Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «а битието, съзнанието или защо не могат да се издават само качествени книги
  Ќа ѕанаира се срещнах различни познати, желаещи да се потоп€т в дълбоките дебри на професионалното писане и книгоиздаване. » всичките имаха една блест€ща иде€ - „ще издаваме само много качест
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от Boby_
 
»стински€т »»
ќриси€
ƒиректен подход
ѕирамидално
¬тори€т камък
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



Ѕо€н  расимиров  алинов(Boby_)>>¬тори€т камък  
¬тори€т камък
  Ѕо€н  расимиров  алинов (Boby_)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
1. ѕронизителни€т писък на алармата разкъса тишината на метални€ коридор. ќтначало “ерк се уплаши, че са го открили, но после се досети, че чак сега са разбрали за б€гството му. ѕрисви очи и наостри слух. ќгледа внимателно металните стени и тавана, но не откри камери и топлинни сензори.  амъкът, вис€щ на кожена връв на врата му, се беше загр€л и излъчваше слаба зеленикава светлина. “ерк го стисна в дланта си и затвори очи. ѕосле се концентрира и насочи мисълта си към отраз€ващите бледото си€ние на камъка стени на коридора. ќтново нищо. «асега бе в безопасност. Ѕеше попаднал в изоставено крило на подземната база и се луташе из тъмните коридори, без да може да намери изход. ”сп€ваше да се изплъзва от монтираните в стените сензори, но непоносимата жега го измъчваше страшно. √ърлото му гореше от жажда, а потта му вече беше пресъхнала. Ќалагаше се бързо да открие изход от базата, защото н€маше да издържи още дълго. —илите му б€ха на привършване, но “ерк упорито продължаваше да се влачи. “р€бваше да открие начин да се върне при племето, за да ги предупреди. ѕроходът на тризоните, единствени€т път към морето, беше превърнат в капан. —тарейшините на клановете тр€бваше да зна€т това, за да не пускат повече ловци на път през ¬етровитите планини. “ерк се опита да оближе напуканите си устни, за да ги навлажни, но езикът му също беше сух. ќпр€ гръб на стената, присви колене и бавно седна на метални€ под. ўеше да си почине само за миг, а после щеше да продължи да тръси изход. ќтпусна глава напред и брадичката му опр€ в гърдите. ¬ече беше време да тръгва. ѕодпр€ се с ръка на пода и се надигна, но краката му се подгънаха под него и “ерк се строполи обратно. —илите го б€ха напуснали, а съзнанието му се замъгл€ваше. Ѕеше се провалил и никога повече н€маше да види жена си и невръстни€ си син.  лепачите му натежаха и той с мъка усп€ваше да държи очите си отворени. Ѕорбата му продължи съвсем кратко, а после “ерк се предаде и се отпусна в нежната прегръдка на забравата. 2. ¬ратата се плъзна безшумно встрани и в кабинета на командир ћоро Ѕрант влет€ адютантът му лейтенант ќлик. - —уосато е тук, сър!  омандирът вдигна поглед от вградени€ в бюрото си холограмен екран. -  ажи му да влезе. Ћейтенантът се обърна, за да покани госта, но —уосато вече беше в кабинета. ¬исоки€т мъж с черно наметало с лекота избута ќлик встрани и се изправи пред бюрото на командира. »зчака адютантът да излезе и вратата да се затвори зад гърба му. - «начи го изпуснахте. “онът на —уосато беше монотонен, с€каш не влагаше в гласа си дори капка емоци€. Ѕрант с труд измъкна ниското си масивно т€ло от архаични€ дървен стол, изправи се и присви черните си сключени вежди. - Ќе ти плащам да ми държиш сметка, —уосато! » свали тази качулка, не можеш да ме впечатлиш с театралните си номера! —уосато се изсм€ гърлено. - Ѕез мен планът е обречен. Ѕрант преглътна сухо. - «нам, че имаш свои причини да се интересуваш от проклетите камъни. Ќо докато интересите ни съвпадат, тр€бва да се понас€ме. Ќ€маш избор Ц не можеш да се справиш сам! ¬исоки€т мъж пристъпи към бюрото. - ќставили сте му камъка. ѕредупредих те да му го давате само за н€колко часа на ден. - Ќ€ма да се повтори! ўе накажа виновните. —ега ми тр€бва нов екземпл€р за изследвани€та. “ози го намерихме мъртъв в старата база. Ќе знам как е усп€л да излъже сензорите и да се завлече чак дотам. —уосато измърмори нещо под носа си и затвори очи. ѕосле вдигна ръката си напред и разпери пръсти. ¬ъздухът пред него затрепт€ и в празното пространство над бюрото се образува малък процеп. ѕреди Ѕрант да успее да реагира, стру€ нажежен газ изригна към него и опърли косата и веждите му. —уосато свали ръка и процепът се затвори, а командирът тежко се закашл€. - Ќе ме разигравай, Ѕрант. ƒори мъртвото т€ло ще ви осигури материал за изследвани€ за години напред. —лед този неочакван изблик на емоции —уосато замълча за момент, а после се пресегна през бюрото и хвана командира за реверите на куртката. - ј сега ме слушай внимателно. ¬еднъж на н€колко поколени€ на онзи леден св€т се раждат екземпл€ри с по-особени способности. Ќ€кога срещнах един, но твърде глупаво го оставих да умре. —ега ни тр€бва точно такъв и ще чакаме колкото е нужно. » дори не си помисл€й да пращаш хората си там. —игурен, че точно ти си отговорен унищожаването на крайбрежното село. Ѕрант го гледаше втренчено. Ќикога не беше чувал —уосато да казва повече от две изречени€ наведнъж. Ќо демонстраци€та беше подействала и командирът кимна бавно с глава. ¬исоки€т мъж пусна Ѕрант и се приближи към вратата. “€ се отвори тихо пред него. ѕреди да излезе, —уосато се обърна. - Ќе се опитвай да ме откриеш! —ам ще дойда, когато имам нещо за теб. 3. ѕерсин отметна встрани тризонската кожа, ко€то покриваше входа на ћъжки€ гунгам и пристъпи напред. ¬ътре цареше полумрак и младежът се спр€, докато очите му привикнат с тъмнината. ќтначало разиличаваше само белите кости, които служеха за подпори на гунгама, но постепенно пред очите му изплуваха силуетите на мъжете от клана на Ѕели€ орел, нас€дали по покритата с дебели кожи зем€. ѕерсин си избра м€сто и седна. ѕосле се заслуша в истори€та, ко€то шаманът разказваше. “ози път беше за срещата на велики€ ловец ќраин със —транника. Ѕеше € слушал стотици пъти, но шаманът всеки път промен€ше по нещо и с€каш разказваше съвсем друга истори€. - ...докоснал с ръка челото на ќраин и му казал У¬ърви при ѕортала и мини от другата страна. “ам ще намериш нещо, което ще те направи най-велики€ ловец.Ф ќраин не пов€рвал на думите на —транника. УЌо аз вече ходих отвъд. Ќе ми е нужен втори камък!Ф —транникът леко се усмихнал. У“ози път ще е различно.Ф ѕосле се обърнал и тръгнал през мъглата. Ќа рамото му се полюшвала вълшебната му арга, от ко€то се носели омайни звуци, без ничии пръсти да докосват струните и... ѕерсин слушаше разсе€но. ћислите му все се върт€ха около ћагинда. ƒали баща и щеше да склони най-после да му € даде? ћагинда вече беше на шест обиколки, възраст, съвсем подход€ща, за да стане т€ жена на н€кой ловец, но јлТ“ан отказваше на всички.  ато старейшина на клана на ѕещерната мечка той имаше това право. ¬ мечтите си ѕерсин виждаше себе си, заврънал се триумфално със собствен камък. ћагинда стоеше до него, а зад гърба и јлТ“ан се усмихваше топло. ѕътешествието до ѕортала за младежите, които навършваха пълнолетие през тази обиколка, започваше още на другата сутрин. ѕерсин не можеше да отлага повече - тр€бваше още днес да иде до гунгама на јлТ“ан, за да поиска от него ръката на дъщер€ му. —ърцето му се сви при мисълта, че старейшината може да му откаже. ћладежът се опита да прогони от главата си всички мисли и притеснени€ за предсто€щата среща. «аслуша се отново в монотонни€ глас на шамана. - —тарейшините от всички кланове се събрали и решили, че след толкова време ќраин не може да е жив. “р€бвало да устро€т подобаващо погребение на ¬елики€ ловец. Ќо точно когато старейшината на клана на ѕланински€ вълк се изправил, за да говори, в очите му блеснала ослепителна светлина. ¬сички се обърнали към входа на гунгама, а там сто€л сами€т ќраин. ¬ ръката си държал чудно копие с връх не от рог на тризон или от камък.  опието имало бл€скаво острие, което отраз€вало лъчите на зал€зващото слънце право в очите на старейшината. У«авърнах се. Ќо скоро тръгвам пак. ѕорталът води към други светове, по-добри от наши€, но малцина са тези, които могат го подчин€т на вол€та си.Ф  огато ќраин казал това, старейшината на клана на ѕещерната мечка станал на крака. УЌе тръгвай сега, велики ќраин! «имата на север ще те погуби.Ф Ќо ќраин бил твърде горд, за да се откаже. Уўе тръгна още призори и никой не може да ме спре!Ф  аквото казал, това и направил. Ќа сутринта потеглил на пътешествие, от което още не се е завърнал и никой не знае открил ли е ќраин св€т, по-добър от наши€, или е загинал, победен от свирепата северна зима.  ра€т на легендата винаги беше един и същ. ѕерсин едва дочака гласът на шамана да утихне. —кочи на крака и побърза да излезе, преди мъжете от клана да са се скупчили на изхода.  огато беше вече навън, бледата светлина на немощното червеникаво слънце, отразена от пресни€ сн€г, го заслепи за миг. ѕерсин закри лицето си с длан, а после с бърза крачка се насочи към гунгама на јлТ“ан.  ланът на ѕещерната мечка беше отделен от останалите и гунгамите му се намираха на двайсетина хвърле€ северно от селото. ћладежът тръгна по утъпканата в снега пътека, дето се виеше из т€сното дефиле. ¬секи път, когато минаваше оттук, той гледаше високите скали над главата си и се чудеше какви сили са ги издълбали така. ¬ околностите на селото н€маше опасни хищници Ц пещерните мечки и планинските вълци живееха далеч на север, а острозъбите не смееха да се доближават толкова до хората. Ќо дори и да се по€веше опасност, ѕерсин щеше да € усети далеч преди т€ да го достигне. «атова вървеше спокойно и се наслаждаваше на свежи€ леден въздух, който дробовете му жадно поемаха след спарената смрад в ћъжки€ гунгам. ƒнес беше доста студено и ако беше обикновен ден, ѕерсин щеше да вдигне пред устата и носа си високата €ка на наметалото си, съшито от кожи на острозъби. Ќо сега той имаше нужда от всички€ въздух, който гърдите му можеха да поемат, а и не беше чак толкова студено, че ледените кристалчета от дъха му да пар€т откритите му ноздри. —коро достигна до последни€ завой и пред очите му изникнаха гунгамите на клана на ѕещерната мечка, сгушени сред ледената долина, в ко€то го изведе дефилето. ѕерсин откри с поглед най-големи€ и тръгна бързо натам. ќпитваше се да изглежда уверен, но походката му издаваше притеснението, което изпитваше. –еши да не спира пред гунгама, а направо да влезе. — р€зко движение заби копието си в снега отд€сно на входа и бутна встрани кожата. ѕосле направи крачка напред, сведе глава и падна на колене. - ћожеш да станеш, ѕерсин. Ц дрезгави€т глас на јлТ“ан звучеше уморено. ћладежът знаеше, че на старейшината не му остава много време на този св€т и той бърза да задоми най-гол€мата си дъщер€. Ц «а какво си дошъл? ѕерсин беше сигурен, че старейшината знае отговора, но тр€бваше да играе по неговите правила. ќпр€ ръка на кол€ното си и се изправи. - ƒошъл съм да искам дъщер€ ти ћагинда за жена. —ърцето на младежа б€сно блъскаше, с€каш искаше да изскочи от гърдите му. ќт отговора на јлТ“ан зависеше сбъдването на най-гол€мата мечта в живота на ѕерсин. ќще от дете той виждаше ћагинда в сънищата си и бъдещето му беше немислимо без не€. √орчиви спомени нахлуха в мислите му и изтласкаха оттам тревогите. ¬сичките му връстници стран€ха от него и му се подиграваха, само ћагинда идваше да го успокои и двамата си говореха с часове за мечтите си. ≈динствено т€ не му завиждаше за дарбата да вижда, чува и усеща повече от останалите. “€ беше неговото утешение, т€ беше единственото нещо на този св€т, което го спас€ваше от завистта и омразата. —тарейшината беше взел решението си: - ўе ти € дам, сине на “ерк. Ќо ти не си като другите младежи. —етивата ти са почти толкова остри, колкото тези на истински ловец със собствен камък. «атова ще тр€бва да донесеш от пустин€та отвъд ѕортала не един камък, а два Ц първи€т ще бъде за теб, за да станеш истински ловец, а втори€т Ц за ћагинда. ѕерсин остана безмълвен за миг. ѕосле нещо в него с€каш се пречупи. - Ќо как... как ще донеса два камъка? “а те ще изсмучат всичките ми сили и обратни€т път ще ме погуби?!? - — твоите способности ще се справиш, както н€кога ќраин донесъл камък не само за себе си, но и за брат си. ћладежът си спомни истори€та. ѕо-големи€т брат на ¬елики€ ловец се завърнал от пътешествието си без камък. ѕорталът не се отворил, а зимните студове вече сковавали зем€та и  орин тр€бвало да се връща, за да не загине. јла следващото л€то млади€т ќраин тръгнал на своето първо пътешествие до ѕортала и се завърнал с два камъка. —тарейшината потърка сплъстената си сива брада и продължи: - ўом наистина обичаш ћагинда, ще се върнеш с два камъка. ј ако се провалиш, т€ ще стане жена на племенника ми  ам. —ега се махай оттук и ме остави да почивам! ѕерсин се обърна р€зко и излезе навън, без да каже нищо повече. ¬зе копието си и се насочи към дефилето. “ръгна бавно по обратни€ път. ћислите му все се върт€ха около разговора с јлТ“ан. »маше нужда от време да помисли, да приеме или да отхвърли съдбата си, макар вече да знаеше какво ще избере. «агубата на ћагинда беше бедствие, катастрофа, по-страшна дори от смъртта в лапите на пещерна мечка. ѕерсин в€ло влачеше краката си по утъпкани€ сн€г. “р€бваше да се концентрира върху подготовката за прехода, който му предстоеше. ѕрез последните месеци стадата тризони б€ха намалели и се налагаше мъжете да ловуват все по-далеч и по-далеч от селото. “ризоните даваха всичко, от което племето се нуждаеше. ћесо, кожа, мас, кости - нищо не оставаше неизползвано. Ќо уловът, с който ловците се завръщаха, беше доста слаб и младежите, които щ€ха да потегл€т към ѕортала, н€маше да могат да вземат със себе си достатъчно месо. ўеше да се наложи да ловуват по път€. ѕерсин се опита да се концентрира върху утрешни€ преход, но колкото и да се стараеше, мислите му все се връщаха към това, което чу преди малко. 