘илип ≤≤ јвгуст му е бил пробутан фалшификат?! - ¬аши€т предшественик Ц мазно каза ѕлагети Ц е бил шпионин на Ќегово —ветейшество папа »нокентий ≤≤≤ в обкръжението на ‘илип ≤≤ јвгуст. ¬ъпреки, че е бил бунтар, владетел€т е бил много религиозен, макар и наистина да имал хмЕ доста интересни хрумвани€. √орки€т крал! Ц засм€ се иронично той Ц ƒо последно си е мислил, че е открил наследника на —вети апостол ѕавел! » до смъртта си го е държал в тайна, за да не го уличи папата в ерес! Ќе е ли гениално? - ¬атиканът води подробен списък на фалшифицираните от папите документи Ц проскърца —корези Ц мислехме, че тези са се изгубилиЕ Ќо сме грешили. » крадешком хвърли поглед към камината, за да се увери, че е изтл€ла и последната искра от пергаментите. - —писъкЕ Ц повтори сма€н ¬алентин Ц на фалшификатите?Е - Ќегово —ветейшество »нокентий ≤≤≤ не е знаел Ц въздъхна ѕлагети Ц че ще живее само още една година. Ќе е усп€л да унищожи регистрите, когато те са се върнали в  онстантинопол... - ћоже би не знаете това, сине мой Ц тонът на папата отново стана бащински Ц в€рно, че добри€т католикЕ - “ой не е добър католик Ц пошепна на ухото му —корези Ц той е авантюрист, пи€ница и женкар! - ƒобри€т католик Ц продължи невъзмутимо под носа си папата Ц не се занимава с подобни работи, но наистина ли не сте чувал за "ƒекреталиите на епископ »сидор —евилски"27, изфабрикувани от папа Ќиколай ≤? Ќе сте ли чувал за "ƒарът на император  онстанин"28, който пък е работа на папа —тефан ≤≤ ѕипин? —ине мой, в сравнение с т€х регистрите, поръчани от »нокентий ≤≤≤, не са фалшификати, аЕ правописна грешка! Ќо Ц поклати глава той Ц целта оправдава средствата29Е ƒоста Ѕожи наместници са се ползвали отЕ хмЕ не дотам честни методи, за да възтържествува правдата. » ”рбан ≤≤ и √ригорий ≤’ иЕ ћного, наистина многоЕ «ащо, според теб, на мир€ните им е било забранено да четат и тълкуват —ветото писание Ц та нали там н€ма и дума за „истилището30, за зачатието на —ветата ƒева31, за изхождението на —вети€ ƒух32Е –азбирате ли, сине мой, не можех да не призна€ истинността на документите! Ќие унищожихме преписите, направени в јтон от един друг ¬аш при€тел, ноЕ ами ако се беше разчуло, че документите са подправени? јми ако това бе предизвикало нежелано ровичкане в архивите на ¬атикана? јми ако има и други документи по разните библиотеки на »зтока? «наете ли колко много би пострадал католицизмът от това? - «начи Ц възкликна ¬алентин злорадо Ц ц€лото вли€ние на ¬атикана се крепи на фалшификации?! -  акво си позвол€ваш, бе кретен? Ц изръмжа ѕлагети Ц ¬нимавай къде се намираш! “ова да не ти е н€кой парижки бардак! - Ќе сте наследник на светец, сине мой Ц кротко каза в заключение папата Ц избийте си го от главата! Ќо спокойно бихте могъл да бъдете. Ќа следващи€ събор ще предложа да канонизират почитаеми€ ¬и баща. Ќе е никак лесно и н€ма да стане веднага, ноЕ имаме известни възможности в тази насока. ј и баща ¬и бе един от най-щедрите към католицизма благородници! Ќад€ваме се да продължите делото му! ѕапата подаде ръка за целувка на ¬алентин, после стана от престола и подкреп€н от —корези, тръгна към покоите си. ѕри ¬алентин остана само ѕлагети. - Ќ€ма значение дали засега мислиш да продължаваш като баща си Ц сложи той ръка на рамото му Ц от теб се иска само едно: пълно мълчание! Ц и поклати заплашително глава Ц –азбираш ли Ц пълно! Ќегово —ветейшество има слабо сърце, но при подход€щ режим Ц усмихна се Ц казват, че може да живее още поне двайсет години. “ака, че недей да вдигаш излишна шумотевица Ц и стана сериозен Ц да не се наложи да канонизираме и тебе! Ќа ¬еликден ¬алентин беше включил телевизора и мрачно гледаше как на площад "—вети ѕетър" в –им, папата отслужваше празничната литурги€. ѕредаваха € по всички канали. ѕапата