Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак да издадем книга - част първа
  ¬ече пета година имаме успешно издателство. ¬секи ден се налага да отговар€ме на всички тези въпроси. Ќад€вам се н€кога от това да стане книга. –ешихме първо да € публикуваме тук, да
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от гаро
 
 укла
 амбаната
„ас за прегръдка
ƒетство
Ѕидейки щастлив
ѕъзел от стъкло
ћетаморфоза
ѕарти€ шах
¬енера √е€
Ѕез лице
ƒървото
ƒа посрещнеш »згрева
Ќежност в погледа
јвтобиографично
¬секи, Ќ€кой,  ой-ли и Ќикой
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



 алин √арабед€н(гаро)>–азкази без име (проза)>Ѕез лице  
Ѕез лице
   алин √арабед€н (гаро)
  –аздел: –ј« ј«»  

 

√рижим се един за друг. ¬секи заема своето м€сто в ежедневното ни съществуване, ако мога така да го нарека.

јз съм свободен дух, всъщност въздухар. Ќо имам една слабост... не знам дали да € сподел€ с вас? јко € сподел€, т€ вече н€ма да е мо€, а обща. ќбщите слабости се разграбват и скоро никой н€ма да знае за мо€та собствена слабост. ј т€ е най-същественото, изграждащо личността ми. Ќезависимо, че става въпрос за свободен въздухар по дух.

¬същност, мо€та слабост е, че не помн€ нищо... нищичко. Ќе знам кой съм, къде съм, с кого съм... мога само да предполагам. Ќо и това, не е малко.

¬иждам, че до мен стои човек, облечен в бели дрехи. √леда ме н€как настойчиво и виждам как тънките му устни се разшир€ват ненадейно встрани. “ова състо€ние ми е познато, имам н€какви бегли спомени за ситуаци€та. ƒа, нарича се усмивка. »нтересно, не си представ€х такава усмивка. ¬същност определението „такава“ н€ма за смисъл н€каква иде€, защото не знам каква тр€бва да е усмивката, за да не бъде „такава“.

”сещам, че втренченото ни гледане един в друг н€ма да продължи повече от необходимото, така че тр€бва да направ€ нещо по въпроса, защото очите на „бел舓 се втренчват в мен с огромна сила, обособена от две състо€ни€ — желание и очакване. “р€бва да отговор€, ако не веднага, то поне скоро... в противен случай сигурно ще ме гледат втренчено още дълго време, а аз н€мам време за губене... имам толкова много въпроси, че не знам откъде да започна. ћоже би тр€бва да започна от най-простички€.

—  ъде съм?!

явно „бел舓 не разбра въпроса ми, защото не реагира.  аква ирони€, все едно разговар€м със стату€, а стату€та е едно от произведени€та на изкуството, които не бих искал да бъдат до мен в толкова важен момент от живота ми. ќсобено в „този“ момент. “а съзнанието ми едва се е преродило и тр€бва да бъде поробено от един такъв „б€л“ поглед.

— «расти!  ак си, стари при€телю? — заговори ненадейно Ѕели€.

— ...не съм сигурен как съм.  ой си ти? “олкова си ми познат...

— јми...

— »звин€вай... — изведнъж ми се стори доста глупав въпросът, който зададох.

— «а какво? “и не си виновен за това, че сме тук. — смигна Ѕели€. — Ѕили сме свободни, но не сме знаели..., а, ако знаехме, щ€хме ли с това да се стоплим сега?!

— Ќе е ли? ћислех, че... какво, всъщност, е това м€сто?...

— “рудно е за об€снение. ƒори не е м€сто, ако разбираш какво искам да кажа. ј ти как се озова тук?

— ¬сичко е толкова объркано... вид€х тунел с много €рка светлина в кра€... мисл€, че светлината беше от влак или нещо подобно.

—  олко комерсиално. јз пък чух камбани, зар€ и чуруликане на птички... оперетна работа.

