Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  —южет и структура
  —ветовната литература е изработила всеобщи типове сюжети, които се повтар€т от произведение в произведение през вековете. ƒа се измисли нещо ново е сложно, но - възможно. ќбаче ако писател€т пише в
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от римски
 
ќ—“–ќ¬Џ“ ≤≤
ќ—“–ќ¬Џ“
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



Ќиколай ћихайлов ѕенчев(римски)>>ќ—“–ќ¬Џ“  
ќ—“–ќ¬Џ“
  Ќиколай ћихайлов ѕенчев (римски)
  –аздел: ѕиеси, сценарии  

 

 

ƒействащи лица:

 

—мит Ѕраун Ц Ѕоси€т

—мит Ѕраун Ц ќбути€т

ƒжени Ц ¬идение

“ърговец на обувки ( после също —мит Ѕраун )

≈лиът Ц президент на фирма: У ≈лиът и коФ

 

     

        —÷≈Ќј ≤

¬ наше време. ќстров, н€къде  в океана. Ѕезлюден,  с екзотична растителност.  Ѕоси€т ( защото е бос ) и ќбути€т ( защото е обут с маратонки ) игра€т на зарчета. ќблечени са в оскъдни, изпокъсани дрехи. “ук Ц там с листа и други подръчни материали.

 

Ѕоси€т: ’айде, ќбути€, какво чакаш? ’върл€й!

ќбути€т: ѕетдесет.

Ѕоси€т: ¬ърви ти днес.

ќбути€т: —то и петдесет.

Ѕоси€т: ¬ърви ти като на поп.

ќбути€т: ƒвеста. — другите двеста стават четиристотин.

Ѕоси€т: ƒвеста и сто са триста. Ќе можеш да броиш.

ќбути€т: — кои сто, Ѕоси€т? ѕърво петдесет. ѕосле още сто и петдесет, стават двеста. » сега двеста. ѕетстотин.

Ѕоси€:  ак петстотин. ѕреди малко каза четиристотин. ѕърво петдесет. ѕосле сто и петдесет. ƒвеста. » двеста - четиристотин, а не петстотин.

ќбути€т: ѕроверка, Ѕоси€т. ѕроверка. “и защо каза: “риста. Ћъжеш ли?

Ѕоси€т: «ащото не б€ха петдесет плюс сто и петдесет, а б€ха петдесет плюс петдесет. ѕосле двеста.

ќбути€т: Ќе б€ха петдесет плюс петдесет. ј б€ха петдесет плюс сто и петдесет. ѕомн€ много добре, какво хвърлих.

Ѕоси€т: “ака е като н€ма на какво да записваме. Ќ€ма един лист  за писане наоколо. ѕустош.

ќбути€т: “ака е. ¬ тази пустош не можеш да намериш нито лист, нито вестник. » все пак б€ха четиристотин. Ќали се разбрахме, че всеки ще помни и ще съобщава сбора на глас. » да не се лъжем.

Ѕоси€т: –азбрахме се. » да не се лъжем се разбрахме, но сега как ще проверим, ако н€кой излъже.

ќбути€т: Ѕез лъжене.  ойто лъже Ц губи.

Ѕоси€т: ƒруго си е да се записва. —игурна работа. ќбичам всичко да е записано черно на б€ло. ¬инаги си вод€  записки -  с предсто€щи срещи и събити€. “ака нищо не забрав€м и знам, какво ми предстои седмици напред.

ќбути€т: » какво ти предстои, ако не е тайна.

Ѕоси€т: Ќ€ма ми записките. „акай да си припомн€. ћисл€, че за днес б€х планувал среща с €понски бизнесмени.

ќбути€т: ѕредстав€м си. японски бизнесмени тук Ц по бански. ’айде хвърл€й! “и си,  Ѕоси€т.

Ѕоси€т: Ќищо. ѕак си ти, ќбути€т.

ќбути€т: ѕетдесет.

Ѕоси€т: —трашно ти върви. ƒобре, че не залагаме.

ќбути€т: Ќикога не съм играл хазарт. Ќе знам. ћисл€, че това е късмет.

Ѕоси€т: Ќа късмета не може да се разчита. “р€бва да е сигурно. ћислиш ли, че ще дойдат?

ќбути€т: ўе дойдат.

Ѕоси€т: «нам, че ще дойдат, но дали ще дойдат скоро?

ќбути€т: ўе дойдат. —коро.

Ѕоси€т: ќткъде си така убеден.

ќбути€т: „овек тр€бва да е убеден. ¬инаги.

Ѕоси€т: Ќе може винаги да си оптимист.

ќбути€т: ћоже.

Ѕоси€т: ƒори, когато си в тунел, а отсреща идва  влак.

ќбути€т: ƒори тогава.

Ѕоси€т:  акво ще правиш?

ќбути€т:  ога?

Ѕоси€т:  огато си в тунел, а отсреща идва влак?

ќбути€т: ўе чакам.

Ѕоси€т:  акво ще чакаш, ќбути€?

ќбути€т:  аквото и тук. ўе чакам да се случи нещо.

Ѕоси€т:  акво може да се случи?

ќбути€т:  аквото и да е. Ќещо оптимистично.

Ѕоси€т:  акво оптимистично може да се случи в един тунел? ƒа спре влака ли? ƒа му изгасне тока? »ли какво?  ажи ми, какво може да се случи в един тунел, когато отсреща идва влак, а ти си вътре и н€ма къде да изб€гаш?

ќбути€т: Ќ€ма ли да престанеш? «авчера пита, какво ще направиш, ако стане земетресение. ¬чера беше, какво ще правиш, ако избухне пожар. ƒнес - тунел с влак. ”тре какво още ще измислиш?

Ѕоси€т: Ќека дойде, ще ти кажа.

ќбути€т: “и да не слънчаса? ’айде хвърл€й, ако ще играеш.

Ѕоси€т: Ќе знам. ƒали ще дойдат все пак?

ќбути€т: ћисл€, че го обсъдихме вече. »ли питаш за €понците?

Ѕоси€т: ƒобре. ’върл€м. » без това н€ма какво друго да правим.

ќбути€т: Ќищо.

Ѕоси€т: Ќищо не можем да правим.

ќбути€т:  азвам, че не печелиш нищо. —ега съм аз.

Ѕоси€т: «наеш ли, защо да не го обиколимЕострова? ќтново. ’айде, какво ще кажеш? ќмръзна ми да хвърл€ме заровете.

ќбути€т: «ащо да го обикал€ме? Ќищо и никакъв остров.  олко пъти го обиколихме вече?

Ѕоси€т: ƒеветнадесет. — тази обиколка ще станат двадесет.

ќбути€т: » за какво да го обикал€ме още веднъж? «а да станат двадесет пъти ли?

Ѕоси€т: Ќе знам. ћоже да намерим нещо. Ќещо, което сме пропуснали.

ќбути€т: Ќ€ма смисъл. ѕо Ц добре да стоим тук и да чакаме.

Ѕоси€т: » колко време още ще чакаме? ¬ече минаха три дни. ќт никъде никой.

ќбути€т: ѕредполагам, че вече ни търс€т и са наблизо.  атастрофата не може да остане незабел€зана. —игурно са вдигнали спасителните екипи и вече обикал€т.

 

 

 

—÷≈Ќј ≤≤

ќбстановката на самотни€ остров. ѕразно е на сцената.

—цената притихва и светлината намал€ва. ƒочува се бръмченето на самолет, усилва се, после двигателите прекъсват и самолетът пада. √рохот, после тишина. ƒочува се гласът на Ѕоси€, извън сцената.

 

Ѕоси€т:-хо, е-хо. »ма ли н€кой тук? ( по€в€ва се, пристъп€ бос, като внимава да не се убоде )

 

Ѕоси€т: ќх! ћного боде.  ъде ли съм попаднал? ƒано да има хора на близко, защото измръзнах. ”ж е л€то, но водата е студена. Ќе мога да пов€рвам,  че самолета падна и се разби. ≈- хей, има ли н€кой. “ук съм. ≈- хо! ≈хооо! Ќе се чува нищо. ( разгр€ва се )  ƒа взема да потичам.ƒа се стопл€. ќх! јма много боде тука. “ова са само скали. Ќищо чудно, че боде. »нтересно, къде ли съм си загубил обувките.  ак може да ми паднат от краката? Ѕ€х ги завързал добре. —помн€м си. ћоже би накра€, когато се разбиваха вълните са се измъкнали н€как си.  ( оглежда се наоколо )  ƒали н€ма да се покажат отн€къде? Ќе съм свикнал да ход€ бос.  ато първобитните хора. Ќе е много удобно.  ак ли са ходили така едно време? » сакото Ц хубавото ми сако Ц за петстотин долара. “р€бваше да го захвърл€. ќстави, ами ми отидоха и документите. —ега н€ма как да докажа, ако н€кой се съмн€ва, че това съм аз. я, там нещо се чернее.  акво ли е?..... Ќищо..... ѕън, н€какъв. ѕомислих, че са ми обувките. ∆алко. „акай да потърс€ помощ. Ќе може да н€ма хора наблизко. ≈хо. ( тръгва  в едната посока и след малко се по€в€ва отново от  другата страна на  сцената ) ≈хо. ќ-о! я, защо ми се вижда това м€сто познато. —игурно съм сбъркал посоката. ( тръгва отново и след малко се по€в€ва от същото м€сто ) Ќе! Ќе може, да бъде! ѕак на това м€сто съм.  ( тръгва в обратната посока  и след малко отново се по€в€ва ) ≈хо, има ли н€кой? Ќе може да бъде.  акво става тук? Ќе мога да разбера. —игурно не се вижда път€ много добре. ўе изчакам да стане по Ц светло и ще тръгна тогава. ј, сега, какво да прав€?   ъде ли съм? „акай сега да пресметна. »злет€хме в седемнадесет часа.  атастрофата стана около осемнадесет и двадесет. “ова прави час и двадесет минути. ј тр€бваше да кацнем след три часа. «начи сме н€къде на половината път. ƒа, де, ама къде точно. Ќищо не си спомн€м от географи€та в училище. Ќищичко.  ак може да съм такъв загубен. “р€бва да има н€какъв град наблизо. ѕариж. “ой беше край брега. »ли ¬енеци€. ƒали сме близо, въобще до ≈вропа. јко си спомн€ накъде лет€хме и през кои държави щ€хме да минем, сега щ€х да се сет€. Ќо въобще не обърнах внимание. “ака, сега малко гимнастика за разгр€вка, почивам си  и тръгвам после  към спасението. Ќали се отървах жив, това е най Ц важното засега. ( разгр€ва известно време и си л€га )