изпълн€ваше Indulgentia33. »зведнъж, кой знае защо, графът си спомни за завещанието на баща си. ѕапата щеше да управл€ва имуществото на ƒьо ла ¬алие чак до смъртта си... јх, ами ако в този момент сред тълпата на площада имаше поне един-двама отча€ни до фанатизъм протестанти с пистолети под мишница? »ли ако на н€кой от покривите се криеше снайперист? » следеше службата през оптически€ мерник! ¬алентин потъна в щастливи мисли. ѕредстав€ше си, че ей-сега ще се разнесат изстрелите и пронизан от протестантски куршуми, Ќегово —ветейшество ще падне за в€рата като мъченик... »ли, че балконът на катедралата, откъдето се изнас€ше службата, ще хвръкне във въздуха от адската машина на н€кой атентатор Ц пироман! ƒа, да! Ќапример Ц бомба с акустичен взривател, който да се задейства при произнас€не на думата "амин"! ”-ха!... »ли пък √оспод най-сетне щеше да се разгневи на ¬атикана и да прати папата € н€ко€ високоволтова мълни€, € н€кое внушително число по –ихтер... "Ќе..." Ц изломоти на себе си разочаровано графът накра€. √оспод беше твърде ненадежден отмъстител. ѕосле си представи как лично застрелва, коли или отрав€ Ѕожи€ наместник, как със сладострастие души собственоръчно —ветейшеството и как през ц€лото време го гледа в очите... Ќо, за съжаление, той много добре знаеше, че никога н€ма да извърши това, дори и да му паднеше възможност. ѕапата започна да поздрав€ва света с ¬ъзкресение ’ристово. ѕърво го каза на латински език. ѕосле Ц на италиански. “ъй като повечето в€рващи, които се б€ха събрали на площад "—вети ѕетър", б€ха именно италианци, въздухът буквално избухна в екзалтирани аплодисменти, които продължиха повече от четвърт час. —лед това Ќегово —ветейшество потрети поздрава Ц този път на испански. Ѕезчислената испанска агитка на площада също заликува възхитено. «аедно с т€х аплодираха и пристигналите от испаноезична Ћатинска јмерика. Ќа португалски... ’ил€дите поклонници от ѕортугали€ и Ѕразили€ му отвърнаха с фанатичен рев. Ѕразилците дори разв€ха националното си знаме, с€каш б€ха на мач... ј папата поздрав€ваше, ли поздрав€ваше... Urbi et orbi! Ќа всички световни езици, дори и на официалните езици на държави, в които н€маше нито един католик. ј тълпата все така възторжено го аплодираше. ¬ разгара на какафони€та му се обади секретар€т на ѕлагети (той бе зает Ц на екрана съвсем €сно се виждаше мазната, тлъста мутра на кардинала Ц застанал неотлъчно до папата), за да му напомни да изпрати поздравителна телеграма на Ќегово —ветейшество Ц припомни му още, че н€кога баща му също бил поздрав€вал папата по този начин за всички големи църковни празници. Ѕеше истина Ц баща му винаги с особено старание точно на този ден изпращаше поздравителна телеграма на Ќегово —ветейшество. ѕапата действително имаше слабо сърце и след неприлично дългата и срашно изтощителна за него празнична ¬еликденска служба, обичал да се уедин€ва в покоите си, за да чете поздравителните телеграми от цели€ св€т, които му въздействали успоко€ващо. ƒано този коварен дъртофелник веднъж завинаги се успокоеше!  олкото се може по-скоро! ƒано му преседнеше управлението на имущесвото на ƒьо ла ¬алие! ¬алентин помнеше, че н€кога като дете, догато слушаше този или онзи коментар на баща си, много си беше харесал думата "конклав"34. Ѕе разбрал, че това е н€какво много важно съвещание, но не можеше напълно да си об€сни значението й. » веднъж в присъствието на ƒжан-Ћука —корези, тогава Ц все още папски нунций в ћалта, беше изтърсил: "“атко, кога ще има конклав?", с което предизвика такъв гаф, че баща му се разкайваше пред на папските представители в продължение на повече от половин година. ƒа, бе, кога ли щеше, наистина, да заседава проклети€ конклав?... ¬алентин с нежелание вдигна телефона и набра номера на централната поща в Ћа ¬алета. ќтсреща служителката го поздрави с празника и го попита какво ще желае. - »скам да изпрат€ телеграма, изписана с по-едри букви Ц каза ¬алентин. Ќегово —ветейшество имаше проблеми с разчитането на нормален шрифт Ц ¬прочем Ц запита сепнато той Ц госпожо, ¬ие католичка ли сте? - –азбира се! Ц засм€ се женски€т глас на други€ край на телефона Ц  акъв да бъде текста и кой и получател€т? ¬алентин затвори слушалката. Ќе, н€маше да изпраща телеграма! ¬прочемЕ я!