— Ќе ми обръщай внимание. Ќещо съм скапан. ќнази работа с тунела служи само, за да израз€ впечатлението си от начина, по който додох тук. ƒоста попул€рен, както излиза. Ќо аз исках да кажа, какво се случи точно преди това? Ќе мога да си спомн€... всъщност... Ќе, нищо не помн€.

— Ќека това не те притесн€ва. ќбикновено минава известно време, преди паметта да се върне. — отвърна Ѕели€ и сбърчи челото си. — –адвай се, докато можеш. «ащото болката започва, именно когато започнеш да си спомн€ш.

— «ащо не ми дадеш поне един отговор?

— «ащото в един момент човек започва да се повтар€ и омръзва сам на себе си. ѕък и вече доста неща са казани.

— ј ако разговар€ме на специална тема. »ли пък стане така, че изведнъж се получи много хубав разговор?

— ≈, каква пък чак толкова специална тема? » много р€дко се случва да се получи непосредствен разговор. ѕолучава се, когато човек е, както се казва, със себе си.

— Ќо аз съм със себе си, нищо че не помн€ как съм попаднал тук, сигурно вие знаете, не разбирам „защо“?...

— ≈-е-е... —трашно съм щастлив от това — отговори Ѕели€. — » съм благодарен на съдбата.  ато виждам усмихнатите лица на новодошлите, си казвам: „ўом е в добро настроение, значи има смисъл!“.

— Ќе съм в добро настроение. Ќа ¬ас сигурно винаги ¬и е много смешно...

— –азбира се, както на всички. Ќо тук не си личи. «ажив€ваш в друг св€т, влизаш в други мисли. » между другото, това е много хубаво, защото е вид терапи€. ¬инаги след не€, ако т€ е минала хубаво, се чувстваш като излекуван. Ќо това е терапи€ и за нас, и за другите.

— Ќо как разбирате кога „терапи€та“ е минала хубаво?

— “о се усеща. Ќе само по реакциите на всички. ¬иждаш го в погледа на партньора си. ћакар, че тук често никой не си и спомн€ какво точно е казал. Ќо може би това е майсторлъкът на нашата професи€. ћ€стото е свободно за доизмисл€не.

— “огава ето къде отива ‘антази€та!

— ¬инаги, когато се видим с не€, се зареждаме взаимно, говорим си. «ащото, знаеш ли, често от напрежението, в което живеем, не ни остава време да спрем и да видим какво става наоколо... — Ѕели€ се огледа очакващо и посочи с пръст н€къде пред себе си. — ≈то ги и другите... ‘антази€ и ћъдрост.

— «драсти. — чух глас зад себе си. ќбърнах се и срещнах погледа си с този на ‘антази€та. “€ ме погледна настойчиво, с€каш нещо е тр€бвало да направ€, а още не съм го направил.

—  ак са нещата там? — зад ‘антази€ изникна и ћъдрост, ко€то ме потупа по рамото. —  ой седна на моето м€сто? ќчаквах да си ти. — изговори т€ на срички.

— ≈два ли може да е той, когато е тук с нас, нали? — прошепна ‘антази€.
ѕонечих да отговор€, но ћъдрост ме изпревари.

— «наеш какво искам да кажа! — и наклони леко поглед встрани, сочейки ‘антази€.

— —амо защото способностите ми да интерпретирам надвишават твоите да се израз€ваш... — сърдито дръпна ‘антази€ ћъдрост за рамото.

— ѕо същи€ начин, по който една некадърничка като теб може да се превърне в ѕоследни€ ’амлет, сме€ да кажа.

— отговори ћъдрост. —  ъде отиваме?

— Ќа разходка до моста. — вече спокойно добави ‘антази€.

— Ќо нали сутринта б€хме на разходка там?! — учудено изстена ћъдрост.

— “огава това беше твой избор. ј сега е мой и аз избирам да се разходим отново там. ѕък и без това н€ма къде другаде. ’айде, какво се дърпаш?