 

 

 

 

 

—÷≈Ќј ≤≤≤

Ќа същи€ остров, където е сп€щи€, се по€в€ва и ќбути€т.

 

ќбути€т: ќх! ƒъх не ми остана.  акви б€ха тези вълни? “ака силно се разбиваха, че не ми остана дъх да си поема.( плюва ) „акай да поседна и да си почина малко. ќх! »зморих се. ѕоне п€сък да имаше наоколо, а то само скали. ƒобре, че не си загубих маратонките. »наче щ€х да си разран€ краката в тези скали.  ъде ли съм попаднал? Ќ€мам никаква представа, а вече се и стъмва.  ак само шум€т вълните. —трашна работа. “р€бва да има магистрала наблизо. Ќе чувам да преминават автомобили. ћоже да не е толкова близко. Ќищо най Ц важното е, че съм отново на твърда зем€.  ато падаше самолета си помислих:  рай. —върши се.... ÷ели€т ми живот премина пред очите. ƒжени... чичо ƒжак... Ќе мога да пов€рвам, че се случи. Ќе си изпих и бирата. ∆алко. —ега щеше да ми дойде добре. ўе тр€бва да поискам и компенсаци€ от самолетната компани€. Ќе ни предупредиха, че ще има катострафа.  акто си лет€хме и ... фрас Ц самолета се разби. ƒа си почина малко и тръгвам. —лава богу, че оцел€х. ћоже да има и други, като мен. —игурно има, не може да съм само аз оцел€л. —амолетът ми се струва, че беше почти пълен. ( разгр€ва )  —тудено е. ”ж е л€то, а нощно време е студено. “ръгвам. Ќ€ма време, защо да чакам. ( излиза вд€сно ) ≈- хо! »ма ли н€кой? ( изчезва и след малко се по€в€ва от другата страна )  ≈- хо! ’ора! Ќе се чуват никакви автомобили. ћоже да се наложи да повърв€ повечко. Ќищо.....я, това м€сто ми се вижда познато. Ќе б€х ли тук преди малко? „удна работа. ( прави втора обиколка на острова ) я, пак съм тук. »зглежда при катастрофата съм загубил чувството си на ориентаци€. ƒали не съм си фраснал главата н€къде.  ато че ли всичко си спомн€м. ( отново обикал€ и отново се по€в€ва на същото м€сто ) ≈, това вече е прекалено, същи€ пън, същите скали. »зглежда обикал€м в кръг. ¬ече се и постъмни и чувствам н€каква умора. ўе взема да си почина. » утре е ден. ≈дин ден повече или по Ц малко, каква е разликата? ¬ажното е, че съм жив.

ўе си полегна малко, а утре...”тре....(  ќбути€т заспива близо до Ѕоси€ )

 

 

—÷≈Ќј ≤V 

 

Ќа острова. Ѕоси€т и ќбути€т сп€т. Ѕоси€т се събужда.

 

Ѕоси€т: ќоох! —ънувах страшен сън. Ћет€х със самолет и паднах в океана. Ѕррр! ”жасен сън........... ј, къде ли съм?..... Ќе съм се събудил, изглежда...          ( пощипва се )  Ќо всичко усещам. »зглежда не сънувам и всичко е истина.          ( скача и тича към океана )  “ова е вода. » си е съвсем истинска. ¬ъобще не сънувам...... „акай да си спомн€. “ака, излет€хме в пет, тр€бваше да кацнем след три часа, а часовникът ми показва шест и двадесет и пет....... —пр€л е. Ќе работи. “очно по време на катастрофата. »зглежда се е повредил. ј го купих за противоударен. ўе им направ€ рекламаци€ в магазина. —амо да се върна. “риста долара съм дал, а от нищо и никаква катастрофа е спр€л. ƒобре, че още е в гаранци€. ¬се пак, къде ли съм? ( оглежда се ) Ќо там лежи н€кой. ƒа не е н€кой труп....  акво ли стана снощи? Ќе си спомн€м. ≈й, ти!....—ъбуди се!....ћърда, изглежда не е умр€л.... ’ей, човече, събуди се!....—тавай!

ќбути€т:   акво става тук? «ащо ме тръскате така? “ова е нахалство от ваша страна. √осподине, но  кой сте виe?

Ѕоси€т: ј, вие кой сте?

ќбути€т:  ъде съм? »зглежда сънувам. ¬иждате ми се познат.

Ѕоси€т: Ќе сънувате.

ќбути€т: ћалко подремнах и сънувах ужасен сън.

Ѕоси€т:  атастрофа със самолет?

ќбути€т: ƒа. ¬ие откъде знаете?

Ѕоси€т: «ащото същи€ сън сънувах и аз.

ќбути€т: Ќе може да бъде.

Ѕоси€т: ћоже, огледайте се наоколо. “ова не е сън и всичко е действителност:  водата пред нас, вълните, скалите, дърветата, аз и вие.

ќбути€т ( оглежда се ) ¬€рно, не прилича на сън. «начи  и катастрофата е истинска.

Ѕоси€т: ¬€рно е. » всичко е истинско.

ќбути€т: —помн€м си. ƒа. ¬ълните.....≈два си поемах въздух. «а малко да се удав€. ƒобър плувец съм, но такива вълни и скали... олко ли време съм спал? „асовникът ми показва шест и двадесет и пет. ...»зглежда е спр€л. ј вие как попаднахте тук? “ук ли живеете? “уземец ли сте?

Ѕоси€т: »мам ли вид на такъв?  акто вие, така и аз лет€х на същи€ самолет. ƒо катастрофата.

ќбути€т: »нтересно, не си ви спомн€м.

Ѕоси€т: »ма ли значение. Ќе е ли по Ц добре да тръгваме?

ќбути€т: ћисл€, че сте прав. ƒа тръгваме. —игурно се безпоко€т за нас. ÷€ла нощ е това.

Ѕоси€т: ’айде. —амо не бързайте, защото съм бос. ¬ие, гледам сте с маратонки. ¬ по Ц изгодно положение сте от мен. ћ€стото е много каменисто и боде по ходилата. “ака че по Ц бавно.

 

ƒвамата тръгват бавно. ќбути€т води. »злизат и след малко се по€в€ват от другата страна.

 

Ѕоси€т:    Ќали се разбрахме да не бързате така. Ќе мога да ви настигна.  ато сте с маратонки това не ви дава правото да бързате така.

ќбути€т: ј вие се влачите едва Ц едва. “ака скоро н€ма да стигнем до никъде. я каква хубава местност! ќттук има страхотен изглед. ѕогледнете какъв прекрасен изглед.

Ѕоси€т:    »зглед като изглед.  акво толкова му харесвате на изгледа?

ќбути€т: Ќе ви ли радва. Ѕурните вълни, които се разбиват в скалите. —иньото небе. ѕрекрасните слънчеви лъчи. ¬сичко е като на снимка. «ащо не си взех апарата? ѕри€телите н€ма да ми пов€рват, когато им разказвам. ≈х, човек само може да си мечтае за такова прекрасно м€сто.

Ѕоси€т:   Ќе бих го определил така.

ќбути€т: »зглежда сте в мрачно настроение. ”смихнете се. ”смихнете се на природата и т€ ще се усмихне на вас. Ќе е ли прекрасно това чувство на свобода.

Ѕоси€т: ≈га ти свободата ( спира и си търка ходилата. ќбути€т продължава обиколката си )

ќбути€т: —помн€м си думите на —ервантес: У —вободата ѕанчо..Ф ¬същност са думи на  ƒон  ихот. ƒон  ихот и —анчо ѕанса Ц от любими€ ми роман на —ервантес. “и харесваш ли ги? ( гласът му заглъхва, ќбути€т е изчезнал и след малко се по€в€ва от другата страна на сцената )

ќбути€т:....¬инаги съм мечтал за  това нещо. —вободата! ƒа се разхождаш на свобода, без н€кой да ти досажда, без ежедневната блъсканица и напрежение, без стреса в работата, без да бързаш за никъде. ’ей, така да се разхождаш, да дишаш на вол€ и морски€ бриз да гали лицето ти. “р€бва да го запомн€  това м€сто и да дойда тук по време на отпуската си. ўе си взема н€ко€ книжка Ц непременно и У ƒон  ихот Ф, ще си чета, да не забрав€ и риболовните принадлежности, защото тук не може да н€ма и риба....’ей Ѕоси€, къде си?            ( обръща се)  ъде се изгуби? ( учудено гледа към Ѕоси€ ) я, изпреварил си ме.  ак се по€ви тук, нали беше след мен.

