Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «а кого пишат авторите?
  ќсновната група автори, колкото и странно да звучи пишат за себе си. ѕри т€х авторът и лирически€ герой са органически свързани. “е използват творчеството като арт терапи€, като начин да прехвърл€т
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от пинко
 
ƒевойката от развалините
Ћъки
“еатрален сезон
ѕис, маймуно!
“ри мекици със захар
—лънчогледи
”кьо
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



јлекс ƒаниел Ѕолдин(пинко)>>—лънчогледи  
—лънчогледи
  јлекс ƒаниел Ѕолдин (пинко)
  –аздел: –ј« ј«»  



  јко н€кой път пътувате за село Ѕоровци, то най-добре тръгнете рано, когато се пуква зората. ќтл€во и отд€сно през стъклото на автобуса ще видите равното плодородно поле, ширнало се надалеч докъдето поглед стига. ∆ълтите цветове на току що цъфналите слънчогледи, напоени от росата, са свежи и неизменно обърнати на изток, натам  където сред вдигащата се от зем€та утринна мъгла, огненото кълбо на дневното ни светило се мъчи да пребори сенките на  нощта. ∆ълтите пол€ на млади€ слънчоглед неусетно се смен€ват със златните ниви на узрели€ ечемик, чийто сведени класове, натежали от зърно, чакат жетва.  илометрите ще лет€т под гумите на автобуса, а вие ще придр€мвате удобно отпуснати в меките седалки, ще слушате н€каква при€тна мелоди€ от автобусното радио и ще мечтаете за първото си сутрешно ароматно кафе, което припр€ността при тръгване не ви е позволила да изпиете.
 Ќай-общо погледнато Ѕоровци е село като всички села в днешна Ѕългари€. ѕреди не гол€м период от време местните управл€ващи б€ха обхванати от благороден политически напън да го направ€т град. ƒори го об€виха за град от селски тип или село от градски тип или пък в нещо каквото и да е от важен тип, но Ѕоровци си остана село в буквални€ и натурални€ смисъл на думата. ƒа кажеш, че имало много борове в него, ами! » едно иглолистно растение н€маше, с изключение на двете измъчени хвойнови дървета в центъра на малкото площадче пред бившата УјвтогараФ. ’войновите дървета се чувствуваха там ни в клин ни в ръкав, защото и двете б€ха щателно опасани с по едно парче арматурна тел, грамотно заварено и бавно и мъчително агонизираха сред бетонната настилка и юлската жега. јко все пак на н€кой не му е €сно, ще по€сн€, че подобна технологи€ се прилага най-вече за унищожаване на омразен растителен вид, изб€гвайки нежелателното скандализиране на общественото мнение, крайно чувствително към звука на брадвата или триона. —поменах бившата УјвтогараФ, защото в момента такова животно всъщност н€маше. —градата, където преди години т€ се помещаваше, една наистина па€нтова сграда, сега се бе превърнала в нещо като магазин за У—токи по 1 левФ. ¬ този УмагазинФ едно младо циганско семейство въртеше луд бизнес, привличайки неосведомените и доверчиви селски купувачи. Ћуди€т бизнес се състоеше в търгови€ с една несполучливо подбрана купчина от лъскави китайски стоки, неверо€тно евтини и неверо€тно неприложими даже и за един, средно финансово обезпечен селски дом. јкуратното му разположение до автобусната спирка го правеше добре посещаван и по селските мащаби неверо€тно прочут най-вече сред курсистите на близкото училище за автомобилни шофьори.
 ќт другата страна на малкото площадче пък б€ха разположени две от най-посещаваните, лични селски заведени€, местната баничарница и местната бакали€. “е се конкурираха едно с друго без при това тази конкуренци€ да добива отчетливи и видими про€ви. јко си огладн€л и решиш да влезеш за първи път в баничарницата ще се шашнеш от богатата номенклатура от закуски, автентично местно производство, от бозата с доказано вносно производство и от интимното обръщение УтиФ на намръщената продавачка. ќтпивайки първите глътки от чашката с кафе ще усетиш поривите на повдигане на собствени€ си стомах възмутен от неопределената смесица от миризмите на мухъл и хлор. ¬тората миризма бе €вно от УпитейнатаФ вода, ко€то пи€ни€ помпиер за по-гол€ма сигурност бе обеззаразил с двойна доза хлорна вар.  акво да прави? „овекът чакаше всеки момент да го посети комиси€та по санитарен надзор от ’≈». ѕо-добре по-малко микроби във водата отколкото по-гол€ма глоба за него. Ѕез коментар, нали?