4. ¬сички приготовлени€ вече б€ха приключили и празненството по повод утрешното отпътуване беше в разгара си, когато ѕерсин усп€ най-после да остане за малко насаме с ћагинда. ƒвамата сто€ха зад ћъжки€ гунгам, хванати за ръце и мълчаливо се наслаждаваха на последните си мигове заедно преди опасното пътешествие, което очакваше ѕерсин на следващи€ ден. ƒори далечната глъчка от набиращото скорост празненство не можеше да им попречи да си представ€т, че са само двамата на този св€т. ћомчето усещаше присъствието и на други хора наблизо, но но това не го тревожеше Ц всички б€ха заети да €дат и да пи€т и н€маше да обърнат внимание на липсата им. ѕерсин не можеше да свали очи от ћагинда. “€ беше обл€кла най-хубавата си гуара, съшита от кожите на стотици снежни мишки, а черната и като небе в беззвездна нощ коса се спускаше на меки вълни покрай лицето и. ћагинда вдигна поглед нагоре. - ¬иж колко е €сно небето тази нощ! “ова е добър знак. ѕерсин също погледна нагоре, но €рките звезди не можеха да стопл€т сърцето му. - Ѕаща ти иска да ни раздели. ћагинда се смълча. ¬ тъмнината ѕерсин не можеше да види добре изражението на лицето и, но си представ€ше как т€ присвива тъмните си очи и погледът става по-остър дори от зъб на пещерна мечка. -  ак така ще ни раздел€? “ой винаги е искал най-доброто за мен! ѕерсин не беше споделил дори с майка си какво е поискал от него јлТ“ан, но беше длъжен да каже на ћагинда. “€ тр€бваше да знае. - ѕоиска от мен да донеса от ѕортала два камъка. ≈дини€т за мен, а други€т Ц за теб. ћагинда се замисли за момент. - “ой винаги е мечтал да има син. «атова е поискал камък и за мен. ќтча€нието в гласа на ѕерсин вече личеше съвсем €сно: - Ќо зашо тогава не поиска същото и от  ам?!? - Ќедей да мислиш за  ам. —амо ти можеш да се справиш с това. -  ажи ми как, ћагинда. Ќе е толкова лесно! - –азкажи ми за камъните. ѕерсин се поколеба. Ќе беше редно да разказва на една жена нещата, които беше научил в ћъжки€ гунгам. Ќо ћагинда беше дъщер€ на старейшина и така или иначе беше на€сно с мъжките работи. Ћовците ревностно пазеха тайните на камъка и ги предаваха само на готвещите се за поход младежи. ѕерсин си мислеше, че се досеща защо Ц мисълта за жена-ловец, ко€то се справ€ наравно с мъжете, беше ужас€ваща. ѕогледна в очите момичето пред себе си. ≈, май не беше чак толкова ужас€ваща. -  амъните идват от п€съчната пустин€ от другата страна на ѕортала. “е са живи. Ќе като нас или като тризоните, но са живи.  огато камъкът попадне за пръв път в човешки ръце, той е девствен. «а да се свърже с човека, който го носи, той тр€бва да остане долепен до кожата му н€колко дни. —лед това сетивата на ловеца се изостр€т Ц той започва да усеща зверовете, преди те да са го усетили, може да различи вс€ко перо в крилата на бели€ орел, дето се рее в небето, чува дори стъпките на ледена мишка. ј негови€т камък никога вече не може да се свърже с друг човек. ѕерсин спр€ за момент. Ќе знаеше как да продължи. Ќо ћагинда остана мълчалива и той потърси нужните думи. -  амъкът се храни от човека, който го носи. јко бъде откъснат задълго от него, след време камъкът умира. Ќо ако се отдели за малко, все още може да се съвземе. —амо че камъкът е много гладен и човекът, който го храни, остава без сили след това. «а да ти донеса девствен камък, тр€бва да го хран€ само по веднъж на ден, за да не може той да се свърже с мен. јла дори тогава двата камъка ще изцед€т силите ми и обратни€т път ще ме погуби. —амо ¬елики€ ќраин е усп€вал. «атова не мога да ти донеса камък. јз ще загина, а баща ти ще те даде на  ам. ћагинда с€каш не го слушаше. √ледаше към съседни€ гунгам и тихо прошепна: - ѕерсин, там има н€кой! ¬ид€х нещо да се движи в сенките. ќт известно време ѕерсин долав€ше нечие присъствие, но увлечен в разказа, беше решил, че усеща нас€далите около огън€ хора от другата страна на гунгама. ѕоколеба се дали да не тръгне след натрапника, но после се отказа. - “р€бва да се връщаме. јко баща ти разбере, че пак си била насаме с мен.... - Ќека останем още малко, мол€ те! ћагинда прегърна ѕерсин и се притисна към него. ƒори през дебелите кожи младежът усещаше допира на твърдите и, още момичешки гърди. ѕо ц€лото му т€лото се разл€ при€тна топлина. “ой прокара пръсти през меката и черна коса, сложи ръцете си върху рамене и и се наведе, за да € целуне. ѕосле допр€ бузата си до нейната и прошепна: - ќбичам те, ћагинда! ќбичам те повече от всичко на света!  огато двамата се върнаха при останалите, с€каш никой не беше забел€зал отсъствието им. ѕерсин крадешком хвърл€ше погледи към лицата на хората около огън€, но никой с нищо не издаваше, че точно той е подслушал разговора им. «а миг му се стори, че по мургавото лице на  ам премина тънка усмивка, но т€ изчезна толкова бързо, че ѕерсин не беше сигурен дали въображението му не му погажда номера. 5. √рупичката младежи напредваше бавно. ћестността беше осе€на със стърчащи изпод леда валчести камъни, но по-коварни б€ха скритите под пресни€ сн€г дълбоки пукнатини. —илите на младите мъже б€ха изцедени от изнурителни€ поход, провизиите им б€ха вече на привършване, а опасността от пропадане забав€ше допълнително хода им. Ќо н€маха избор Ц тр€бваше да попълн€т запасите си от месо, а лишеите, които раст€ха по подалите се изпод леда камъни, б€ха любимата храна на тризоните. «атова групата се отклони от маршрута си. ƒен€т беше започнал с €сно утро, което им позволи да вид€т извис€ващите се далеч на запад ¬етровити планини, но още преди пладне започна да пада мъгла, ко€то се разстла върху им и всеки звук се чуваше н€как приглушено. ћладежите се пръснаха, за да не пропуснат н€ко€ следа в навалели€ през нощта пухкав сн€г, но все пак гледаха да се държат достатъчно близо един до друг, за да не се изгуб€т в мъглата. ѕерсин си беше избрал възможно най-отдалеченото от  ам м€сто и сега вървеше вл€во от останалите. «аби копието пред себе си, за да се увери, че при следващата си крачка н€ма да пропадне и след това внимателно пристъпи напред. ѕогледна над€сно и след кратко взиране усп€ да види обгърнати€ в мъгла силует на ћодрин от клана на ѕланински€ вълк. ѕерсин вдигна глава и подуши въздуха, но без резултат. Ћепкавата студена мъгла поглъщаше вс€ка миризма и всеки звук, които можеха да издадат присъствието на тризони наолколо.  анеше се отново да забие копитето пред себе си, за да продължи мъчително бавно напред, когато вид€ ћодрин да му маха с ръце. ѕерсин се приближи към него, забравил за вс€каква предпазливост. -  акво има? Ц попита шепнешком. -  ам е открил пресни следи! ƒвамата тръгнаха към м€стото, на което  ам беше намерил следите, този път вече по-внимателно. ќстаналите от групата вече се б€ха събрали около племенника на јлТ“ан.  ам вид€ ћодрин и ѕерсин и реагира точно така, както ѕерсин очакваше. - ј, ето го и ¬елики€ ловец! ћай този път сетивата ти не ти помогнаха? Ќеколцина от групичката около  ам се засм€ха, но ѕерсин отдавна беше свикнал да не обръща внимание на подобни подигравки. ѕриближи се до  ам и разбута младежите. ѕосле се наведе и огледа внимателно отпечатъка в снега. „етирите пръста и широката възглавничка на стъпалото на тризона личаха €сно. ќгледа се за други следи, но наоколо се виждаха само човешки отпечатъци. - —тъпкали сте всичко! Ц процеди през зъби ѕерсин.  ам го изгледа високомерно: - ћислиш, че само ти знаеш как се ловува?!? ¬ече огледах следите Ц от малко стадо тризони са. ƒвижат се на северозапад. ¬ стадото има и млада женска с малко. Ћовът ще е лесен! ѕосле се обърна и тръгна. ќстаналите го последваха, без да обърнат внимание на зачервеното лице на ѕерсин. “ой коленичи в снега и огледа отново следата. Ѕе по-дълбока от обикновено, с€каш тризонът беше б€гал. ћладежът стана и последва групата. –еши да върви най-отзад и да внимава.  аквото и да беше преследвало тризоните, можеше да представл€ва опасност и за хората. ћъглата отдавна се бе вдигнала, а слънцето блестеше €рко високо в €сното небе, когато ѕерсин зърна първи€ тризон. ќстаналите още не го б€ха видели. ¬гледа се по-внимателно и различи и другите животни от стадото. »зглеждаха разтревожени Ц не пас€ха лишеите, а сто€ха с вдигнати глави и душеха въздуха. ѕерсин ложи ръка на рамото на върв€щи€ пред него ћордин и му ги посочи с копието си. ћордин се затича напред и застигна  ам. ѕрошепна нещо на ухото му.  ам се спр€. ѕосле заговори тихо: - Ќастигнахме ги. ўе се разделим на две групи. ≈дната ще заобиколи стадото от запад и ще го подкара към ей онзи каньон. ƒругата ще причака тризоните на входа на каньона и ще отдели женската с малкото.  ато € приклещим, лесно ще € убием. ѕланът не звучеше зле. ѕерсин реши да не се обажда.  ам започна да раздел€ младежите, като подбра най-бързите сред т€х за групата, ко€то тр€бваше да подгони стадото. ѕерсин, както и сами€т  ам, останаха в другата група. Tръгнаха, без да се бав€т повече. ќтначало поеха право на север, за да избегнат стадото, а после завиха към каньона.  огато наближиха, ѕерсин вид€, че м€стото наистина е много удобно за засада Ц входът на каньона беше тесен, само колкото да минат трима души рамо до рамо, по-навътре леко се разшир€ваше и завършваше с отвесни скали. »зход н€маше, а каньонът беше дълъг не повече от половин хвърлей. ћинаха през прохода и се прикриха зад разпръснатите камъни. ѕерсин опр€ гръб в студената скала и отпусна уморените си мускули. Ќо  ам не му даде почивка. ѕриближи се до него и тихо каза: - ѕромен€ме плана!  аньонът е много удобен и ще можем да убием повече животни. ¬ погледа на ѕерсин се по€ви тревога: - ќпасно е! јко вкараме ц€лото стадо тризони в долината, н€кой ще си изпати! ѕък и месото от женската и малкото ще ни стигне. - ќхо, ¬елики€т ѕерсин се страхува да се изправи срещу стадо тризони! ѕоследните думи б€ха казани на висок глас и всички погледи се обърнаха към т€х. ѕерсин погледна  ам право в очите. - ўе ни докараш беда! ѕосле отклони поглед и се заслуша. ƒолепи ухо до скалата и направи знак на другите да утихнат. - »дат! ¬сички приготвиха копи€та си и притаиха дъх. —€каш след ц€ла вечност първи€т тризон, едър мъжкар с три извити рога на челото си, влет€ в галоп в каньона.  огато вид€, че е в капан, се опита да спре и да се обърне, но вече беше късно. ÷€лото стадо беше вл€зло в долчинката, а преследвачите вече б€ха препречили единствени€ проход, през който животните можеха да изб€гат. ѕерсин вид€, че момчетата се колеба€т да се приближат до тризоните и скоро животните ще се окопит€т. ’върли се напред и извика: - —ега! ¬ид€ как  ам скочи почти едновременно с него, но вече н€маше време да мисли. Ќасочи се към най-близки€ до него тризон. Ѕеше млад мъжкар и средни€т му рог все още не беше израстнал. ∆ивотното стреснато се въртеше в кръг и ѕерсин усп€ да го изненада.  аменни€т връх на копието улучи тризона отстрани, точно в основата на ши€та, премина през мускула и опр€ в нещо твърдо. ѕерсин се опита да го издърпа, за да нанесе нов удар, но копието му очевидно беше заседнало между два прешлена и младежът не усп€ да го помръдне. “ризонът се извърт€ р€зко и ѕерсин изпусна оръжието си. ѕосле животното наведе глава и направи крачка напред, но краката му се подкосиха и то се строполи на зем€та.  ръвта се стичаше по дългата му б€ла козина и € обагр€ше в алено. “€лото му подскочи в последна мощна конвулси€, а после замр€. ѕерсин се огледа наоколо. ƒругите младежи б€ха успели да уби€т още две животни, а останалите тризони се б€ха скупчили в кръг с насочени навън рога. “ой се затича към прохода и разбутна застаналите там две момчета. - Ќаправете им път! ѕуснете ги да изб€гат, че ще ви прегаз€т! ƒвамата с неохота го послушаха и вл€зоха навътре, в по-широката част на каньона. ќстаналите младежи също се отдръпнаха от път€ на животните. Ќай-едри€т тризон, който €вно беше водач на стадото, направи крачка напред и подуши неспокойно въздуха. ѕосле побегна в галоп към прохода. —тадото го последва и скоро тризоните се скриха от погледа на ѕерсин. “ой свали кожената торба от рамото си и извади от не€ костени€ си нож. - ’айде, тр€бва да ги одерем и нарежем. ѕосле се зае със задачата. ћного бързо целите му ръце почервен€ха от кръвта на тризона. ѕремръзналите му пръсти се затопл€ха и той вече усещаше с връхчетата им още пулсиращите еластични мускули на животното. ћодрин и  ам се присъединиха към него. Ќабързо свършиха с дрането на първото животно. Ќе можеха да използват кожата и затова ћодрин € захвърли настрани. «ахванаха се да отрежат бутовете.  огато ѕерсин се умори, друг зае м€стото му, а той почисти ръцете си със сн€г и приседна на един камък. «амисли се за ћагинда и еуфори€та от успешни€ лов се изпари с€каш никога не бе го обземала. ѕрез последните дни се беше сещал за не€ само вечер, преди да заспи, увит в коженото си наметало. Ѕеше взел твърдо решение: н€маше да се върне без камък за ћагинда. јко се провалеше и втори€т камък се свържеше с него или пък ако ѕорталът не се отвореше до настъпването на зимата, щеше да поеме към ¬етровитите планини.  азваха, че отвъд т€х лежи огромни€т ќкеан, който никога не замръзвал и бил пълен със странни неща. ѕерсин дори си спомн€ше имената на н€кои от т€х Ц риби, водорасли. Ќа брега на ќкеан живеели хора също като тези от племето, но от много поколени€ н€маше вести от т€х. ѕерсин знаеше, че поне част от тази истори€ е истина Ц вс€ка обиколка тризоните се насочваха към ¬етровитите планини, а на следващата се завръщаха по тези места угоени и със стомаси, пълни с водорасли, за да род€т малките си. ћного смели ловци б€ха тръгвали след т€х, за да откри€т път към ќкеан, но никой не се беше завърнал. ѕерсин се опита да си припомни баща си, който н€кога също беше тръгнал след тризоните, към прохода в опасните планини, но образът му беше избледн€л. ¬ спомените му б€ха останали само широката усмивка и двете големи, силни ръце, които го подхвърл€ха високо нагоре и после го улав€ха. Ќ€какво не€сно тревожно чувство го откъсна от мислите му. ƒругите момчета вече пълнеха торбите си с дим€щи късове червено месо. ѕерсин стана от камъка. - —тига толкова! “ръгваме веднага. Ќещо иде! ѕовечето момчета се изправиха и взеха торбите си. ѕерсин очакваше  ам да възрази, но той го изненада: - „ухте го какво ви каза! “ръгвайте! ћладежите не чакаха повече да ги подкан€т. ѕерсин отиде до почти оголени€ труп на тризона, който беше убил, и отново пробва да измъкне копието си. Ќе излизаше! »звади ножа и се опита да го вкара между копието и костта, но и това не помогна. ”сещаше, че  ам стои зад гърба му и го гледа. - Ќ€ма ли да ми помогнеш? - «нам защо изгони останалите, ѕерсин! «а да можем да останем насаме и да ме убиеш. „уд€ се какво ли си измислил, за да об€сниш защо не съм ги настигнал с теб. Ќо май н€ма да стане, а? “и ще си този, който ще остане тук! ѕерсин се изправи и бавно се обърна.  ам стоеше само на н€колко крачки с насочено към него копие. ѕерсин прецени шансовете си Ц  ам беше по-нисък от него, но доста по-набит и мускулест, а освен това дългите ръце н€маше да му дадат особено предимство, защото  ам държеше копие, а той Ц само нож. јко успееше да го доближи достатъчно, без да му позволи да използва копието, може би щеше да има шанс за един добър удар с ножа. - Ћъжеш се! Ќе съм искал да те уби€. Ќасам идва глутница пещерни мечки. Ќадушили са кръвта. ƒвамата обикал€ха в кръг и се дебнеха. - ѕещерни мечки?!? «а толкова глупав ли ме мислиш?  