Ѕоси€т:   Ќе съм мърдал оттук.

ќбути€т: “огава, как така? Ќе разбирам.

Ѕоси€т:    ћисл€, че се въртиш в кръг.

ќбути€т: Ўегуваш се.

Ѕоси€т:    ўом се шегувам Ц продължавай!

ќбути€т: Ќе съм обърнал сигурно внимание и съм свил по грешната пътека. ’айде, ставай да вървим!

Ѕоси€т:   ѕредпочитам да изчакам тук.

ќбути€т:  акво искаш да кажеш с това: Уѕредпочитам да изчакам тукФ?

Ѕоси€т:   јми същото, което чу.

ќбути€т: Ќе те разбирам. »скаш да останеш тук ли?

Ѕоси€т:   ƒа.

ќбути€т: Ќ€маме време. —коро ще стане обед. «агубихме ц€ла сутрин с твоето мрънкане и посто€нното оплакване, че ти боде. ¬същност не мога да разбера, защо не си обуеш едни обувки, ами ходиш бос.

Ѕоси€т: “и да не си луд. Ќ€къде да виждаш обувки наоколо?

ќбути€т: Ќе виждам. “ова да не е магазин за обувки. Ќе виждам  и продавачи. ѕитам те, защо не си обуеш твоите обувки. ѕредполагам, че не си тръгнал от къщи бос.

Ѕоси€т: ў€х да ги обу€, ако не б€х ги загубил.

ќбути€т:  ак ще си загубиш обувките? Ќе мога да пов€рвам. ƒа си загуби обувките! ’айде да вървим. Ќе ми се спи и тази вечер тук.  »скам да си взема един душ вкъщи и да си полегна като хората. —нощи се изгърбих на тази скала.

Ѕоси€т: “и върви. јз ще изчакам.

ќбути€т:  акто искаш. Ќ€ма да те мол€. ( излиза и след малко се по€в€ва отново от другата страна )

ќбути€т: я, какво правиш тук.

Ѕоси€т: Ќе се ли сещаш?

ќбути€т: »зглежда се върт€ в кръг. —игурно съм загубил ориентаци€, след катастрофата.

Ѕоси€т: Ќе си.

ќбути€т: Ќе съм ли?

Ѕоси€т: Ќе си.

ќбути€т: “огава какво? ƒа не би да имаш отговор?

Ѕоси€т: ≈стествено.

ќбути€т: » какъв е той, ако сме€ да попитам? » престани да се почесваш, защото почваш да ме дразниш. ƒа н€маш бълхи?

Ѕоси€т: »мам...

ќбути€т: Ѕълхи! ”жас!

Ѕоси€т: »мам отговор, но той н€ма никак да ти хареса.

ќбути€т: Ќ€ма ли все пак да кажеш или ще си играем на загадки?

Ѕоси€т: ќтговорът е, че се намираме на остров.

ќбути€т: ќстров ли? Ќе може да бъде!

Ѕоси€т: Ќе в€рваш  или не си чувал, че на този св€т има и острови? “е са заобиколени от вс€къде с вода и когато човек върви покрай брега обикновенно стига пак там, от където е тръгнал. «агр€ваш ли?

ќбути€т: Ќе може да бъде! ( бързо тръгва обратно и се по€в€ва от противоположната страна ) 

ќбути€т: Ќе може да бъде. Ќе може да бъде.

Ѕоси€т: Ѕи ли спр€л,  мол€ те? „е ми се зави св€т и стига си повтар€л: УЌе може да бъде. Ќе може да бъдеФ Ќе забел€зваш ли, че е остров  и друг път н€ма. ѕри това е мноооого малък остров, защото обиколките ги правиш за пет минути.

ќбути€т: —ега ли го забел€за? «ащо не ми каза по Ц рано?

Ѕоси€т: Ќе ми остав€ш време за това. “ака си се разбързал.

ќбути€т: ѕо д€волите!

Ѕоси€т: —ега какво ще кажеш за природата, картините и свободата.

ќбути€т: ћисл€, че искаш да ме €досаш, но аз не се €досвам лесно. ѕо Ц добре да измислим, какво ще правим. “р€бва да има н€какъв изход.

Ѕоси€т: ƒобре. ƒа помислим.

ќбути€т: ƒа се успокоим и да помислим. “ака, първо да поседнем. 

 

ƒвамата сед€т и мълчат.

ќбути€т: Џъъъ...

Ѕоси€т: Џъъ...

ќбути€т: ј...

Ѕоси€т: »змисли ли нещо?

ќбути€т: Ќе. ј ти?

Ѕоси€т: Ќе. Ќали беше твое предложението да седим и мислим.

ќбути€т: ƒа, мое е, но това означава, да мислиш и ти.

Ѕоси€т: »змислих.

ќбути€т:  акво?

Ѕоси€т: ƒа дадем сигнал за помощ.

ќбути€т:  акъв сигнал?

Ѕоси€т: Ќе знам.

ќбути€т: “огава да се обадим по телефона на водно Ц спасителната служба. ( имитира ) јло, ало! „увате ли ме..... ƒа...... „удесно. ќбаждаме се от острова........ ќт кой остров ли?

Ѕоси€т: ќт острова на свободата.

ќбути€т: ќт острова на свободата.

Ѕоси€т: — прекрасната природа.

ќбути€т: — прекрасната........Ќе, не е от  уба...... » не съм ‘идел  астро......... Ќе затвар€йте! ѕо д€волите...... ѕрекъснаха.

Ѕоси€т: ўе прекъснат, €! «наеш ли въобще, къде се намираме?

ќбути€т: Ќа остров.

Ѕоси€т: Ќа остров, но къде?

ќбути€т: ¬ океана. —лаб съм по географи€. ¬секи случай не е  уба. ƒано да н€ма змии и крокодили. —ега какво?

Ѕоси€т: ћисл€, че н€ма много възможности.

ќбути€т: ƒа не се отчайваме все пак.

Ѕоси€т: ƒа опитаме да дадем н€какъв сигнал.

ќбути€:  акъв, да запалим огън или да изстрел€ме сигнална ракета?

Ѕоси€т: “ова с огън€ е добра иде€.

ќбути€т: ј имаш ли кибрит?

Ѕоси€т: Ќе пуша. Ќе е здравословно.

ќбути€т:  ак тогава ще запалим огън? ўе търкаме клечки?

Ѕоси€т: Ќе знам. Ќе помислих за това....... ћожем да викаме. “оку виж ни чули. Ќе може никой да не минава покрай този остров.( вика ) ѕомооощ! ≈й, хора помогнете!

ќбути€т: Ќ€ма кой да те чуе. ¬ълните заглушават всичко. ƒори аз не те чувам. ќсвен това грачиш, като гарга.

Ѕоси€т: “огава.  акво да правим? “и защо не викаш с мен?

ќбути€т: Ќ€ма смисъл да викаме.  ой ще ни чуе? ƒелфините? ўе чакаме. “р€бва вече да са започнали да ни търс€т.

Ѕоси€т: ј ако са открили самолета и са решили, че всички са загинали?

ќбути€т:  ак ще решат такова нещо. ўе ни търс€т до последно.

Ѕоси€т: јми, ако все пак....?

ќбути€т: “р€бва да се над€ваме. Ќ€ма да ни изостав€т.

Ѕоси€т: ј ако сме н€къде в средата на океана и не намер€т къде е паднал самолета?

ќбути€т: ўе ни намер€т. ƒай да огледаме и от другата страна. ќттам може да забележим нещо.

 

 

 

—÷≈Ќј V

Ќа острова н€ма пром€на. ƒвамата се по€в€ват.

 

Ѕоси€т: ’ил€да и петдесет крачки. “очно ги преброх.

ќбути€т:  акво каза?

Ѕоси€т: ќбиколката на острова е точно хил€да и петдесет крачки.

ќбути€т: Ќ€маш ли си друга работа?

Ѕоси€т:  аква друга работа?  аква друга работа може да има човек на един пуст остров? ...ћоже пак да прочетем пресата. ...( чете ). ¬ карибски€ басеин е станала самолетна катастрофа. ¬сички пасажери са спасени. “ърс€т се само двама изчезнали, заедно с.......... едната стюардеса.

ќбути€т: –уса, двадесет и пет годишна..

Ѕоси€т: ƒвадесет и пет годишна, чернокоса..

ќбути€т: –уса!

Ѕоси€т: „ернокосата ми харесваше повече.

ќбути€т: Ќе ми се спори....¬сички пътници са спасени с изключение на двама и двете стюардеси Ц двадесет и пет годишни, красиви.... –уса и чернокоса. »здирвателните работи продължават..

Ѕоси€т: ѕо Ц добре отвори на спортната страница. “ова го пишеше и вчера.

ќбути€т: —ините пак са били червените.

Ѕоси€т: √лупости. “ази година сме по Ц добри.

ќбути€т: —ините пак са били червените. » то два пъти за един и същи ден. ƒва пъти са играли и двата пъти са излезнали победители.