 “а€ негова дисциплинираност обаче, със сто процента сигурност, насочваше любител€ на ароматната напитка към съседното конкурентно заведение, където хитри€ бакалин наливаше в кафе-машината минерална или трапезна вода, при което свал€ше и цената на чашката с кафе. ≈, естествено и кафето щеше бъде с по-добро качество, достатъчна причина за консуматорската ориентаци€ на разглезени€ гражданин. —лед първата си глътка, а може би и от обръщението УвиФ, той се придумаше и с€даше на едини€ от двата пластмасови стола, поставени досами вратата на бакали€та, за да си изпие кафето на спокойствие обве€н от хладни€ ветрец на свежата утрин.
 ¬ъпреки ранни€ час, в бакали€та влизаха и излизаха много хора за да си куп€т € хл€б, € лимонада или пък чифт летни платненки, удобни за работа на полето. — вс€ка измината минута декорът на т€ сцена непрекъснато се смен€ше. ≈то ги, откъм общината, говорейки гръмогласно, се задават двете циганки от контингента на бюрото по труда. —лед малко, избъсаните им метли започват да вдигнат облаци прах около двете конкурентни заведени€, без при това да смут€т ни най-малко оживената им търгови€.  ѕо асфалта от към града затрополи и раздрънканата магарешка каручка на кльощави€ д€до –адой. ѕред бакали€та т€ забав€ ход, като че ли по навик, а след това продължава неуверено надолу към сво€та трудова цел. ќт другата страна на площадчето се по€в€ва и едрата фигура на “ошо. “ой е €хнал един детски велосипед. ѕрехвърлил е през кормилото му една гол€ма б€ла туба, пълна с мл€ко. «адължителна традици€ за него е преди да се €ви на работа в общината да издои кравата и да отнесе мл€кото в изкупвателни€ пункт. ƒнес обаче за него е необичаен ден. »дващата недел€ дъщер€ му се омъжваше и по то€ случай му е подарила едни модерни панталони тип УбермудиФ. “ой естествено зарадван и щастлив, без колебание ги бе обул. Ќормално УбермудитеФ  имаха дължина до коленете. ѕри него обаче те стигаха под прасците и за това ги бе кръстил Фмода-седем четвъртиФ. ћногото джобове и шарените кръпки по т€х му създаваха обаче такова гол€мо самочувствие, че на заво€ при опита да каже У«драсти!Ф на един познат той едва не падна от велосипеда повлечен от тежката туба.
 ≈, още много има какво да се разказва за Ѕоровци но за да не се отклоним от главната тема ще спрем дотук. ўе спрем и ще се взрем на юг, където по шосето от към града, подскачайки по многобройните дупки на асфалта, се приближаваше със своите шеметни шейсет километра в час една тъмно-зелена уазка. ќсвен шофьора, известен с прозвището си УЌула седемФ , спр€гано според последните две цифри на автомобилни€ номер, в уазката пътуваха и трима инспектори по водата. “€хната по€ва беше първото шашардисващо предупреждение за нередовните платци. ј на т€х, по статистически наблюдени€, от всичко сторено в то€ смисъл, най-респектиращо им действуваше мечеподобната и внушителната фигура на Ўефа. ≈драта му фигура на борец днес бе обута в тъмносини УбермудиФ, бе облечена с червен потник (човека не понас€ше жегата) и оборудвана с огромни очила в тъмнокаф€ви рамки небрежно спуснати на тънка копринена връвчица върху внушителни€ бирен корем. Ўироките му стъпала спокойно и уютно се ширеха в тъмносини джапанки, леко поразлепени по външни€ ръб. “ой говореше тихо, но натъртено, пулейки се и убедително ръкомахайки към сво€ събеседник. ј той, беднички€, хипнотизиран от втренчени€ сив поглед и от пандизчийски€ вид на обръснатата глава, стреснато измънкваше и на кра€ плащаше дължимите суми, ако имаше разбира се възможност  да плаща.  ¬тори€т инспектор, да го наречем Ѕързака, имаше съвсем млад вид но не и млади мисли. ¬с€ка изречена дума от устата му бе детайлно тълкувание на нормативни€ правилник по съответната буква и алине€. “ака че, ако на нещастника му хрумнеше еретичната мисъл да спори и отрича, то моментално бързо и ефективно биваше оборван с точно и на м€сто цитирани€ параграф. — една дума, ако не платиш, стой братче и гледай какво те чака.