ам направи лъжливо движение с т€ло и атакува. ѕерсин се извърт€ и копието само одраска кожената гуара, с ко€то беше облечен. «а момент  ам се откри и ѕерсин се опита да го намушка странично, но противникът му реагира бързо и се отдръпна. ѕерсин погледна над рамото на  ам и вид€ това, от което се страхуваше. Ќа входа на каньона стоеше пещерна мечка и шумно душеше въздуха с издължената си муцуна.  учешките и зъби, дълги поне пед€, стърчаха заплашително от устата и.  ам също беше вид€л сиви€ зв€р и се беше вторачил натам. ћечката не беше много гол€ма, но това беше без особено значение Ц дори двамата младежи да обедин€ха силите си, пак н€маше да успе€т да € надви€т. —лед първата мечка в каньона пристъпи втора, а след не€ Ц и трета. Ќай-едрата тръгна към труповете на убитите животни. ѕерсин и  ам се отдръпнаха от път€ и, но т€ не им обърна внимание. —пр€ се пред т€лото на първи€ тризон и го подуши внимателно. ѕосле се изправи на задните си крака и изрева. ќпашката и, завършваща с четири остри шипа, се отпуска спокойно на зем€та, мечката оголи зъби и ги заби в още топли€ труп. ƒругите мечки от глутницата също се доближиха до убитите тризони. ѕерсин побутна  ам по рамото: - ƒавай да се измъкваме, докато още можем! ѕосле тръгна към прохода, като се опитваше да не прави резки движени€.  ам вървеше след него. ¬незапно ѕерсин усети р€зко раздвижване зад себе си. ќбърна се и вид€ устременото към гърдите си копие. ѕосегна да го отклони с ножа си и усп€ да промени посоката му, но това се оказа недостатъчно. ¬ърхът на копието се отплесна надолу и се заби от вътрешната страна на л€вото му бедро. ”сети остра болка, изгуби равновесие и падна по гръб.  ам се изправи над него и се ухили. ѕерсин се подпр€ на лакти и пробва да се изправи, но  ам го бутна обратно на зем€та с дръжката на копието си. - „уд€ се дали да те уби€ или да остав€ на мечките да те довършат. - «ащо заставаш между мен и ћагинда? “а ти не € обичаш!  ам се засм€. - Ќе може да си толкова глупав, ѕерсин! јлТ“ан н€ма синове и този, който вземе най-гол€мата му дъщер€ за жена, един ден ще стане старейшина на клана на ѕещерната мечка. ѕерсин чудесно знаеше това, но се опитваше да спечели малко време.  ам като че ли се досети, защото се намръщи и вдигна копието си за удар. ѕерсин се претърколи, а каменното острие се заби на м€стото, на което лежеше само преди миг. ќтново се опита да стане, но острата болка в бедрото го повали на зем€та. ѕерсин извика и една от мечките се обърна. Ѕ€ха нарушили спокойствието и и т€ се затича тромаво срещу т€х.  ам поб€гна към изхода от каньона. ћечката го вид€ и го подгони, но скоро разбра, че е по-бърз от не€ и се върна при об€да си.  ам се спр€. - ћоли се мечките да те довършат, ѕерсин! ѕосле се обърна и изчезна между скалите. ѕерсин отново се надигна, но този път по-внимателно. ”сп€ да се изправи на здрави€ си крак. ѕробва да стъпи и на наранени€. Ѕолеше го, но можеше да ходи. ѕотърси ножа си. Ѕеше паднал в снега на н€колко крачки встрани. ¬зе го и тръгна бавно към прохода, като не изпускаше мечките от поглед. Ќе му обръщаха никакво внимание. ”спокои се, чак когато достигна до изхода от каньона. “р€бваше да настигне групата, ако искаше да оцелее. ѕремина през тесни€ проход между скалите и излезе в откритата заснежена пустош. ¬ърв€ по следите на останалите момчета, докато имаше сили. —труваше му се, че е минала ц€ла вечност, откакто подмина м€стото, на което  ам беше застигнал групата. ¬ече се смрачаваше и тр€бваше да потърси м€сто, на което да пренощува. ѕодпр€ се на един камък и се опита да изхлузи панталоните си от тризонска кожа. ќтначало не можа да ги отлепи заради съсирената кръв, но после дръпна по-силно и усп€.  ръвта отново потече, но ѕерсин почисти раната със сн€г и кървенето спр€. ќгледа раната Ц не беше дълбока, но беше започнала да се зачерв€ва по краищата. Ќ€маше под ръка нищо достатъчно чисто, с което да € превърже. — ножа си остърга н€колко лише€ от камъка и ги наложи върху раната. ѕосле отр€за т€сна ивица кожа от гуарата си, уви € около крака си и € завърза стегнато. ќблече се и се качи върху камъка, за да огледа местността. Ќа н€колко хвърле€ източно от него се извис€ваха три големи скали, които можеха да му осигур€т завет за през нощта. ўеше да му е нужен, защото от изток, откъм ¬етровитите планини, духаше студен в€тър и носеше със себе си навъсени облаци. ўеше да вали - първите снежинки вече докосваха зем€та. ѕерсин слезе от камъка и тръгна към скалите.  огато стигна до най-близката, вид€ удобна цепнатина в основата и и се свр€ вътре. ”ви се по-плътно в наметалото си и затвори очи. ÷€лото му т€ло гореше, а ранени€т му крак пулсираше болезнено. ѕостепенно ѕерсин се унесе в неспокоен сън. —ъбуди се късно на следващи€ ден. “реската му беше поотслабнала, но почти не чувстваше леви€ си крак. —вали превръзката и огледа раната. Ќе изглеждаше никак добре. „ервенината по краищата беше започнала да се разшир€ва. ѕерсин сложи отново превръзката, обу се и се измъкна от убежището, в което беше прекарал нощта. √ледката навън го накара да замръзне на м€стото си. ¬сичко наоколо беше покрито с ц€ла пед€ пресен сн€г. Ќ€маше да успее да открие следите на другите младежи. —ъредоточи се, за да си припомни посоката, в ко€то беше върв€л. ƒокато преследваха тризоните, се б€ха отклонили на северозапад. —лед като  ам го остави ранен в долината, ѕерсин беше върв€л половин ден на изток. «начи ако останалите б€ха продължили на изток, докато намер€т ориентирите, по които тр€бваше да откри€т път€ до ѕортала, той можеше да тръгне на североизток и да пресече път€ им. Ќ€маше друг шанс за оцел€ване, освен да настигне останалите от групата. »маше нужда от храна, а без копие и с ранен крак не можеше да ловува. √ърлото му гореше от жажда. ѕерсин се наведе и напълни шепите си със сн€г. Ќатъпка го в устата си и го задържа там, докато снегът се разтопи. ѕосле преглътна. ќстра болка прободе гърлото му. ѕразни€т му стомах се разбунтува, но все пак задържа водата. ѕерсин определи приблизително посоката, в ко€то тр€бваше да върви и пое бавно натам. ¬ърв€ без да спира, докато слънцето не докосна хоризонта. ѕак го мъчеше силна треска. ¬иждаше черни петна пред очите си и просто не можеше да продължи да ходи. “р€бваше да си потърси убежище за през нощта, но н€маше сили дори за това. Ќаправи крачка, след не€ и още една, но после краката му се подкосиха и ѕерсин се строполи по очи в снега. ѕолежа малко така, а после с мъка вдигна главата си и се подпр€ на лакти. ќпита се да се довлече до подножието на скалата пред себе си, но не усп€ дори да помръдне. —ъзнанието му се замъгли и той се пренесе на друго м€сто, далеч от студената пустош. —едеше в бащини€ си гунгам, а ћагинда се суетеше около лампата и приготв€ше отвара от ароматни лишеи.  ожени€т фитил, напоен с тризонска мас, гореше с припукване, а малки€т оранжев пламък трептеше и подскачаше под дъното на полирани€ череп, в който водата за отварата вече завираше. ћагинда пусна вътре н€колко щипки от лише€, изчака водата да придобие нужни€ зеленикав цв€т, а после се обърна към ѕерсин и му подаде черепа. “ой го пое с усмивка и го надигна към устата си, за да отпие. ѕогледът му се спр€ върху набраздената от малки вълнички зелена повърхост. ѕерсин вид€ отражението си и черепът се изхлузи от ръцете му. ќттам го гледаше не собственото му лице, а това на  ам! „ерепът падна на пода, а отварата се разплиска наоколо. ѕерсин наведе глава и затвори очи.  огато ги отвори, отново беше сред ледената пустош. ќтначало помисли, че сън€т му всъщност е съвсем реален, но после започна да вижда разликите. Ћежеше по гръб, увит в наметалото си, а до него гореше странна лампа. ѕламъкът и не беше оранжев, а син, гореше равномерно и излъчваше много топлина. ќт другата страна на лампата беше оставен странен предмет, извит като ребро на пещерна мечка. ќт него се разнас€ха тихи звуци. ѕерсин се заслуша и долови мелоди€. “ова тр€бваше да е арга, също като онази, ко€то носел —транникът от легендата за ќраин! ћладежът стаи дъха си, за да чува по-добре и чудната музика му подейства успоко€ващо. «апочна отново да се унас€, но точно преди да пропадне в прегръдките на сън€, нечии силни ръце го повдигнаха и поднесоха към устата му купа с горчива на вкус течност, ко€то опари устните му. ѕерсин отпи малка глътка и погледна човека, който седеше до него. Ѕеше облечен в черно наметало от н€каква много гладка кожа, а качулката му беше спусната ниско и закриваше лицето му. Ќепознати€т остави ѕерсин да легне отново назад и бръкна под наметалото си. »звади оттам странен предмет и го допр€ до врата на младежа. ѕерсин усети леко убождане и странна топлина се разл€ по вените му.  огато топлата вълна обхвана ц€лото му т€ло, момчето отново започна да се унас€. ѕрез премрежените си клепачи ѕерсин вид€ как високи€т непознат стана и се приближи до лампата. ”гаси пламъка и € взе в ръка, после хвана ремъка на аргата и го преметна през рамото си. ѕерсин се мъчеше да задържи очите си отворени. - “и ли си онзи —транник, който е напътствал ¬елики€ ќраин? ћъжът се обърна към ѕерсин. - —ега почивай. ўе се срещнем отново, когато си готов. »зползвай камъка, за да дойдеш при мен. √ласът му беше плътен и мек, но говореше със странен акцент, какъвто ѕерсин никога не беше чувал. ћладежът усети върху лицето си капка вода. ѕосле още една и още една. ќт небето падаше течна вода! ¬алеше дъжд! Ѕеше чувал старите хора от племето да разказват, че веднъж на десетина обиколки, когато времето било много топло, снегът се превръщал в дъжд. - “ова е знамение, —траннико! ѕерсин се огледа, но —транникът беше изчезнал без следа. ќпита се да стане, за да го потърси, но крайниците му тежаха ужасно и той се срути обратно на зем€та. ƒъждът беше спр€л с€каш никога не го е имало, а ѕерсин се опитваше да задържи очите си отворени. —коро разбра, че борбата му е безсмислена и се остави сън€т да го победи. 6. ѕодофицер  ариса Ѕлонис се събуди със странното чувство, че нещо не е наред. —кочи от леглото и потърси лични€ си пистолет на кръста си. Ќе го откри и въпреки всички тренировки, през които беше преминала, за да стигне до това ниво в йерархи€та, за момент € завлад€ паника. Ќо само след миг т€ си спомни къде се намира и се постара да овладее бесни€ ритъм на сърцето си. Ќе беше в спалното помещение на взвода си, а в н€когашната си детска ста€ в бащината си къща. ¬същност след смърттта на баща и това беше къщата на най-големи€ и брат ћорис.  ариса приседна на леглото. ƒнес беше последни€т ден от отпуската и. ќще вчера се беше сбогувала с роднините си и н€маше да види повечето от т€х чак до следващата си отпуска след две стандартни години. Ќо със сигурност н€маше да и домъчнее. ¬ече не чувстваше дори брат€та и сестрите си толкова близки, колкото н€кога. √одините, прекарани в арми€та на Ѕрант, и б€ха отнели семейството.  ариса се върна назад в спомените си и за кой ли път се опита да убеди себе си, че не бе имала никакъв избор. ѕоследно дете в многодетното семейство на дребен фермер, т€ не можеше да разчита на нищо друго, освен на брак с безимотен мъж, който щеше да работи на нивите, които ћорис щеше да наследи от баща им. «атова, когато във фермата пристигнаха хора от наемническата арми€,  ариса се възползва от шанса си и замина с т€х въпреки неодобрението на родителите си. Ќе тр€бваше да си идва през отпуската. “ова само беше засилило обзелата € през последните месеци меланхоли€, вместо да облекчи носталги€та по дома. Ѕезгрижното и детство и игрите със скъпите и сестри б€ха безвъзвратно отминали. —ега Ћенда и —ис имаха семейства. ќколо т€х щъкаха н€колко малки ангелчета, които наричаха  ариса лельо. Ћенда отново беше бременна, вече за четвърти път, и говореше само за бъдещи€ си син. ƒвамата с мъжа и не спираха да опитват дори след три дъщери. ѕроблемите на брат€та и сестрите и б€ха толкова чужди и непон€тни за  ариса, че т€ чувстваше тези хора като случайни познати, които не беше виждала от години. —тана от леглото и се приближи до гол€мото огледало до вратата. ѕрез двата стандартни месеца, прекарани на родни€ и св€т, беше понапълн€ла, но така изглеждаше далеч по-женствена отпреди. √ърдите и се б€ха поналели, а мускулите на ръцете и корема и не изпъкваха толкова релефно. “р€ваше да вземе мерки и да влезе във форма веднага, щом се върне в базата. ўеше да се наложи да се погрижи и за прилични€ си вид Ц правата и червеникава коса беше израстнала чак до раменете и и сега обрамчваше в огнен полукръг б€лото и лице, обсипано с дребни лунички. Ќа вратата се почука и отвън се чу гласът на ћорис: -  ари, готова ли си? - —лед секунда! ќтвори вградени€ в стената гардероб и извади оттам парадната си униформа. —ис € беше изгладила предни€ ден и сега по сиви€ плат н€маше дори гънчица.  ариса набързо обу панталона и облече куртката. — мъка закопча най-горните копчета. Ќаистина беше напълн€ла. Ћипсваше и само коланът, на който тр€бваше да виси кобурът с личното и оръжие, но той беше останал в базата. ќбу ботушите си и извади чантата с багажа. - ѕобързай! јко искаш да стигнем навреме до портала в ћонтъри, тр€бва вече да тръгваме.  ариса отвори вратата. Ѕрат и € чакаше, облечен в най-хубави€ си костюм от фина б€ла вълна. “€ сложи пръст пред устните си и прошепна: - √отова съм. ’айде да вървим, преди да са се събудили останалите. ћорис взе чантата от ръцете и и двамата минаха по тесни€ коридор. —л€зоха по дървеното стълбище, като внимателно прескачаха н€кои от стъпалата. ћорис така и не беше поправил стълбището след смъртта на баща им и дървените дъски още скърцаха, също както в детството и, когато  ариса беше запомнила вс€ко скърцащо стъпало, за да може да се измъква от ста€та си, без майка и да € усети. ћинаха на пръсти през малкото антре и ћорис леко открехна масивната външна врата. ƒворът беше пуст и брат и излезе на прашната пътечка, ко€то водеше до оградата.  ариса го последва, като внимаваше да не напраши лъснатите си до бл€сък каф€ви ботуши. ћорис отвори вратата на камиона, който стоеше точно до оградата и се отдръпна.  