Ѕоси€т. Ќе е в€рно, къде го четеш това? ƒай да погледна!....≈то: червените са били сините за пореден път. ясно е написано. »зглежда ще тр€бва да си сложиш очила.

ќбути€т: ¬естникът е стар.

Ѕоси€т:  акво?

ќбути€т: »нформаци€та е от миналата година. „етеш стар вестник. ¬ самолета не останаха от новите...

Ѕоси€т: » аз поисках, но не ми дадоха.

ќбути€т:  акво поиска?

         Ѕоси€т: ¬естник..

ќбути€т: » не ти дадоха.

Ѕоси€т: Ќе.

ќбути€т:  » те оставиха без вестник, не се ли оплака?

Ѕоси€т:  азаха, че свършили и много се извин€ват.

ќбути€т: » ти заспа.

Ѕоси€т: Ќе заспах, защото..

ќбути€т: ѕадна самолета..

Ѕоси€т: ¬тори ден. Ќикой.

ќбути€т: ўе се по€в€т.

Ѕоси€т: «наеш ли, започвам да губ€ надежда.

ќбути€т: Ќе се безпокой! “и и за водата казваше, че н€ма какво да пием, а вид€ ли, че намерихме. Ќамерихме, нали?

Ѕоси€т: Ќамерихме.

ќбути€т: » храна намерихме. ≈то: банани и портокали, колкото искаш.

Ѕоси€т: Ќе спор€.

ќбути€т: “ака, че ще ни и намер€т. »май малко търпение.

Ѕоси€т: «наеш ли, гледах преди време един филм. «а –обинзон  рузо. » той така се над€вал, докато подив€л накра€. —ега, утре - та чак след не знам колко години се измъкна от острова.

ќбути€т: “ова е било по друго време. Ќе  е имало такава информаци€. —ега дори от космоса може да ни търс€т. «наеш ли какви технологии има?  опче може да се снима на зем€та. ј ние сме къде Ц къде по Ц големи от копчета.

Ѕоси€т: Ќаправо ме успокои. “ака да знаеш. Ќе съм и предполагал, че н€кой може да ме сравн€ва с копче. ¬нимание! јеронавтите са забел€зали на пустинен остров интересен обект за наблюдение. ќбектът се движи подскачайки и е с размерите и формата на копче... ћомент...Ќаблюдаваните обекти са два. ƒве страхотни кръгли копчета.... ¬същност, знаеш ли? Ќе се запознахме. ≈то вече втори ден сме заедно, а не знам нищо за теб, нито как се казваш, нито от къде си?

ќбути€т: —мит.  азвам се —мит.

Ѕоси€т: »нтересно. » аз се казвам —мит. —мит Ѕраун. ѕри€тно ми е да се запознаем.  ак ти е фамили€та?

ќбути€т: Ѕраун. —мит Ѕраун.

Ѕоси€т: ƒа. јз съм —мит Ѕраун. ј ти?  ак е тво€та фамили€? Ќе можем да се различаваме. ўом и двамата сме —мит. ўе се обръщаме на фамилни имена.

ќбути€т: Ѕраун.

Ѕоси€т: јз съм Ѕраун.

ќбути€т: » аз съм Ѕраун.

Ѕоси€т: —тига глупости. ƒай си личната карта.

ќбути€т: Ќ€мам. Ќ€мам лична карта. Ќ€мам документи Ц всичко изчезна. ј откъде да съм сигурен, че и ти сами€т си —мит Ѕраун? ѕредполагам, че и твоите документи ги н€ма.

Ѕоси€т: Ќ€ма ги.

ќбути€т: “огава!  акво ще кажеш?

Ѕоси€т: ўе кажа, че съм роден през хил€да деветстотин и шестдесета година.......

ќбути€т: януари.

Ѕоси€т: “ридесет и първи......

ќбути€т: ¬ два часа след полунощ.

Ѕоси€т: ќт къде знаеш?

ќбути€т: «ащото и аз съм роден през хил€да деветстотин и шестдесета година. Ќа тридесет и първи €нуари -  в два часа след полунощ.

Ѕоси€т: јз съм роден тогава. » се казвам —мит Ѕраун.

ќбути€т: » аз съм роден тогава и също се казвам —мит Ѕраун.

Ѕоси€т: Ќе е възможно такова съвпадение. ќт кой град си?

ќбути€т: „икаго.

Ѕоси€т: —лава богу. ѕомислих си, че халюцинирам.

ќбути€т: –оден съм в „икаго, но живе€ в Ќю …орк.

Ѕоси€т: » аз съм роден в „икаго и живе€  в Ќю …орк. Ќа 133 и пресечката с..

ќбути€т: “рето авеню.

Ѕоси€т: Ќе мога да пов€рвам. “ова не е възможно. „акай малко. Ќе те вид€х в самолета. Ќа кое м€сто седеше?

ќбути€т: ќсемнадесет.

Ѕоси€т: “ова беше моето м€сто. ƒа не искаш да кажеш.... Ќе може да бъде!

ќбути€т: Ќе може, но е.

Ѕоси€т: “и си..

ќбути€т: јз.

Ѕоси€т: “и си ..

ќбути€т: јз

Ѕоси€т: “и..

ќбути€т: —ъм аз.

Ѕоси€т: јз ...

ќбути€т: —ъм ти.

Ѕоси€т: јз съм..

ќбути€т: “и..

Ѕоси€т: јз

ќбути€т: јз

Ѕоси€т: Ќие сме..

ќбути€т: Ќие.

Ѕоси€т: Ќие сме..

ќбути€т: јз.

Ѕоси€т: јз.

 

 

 

 

—÷≈Ќј V≤

 акто първа сцена, двамата сед€т и хвърл€т зарчета.

 

Ѕоси€т: ¬ие сте, мистър —мит.

ќбути€т: ƒве на нула за мен, мистър —мит. Ќе може да отречете, че в тази игра съм по Ц добър от вас.

Ѕоси€т: ѕросто ви върви и това си е.  ъсмет. Ќо късмета,  рано или късно се обръща.

ќбути€т: Ќад€вам се докато се обърне и да сте загубили играта. —то и петдесет. “риста. “ова беше едно майсторско хвърл€не. ѕетдесет. ћисл€, че ще загубите и тази игра.

Ѕоси€т: «наеш ли, че не си те представ€х така?

ќбути€т:  ак?

Ѕоси€т: ƒа изглеждаш толокова...толкова възрастен...

ќбути€т: ¬ъзрастен си ти.

Ѕоси€т: »мам чувството, че съм още на петнадесет..

ќбути€т: ѕетнадесет уискита .

Ѕоси€т:... и всеки момент мама ще ни извика на об€д..

ќбути€т: ¬инаги си мразел семейни€ об€д.

Ѕоси€т: » какво е това коремче? «анемарил си се. “р€бва по Ц активно да спортуваш.

ќбути€т: ќпитах да тичам сутрин...

Ѕоси€т: —амо три дни!

ќбути€т: Ќе се получи. ћислех да опитам с тенис.

Ѕоси€т: –акета за двеста долара. “ака стои в гардероба.

ќбути€т: Ќе беше подход€що времето..

Ѕоси€т: ¬инаги се намират оправдани€.

ќбути€т: Ќо и вие не сте във форма, господин —мит!

Ѕоси€т: Ќе ви ли е горещо, мистър —мит? ўе взема да си сложа тези листа на главата, вместо шапка. Ќе съм предполагал, че през ден€ може да стане толкова горещото.

ќбути€т: —ложете си ги , мистър —мит. ƒа не получите н€кой удар. ќще повече, ако загубите и сега. ¬ече е четвърти ден, мисл€, че досега не  сте спечелили нито веднъж. ƒраснахте ли сутринта една черта на календара? ћисл€, че днес вие отговар€те за времето.

Ѕоси€т: ƒраснах. ј губ€, защото не залагаме нищо.

ќбути€т: јмбицирате ме.

Ѕоси€т: ’айде на вързано. —ъгласен ли сте?

ќбути€т: ƒобре. Ќо какво ще залагаме? —етих се Ц залагам часовника. Ќищо, че е спр€л. ¬се пак струва триста долара.

Ѕоси€т: Ќе става. »мам точно същи€т часовник, който струва точно триста долара и мога да ви кажа от къде сте го купили.

ќбути€т: Ќ€ма смисъл. —ещам се.... “огава?

Ѕоси€т: “огава може да заложите маратонките. “ова е една вещ за ко€то си заслужава да играе човек. Ќомер четиридесет и три, нали?

ќбути€т:  ак ли познахте? ќ кей. ћаратонките. ј вие какво ще заложите, мистър —мит. ћоже би босите си крака? Ќа боси€ цървулите! ’а Ц ха! –азвесел€вате ме.

Ѕоси€т: Ќе че имам кой знае какво. Ќо може би шапката.  акво ще кажете за тази шапка? ѕлюс осигур€ването на об€да от пресни плодове. —ъгласни ли сте, мистър —мит?

ќбути€т: —ъгласен, мистър —мит. Ќ€ма какво да изгуб€ толкова. ’върл€йте, мистър —мит.

Ѕоси€т ( хвърл€ ) ћисл€, че е време да ми потръгне. ≈то шестотин. «арът се обърна.   акво ще кажете, мистър —мит? ѕомните ли едно време, като дете мечтаех за такива маратонки.

ќбути€т: —ъс сини кантове. Ќайки.

