Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  „ленуване на съществителни и прилагателни имена и местоимени€
  ѕълен, непълен, определителен член - тази мъка за авторите.
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от simon martin
 
Ѕќ√ј“—“¬ќ
ѕ–ќ—“» ћ»...
«ќƒ»ј јЋЌ» ќЅя¬»
»«ѕ»“ ѕќ ‘–≈Ќ— »
√ќ¬ќ–яўќ“ќ  ”„≈
јЋќ, »¬јЌ≈...
ј‘ќ–»«ћ» «ј ћЏ∆≈“≈
»«ѕќ¬≈ƒ
 ќ… Ћ» √» ”„»?!...
Ѕ–јƒј“ј »—“ќ–»я
ќ“ ќЅ»„
¬ЏЋ„»÷ј“ј
√≈Ќ
ƒ≈Ќ ѕЏЋ≈Ќ — „”ƒ≈—ј
ќ“≈÷ ћј–“»Ќ
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—ветослав –айков ѕейчев(simon martin)>–азкази>ЎјЎћј“ј  
ЎјЎћј“ј
  —ветослав –айков ѕейчев (simon martin)
  –аздел: –ј« ј«»  

††††††††††††† Ўашмата
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††- разказ -

††
ƒухаше пронизващ леден в€тър, завихреше едри€ лепкав сн€г и го запращаше в очите на Ўашмата. ќтвратително време. ÷ели€т беше в сн€г, а старото €ке, в което се бе свил, пропускаше. Ѕеше вече мокро и отвътре и нищо не топлеше.  озирката на бейзболната шапка, нахлупена ниско над очите му, почти не му помагаше. “ова налагаше често да забърсва снега от лицето си с вдървени от силни€ студ ръце. —негът се бе вледенил по веждите му, а от дългата му гъста брада вис€ха ледени шушулки.
Ћъскавите витрини на магазините, покрай които минаваше, отраз€ваха фигурата му като н€каква смешна карикатура на ƒ€до  оледа.
††
ќколо гарата бръмчаха н€колко снегорина и напразно се бореха с виелицата. —лед т€х, само за минути, път€т отново побел€ваше и ставаше почти непроходим. “ой беше свикнал със студа и влагата, но откакто прехвърли петдесетте, ги намрази. ƒали от многото години прекарани в затвора или от почти скитнически€ живот, който водеше напоследък, но от студа костите много го бол€ха.
ћоже би само децата се радваха на този сн€г в последни€ ден от отиващата си година.
††
—пр€ пред един от входовете, изтърси снега от себе си, потропа с премръзнали крака и влезе в гарата. ¬ътре поне н€маше в€тър и не валеше. ј иначе беше съвсем малко по-топло, може би от многото хора,
изпълнили огромното помещение.
††
ѕред касите за билети се извиваха дълги опашки.
явно в това време все пак железопътни€т транспорт си оставаше сравнително най-сигурни€т начин за пътуване.
††
’ората бързаха да се приберат в оставащите часове до Ќова година, кой у дома си, кой на гости. √ъмжеше от изпращачи, посрещачи, пристигащи и заминаващи, които снов€ха насам-натам. Ќ€кои б€ха нас€дали по малкото пейки и търпеливо чакаха, като често повдигаха глави към информационните табла. “е бълваха непрекъснато информаци€ за закъснени€та на влаковете, които тр€бваше да пристигнат най-вече
от —еверна Ѕългари€. явно там времето беше още по-лошо от столицата.
††
Ўашмата се беше поотпуснал и тръгна към гишето за информаци€. » там имаше опашка, но по-малка от тези пред касите. ћладото момиче зад стъклото изглежда си разбираше от работата и обслужването ставаше бързо. Ќареди се и когато стигна до гишето,
леко приведен към микрофона попита:
††
-
 аква е цената на билет втора класа с експреса до –усе?
††
ћомичето отговори мигновено, но цената го стресна и той се наведе отново
към микрофона:
††
-
ј с бързи€ влак?
††
ѕоследва нов бърз отговор и колкото и да не му хареса, той се отдръпна настрана. ќгледа се и като вид€, че се освобождава м€сто на една от близките пейки, побърза да го заеме.