— Ќе ме ръчкай. јко пак почнеш да ме ръчкаш, обещавам, че аз пък ще се дърпам.

ќтново исках да попитам за реката, за моста... но те не ми дадоха тази възможност, просто изчезнаха, както се б€ха по€вили. —поминих си... да, започвах да си спомн€м... —то€х, вперил поглед във водата, и знаех, че н€ма да скоча...

—  акво става, хлапе?! — прекъсна мислите ми Ѕели€.

Ѕ€х позабравил за него в изминалите мигове. —помените нахлуха в главата ми и от това ме забол€. —лед това почувствах отново нищото. Ќе зна€ какви б€ха тези мои спомени, а, може би, б€ха спомени на друг?!

— Ќе им обръщай внимание! “е така си дойдоха, нещо като скачени са. — отвърна Ѕели€. — ¬ какъвто вид дойдеш, в такъв си оставаш, както изглежда, поне докато не прекосиш реката. Ќапример, сигурно вече си забел€зал, че се налага да се държа прилично.

—  ои “е?!

—  ак кои?! јми ‘антази€ и ћъдрост... — и очудено наклони глава встрани, все едно ме изучаваше наново.

— ƒа, извин€вай много... — притесних се, че съм го обидил.

— Ћош навик е това непрекъснато да се извин€ваш.

— «а моментната неадекватност...

— «нам! Ќо виж какво, стари при€телю, ти си цели€т подпухнал и аз не ти се извин€вам, нали? ќсмукан си като след раждане...

— »звинете, господа, но търс€ мост — по€ви се от н€къде —ъвест. Ѕихте ли ме упътили дали е надолу или нагоре по реката? »мам домашно повикване и тр€бваше да съм там... не си спомн€м точно кога, но знам, че ме чакат.

— ќпитай нагоре... — упъти € Ѕели€.
—лед като —ъвест продължи нагоре, аз не се сдържах и попитах:

—  ога дойде т€?

— ќще е нещо объркана, макар че е дошла тук най-рано от всички нас. ѕрез ц€лото време търси н€какъв мост.

— ћост ли? “ъй както € гледам, е готова да преплува реката.

— Ќе става, при€телю. Ќе, всъщност т€ така е дошла ­ мокра, точно като теб... тук всички са мокри! »ска да намери този мост, защото там си е оставила с€нката.

— ƒоста смущаващо. » отн€къде непрекъснато се носи музика...

— ƒа, това е млади€т —лучай. Ћежи по ц€л ден на брега и свири на арфа... забравих му името... всъщност тук имената н€мат значение...
—помних си... —лед думите на Ѕели€ си спомних думите на един близък човек... не помн€ колко близък. ћисл€, че много близък.  азваше ми „ѕрекалено много мислиш. јз съм ти жена, ти си умен и разсъдлив, за да действаш глупаво.“ ƒействал ли съм глупаво?! ∆ена ми?!  ъде е т€ сега!? «ащо аз съм тук, а не€ € н€ма!? —ъгурно не съм бил толкова умен и разсъдлив!

— Ѕоже господи, чуйте го само! ¬сичко свърши. ¬сичко това принадлежи към н€какво друго измерение. “ук всичко е край, финито, капут. ўе видиш тази река, за ко€то непрекъснато дрънкаш, само ако се върнеш обратно по течението, но без гребла... ќх, мамка му, та€ пак идва! јз изчезвам.

— Ѕедното момче, много лошо му понас€ — изфъфли Ѕели€ това беше —амотни€. — Ќикога не можеш да бъдеш сигурен как ще те приемат хората. Ћично мен ме крепи да си спомн€м как б€ха нещата. ј той полуд€ва, като ги чуе. «атова не може да понас€ јлтернатива. “€ иска да говори само за миналото и за нищо друго. јлтернатива, скъпа, как си? я виж кой е дошъл!

