Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «акон за авторското право и сродните му права
  «апочваме публикуване на «акона за авторско право и сродните им права. “ой разглежда теми, които каса€т пр€ко всички автори, а много малко от авторите са го чели и познават правата си.
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от вени
 
ѕЏ“”¬јЌ≈ ¬Џ¬ ¬–≈ћ≈“ќ
Ѕя√јў»я“ „ќ¬≈ 
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



Ќевена ¬ладимирова ѕаскалева(вени)>>Ѕя√јў»я“ „ќ¬≈   
Ѕя√јў»я“ „ќ¬≈ 
  Ќевена ¬ладимирова ѕаскалева (вени)
  –аздел: –ј« ј«»  

Ѕя√јў»я“ „ќ¬≈ 

 

¬сичко, което знам за себе си е това, че б€гам посто€нно.

Ќе зна€ кой съм, нито какво съм. Ќ€мам име. Ќикой никога не се е обръщал към мен по никакъв начин. √решка Ц наричали са ме Ѕ€гащи€ човек. јз съм Ѕ€гащи€ човек.

Ќо това име не значи особено много за мен.

ƒори не помн€ да съм бил н€кога дете Ц да съм бил нещо различно от това, което съм. ћакар че помн€ откъде започнах да тичам. »ли поне, където се осъзнах, че тичам. Ѕеше далеч на север, в ледената пустин€ зад народа на атроките. ѕърви€т ми спомен от съществуването ми, е как б€гах по зем€ от лед, и ледът хрущеше под краката ми, а в€търът виеше в лицето ми и сипеше сн€г по дрехата ми. Ќо това не беше като раждане. Ѕеше по-скоро като събуждане от сън. «наех, че не тогава съм започнал да тичам. ѕросто б€х спал Ц и не помнех нищо от преди сън€ си. ¬еро€тно преди този сън също съм тичал. ћисл€, че тичам от началото на съществуването на вселената.

»ли поне, на тази зем€.

ќттогава, съм изминал много път. ѕрекосил съм цели€ св€т Ц неколкократно. ѕреминал съм през всички северни, южни, западни и източни земи. ¬ид€л съм всички съществуващи народи. ѕовечето от т€х не зна€т за съществуването на техните далечни събрат€. Ќо аз не мога да спра, и да им разкажа. ћога само да тичам, и да гледам.

ѕон€кога, тичайки, се оглеждам в бистрите води на н€ко€ река, и виждам, че съм хубав млад мъж, силен, рус и синеок, изглеждащ съвършено нормален в кожената си дреха, с прихваната с кожени върви коса назад. Ќо аз знам, че не съм човек.

јз не сп€, не се хран€, не пи€ вода, не изпитвам нормалните за хората нужди. Ќе познавам умората. “ичам непрестанно години наред, без да спирам дори за минутка, и въздухът изпълва дробовете ми със спокойна ритмичност, ко€то не се нарушава никога. Ќеу€звим съм за наран€ване. ’ора са ме преследвали, обсипвали със стрели, които се плъзгат по кожата ми, без да остав€т следа; хвърл€ли са копи€ по мен, които отскачат настрани. «амер€ли са ме с камъни, чиито удари усещам като леко потупване. ќпитвали са се да ме настигнат Ц р€дко усп€ват.

¬същност, пон€кога това се случва. ’ората са изпълнени с любопитство към мен и много от т€х тичат след мен, решени да ме настигнат, да се движат редом с мен, да ме вид€т накъде ще отида, каква е целта ми. “е не са враждебно настроени. —помн€м си удивените им лица, когато за първи път започнаха да разбират, че съм по-различен. —помн€м си ги край пътищата, на полетата, пред къщите Ц това беше преди много, много години Ц махаха ми, викаха ме при т€х, крещ€ха към мен хил€ди въпроси.  акво можех да им отговор€? »сках да им кажа, че ако можех да спра дори за половин час, щ€х да бъда най-щастливи€ човек на зем€та. ў€х да седна при т€х, да им разказвам за всичко, на което съм бил свидетел по време на мо€ дълъг път, да ги прегръщам, да се сме€ с т€х, може би да изпи€ чаша вино, да сподел€ трапезата им, да се влюб€. ў€х да направ€ всичко само това за половин час. Ќо не можех да спра и за толкова време. “ака че, какво можех да им кажа?