 “рети€т инспектор бе известен като ”мника, защото в повечето случаи докато другите двама действаха, той стоеше и гледаше умно. “ова дон€къде нагнет€ваше сериозност в атмосферата и усилваше психическото напрежение така, че в кра€ на крайщата бързо се стигаше до постигането на главната цел, плащането.
 ¬ това забележително юлско утро Ќула седем просто бе на върха си. “ой така грациозно оперираше с лоста за скоростите, че ти ставаше кеф и удоволствие да го наблюдаваш. Ѕутне леко лоста с два пръста и си подсвирне, У“ам горе, горе на черешатаЕФ. —амо едно беше забравил да стори. ƒа запре импровизираното парно. ѕоради затруднение в охлаждането на двигател€, той бе ор€зал един квадрат от ламарината и горещи€ въздух, примесен с миризмата на изгор€л бензин пълнеше на вол€ товарни€ отсек на уазката. ј там вътре, след половинчасова работа на двигател€, температурата скачаше до петдесет градуса по целзий и сед€щите на пейката получаваха една съвсем безплатна и ароматизирана с изгорели газове сауна. ”мникът, нали затова го наричаха така, отлично познаваше тези удобства и предвидливо бе заел м€стото отпред в кабината, между шофьора и Ўефа. ¬прочем това не беше м€сто за пътници, а горни€  капак на двигател€. ¬секи седнал там, задължително опираше глава в тавана на кабината и за да може да следи пътните събити€, леко наклан€ше врат встрани. ѕоследното неудобство бе допълвано от периодичното шл€пване на окачени€ ароматизатор по челото, носа и очите на седнали€. — една дума, ако не търпиш на жега, ще търпиш на шл€пане.
 - Ќещо ми се до€де баничка. Ц примл€сна Ўефа. Ц я спри хей там, до баничарницата. Ц  олата спр€ и той тромаво се измъкна от не€. ѕоследваха го и другите.  упиха по една зачервена баничка и апетитно замл€скаха преглъщайки залъците с добре изстудена боза.
 - —ега от къде ще започнем? Ц ¬ъпросът бе зададен към Ѕързака. “ой се присегна към полиетиленови€ плик, извади една дебела тетрадка, заби нос в не€ и проточи.
 - ќт ѕаисий! Ќе е платил 365 лева и е разтръбил на всички комшии, че въобще н€ма да си плаща водата.
 - ќхо-о, тарикат! “р€бва да вземем обаче ћони. Ќали е негов район. Ўест месеца не е могъл да го накара да плати а сега ще се скатава.  ъде живее?
 - «нам го къде е. ¬ кра€ на селото, до реката.
 - јми давай на там тогава! Ц ƒругите трима сдъвкаха набързо баничките и се вмъкнаха в уазката.
 ћони, както винаги беше станал рано. —ухото му, почерн€ло от слънцето  лице, бе обрасло с н€колко дневна брада. ѕо червенокосата къдрава коса от вс€къде стърчаха сламки. “ой току що бе издоил кравата и от него се носеше наситени€ аромат на пр€сно мл€ко и тор.