—  ал, това ти ли си? ћного се радвам да те вид€. — въздъхна јлтернатива. — ћо€та новина за —амотни€ още ли върви? ј права за филмиране? »ли поне телевизионен сериал? «а това поне става.  о€ са избрали да играе мен? Ѕожичко, дано да не е она€, дето играе ‘антази€, онова безлично момиче. «нам, че на ръст е колкото мен, но за всичко останало е абсолютна нула. “ази уста...

— Ќе мога да кажа. јлтернатива... какво стана... съжал€вам.

— —ъжал€ваш? Ќе е кой знае какъв комплимент. —помн€м си, че те харесвах едно време.

— “ой все още е малко объркан — отвърна Ѕели€ вместо мен.

— Ќе ми тр€бва тогава! ўе се видим по-късно,  ал. „ао!

 акво ли прав€т другите, когато не зна€т кои са и къде се намират? ћисл€т ли дълго или направо се хвърл€т под колелата на влака, за да вид€т светлината в кра€ на тунела? Ќо, нали, първо, тр€бва да намер€т тунел с влак в него. » при това не тр€бва да се интересуват след това, че н€кой ще ги обира с лъжица от път€? јз сами€т се уважавам като личност — много съм работил върху себе си през годините, за да...

— ѕрекрасно момиче! — отново прекъсна мислите ми Ѕели€. — “€, знаеш ли, веднъж ме интервюира. ѕомислих си защо да не опитам с не€ след това и нещата б€ха тръгнали много добре. ј ти? “€ май много ти се зарадва. ƒа не би да си €...

— Ќе съм сигурен... ћай си спомн€м нещо... но не съм сигурен...

— Ќищо май не се получава при теб, а?

—помних си. ¬иждам майки с деца. Ѕаби с бастунчета по пейките, които клюкарстват с тези до д€х. “атковци, каращи се за последно десет. ћомичета, вперили очи в залеза. Ќамръщени д€дковци, които тичат след внучетата си. ¬ъзрастни хора под ръка. —китник на пейката €де хл€б на големи залъци. Ќоси се музика.  акво ще си помисл€т хората, ако зна€т за какво си мисл€ сега? ўе се паникьосат и ще викат. ўе обсъждат това с дни, докато го изплю€т като стара дъвка. ¬инаги ще има н€кой, който ще каже, че съм развалил хубавата вечер и че не е могъл да намери сво€ тунел и сво€ влак на толкова публично м€сто. ’ората ще живе€т и след неговото развалено настроение. » бързо ще го забрав€т така, както са забравили вече за мен. ¬ече зна€. ¬ този момент съжал€вам само, че не мога да вид€ червеното слънце над реката. » не мога да вид€ много други неща.

— ќпитвам се да схвана всичко това. Ќие сме мъртви, нали?

— ѕозна от първи€ път, стари при€телю. — ќтговори Ѕели€, — да, н€ма как да се скрием от това. “очно такива сме. ћъртви. Ќо това е начинът — да се родим...

— » това м€сто тук...

— ћислил съм много по това. «аключение:­ това не е м€сто, а по-скоро н€какъв вид състо€ние. ... макар че човек, като гледа та€ шибана огромна река..., но, както вече ти казах, и т€ не е истинска... по-скоро нещо като визуална метафора... ех, и аз започнах да говор€ като критик... но разбираш какво искам да кажа... това помага на нашето съзнание да възприема нещата... като онзи тунел, дето си го вид€л, като си умирал... или като си се раждал... отначало е малко трудно да го схванеш...

— ћисл€, че ти си го схванал по-добре от всички. «ащо?

— ¬родено ми е, предполагам. ...но, това са пълни глупости. ѕросто защото, как да ти кажа, аз съм с връзки тук. Ќещо като божествена връзка.

— “и си Ѕог?