ќтпусна се тежко на седалката и постави между краката си чантата.
††
Ѕеше много особена чанта. ѕриличаше на едновремешните докторски чанти. Ћеко тумбестата й форма и необикновено здравата кожа, от ко€то бе направена, издаваха безспорни€ й чуждоземен произход. ’ората често € заглеждаха, а той € обичаше и никога не се раздел€ше с не€. Ѕеше му спомен от ¬арна. ќткрадна € преди години от автогарата там. Ќе намери нищо ценно в не€ и веднага изхвърли съдържанието й в първото кошче за смет. Ќо т€ толкова му хареса, че напук на всички правила за безопасност в зана€та, € задържа. Ќикой досега не беше си € познал и той отдавна € см€таше за сво€ собственост Ц нещо като част
от себе си, сиреч второто му УазФ.
††
«агледа се втренчено надолу в чантата и с€каш като н€кой зъл вълшебен дух от бутилка оттам изскочиха спомените му...

††
...”волни се от казармата и - както си беше редно - събра при€телите си вкъщи да поле€т събитието. ¬зе на заем от един съсед стереоуредбата му и най-новите записи музика. ћомичетата се хванаха да помагат на майка му и приготвиха разни мезета, вити баници и куп вкусотии, с които отрупаха масата. Ѕаща му се погрижи да има вино и раки€ достатъчно и стана т€ каквато стана... „ак на разсъмване един по един или по двойки при€телите му си тръгнаха.
ј той се строполи в леглото, както си беше с дрехите, и заспа мигновено.
††
—ъбуди го майка му н€къде около об€д.
††
- —тавай! “ърси те милици€та!
 акво си направил, сине...?
††
- Ќищо!
„акай, сега ще вид€ какво искат...
††
Ќищото обаче съвсем не бе нищо. ќказа се, че стереоуредбата ко€то съседът му
зае, не била негова, а той € бил откраднал. ћилиционерите € изнесоха от къщата им, а него го арестуваха пред слисаните му родители и го отведоха със себе си.
††
¬ управлението той напразно об€сн€ваше на всички, че нито е знаел, нито е предполагал, че уредбата е била крадена. Ќе му пов€рваха и след месец и нещо го осъдиха за съучастие и вещоукривателство на една година и половина затвор. “ака Ќиколай или  око, както му викаха при€телите, се озова съвсем невинен в затвора. “ам престана да бъде човек и стана затворник номер еди-
кой си...
††
“ова го озлоби и загуби в€ра в правдата. «атворниците около него б€ха какви ли не престъпници, но всеки един от т€х /включително и той/ тр€бваше да бъде превъзпитан и да стане Удобър гражданинФ след като го пуснат на свобода.
††
√лупости! ћетодите и унижени€та в затворите никого на са поправили. Ќапротив
хората излизаха оттам още по-озлобени и още по-големи престъпници. » колкото повече пъти се озоваваха там, толкова по-зли и опасни ставаха.
††
“ака стана и с него. —лед като го нарочиха за б€сно куче, той наистина побесн€ и започна да хапе. «атова когато го пуснаха на свобода не се прибра в –усе. Ѕеше
вече бел€зан като пандизчи€ и макар родителите и при€телите му да знаеха истината, той не можеше да понесе укора в очите на другите.
††
«апочна да обикал€ из страната. “ук ще открадне нещо - там ще излъже н€кого... ўе завърти н€ко€ дребна далавера... ўе измами н€кой лековерен... » естествено скоро го хванаха и той попадна пак в затвора - този път за две години. —лед втори€ престой УвътреФ се превърна в  око Ўашмата, а после се заредиха кратки периоди на свобода и все по-дълги в затвора, тъй като присъдите вече б€ха за
рецидивизъм. ѕрез това време родителите му се споминаха, а през един по дълъг период на свобода даже усп€ и да се ожени. –оди му се и син. Ќо не усп€ да опази семейството си. ѕак попадна в затвора и последва развод. —инът му се оказа добро момче. Ѕеше студент втора година когато му дойде на свиждане в затвора и от него научи, че майка му /бившата му съпруга/ починала от рак. Ѕеше добра жена. Ѕог да € прости... —коро след това го пуснаха на свобода. «апочна да му праща пари в –усе.
