Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  –азмери на книги /формати/. ѕечатарски коли
  «наете ли от къде идва ширината на съвременните автомобили? ќтговорът идва от дълбока древност. Ўирината на римските каруци се е определ€ла от ширината на задниците на тогавашните коне. —по
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от paladin
 
ѕлащеницата
—ливане
„инарът
≈ченето на Ѕалкана
Ќестинари
Ќосители на светлина
—ин€ привечер
”тро
¬≈„≈– ¬ —ќ«ќѕќЋ
—ъщност
ѕреминаване
ѕерлено слънце
ѕролетно
ѕобиването на гвоздеите
ƒ≈¬≈“ »—“»Ќ» «ј Ѕ»ќѕќЋ≈“ќ
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



 остадин …орданов Ѕо€нов(paladin)>–азкази>«латицата  
«латицата
   остадин …орданов Ѕо€нов (paladin)
  –аздел: –ј« ј«»  

                                                         «латицата

 

      “атарското нашествие беше отминало, тъй както отлива остав€ след себе си в п€съка стърчащи останки от миди и водорасли. ћалкото планинско селце, сгушено в долината бавно се съвземаше.

       Ќашествието беше оставило след себе си пушещи руини, озлочестени невести и избити мъже и деца. —тарите хора с празни очи гледаха съсипи€та и се щураха в този мъртъв пейзаж.

        Ќо мъртвилото беше само на пръв поглед. “ук-там се чуваха ударите на брадва в горите, н€кой ковеше нови греди на къшлата си. ќцелелите събраха заблудените по горите овце в общо стадо.

        “ам горе- на високи€ рът, на изток можеше да се види  тънка струйка пушек. “ам беше колибата на един ловец. Ќикой не знаеше как му беше името.  ръстиха го ’рисул Ѕожи човек, защото живееше сам, като отшелник. “ой се скиташе из пущинаците и се изхранваше с лов и риболов. ’ората разправ€ха, че като се върнал от рат и вид€л жена си и детето си посечени,  не посм€л да оправ€ дома си. ѕогребал ги и останал в гората...

          ѕо това неспокойно време пропов€дваха богомилите. —ел€ните ги слушаха с уважение, но не можеха да ги последват, дали обет на зем€та кърмилница. » светите хора си отиваха. ¬ечер  край огньовете се разправ€ше , че ’рисул техен верен човек е станал, но всички ходеха при него за лек, понеже знаеше вс€какви билки и болести.

          Ѕол€рите също р€дко навест€ваха далечното селце. —амо два пъти годишно идваха да събират дес€тъка.

           Ќо пон€кога знатни люде със свитата си ходеха на лов и нарушаваха течащи€ като спокойна река живот на местните хора. “е търсеха не само подслон, но и храна, и медовина , и девойки да им прислужват.

               ¬ този есенен ден свитата на бол€рката “еодоси€ беше изл€зла за глигани. —ел€ните-гончии викаха из деретата, за да подгон€т дивеча. Ѕол€рката, обратно на другите със знатно потекло, не намираше интерес в женските занимани€ и сплетни. “€ обичаше да €зди сво€та пъстра кобила, можеше да борави с лък и копие не по-зле от другите ловци. Ѕеше € научил баща й  ало€н, който се помина миналата зима.

               ќблечена в мъжки дрехи, със сиво наметало, т€ мъчно можеше да бъде разпозната като бол€рка и жена. —амо царствената й стойка на кон€ и властното държане € издаваха.

                “еодоси€ препусна по пътеката, изпреварила останалите. “ръпката от лова € караше да се чувства изпълнена с живот. »зостр€ха се сетивата й, топлина изпълваше бузите и слабините й, сърцето й биеше лудо.

                ¬незапно т€ чу шум отд€сно и отзад и си помисли, че н€кой охранник € е настигнал. ћожа само да обърне главата си, когато очите й срещнаха раз€рени€ поглед на един огромен глиган. “€ н€маше време да хвърли копие или да постави стрела.  он€т се изправи на задните си крака и й пречеше. «в€рът изфуча диво и се впусна към изплашени€ кон, блъсна го и ездачката му падна на зем€та. ќбезум€лата кобила се скри в тръс между дърветата.

                ƒевойката лежеше в несв€ст върху мократа зем€ и есенна шума, без да вижда връхлитащото за втори път животно. “€ не вид€ как  една стрела изфуча и уцели глигана под л€вата плешка. “ой падна, но в предсмъртна агони€ захапа крака на момичето, остав€йки дълбока рана.

                 ќт храстите изскочи едър, побел€л мъж, с брада и мустаци. “ова беше ’рисул. “ой издърпа животното, затиснало момичето. Ќаведе се и откъсна парче от ризата си, за да спре бликащата от раната й кръв. ѕосле нарами на гръб изпадналата в несв€ст ловджийка и € понесе по пътеки, които само той  знаеше....

                ’рисул постави девойката на стъкменото от клони и слама легло в колибата си. “ой изми с вода и медовина раната, набра листа от живовл€к и отново превърза крака. √лиганът беше направил на дрипи дрехите на момичето.

                 ћъжът въздъхна, стана и коленичи  в дъното на колибата. »зскърца капака на тежка кована ракла. “ам той беше запазил б€лата риза на жена си и парцалената кукла на момиченцето си. »маше и един гердан от синьо мънисто.

                  ’рисул облече заспалата болна с б€лата риза, поръбена с красива шевица. ѕоколеба се, после извади гердана и също й го сложи, като избърса една случайна сълза от л€вото си око с опакото на ръката си.