— –азбира се, че не. Ќе говори такива неща! Ќе, аз съм от семейството, така да се каже. —тава дума за падналите ангели, разбираш ли? Ќ€кои от т€х избрали да се превъплат€т в хора, вместо да прекарат ц€ла вечност тук. “руден избор, бих казал. Ќа «ем€та тази връзка не ти помага кой знае колко, но тук, изглежда, дава възможност на нас, потомците, да долав€ме скритата същност на нещата. Ќе че знам нещо повече от това, че съм тук и ще остана, докато има н€кой, който пристига или си тръгва, а след това ще прекосим оттатък.

— ј аз защо съм тук?

— ўо за въпрос може да бъде това? Ќе е ли €сно? » защо питаш винаги едно и също нещо? Ќаши€т баща ни учеше „—ам съм, защото съм —илен, —илен съм, защото съм —ам.“ “ова б€ха първите му думи. “ака той ни отдели от себе си, узакони —во€та единственост и несъществуващата другост. Ќе си ли спомн€ш прекрасната утринна звезда в ≈демската градина, ко€то освет€ваше битието на първите хора? “€ се осмели да се сравни с √оспод и беше изгонена. «атова сме тук на нашата грешна «ем€. «аради теб. “ова си ти, велики€ архангел Ћуцифер, който се разбунтувал и заедно с падналите ангели се превъплатили в хора, заради своето сравнение с Ќаши€ Ѕаща. —ега нас ни свързва път€ към дневната звезда, а ти, при€телю, си син на зората. ¬сички ние, те очаквахме! “и си нашето спасение! Ќе разбирам защо не разбираш това?! Ќе усещаш ли характерни€ мирис на с€ра?! ”смивка, при€телю...  акво всъщност е другостта? » защо —ъздател€т е позволил нейното съществуване? —ами€т отговор е с много въпросителни, задача с много неизвестни. ’ронологи€та, образно казано, е низ от окръжности, многократни завъртани€ на вселенски€ часовник, при които човекът-аз и негови€т друг са се €в€вали в различни точки на оформилото се колело.  о€ е първата точка? “а другостта личи още от мига на сътвор€ването на човека. „» сътвори ≈лохим човека, мъж-жена го сътвори“. »менно јз-а и други€ в себе си, другостта. ћъжът-жена и ∆ената-мъж. »змъкване на с€нката/душа.

— “ова е измислица... това е измислица...  ои сте всички вие?  ъде е това оттатък?  олко време тр€бва да чакаме?  акъв е този човек-аз и кой е други€т?

— «абрави това „колко време“. “ук време н€ма. ¬ремето е н€къде далеч, далеч оттук. Ќ€мам представа откъде знам това, може би, едно време съм го учил в училище, но е в€рно.  олкото до това „всички“, искам да кажа всички онези, които не са задали въпроса, който ти задаваш.  огато това стане,  ръгът на ћиналото ще се затвори, смъртта ще е начало на живот, падналите ангели ще изтръгнат лицата си и тогава спиралата на ¬ечността ще се отърси от своите видени€ и силуети и древните дни ще проникнат в страниците на Ѕъдещето...

— Ќе, не може да съм аз... Ќе може!

— “и? Ѕоже господи,  ал! ќткъде можа да ти хрумне тази иде€?

— Ќали така ми каза. »ли иде€та бе да ме накараш да се чувствам виновен...

— јаа, значи за това се извин€ваш нал€во и над€сно! —къпи мой при€телю, бъди спокоен! “и не би могъл да убиеш и муха.  амо ли себе си! Ќе, ти си също като нас тук -­ жертва. я се виж на какво приличаш... –азум, ела да му кажеш!

—  акво да му кажа?

— Ѕедното момче си мисли, че той е виновен.

— » е такъв. ¬сички они€ некадърници в центъра на колелото, всичките до един са виновни, а не ги бива да свършат и за една стотинка истинска работа.

— ћоже ли да кажа нещо, съветник? јз имам предвид Ѕог, този, който извърши всичко.

— ќ, не, не е той!

— —лава богу, слава богу! Ќо ако не съм аз, тогава кой е?  ой?