 - ’ей сега началник, само да се преобу€. Ц бодр€шки ги посрещна той, запали цигара и се шмугна н€къде навътре в къщата. —лед н€колко минути се по€ви. Ѕеше хвърлил окал€ните дънки, почистил сламките от косата си, и по такъв начин бе придобил по-нормален, човешки вид.
 - ¬зе ли книгата с месечните такси?
 - “ука е! ѕри кой ще ходим?
 - ѕри ѕаисий! —качай в уазката!
 - ѕри ѕаисий!Е- стъписа се ћони. Ц Ћеле боже! “ой ми се е заканил, че ще ме претрепва. Ѕивш пандизчи€ е. ƒаже казват, че преди години е бил поръчков убиец. —ега ще става каквото ще става.
 - —качай в уазката! Ќе бой се, бе! Ќали аз ще се разправ€м! Ц Ўефа разкърши рамене, пое си дълбоко въздух и при това придоби още по-бабаитски вид. ¬ие момчета само ще гледате и ще си траете. Ќ€кой да не е гъкнал. ¬ажното е да го прилъжем и да му вземем подписа, пък после може и въже да пре€де.
 ”азката взе р€зък старт и полет€ към горни€ край на селото. јсфалтовите улици постепенно преминаха в чакълести а накра€ и в прашни и бурен€сали пътеки. ¬ кра€ на една такава УулицаФ се м€рна една жена. “€ ги вид€, засуети се и бързо се шмугна в н€какъв двор.
 - ’ей вид€ ли €! “ова е жена му. ¬сичко се води на нейно име и не можем да му сторим нищо. »ма и двама сина, млади, но едри и €ки.  ато не му хареса нещо, пуска се на бой, а заедно с него се пускат и те. „епат човек, бре-ей.
 - —ега ще го очупим! Ц закани се Ўефа.
 ”азката спр€ пред една полуразрушена телена ограда. «ад не€ се виждаше неизмазана къща, а до не€ наклонил покрив едва се крепеше стар полусрутен сайвант. ѕо бурен€сали€ двор се ровеха и кълв€ха н€колко черни УгащатиФ кокошки. »зневиделица отн€къде се по€ви едно дребно, жилаво, брад€сало човече на около шейсет години. “о бе забрадено с шарена женска забрадка.  раката му б€ха боси, почернели от слънцето и прахол€ка. „овечето бе навл€кло стари дънкови панталони, излинели, кални и целите в кръпки. ќтчетливо се виждаше  щампата на селската мизери€. «ад него се показаха две едри и €ки момчета, току що преминали пубертетна възраст. “е застанаха от двете страни на баща си и зачакаха да вид€т какво ще каже и предприеме.
 - “и ли си ѕаисий? Ц зададе встъпителни€ си въпрос шефа.
 - јз съм! ўо, какво има?
 - Ќе си плащал водата доста дълго време, та идваме да те питаме за причините. Ц добави с възможно най-меки€ си глас Ўефа. Ц ѕри тези думи нещо дълбоко вътрешно и зловещо,  се надигна в него, заклокочи и в един миг избухна. “ой огледа групата и щом съзр€ ћони се хвърли върху него като видра.
 - “и ли бе копеле! “и ли ги доведе!? ћамицата ти мръснаЕ - √рупата от инспектори, включа€ Ќула седем, мигом се стъписа. ƒвете момчета намръщени, гледащи баща си в очите бавно пристъпиха от двете страни.
 - —то-о-ой! «апри се бе човек! ƒошли сме да говорим като културни българи, бе ѕаисий. ќвладей си нервите! ƒай да разнищим проблема  и да видим кой е прав.  ато ме гледаш мене така, как мислиш, защо съм си оставил бюрото в града и съм тръгнал по жегата да изправ€м кривите краставици. Ц ѕаисий омекна. »збърса челото си от потта. „енето му неспирно трепереше от гн€в.
 - “о€ виждаш ли го? ƒа не ми припарва насам. ¬ратлето ще му прекърша!
 - ƒобре де, добре! —ега ние говорим само двамата с тебе. ўе спреш ли да ме изслушаш. я какво хубаво българско име носиш, ѕаисий.  ато чух за тебе и си рекох. “ова ще е един истински българин и с него ще се разберем по мъжки. ўе започваме ли приказката или ще се бием.
