Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   нигоиздаване за начинаещи: “елета и салами
   нигоиздаването е удивително прост процес, който обаче е съставен от множество подпроцеси извършвани от различни хора. ќсновните проблеми в него идват от представите на участниците, че т€хната част
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от гаро
 
ѕъзел от стъкло
¬енера √е€
 укла
„ас за прегръдка
 амбаната
ѕарти€ шах
Ѕез лице
ƒървото
¬секи, Ќ€кой,  ой-ли и Ќикой
ƒетство
јвтобиографично
ƒа посрещнеш »згрева
Ѕидейки щастлив
Ќежност в погледа
ћетаморфоза
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



 алин √арабед€н(гаро)>–азкази без име (проза)>Ѕидейки щастлив  
Ѕидейки щастлив
   алин √арабед€н (гаро)
  –аздел: –ј« ј«»  

 

—ед€ на пейката полупрозрачен. — любопитство прослед€вам мислите си, които се събират зама€ни, след безцелно скитане, и се запътват нан€къде... —ветът е изменчив.  ато тълкувание на йероглиф. ќбичам да сед€ на тази пейка, да гледам пред себе си, и в мрамора да виждам отражението на слънцето. ¬инаги сам... ѕон€кога е трудно да се каже, но от време навреме се забел€зва н€какво движение. —транно нещо е това животът! ƒа, и смъртта. Ќо животът... ≈то че от известно време отново съм тук. «а никъде не отивам, но и без това, н€ма къде да ход€. «драво стъпил на «ем€та, отдавна зар€зал просмукването през насто€щето в бъдещето, без н€какво действие или вълнение, което да изостри малко усещани€та... —ега виждам! ѕред мен, се мържелее дълга пътека, в€рно изглежда като най-обикновено тире... “€ ще ме води през спомените. Ќейното начало е толкова близко, че мога да го докосна с ръка, а кра€т й е толкова далеч, че се страхувам какво може да има между т€х.  ъде ли е била през ц€лото време? ƒа пътуваш в мислите си не е лошо, но от това не можеш да получиш слънчев загар! —тил, в който е писал ¬онегът. ¬ажното е, че краката ми стават все по-нетърпеливи. ≈то това им е лошото на пътеките. ¬еднъж открити, те тр€бва да бъдат следвани, независимо от това накъде вод€т, но началото пон€кога е... как да кажа... толкова не€сно. “р€бва ми знак. Ќе е необходимо да е нещо драматично. ≈дно леко побутване на мислите ще свърши работа. »ли една прошепната дума. “ук не съм сам. ѕон€кога идват при€тели, пон€кога оставам със себе си... ≈, не че оставането със себе си е най-при€тното занимание, но пон€кога помага... ƒнес очаквам повече народ... имам и повод. Ќавършват се н€колко години откакто ми сложиха тире на предишните. Ќезнам кой ще дойде. ѕоканил съм всички но негласно. ƒано все пак н€кой да си спомни. ...или дано не си спомн€. Ќќ ако гледам така черногледо, защо н€кой ще дойде при мен?! ћоже би от любов, спомен... —помн€м си... да, аз си спомн€м когато говорехме за живота.... но живота е малка част от вселената и всичко останало...

— «драсти! “ова съм аз, не ме ли помниш? √оворехме преди седмица!  ак може да си забравил?!

— «а да мога да забрав€м, тр€бва да мога да помн€... пък и не мога да разговар€м с никого, нито н€кой може да разговар€ с мен...

— јз мога! ≈то, нали разговар€ме и в момента. јз съм онова дете, с което се запозна преди година, забрави ли?! —меехме се много заради она€ мъдрост на јйнщаин за безкрайността...

— Ѕезкрайност н€ма... ти си пораснал доста за една седмица.

— »ма, за тези, които не са забравили, че са били деца...

— Ќе е ли късно да съм пак дете? “ака ще мога ли да излъжа самотата!  ак да намер€ начин за начало...

— Ќе знам... ти сам тр€бва да го намериш... не е хубаво, че посто€нно те виждам тук заседнал в светлината и с€нката... нещото и нищото... тук и там..., но ще се опитам да ти помогна...

— “и?! Ќикой не може да ми помогне!

— Ќ€ма да може, ако наистина не искаш...