Ѕоси€т: ќсемдесет долара.

ќбути€т: Ѕ€ха страшно скъпи.

Ѕоси€т: ¬секи ден след училище се отбивах до магазина.....

ќбути€т: Ќа чичо ƒжак.

Ѕоси€т: Ќе откъсвах очите си от т€х........

ќбути€т: ......Ѕ€ха най - хубавите.....

Ѕоси€т:.....които....

ќбути€т: ....б€х виждал....

Ѕоси€т: Ќашите все отлагаха..

ќбути€т:.....да ми ги куп€т.

Ѕоси€т: ¬се казваха....

ќбути€т:....че н€мат в момента пари...

Ѕоси€т:....за такива допълнителни разходи.

ќбути€т: ј, кейка?

Ѕоси€т:  акъв кейк?

ќбути€т:  акво ще кажеш за кейка на чичо ƒжак?

Ѕоси€т: —трахотен.

ќбути€т: — бадеми.

Ѕоси€т: » €годово сладко....

ќбути€т: ....и горещи€ шоколад....

Ѕоси€т: ѕотекоха ми лигите.

ќбути€т: ј първата целувка?

Ѕоси€т: — ƒжени..

ќбути€т: “ова беше по Ц късно. ѕърво беше с...

Ѕоси€т: ƒжоан!

ќбути€т:  акво ли прави ƒжени сега?

Ѕоси€т: —игурно е доста притеснена.

ќбути€т: ѕредстав€м си как върти телефоните, като обезум€ла.

Ѕоси€т: Ќе съм отсъствал толкова дълго от къщи.

ќбути€т: „етири дена.

Ѕоси€т: —игурно вече се е предала.

ќбути€т: ƒжени никога не се предава.

Ѕоси€т: «агубила е надежда, горката.

ќбути€т: ƒжени никога не губи надежда. ( рецитира ) Ујко н€кой срещне н€кой, в цъфналата ръж....Ф

Ѕоси€т: У... » целуне този н€кой, н€кога веднъж......Ф  ак ли го е понесла, когато са и съобщили?

ќбути€т: ( имитира) ”жасно съжал€ваме, мисис Ѕраун, но носим една непри€тна новина.

Ѕоси€т: ¬аши€т съпруг се е разбил със самолета в океана.

ќбути€т: —пасете го! «ащо не го намерите?

Ѕоси€т: “ърсим го, но засега неуспешно..—ъжал€ваме. “акава трагеди€.

ќбути€т: Ќе се отчайвайте, мисис Ѕраун..

Ѕоси€т: ѕравим всичко необходимо, но метеорологичните услови€ не са подход€щи за извършване на спасителни дейности. ѕредсто€т бури и проливни дъждове....

ќбути€т:  ак да не са подход€щи. Ќе виждаш ли, че времето е слънчево и не е падал капка дъжд. ќткъде измисли, че времето не е подход€що?

Ѕоси€т: Ќе знам. ћоже да търс€т в район, където не е спирало да вали.

ќбути€т:  ак ще търс€т там, когато самолета е паднал тук?

Ѕоси€т: «агуби!

ќбути€т:  акво?

Ѕоси€т: «агуби играта. —вал€й маратонките!

ќбути€т: “и лъжеш.

Ѕоси€т:  ой лъже?

ќбути€т: “и лъжеш.ѕощипваш заровете. «абел€зах те, докато ме забаламосваше с тези отвлечени разговори. » ще видиш маратонки на куково л€то.

Ѕоси€т: “и не си държиш на думата.

ќбути€т: ј ти си лъжец и мошенник.

Ѕоси€т:  ой е лъжец и мошенник?

ќбути€т: “и. Ќали ти открадна парите на чичо ƒжак. ќнази сутрин, когато те остави за малко в магазина сам.

Ѕоси€т: Ќе съм сигурен. ћоже и да си ти.

ќбути€т: ≈то, отново излъга. ћисл€, че тр€бва да се разделим.

Ѕоси€т: ўе ходиш ли н€къде? Ћюбопитен съм, къде ще отидеш.

ќбути€т: Ќикъде н€ма да ход€, но н€ма и да сто€ при теб.

Ѕоси€т: »нтересно, как ще стане това. ’ем да те н€ма, хем да си тук.

ќбути€т: “ака. ўе разделим острова на две. » всеки ще стои в собствената си половина.

Ѕоси€т: “ака ли?

ќбути€т: “ака.

ƒвамата стават и раздел€т острова на две еднакви половини, забиват табелките с имена УЅосоноголанди€Ф и  У ќбутоноланди€Ф ќт страната на боси€ Ц табелка У WCФ в ъгъла .

 

 

—÷≈Ќј V≤≤

—умрачно. —цената е разделена и двамата сто€т в собствените си половинки. яв€ва се ƒжени, като видение. ѕривечер на същи€ ден.

 

ƒжени: Ќе очаквах такова нещо от теб, —мит!

Ѕоси€т: ƒжени!

ƒжени: Ќай Ц после те открих.

ќбути€т: Ќе и обръщай внимание, —мит! “ова не може да е ƒжени. Ќе виждаш ли, че страшно прилича на стюардесата от самолета.

Ѕоси€т: ƒжени е,  не € ли познаваш? ¬иж косите и! –окл€та! –окл€та и е същата като на стюардесата, но т€ € купи от разпродажба на летището Ц миналата година. Ќе мога да € сбъркам никога. » особено с тази гънка на челото и, когато е сърдита. ƒжени!  аква изненада!  ак ме намери?

ƒжени: — кого говориш, —мит? —тори ми се, че разговар€ш с н€кого.

Ѕоси€т: ј......това е .....това е........—мит. –азговар€м със —мит.

ƒжени: ћного остроумно, —мит. Ќе каза ли стюардеса? ћисл€, че достатъчно €сно те чух да казваш: —тюардеса. «начи, затова не се обаждаш. ј аз те чакам да се върнеш  у дома. Ќапусна ли ме, —мит?

Ѕоси€т: ƒжени, скъпа, как може да съм те напуснал?

ƒжени: Ќе се обади. ¬ече четвърти ден. Ќе предполагах, че може да си толкова коравосърдечен, —мит. » защо избра стюардеса? — какво е по Ц добра от мен? ѕо Ц хубава ли е, —мит? —амо не ми казвай, че е от любов.  расотата е преходна. » аз б€х хубава. Ќ€кога.....ј любовта...... » все пак можеше да се обадиш.

Ѕоси€т: Ќе се обадих, защото самолетът се разби в океана, ƒжени. Ќе те ли информираха?  ....Ќе! ќт спасителните служби...от полици€та?

ƒжени: Ћошо се шегуваш, —мит. —амолетът изобщо не се е разбивал. ѕолетът е минал нормално.

Ѕоси€т: Ќо как е възможно това? ѕогледни! Ќамираме се на остров в океана.  ак е възможно, според теб,  да съм попаднал тук.

ƒжени: „аках те, —мит. Ќе предполагах, че може да изб€гаш на такова м€сто. ќткрих те по снимката, ко€то си държиш  в кабинета. ќстровът е същи€т. »згледът е същи€т. ≈то ги и палмите и скалите. «ащо го направи, —мит?

Ѕоси€т:  акво да съм направил, ƒжени?

ƒжени: «ащо изб€га от мен?

Ѕоси€т: Ќе съм изб€гал.

ƒжени: «аради жена е, нали, признай си?  о€ е т€? »скам да € вид€.

Ѕоси€т: Ќ€ма такова нещо, ƒжени.

ƒжени: ќтдавна подозирам. ћожеше да ми кажеш. ў€х да разбера. Ќо ти се уплаши и изб€га. ѕро€ви малодушие.

Ѕоси€т: Ќ€ма никаква жена, ƒжени. ќгледай се! ќстровът е пуст.

ƒжени: “огава с кого разговар€ше преди малко? Ќе ме лъжи! Ќе искам да ме лъжат. Ќе понас€м лъжите.

Ѕоси€т: —ъс себе си. “оест със —мит.

ƒжени: Ќе може да бъде.  ой е —мит?

Ѕоси€т: —мит съм аз, но не съвсем.

ƒжени: Ќе може да бъде.

Ѕоси€т:  акво не може да бъде? —мит, кажи и нещо, де! «ащо мълчиш?

ƒжени: ќ, господи, не мога да пов€рвам.  ажи, че това не е в€рно.

Ѕоси€т:  акво не можеш да пов€рваш, ƒжени?  ое не може да бъде в€рно?

ƒжени: »зб€гал си заради .....мъж?

Ѕоси€т: ƒжени, какво говориш. “ова съм аз. ¬същност той съм аз. ќбърках се. јз и той сме едно и също лице.

ƒжени: Ќеуместно се шегуваш, —мит.

Ѕоси€т: Ќе се шегувам.

ƒжени: Ќали не искаш да кажеш, че си изб€гал сам със себе си. »ли си се раздвоил. »ли какво още ще измислиш, —мит? ћол€ те, не ме лъжи. Ќека поне в кра€  да останем честни един към друг.

Ѕоси€т: Ќе те лъжа...

ƒжени: » кога см€таше да ми съобщиш новината?

Ѕоси€т: Ќе знам, всичко стана толкова неочаквано.

ƒжени: ћожеше да поискаш развод, а ти изб€га, като последни€ страхливец. Ќе мога да го понеса... » не мисли, че ще се грижа за твоето куче. ќще утре ще го изхвърл€.

