Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  “рите най-важни въпроса при издаване на книги
  «а какво пишем е €сно - гори ни отвътре, нощем се въртим на възглавницата, ставаме, палим лампата и на първото попаднало ни листче пишем поредни€ си шедьовър. —утринта на трезва главо го четем, къс
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от simon martin
 
Ћќѕј“ј » —јѕ
Ћј«≈–Ќј ЋёЅќ¬
ЎјЎћј“ј
»«ѕ»“ ѕќ ‘–≈Ќ— »
«–≈Ћ»ўј
ќ“ ќЅ»„
„ј—ќ¬Ќ» Џ“ Ќј ћќ’јћ≈ƒ
¬ЏЋ„»÷ј“ј
ѕ–»я“≈Ћ »
«ќƒ»ј јЋЌ» ќЅя¬»
—¬≈“”Ћ »
ј‘ќ–»«ћ» «ј ћЏ∆≈“≈
Ѕќ√ј“—“¬ќ
√–≈ЎЌ»÷ј“ј
Ѕ–јƒј“ј »—“ќ–»я
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—ветослав –айков ѕейчев(simon martin)>–азкази>√–≈ЎЌ»÷ј“ј  
√–≈ЎЌ»÷ј“ј
  —ветослав –айков ѕейчев (simon martin)
  –аздел: –ј« ј«»  

†††††††††††††††††††††††††††† √решницата
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† - разказ -