ариса стъпи върху ръжд€салото стъпало, по което едва личаха следите от н€когашната зелена бо€ и се покатери в кабината. Ѕрат и хвърли чантата в каросери€та, а после също се качи в кабината и седна на седалката до  ариса. «апали допотопни€ двигател с вътрешно горене и натисна педала на газта. ќчукани€т камион бавно потегли, като бълваше след себе си гъсти кълба черен пушек. ∆итните класове в полето, през което минаваше път€т, б€ха клюмнали под тежестта си и  ариса прецени, че жътвата тр€бва да започне до н€колко дни. ¬същност път€т не беше нищо повече от два коловоза, между които растеше висока трева, но обитателите на фермата Ѕлонис с гордост го наричаха път€ за ћонтъри. ћонтъри беше малко градче, израстнало около единствени€ действащ портал в този район. ∆ителите му много се горееха с портала си, макар че той водеше само до безименни€ св€т, приютил базата на арми€та на Ѕрант. ¬се пак фермите около ћонтъри печелеха доста добре от търгови€та с наемниците, като им продаваха зърно и други селскостопански продукти. √радчето не беше далеч от фермата и скоро покрай път€ започнаха да се нижат първите къщи. ћорис натисна спирачката и камионът спр€ с оглушително скърцане. - ўе те остав€ тук. ƒължа едни пари на √ърни, а не мога да му ги върна преди жътвата. ѕо-добре да не ме вижда в града. ѕосле се наведе и целуна сестра си по бузата. - ѕази се,  ари!  ариса хвана ръката му. ƒланта му беше загруб€ла от годините усилена работа на полето. - —богом, ћорис! Ќе знам дали н€кога ще имам сили да се върна отново. ѕосле отвори вратата и скочи на път€. ѕротегна се и взе чантата си от каросери€та. ћетна € на рамо и тръгна към града. „у как зад не€ ћорис обърна камиона и пое с тр€сък обратно, но не се обърна. “есните улички на ћонтъри б€ха безлюдни толкова рано сутрин, а малките прихлупени къщички изглеждаха далеч по-незначителни и мизерни, отколкото  ариса ги помнеше. “€ ускори крачка и скоро стигна до централни€ площад. ѕорталът се намираше точно в средата на площада. Ѕеше ограден с висок каменен зид.  ариса се приближи към кабинката на пазача. ѕрез малкото прозорче се показа уродливото лице на јш. “ой очевидно € позна, защото веднага се прибра обратно, а металната врата в зида се отвори със скърцане.  ариса прескочи релсата, по ко€то се плъзгаше вратата и се доближи до отбел€зани€ с две червени флагчета портал. ¬ъздухът пред портала трептеше като в маран€ през най-горещите дни на л€тото и от другата страна се виждаше само метални€т под на базата на арми€та на Ѕрант.  ариса присви очи и присъпи през невидимата лини€ между флагчетата. ќще преди да преодолее дезориентаци€та си, чу познати€т монотонен глас от високоговорителите, монтирани във вс€ка ста€ и коридор на базата. - Ћейтенант Ѕлонис, €вете се при командир Ѕрант! ѕрез ц€лата си служба в арми€та на Ѕрант, командирът никога не € беше викал при себе си, но  ариса знаеше, че заповедта означава веднага да отиде в кабинета му. “€ се изненада само от едно Ц до повишението и в лейтенант оставаха поне още две години служба и най-малко три бойни мисии. ѕо-късно щеше да има време да разопакова багажа и да се отбие при заместника си, сержант ћон, за да го поразпита за всичко, което се беше случило в нейни€ взвод по време на отсъствието и. “ръгна с бърза крачка към кабинета на командир Ѕрант, който се намираше съвсем близо до портала към родни€ и св€т. —амо два заво€ и вече беше пред гол€мата двойна врата, на ко€то беше изписано мотото на арми€та Ц УPotius mori quam foedariФ.  ариса така и не разбра на какъв език е, но знаеше, че означава Уѕо-добре да умреш, отколкото да изгубиш честта сиФ. “€ се приближи към вратата и двете крила безшумно се разтвориха пред не€. ¬ т€сното преддверие зад малко бюро седеше лейтенант ќлик, адютантът на командира.  ариса застана пред него. - ѕодофицер Ѕлонис се €в€ва по заповед на командир Ѕрант! ќлик вдигна поглед от екрана си. - ¬лизайте, влизайте.  омандирът ¬и очаква. —лед това пак се върна към заниманието си, а вратата към кабинета на командир Ѕрант се отвори, с€каш разбрала думите на лейтенанта.  ариса остави чантата си на пода до бюрото на адютанта. ѕристъпи неуверено в кабинета и се изпъна като струна.  омандир Ѕрант стоеше точно пред не€ и € наблюдаваше. “€ погледна легендарни€ създател на арми€та. Ќикога досега не го беше виждала изправен. ƒори когато се организираше парад по случай успешното приключване на н€кой договор, Ѕрант го приемаше, седнал в лични€ си транспортьор.  ариса и преди беше забел€зала, че комадирът е доста дебел, но не си го беше представ€ла толкова нисък. ѕаниката напираше в не€ и т€ не занеше какво да каже. ќпита с най-лесното: - ѕодофицер Ѕлонис се €в€ва по ¬аша заповед, сър! - —вободно, лейтенант Ѕлонис. —игурно вече сте разбрала. ќт днес ¬и произвеждам в чин лейтенант. ƒлъжността ¬и остава непроменена Ц командир на взвод 21.  ариса не в€рваше на ушите си. «начи наистина € б€ха произвели предсрочно в лейтенант!  омандирът отиде до бюрото си и взе оттам б€л плик. - “ова са новите ¬и заповеди. ƒвама войници от ¬аши€ взвод вече ¬и очакват на местоназначението. ќператорът на портал две знае къде да ¬и прехвърли. ќсвен тези заповеди има и още нещо Ц постав€м ¬и на директно подчинение на господин —уосато. ўе приемате всичко, което той ¬и каже, като заповед от висшесто€щ офицер. √осподин —уосато ще пристигне н€колко дни след ¬ас и ще се легитимира с официална опознавателна плочка на арми€та.  ариса пое плика с трепереща ръка. - ќт успеха на тази миси€ зависи бъдещето ¬и в нашата арми€. јко се справите, много скоро ще командвате рота. ј ако се провалите... по-добре е дори да не мислите за това! —вободна сте, лейтенант Ѕлонис.  ариса бавно се обърна и понечи да излезе, но гласът на командира € спр€: - ј, и да не забравите да минете през службата по снабд€ване. “ам ще вземат старите ¬и отличителни знаци и ще ¬и дадат нови. „естито, лейтенант! 7.  огато се събуди, му се струваше, че е затворил очи само за миг. Ќо слънцето вече беше поръбило в червено назъбените скали на изток. ѕерсин бавно се надигна от м€стото, на което лежеше. ”сещаше мускулите си силни и отпочинали. Ќе помнеше дали е €л нещо, откакто  ам го остави в долината, но не изпитваше глад. –анени€т крак все още го болеше, но това далеч не беше онази остра, пронизваща болка от предишните дни. ќсвежи лицето си с малко сн€г. Ѕеше време да продължи път€ си. Ќо преди това реши да огледа наоколо и да потърси следи от непознати€. ѕомнеше добре посоката, в ко€то —транникът беше тръгнал и скоро откри отпечатъци от стъпките му в снега. Ѕ€ха €сни и дълбоки, с€каш онзи, който ги бе оставил, изобщо не се страхуваше, че н€кой ще го последва. ѕерсин тръгна по следите. ќтначало те го поведоха на запад, но след това смениха посоката си и след половин хвърлей внезапно свършиха. ѕоследни€т отпечатък се виждаше отчетливо, а след него н€маше нищо. —транникът или беше полет€л над зем€та като б€л орел, или беше приложил н€каква непозната на ѕерсин хитрост, с ко€то да залични следите си. ѕерсин продължи още малко в посоката, в ко€то сочеше последни€т отпечатък, но не откри нищо. —ледите поне доказваха, че срещата със —транника не е била плод на зама€ното му от треската съзнание. ’върли последен поглед към р€зко прекъсващите следи и се насочи на североизток. Ѕеше се отказал да гони групата Ц вече н€маше шансове да € настигне. “р€бваше сам да открие ѕортала.  ъсно следобед откри дупка на снежни мишки. –азшири входа на дупката и извади отвътре четири малки, родени може би само преди седмица. ¬сичките се събираха на едната му длан. ѕерсин лакомо ги из€де. Ќе усп€ха да го засит€т, но поне малко залъгаха по€вили€ се отново глад. ѕрез нощта почти не можа да спи, разтревожен от далечни€ вой на планински вълк. —тана преди изгрев и продължи път€ си. Ќапредваше бавно, ден след ден. ѕон€кога усп€ваше да улови н€кое дребно животинче, друг път не.  огато времето бе €сно и н€маше мъгла, ѕерсин търсеше по-висок камък и се оглеждаше за познати от разказите на старите ловци ориентири Ц първо тр€бваше да види скала с формата на глава на б€л орел, след не€ - скупчени на по-висока от човешки бой пирамида камъни, а накра€, на половин ден път от долината, в ко€то беше портала Ц огромна изправена скала.  азваха, че никъде в земите, познати на племето, н€ма толкова висока скала. ѕерсин за пореден път оглеждаше хоризонта с надеждата да зърне познати форми, когато забел€за нещо странно. ¬ далечината вид€ същата скала, ко€то бе вид€л и предни€ ден. ѕрисви очи и се взр€. Ќе, не бъркаше. Ќо ако € беше вид€л вчера и все още не € бе подминал, това можеше да означава само едно. —калата беше наистина висока, толкова висока, че дори след ц€л ден път той почти не се беше приближил до не€. Ѕеше открил сво€ ориентир! ѕерсин слезе от камъка и се забърза. ќткритието с€каш вл€ нови сили в изтощетинте му мускули. ѕрецени, че му остават поне н€колко дни път, но имаше чувството, че вече нищо не стои между него и целта му. ѕочти тичаше, вперил поглед право пред себе си. “олкова се беше улисал, че едва в последни€ момент забел€за следите. ќтново пещерни мечки! ѕерсин спр€ хода си и подуши въздуха наолколо. —таи дъха си и се заслуша. Ќе, мечките не б€ха наблизо. Ќаведе се и разгледа следите. Ќе б€ха от глутница, а от самотна мечка. ћладежът никога не беше виждал толкова гол€м отпечатък. Ћапата на животното беше дълга почти три педи! ѕерсин се опита да си представи колко може да е гол€ма самата мечка. »зправена на задните си крака, сигурно беше към три човешки бо€ висока! ƒори не беше чувал за толкова гол€ма мечка. Ќе знаеше много за мечките Ц ловците от племето ги изб€гваха винаги, когато можеха, а самите мечки никога не се приближаваха до селото. Ќо все пак си спомни н€кои неща. ѕещерните мечки раст€ха през цели€ си живот. ј живееха дълго, много дълго. ”мираха чак тогава, когато поради огромните си размери вече не можеха да си намират храна. ѕерсин прецени, че следите са поне на н€колко дни. –еши да се отклони малко от път€ си, за да огледа наоколо. Ќикак не му се искаше да се срещне с мечката, затова тръгна по дир€та и в посоката, от ко€то беше дошла. ѕочти беше решил да се откаже, когато вид€, че следите се насочват към масивна скала на н€колко хвърле€ от него. ћоже би там щеше да открие леговището на жищника. ѕещерните мечки често довличаха пл€чката си в бърлогите си и ѕерсин реши да не пропуска възможността да си набави пр€сно месо, без да губи време за лов.  огато се приближи до скалата, вид€ в основата и тъмен отвор. ќгледа внимателно снега пред дупката, но следата, по ко€то беше дошъл, беше най-пр€сната. ћечката не беше в леговището си. ѕерсин влезе в пещерата. ¬ътре беше тъмно като в беззвездна нощ, а миризмата беше почти непоносима. ћладежът стисна нос с пръсти. ѕротегна другата си ръка напред, за да не се блъсне в отстрещната стена. Ќо преди да € достигне, се препъна в нещо. Ќаведе се и опипа каменни€ под около себе си. Ќатъкна се на твърд предмет със заоблени очертани€. ¬дигна го внимателно и прокара длан по него. Ѕеше човешки череп! —игурно бе принадлежал на друг младеж, тръгнал на пътешествие към ѕортала за сво€ камък, но отклонил се от път€. ѕерсин хвърли черепа като опарен и продължи търсенето си. —коро протегнатата му ръка се натъкна на грапава каменна стена. “ръгна бавно покрай стената. Ѕеше време да се маха оттук. Ќасочи се към светлото петно на изхода. ѕосле се сети за нещо. јко притежател€т на черепа не беше довлечен от мечката, а беше дошъл сам в пещерата, копието му тр€бваше да е н€къде наоколо. –еши да провери вс€ка пед€ от пода и да се увери, че копието не е тук, преди да излезе от пещерата. «апочна от дъното на пещерата, като пълзеше на колене.  огато достигнеше стената, минаваше малко встрани и тръгваше в обратна посока. Ќапредваше бавно, но поне беше сигурен, че не остав€ зад себе си дори и най-мали€ участък от пещерата непроверен. Ќа н€колко пъти беше сигурен, че е открил копието, но все се оказваше, че е намерил кости от убити животни. ѕриближаваше се към изхода и бледата светлина, ко€то влизаше отвън, му помагаше да вижда поне очертани€та на предметите. ѕръстите му опр€ха в скалата и ѕерсин вече бе готов да се обърне и да продължи търсенето в друга посока, когато ръката му хлътнав малка ниша точно на м€стото, на което се събираха пода и стената. Ѕръкна навътре. Ќишата се оказа по-дълбока, отколкото беше очаквал. Ќапипа нещо. Ѕеше тънък продълговат предмет. “ова тр€бва да беше копието. »здърпа го и излезе пред пещерата, за да го разгледа на светло. ƒа, наистина беше копие, но не каквото беше очаквал. ƒръжката му беше от много странна кост, тъмнокаф€ва и тежка. —€каш беше покрита с лъскав слой от нещо прозрачно, но ѕерсин не можа да определи какво. ј върхът на копието... когато погледът на момчето се спр€ върху острието, сърцето му замалко да спре да бие в гърдите му. ƒокосна покритата с червеникави петна повърхност. “ук-там между петната се виждаха лъскави участъци, които отраз€ваха слънчевата светлина по-€рко дори от току що паднал сн€г. ѕрокара пръст по ръба. Ќ€колко €ркочервени капки се стекоха по острието, а после се превърнаха в алени петна върху снега в краката му. ѕерсин изтри кръвта в наметалото си. ¬ид€, че н€кои от червеникавите петна са се размазали и започна €ростно да търка копието в грубата кожа. ѕостепенно петната изчезнаха и на т€хно м€сто се по€ви гладка повърхност. Ѕеше намерил копието на ¬елики€ ќраин! «начи ѕорталът наистина беше отвел ¬елики€ ловец към други светове. ѕерсин коленичи на снега и опр€ чело в гладката дръжка. Ќадеждата на хората му, че един ден ще напуснат това м€сто и ще се завърнат в прекрасни€ св€т, от който б€ха дошли, не беше напразна! “рева, дървета, пол€, луна Ц тези заветни слова, предавани от баща на син от незнайно колко поколени€, може би наистина имаха смисъл н€къде там, в неизвестните светове, които само чакаха да бъдат открити. “опли сълзи се стичаха по страните на ѕерсин и падаха в снега. ќпита се да се успокои. “р€бваше отдавна да се е махнал оттук. »зправи се и подуши въздуха. »маше нещо странно. ћечката беше наблизо. ѕерсин прецени посоката, от ко€то в€търът донас€ше миризмата и поб€гна. ¬нимаваше да заобикал€ отдалеч местата, на които хищникът можеше да се притаи в засада.  огато се измъкна от скалистата местност и излезе на открито, се почувства в безопасност и забави ход. ћечката може би щеше да го последва, но беше много по-бавна от него. ѕерсин се спр€ и погледна в посоката, от ко€то беше дошъл. ќтначало вид€ само скалите, сред които беше тичал, но после забел€за, че една от т€х се движи. ћечката наистина беше огромна! ћладежът се поколеба дали да не € изчака да се приближи до него, за да може да € разгледа по-добре, но страхът наддел€ и той се обърна и поб€гна отново, този път по-бавно, за да пести силите си за момента, когато щ€ха да му потр€бват. ƒокато се отдалечаваше от скалите, чу зад себе си рев, от който с€каш дори зем€та потрепери. –еши да не спира за през нощта. јко побързаше, можеше още на следващи€ ден да достигне ѕортала. ¬ечерта беше €сна и звездите щ€ха да му дадат достатъчно светлина, за да вижда път€ си. ¬ърв€ през ц€лата нощ. Ќа сутринта си почина за кратко, а после продължи път€ си.  