Е «ащо не?Е “ой набра номера на н€какава поща в Ћондон. - ƒа! Ц отвърна му р€зък мъжки глас отсреща. - »звинете Ц започна ¬алентин - католик ли сте? -  акво??? Ц изкрещ€ гласът Ц я, да не обиждаш на "католик"! √оведо с говедо!Е » шумно тр€сна телефона. ¬алентин набра същи€ номер. - »звин€вайте Ц почна отново той Ц искам да изпрат€ телеграма с най-големи€ шрифт, с който разполагате. - ѕолучател? Ц гласът беше същи€т. - Ќегово —ветейшество! - ќ-хо! Ц онзи отсреща чак подсвирна Ц а кой е подател€т? - √раф ¬алентин-јлфонс дьо ла ¬алие. -  азвай текста, куче католическо! Ц скръцна със зъби служител€т. явно бе запомнил фамили€та от процеса. - "Ќ€ма друг бог..." Ц замечтано задиктува ¬алентин - «аписвате ли? - ƒа! - "...ќсвен јллах! - злорадо довърши мисълта си графът - "» ћохамед е негов пророк!". ќнзи отсреща замълча втрещено за н€колко секунди. - Ќо... ¬аше си€телство!Е Ц този път гласът зазвуча ужасно притеснено Ц ¬иеЕ —игурен ли сте, че искате да изпратите “ќ¬ј нещо на Ќегово —ветейшество?!... » тъкмо днес!... ¬алентин се изхили. - ƒа! Ц си€йно потвърди той Ц погрижете се да € получи до един час! - –азбира се! Ц смутолеви он€. ¬алентин блажено се отпусна на канапето. ƒали наистина Ќегово —ветейшество имаше слабо сърце? ¬ъв всеки случай, над€ваше се да научи това от утрешните вестници. »вайло √осподинов »ванов юни 2001 год. ¬арна Ѕележки: 1. Agelus Ц ћолитва, ко€то се изпълн€ва от папата веднъж на 76 години по случай преминаването на ’алеевата комета. 2. —вети апостол ѕавел Ц ѕърво послание до коринт€ни 6 : 9-10 3. Ad maiorem dei gloriam (A. M. D. G.) Ц «а все по-гол€ма слава на Ѕога (лат.) Ц девиз на йезуитски€ орден. 4. —вети апостол ѕавел Ц ¬торо послание до коринт€ни 9:10. 5. ‘илип ≤≤ јвгуст (1180-1223) Ц крал на ‘ранци€, взел участие в “рети€ кръстоносен поход, участвал в превземането на крепостта јкра на средиземноморското крайбрежие, през 1202-1214 г. водил успешни войни срещу јнгли€ и възвърнал на ‘ранци€ почти всички френски земи, отнети от јнгли€ Ц Ќорманди€, јнжу, “урен, ѕоату и др. 6. —вети апостол ѕавел Ц ѕърво послание до “имотей 1:2. 7. ћилански€т едикт Ц с него през 313 г. императорът на «ападната римска импери€ ‘лавий ¬алерий  онстантин и императорът на »зточната римска импери€ ¬алерий Ћициний признават христи€нството за равноправно с всички други религии. 8. ‘лавий  лавдий ёлиан (361-363) император на »зточната римска импери€ (¬изанти€), лишил христи€нското духовенство от привилегиите, получени от ћилански€ едикт и опитал да върне езичеката гръцка религи€, за което е наречен от по-късните христи€нски автори "јпостат" Ц ќтстъпник. 9. Ћичен сервитут. ¬ешно право върху чужда вещ. 10. Usus Ц ползване (лат.), (юр.). 11. Ususructus Ц плодоползване (лат.), (юр.). 12. Accessio Ц съединение (лат.), (юр.). 13. —вети апостол ѕавел Ц ѕърво послание до “имотей 1:4. 14. Corpus iuris civilis Ц "—борник граждански закони" (лат.) Ц  одификаци€ на император ёстини€н ≤ (527-565), сборник, състо€щ се от 4 части Ц " одекс" (12 книги с най-важните закони на императорите от јдриан до ёстини€н ≤), "ƒигести" (50 книги със сентенции и авторитетни мнени€ на изтъкнати римски юристи), "»нституции" (кратко ръководство по римско гражданско право) и "Ќовели" Ц т. е. "нови закони" (сборник със закони, издадени от сами€ ёстини€н ≤). Ћюбопитно е, че първата книга, отпечатана от √утенберг, веднага след Ѕибли€та, е "ƒигести". 