Ѕоси€т: Ќедей!

ƒжени: Ќикога не съм обичала кучетата. »знерв€т ме.

Ѕоси€т: ћислех, че ти харесва. Ќе ми каза, че не ти харесва.

ƒжени: Ќе го харесах още от първи€ път, когато ми го подари за рождени€ ден.  ак можа да ми подариш куче? »ли см€таш, че това е романтично?

Ѕоси€т: —ъжал€вам, ƒжени, не знаех...

ƒжени: ’ората си подар€ват разни неща...ѕри€тни....

Ѕоси€т: Ќе си ми казвала, какво искаш да ти подар€..

ƒжени: ј ти попитали ме поне веднъж?  ажи, попитали ме, какво аз искам!

Ѕоси€т: Ќе съм, но..

ƒжени: “и никога не питаш, —мит, винаги решаваш сам. “ръгвам си..

Ѕоси€т: ƒжени. „акай, не си отивай, ƒжени..

ƒжени: —богом, —мит. » ако искаш си прибери поне кучето. Ќе мога да го понас€м.

Ѕоси€т: ƒженииии... Ќе си отивай!...’ей, ќбути€т, вид€ ли това, защо не ме подкрепи.

ƒжени: Ѕаууууу....Ѕаууу.

Ѕоси€т: –екс!

ƒжени: јууу...ууу. Ѕауууу.

Ѕоси€т: –екс.  ученцето ми.

ƒжени: ју! јууууу   ( во€т на кучето постепенно заглъхва )

ќбути€т:  акво да вид€, Ѕоси€? »скам кокал? ƒай ми кокал, мол€ те! Ѕау.

Ѕоси€т: “ова беше ƒжени.

ќбути€т: Ќо тук н€ма никой. Ѕау Ц бау. ћисл€, че си фантазираш.

Ѕоси€т: Ѕеше тук, сигурен съм. ƒаже разговар€хме.... “€ мисли, че съм изб€гал от къщи. «аради....  аква нелепост. Ќе чу ли кучето? –екс!

ќбути€т: “ова ми приличаше на тво€ сън за стюардесата.

Ѕоси€т: ¬се пак вид€, нали?

ќбути€т: ѕрестани, мол€ те, да си фантазираш. Ќе виждаш ли, че сме сами. ’айде да поспим, че това слънце през ден€ не се търпи.

Ѕоси€т: јко не е имало н€кой, как разбра, че прилича на стюардесата.

ќбути€т: Ќе знам, просто така, разбрах.

Ѕоси€т: «начи ме шпионираш.. и в сънищата...

ќбути€т: ѕрестани, —мит!

 

 

—÷≈Ќј V≤≤≤

Ќа следваща сутрин. ќбути€т се опитва да завърже разговор. » двамата сто€т в разделените половинки от сцената.

 

ќбути€т: ƒобро утро.

Ѕоси€т: ..........

ќбути€т: ƒобро утро, казвам.

Ѕоси€т: ћисл€, че нашите две държави се намират в доста обтегнати отношени€, затова не мисл€ да отговар€м на йезуитските ви думи. ¬ие и вашето правителство не си държите на  обещани€та.

ќбути€т: ј вие сте лъжци...... ¬се пак сме съседи.

Ѕоси€т: » какво от това?

ќбути€т: ћисл€, че съседните държави, колкото и да не се понас€т тр€бва да поддържат мирно съвместно  съжителство.

Ѕоси€т: Ќад€вайте се. “ова не е задължително. Ќикак.  ѕримери колкото искаш.

ќбути€т: ƒа, примери има, но според мен, са повечето изключени€. Ќали знаете, изключени€та потвърждават правилото.

Ѕоси€т: » какво е правилото.

ќбути€т: ƒобрите междусъседски отношени€.

Ѕоси€т: — това правило нали знаеш какво можеш да правиш. ƒа си...

ќбути€т: ћол€, мол€! “ова не е по протокола. »зползвайте дипломатични изрази, ако обичате. ƒържавните глави не разговар€т по този начин. »ма правила.

Ѕоси€т: » с дипломаци€та можеш да направиш същото.

ќбути€т: “ози ден изглежда, ваша светлост, не сте в добро настроение. »зглежда храната не ви се отраз€ва добре. ¬прочем мога ли да премина през земите ви за да отида до ......телефона.

Ѕоси€т: ўе разгледаме молбата ви в парламента. ѕопълнете необходимата молба и ще ви отговорим след три дни.

ќбути€т: —лед три дни. “ова е ужасно дълго време.

Ѕоси€т: Ѕюрокраци€.  акво да се прави. ѕравилата, законите и нормите не могат да се нарушават.

ќбути€т: ј не може ли, само с указ на президента?

Ѕоси€т:  акво говорите, ваше превъзходителство, ние сме парламентарна република.

ќбути€т: Ќе е смешно.

Ѕоси€т: Ќе се смей тогава.

ќбути€т: “р€бва да мина. Ќе мога да стискам повече.

Ѕоси€т: јми че минавай, кой те спира.

ќбути€т: «ащо не казваш направо, ами парламентарна република и не знам какво си. ( тръгва )  

Ѕоси€т:  —той!

ќбути€т:  акво има сега. Ќали каза, че мога да премина.

Ѕоси€т: ћитнически контрол.

ќбути€т:  акво каза? Ќе мога да пов€рвам.

Ѕоси€т: ћитнически контрол. Ќашите две новосформирани държави н€мат подписани междудържавни споразумени€ за вноса и се налагат проверки на стоките, преминаващи през нашата граница,  за произход и обмит€ване.

ќбути€т: Ќо аз нищо н€мам за деклариране, защото нищо не внас€м.

Ѕоси€т: “ака ли? ј тези маратонки, какви са? Ќе са декларирани и ги конфискуваме в полза на държавата. јко все още желаете да пребивавате на нашата гостоприемна територи€, естествено.

ќбути€т: ўе се оплача.

Ѕоси€т: ћоже. —ега свал€йте маратонките.

ќбути€т: ўе се оплача на ...( свал€ маратонките ) ¬земете! ( излиза )

Ѕоси€т: Ќе съм виждал такава будала...ѕрезидент Ц будала.  ( обува маратонките ) ѕасват ми идеално. Ћичи си, че отскоро е президент. ќще не е ориентиран в обстановката. ƒобре, че не го избрахме при нас. ўеше да опропасти държавата за нула време. ƒано да се забави, защото огладн€х, а бананите са в негова територи€. “р€бва да избързам. ( става и тръгва да пресече разделителната лини€, по€в€ва се ќбути€т )

ќбути€т: —той. ъде така, мистър ѕрезидент? ћисл€, че навл€зохте в чужда територи€.

Ѕоси€т: ќтивам за банани.

ќбути€т: “ова ми прилича на контрабанда. ћисл€, че н€мате необходимите разрешителни за добив и износ.

Ѕоси€т: –азрешителни? Ќе са ми необходими.

ќбути€т: Ќеобходими са ви, защото навлизате в чужда държавна собственост.

Ѕоси€т: “ова не сме обсъждали така...... «а храната.

ќбути€т: » за тоалетните не б€хме обсъждали, но ви дадох маратонките.

Ѕоси€т: √ладен съм.

ќбути€т: јми оставете маратонките и вървете.

Ѕоси€т: Ќе е честно!

ќбути€т: ¬ междудържавните отношени€ н€ма честност. ћаратонките!

Ѕоси€т: ≈то ги. » дано се задавите с т€х. ( събува ги и ги хвърл€ на ќбути€. ѕрекос€ва чертата на път за бананите )

ќбути€т: “ова се казва междудържавническо сътрудничество. ¬прочем, мога да ви уведом€, че задните граници не се охран€ват и ако б€хте по Ц умен, можеше да заобиколите. ƒипломаци€. Ќо това ви е простено Ц нали сте новоизбран.

Ѕоси€т: ѕо Ц д€волите, как не се сетих по Ц рано!

 

 

 

—÷≈Ќј ≤’

ѕо€в€ва се търговски€ пътник Ц продавач на обувки. Ќоси каталог.

 

“ърговец: ƒобър ден, господа!

Ѕоси€т: ¬иждаш ли това, което аз виждам?

ќбути€т: ¬иждам.

Ѕоси€т: —амо не ми казвай, че пак сънувам.

ќбути€т: Ќе сънуваш.

“ърговец: ≈, господа, как е днес настроението? ¬иждате ми се изненадани от мо€та  по€ва. ћного изненадани.

ќбути€т: »зненадани е слабо казано. »два ни да ви разцелуваме.

“ърговец: ўе ми дойде малко в повече. Ќикъде не са ме посрещали така.

Ѕоси€т: —пасени сме. ’ей, ќбути€т! —пасени сме.

ќбути€т: Ќай Ц после. ј ти не в€рваше, че това ще се случи.

Ѕоси€т: —пасени сме. —па Ц се Ц ни ! —пасени!

“ърговец: ƒа, аз съм вашето спасение. УЌа точното м€сто Ц в точното време.Ф ћотото на фирмата. ¬иждам, че имате нужда от обувки.

Ѕоси€т:  ъде са другите?

“ърговец: Ќ€ма други. —ам съм. “ози район е мой. ќбикал€м го от десет години. јко знаете колко обувки съм продал досега. ћоже да се каже, че съм най Ц добри€т в тази област. » на южни€ полюс да ме прат€т и там бих се справил. јко тр€бва и на пингвините ще продавам Ц щом се налага. » така..