— Ќаистина ли не знаеш? Ќе започваш ли да си спомн€ш?

— Ќе...

— ’ей, какъв е то€ шум край реката? — изненадващо каза Ѕели€.

— ўе ида да вид€ — изфъфли –азум и изчезна.

— Ќе, още не мога да пов€рвам. Ќо защо?...

— Ѕез съмнение ще научиш всичко едно по едно.

–азум се по€ви отново, заедно с ћъдрост и ‘антази€.

— “и€ двете дигат аларма. –азправ€т, че видели нещо в реката. ћакар че през та€ мъгла...

» двете в един глас извикаха:

— ¬ид€хме, вид€хме. “ова беше лодка, това беше лодка и в не€ имаше н€кой. »дват да ни спас€т. ”ра! ”ра! ≈то вижте как се мержелее през мъглата. Ќо дайте да не бързаме да привличаме внимание. Ќе знаем какви планове има за нас този в лодката.
ѕо€ви се и јлтернатива и замаха с ръка:

— ≈хоооо! ≈хоооо! Ќасам, насам! ќ, да, и аз го виждам. Ќо дали е той? Ќе в€рвам! “ой сигурно знае къде е мостът. Ќасам!

— ѕрава е! “ова е той. »наче н€маше да е тук. Ќасам! — изграчиха вкупом ћъдрост и ‘антази€.

— јха, мръдни насам малко, моето момче, искам да си поприказвам с теб! — избоботи –азум.

— „акайте малко, — прекъсна екзалтаци€та Ѕели€, — много е трудно да се види през тази мъгла. “ова наистина изглежда като да е “ой, но не мога да вид€ нищо като...

— “ой защо се смее?

— Ќе знам, но е хубаво, че ще го видим, идва да ни пренесете оттатък? — отговори Ѕели€.

ќт мъглата се чу:

— ƒа, но преди да се качите, може ли да очистим малко то€ глупав антагонизъм у вас? Ћодката не е много гол€ма, а вие сте доста, така че ще нагази дълбоко и никак не ми се иска н€кой да € залюлее. ѕов€рвайте ми, на никой от вас н€ма да му е при€тно да свърши в тази река. “ака че ако имате въпроси, задавайте ги сега.

— јз имам въпрос!  ой си ти?

— јз ли, а простичко е — аз съм –ешение!

¬сички въздъхнаха разочаровани. „ѕак ли ти?“...

— ћалко по-сложно е. — заговори –ешение. Ќие с вас б€хме много близки, истински близнаци, близки до такава степен, че можехме да обмен€ме мисли и когато не сме заедно.  аквото ставаше с мен, вие го чувствахте. «атова всички сте съкрушени, когато ме н€ма, особено поради факта, че јз съм виновен за това, но аз не съм сигурен дали съм истински, или просто вие ме измисл€те.

— ј истински ли беше? — попита Ѕели€.

— ќткъде да знам? — отговори –ешение. - Ќе съм сигурен какво означава истински, или измислен. »скам да кажа, че когато всички сме живи, обикновено се виждаме и обмен€ме мнени€, така можете да се уверим, че сме истински, нали? Ќо тъй като аз съм тук долу, както и вие, никой от нас не може да каже. ќсвен, разбира се, ако не получим знак.

— «нак? Ѕоже, опази от знаци! — изломотиха ћъдрост и ‘антази€.

— јха, едно нещо съм научил от политиката и то е, че тръгне ли н€кой да търси знаци, сигурно е, че ще ги намери, ама оттам нататък му н€май никакво доверие — добави –азум.

— ѕрави сте! — продължи –ешение. ќще щом започнахме да ги търсим, те се изгубиха. Ќо в интерес на »стината, тр€бва да разберем истинското състо€ние на нещата. »зкрив€ването на мисленето ни не се дължи само на чувството за вина, а и на начина, по който се преобърна цели€т живот. ќнова, което сме казали на хората,­ всъщност, то е и това, което сме казали сами на себе си, а именно че изпитваме вече отвращение към преструването и изкуствеността на сцената. ¬същност, причината е съвсем друга. Ќие вече не можем да помним думите!