ѕреди четири години, едно момче тръгна след мене. Ѕеше от страната Ѕрегони€, прочута със силните си атлети и спортните игри, които организираше вс€ка година и на които се събираха спортисти от ц€лата централна зем€. ћомчето беше неверо€тно издръжливо. ¬ началото дори помислих, че е н€кой като мен, че съдбата ми е пратила другар. ѕосле, докато тичахме, то ми разказа истори€та си. ƒарен съм с умението да разбирам езиците на всички народи Ц още едно нещо, за което об€снение н€мам. ћомчето ми разказа, че н€мало майка и баща. Ѕило дете на ц€лото село. ¬ече две години учавствало в спортните игри. » двата пъти спечелило първо м€сто на късите и дълги надб€гвани€.  аза, че се казвал ѕит. ќткакто се помнел, искал да тича. ¬ремето, каза, тече много бързо, а ние, хората се движим неверо€тно бавно. “р€бват ни дни, за да отидем от един град до друг, месеци, за да отидем до друга страна. ¬сичко, което светът ни предлага, и всичко, което можем да свършим, докато сме на този св€т, се изплъзва през пръстите ни, защото времето не ни стига. —амо ако можехме да се движим по-бързо Ц по-бързо от конете, по-бързо дори от в€търа Ц колко много неща бихме могли да направим през живота си!  олко много познани€ бихме придобили!  олко съвършени бихме станали! ќткакто се помн€, сподели ѕит, се уча да тичам така, че да не се измор€вам, и да мога да прекос€вам големи разсто€ни€ по-бързо от всеки друг. » ц€л живот мечта€ да срещна н€кой като теб Ц съвършени€т бегач. „овек, който може да тича, без да се измор€ва. „овекът, който н€ма нужда от храна, вода и сън.  акво постижение за човечеството би било, ако всички б€ха като теб!

–азказах на ѕит за всички места, на които б€х бил, всички народи, които б€х вид€л, и всички изводи, до които б€х достигнал. “ой попиваше вс€ка мо€ дума, с€каш му разкривах загадките на вселената. –азказах му за себе си Ц за това, че не зна€ кой съм, и защо съм такъв. –азказах му как тичам откакто се помн€, и не мога да спра, дори и да искам. «а първи път говорех с н€кого за себе си. “ой тичаше с мен достатъчно дълго време, за да разбера радостта от това да имаш до себе си жива душа, ко€то да те изслуша и разбере, но не достатъчно дълго, за да стане мой при€тел.  огато усетих, че започва да се измор€ва, ме обзе паника Ц исках да го взема в ръцете си, да го вържа за себе си, да направ€ каквото и да е, да го задържа. Ќе направих нищо. “ой започна да изостава. ѕреди да спре, ми извика: Уўе се видим отново, когато стана по-добър!Ф и тези думи са последните, които помн€ от него. » сега, въпреки че са минали години, продължавам да се озъртам из пътищата, да зърна н€къде лицето му. Ќо него го н€ма, и знам, че н€ма да се по€ви.

 акво съм аз? Ќ€какво странно, уродливо подобие на човек, н€каква шега на природата? »ли странна машина, дошла от друго време, от друго м€сто, от други светове?

ќткрих едно нещо Ц мога да плача.

Ќапоследък, докато б€гам, лицето ми посто€нно е мокро от сълзи. “екат по бузите ми така, както въздухът изпълва дробовете ми. ¬ече не виждам добре местата, покрай които минавам. ќчите ми са денонощно замъглени. —трува ми се, че оттук нататък н€ма да науча нищо ново, което да разкажа на хората.

Ќо мога да разкажа за –иана.