†††††††јмериканците още не б€ха стъпили на ЋунатаЕ ƒ-р Ѕернард още не
бе присадил първото сърцеЕ ќще не се бе родило първото бебе от епруветкаЕ ќще никой не беше умр€л от —ѕ»ЌЕ
†††† Ѕеше обикновен неделен ден в кра€ на август. —ухото и горещо л€то бавно си отиваше.
††††††
—то€х на двора под с€нката на ореха и често пос€гах към каната със студени€ айр€н пред мен на масата. ќт радиото през отворените прозорци долиташе н€каква песен, но рев на приближаващ автомобил € заглуши. —лед малко пред нашата къща спр€ линейка. Ќикой от съседите не беше болен и затова предположих, че идват за мен.
†††† ћакар и много млад, б€х редовен кръводарител, с р€дко срещана кръвна група. —портувах, имах жел€зно здраве и не се докосвах до цигари и алкохол. «а хората от ÷ентърапокръвопреливанеикръводар€ване б€хидеални€т доноричесто ме търсеха при спешни случаи.
†††††††
ќказах се прав. ’ората с белите манти вече пристъпваха към мен, задавайки обичайните въпроси:
†††††† -¬ие ли стеЕ?
††††††
-ƒа. јз съм.
††††††
-Ѕоледували ли стеЕ?
††††††
-Ќе.
††††††
-ƒобре ли се чувствате в момента?
††††††
-ƒа.
††††††
-”потреб€вали ли сте алкохол?
††††††
-Ќе, аз не пи€Е
††††††
-»маме нужда от кръв от ¬ашата кръвна група. —луча€т е много спешен. √отов ли сте да дадете кръв сега,веднага?
†††††
-–азбира се! - отговорих и вид€х как думите ми смекчиха напрегнати€ израз на лицата им.
††††  ачихме се в линейката и потеглихме бързо. »зпреварваше ни само во€т на сирената. —€каш за оправдание, човекът в б€ло се обърна към мен:
††††††-¬с€ка секунда е ценнаЕ ≈дно дете умираЕ ѕетгодишно момченцеЕ ѕаднало при игра от н€какъв строеж, имало счупвани€, вътрешни и външни разкъсвани€ и гол€ма загуба на кръвЕ Ѕащата дал пръв от сво€та за него, но станала грешка иЕ сега тр€бва да му се направи обмен на кръвтаЕ –азпратихме линейки и до други кръводарители, но днес е недел€ и не се знае колко ще си бъдат у дома, а и дали ще могат да дадат кръвЕ “р€бват н€колко литра, а за това са нужни много кръводарители, страшно многоЕ
†††††
ѕристигнахме. ¬ болницата настана суматоха. ћ€рнаха се разтревожени лица. ƒаваха се нареждани€. Ќ€кой ме грабна за ръката.
†††††
-Ѕързо, ¬ие сте първи€тЕ - и затичахме по коридорите. ¬л€зохме в н€какъↆ кабинет, където веднага ми взеха кръв за определ€не на групата. — желание да им спест€ н€колко минути, казах:
†††††
- ръвната ми група и всички данни са отбел€зани в паспорта и в картата ми за кръводарителЕ ≈тоЕ
††††††
-ј-а-аЕ Ќе! ¬тора грешкаЕ Ќе! Ц почти изкрещ€ сестрата и аз млъкнах сконфузен.
†††††
—лед минута влет€ н€какъв лекар и попита остро сестрата:
††††††
-√отова ли сте?  аква е?
††††††
-ƒа, същатаЕ
††††††
-ƒайте му да облече престилка!
†††††
Ѕързо ми помогнаха да се облека и да легна на н€какво легло /или носилка/ на колела. »збутаха ме в съседното помещение. ƒокато се усет€, иглата вече беше във вената ми и кръвта пълнеше банкатаЕ
†††††
„ак сега разбрах, че съм в операционната. —амо на метри от мен зад н€какъↆ параван, който всъщност почти нищо не скриваше от погледа ми, вид€х операционната маса с детето. ѕо-точно вид€х една детска главица с руси косици. √оркотоЕ Ѕеше много красиво, но кожата му беше б€ла, б€ла и прозрачна, с€каш наистина в него не бе останала и капчица кръв. јнестезиологът следеше загрижено учестеното му дишане и от временавреме забърсваше потта от малкото челце. ¬сичко друго бе покрито с кървави чаршафи, над които се б€ха надвесили хирурзите, борещи се за живота му. — надеждата, че те ще побед€т смъртта, се заслушах в думите им. Ќ€кой питаше: У олко е пулсът, кръвното нал€ганеЕ  акво става с донорите?Ф ƒруг глас съобщи, че на път за болницата е втори кръводарител. «ад маските се чу въздишка на облекчение.
††††††
¬ този момент н€какъв лекар се втурна в операционната и започна да се кара:
†††††
- ак е възможно това?  ой ви е дал дипломи? Ќима не знаете, че, преди вс€ко кръвопреливане, сте длъжни да проверите кръвната група, а не да гледате какво пише н€къде си или да слушате какво ви е казал н€кой си? јма, бързали стеЕ јма, н€мало време за дететоЕ јма, той му бил баща? Ќ€ма амаЕ јми, ако не е..? я си представете, че ви е заблудил нарочно, за да се отърве от него, акоЕ
†††††
¬ратата се отвори тихо и в операционната надникна едър мустакат мъж с угрижено лице.
†††††
-Ето не е негово дете и той не е негов биологичен бащаЕ - продължи да се кара на колегите си лекар€т и съзр€л човека на вратата, повдигна въпросително едната си вежда към него.