††
Ћъжеше го, че се е хванал на работа в —офи€ и че това са почтени пари от заплатата му. ¬същност си караше по старому. Ќо б€ха станали промени. –азни финансови пирамиди, фалити, крупни измами и поголовни кражби б€ха направили хората твърде недоверчиви и предпазливи. ћакар да имаше много изобретателен ум и да
оправдаваше пр€кора си, времената се б€ха променили и все по-трудно се работеше.
††
»зненадващо на 48 го чукна инфаркт. —тана по-предпазлив. Ќе му се влизаше пак УвътреФ, това сигурно щеше да го убие. Ќе напускаше —офи€. √ол€м град Ц повече възможности за всичко. —амо че започна по-често да смен€ квартирите и безкрайно се изненада когато един ден го посети синът му.  ак ли го е намерилЕ? Ѕеше вече завършил университета. »маше добра работа, ново жилище и щеше да се жени.
††
ѕокани го на сватбата си.  ак бързо б€ха отлетели годините...
Ќакра€, когато си тръгваше, му каза:
††
- “ате, защо не се откажеш от това? ¬ече си стар и болен. ≈ла при мен. јз ще
се грижа за теб.
††
ƒумите на сина му се стовариха така изненадващо върху него, че за миг помисли, че ще получи втори инфаркт... ћоже би последен... Ќикой не е бил така добър с него... от толкова години... —амо той!  акъв прекрасен син имаше... ј каква o
трепка бе той сами€... Ќаведе глава, забоде очи в пода и тихо като стон отрони:
††
- Ќе мога, синеЕ
«а какво съм ти...? —амо ще те срам€...
††
- Ќе! Ќе... ќбещай ми, че ще дойдеш на сватбата ми! «а другото пак ще говорим...
ќбещаваш ли? “и само ела...
††
- ќбещавам! Ц отвърна искрено Ўашмата и много му се искаше да удържи на
обещанието си.
††
-
ўе те чакаме! Ц прегърна го силно сина му и си замина.
††
Ўашмата се отпусна на разнебитеното легло и се втренчи в омазнени€ вестник на старата маса, който му служеше за покривка. ƒо сватбата на сина му имаше около два месеца, а той н€маше никакви пари. “р€бваше да намери. Ќе може да отиде на сватбата с празни ръце. Ќе! “ой не! ”мът му прехвърл€ше като компютър безброй комбинации за това, но нито една не беше достатъчно почтена,
както му се искаше...
††
Ќа кра€ взе решение и бързо се изправи. ќт р€зкото му движение вестникът на масата се плъзна в страни и отдолу се показаха н€колко едри банкноти. “ова го накара да се срине обратно на леглото. Ѕеше ги оставил синът му. —крищом, без той да го види, защото знаеше, че н€ма да ги приеме... ƒали се е досетил, че отдавна не е €л или наистина изглеждаше толкова зле, че е разбрал, че има нужда от лекарства...?
††
...ƒва дни преди сватбата на сина си той седеше пред следовател€ и мълчеше.
††
- “и не знаеше ли, че нещата, които са ти донесли тези момчета, са крадени? ј...? «наел си! » въпреки всичко си ги купил от т€х!
††
У–азбира се, че знаеше, но му тр€бваха пари за сватбата, а от препродажбата им щеше да спечели доста.Ф
- мислеше си Ўашмата и продължаваше да мълчи.
††
- “ези 1200 долара, които б€ха скрити в ста€та ти твои ли са? “€х от продажбата на крадените вещи ли ги спечели? ƒа, нали? ј знаеше ли, че с парите, които ти си им давал, те са си купували наркотици и са се тровили?
††
Уј, виж за това не беше помислил. “ой винаги е сто€л надалеч от наркотиците и оръжи€та. ¬се пак бе христи€нин, а не злодей. ∆алко, ако следовател€ е прав. Ќо не той беше направил наркомани тези деца... » да не им бе купил нещата, те щ€ха да отидат при друг и после пак щ€ха да си куп€т от проклетите наркотици... ≈то, той сами€ бе пълен боклук, но негови€ син не беше станал наркоман... » не родителите и училището, а май най-големи€ виновник бе системата...