“€ се по€ви преди година, в една друга страна от централната зем€ Ц страна, съседка на Ѕрегони€, разделена от последната само с едно море, което наричат јленото море, защото залезите над него винаги са алени като току-що прол€на кръв. “ова е една от малкото наистина чудни страни, през които съм минал. »мето й е јгори€, и е заградена от всички страни, подобно на н€каква чудна крепостна стена, изобретена от природата, от високи, могъщи планини. „уден е бил то€ народ, да открие това непристъпно убежище навремето и да се засели в него, защитен по естествен начин от вс€какви врагове. јгори€ е изолирана страна, но богата и уредена, защото планините й се огъват от злато, и малкото търговци, които изнас€т това злато навън, се връщат с придобивки от цели€ св€т. ¬ јгори€ вид€х постижени€та на почти цели€ св€т, сбрани в едно Ц тъкани, подправки и кожи от √ориевските кралства, от  рил, Ћиви€ и ≈зери€; архитектурни стилове, съчетани от всички земи, които, допълнени с естественото из€щество и възвишеност на агорийското изкуство, създаваха сгради и пътища, край които повече от всичко на света съм искал да мога да се спра, за да им се любувам без почивка часове наред. ’ората са горди, с извисени, почти съвършени умове, студени, но не и безразлични; високомерни, но не и безчувствени. Ќикой не поиска да тръгне с мен, докато тичах през т€хната зем€, през безбройните хълмове и планини, и редките, разположени тук-там равнини, но нито един не хукна след мен да ме замер€ с камъни, или да ме обсипва със стрели, нито пък ме гледаха подигравателно или ме сочеха с пръст. ¬ очите им, които се взираха в мен, докато минавах покрай т€х, изтръгвайки съзнанието им от работата, ко€то вършеха, виждах н€какво хладно разбиране Ц не съчувствие, а разбиране. Ѕ€ха единствени€ народ, който ме накара да си помисл€, че може би, моето б€гане не е безцелно, че аз съм част от общата схема на вселената, и че съм тук поради н€каква причина, че път€т ми има н€какъв незнаен за мен край.

“очно в тази страна срещнах –иана.

“€ лежеше напреки на път€, по който тичах, едно полу-голо момиче с разпил€на на път€ коса, червена като гор€щ огън, чиито пламъци свет€т на слънцето, с гръд б€ла като сн€г, още по-б€ла при контраста с червеното от изтичащата й кръв. Ќе можех да се спра, за да й помогна, но можех да се наведа, и да € взема на ръце, и го сторих. Ќе можех да не го направ€. »мпулсът, пронизал ме в онзи момент, беше прекалено силен, за да му се противопостав€. ѕрегърнах € и притиснах раната й с ръце.  ръвта спр€. “€ лежеше в прегръдките ми със затворени очи, но виждах б€лата й, почти прозрачна кожа на лицето, нежното тънко носле, пълните червени устни, така подпухнали и нал€ти с кръв, с€каш щ€ха да се пропукат всеки момент и кръвта да се стече по брадичката й. ¬иждах нежната извивка на б€лата й ши€, син€та тънка вена, ко€то туптеше под кожата. ћинаваха часове, после дни и нощи, в които единственото, което виждах, бе това лице. —ветът престана да съществува за мен. ƒори забравих, че б€гам. ѕредстав€х си, че сме двамата заедно, н€къде далеч, изолирани от времето и пространството, и съществуваме само един за друг.

“реската й мина, от безсъзнание, т€ премина в дълбок оздрав€ващ сън. Ќасън, ме прегръщаше, притискаше се до мен, гушеше главата си в рамото ми.  огато се събуди, се усмихна, и първите й думи, изречени с ангелски€ й глас, б€ха: У ой си ти?Ф, а след това, с€каш отговорът ми в действителност н€маше значение, започна да ми пее тихо н€каква песен. Ѕеше като песните на славеите, които чувах, когато б€гах през дивите зеленини на горите. У ойто й да сиФ, шепнеше т€, УЌе ме пускай! Ќе ме пускай никога на света!Ф