†††† -јми аз таковаЕ јз съм бащЕ, но всъщност май не съмЕ- смутолеви тихо човекът, €внодочул само последнитедуми на доктора и бързо се скри, захлопвайки вратата след себе си.
†††††
ƒали не го чу, или мисълта му бе другаде, но лекар€т се обърна пак към колегите си:
†††††
-Ќекадърници! ћолете се момчето да не умре, че ще ви дам на прокурора! Ц после се приближи до мен, погледна ме разсе€но и каза: - ћладеж, ще ти вземем малко повече кръв. “ова дете тр€бва да го спасимЕ ј ти ще се оправиш. ћоже да ти прилошее малко, но ще се възстановиш. “и си младЕ - и се отдалечи, все още мърморейки: УЌекадърници с некадърници такиваЕФ
†††††
ћинута по-късно миси€та ми приключи и банката с мо€та кръв бе включена към системата на детето. ¬караха втори€ кръводарител, а мен ме избутаха в коридора. Ћеко зама€н, тр€бваше да полежа около час в болницата. ѕрез това време научих, че човекът, който се караше на колегите си, бил главни€т лекар, а ц€лата истори€ беше необикновена.
†††††
—тефчо /така се казваше детето/ бил докаран в болницата от баща си минути след злополуката в много тежко състо€ние. Ќеобходимо било кръвопреливане веднага и бащата пръв подал ръката си. —поред данните към паспорта му, той имал същата кръвна група и резус фактор като на сина си. ƒоверили се на ти€ данни и не направили нужното изследване, защото вс€ка секунда била ценна. ЌоЕ допуснали ужасна грешка - кръвните групи били различни и недопустими. ƒетето изпаднало в критично състо€ние и това наложило спешно търсене на кръводарители.
†††††
ѕреди да си тръгна, опитах се да разбера как е —тефчо, но ми казаха, че, макар да има надежда, е още много рано, за да са сигурни, че са успели.
†††††
ƒва дни по-късно у нас дойде майката на —тефчо и от не€ научих с облекчение, че той ще се оправи. ∆ената беше млада, изключително красива, но с много тъжни и печални очи. ќб€сни, че взела адреса ми от болницата и дошла да ми благодари, за това че съм спасил нейни€ син. ѕосегна да ми целуне ръката. ƒръпнах се смутен. ћакар и с малко, аз б€х по-млад от не€ и се почувствах неловко. ѕредложи ми пари - отказах й категорично и чак се изпотих от притеснение.
†††††
“€ ме погледна с тъжните си очи и прошепна:
††††† -Ќикога н€ма да забрав€ добрината ¬иЕ » други помогнаха на моето момче, но ¬ие б€хте първи€тЕЌа ¬ас —тефчо дължи живота сиЕ Ѕлагодар€ ¬иЕ- и се разплака.
†††††
Ќастаних € на пейката под ореха и т€ през сълзи продължи:
†††††
-ќмъжих се преди повече от седем години. ћъжът ми бе чудесен човек и другар. ќбичахме се многоЕ Ѕ€хме щастливи, но времето минаваше и все още н€махме детеЕ ћного искахме да си имаме, ноЕ ќтидох на преглед. Ќаправиха ми изследвани€ и казаха, че съм напълно здрава и, че н€ма причина да н€мам деца. ќтидох при друг лекар, ходих и в —офи€. —ъщото. «драва съм била, можела съм да имам деца. Ќужно било и мъжът ми да се прегледаЕ  огато му казах за резултата от прегледите и го помолих и той да се прегледаЕ “ойЕ той просто избухна и каза, че причината е в мен, че той имал преди мен при€телка, с ко€тоЕ »зобщо, че имал доказателства и при него всичко било наред.
†††††
ћайката на —тефчо замълча. »збърса сълзите си и преглътна, с€каш още веднъж преглътна обидата, ко€то й е нанесъл любими€т мъж.
†††††
-—лед известно време - продължи т€ - му споменах, че можем да си осиновим дете,... ако иска.
†††††
УЌе искам чуждо! »скам мое!Ф Ц отвърнал той и от този ден станал мълчалив. «апочнал да се връща късно и все по-често налитал на бутилката.
†††††
∆ената изхлипа и продължи:
†††††
-Ѕракът ни започна да се разпада. ј детето все не идваше и не идвашеЕ Ѕ€х готова на всичко, за да спас€ брака ни. ћъжът ми беше първата ми любов, без него животът за мен губеше смисъл, а за него смисълът на живота б€ха децата. » тогава се решихЕ »зчаках подход€щ ден и, без никой да знае, се качих на влака за ѕлевен /защо за ѕлевен и аз самата не знаех/Е ¬сичко, случило се тогава, е като сън за мен. —ън, за който дори не искам да си спомн€м.
†††††
»зл€зох от гарата в ѕлевен и с риск да ме помисли за луда, казах на първи€ срещнат мъждаме заведе у т€хЕ “ой ме изгледа продължително и каза: Фƒобре, щом искатеЕФ
†††††
ƒори името му не научих, нито пък той моето. Ќе помн€ даже вече как изглеждаше. ѕослевзехобратни€влакиникойнищонеразбра.
†††††
—ледн€колко седмици разбрах, че съм бременна.  азах на мъжа ми. “ой изведнъж се промени. —тана най-щастливи€т човек на «ем€та. –адваше се, че ще става баща, а и за мен той си беше бащата на нашето детеЕ «ащотоЕ он€, други€т, беше просто Е ЌикойЕ