Ф
††
-  акво да те прав€ сега? Ц прекъсна размишлени€та му гласа на следовател€.
††
- јко те прат€ в затвора, там и ще си умреш...  ажи бе човек! «а какво ти б€ха нужни толкова пари?
††
- «а сватбата на сина ми... - с пресипнал глас проговори за пръв път Ўашмата.
††
- “и имаш син?!? Ќаистина ли? јз ще провер€ и ако това, което казваш е в€рно... ўе те пусна... Ќо ще спреш да се занимаваш с тези неща! «ащо не подадеш молба да ти отпуснат социална помощ и да заживееш почтено? —ина ти н€ма ли да ти помогне...? ј-а... тези пари не мога да ти ги върна. —ам знаеш закона...
††
—ледовател€т удържа на думата си, но той н€маше пари дори за път и така и не отиде на сватбата на сина си. —оциална помощ естествено не му дадоха и той се превърна в полу-скитник. «атова и синът му не бе усп€л да го открие почти ц€ла година. —нощи намина към последната си квартира и бившата му хазайка му даде едно писмо, получено за него. Ѕеше от сина му. ћисълта за писмото го извади от унеса на спомените.
††
Ќаведе се, отвори чантата, извади овлажн€л вестник и измъкна огънатото в него писмо. Ѕеше от преди близо два месеца. «наеше го наизуст. —инът му пишеше, че му се е родило момче.  ръстили го на него Ц Ќиколай!  анеше го за  оледните и Ќовогодишните празници да отиде при т€х в –усе. ѕишеше, че в плика има и пари, но сигурно хазайката ги бе взела, като компенсаци€ за наемите, които й дължеше.
††
ќще щом прочете писмото и реши.  рай! “ози път ще хване влака и ще отиде при сина си в –усе. ƒа види внука си, сина и снахата... —тарите при€тели... √рада... ѕовече от 30 години не бе стъпвал там...
††
ѕусна писмото обратно в чантата, а вестника разгъна на зем€та до не€. Ќ€маше потрмоне. «атова започна да пребърква джобовете си методично и старателно и каквито банкноти и монети намереше там ги пускаше на вестника долу.  огато свърши, ги преброи. ѕосле отново ги преброи, но не беше сбъркал. Ќе му достигаха 50 стотинки за билета. ѕребърка се пак. Ќе намери нищо и тежко въздъхна. ¬ този момент на вестника тупнаха със звън 50 стотинки. ¬дигна глава и вид€ една жена да се отдалечава бавно. Ѕеше го помислила за прос€к и му бе дала сво€та лепта.
††
Уƒо там ли € беше докарал?!Ф - ≈дна сълза се стрелна надолу по бузата и брадата му и тупна на вестника до подхвърлената така необходима му монета, образувайки малко мокро петно. УЌе, това не беше сълза... Ќе! “ой никога не бе плакал, откакто бе престанал да бъде дете... —игурно е капка разтопен сн€г от шапката!Ф
- и забърса с опакото на дланта си мократа си буза. —ъбра набързо парите и се отправи към билетните каси...
††
—лед околко час се качи на влака за –усе. Ќамери купето и номера на м€стото си и седна. Ѕеше точно до прозореца по посока на движението. —ложи чантата на коленете си и помисли да подремне, но се по€виха и другите пътници и в купето настана обичайното суетене при настан€ването. ƒо него седнаха възрастна двойка сигурно отиващи на гости € при син, € при дъщер€. »маше още две жени, баба с малката си внучка и н€какъв студент. “очно срещу него седна н€какво хлапе с баща си. Ќа главата си момчето имаше н€каква много интересна кожена шапка, сигурно подарък от чужбина.
††
¬лакът потегли и малчуганът веднага залепи нос в стъклото на прозореца. ќт топли€ му дъх то се запоти и това му пречеше да вижда добре. ѕосегна с ръка да го избърше, но само го замаца още повече. “огава се покатери на седалката, дръпна ръкохватката на прозореца и го отвори. —коростта на влака беше все още малка, но отвън нахлу ледени€ вихър и заблъска Ўашмата право в лицето. —тарците до него скриха глави в дебелите си палта, а той опита безуспешно да се прикрие зад късото перде.