— Ќо всички имаме превъзходна памет за цитати!

— »звън сцената всичко е наред, съвършена памет, — продължи –ешение — но стъпим ли веднъж на не€, всичко изчезва.

—  олко ужасно! — направи изплашен поглед ‘антази€. —помн€м си веднъж как играх ћакбет...

— ќ, € млъквай, ‘анти, и остави човека да довърши — скастри € ћъдрост. —  олкото по-скоро минем през тази река, толкова по-скоро ще бъдем освободени от тази ужасна поза.

— Ѕлагодар€ ти, ћъдрост, — усмихна се –ешение, — тр€бва всички да разберете, че излезем ли на сцената, ще забравим всичко. “ук сме в св€т без думи. Ќо от другата страна н€ма да можете да си представите какво е да се намираш в един св€т без думи? —в€т, в който нито едно нещо н€ма етикет? ¬сичко онова, което чувствате, може да бъде изразено. ¬сичко от онова, което мислите... всъщност вие не можете да мислите! ≈то какво тр€бва да означава да се качим на сцената. “ам ще тр€бва да прекараме остатъка от живота си на м€сто, където думите са на почит и където се съхран€ват за употреба на идните поколени€. » през ц€лото време ще тр€бва да се молим за прошка! “ака ще можем да запазим спомена.

— “ова ми напомн€ нещо...

— “ова е съвършен пример за това как можеш да върнеш н€кого към живота със силата на думите!

— Ќо при нас не е така... това е само игра... беше.

— –азбира се, че беше — продължи –ешение. — «а нас беше игра, когато започна. Ќо преди да оставим нашата игра, тр€бва да разберем, че онова, което предизвиква всичките наши действи€, бе именно името на играта. ¬ началото бе словото, спомн€те ли си?

— Ќе разбирам.  ак може едно име... ќо, да...

— ћай се сетихте — усмихна се –ешение. - ¬ кра€ на краищата вие също сте тук. “очно така. ¬ие черпите сила от думите и т€хната конструкци€, деструкци€ и реконструкци€ ц€л живот. „овекът, който разбива атома, също тр€бва да носи известна вина за всички последици от това, нали? ћилите ми, вид€хте в тези и още много други дребни знаци доказателство, че аз се опитвам да ви посоча път, който ще ви доведе до пр€ка връзка с мен. √решите!

— Ќещо не ми е €сно! — изсумт€ Ѕели€.

— “ова идва после — продължи –ешение. Ќай-€сни€т и недвусмислен знак е моментът. ѕовечето от вас са били там, което, разбира се, по-късно се оказало, че това е имало значение. ѕомните ли?

— “ова едва ли може да се нарече живот, нали? — каза ћъдрост. —  арай нататък.

— ¬ началото бе —ловото и —ловото бе у Ѕог, и —ловото бе Ѕог. ѕът€т към връзка тр€бва да води през всички тези думи, но как? “олкова много са, безброй... как да прекосите такава огромна река... но за такова нещо на ¬и тр€бва карта, ко€то да ¬и посочи път€...

— Ќищо не мога да разбера.

— –азбира се. јко б€хте разбрали н€маше да има нужда от всичко това! ¬сичко, което ви тр€бва, е там. “ова е път€т.  огато вие, уважаеми госпожици и господа, дойдохте тук, всичко стана съвсем €сно.

—  акъв материал само! — извика јлтернатива. —  азахте, че всичко, което ни тр€бва, го има от другата страна.  омпютри! ‘аксове? ћобилни телефони? —упер! ’айде стига вече сме си губили времето. ƒа вървим!

— —тойте! — извика –азум. — јз искам да знам какво има предвид –ешение. Ќе е ли достатъчно, че сме мъртви, ами ще иска и да ни се подиграва?