ќбути€т:  ак така сте сам? Ќе сте ли от спасителната група.

“ърговец: Ќа т€х не съм продавал, но ако про€в€ват интерес..

Ѕоси€т: »скате да кажете, че не сте спасител..

“ърговец: —пасител съм, но на боси хора. ....»нтересна мисъл. “р€бва да си € запиша н€къде. »мате ли свободен лист харти€. Ќе съм си взел....

ќбути€т:  ак попаднахте тук тогава?

“ърговец: Ќали ви казах. “ъргувам с обувки. ќт десет години всеки петък идвам на този остров. ƒнес е петък. ѕазарен ден. “ака, че мол€, какви са вашите поръчки. ¬иждате ми се в доста ока€но положение.

Ѕоси€т: Ќо ние н€маме  нужда от обувки, а час по Ц скоро да се махнем от този остров. — какво пристигнахте? ѕредполагам, не сте паднали от ћарс. — кораб? — лодка?  ъде са?  азвайте по Ц бързо? Ќ€мам  търпение да сто€ повече тук.

“ърговец: Ћодката е завързана от другата страна на острова, но не виждам, защо тр€бва да се бърза толкова. јз тр€бва да си свърша работата и тогава..

ќбути€т: Ќе може ли по Ц бързо. “олкова време стоим на този остров.

“ърговецът: Ѕързата работа е срам за майстора. ќсвен това не сте ми казали, какви обувки желаете. ћога да ви направ€ презентаци€, да ви запозна€ с предимствата на всеки от моделите.

Ѕоси€т: Ќ€маме нужда от обувки. ƒавайте да тръгваме.

“ърговец: ¬ие може да н€мате, защото сте бос, което според мен никак не е здравословно, а господинът може да има нужда.  акто виждам той е избрал спортен модел, което добре подхожда на фигурата му. «атова мога да предложа наши€  най Ц нов модел за отдих, за свободното време сред природата. ≈то този модел е изключително..( показва в каталога )

Ѕоси€т: ѕак повтар€м, че н€маме нужда от обувки..

“ърговец: Ќо господине, аз все пак съм търговец, от нещо тр€бва да се препитавам. » лодката ми е пълна с обувки, които тр€бва да продам. ≈то тук имам каталог. ўе купувате или ще ми губите времето.

ќбути€т: „овекът е прав. ўе купим. (прави знаци на Ѕоси€)

Ѕоси€т: ƒобре. —ъгласих се. ƒай едни обувки.

“ърговец: „удесно!  акви обувки желае, господинът?

Ѕоси€т:  аквито и да е!

“ърговец: Ќо все пак тр€бва да отговорим на ваши€ вкус. ÷в€т, модел...

Ѕоси€т:  аф€ви.

“ърговец: ќт каф€вите имаме три модела...

Ѕоси€т: » трите модела.

“ърговецът:  акъв припр€н клиент. «а пръв път виждам такова нещо. ќт кой размер?

Ѕоси€т: ќт всички размери.

“ърговец: ƒа не се шегувате?

Ѕоси€т: Ќе се шегувам. ќбичам тесни, широки, детски Ц вс€какви модели.  олекционер съм. »мам пълна ста€ с обувки. ¬ечер ги изваждам от кутиите и им се наслаждавам. ѕодреждам ги по номера или по цветове, вс€ка вечер Ц различно. Ќ€кои път стигат чак до външната врата: от коридора ги ред€ по стълбите, през антрето до входната врата. Ќай Ц далеч съм стигал, един ден, до пазарчето за плодове Ц има н€ма двеста метра. »наче ход€ бос, за да не ги похаб€вам напразно. ќбичам да имам чисто нови обувки. —то€ и си ги гледам.  » им се радвам. Ќе ми достигат малко от каф€вите. Ќарушава ми се палитрата.

“ърговец: ( към Ѕоси€ ) ƒобре. «а вас запомних Ц каф€ви, от трите модела, от всички номера. “ова прави....ћомент. ƒвадесет и един чифта. ƒвадесет и първи€ ще ви бъде безплатно. ќтстъпка от фирмата, нали разбирате. «а тези, които пазаруват на едро. ѕолитиката на фирмата ни е...

Ѕоси€т: ƒавай по Ц накратко.

“ърговец:  акто желаете, исках само да ви об€сн€ политиката на фирмата, но вие сте клиент и имате право.  лиентът винаги е прав..( към ќбути€ ) ј за господина? »маме прекрасни обувки в подчертано спортно Ц елегантен стил.......

Ѕоси€т: «а господина Ц останалите.

“ърговец: Ќе ви разбрах..

Ѕоси€т: «а господина, казах, всички останали обувки, каквито имаш. “ой носи вс€какви обувки. ќт ходенето ги търка и тр€бва посто€нно да ги смен€. Ќа два дена смен€ обувки. ќт бързото ходене. ѕон€кога ги смен€ и по Ц често.

“ърговец: ¬се пак.....( двоуми се ) да ви покажа н€кои модели. “ук в лодката са...

Ѕоси€т: ѕоказвай по Ц бързо и да се махаме.

“ърговецът се отправ€ към лодката

 

ќбути€т:  ћожеше да бъдеш и по Ц културен. Ќищо не ти е направил човека.

Ѕоси€т: »знерв€ ме. ’айде да тръгваме!

ќбути€т: » мен ме изнерв€, но се въздържам.  акво толкова?  ато дойде, вземаме по един чифт обувки и си тръгваме.

Ѕоси€т: ƒобре. —ъгласен съм. ƒано дойде по Ц скоро.

ќбути€т: » без това  мислех да си купувам обувки.

Ѕоси€т: Ќамерил си кога.

ќбути€т:  акво толкова? ƒошъл ни е на крака.

Ѕоси€т: ј пари?

ќбути€т: ѕари ли?

Ѕоси€т: ƒа, пари. ќт къде ще извадиш, за да ги платиш?

ќбути€т: ¬€рно. Ќе се сетих. ƒобре.... ўе му об€сним, че сега не разполагаме по пон€тни причини, но щом ни откара на континента...

Ѕоси€т:  ъде ли се запил€? ќгледай се да не забравим нещо.

ќбути€т: «абави се. —игурно избира моделите. »ска да ни угоди. ¬ид€ ми се свестен.

Ѕоси€т: ўе отида да провер€. Ќе мога да чакам.   ( тръгва след търговеца )

ќбути€т: ѕак бързаш..

 

Ѕоси€т се връща без търговеца.

Ѕоси€т:  Ќ€ма го.

ќбути€т:  ак така го н€ма?

Ѕоси€т:  »зчезнал е. «аминал си е. Ќ€ма го. Ќ€ма лодка. Ќ€ма никой.

ќбути€т: Ќе може да си е тръгнал и да ни е изоставил така.

Ѕоси€т: Ќ€ма никой. —амо следи от обувки.

ќбути€т: «ащото се направи на идиот. ќт всички модели и размери. —игурно се е уплашил.  олекционер.  ѕомислил ни е  за луди. ƒвама луди на пуст остров. «аточени -  да не смущават хората.. “ръгвай да го търсим.                       ( излизат викайки) “ърговеца! ’ей търговеца! ѕочакай, ние се пошегувахме.

 

 

 

 

 

—÷≈Ќј ’

ƒвамата са отново сами на сцената, по€в€ва се отново търговецът, но  с облекло подобно на т€хното. ≈дини€т крак му е бос, други€т е с маратонка, като на ќбути€.

 

ќбути€т: “ова не е ли търговеца?

Ѕоси€т: ѕрилича.

ќбути€т: ¬ доста ока€н вид е. ѕреди не изглеждаше така.

Ѕоси€т:  акво се е случило с вас? ƒа не са ви нападнали крокодили? «а обувките се пошегувахме. Ќе сме искали да стане така. ƒа не сте паднали от лодката. —игурно се изплашихте.

“ърговец: Ќе съм търговец. јз съм стюардесата.

ќбути€т: —тюардесата ли?  о€ от двете?

“ърговец: ƒругата се удави.

Ѕоси€т: ¬иждате ми се доста мъжествена.

“ърговецът: “ова е от хормоните...и лекарствата за отслабване, нали тр€бва да поддържам формата си.

ќбути€т: Ќе мисл€, че русата изглеждаше така.

Ѕоси€т: Ќито чернокосата.

“ърговец: » все пак...

Ѕоси€т: » все пак мисл€, че лъжете. ƒоста непохватно дори.

“ърговец: ƒобре, признавам си. –азкрихте ме, доста бързо, исках да ви заблуд€, защото истината е друга,  но не знам дали ще ми пов€рвате.

ќбути€т: ≈?

“ърговец: —лед катастрофата.....

Ѕоси€т:  акво?

“ърговец: ¬ече н€колко дена се бор€ с океана. ≈два ожив€х.

Ѕоси€т: —лед толкова дни?

“ърговец: Ќаправо да не пов€рваш.

Ѕоси€т: Ќе може да бъде.

ќбути€т: Ќека се доизкаже.

“ърговец: » най Ц после намерих спасителен бр€г.

ќбути€т: —танахме трима. ƒобре дошъл.

Ѕоси€т: —трашно приличате на един търговец на обувки. Ќе сте ли го срещнали, докато обикал€хте из океана?.. Ќе? ∆алко!....  ак се казвате?