 - “и началник, малко знаеш за мене. Ќавремето си отлежах в Ѕелене.  остите ми счупиха и нервите ми скъсаха комун€гите.
 - ƒобре бе джанъм, всеки си има лоши моменти, но сега не е комунизъм. —ега е пазарна икономика. —ъгласен ли си с мен?
 - ƒа, така е!
 - » като вс€ка пазарна икономика, всичко което се произвежда и ползува от човека е стока.  упува се и се продава, така ли е?
 - “ака е!
 - јми водата? Ќали се изпомпва и транспортира с ток!? » за не€ тр€бва да се плати. » аз, нищо че съм инспектор, и аз си плащам.
 - јбе началник! я погледни! “ова вода ли е?  ал и поми€ тече от чешмата!
 - ј-а това е друг въпрос. ўом не ти харесва водата, ко€то ти дава държавата, с€даш и пишеш, че не си доволен. »дваме с багера и ти режем тръбопровода.  опаеш си кладенец и си пиеш от него. Ќо да разглас€ваш на ц€ло село, че н€ма да плащаш, това на какво прилича? јми ако те послушат? » решат и те да не плащат, какво ще стане? јнархи€! ѕълна анархи€. ƒето при нито един български цар не е имало. » ти ще си тартора, с най-хубавото българско име. —рамота!
 - јма аз не съм такъв човек, бе началник! “и€ тръби, дето са под улицата, аз съм ги купил и монтирал, а кмета казва, че са общински. Ќе ще да ми ги плати. «наеш ли колко пари съм заровил тук по “ошово време?
 - ј-а, това е пък съвсем друг въпрос. “и нали знаеш, че само черно на б€ло лови декиш. —€даш и пишеш жалба до съда. »скаш си своето. јко са твои, чудесно. ƒържавата ще ти спадне парите от водата и ще платиш по-малко. Ќо не бива да говориш, че н€ма да плащаш водата. —лушай сега какво ще направишЕ -  Ўефа хвана човечето свойски под ръка и се отдалечи с него от групата. √овореше му бавно, натъртвайки вс€ка дума. —цената беше повече от комична. ƒребни€т и сух ѕаисий бе вдигнал глава нагоре и гледаше с бо€зън и недоверие Ўефа. ј той с ц€лата си едра и огромна фигура се бе изправил над него като мечка в момент на надигаща се €рост и ожесточено ръкомахаше като по то€ начин засилваше убедителността на думите си.
 ƒвамата сина се б€ха отдръпнали настрана и изчакваха кра€ на действието. “е €вно осъзнаха сериозността на положението и избраха изчаквателната тактика на поведение. Ѕързакът, с оросено от пот чело, бе поседнал на един пън и си вееше със служебни€ правилник, напразно опитвайки се да прогони нахалните селски мухи. ”мникът пък се бе заплеснал в бурен€салото и трън€сало поле, което започваше от двора на стопанина и свършваше не€сно къде, далеч в юлската маран€. —лед това погледът му се заре€ н€къде из неподдържани€ двор. ¬ един момент той се оживи и се опита да каже нещо, но в миг се овлад€ и замълча. явно счете, че момента за неговата реплика не е подход€щ. Ќула седем пък бе застанал на с€нка под една джанка. “ой се прес€гаше, откъсваше си по н€кой едър, винено червен, сладко-кисел плод, изсмукваше съдържанието му и изплюваше обелката на доста гол€мо разсто€ние от себе си. “ова приличаше повече на спортно състезание, защото след вс€ко плюене обелката литваше все по-далече и по-далече. ќт н€къде се по€ви един проскубан б€л петел. “ой се затича бързо, колкото юлската жега позвол€ваше и започна да кълве джанковите люспи. Ѕеше така прегладн€л, че по н€кое време се опитваше да улав€ обелката направо в момента на летене от въздуха, но все не усп€ваше. “огава примирен € откриваше и поглъщаше направо от прахол€ка.   исели€т им вкус очевидно му хареса, защото след като се накълва до насита се спр€ и започна да кътка. Ќа бащински€ му водачески зов се отзоваха две черни УгащатиФ кокошки. ƒжанкови€т пир продължи с гол€м ентусиазъм дотогава докато не се по€ви селски€ квартален пес и не разгони кокошата компани€.