††
Ѕащата забел€за реакци€та им и веднага се скара на малки€:
††
- «атвори веднага прозореца и си седни на м€стото!
††
- Ќ€ма пък! »скам да гледам...
††
- «атвори ти казах! —тава студено.
††
- јз имам шапка - упорстваше детето.
††
- “и имаш, но другите н€мат... - извади нов довод таткото.
††
- јми да си сложат! Ц засм€ се хлапето.
††
Ўашмата вече трепереше. —амо не знаеше дали от студ или от нерви, а може би и от двете. Ќепослушкото обаче н€маше никакво намерение да затвори прозореца и продължаваше да надзърта навън, въпреки че влакът бе изл€зъл от гарата и н€маше нищо за гледане.
††
- «атвори и седни веднага!
††
- Ќ€ма пък... Ќ€ма! Ц и затропа по седалката с крачета.
††
Ѕащата реши да г
и смае с педагогически€ си подход, но от това което последва най-сма€н остана той.
††
- јко, не ме послушаш да затвориш прозореца и да си седнеш на м€стото, в€търът ще ти отнесе шапката.
††
“ова настина можеше да стане, тъй като влакът вече набираше все по-гол€ма и по-гол€ма скорост и все по-силно духаше през отворени€ прозорец. Ќо малчуганът си знаеше неговото:
††
- Ќ€ма, н€ма-а-а...
††
“огава бащата доста бързо грабна шапката от главата на сина си и скривайки € зад гърба си, назидателно каза:
††
- ¬ид€ ли какво стана като не ме слушаш?
††
’лапето се пипна по главата да се увери, че шапката му € н€ма наистина, затвори бързо прозореца и седна. “аткото ги изгледа гордо с поглед на победител и в то€ момент се чу страхотни€ писък на детето, последван от ужас€ващ плач:
††
- »скам си шапката-а-а... »скам €-а-а...
††
Ўашмата запуши ушите си и вид€ как в очите на мъжа срещу него не остана и помен от погледа на победител€. ¬се пак той овлад€ положението с думите:
††
- ’айде, не плачи. јз сега като свирна с уста и в€търът ще ти върне шапката - и наистина подсвирна и ловко постави шапката обратно на главата на сина си.
††
–евльото се ококори от изненада и млъкна като пренесе вниманието си изц€ло върху униформата на кондуктора, който влезе в купето с думите:
††
- Ѕилети и карти за проверка, мол€!
††
—лед като приключи проверката и кондуктора се отправи към следващото купе, неуморни€т палавник скокна пак и отвори прозореца. «апокити скъпата шапка от главата си в преспите навън. ѕосле хлопна прозореца обратно и каза с невинна детска усмивка на втрещени€ си баща:
††
- “атко, хайде свирни пак...
††
Ўашмата се изхили от кеф и дочу като ехо, че това направиха и по-гол€мата част от пътниците в купето. “ова хлапе взе да му става симпатично. —трахотен номер сви на баща си... “ой обаче веднага осъзна, че положението никак не беше весело и знаеше какъв ужасен рев ще последва щом малкото д€волче установеше, че татко му не е ƒейвид  опърфийлд и не притежава никакви данни за вълшебник. «атова реши да предприеме веднага нещо. ќще повече, че и малкото момиченце в други€ край на купето все по-настойчиво искаше от баба си шоколад, с какъвто бабата €вно не разполагаше. Ќеговото мрънкане също започваше да преминава в плач.
††
«а миг хлапето го погледна и Ўашмата, като обигран психолог, не пропусна това:
††
- «наеш ли какво имам тук? Ц рече му той и потупа чантата на коленете си.
††
ƒетето се загледа в странната му чанта и захапа въдицата:
††
-  акво?
††
- јми тук имам най-различни чудновати неща Ц продължи атаката за отвличанена вниманието му той и бръкна в чантата си.