“ърговец: ¬ това е проблема.

ќбути€т: ¬ какъв смисъл?

“ърговец:  азвам се....—мит. —мит Ѕраун.

Ѕоси€т: ’ил€да деветстотин и шестедесета..

“ърговец: ƒа.

ќбути€т: януари...

“ърговец: ƒа.

Ѕоси€т: “ридесет и първи...

“ърговец: ƒа. ƒа.

ќбути€т: „икаго..

“ърговец: — адрес в Ќю …орк..

Ѕоси€т: ƒжени..

“ърговец: ¬ цъфналата ръж...

Ѕоси€т: „ичо ƒжак..

“ърговец: ¬ магазина

ќбути€: — па€..

“ърговец: — кейка.

ќбути€т: — кейка.

“ърговец:  Ѕезплатно.

ќбути€т: ≈ това вече е прекалено...

“ърговец: ѕрекалено е..

Ѕоси€т: “ова вече наистина е прекалено..

ќбути€т: ( към Ѕоси€т )  акво мислиш да правим?

Ѕоси€т: ƒа решим проблема.

“ърговец:  акъв проблем?

ќбути€т: Ќо как?

Ѕоси€т: »ма човек Ц има проблем. Ќ€ма човек Ц н€ма проблем.

ќбути€т: ƒа го изхвърлим в океана?

“ърговец:  ого? —мит Ѕраун!

Ѕоси€т: “и го каза..(  двамата хващат и изхвърл€т търговеца обратно в океана )

“ърговецът: Ќо мол€ ви!

Ѕоси€т: —богом, мистър —мит!

ќбути€т: —богом! » си намерете друг остров.

Ѕоси€т: ѕлува добре.

ќбути€т: ƒоста добре се справ€.

Ѕоси€т: «а неговата възраст.

ќбути€т:  акво му е на възрастта?

 

 

 

—÷≈Ќј ’≤

ƒвамата все още махат за сбогом. ¬прочем по време на песто€ им на острова, те от ден на ден стават все по Ц черни, като негри.

 

Ѕоси€т: —богом, мистър —мит!

ќбути€т: —богом! Ќе го виждам вече. »згуби се от погледа ми.

Ѕоси€т: ƒали ще се върне?

ќбути€т: Ќ€ма начин.

Ѕоси€т: ¬ремето май се развал€. ўе вали.

ќбути€т: ќткъде си сигурен?

Ѕоси€т: Ќе виждаш ли облаците?

ќбути€т: Ќ€ма никакви облаци.

Ѕоси€т: ј това там на хоризонта?  акво е?

ќбути€т: ≈дно съвсем малко и безобидно облаче.

Ѕоси€т: Ќо бързо идва насам.

ќбути€т: ”голем€ва се.

Ѕоси€т: —тана съвсееем гол€м облак.

ќбути€т: „акай, но това не е облак.

Ѕоси€т: ј какво е тогава? —ъвсем нормален, гол€м, дъждовен облак е.

ќбути€т: Ќе е облак, а  балон. ƒаже цепелин. Ќе съм виждал такъв.

Ѕоси€т:  ¬€рно. — рекламен надпис.  акво пише?

ќбути€т: ≈лиът. ‘ирма: У ≈лиът и коФ

Ѕоси€т: Ќо това е мо€та фирма. ¬ ко€то работ€.

ќбути€т: » иде€та ти за реклама с балони.

Ѕоси€т: ¬ече е точно над нас.

ќбути€т: » пускат стълба.

Ѕоси€т: Ќ€кой слиза...... ≈лиът! ( чува се гръмотевица)

ќбути€т: ћистър  ≈лиът? ( по€в€ва се ≈лиът, слиза по стълбата ) “ова сте вие! ѕрезидентът на фирмата!

≈лиът:  акво правите на този остров. “ова е частно владение. ўе разговар€м с вожда ви,  да ви накаже по Ц най строг начин. —то удара с пръчки, мисл€, че ще е справедливо наказание. ћахайте се веднага! »ли ставам лош.

Ѕоси€т: Ќо, мистър ≈лиът..

≈лиът: Ќикакво: но!

ќбути€т: Ќо..

≈лиът:  ои сте вие и какво правите тук?  огато купих този остров, исках една част от планетата да остане необитаема Ц чиста и непокътната. ƒевствена! јко ме разбирате какво искам да кажа. Ќ€ма да търп€ н€кой да ми тъпче природата на острова.

Ѕоси€т: Ќо това съм аз Ц —мит.

≈лиът:  ато казахте —мит, къде е той? ƒа не сте го из€ли?

ќбути€т: јз съм ....“ой е....Ќие сме —мит, мистър ≈лиът.

Ѕоси€т: јз съм, —мит, мистър ≈лиът. Ќе ме ли познахте?  ак ме открихте?

≈лиът: ¬ие ли сте, —мит. Ќе можах да ви позна€. «априличали сте на туземец. «ащо не се измиете и обуете, като хората. Ќ€кой ще помисли, че не се грижа за персонала си. ƒобре, че на  оледа ви подарих на всички по една  снимка от острова, който закупих. ѕредположих, че ще про€вите любопитство да го видите. «атова ви и намерих. ≈лементарно. ј сега да тръгваме. ћога да взема само един. Ќа балона н€ма повече места  за пасажери. “р€бва да се прав€т икономии. Ќали разбирате?  ¬се пак това пътуване е с рекламна цел, а не за разходки. “ака, че тръгвайте, мистър —мит.

ќбути€т: Ќо ние сме двама!

≈лиът: ћога да взема само един и не ми се спори.

ќбути€т ( към Ѕоси€ )  акво ще правим?

Ѕоси€т: Ќе знам.

ќбути€т: ƒа хвърл€ме чоп?

Ѕоси€т: ћного ти върви.

ќбути€т: –ешавай!

Ѕоси€т: Ќе искам да се раздел€ме.

ќбути€т: јз също.

Ѕоси€т: —викнах с теб и ще ми липсваш, ако се разделим.

ќбути€т: » аз не искам да се раздел€ме.

Ѕоси€т:  акво да правим. »ма само две места.

ќбути€т: —амо две.

Ѕоси€т: ј ние сме трима.

ќбути€т: “ова е проблем.

Ѕоси€т: » то какъв.

ќбути€т: “огава..

Ѕоси€т: »ма човек Ц има проблем. Ќ€ма човек Ц н€ма пробем.

ќбути€т:  акво..

Ѕоси€т: ѕредлагам да го премахнем.

ќбути€т: ƒа го убием?

Ѕоси€т:.......

ќбути€т: ∆естоко е.

Ѕоси€т: “огава?

≈лиът:  акво сте направили с острова ми!  акви са тези свинщини?               ( маха табелките )  акви са тези табелки? » тоалетна сте направили. Ќещастници! Ќали казах, че всичко тр€бва да остане непокътнато. Ѕезобразие.  Ѕез следи от човешко присъствие....

ќбути€т: ƒа тръгнем само двамата.

Ѕоси€т: јз и ти?

ќбути€т: Ѕез ≈лиът.

Ѕоси€т: Ѕез ≈лиът.

ќбути€т: —амо аз и ти..( двамата се хващат за стълбата и политат с балона )

≈лиът: ¬ърнете се! “ова е заповед.  ъде отивате? Ѕалона  също е мо€ собственост. ¬ие извършвате кражба. ѕрестъпник! —мит! —мит Ѕраун, върни се веднага. —амо да те пипна...“и ще бъдеш уволнен незабавно. ќще утре.

Ѕоси€т: —богом, мистър ≈лиът!

ќбути€т: —богом, мистър ≈лиът!

Ѕоси€т: » си запазете ваши€ остров чист и непокътнат.

 

ќтново се чува гръмотевица, завал€ва дъжд и сцената се затъмн€ва и двамата изчезват.

 

 

 

—÷≈Ќј ’≤≤

—цената е затъмнена. ƒочуват се сирените на автомобилите на УЅърза помощФ Ўумове от болнично заведение и гласовете на санитари  и лекари.

 

√ласовете:  ѕо Ц бързо..... »зглежда е изпаднал в кома......—табилизирайте. ѕулс? ......Ќамал€ва.....“р€бва да го спасим...... акво е станало?.....  атастрофа. Ѕлъснала го е кола........ўе оживее ли?.....Ќад€ваме се... »ма ли документи за самоличност.... ƒа. —мит Ѕраун се казва.... “р€бва да уведомим близките..... ѕо Ц бързо! Ќе се бавете!

 

         √ласът на ≈лиът: —мит, човече, дръж се! ўе се оправиш!

√ласът на ƒжени: “ук съм, —мит, с теб съм! Ќе ме остав€й сама. ћол€ те!

√ласът на кучето: јуууу..

√ласът на “ърговеца: ѕремерете тези. ўе ви харесат. ќпределено. —портно  - елегантни...

         √ласът на —мит: “и загуби.... Ќикога не си играл хазарт.

         √ласът на други€ —мит: «агуби, —мит! “и загуби.( или спечели! )

                                  

 

                                                 ј  

 

–имски, 2003
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© Ќиколай ћихайлов ѕенчев ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-11-24

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 5926  ќтзиви: 3
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-09 “ротоарни песни
20-09 ƒемон, ёда и ћагьосник
20-09 »грата
20-09 –ибен буквар /1824 г/.
19-09 »грата
ѕълен списък