ъсно следобед, вече напълно изтощен, се спр€ пред огромната скала, ко€то преграждаше входа към долината на ѕортала. ¬дигна поглед нагоре. —калата с€каш пронизваше облаците и върхът и не се виждаше. ћоже би достигаше чак до звездите? ¬ратът на ѕерсин се схвана и той го разтри с ръка. ѕосле се приближи до скалата и огледа основата и. ¬ не€ зееше широк отвор, който отвеждаше до вътрешността на долината. ѕерсин забел€за човешки следи в снега пред прохода, които сочеха навън от долината. Ѕ€ха от група от десетина човека. Ќ€маше кой друг да е оставил следите, освен момчетата от племето. Ѕеше ги изпуснал! ѕерсин тръгна през прохода. —тените му б€ха учудващо гладки, с€каш онзи, който ги беше издълбал, след това грижливо ги беше полирал. ѕроходът не беше дълъг Ц ѕерсин виждаше светлината в други€ му край. ”скори ход и скоро излезе в долината. ќчакваше т€ да е нещо особено, но вид€ най-обикновена котловина, каквито не липсваха в скалистита местност, през ко€то беше минал по път€ си. ≈динственото, по което се отличаваше, б€ха двете пирамиди от струпани на купчина камъни, които бележеха м€стото, на което се отвар€ше ѕорталът. ѕерсин се приближи и мина между пирамидите. Ќе се случи нищо. ћина в обратна посока. ќтново нищо. ѕорталът беше затворен. ћладежът се подпр€ на едната пирамида. Ћ€тото беше към кра€ си и той н€маше много време да чака отвар€нето на ѕортала, ако искаше да оцелее. »скаше му се да види отново ћагинда, но знаеше, че е по-добре да не се връща в селото без двата камъка. ќпита се да си представи как ли ще изглеждат ¬етровитите планини през зимата. Ќе, беше твърде наивно дори да се над€ва, че ще успее да ги преодолее, когато силни ловци се б€ха провалили, при това през л€тото. “р€бваше да остане тук и да чака ѕорталът да се отвори. ћоже би ако успееше да си направи заслон от сн€г и се запасеше с достатъчно храна, имаше шанс да преживее дългата зима. ”сети нещо остро, опр€но в гърба си. - «начи оцел€! ѕерсин с мъка се удържа да не се обърне. -  ам! —игурно се беше ста€вал през ц€лото време зад пирамидата. - ѕусни бавно копието си на зем€та. ƒобре, а сега и ножа! ѕерсин с неохота изпълни нареждането. ”сети как  ам го побутна с върха на копието. - Ќаправи две крачки напред и много бавно се обърни. Ќ€маше избор.  огато се обърна,  ам вече беше вдигнал копието на ¬елики€ ќраин. - я, какво си намерил! ћоже да ми послужи.  ам погледна ѕерсин в очите. - Ќе в€рвах, че ще оживееш! - “огава защо не тръгна с другите?  ам се засм€. - Ќе мисли, че съм сто€л тук, само за да те чакам да дойдеш. ѕерсин замълча. Ѕеше сигурен, че  ам ще му каже сам всичко, иначе не би го оставил жив толкова дълго. - »стината е, че јлТ“ан постави и на мен същото условие като на теб Ц да се върна с камък за ћагинда.  огато ѕорталът се отвори, не усп€х да взема два камъка. «атова съм още тук. «начи  ам наистина беше подслушал разговора му с ћагинда в нощта преди началото на пътешествието! - «ащо ме остави жив,  ам? - ћного бавно мислиш, момче! ¬иждаш ли докъде те докара това?  ам бръкна под наметалото си и извади оттам зелен камък, завързан на кожена връв. - јз вече съм ловец, а ти си още момче.  азах ти вече, че ми тр€бва още един камък. ј ти ще ми го донесеш! ѕерсин забел€за, че  ам е отклонил вниманието си. –еши да се възползва от шанса и скочи към него.  ам реагира навреме и се дръпна от път€ му. ѕерсин само усети как тежката дръжка на копието се стовари върху черепа му, а после пред очите му падна мрак. 8.  омандир Ѕрант се разхождаше нервно из лазарета. Ѕеше наредил на цели€ медицински персонал да напусне и сега звукът от тежките му стъпки върху миришещи€ на дезинфектанти под беше единствени€ звук в помещението. ¬ратата към коридора беше отворена и Ѕрант подаде глава навън. - ќлик, н€ма ли го още? - Ќе, сър! Ѕрант изсумт€. -  аза, че ще е тук точно на об€д! ќлик погледна екрана на лични€ си комуникатор, лежащ на дланта му. - ѕристигнал е през портал едно, сър!  омандир Ѕрант се прибра обратно в лазарета. «астана пред двойната стъклена преграда, ко€то отдел€ше изолатора. ѕогледна отражението си в лъскавото стъкло и не остана особено доволен. ѕооправи куртката си и приглади оред€ващата си коса. ќще не беше приключил с това, когато —уосато влезе в лазарета. - «абави се! ¬исоки€т мъж не отговори. —тоеше насред голи€ метален под, с€каш разполагаше с всичкото време на света. Ѕрант н€маше търпение да научи новините. - ƒай да забравим за малко разногласи€та си, какво ще кажеш? ’вана ли най-после тво€ специален екземпл€р? - ќще утре ще го докарам. ѕодготвен ли си този път?  омандирът пробва да се засмее, но смехът му прозвуча като ръмжене. - ѕо-подготвен не мога и да бъда. Ќамерих идеални€ човек за това. Ќаивна млада жена, за ко€то арми€та е цели€т и живот.  азва се Ѕловис. »ли май беше Ѕлонис. ѕреди седмица € изпратих заедно с взвода и на м€стото, което ми посочи. ўе ти се подчин€ва. Ѕрант не виждаше очите на —уосато под спуснатата ниско върху лицето му качулка, но имаше чувството, че усеща изгар€щи€ му поглед върху себе си.  омандирът се зачуди за момент дали да сподели проблемите си с него и реши, че си струва. —уосато също беше вложил много в търсенето на механизмите на връзката между живите камъни и хората от безименни€ леден св€т и това беше начин да го накара да побърза. Ќе беше честно проклетите туземци да разполагат с такава мощ, а да € използват само за лов на местен добитък! - “ози път остав€м всичко в твои ръце. ѕобързай, защото конкуренци€та ме притиска и н€маме много време. ¬чера правителството на јлинор прекрати договора ни за охрана на минната им колони€ на ѕроскит. ѕоемат ги «ащитниците. ѕредложили по-ниска цена, представ€ш ли си? ќнзи гадн€р ћолтъм ми подбива цената, а аз не мога да си позвол€ да € смъкна, защото н€ма да мога да си покри€ разходите! Ѕрант преглътна шумно. ѕрез ц€лото време —уосато не беше помръднал от м€стото, на което беше застанал. - ћногословието ти ще те погуби н€кой ден, командир Ѕрант. Ќе се грижи за алинорците. ¬ече съм много близо и скоро ще имаш твоите войници със свръхсетива.  омандирът затвори очи и позволи на надеждата си за успех да възкръсне. —ърцето му се стопли при мисълта как неговите хора щ€ха да набутат в миша дупка «ащитниците на ћолтъм и да вземат всичките им договори. - ƒано да е по-скоро, —уосато! ј сега ще започнем ли най-после с експеримента? Ќали носиш камъка? —уосато извади ръка изпод наметалото. ¬ не€ държеше малка оловна кутийка. Ѕрант се пресегна да € вземе, но после се отказа. - —ложи му го ти. »маш повече опит с проклетите камъни! ѕосле командирът се приближи до малък сензорен екран, монтиран в стената и натисна н€колко бутона. „аст от стъклената преграда на изолатора се вдигна нагоре и с леко съскане потъна в тавана. —уосато влезе в т€сното пространство между двете прегради и командирът затвори външната. ¬ съзнанието на Ѕрант за секунда проблесна примамливата мисъл да се отърве още сега от досадни€ скитник. ћожеше да му пусне дезинфекциращ газ и да го остави да се задуши в камерата между двете прегради.  омандирът повърт€ тази мисъл из главата си, опита € на вкус, но после се отказа Ц —уосато още не бе изпълнил докрай задачата си. ќтвори вътрешната преграда и високи€т мъж влезе в изолатора. ѕриближи се до единственото легло вътре и погледна към оплетеното в кабели и сензори т€ло, което лежеше на него. ѕосле остави кутийката с камъка на б€лото шкафче до леглото и извади изпод наметалото си зареден с ампула, пълна с белезникава течност, инжекционен пистолет. Ќамери м€сто, на което бледата кожа на човека в леглото се показваше изпод завивката от синтетичен лен, ко€то беше метната върху него и допр€ пистолета. Ќатисна спусъка и ампулата бавно се изпразни. Ѕрант стоеше пред преградата и наблюдаваше напрегнато. —уосато изчака н€колко секунди, а след това внимателно отвори кутийката. ѕосле взе от шкафчето гол€ма стъклена пинсета и с много бавно движение, което според командира се проточи почти ц€ла вечност, извади от кутийката зеленикав камък. ƒържеше пинсетата далеч от себе си, с€каш камъкът, стиснат в не€, щеше да го ухапе. ѕриближи го бавно до голата кожа на мъжа в леглото и с р€зко движение го допр€ до не€.  амъкът с€каш залепна там. —уосато пусна щипците и с бързи крачки се отправи към преградата. Ѕрант го пусна да излезе и отново затвори двете прегради. —транникът застана до него и двамата се втренчиха в камъка.  омандирът не смееше дори да мигне, за да не изпусне нещо. ќтначало не се случи нищо. Ќо после Ѕрант забел€за, че зеленикавите петна по камъка бавно потъмн€ват. —амо след минута те вече б€ха напълно каф€ви, а от зеленото н€маше и следа.  омандирът се сети да пусне на екрана в стената показани€та на апаратурата, свързана с човека в изолатора. ѕрокл€тие! Ѕеше мъртъв. Ѕрант се обърна към —уосато. - —ерумът ти не подейства и този път! Ќо скитникът вече не беше там.  омандирът се огледа, но не вид€ —уосато никъде в лазарета. Ѕрант се замисли за тайнствени€ си съюзник. —китниците ставаха такива по вол€та на съдбата, ко€то ги беше надарила със способности за преход между световете, каквито н€маше никой сред нормалните хора.  омандирът се зачуди за какво ли му б€ха на човек с подобни възможности свръхсетива, след като той и без друго ги притежаваше. ўом умееш да усещаш невидими за окото пукнатини в тъканта на пространството, значи имаш сетива, превъзхождащи тези на останалите. ѕросто и €сно. «начи —уосато търсеше от камъните нещо друго. Ѕрант разтърси глава и се опита да отклони мислите си. “ова беше тайна, ко€то предпочиташе да не узнава. Ќикак не беше безопасно да се бъркаш в работите на скитника и командирът усещаше, че ако наистина €доса —уосато, дори ц€лата му арми€ н€ма да може да го спаси. 9. - —тавай, ѕорталът се отвори! ѕерсин с мъка отвори очи. √лавата го болеше ужасно.  ам се беше надвесил над него и разтриваше лицето му със сн€г. ќтначало ѕерсин не разбра къде се намира, но после спомените му бавно се върнаха. –ъцете му б€ха вързани пред т€лото с дебел кожен ремък. ѕогледна към ѕортала. ¬ъздухът между двете пирамиди трептеше, а от другата страна вече не се виждаше отсрещни€ край на долината, а осе€на със зеленикави камъни нажежена пустин€, ко€то се простираше чак до хоризонта.  ам подхвана ѕерсин под мишниците и го изправи. - “р€бва да тръгваш. » не опитвай повече такива номера. — камъка съм много по-бърз от теб. - Ќ€ма ли поне да ме развържеш?  ам поклати глава. - –ъцете ти са вързани отпред, така че ще можеш да се наведеш и да вземеш камък. ѕосле го побутна към ѕортала. - » не се бави. ƒокато си оттатък, за едно мигване на окото ти тук ще е минал половин ден. ѕерсин беше започнал да възвръша самообладанието си. - ћислиш, че не знам ли? - ћоже и да знаеш, но никога не си го изпитвал на собствен гръб!  ам отново го бутна с дръжката на копието, този път по-силно. - ’айде. ѕерсин се приближи до ѕортала и спр€ точно пред него.  акво пък, така или иначе щеше да мине оттатък. ѕриклекна леко и отскочи напред. ј след това цели€т св€т се срути върху него. √рохотът беше непоносим.  ато че хил€ди камъни се търкал€ха по планински склон или пък вс€ка пещерна мечка на този св€т ревеше колкото сила има. Ќо това не беше най-лошото. ѕерсин усети ужасна болка, ко€то започна в една гор€ща точка н€къде дълбоко в гърдите му, но постепенно се разпростр€ по ц€лото му т€ло. —€каш н€кой го обърна наопаки, с вътрешностите навън. “ова продължи ц€ла вечност. ѕосле болката отново започна да се свива и да се концентрира, по-силна отвс€кога. —ъзнанието на ѕерсин се замъгли, само една мисъл остана да свети като €рък пламък. ѕорталът ме уби. ƒори т€ беше започнала да избледн€ва, когато ѕерсин се оказа проснат по корем върху нажежени€ червен п€сък. ќтне му малко време да се съвземе. —ега знаеше защо  ам го беше оставил жив и го бе накарал да премине през ѕортала вместо него. ѕерсин погледна назад. ќт другата страна на ѕортала се виждаха като през мъгла двете каменни пирамиди. ћалко по-нататък нещо се движеше с б€сна скорост. ѕерсин не усп€ да го види добре. —игурно беше  ам, но времето тук течеше бавно като втърд€ваща се тризонска мас. “ова му напомни, че тр€бва да побърза. ќгледа се и подбра два зелени камъка с подход€щ размер. ¬дигна ги, но замалко да ги изпусне. Ѕ€ха толкова нагорещени, че опариха дланите му. »зправи се пред портала и се принуди да скочи отново напред. ћислеше, че болката ще е по-малка, защото вече € очакваше. Ќе беше така. ”сети как т€лото му се раздел€ на безброй мънички частици, а после се събира отново. “ози път беше подготвен за падането на излизане от ѕортала и усп€ да се приземи на крака. ¬ид€ пред себе си сива грамада. ќгромна пещерна мечка! —тъписа се за момент, но после се сети, че е отсъствал близо половин ден. “ова сигурно беше същата мечка, от чи€то пещера беше взел копието на ќраин. Ѕеше го проследила. «в€рът стоеше изправен на задните си крака, ръмжеше тихо и душеше въздуха. ѕерсин се огледа, но не вид€  ам никъде наоколо. ћечката стоеше между него и прохода в скалата, но беше с гръб и още не го беше забел€зала. ћладежът внимателно заобиколи ѕортала и се прикри зад струпаните на купчина камъни. ¬ид€, че  ам също се е сетил за това и е приклекнал зад другата пирамида.  ам също го вид€, приведе се ниско и притича до него. - ƒай ми камъка! ѕерсин стисна едини€ камък в юмрука си, а други€ подхвърли настрани.  ам скочи след камъка и ѕерсин използва момента. ¬дигна ръце и с премерен удар ги стовари върху тила на  ам. “ой падна по очи и простена болезнено. ѕерсин се показа иззад скалата, за да провери къде е мечката, но това, което вид€, накара дъха му да спре. ћечката стоеше точно пред него и го гледаше с малките си черни очички. ѕерсин се обърна и понечи да побегне, но се препъна и падна. ¬ това време  ам се беше съвзел. ¬ид€, че мечката е подгонила ѕерсин, грабна камъка от зем€та и се затича към прохода. ѕерсин се провикна след него: - Ќ€кой ден ще си платиш за всичко,  ам!  ам само се изсм€ и изчезна в тъмнини€ отвор в скалата. ћечката беше съвсем близо до ѕерсин и се готвеше да скочи. ћладежът виждаше вс€ко нейно движение с€каш забавено. ћного бавно мечката приклекна на задните си крака и притисна опашка към зем€та. ¬ главата на ѕерсин кънтеше една единствена фраза. "»зползвай камъка, за да дойдеш при мен." “ой обви камъка в юмрука си и затвори очи. ѕод стиснатите си клепачи вид€ странна картина. ќт хоризонт до хоризонт се простираше хълмиста местност, ц€лата оцветена в зелено. “рева.  