 ѕаисий и Ўефа б€ха вече привършили разговора. Ўефа подсвирна на Ѕързака.
 - я дай книгата, че сега то€ истински българин ще се подпише.
 - ј-а-а, не! Ќикъде не се подписвам. ¬сички€т си имот, къщата, двора и нивата съм го приписал на синовете.
 - ѕодписа ти е за това, че си уведомен, бе! Ќе че ще ти спираме водата!
 - ј-а, не!
 - ƒ-о-о-бре-е-! Ќа то€ юнак ли си приписал имота?
 - ƒа, на него!
 - «начи е пълнолетен?
 - —едемнайсета кара!
 - ’айде тогава, ти юнак ела да се подпишеш. Ц Ўефа вдигна подкан€що книгата. ћомъкът стъписано се отдръпна назад като гледаше напрегнато баща си в очите. Ќа Ўефа търпението взе да се изчерпва.
 - јма аз защо хабих приказки досега с тебе, бе! √оворихме си културно, стигнахме до съгласие, а сега ми н€маш и доверие. јбе ти докога ще ме разиграваш, бе човек? “ой се наежи, пое въздух, изду гръден кош и тръсна бръсната глава. ќчилата р€зко се откъснаха от носа му и увиснаха на копринената връвчица. √ласът му започна да стърже като на метал. —тана наистина страшно да го гледашЕ
 ѕаисий вдигна нагоре ръце и на пресекулки отрони.
 - „акай, чакай! »мам ти доверие! ≈ла —узане! ≈ла сине! ѕодпиши където иска началника!
 - “ака-а-аЕ “ака е добре! » нали се разбрахме. У»ма крава! ѕие млеко!Ф. » утре пишеш до кмета, нали така? «а тръбите! Ќо ако не платиш, във вторник съм тук с багераЕ
 - –азбрахме се началник!
 - ’айде момчета! –ипайте в уазката, че още клиенти ни чакат.
 ”азката направи остър завой, изръмжа €досано и се стрелна със своите шеметни шейсет километра в час сред облаци прах към магистралното шосе.
 -  ой е следващи€т клиент? ¬ъпросът бе зададен на Ѕързака. “ой се бе омърлушил. „асът отдавна бе минал об€д. ћъчеше го нарастващи€ глад. ¬ такова състо€ние мисловните процеси и реакцийте му винаги се забав€ха. — добре отмерено закъснение Ѕързака отвори тетрадката, заби нос в не€ и с престорено бодър глас измънка.
 - Ќе е клиент а клиентка, ѕараскева ћисиркова. ∆ивее в съседното село ћирково. »ма сметка от 289 лева за плащане.
 - Ќа ко€ улица живее? Ц “ози път въпросът бе отправен към ћони.
 - ”лицата дето живее н€ма име, а къщата н€ма номер. ѕо рано живееха с мъжа си в циганската махала, но вдигнаха ръце от обирджии и се преселиха.  упиха на безценица една къща в българската махала и сега живе€т там. —ад€т зеленчук и го продават на една серги€ край магистралата. » двамата са безработни. Ќезна€ дали ще могат да плат€т.
 - Ќе знаеш!  акво не знаеш, бе!? «еленчук казваш, а? ј то€ зеленчук расте ли без поливка? ўе плат€т! ўе плат€т! Ќ€ма къде да идатЕ
  олата вече излизаше от Ѕоровци.  рай бензиностанци€та на един висок бетонен стълб се бе разположило едно гол€мо щъркелово гнездо. ƒвете малки щъркелчета б€ха вдигнали глави и умолително писукаха към майка си. ј т€, грижливо наведена над т€х току разперваше криле и изтракваше с човка.
 - ¬ид€хте ли жабата? Ц попита ”мника.