††
¬ затвора беше научил куп елементарни трикове, манипулации и фокуси, които можеха да бъдат демострирани с най-обикновени предмети почти навс€къде. ѕрез бавно отминаващите дни до следващата свобода ги бе повтар€л хил€ди пъти и ги владееше до съвършенство. ≈, не беше станал професионалист, но мургавелчовците с т€хното- “” ј »ћј-“” ј Ќ≈ћј, б€ха смешни аматьори в сравнение с него.
††
ƒобре, че б€ха пуснали отоплението в купето и ръцете му не б€ха вече вдървени.
††
ѕорови из чантата и извади н€колко топчета. ѕоказа ги на малки€ и после те с€каш ожив€ха в ръцете му. ѕърво б€ха бели, после се превърнаха в сини, червени... ≈дно по едно изчезваха, после се по€в€ваха от устата му или пък ги намираше в н€кой от джобовете на детето. «абел€за, че момиченцето бе забравило за шоколада и също го наблюдаваше с гол€м интерес, а малки€ направо бе очарован.
††
- „ичо, ти фокусник ли си? “и си от цирка, нали?
††
јко отречеше щеше да развали ц€лата маги€, затова той кимна.
††
- ƒа, симпат€го! - и си помисли: Ујма, само как ме нарече. Ц „ичо! ќтдавна не б€ха му казвали така. Ќапоследък все му викаха Ц д€до. ≈й, това хлапе наистина е гол€ма симпат€га!
Ф
††
Ўашмата знаеше, че всеки номер не бива да се показва прекалено дълго, затова пусна топчетата обратно в чантата и € сложи в краката си да не му пречи. Ѕръкна отново в не€ и извади кутийка кибрит. “€ беше пълна с клечки, после изведъж те изчезнаха. ѕоиска една дребна монета от бащата на детето, постави € вътре и т€ също изчезна. «а очудване на всички € намери на седалката под дупето момчето, а то изръкопл€ска от радост като не откъсваше очи от ръцете му. ѕри всеки номер хлапакът внимателно го наблюдаваше как постав€ обратно в чантата реквизита от последни€ фокус и как вади предмета, нужен му за следващи€ трик. » непрекъснато се опитваше да надзърне в полуотворената чанта.
††
Ќ€къде към десети€ номер в купето стана толкова топло, че на Ўашмата му се приспа. ≈х, ако н€маше хора, как с удоволствие щеше да се опъне на седалката и да се наспи до –усе...
††
- „ичо, тво€та чанта вълшебна ли е? Ц попита малки€ любопитко, загледан пак в незатворената чантата и отново мъчейки се да види ц€лото й съдържание.
††
У’а сега де! јко кажеше, че не е - какъв фокусник и циркаджи€ щеше да бъде той тогава. јко пък кажеше, че чантата е вълшебна, детето можеше да поиска да извади оттам изхвърлената му шапка.
Ф
††
- ѕолувълшебна... Ц отвърна дипломатично той.
††
- ј можеш ли да ми извадиш зайче оттам?
††
У≈й, ама това е гениална иде€ как да поупразн€ купето!Ф
Ц прецени Ўашмата и погали по главата малки€ си почитател.
††
- «айче, не! Ќо зми€, да!
††
- «ми€ ли...? јми т€ жива ли е?
††
- ∆ива, разбира се. Ц и той вид€ как детето бо€зливо се притисна към баща си.
††
- ј ти защо € държиш в чантата?
††
- јми, за да й е топло. “е змиите много обичат топлото.
††
- “€ каква е?
††
ѕредполагаше, че детето пита за цвета или големината й, но нарочно отвърна:
††
-  обра! ћного е отровна!
††
Ќ€маше никакво съмнение, че всички в купето б€ха пов€рвали, че той наистина работи в цирка. ¬еднага след като чуха думите му, жените тихо изпискаха. Ѕабата се прекръсти и взе да събира багажа на внучката си. —тудента си грабна сака и пръв напусна купето. ¬ъзрастната двойка до него веднага се отдръпна към освободеното м€сто. ј бащата на момчето не беше никакъв храбрец, щом очите му се изцъклиха от ужас. ћалки€т дърдорко май беше най-смел:
††
- ’айде, покажи ми €, чичо... »скам да € вид€...