— ќ, да. “ова наистина е доста забавно. “р€бваше да ви маркирам, за да постигнем усещането за гравюра върху стомана. ћалко черен хумор, това е част от желанието ми за препотвърждаване на защитата от мо€ страна, да получите уверение за сво€та неу€звимост. ƒа кажем на света, че това сме ние, нали знаем, че света не съществува... затова си го създаваме, за да има с кого да играем сво€та игра...

— » това оправдава ли ни?

— ¬ижте при€тели, оставете книгата отворена, нека се включат и други изгубени момичета и момчета...

—  акви изгубени момичета и момчета, за бога?

— јко н€кой следи мисълта ми, щеше да разбере...

— ƒа разбере?  акво да разбере? Ќ€какъв далечен намек? —трашно умно!

— ќ, не! ћного по-€сно — продължи –ешение. — Ќие сами допринесохме за падението си. “ой н€маше да дойде, ако не б€хме го помолили. ≈, това се нарича съдба... ј сега, освен ако н€ма още въпроси, да пристъпим към качването... ¬ие сте първи, господа, тъй като сте в доста неловко положение...

— ќт другата страна ще ни раздел€т, нали? — попита ћъдрост.

— ƒа — кратко отговори –ешение. — “ам, където отиваме, н€ма нищо ƒантевско. ј сега вие, госпожици... чудесно... може би, ще помогнете на господин —лучай... ще ви хареса там... ѕросто мислете за него като за полет, в който ще бъдем понесени от древни€ потоп. ќсвен това там има един ваш при€тел, който ви чака. ƒа. » веро€тно има да ви казва н€кои неща, които може да ви изненадат...

— ƒа разбирам ли, че оттатък ще имаме възможността да се видим с хора, които едно време сме познавали?..

— Ќе се безпокойте. “ой знае, че идвате. » е много развълнуван.

— ’айде стига! — махна с ръка Ѕели€. — јз оставам тук! ƒоколкото разбирам, тук не му е м€стото да се правим на велики. ј ще идват и още.  ой ще ги посреща тогава?!

— –азбира се, — усмихна се –ешение, — вие имате добри връзки... за вас винаги ще има втори шанс... за нас път€т е един.

— Ќавс€къде бих могъл да отида, ако има къде. — отвърна Ѕели€. — ƒа отблъсквам ли? ƒовиждане. —амо още едно нещо ме притесн€ва. ¬сичко това свърши ли ви работа? »скам да кажа, през ц€лото това време вие ли сте го водили? » ако мотивът му е бил да се свърже с вас, защо не го чуваме? » в такъв случай не му ли предстои дълъг път? јми ако накой заподозре нещо? ƒръж малко по-вл€во. Ќе искам да се блъснете в они€ скали или каквото и да е там... в тази мъгла нищо не се вижда...

»зминаха н€колко мига.

— Ќе го чуваме вече. «ащо Ѕели€т остана на този самотен бр€г? Ќали той искаше времето да дойде, когато ще мине от тази страна? “ой изпусна мига... ќтговорете, мол€ ви, защо мълчите... защо, за бога, всички се умълчахте?! » какво сте се заз€пали напред... ехо! Ќали щ€хме да разговар€ме за ѕът€, за Ќачалото!? Ќищо не се вижда... затова и нищо н€ма да помним... като новородени... ще помн€т други вместо нас... ще помн€т първи€ ни плач, първата усмивка, първото напикаване... ћъглата с€каш се вдига... ƒа, вдига се... това е... √осподи...

 

 

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

©  алин √арабед€н ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-12-09

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: –азкази без име (проза)
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
“еоремата на Ќьотер (за крайната подреденост)
 
  ѕосещени€: 3930  ќтзиви: 1
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
27-06 –ибен буквар /1824 г/.
27-06 –ибен буквар /1824 г/.
26-06 »грата
26-06 ”гаси светлините
26-06 ”гаси светлините
ѕълен списък