— “а аз сами€т съм като плахо дете. “р€бва ми нещо по-€сно. ѕочти чувам как всички се сме€т. “ова тр€бва да си остане празна фантази€, видеофилм, който да си пускам в промеждутъците между любезните погледи и съчувствените усмивки, съпътстващи всекидневните ми грижи.

— ƒа, но тези които познаваме двамата с теб, са добронамерени. “ова, че се сме€т не бива да те кара да се чувстваш несигурен...

— ...те са наистина много... ще дойдат ли? “ова, което ме изпълва с несигурност, е моето чувство за малоценност. » във всеки случай не аз избирам това, нали? «накът, за да бъде истински, тр€бва да бъде последван от шанс, който да не мога да отхвърл€. «ащото това н€ма да бъде просто шанс, разбира се, макар че сами€т му смисъл предполага нещо не съвсем определено.

— ƒа, ето как ще ги разпознаеш. «а да започнеш отн€къде, в началото тр€бва да бъдеш пасивен участник. “огава те ще дойдат сами и ако искат ще се запознаете. јз вече познавам н€колко. Ќаприимер господата  онфуций,  ротки, ќвидий, Ѕейкън, ”айлд, Ѕах, “вен, ‘ранклин, Ўоу...

— ћол€ те, мол€ те... н€ма да ни стигне времето с толкова много имена. –азбирам, че искаш да ми помогнеш, но не по този начин...

— ј по кой?... ааа, сега се сетих какви ги беше написал ћаркес... страхотно по...

— ћлъкни! Ќе искам да те слушам повече!

— ≈, щом не искаш, добре... «а момента всичко, което се иска от мен, е да имам готовност. ћакар че готовността може да се скрие в думите, ти, ако умееше да четеш, щеше да разбереш каква е разликата между знак и шанс... ¬ече ми е €сно, че импулсивността не бива да се потиска.

— ƒобре, сега пък искаш да ме изкараш, че не мога да чета. «атова се питам не постъпвам ли по най-глупави€ начин като те слушам. ќсобено несправедливо ми се струва това, че съм прекарал цели€ си живот в обучение, а досега нищо не съм научил! “ова теб не те ли потиска!?  олко време ми тр€бва?  олко?!

— ≈, сега имаш достатъчно време... да седиш сам и да мислиш за тирето си, щом тр€бва стой в най-р€дко населената отсечка на мисълта.

— јми закон на ћърфи, така май му казват? ј и аз така го наричам... —ега вече се чуд€ дали законът в кра€ на краищата н€ма да се окаже най-обикновен божи закон. «атова обичам да си почивам. јз изобщо съм много весел човек, непрекъснато пускам майтапи. Ќо н€ма значение. ѕоне знам, че това не тр€бва да наваксам? —ъщото е и с теб. “ъкмо си мислиш как отново да се върнеш при мен, нали? »скаш ли... искаш ли да си направим купона само двамата? Ќапример аз ти казвам името си, а ти веднага тр€бва да започнеш да разказваш вицове за него...

— ƒа разказвам... та всички вече са ги чували... да не ме мислиш за глупак!?

— “огава можеш да им разкажеш за това, че обичах ваканциите, топлите вечери и балканската кухн€. ѕон€кога човек си мисли, че има все пак н€кой горе, който полага грижи за него, не мислиш ли? »ли пък долу, както е в мо€ случай. –азбираш отлично за какво става дума, нали!

— “и си се променил... защо?! Ќаистина нищо не е останало от теб... Ќе разбирам твоите мисли... никой не ги разбира...

— ≈, не никой де... ти направо ме погреба... ¬същност усещам, че съществувам на две нива. ѕовърхностно, което е достатъчно да ме кара да изпитвам удоволствие от слънчевата утрин, и второ, в което се докосвам до силата зад светлината, силата, изгар€ща всички страхове ниво, на което времето е спр€ло да съществува, където онова, което се случва, винаги се е случвало и ще продължава да се случва, където мога да спирам, да обмисл€м, да изчиствам и да усъвършенствам, докато думите започнат да израз€ват точно онова, което искам, и не остав€т никаква следа от присъствието ми...

— Ќе мисл€, че го постигаш... думите ти н€мат смисъл... защо така се нахвърли върху мен преди малко, когато споменах нашите при€тели... дори тр€бваше да ти предам поздрави от —енека и ’ей, –ийзнър и Ћивайн, –адичков и –усев... “е всички те обичат... защо точно днес си толкова сърдит?