††
Ўашмата се наведе и започна да рови из чантата. “ам естествено н€маше никаква зми€, но той се правеше, че € търси. ¬дигна чантата и пъхна за миг главата си в не€. ѕосле стана и изсипа ц€лото й съдържание на седалката:
††
- ’-м... „удна работа... —игурно е изпълз€ла на топло до радиатора под седалката. - промърмори с€каш на себе си той и като се наведе, бързо завр€ глава отдолу.
††
Ќе можа да види ефекта от думите си, но го почувства с гърба си. —€каш ураган отнесе пътниците от купето. »зправи се, бавно трес€щ се от см€х, над простоти€та на хората и прибра обратно в чантата всичко, което бе изсипал от не€.
††
Ќакъде откъм кра€ на вагона се чуваше заглъхващи€ плач на хлапето, който съвсем изчезна, щом затвори вратата на купето. «аключи, дръпна пердетата и като подложи чантата под главата си, блажено се изтегна на седалката и скоро заспа.
††
—ъбуди се скован от студ. ¬ купето беше тъмно и страхотно студено. ¬лакът беше спр€л, обгърнат от н€каква странна тишина. —тана, разкърши се и дръпна пердетата. Ќавън се бе мръкнало, но не валеше. Ќа мижавата светлина от н€колко лампи вид€ множество коловози и н€каква гара в далечината.Ф о€ ли е тази гара? ƒа не би да е проспал цели€ път? —игурно влакът отдавна е пристигнал в –усе, а той не е усетил. —ега ли точно тр€бваше да се успи и да закъснее...Ф Ўашмата
н€маше часовник и н€какво лошо предчувствие стегна душата му.
††
√рабна чантата си и излезе в тъмни€ коридор. —ъседните купета б€ха празни и го обзе ужас, че наистина беше закъсн€л. ¬ дъното на коридора на вагона засв€ткаха фенерчета и той различи силуетите на двама железничари. “е отвар€ха едно по едно купетата и провер€ваха вътре нещо Ц сигурно за забравен багаж и за такива заспали пътници като него.
††
«апъти се към т€х и от далеч подвикна:
††
- “ова гара –усе ли е?  ъде сме?
††
Ћъчът на едното фенерче се насочи към лицето му и с€каш опипвайки го се плъзна надолу като се спр€ на чантата му.
††
- ’а... „естита Ќова √одина! ¬ие какво правите тук?
††
- „естита да е... - механично отвърна Ўашмата и изтръпна.
††
-  олко е сега часа?
††
- ѕоловин час вече от новата... ¬ие да не сте били заспал?
††
- “ова е гара –усе, нали? Ц забърза се той към изхода, като се
питаше дали ще може да се ориентира бързо след толкова години.
††
-  аква ти гара –усе, бе човек... “ук е гара ћездра. ¬чера н€какъв циркаджи€ изтървал в бързи€ за –усе н€каква зми€... “е в то€ вагон... “а го откачихме и сега е в глуха лини€, докато го проверим хубаво...
††
ƒумите на железничара го покосиха като куршуми. „антата му тупна на пода и той се свлече до не€, забил глава в прозореца. “€лото му се разтърси от конвулсни хрипове, а от очите му рукна водопад от сълзи. Ўашмата плачеше! ѕлачеше на глас за първи път, откакто бе пораснал. ќт това н€каква при€тна топлина запълза нагоре по вените на т€лото му. ѕарна го в сърцето, после блесна в очите му и отлет€ на североизток Ц там, където го чакаше негови€ син...

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††—ветослав ѕейчев
††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† /Simon Martin/
††††††††††††††††††††††††††††††††††E-mail:
simon_martin@abv.bg

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —ветослав –айков ѕейчев ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-01-07

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: –азкази
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
ЎјЎћј“ј
 
  ѕосещени€: 4040  ќтзиви: 1
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
24-09 ћечта за книга - брой 2
24-09 »грата
24-09 јлманах "Ќова българска литература - ѕроза"
24-09 ѕроза 2015
24-09 —транна жена
ѕълен списък