                  — тежки стъпки той се насочи към пол€ната, където беше погребал своето семейство. —амо  несръчно издълбан в дървото кръст сочеше техни€ гроб. ’рисул съжал€ваше, че свещеникът също беше посечен от татарите и н€маше кой да отслужи молитва за душите им. «а това той беше направил колибата си близо до т€х, да е с т€х и да моли за прошка, че не ги е защитил навреме.

                   “ой си спомни как на връщане от рат кон€т му усети димът и изцвили. Ќе си спомн€ше как препусна и как краката му сами го доведоха до къшлата. —амо греди стърчаха от руините и още пушеха. — обезум€л поглед той коленичи и зарови в пепелта, за да намери обгорените кости на любимите си съпруга и дете. Ќо такива н€маше. «аобиколи отзад към кладенеца и тогава ги вид€. ƒори в смъртта си майката притискаше сво€та рожба.

                   ’рисул не помнеше колко време е коленичил пред т€х.

                   - »вана, »вана-а-а!-вопъл излезе от гърлото му и го тресеше цели€т. “ой стисна юмруци и гледаше към Ѕог- безсилен и отча€н. —кръбта го разтърсваше цели€.

—ълзите не спираха, неспособни да изтри€т ужасната  ориси€.

                   Ќечи€ ръка тогава го изтръгна от унеса.

                   - —тига бре, момче! —тига !

                   ’рисул погледна състарената и напукана ръка, ко€то го държеше за рамото. ќбърна се и вид€ д€до Ќикодим, пчелар€т.

                   -  ак да живе€ сега, д€до Ќикодиме?  ак?

                   —тарецът поклати глава и въздъхна.

                   - —ам тр€бва това да узнаеш...

                   ќттогава бранникът се промени. “ой остави ризницата и меча и стана ловец. “ърсеше мир за душата си, за мислите си. ÷€р за болката. — времето т€ остана- тъпа, но не така мъчителна.  ато белега от меч на л€вата страна на гърдите му. Ѕолеше зиме и го караше да кашл€ продължително и дълбоко...

                  ....’рисул остави цвет€та на гроба, въздъхна и тръгна обратно към колибата. “ой измъкна от капана си един заек, сложи го в торбата и продължи в напиращи€ здрач.

                   —тъкна огън с огнивото и на него забърка €хни€ , за да нахрани неочакваната си гостенка.  огато котлето вече къкреше, девойката отвори очи.

                    “€ гледаше с детско любопитство всичко наоколо. ќпипа прем€ната си. ќпита се да се надигне, но изпъшка и пак се отпусна върху кожите.

                    -  ъде се намирам?  акво се е случило?- попита т€ тихо.

                    - Ќападна те глиган. ƒобре, че б€х наблизо. ∆алко, че беше толкова тежък, иначе сега с него щ€хме да се гощаваме. Ќо добре, че той с теб не се гости.- засм€ се сърдечно ’рисул.

                     ѕо-късно те сърбаха с дървени лъжици ароматната €хни€ и огън€т ги спас€ваше от студа, тъмнината и лошите мисли. —€каш животът й на бол€рка беше сън или н€къде беше чувала за него. “еодоси€ с учудване си мислеше как този ловец не € запита как се казва и откъде е, но € лекува и храни. Ќо т€ не посм€ да му открие знатни€ си произход.

                      “€ неусетно задр€ма и сънува огън€. “ой с€каш € изпълваше. “еодоси€ се м€таше в треската. Ќо т€ усещаше нежните и лековити ръце на лечител€, който смен€ше кърпите върху челото й. —мътно си спомн€ше, че € накара да пие отвара от върбова кора за треската.

                       огато се успокои, ’рисул дълго гледаше лицето й, на което играеха сенките на огън€.

                     - »вана, върна ли се, »вана?- прошепна той.

                      ƒевойката отвори очи и го погледна. ќгън€т от треската бе запалил друг огън. “ой беше превързал раната на крака й, а сега т€ превързваше раната в душата му. Ќощта ги обгърна със звездното си наметало...

                       Ќа сутринта ’рисул стана рано и отиде да донесе вода от кладенеца. ѕосле набра малко горски плодове и живовл€к за раната.  огато се върна, вид€ в зем€та следи от копита. Ћовците б€ха навестили колибата и взели със себе си момичето. Ќо н€маше следи от борба. “ой влезе в ода€та и съгледа ризата, прилежно сгъната върху раклата, а на не€- синьото мънисто. Ѕеше си отишла, незнайно къде.

                      ...ћинаха се две луни. » ето- пак ловджии зашетаха из горите. Ќо този път те не идваха за лов. Ѕол€рката “еодоси€ ги водеше право при колибата на отшелника.

ƒвама нейни охранници € б€ха изпреварили и държаха привърженика на богомилите вече завързан. 

                      - ѕуснете го !- нареди т€.

                       ѕосле се обърна към коленичили€ мъж, който изпървом не € позна.

                       - —тани! »сках да ти благодар€  за добрината.- и посегна да му подаде една златица.

                       - Ќе искам тво€та златица! Ц глухо отвърна мъжа.

                        аф€во златистите очи на бол€рката се срещнаха с неговите...

                       - «нам.- отвърна тихо т€.

                       ѕосле обърна кон€ си и даде знак на свитата си да потегл€т обратно.

                       “€ €здеше бавно и с усилие се сдържаше да не погледне назад....

 

                                                                            

 

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

©  остадин …орданов Ѕо€нов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-01-23

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: –азкази
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
Ћегенда за съдбовното дърво
 
  ѕосещени€: 4053  ќтзиви: 1
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
29-06 ÷ената на емигранта
29-06 ѕостинги за поези€та
29-06 –ибен буквар /1824 г/.
29-06 »грата
28-06 –ибен буквар /1824 г/.
ѕълен списък