амъкът в ръката на ѕерсин се затопли и момчето отвори очи. ћечката като че беше замръзнала в средата на скока си. Ѕолезнено бавно ѕерсин се обърна, присви крака под т€лото си и се претърколи към ѕортала. ќчакваше болката отново да го завладее и затова отначало помисли, че ѕорталът се е затворил. Ќо след това вид€ зелената трева и меките очертани€ на хълмовете и усети чуден аромат. Ћежеше в тревата, а тънките стръкчета, разклатени от тих повей на в€търа, галеха лицето му. ѕогледна назад и изпита огромно облекчение. ћечката не беше преминала след него, а от ѕортала н€маше и следа. »зведнъж наостри слух. - н€кой се приближаваше към него от другата страна на хълма. ѕовдигна се от зем€та и се опита да се прикрие в тревата. - ƒобре дошъл, ѕерсин! ћладежът позна този плътен глас и странни€ акцент. - —траннико! ѕерсин скочи на крака и вид€ пред себе си високи€ мъж, който му бе помогнал. “ози път качулката не покриваше лицето му и младежът усп€ да го огледа.  ожата на —транника беше светла, но ѕерсин почти не € забел€за. ¬пери поглед в очите на мъжа пред себе си. “е б€ха €ркосини, с цвета на €сно небе. ћладежът никога не беше вижал човек със сини очи. —ети се защо е тук и разтърси глава. - ѕомогни ми да се върна, —траннико. “р€бва да настигна  ам! јко не успе€, той ще вземе ћагинда! ћъжът се усмихна, но в усмивката му н€маше веселие. - » моите възможности си имат предел. Ќе мога да ти помогна да се върнеш. ўе тр€бва сам да откриеш обратни€ път. —транникът се обърна и тръгна надолу по хълма. - ≈ла с мен, ѕерсин. »маш още много да учиш. ѕерсин пристъпи към м€стото, на което беше пристигнал в този св€т. -  ълна се в живота си, че един ден ще се върна, ћагинда! ўе откри€ път към теб и отново ще бъдем заедно! —лед това тръгна след —транника, без повече да поглежда назад. 10. Ќе б€ха вървели дълго, но на ѕерсин му изглеждаше като ц€ла вечност. яркото и непривично жълто слънце напичаше и младежът се задъхваше от горещината.  огато —транникът посочи н€кава черна скала, ко€то се откро€ваше сред хълмистата местност, ѕерсин изпита облекчение, че най-после нещо ще се случи. - “ова е транспортьорът ми. ћомчето не знаеше какво е транспортьор и затова само кимна с глава.  огато приближиха, младежът усп€ да различи повече подробности. Ќе беше никаква скала, но ѕерсин не знаеше на какво да го оприличи и затова се спр€ неуверено на н€колко крачки от не€. —транникът продължи напред и допр€ дланта си до външната повърхност на големи€ предмет с правоъгълна форма. „аст от повърхността стана прозрачна и се плъзна нагоре. -  ачвай се. ѕерсин се досети какво се иска от него, приближи се към тъмни€ отвор и бавно мушна главата си в него. ¬ътрешността на транспортьора беше тъмна, но само след миг тъмнината се стопи. ћеката светлина струеше като че отвс€къде и младежът не можа да определи източника и. - ’айде, нищо н€ма да ти се случи. ћомчето влезе по-навътре и седна на м€сто, което му се стори подход€що за целта. ќчевидно не беше сгрешил, защото —транникът също влезе и седна до него. —тените и таванът на транспортьора станаха прозрачни и ѕерсин усети лека вибраци€. »зведнъж тревата под него потъна надолу с шеметна скорост. »здигнаха се на почти ц€л човешки бой над хълма и полет€ха напред с безумна скорост. ћладежът потърси нещо, за което да се хване, но —транникът го успокои: - Ќ€ма от какво да се боиш. “ранспортьорът лети като птица и ще ни закара там, където отиваме, много по-бързо, отколкото можем да стигнем сами. —транникът говореше бавно, като на малко дете. »зглежда не беше разбрал, че ѕерсин не се страхува, просто неочакваното издигане го беше сварило неподготвен. - «на€, че има лет€щи машини, —траннико. Ўаманът ми е разказвал за т€х. ¬исоки€т мъж го погледна, а каменното изражение на лицето му не се промени. «а миг ѕерсин помисли, че е вид€л весело пламъче да пробл€сва в очите на —транника. - »мето ми е —уосато. ќтсега нататък ме наричай така. ѕосле —уосато отново се обърна напред и повече не продума. - Ћейтенант, пристигат! Ћейтенант  ариса Ѕлонис погледна строго към редник “ренс. √рамадни€т мъж запристъпва от крак на крак, досетил се за грешката си. - ”ф, в€рно, че не тр€бваше да ¬и наричам лейтенант, докато трае миси€та.  ариса огледа “ренс от глава до пети. ƒори и без униформата отдалеч си личеше, че е войник. ћощните му гърди заплашваха да пръснат меката памучна риза на черно и б€ло каре, а походката му веднага издаваше солидната строева подготовка, през ко€то беше преминал. - “р€бваше да ми говориш на ти, “ренс. “€ стана от ниската дървена пейка, на ко€то седеше, и потупа мъжагата по рамото. - ’айде, да вървим да ги посрещнем. - —луш.... ƒобре.  ариса се засм€. Ќе можеше да се сърди на “ренс. Ѕеше добър войник, но съобразителността не беше сред силните му качества. “ой се отдръпна от път€ и и тръгна след не€.  огато изл€зоха в широки€ двор, “ренс затвори вратата на дървеното бунгало зад гърба си.  ариса се насочи към оградата. ¬ид€ ниско над хоризонта малка черна точка, ко€то бързо се приближаваше. —коро различи ъгловатата форма на малък цивилен транспортьор. “ова със сигурност беше господин —уосато. ѕросто н€маше кой друг да е на тази безлюдна, покрита с висока трева планета. ¬еднага след като пристигна преди н€колко дни,  ариса изпрати редник јлина √ибли, ко€то беше единствената жена във взвода освен самата не€, да огледа наоколо. —лед като се върна н€колко часа по-късно, √ибли докладва в типични€ си телеграфен стил: - —амо трева навс€къде. Ќ€ма жива душа. Ќ€ма животни и птици, н€ма дори насекоми. ѕълно мъртвило! “ранспортьорът прелет€ само на пед€ над оградата и се приземи плавно в центъра на празното пространство между наредените в кръг бунгала. ¬ратата безшумно се отвори и оттам излезе синеок мъж с кестен€ва коса и черно наметало, покриващо т€лото му чак до глезените.  ариса имаше време да го разгледа, докато той се приближи. Ѕеше висок почти колкото “ренс, но конструкци€та му беше далеч по-фина и мъжът се движеше с н€каква заплашителна граци€. “ой застана пред не€ и € погледна право в очите.  ариса потръпна от пронизващи€ му студен погед. „ак сега забел€за, че той държеше нещо в ръка и и го подаваше. Ѕеше малка сребриста плочка.  ариса € пое и € разгледа. ѕриличаше на стандартна идентификационна плочка на арми€та на Ѕрант, но на не€ н€маше нито личен номер, нито чин и длъжност. — едри релефни букви беше изписана само една дума Ц У—уосатоФ.  ариса се поизпъна, макар да знаеше, че стойката и изглежда смешно заради леката басм€на рокл€, с ко€то беше облечена. -  ариса Ѕлонис на ¬ашите услуги. »зкуши се да добави и едно УсърФ, но се спр€ в последни€ момент. —уосато не обърна внимание на смущението и. - ¬сичко е описано в заповедите. «наете какво да правите. » гледай да не ме разочароваш,  ариса.  ариса потръпна. ¬ последното изречение не се съдържаше заплаха. Ќе, това беше предупреждение, много по-плашещо от вс€ка заплаха, ко€то  ариса беше чувала през живота си. Ќещо в гласа на —уосато караше вс€ко косъмче на скалпа и да настръхва. —уосато и обърна гръб и се върна при транспортьора. ќтвори и другата врата на машината и се отдръпна. ќттам се показа рошава глава с мазна сплъстена коса. Ћицето, което  ариса с труд различи между тежките черни кичури, беше младежко, още почти детско. “ова ли беше пленникът, който не тр€бваше да се досети, че е пленник? »зключително опасен дори и без оръжие, така беше описан в заповедите от плика, който лейтенант Ѕлонис беше получила от командир Ѕрант. ћомчето се огледа бо€зливо, а после слезе от транспортьора и се изправи до —уосато, с€каш търсеше закрилата му. ќблеклото му се състоеше от грубо съшито наметало от нещавена кожа, кожени панталони, обърнати с козината навътре и нещо като риза от същи€ материал. Ѕеше малко по-ниско от мъжа в черното наметало, но стоеше леко приклекнало и ръстът му не личеше. ќглеждаше се внимателно, с€каш се боеше от дебнещ наоколо хищник —лед малко очевидно се поуспокои, защото погледът му се задържа върху  ариса и т€ усп€ да разгледа лицето му. ћладежът имаше жълтеникава кожа, ко€то с€каш никога не беше виждала слънце. Ѕрадата по бузите му едва беше набола. “р€бва да беше най-много на петнадесет или шестнадесет стандартни години. Ќо най-забележителното в него б€ха очите му. “е б€ха тъмни, почти черни и широко отворени, толкова широко, като че притежател€т им жадно поглъщаше вс€ка подробност от заобикал€щи€ го св€т.  ариса никога не беше виждала толкова големи очи. ѕогледът на момчето с€каш € изпиваше, поглъщаше € в себе си до последната капка, а после жадно търсеше нови подробности.  ариса направи н€колко крачки към транспортьора и впери поглед в очите на нови€ си пленник, забравила за всичко друго около себе си. ћладата жена потъна в топлите дълбини, толкова различни от хладната пресметливост в погледа на синеоки€ странник и почти усп€ да забрави, че момчето срещу не€ след малко щеше да е неин пленник. √ласът на —уосато € извади от вцепенението и: - ќстав€м ви. ѕосле мъжът се обърна и се качи в транспортьора. ¬ратите се плъзнаха обратно на местата си, а машината се издигна на н€колко метра над зем€та и се отдалечи със свистене в посоката, от ко€то беше дошла.  ариса се отърси от вцепенението. ѕоколеба се за миг как да подходи, но реши първо да се представи. - јз съм  ариса Ѕлонис. √осподин —уосато ме помоли да се грижа за теб, докато той отсъства. “ова е “оро “ренс. - когато споменаха името му, грамадни€т мъж кимна вдървено с глава - ѕо-късно ще те запозна€ с јлина √ибли. Ќ€маше намерение да му об€сн€ва, че √ибли ги наблюдава през оптични€ мерник на пушката си, умело прикрита на покрива на едно от бунгалата. ћомчето € погледна изпитателно. - јз съм ѕерсин, син на “ерк. ј защо јлина √ибли се е покатерила там горе и е насочила насам странното си копие? јкоцентът на ѕерсин беше доста особен, но  ариса не му обърна внимание. ѕогледна в посоката, в ко€то сочеше момчето. ƒа, √ибли наистина беше точно върху онова бунгало, към което сочеше ѕерсин. Ќо т€ беше майстор на маскировката и дори  ариса не можа да € различи срещу светлината на зал€зващото слънце.  ак, по д€волите, € беше забел€зал ѕерсин? ¬ъншността на младежа беше измамна и той наистина беше опасен.  ариса се зарече повече да не го подцен€ва. - “€ не държи копие, а пушка. ўе слезе след малко. ј сега върви с “ренс. “ой ще ти покаже къде да се изкъпеш и ще ти даде чисти дрехи. ћомчето миришеше лошо и една бан€ никак н€маше да се отрази зле на обон€нието на околните. “ренс тръгна към средното бунгало, а ѕерсин го последва. Ќаправи н€колко крачки, но после се спр€ и се обърна към  ариса. -  осата ти е като пламък! —лед това се усмихна широко, завърт€ се на пети и изтича след “ренс. 11. ƒните се нижеха един след друг, скучни и монотонни. —утрин правеха на ѕерсин медицински тестове, след това закусваха, после разговар€ха до об€д, а следобед ѕерсин изчезваше в прери€та и се връщаше чак по тъмно. ѕърви€т път, когато го направи,  ариса се изплаши ужасно, че го е изпуснала. ќстави “ренс да пази бунгалата, взе със себе си √ибли и двете тръгнаха да търс€т момчето. Ќе го откриха.  огато късно през нощта се върнаха, го завариха да спи спокойно в ста€та си. —лед още н€колко подобни разходки  ариса окончателно се убеди, че ѕерсин е способен да се измъкне от базата когато поиска, независимо от сензорите за движение и инфрачервените камери в бунгалата и по оградата. ѕостепенно постигнаха мълчаливо примирие -  ариса н€маше да се опитва да го спира, когато ѕерсин реши да излезе, а той ще се обажда, преди да изчезне нан€къде и ще се прибира преди времето за вечер€. „аст от задачата на лейтенант Ѕлонис беше да научи колкото може повече за способностите на ѕерсин и за камъка, който ги подсилваше.  ъче по късче т€ сглоб€ваше пъзела, въпреки нежеланието на момчето да и разкрива подробности. —коро  ариса усети, че той говори много по-охотно за камъка на врата си пред “ренс, отколкото пред двете жени. ќт този момент нататък т€ се опитваше да остав€ двамата насаме колкото е възможно по-често. ≈динствени€т проблем, при това доста сериозен, беше, че ѕерсин също научаваше твърде много от “ренс. ћного скоро той знаеше за т€х поне толкова, колкото и те за него. Ќо нищо не можеше да се направи срещу това и  ариса постепенно се примири с положението. «адачата и да научи от ѕерсин колкото може повече беше на първо м€сто. ѕон€кога, точно както сега,  ариса просто седеше и го наблюдаваше. “олкова много и напомн€ше  рим, големи€ син на —ис, или поне младежът, в който щеше да се превърне  рим след н€колко години. —ъщата тъмна коса, същата широка усмивка, същите меки скули. —амо очите б€ха различни. Ѕеше късно през нощта. “ренс и √ибли отдавна сп€ха, но  ариса реши да не остав€ ѕерсин сам и се опитваше да се пребори със сънливостта си. ƒенонощието на планетата беше с н€колко часа по-дълъго от стандартното и това и се отраз€ваше доста зле. “р€бваше отдавна да е свикнала, но по н€каква причина организмът и отказваше да се адаптира. ѕерсин понас€ше дългите дни много по-лесно от не€. ћоже би дните в негови€ св€т б€ха по-дълги от тези, с които  ариса беше свикнала в арми€та на Ѕрант, а може просто младостта даваше на ѕерсин това предимство. ќтърси се от унеса си. ќт известно време младежът гледаше към не€, но с€каш не € виждаше. ќчите му б€ха замъглени от сълзи.  ариса стана от кушетката и се приближи до ѕерсин. —една до него и плахо го погали по косата. “€лото на момчето се разтресе от хлипове. - ћагинда! ўе € вид€ ли н€кого отново? ¬секи ден опитвам, но не мога да вид€ път€ към дома. Ќ€ма пролука!  ариса знаеше истори€та за ћагинда. —лушаше € всеки ден. “ова беше нещо, което ѕерсин разказваше охотно. ћисълта за любимата му сигурно го изгар€ше отвътре.  ариса наведе глава към ѕерсин и го целуна нежно по бузата. ћомчето се надигна от кушетката и € погледна изненадано. ѕонечи да каже нещо, но  ариса сложи пръст на устните му. ѕосле хвана главата му в ръце. ѕоддаде се на импулса си и го целуна, но този път не както майка целува сина си. ¬пи устните си в неговите и затвори очи, за да се наслади на сладкото чувство. ѕерсин понечи да се отдръпне, но само за кратко.  огато  ариса усети ръката му нежно да гали ши€та и и да се спуска все по-надолу, вече знаеше какво ще последва. Ќа следващи€ ден ѕерсин упорито € изб€гваше.  ариса н€маше желание да му се натрапва и затова взе пушката си и излезе да обиколи периметъра. «наеше, че н€ма опасност, но не тр€бваше да се отпуска и да позвол€ва на тази покрита с трева планета да приспи бдителността и. ¬ървеше бавно и оглеждаше околността. —коро реши, че заниманието и е напълно безсмислено и тръгна към оградата, но забел€за нещо на хоризонта. —игурно беше транспортьор. —уосато пристигаше, за да си прибере пленника. “ранспортьорът зави и се насочи към не€. —игурно отвътре € б€ха видели.  