 -  о€ жаба? Ц не разбра въпроса Ўефа.
 - ќна€, дето щъркелката € пусна в човката на малкото.
 Ќула седем се изкикоти невъздържано. Ўефа обаче не осъзна майтапа и продължи да си мисли за следващата среща с нередовни€ платец. ”азката показваше всичко на каквото е способна. Ќа гладки€ асфалтиран път т€ геройски вдигна умопомрачителната за нейното състо€ние скорост от шейсет и пет километра в час. ѕод изгар€щото обедно юлско слънце, отл€во и отд€сно наедрелите слънчогледи б€ха свели напечени чела. ∆ълтите равни пол€ се ширеха надалеч в  безкрайността, там където обедната маран€ разтап€ше и размиваше хоризонта. ј над т€х, едно бездънно пленително небе омайваше погледа с големите снежно бели, памукови кълба на облаците. Ќ€къде горе, високо, заре€ни в синевата прелитаха черните точки на л€стовиците. “е се издигаха плавно, след това се стрелваха надолу в красиви акробатични виражи.
 - я вижте!  акво е това? Ц обади се Ѕързака. ѕрилича на черно-б€ла купчина. ’ей го там, на асфалта! Ц ”азката бързо приближи спорни€ обект и тогава всички вид€ха фигурата на премазан щъркел. “ой бе паднал на черни€ нагорещен асфалт. јвтомобилните гуми б€ха преминали през врата му и там където жълтееше човката, малка локва кръв багреше зем€та. ѕтицата бе свила неестествено криле, в напразен опит да литне към спасителното небе. Ќо  сега те, смазани жестоко, безпомощно стърчаха , смирени, красиви и безсилни.
 - »ма вид на разбит ангел! Ц тихо отрони ”мника. ƒушицата, колко ли време ще го чакат там на стълба, където е семейството му.
 - ћоже да е и от хербицидите с които пръскат слънчогледа. ѕрез то€ сезон и жабите са отровни. — ти€ химикали съсипахме ц€лата си екологи€. Ц изказа сво€та верси€ Ѕързака.
 - ∆енската ще си намери друг. Ќали така е в живота. Ц изкоментира Ўефа.
 - ѕри щъркелите не е като при хората. “е са верни на половинката си до гроб. Ц продължи да из€в€ва знани€та си ”мника.
 - ’айде, хайде! Ќе му мисли много! Ц успокои го Ўефа. Ц ’ей специалист, € пусни радиото, че ми заглъхнаха ушите.
 Ќула седем завърт€ копчето на очукани€ автомобилен приемник и в уазката се разнесе една чудесна итали€нска мелоди€. –адио У—илвърФ бе започнало следобедни€ си музикален блок.
 - “ова парче е от петдесетте години, чували ли сте го? Ѕеше хит на времето,  лао ƒи ќ ¬илла! “огава свирех на акордеон. ћацетата щом го чуеха и веднага се разтап€ха. ћигом лапваха въдицата. ≈-е-ха-а! јморе-е, на на- на на- нанана-а. јморе-е, м-м-м. “а ри ри-и та ра ра-аЕ Ц Ўефа въздъхна, облегна се на седалката, изпружи ръка встрани. ћелоди€та го бе потопила за миг в младостта му, в онова далечно и отминало време, в което само една прекрасна мелоди€ може да ни върне. 
 ”мникът беше тъжен. —рещата с премазаната птица го бе разстроила. “ой направи опит да погледне в страничното огледало назад, но не усп€. ѕредната д€сна гума на уазката р€зко хлътна в една дупка на асфалта. јроматизаторът който непрекъснато се люлееше пред лицето му, го шл€пна през очите.
 ѕо негови статистически наблюдени€, това непри€тно и досадно действие се извърши днес за двайсет и първи път.

 

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© јлекс ƒаниел Ѕолдин ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-11-08

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4019  ќтзиви: 1
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-08 13 черни котки
20-08 13 черни котки
20-08 –ибен буквар /1824 г/.
20-08 ÷ената на емигранта
20-08 ѕроза 2015
ѕълен списък