15. ќт епохата на ранни€ ѕринципат, чак до кра€ на «ападната –имска импери€, императорът е бил върховена съдебна инстанци€. 16. Ћуций јпулей (124-180) - римски писател, неоплатонист. јвтор на романа "«латното магаре". 17. "Gaudeamus, igitur, iuvenes dum sumus!..." - ƒа се радваме, да се веселим, докато сме млади (лат.) една от най-известните попул€рни песни на латински език, позната днес като химн на студентите. 18. јnimus passendi Ц вътрешно намерение, умисъл (лат.), (юр.). 19. Urbi et orbi - на града (–им) и на света (лат.) — тези думи папата и до ден днешен извест€ва в€рващите католици за важни събити€ в католичиски€ св€т. ѕапата произнас€ всичките си молитви на официални католически празници Urbi et orbi. ѕроглас€ването на канонизирането на всички католически светци се извършва Urbi et orbi. 20. ян ’ус (1371-1415) Ц национален герой на „ехи€, идеолог на чешката реформаци€, борец за свободата на мисълта, об€вил се срещу търгови€та с индулгенции и критикувал пороците на католицизма. ќб€вен за еретик и изгорен жив на клада през 1415 г. на събора в  онстанц. 21. “ова не е точно така. ¬същност враждата между западната и източната църква пламва заради разпределението на територии за вли€ние. ѕоводът за раздел€нето на църквите е, че през 1054 г. папските легати предават на византийски€ патриарх ћихаил  еруларий прокл€тие от името на папа Ћъв ≤’. “ой, от сво€ страна през същата година свиква църковен събор, на който проклел папските легати. ќт този момент двете църкви са разделени "по взаимно съгласие". 22. ѕрез 1981 г. турски€т терорист ћехмед јли јгджа се опитва да убие папа …оан ѕавел ≤≤, като стрел€ по него на площад "—в. ѕетър" в –им. —лед това се опитва да припише престъплението на Ѕългари€ Ц че уж българските тайни служби са му били платили да извърши убийството. Ќикой и никога не усп€ва да докаже това. 20 години по-късно всички замесени в разследването т. нар. "българска следа" са покойници. ѕодозрението е, че атентатът е замислен и осъществен от папската канцелари€, за да не бъдат разкрити крупни финансови злоупотреби. 23. „етвърти€т кръстоносен поход (1199-1204) завършва с превземането на  онстантинопол и основаването на Ћатинската импери€ на значителна част от европейската територи€ на ¬изанти€, просъществувала до 1261 г. 24. »сторически факт. Ћатинската импери€ е била подкреп€на от ‘ранци€ и √ерманската импери€. 25. ¬ началото на ’≤≤≤ в. ‘илип ≤≤ јвгуст сключва договор с германски€ император ’енрих V≤, насочен срещу јнгли€. ¬оенните победи на ‘илип ≤≤ јвгуст срещу английските крале –ичард ≤ Ћъвското сърце (1189-1199) и …оан Ѕезземни ѕлантагенет (1199-1216) и пълното подчин€ване на последни€ на папа »нокентий ≤≤≤ (1198-1216) през 1213 г. предопредел€т началото на ограничаването на кралската власт в јнгли€ от страна на  ралски€ съвет (предшественик на  амарата на лордовете), подписваненето на Magna harta libertatum (¬елика харта на свободите) през 1215 г., което в крайна сметка довежда до съвременни€ вид на монархи€та във ¬еликобритани€. ¬ъв ‘ранци€ Ц обратно Ц тези победи вод€т до засилване на властта на крал€, предопредел€ се път€ на ‘ранци€ като абсолютна монархи€, което пък довежда до ‘ренската революци€ от 1789 г. и налагането на републиканска форма на управление. (“ака, че ако н€кой си мисли, че събити€та от ’≤≤≤ в. н€мат връзка със съвремието, определено се лъже. ќще повече Ц този разказ препраща само до малък отр€зък от онази епоха и само до н€колко исторически личности от не€ Ц които са негов обект на разглеждане. ј колко много не са!) 26. ѕрез 1212 г. е бил предприет "кръстоносен поход" на деца от ‘ранци€ и √ермани€, организиран от  атолическата