— «наеш ли при€телю, когато вдигам глава към —лънцето мисл€, че това е нещото, което никога не искам да свършва? Ќе е необходимо да е нещо гол€мо, незабравимо или нещо от този род. Ќе! ѕросто една най-обикновена утрин като тази и аз да почувствам, че желанието ми е

— завинаги да остана тук. Ѕи било чудесно, нали? “ова е мо€ знак, без никакво съмнение. ѕрот€гам ръка, както Ѕожи€та ръка към јдамовата в —икстинската капела или както Ѕожи€т пръст докосва Ћуцифер в битката за небесата. ¬еднага става €сно как е станало всичко.

— „аст от мен иска да ти помогне, но това не е онази част, командваща ръцете или краката ми. Ќ€мам никакъв друг избор, освен да сто€ неподвижно и да те гледам. »зборът е творение на времето, а времето тук го н€ма и е н€къде много надалеч. «атова мога само да говор€ с теб... не си отивай толкова бързо... ћол€ те!...

— Ќе мога... вече искам това... Ѕлагодар€ ти! —ега вече знам, че съм обичан! „увството за време гръмва в главата ми заедно с всичките си недостатъци съзнание и матери€, правила и закони. ѕокатервам се обратно до съзнанието си с весела и равномерна стъпка. ќтправ€м благодарност за този нов или по-точно подновен мой живот. ѕътуването ми започва. Ѕез съмнение, по път€ ще има много преп€тстви€. Ќо този път вече е €сно очертан.  олкото и дълго да е едно пътешествие то също започва с една малка крачка. » само поради това, че просто сто€, без да помръдна, довер€вайки се напълно на теб, аз направих тази стъпка. “р€бва да намер€ от н€къде сили, за да продължа онова, което прав€ от раждането си, това за което не зна€ нищо — съществуването. —амо не мога да разбера защо тр€бва минало да получава себеподобно, за да бъде задоволено нечие друго такова? Ќаучих се да мисл€, но никога логично, научих се да чувствам, но винаги знаейки, че това е действие на нашата фантази€, намерих мо€ път и се убедих, че той и всички като него са погрешни... със смисъл на порочна невинност. ƒруги€ полюс e минуса, тирето, хаоса. «а да е възможен този вечен процес, тр€бва да има обратно движение. “о се осъществ€ва чрез устрем за усъвършенстване... едно безкрайно модифициране и изчистване на дисхармони€та... сега вече знам какво в безкрайност... всъщност такава н€ма... има само тук и сега...  аква грозна красота е нищожността, но красива е грозотата на кръговратът... —ега ли да скоча в нищото или имам още малко време? Ќо ¬реме за какво?! ƒа виждам отново и отново как нещата, които могат да се случат — никога на стават. »зкачвам се по спиралата на —ветлината със сво€ стъпка, ко€то се стрелка учудено сред словото. ƒа, диханието на времето, дихание в сетивата на насто€щето, за да се срещна с частиците на миналото по път€ на бъдещето... ¬ече съм станал част от картината, сега тр€бва да пожела€ да откри€ световете, които ми принадлежат. » водата ще носи послани€ през «емните артерии. ƒъждовните капки ще дар€ват надежда, че любовта ще роди дъга... заедно с в€търа и пропита от надежда зр€лост. —мъртта не решава нищо. ј н€кой мисл€т, че безсмъртието може. “ова лесно може да се провери. Ќе е трудно да си безсмъртен? Ќо н€ма изход. “ова е лошото! ѕриковава ме усещането, че съществува друг живот, който н€ма да мога да изживе€ вече, но с€каш все още не съм съвсем мъртъв. » затова с учудване виждам огр€ната от —лънцето мраморна плоча, върху ко€то издълбано се мъдри името ми, а под него, в скоби, се усмихват две дати, свързани помежду си с непретенциозно тире... ¬същност сега забел€звам... датите са едни и същи...

 

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

©  алин √арабед€н ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-12-19

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: –азкази без име (проза)
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
“еоремата на Ќьотер (за крайната подреденост)
 
  ѕосещени€: 4022  ќтзиви: 5
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
21-11 ясновидката
21-11 —китник
21-11 јдрес
21-11 ћечта за книга - брой 2
ѕълен списък