†††††
√решница съм аз, грешницаЕ- и √оспод ме наказа заради мо€ гр€хЕ —тефчо се роди и годините върв€ха от щастливи по-щастливи за нас. ƒо он€ денЕ —лед като се върна от болницата, мъжът ми каза, че там е научил, че не е той бащата на —тефчо. «а€ви ми, че всичко между нас е свършено и си замина, без дори да ме изслуша...
†††††
√ледах тази сломена жена пред мен и се питах кое повече е привело така раменете й Ц злополуката със —тефчо или думите за разд€ла на любими€ й мъж, чието име т€ произнас€ше и сега с такава любов, с каквато б€ха пълнии сълзите й заради двете й най-свидни същества.
†††††
»сках да й кажа, че нейни€т мъж е изтълкувал неправилно случайно дочутите думи на главни€ лекар, но всъщност той бе налучкал истината и аз н€мах право да се бъркам в работите на съдбата.
†††††
Ќа тръгване т€обеща, че щом изпишат —тефчо от болницата, след месец ще го доведе да го запознае с мен Ц Унегови€т спасителФ, както т€ ме наричаше.
†††††
 азах, че ще ги очаквам с радост и им пожелах щастие, но тази среща така и не се състо€, защото след две седмици аз вл€зох в казармата, а малко по-късно и родителите ми се преселиха в друг град на юг.
†††††
—едемнадесет години по-късно аз, жена ми и деветгодишни€ ни син гостувахме в родни€ ми град. –азхождахме се бавно и тримата по главната улица, когато, изведнъж, н€каква жена се хвърли отгоре ми. “€ започна да ме прегръща, да ме целува, да плаче, да хълцаЕ ќбърках се.
†††††
∆ена ми наблюдаваше учудена сцената, а малки€т ми син € дърпаше за ръката и питаше:
††††††
-ћамо, ко€ е тази лелка?  акво иска от татко?
††††††
-јми, не знам! ѕитай баща си! Ц му отвърна троснато т€.
†††††
ќчите ми срещнаха очите на жената, ко€то ме дърпаше на н€къде, без да успее да каже нещо смислено. “ова не б€ха очи на луда. Ќещо проблесна в съзнанието ми и от облака на спомена в мен бавно изплува образът на една жена,нарекла себе си УгрешницаФ, със същите очи като очите на жената пред мен. —€каш, за да потвърди това, точно в този момент т€ проговори:
††††††
-Ѕоже, благодар€ ти! Ѕоже √осподи, това е той! —лед толкова годиниЕ —тефчо, ела тук! “ова е тво€т спасител! «апознайте се. “ова е —тефчо! “ова е мо€т мъж! Ќамерихме те най-послеЕ Ѕоже! ЅожеЕ ЅожеЕ  акъв късмет, ЅожеЕ
†††††
ѕред мен вече сто€ха двама мъже. ¬ по-млади€, красив и силен едва си личеше малкото слабо момче, което н€кога се бореше със смъртта на операционната маса. “ой ме гледаше с предани очи и от вълнение усп€ да каже само:
††††††
-јзЕ аз съм —тефанЕ - и стискаше със здравите си силни ръце дланта ми, с€каш се страхуваше, че акоотпуснемалкоръцеиазщеизчезна.
†††††††
-ј аз съм бащата на —тефчо! Ц рече мъжът до него и сграбчи другата ми ръка.
††††††
Ѕавно преместих погледа си върху него. ѕрошарена коса и мустаци и една широка топла усмивка. Ќо тези мустациЕ ћустацитеЕ јми да! “ова беше той, мъжът, който надникна в операционната, когато давах кръв за —тефчо преди седемнадесет години. ƒа-а-а, това беше Ѕјўј“ј.
††††††
”ловил въпросителни€ ми поглед към майката, той побърза да отговори:
††††††
-¬ината беше у мен. “€ е добра жена!  огато изписваха —тефчо от болницата, заедно двамата го взехме.
††††††† -«а какво говориш, татко? Ц попита млади€т мъж.
†††††††
- азвам на тво€ спасител, че майка ти е много добра.
†††††††
-ƒа, мама е най-добрата!Цпотвърди —тефан, прегръщайки щастливата си майка.
†††††††
ј мо€т син ме дърпаше за ръкава:
††††††††
-“атко, татко, ти защо не си ми казал, че си бил спасител на морето?
††††††
Е“ака е. —иновете винаги питат, а бащите тр€бва да зна€т отговора, колкото и труден да е той.


†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† —ветослав ѕейчев
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† / Simon Martin /
††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††E-mail: simon_martin@abv.bg††††

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —ветослав –айков ѕейчев ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-12-26

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: –азкази
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
√–≈ЎЌ»÷ј“ј
 
  ѕосещени€: 4415  ќтзиви: 3
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
12-12 —амотата спи на възглавницата ми
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 ’умор и сатира 2016
12-12 ÷ената на емигранта
ѕълен списък