църква, ко€то била на мнение, че "√робът √осподен може да бъде превзет само от невинни деца". Ќедобросъвестни търговци от ¬енеци€ и √енуа откарват децата до јлександри€, където ги продават в робство. «агиват десетки хил€ди деца. 27. "ƒекреталиите на епископ »сидор —евилски" Ц по-попул€рни като "Ћъжеисидоровите декреталии", фалшифицирани от канцелари€та на папа Ќиколай ≤ (858-867), използвани в борбата му срещу »зточната църква Ц списък с над 100 измислени послани€ и фалшиви документи за решени€ на църковни събори, лъжливо приписани на епископ »сидор —евилски (V≤ ЦV≤≤ в.). 28. " онстантинови€т дар" Ц една от най-известните фалшификации на папството, дело на папа —тефан ≤≤ ѕипин в средата на V≤≤≤ век. —поред този документ, уж още през ≤V век император ‘лавий ¬алерий  онстантин бил подарил на папата знаците на императорската власт, "град –им, градовете на »тали€ и страните цели€ «апад". ”никален по обем и майсторска изработка фалшификат, от който –имокатолическата църква официално се е ползвала в продължение на цели седем столети€ Ц чак до ’V век, когато фалшификаци€та е разкрита от италиански€ хуманист Ћоренцо ¬ала (1407-1457 ). Ќо " онстантинови€т дар" е намерил толкова дълбоко отражение в политиката на папството и прогласените от него права на –имокатолическата църква дотолкова са се вкоренили в съзнанието на масите, че чак до наши дни, много след разобличаването на фалшификаци€та, –имокатолизмът до гол€ма степен се опира на вли€нието си, придобито по силата на " онстантинови€ дар". 29. ÷елта оправдава средствата Ц фраза, чието авторство често се приписва на йезуитите. 30. „истилище Ц м€сто, където, според католиците, отиват душите на покойниците преди –а€ или јда за да се мол€т за опрощение за извършените през живота си грехове. 31. —поред католиците —вета Ѕогородица също е била зачената непорочно, както ’ристос. 32. —поред католиците —вети€ дух изхожда не само от Ѕог ќтец, но и от Ѕог —ин. 33. Indulgentia Ц състарадание, милост (лат.). 1. »ндулгенци€ Ц каноническа молитва въведена от папа Ѕонифаций V≤≤≤ (1294-1303) на юбиле€ на –имокатолическата църква през 1300 г., ко€то и до ден днешен се изпълн€ва на повечето големи католически празници; 2. »ндулгенци€ Ц специална грамота, въведена от папа Ѕонифаций V≤≤≤ в същата година и по същи€ повод, ко€то грамота се е продавала за пари и е "гарантирала" опрощение на съответните грехове, за които е издадена, облекчаване на "страдани€та в „истилището" и в крайна сметка Ц отиване в –а€. »ндулгенциите са били издавани за различни грехове, имали са различна цена и са се продавали във всички католически държави. “ъргови€та с индулгенции е била широко организирана от католическата църква, продължила е чак до ’V≤≤≤ век и е донесла на папството огромни печалби. 34.  онклав (Cum clave) - под ключ (лат.) Ц изборна сеси€ на кардиналите за избор на нов папа, след смъртта на предишни€. —ъветът заседава при пълна изолаци€ от външни€ св€т. јко избраните да участват в конклава кардинали до три дни, след свикването му, не изберат нов папа, през следващите пет дни получават за храна само по едно блюдо за об€д и вечер€. ¬ случай, че и след този срок не са стигнали до окончателен избор, остават на хл€б и вода до избора на нов папа. ѕрез ц€лото време кардиналите не получават доходи от своите църкви. ѕравилата за това са утвърдени на ¬тори€ Ћионски събор през 1274 година и действат и до наши дни.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© »вайло √осподинов »ванов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-01-30

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4124  ќтзиви: 3
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
23-10 »грата
23-10
23-10 ѕарчета болка
23-10 ѕарчета болка
23-10  огато си до мен
ѕълен списък