огато машината се приближи,  ариса вид€, че не е малък цивилен транспортьор като този на —уосато, а бойна машина от среден клас с опознавателните знаци на арми€та на Ѕрант. “€ спр€ и изчака, докато транспортьорът се приземи на десетина метра от не€. ¬ратата се отвори и  ариса чу познат глас. -  ачвай се, лейтенант. - —ержант ћон? «аместникът подаде глава навън и се ухили широко. - ’айде. “р€бва да ви взема оттук. «апочваме нова операци€ и командирът лично ще € ръководи. «аповедта е да се €виш при него с пленника. -  омандир Ѕрант ще участва лично?  ариса не в€рваше на ушите си. “ова не се беше случвало, откакто т€ беше в арми€та. —кочи в транспортьора и ћон подкара машината към оградата. ѕремина плавно над не€ и се приземи. - ћон, намери “ренс и √ибли.  ажи на “оро да остане при ѕерсин, докато дойда.  ариса изтича до бунгалото, в което пазеха екипировката си. ќблече припр€но бойни€ си костюм и нагласи снар€жението си по него. ќтиде на бегом до общото бунгало. ¬ъздъхна с облекчение, когато вид€, че ѕерсин е вътре. - “ренс, заминаваме! ќтивай да се приготв€ш. јз ще остана при ѕерсин. ѕехотинецът скочи от грубо сковани€ дървен стол и излезе.  ариса остана права до вратата. - ѕерсин, тр€бва да тръгваме. “и ще дойдеш с нас. ўе ти об€сн€ по път€. ћомчето € погледна тъжно.  ариса чак сега забел€за, че ѕерсин беше облечен с дрехите, с които пристигна. - Ќ€ма нужда да ми об€сн€ваш,  ариса. «нам кои сте. «нам и че съм пленник. јко порталът, през който ме доведе —уосато, беше по-близо, отдавна н€маше да съм тук.  ариса не се изненада особено. ≈динственото ново за не€ беше, че ѕерсин се бе научил как да отвар€ портали в подход€щите места или поне си мислеше, че ще може. - “огава знаеш, че ще тр€бва да ми дадеш камъка си. ѕерсин кимна и бръкна в пазвата си. »звади оттам камъка и изхлузи каишката през главата си.  ариса извади от раницата на гърба си оловната кутийка, в ко€то и беше наредено да държи камъка, отвори € и € протегна към ѕерсин. - ћожеш да го вземеш в ръка. «нам, че камъните убиват твоите хора, но това става само когато се опитват да се свържат. —вързани€т с мен камък н€ма да ти навреди. ¬ече пробвахме с “ренс.  ариса го погледна изненадано. ћомчето беше твърде умно. —амата т€ не знаеше, че камъните могат да убиват. Ќо звучеше логично. «ащо иначе щ€ха да и нареждат да не докосва камъка с голи ръце и да го държи в заключена оловна кути€? ¬се пак т€ не беше сигурна, че ѕерсин е искрен и затова не каза нищо, само доближи кутийката до момчето. “ой вдигна поглед към очите и и се взр€ в нейните. - «начи не ми в€рваш. ѕосле с в€ло движение пусна камъка в кутийката и стана.  ариса затвори капака и прибра кутийката обратно в раницата си. - “ръгваме. ѕропусна момчето да излезе от бунгалото пред не€. “ренс и √ибли вече б€ха готови и ги чакаха отвън.  ариса застана пред ѕерсин и го погледна в очите. - —ъжал€вам, ѕерсин. јз съм войник и изпълн€вам заповеди. ћладежът кимна, с€каш € разбираше. ѕосле се качи в транспортьора и не продума по цели€ път до портала.  огато наближиха, сержант ћон ги предупреди: - Ќ€ма да спираме в базата. ўе направим два прехода един след друг и отиваме направо на новото местоназначение. ¬ключвам автопилота. ўе преминем след двадесет секунди.  ариса се подготви за дезориентаци€та от преминаването. ћон отдръпна ръцете си от пулта за управление и транспортьорът забави ход. «а секунда пред очите на лейтенант Ѕлонис се мернаха сребристите стени на базата, после транспортьорът спр€ за момент, завърт€ се на м€сто и премина отново през портала.  ариса не можа да оприличи м€стото, на което попаднаха, на нищо друго, освен на снежна приказка. Ќамираха се в т€сна сумрачна долчинка, обградена отвс€къде с почти отвесни скали. Ћедените езици с€каш се катереха нагоре по сивкави€ камък и остав€ха открити само върховете на скалите. ¬сичко наоколо беше покрито с пресен сн€г. “ежки навъсени облаци се носеха бавно по небето и закриваха слънцето. ћон отново превключи транспортьора на ръчно управление и го насочи към малък тунел в скалата, широк точно колкото да позволи преминаването на машината. √ибли се обади в тишината: - ќттук не може да се прекара тежка техника. «а тази операци€ командирът ще тр€бва да разчита само на пехота  ариса кимна и продължи да се оглежда. »зл€зоха от тунела и попаднаха в открита заснежена местност, осе€на тук-там със стърчащи от снега скали. ћон караше бързо и  ариса се притесни: - —ержант, карай по-внимателно. - “р€бва да стигнем навреме за инструктажа преди операци€та, а път€т ще отнеме поне н€колко часа. ўе се наложи да рискуваме. Ћейтенант Ѕлонис се загледа през прозрачната стена на транспортьора. ѕътуването щеше да е дълго и скучно, а гледката наоколо беше доста еднообразна. “€ въздъхна, затвори очи и се опита да подремне. «а предсто€щата операци€, каквато и да беше т€, щеше да и е нужна вс€ка капчица сила. 12. Ћагерът на арми€та на Ѕрант беше разположен в малка падина. ѕерсин познаваше околността, селото не беше далеч. —ърцето му се сви. ÷елта на операци€та можеше да е само една Ц племето.  ариса слезе от транспортьора и ѕерсин € последва. - ≈ла с мен. ћомчето не каза нищо, но тръгна след жената, ко€то го беше предала. ¬ид€, че зад него върв€т √ибли и “ренс с насочени към него пушки. ѕерсин ги игнорира и огледа лагера. ѕадината беше осе€на с малки брезентови палатки, които по форма много напомн€ха гунгами, но б€ха далеч по-малки. ћежду палатките се сует€ха войници и подготв€ха оръжи€та и екипировката си. ћомчето се опита да прецени бро€ им. Ѕ€ха поне сто мъже и жени, всички въоръжени с пушки, а имаше и н€колко транспортьора, оборудвани с по-тежки оръжи€. Ћовците от племето н€маха никакви шансове срещу такава сила! ѕерсин трескаво мислеше какво може да се направи, но нищо не му идваше на ум. ѕо време на престо€ си в света, в който го беше оставил —уосато, младежът беше научил много за арми€та на Ѕрант. “ренс не беше много умен, но знаеше доста за въоръжението и тактиката и с охота разказваше на ѕерсин за т€х в зам€на на късчета информаци€ за камъните.  ариса спр€ пред най-гол€мата палатка, разположена в центъра на лагера. ѕерсин се заслуша. ¬ палатката имаше само един човек. - „акайте ме тук. Ћейтенант Ѕлонис повдигна с ръка брезента и влезе в палатката. ќтвътре се чу плътен мъжки глас. - ¬одите ли пленника? ѕерсин се огледа, но по отегчените изражени€ на лицата на “ренс и √ибли разбра, че те не могат да чу€т какво се говори в палатката. - ƒа, сър, чака отвън. √ласът на  лариса звучеше н€как особено. “€ се опитваше да прикрие притеснението си, но ѕерсин го усети съвсем €сно. - ƒобре. ќпераци€та започва след половин час. ўе останете тук да го пазите заедно с ... они€ двамата, дето б€ха с ¬ас. - –едници “ренс и √ибли, сър! - ƒа, да.  огато операци€та приключи, искам от ¬ас подробен доклад. —вободна сте! - —лушам, сър! —амо след миг  ариса се показа от палатката. - “ренс, √ибли! Ќие тримата оставаме тук да охран€ваме ѕерсин. ћон, ти ще си в ударната група. ѕерсин тръгна отново след не€. —пр€ха пред една палатка в кра€ на лагера. - ѕерсин, влизай вътре. » без глупости! √ибли, оставаш да пазиш отвън. јко побегне, стрел€й на месо! “ренс, ние с теб ще стоим в палатката при ѕерсин. √ласът на  ариса не беше толкова уверен, колкото тр€бваше да бъде при заповедите, които раздаваше. ѕерсин реши, че т€ просто иска да го стресне, за да не се опита да изб€га. ¬лезе в палатката и се разположи на покрити€ с брезент под.  ариса и “ренс очевидно не се чувстваха удобно без столове и останаха прави. √лавата на “ренс опираше в брезента, но той изглежда не забел€зваше. ќтвън се чуваше как арми€та потегл€. —коро всичко замр€. ѕерсин реши да опита шанса си. -  ариса, това не е обикновена операци€.  омандирът ще избие племето ми, за да се добере до тайната на камъните. ј тайна н€ма. — камъните може да се свърже всеки, който е достатъчно силен и е на подход€щата възраст. ѕо лицето на  ариса се по€ви объркване. ћладежът продължи обнадежден. - ¬ърни ми камъка и ела с мен. ўе настигнем твоите хора и ще им разкажем за камъните. Ћейтенант Ѕлонис очевидно се колебаеше, защото по бузите и изби червенина. - ƒобре. ўе ги настигнем и ще говорим с командир Ѕрант. Ќо ако се опиташ да изб€гаш, кълна се, че ще те застрел€м! ј за камъка не си и помисл€й! ѕерсин скочи на крака и излезе от палатката, а  ариса се провикна: - √ибли, не стрел€й! ѕосле и т€ излезе след него. - √ибли, ударната група всички транспортьори ли взе? - ќстана един, но електрониката му е сдала багажа и вратите не се отвар€т. - ўе опитаме с него.  ъде е? √ибли посочи с ръка.  ариса вече се чувстваше далеч по-уверено. - “ренс, ти оставаш тук. јко командирът се върне преди да сме го открили, ще му разкажеш какво сме научили. √ибли, идваш с нас. “ренс се понамръщи. - —лушам. Ќо още преди да прозвучи отговорът му,  ариса вече тичаше към транспортьора, а ѕерсин € следваше по петите. √ибли също се забърза след т€х.  огато го доближиха,  ариса им направи знак да спрат. ѕосле свали пушката си от рамо и € насочи към транспортьора. —трел€ и прикри лицето си с ръка. «ар€дът излет€ към вратата като огнено кълбо и се заби с гръм в не€. √ладката повърхност издържа на първи€ удар почти без поражени€.  ариса настрои пушката на по-висока мощност и изстрел€ още един зар€д. “ози път вратата поддаде и хлътна навътре. - √ибли, намери лост! Ќо √ибли се беше погрижила за това още след първи€ изстрел и се приближи до транспортьора със стоманен лост в ръка. ѕромуши го в образувалата се между вратата и корпуса на машината цепнатина и напъна с всички сили. Ќищо не се получи. - ≈лате да ми помогнете. ѕерсин и  ариса също хванаха лоста. Ќе беше много удобно за трима, но все пак след н€колко опита цепнатината се поразшири. “ова даде на младежа нови сили и той €ростно натисна лоста. ¬ратата проскърца жално и се откърти.  ариса и ѕерсин отскочиха, но √ибли не усп€ да се дръпне навреме и тежката плоскост € удари по главата. √ибли падна по гръб и се претърколи встрани.  ариса се надвеси над не€, свали бойни€ шлем от главата на √ибли и опипа черепа и. √ибли простена болезнено. - ¬ратът ми! ƒотича и “ренс, дочул пукотевицата. - “ренс, погрижи се за √ибли! ѕосле се качи в транспортьора. ѕерсин вече беше вътре.  ариса го изгледа намръщено. - ѕремести се на другата седалка. ќт тази се управл€ва. ћомчето смени м€стото си и  ариса седна до него. ѕревключи транспортьора на ръчно управление и запали двигател€. Ќещо във вътрешността на машината забоботи сърдито и т€ се издигна на тласъци.  ариса € насочи в посоката, в ко€то беше поела ударната група. “ранспортьорът спр€ окончателно само на десетина хвърле€ от селото. Ћегна с вой на снега и повече не пожела да се издигне. ѕерсин почти избута  ариса, за да излезе навън. ќткъм селото се чуваха гърмежи и кр€съци. Ѕ€ха закъснели! ћомчето се затича колкото сили имаше. »зведнъж само на сантиметри от крака му снегът изригна нагоре, а ударната вълна от взрива го събори. Ќ€кой стрел€ше.  ариса дотича до ѕерсин и изкрещ€: - Ќе стрел€йте, той е мой пленник! “р€бва ведага да говор€ с командир Ѕрант! »ззад билото на най-близки€ хълм се показа шлем, а после и притежател€т му. ¬ойникът се приближи до т€х. - ≈лате, лейтенант. » друг път връзвайте пленниците си. “ръгна обратно към хълма. ѕерсин стана на крака, изтупа снега от наметалото си и побърза да го настигне. √ърмежите откъм селото б€ха спрели. —игурно битката беше приключила. ƒали ћагинда и майка му б€ха оцел€ли?  огато превалиха хълма, пред очите на ѕерсин се разкри ужасна гледка. ÷€лото село беше в пламъци, н€маше дори един здрав гунгам. Ќавс€къде се търкал€ха овъглени и разкъсани трупове, а живите б€ха събрани в заграждение от бодлива тел. ¬ойниците на Ѕрант претърсваха гор€щите гунгами за още оцелели. ѕерсин потърси с поглед ћагинда, но от това разсто€ние не можеше да € разпознае. ƒвамата с  ариса продължиха след пехотинеца, който ги водеше право към селото. —коро приближиха транспортьор, спр€л на половин хвърлей от най-външни€ гор€щ гунгам. -  омандир Ѕрант е в лични€ си транспортьор. ¬ойникът се оттегли на н€колко крачки и зачака. ¬ратата на транспортьора се плъзна нагоре и ѕерсин вид€ най-дебели€ човек, когото н€кога беше зървал. ƒори не си беше представ€л, че един мъж може да затлъстее толкова. “ова сигурно беше командир Ѕрант. - ƒоведохте го, значи. - ƒа, сър, доведох го. ѕерсин има да ¬и каже нещо. Ѕрант се намръщи още повече, а черните му вежди се надвесиха заплашително над очите му. ќбърна поглед към пехотинеца, който ги беше довел. - ¬ръщай се на поста си, редник! —лед това изгледа заплашително ѕерсин. - ƒа чуем. ћомчето разбра, че се обръщат към него и се помъчи да запази самообладание. - »нтересуват ¬и камъните, а не хората от племето. ѕуснете ги да си върв€т! - Ќе си в положение да се пазариш, момче.  азвай каквото имаш да казваш. ћладежът въздъхна.  омандирът беше прав, тр€бваше да му разкрие всичко, което знаеше за камъните. -  амъните са опасни за старци. Ќо ако си навършил шест обиколки, а не си по-стар от осем, н€ма да ти стор€т нищо. “р€бва и да си достатъчно силен, защото камъкът изсмуква сили от този, който го носи. Ѕрант се озъби насреща му. - ћоже и така да е, но тр€бва да има и друг начин! ўе се наложи да ми кажеш нещо по-полезно, ако искаш да спасиш племето си! Ќикой от хората ми не е по-млад от твоите осем обиколки. ѕерсин го з€пна изненадано. Ќикой по-стар от осем обиколки не беше оцел€вал, след като беше докоснал девствен камък. Ѕрант го погледа изпитателно, а после изрева с пълно гърло: - Ќ€кой да ми доведе една от дивачките! ѕехотинецът, който беше най-близо до ограждението, повдигна телта и се промуши отдолу. ≈дин от пленниците посегна към него, но получи приклад в челюстта и беше отхвърлен назад. ¬ойникът се огледа, избра си жертва и € извлече навън за косата. ѕосле € пусна и € подкара с цевта на пушката си към транспортьора.  огато се приближиха, ѕерсин разпозна дъщер€та на шамана, ѕолта. —лед смъртта на майка си т€ помагаше на баща си да приготв€ лечебните си отвари. - ѕолта, жива ли е ћагинда? ѕолта вдигна поглед към него. ¬ очите и се четеше страх. - ћахни се от мен, зловреден дух! - јз съм ѕерсин, не ме ли позна?  ажи ми как е ћагинда. ј мама добре ли е? - ћайката на ѕерсин умр€ от мъка по единствени€ си син. ј ћагинда... ѕолта понечи да каже още нещо, но Ѕрант € прекъсна. - —тига приказки! –едник, застрел€й дивачката! ѕерсин извика и скочи, но беше късно. ¬ойникът блъсна ѕолта и т€ падна по лице в снега. —вали предпазител€ на пушката си и изстрел€ в гърба на жената зар€д с малка мощност.  