» аз не € пусках, а т€ ми пееше, усмихваше се, притискаше се към мен, говореше ми нежни думи, спеше в ръцете ми. «а кратко време се превърна в неделима част от мен. «абравих, че е имало време, когато не съм € носил, когато ръцете ми са били празни. ќтново, пов€рвах, че съдбата ми праща другар Ц че с ръцете си, съм дарил безсмъртие на това момиче и то ще бъде с мене завинаги. „е заедно, ще б€гаме до кра€ на света. ћоже би дори, ще създадем нова раса от хора Ц онази раса, за което момчето от Ѕрегони€ мечтаеше. ћоже би това бе причината за моето съществуване.

Ќо аз не б€х усп€л да й дар€ безсмъртие. Ќе б€х усп€л да € превърна в подобно на себе си същество. –иана бе човек. Ќе можех да € нос€ вечно. —коро осъзнах, че съм € излекувал от раната й, а т€ умира от глад и жажда. Ћинееше в прегръдките ми все повече, от минута на минута. Ќе спираше да се усмихва и да ми пее, но лицето й бе станало толкова прозрачно, че ми се струваше, че скоро ще изчезне, подобно на с€нка на фантом в н€ко€ черна нощ. ўеше да умре пред очите ми. јко исках да € задържа, щ€х да € уби€.

» все пак аз € държах Ц до последни€ възможен момент. ƒокато не вид€х, че усмивката й се пропуква, че съзнанието й отново се замъгл€ва.  азах й: Уўе тр€бва да те остав€, –иана. ўе тр€бва да се разделим.Ф ј т€ ми шепнеше: УЌе ме остав€й! ќстани с мен! ўе живеем там Ц на брега на морето Ц в малка къщичка, докато остареем! ўе имаме много деца и внуци! » вс€ка вечер ще гледаме алени€ залез!Ф

 “€ плачеше и не искаше да € остав€м, и тогава аз се разплаках за първи път Ц заедно с не€. —ълзите б€ха като парчета стъкло, вр€зващи се в очите ми. ƒотогава не знаех какво е болка. —ега ме боли непрестанно. ќчите ми са в огън, който не мога да угас€.

ќставих € пред двора на една селска къща, и продължих напред без да се обръщам, но € чувах как вика след мен, как плаче и ме умол€ва да се върна . . .

ќттогава плача и тичам безумно бързо. —лед като € оставих, хукнах с все сили напред, и оттогава тичам с такава скорост, че дори и да не б€ха сълзите, пак не бих могъл да вид€ нищо край себе си. » това е нещо ново. ѕреди не можех да ускор€вам темпото. “ова е чудо, за което съм благодарен.  олкото по-бързо тичам, толкова по-лесно ще надб€гам времето. » спомените. ¬ече не искам да виждам нищо ново, не искам да уча нищо. »скам само да настигна годините, да ги накарам да отлет€т покрай мене като полъх на в€търа, и съвсем скоро, да съм забравил всичко. јбсолютно всичко, което н€кога съм вид€л и научил.

»ма и друго. ¬ече в€рвам, че щом съм се научил да тичам по-бързо, ще успе€ да се науча да б€гам и по-бавно. Ќ€кой ден, дори ще успе€ и да спра. » щом спра, ще отида на брега на морето, ще си постро€ малка дървена къща, и ще гледам алените залези на слънцето вс€ка вечер. ўе гледам морето до безкрайност, само него, и нищо друго Ц вълните му, които се разбиват с грохот в крайбрежните скали, нежната му син€ повърхност, фигурите, които луната чертае нощем по водите му, бл€съците, които искр€т от отражението на слънцето през ден€. Ќ€ма да помн€ нищо друго, да познавам нищо друго. ≈динственото, което ще зна€, че съществува, ще бъде морето и мо€та къщичка на брега.  

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© Ќевена ¬ладимирова ѕаскалева ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-12-12

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 3787  ќтзиви: 2
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
24-09 ѕроза 2015
24-09 —транна жена
23-09 ѕроза 2015
23-09 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
23-09 —транна жена
ѕълен списък