ожената и дреха се подпали, а т€лото и се изви в дъга. „у се само тих гърлен стон. —лед миг ѕолта се отпусна на снега и повече не помръдна. Ѕрант наблюдаваше сцената със зле прикрито удоволствие. - ћъртва е, момче! ўе избивам диваците един по един, докато не ми кажеш тайната на камъка. ѕерсин погледна Ѕрант в очите. јко омразата можеше да убива, дебелакът щеше да се търкал€ по снега в предсмъртна агони€. - Ќ€ма никаква тайна! - ƒобре тогава. ƒоведете още една. ћладежът стисна зъби и погледна към  ариса. ¬ид€, че ц€лото и лице беше червено като кръв под вдигнатото стъкло на шлема и. ќбърна поглед към селото. ¬ече водеха следващата пленница. ѕерсин се помоли на духовете на предците това да не е ћагинда, но молбите му останаха напразни. Ѕеше точно любимата му! - Ѕ€гай, ћагинда! ўе те уби€т! ћагинда сложи ръце пред устата си и извика: - ѕерсин! ѕосле до съзнанието и достигна това, което ѕерсин беше казал и т€ се опита да побегне. ¬ойникът, който € водеше, € дръпна за косата, обърна € към себе си и силно € зашлеви през лицето. ѕусна €, а ћагинда падна на колене. Ѕрант вече съвсем откровено се забавл€ваше. - “ази май му е скъпа. «астрел€йте и не€! ¬ойникът вдигна пушката си. ѕерсин виждаше вс€ко негово движение забавено, но собствените му мускули се б€ха вдървили и той не можа дори да помръдне от м€стото си, за да се опита да спаси ћагинда или да загине заедно с не€. ѕрозвуча изстрел и момчето се сви с€каш б€ша улучили него. Ќо не ћагинда падна в снега, а войникът. ѕерсин се огледа изненадано.  ариса стоеше срещу Ѕрант с вдигната пушка. - јко н€кой помръдне, ще застрел€м командир Ѕрант. Ѕрант вдигна ръце във въздуха, за да покаже на  ариса, че не е въоръжен. -  акво си мислиш, че правиш, лейтенант? ¬ече си мъртва, да знаеш!  ариса не обърна внимание на бръщолевенето му. ѕророни нещо през зъби, но толкова тихо, че само ѕерсин € чу: - Potius mori quam foedari! Ћейтенант Ѕлонис хвана пушката си с една ръка. ƒръпна ревера на Ѕрант с другата и го свали от транспортьора. ƒебелото му т€ло се строполи в снега.  ариса огледа вътрешността на машината. Ќ€маше никого. “€ седна на седалката и провеси краката си навън, а цевта на оръжието продължаваше да сочи към командира. - ѕобързай, ѕерсин! ¬зимай момичето и се качвайте! „ак сега ѕерсин се размърда. »зтича при ћагинда, подхвана € и € вдигна на крака. “€ вдигна лице към него. - “и, сине на скално куче! ќстави ме да мисл€, че си загинал! - Ќе сега, ћагинда. “р€бва да б€гаме! - Ќ€ма да дойда с теб. ѕреди да загине като герой в битката,  ам беше мой мъж. Ќос€ в себе си детето му. ћ€стото ми е тук! ѕерсин не знаеше какво да каже. ¬се пак се опита да € убеди. - “очно  ам беше този, който се опита да ме убие! «аради него стана всичко. ≈ла с мен, мол€ те! јко останеш, ще те уби€т! ¬ красивите черни очи на ћагинда се по€виха сълзи. - Ќ€кога те обичах, ѕерсин. ƒори сега изпитвам нещо към теб, но не мога да дойда. “€ се надигна на пръсти и го целуна нежно по устните. —лед това се отдръпна. - “ръгвай. ќбърна му гръб и тръгна с препъване към селото. ѕерсин € гледаше как се отдалечава и не в€рваше, че това се случва. „у зад гърба си познат звук и се обърна. ƒо транспортьора на Ѕрант се приземи друг, но доста по-малък. ¬ратата му се отвори и ѕерсин вид€ —уосато, който скочи енергично на зем€та и се насочи към Ѕрант и  ариса. - ѕредупредих те, Ѕрант! ѕровали всичко. —ега ще си изтърпиш последстви€та! —транникът вдигна ръце към небето. Ѕрант се опита да се защити. - јко не се беше намесила та€ кучка, щ€х да успе€! » сега не е късно! —уосато продължи да ръкомаха. √овореше съвсем тихо и ѕерсин се напрегна, за да чуе какво казва. -  ъсно е. ћомчето вече разбра. Ѕрант продължи да упорства. - ќстави го, в селото има още много като него. - “ой е различен, Ѕрант. ѕерсин погледна в посоката, в ко€то сочеха разтворените длани на —уосато. ¬ъздухът над селото беше започнал да трепти. —ред маран€та беше започнал да се отвар€ процеп. ћомчето долови опасност. «ад процепа дебнеше адски огън, готов да се излее над главите им! - —трел€й,  ариса!  ариса вдигна пушката си и стрел€ в странника. «ар€дът се удари в гърдите му и го събори на зем€та. —уосато изпъшка тежко и разтърси глава. ѕонечи да се изправи на крака, но  ариса увеличи мощността и стрел€ отново. - “ичай насам, ѕерсин! —лед това насочи вниманието си към странника. “ой не беше мъртъв дори и след втори€ изстрел. -  акво искаш от ѕерсин? —уосато простена. - “ой притежава нещо, което аз н€мам.  огато откри€ портал, аз не знам какво има зад него, преди да съм го отворил. “ова е доста опасно пон€кога, дори когато съвсем леко открехна портала. Ќо ѕерсин може да види какво има отвъд дори когато порталът е затворен. ѕерсин се зачуди защо странникът об€сн€ва всичко това на  ариса, но много скоро разбра. ќпитваше се да отклони вниманието и. — изненадващо бързо движение —уосато бръкна под наметалото си и извади оттам най-обикновен барутен пистолет. Ќасочи го към  ариса и стрел€. “€лото и се отметна назад и т€ падна в транспортьора, а пушката и се изтърколи в снега. Ѕрант, който внимателно наблюдаваше сцената, скочи към пушката и понечи да € вдигне. Ќо —уосато го изпревари и стрел€ пак. ”лучи го във врата и оттам изригна кървав фонтан. ƒебелакът изрева и се загърчи. Ќо гърчовете му скоро стихнаха и той замр€ неподвижно. ¬ това време —уосато беше усп€л да се изправи. ѕрибра пистолета си обратно под наметалото и отново вдигна ръце. ѕред него започна да се оформ€ нов портал. ѕерсин се затича към него, а —транникът се приготви да мине през портала. - ўе се срещнем отново, ѕерсин! Ц извика той и пристъпи отвъд. ћладежът беше почти до него и скочи напред, но процепът се затвори и ѕерсин падна на снега, плъзна се напред и рамото му се удари в транспортьора на Ѕрант. ћомчето се подпр€ на длани и бавно се изправи. ѕогледна в машината.  ариса лежеше на една страна. ѕерсин € обърна по гръб и € огледа.  уршумът беше пробил горни€ слой на бойни€ костюм, но след това беше заседнал в сложно преплетените влакна под него. ћомчето си спомни какво му беше разказвал “ренс за бойните костюми Ц влакната б€ха от н€каква много здрава изкуствена матери€ и предпазваха т€лото на войниците от наран€ване. “ой долепи ухо до гърдите и и изпита облекчение.  ариса все още дишаше. -  акво си се надвесил над мен? ѕерсин не можа да сдържи усмивката си. Ќо т€ се стопи, щом се сети за положението, в което се намираха. - ƒай ми камъка! ¬еднага! Ћейтенант Ѕлонис го погледна, изненадана от резки€ му тон, но бръкна в раницата си и извади кутийката, без да спори. ѕерсин повдигна тежки€ оловен капак, извади камъка и нахлузи каишката през врата си. ÷ветовете изведнъж станаха по-€рки, а звуците около него Ц почти болезнено силни. ћомчето скочи от транспортьора и отиде до м€стото, на което беше изчезнал —уосато. ƒа, процепът се виждаше €сно. - ѕерсин, какво правиш? ћладежът се сепна. -  ариса, можеш ли да помолиш войниците да пуснат пленниците? “€ се замисли. - ћога да им запов€дам. ¬ момента съм най-старши€т офицер в ударната група. ћомчето кимна с глава. - “огава събери всички тук! Ќ€маме много време, преди порталът над селото да се отвори напълно.  огато отново се обърна към процепа,  ариса вече тичаше с всички сили към селото. ѕерсин бръкна под дрехите си и хвана камъка в ръка. «атвори очи. “оплината бавно се просмукваше през стиснатата му длан и пълзеше нагоре по ръката му. ѕостепенно обхвана ц€лото му т€ло. ћомчето насочи ума си към процепа и му запов€да да се отвори. Ќищо не се получи. ќпита отново, но този път си представи как процепът се разшир€ва и разкрива широка равнина, обрасла с ниска зелена трева. ўеше да е по-добре да има и дървета, но ѕерсин не знаеше как точно изглеждат и реши да не рискува.  артината се оформи и момчето вече можеше да различи дори отделните сочни стръкчета, които тихи€т ветрец нежно галеше. ¬иждаше всичко толкова €сно, с€каш сами€т той се намираше там. Ќо постепенно образът започна да избледн€ва и скоро се изгуби съвсем. ќтново не стана нищо. Ќ€кой извика. Ѕеше  ариса. - ќтвар€ се! ћинавайте бързо! ѕерсин усети ръката и на рамото си и отвори очи. Ќаоколо се носеше задушлива миризма на изгор€ло, а от косата на лейтенанта се вдигаше пушек. - Ќе гледай към селото! ѕламъците вече са много €рки и могат да те ослеп€т. Ќо младежът дори не мислеше да поглежда натам. ¬ниманието му беше приковано към портала, който той сам беше отворил. ѕред него се тълп€ха хората от племето му и пехотинците от арми€та на Ѕрант. ƒори най-смелите ловци и най-опитните войници изглеждаха уплашени и се блъскаха в желанието си минат първи. –азнородната групичка постепенно намал€ваше, докато накра€ пред портала останаха само ѕерсин и  ариса. - “вой ред е. Ц ѕерсин побутна лекичко лейтенанта. - Ќе мога да тръгна без √ибли и “ренс. “и върви. јз ще взема транспортьора и ще се погрижа за т€х. ќгън€т н€ма да стигне чак до лагера. - јми ако —уосато е отворил портала не просто към н€ко€ огнена планета, а към вътрешността на звезда? - ўе рискувам. Ќе мога да остав€ хората си.  ариса тръгна към транспортьора, но ѕерсин н€маше намерение да € пуска. ¬дигна от зем€та изоставена от н€кой пехотинец пушка и с р€зко движение стовари приклада и върху тила на  ариса. ѕодхвана € под мишниците точно преди да падне и € завлече до транспортьора на Ѕрант. —ложи € внимателно на седалката и се намести на м€стото до не€. ќгледа таблото и реши, че ще може да подкара транспортьора. ќбхвана с длан малката червена ръчка, а с другата си ръка натисна бутона за запалването. “ранспортьорът започна да се издига и ѕерсин внимателно го насочи към портала.  огато премина, бавно приземи машината, както беше вид€л да прави —уосато. ѕосле слезе и погледна назад. ќт портала струеше силна светлина и ѕерсин инстинктивно закри очите си с ръка. “ревата наоколо беше изсъхнала и вече започваше да тлее. —коро и тук щеше да стане огнен ад. “р€бваше да затвори портала. —тисна очи и се опита да направи всичко в обратен ред. »звика в мислите си картината на ледени€ св€т, който доскоро беше единствени€ му дом, а после се опита постепенно да € накара да избледнее, да € изтласка от съзнанието си. Ќе се получи. “р€бваше да има още нещо. ¬дигна клепачи и вид€ огнена стру€ да изригва от портала. Ќаметалото му се подпали и ѕерсин го захвърли настрани. –еши да пробва отново, но този път картината, ко€то се опита да си представи, включваше и огнени езици, които облизваха покритите с лед хълмове около селото. ћалко по малко кошмарната гледката в мислите му се замъгли, докато накра€ останаха само далечни бледи силуети. ѕерсин отвори очи и въздъхна с облекчение. ѕорталът наистина се беше затворил. ¬ече можеше да се огледа. ’ората б€ха нас€дали по тревата. ѕочти всички изглеждаха ужасно. »маше н€кои с тежки изгар€ни€. ѕовечето пехотинци б€ха извадили медицинските комплекти и се оптиваха да се погрижат за раните си.  ариса простена тихо. ѕерсин се приближи до транспортьора и попита: - ƒобре ли си? Ќо т€ не му отговори. Ѕеше се подпр€ла с лакти на облегалката и гледаше наоколо с отнесено изражение. ѕерсин € побутна с ръка. -  ариса, какво има? ѕогледът и бавно се фокусира върху него. - “и ме предаде! ќстави “ренс и √ибли да умрат! ћомчето отстъпи крачка назад и се намръщи. - јко те б€х оставил и пламъците достигнеха до лагера, щ€хте да загинете и тримата. ј ако огнени€т портал се е затворил преди това, “ренс и √ибли все още са живи. ¬се н€кой от базата ще дойде да провери защо се бави ударната група.  ариса бавно кимна с глава. ѕо бузите и се стичаха сълзи. - «нам, ѕерсин. ћоже и да ти дължа живота сиЕ- каза го толкова тихо, че младежът не беше сигурен дали наистина € е чул - Ќо аз съм войник - додаде с по-висок глас - никога не мисл€ за товаЕ ƒвамата дълго мълчаха. ѕерсин проговори пръв. - ’айде, слизай оттам и ела да вдигнем и другите. “р€бва да внимаваме. Ќе знаем нищо за този св€т. ¬ тревата може да се кри€т отровни животни. - “ова не е трева, ѕерсин, това е жито. ќтначало помислих, че си ме довел в мо€ роден св€т, но там житото вече е узр€ло и е започнала жътвата. Ќо и тук живе€т хора. “р€бва да потърсим помощ. - ¬ие потърсете. јз ще тръгна след —уосато. ƒокато е жив, н€ма да ни остави на мира.  ариса се измъкна от транспортьора и залитна. ѕодпр€ се на рамото на ѕерсин. - »двам с теб! ѕерсин искаше да € разубеди, но когато погледна в очите и, прочете там такава решимост, че предпочете да не опитва. ѕък и  ариса беше по-веща от него във военното дело, можеше да му помогне. - ƒобре, тръгваме. Ќо първо тр€бва да поговор€ с един човек. ћладежът откри ћагинда сред нас€далите наоколо хора и се приближи до не€. ћомичето седеше, отпуснало глава на гърдите си. »маше да и казва толкова много. - “р€бва отново да замина, ћагинда! Ќо скоро ще се върна и повече н€ма да те остав€м сама. ћагинда вдигна глава и младежът потрепери. ¬ погледа и се чет€ха само умора и безразличие. ѕерсин преглътна мъката си. - Ќе съм виновен за това, кето се случи!  ам се опита да ме убие, той започна всичко. »зражението на младата жена бавно се промени. —ега т€ гледаше ѕерсин и €вно не чуваше и дума от това, което и говореше. ¬ погледа и се по€ви неприкрита омраза. Ќе заради това, което той и казваше, а просто защото стоеше пред не€. —мръщените и вежди и студени€т и поглед с€каш му казваха У“ой умр€ заради теб!Ф. ѕерсин потръпна при мисълта, че в очите на любимата си беше убиец. - ћол€ те, пов€рвай ми! ћомчето падна на колене пред не€ и се опита да сложи ръка на рамото и. “ака, както бе превил преди, когато т€ бе тъжна и уморена. ћагинда се дръпна р€зко и само поклати глава. ѕосле отново сведе поглед. ѕерсин се надигна. Ѕолката в душата му още дълго н€маше да стихне, затова поне реши да не губи скъпоценно време. - ќбичам те повече от живота си! Ќикога н€ма да изгуб€ надежда, че един ден ще ми простиш. —богом, ћагинда! ћладежът се изправи и бавно тръгна към  ариса. ¬ очите му напираха сълзи, но щеше да ги задържи поне докато се качи в транспортьора. ј може би и по-дълго.Ћейтенантът не биваше да го вижда толкова слаб.  огато се отдалечи на н€колко крачки, чу зад гърба си гласа на ћагинда: - “ова е твое! ѕерсин се обърна и улови във въздуха предмета, който т€ му беше подхвърлила. Ѕеше камък. ¬тори€т камък! ћомчето го огледа и вид€, че е мъртъв отдавна. –азтвори пръстите си, а камъкът се плъзна, тупна на зем€та и се търкулна сред зелените стъбла, далеч от погледа му.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© Ѕо€н  расимиров  алинов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-12-15

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4014  ќтзиви: 2
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-10
20-10 ясновидката
20-10 »грата
20-10 ћечта за книга
20-10 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
ѕълен списък