Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  Selfpublishing и —амиздат
  Selfpublishing н€ма все още официален термин на български език. ћоже би, тр€бва да се превежда като —амоиздаване или —амопубликуване. » въпреки, че двете думи изглеждат ужасно еднакви, точно в разб
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от пинко
 
“ри мекици със захар
ѕис, маймуно!
—лънчогледи
ƒевойката от развалините
Ћъки
“еатрален сезон
”кьо
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



јлекс ƒаниел Ѕолдин(пинко)>>Ћъки  
Ћъки
  јлекс ƒаниел Ѕолдин (пинко)
  –аздел: –ј« ј«»  


¬ памет на ≈мо,
който така хубаво умееше да разказва!

 


 ≈два ли има нещо по хубаво и романтично от една л€тна вечер край разпалени€ огън от елови цепеници н€къде високо в планината. –омантиката се засилва още повече ако читател€ узнае, че м€стото е –ила планина, а по точно на пол€ната пред хижа —какавица. ≈дин гол€м лунен полумесец, с€каш изкован от старо сребро, бе надникнал любопитно иззад високи€ хребет и ръсеше изобилно бледата си светлина върху малката групичка уморени туристи, нас€дали край разпалени€ огън. ѕризрачните им сенки се извиваха в причудливи фигури по стената на красивата хижа. “е внезапно се б€ха умълчали, загледани в жълтите огнени езици на огън€, уморени от осемчасови€ преход по билото на –ила, унесени всеки в своите мисли. ќт близката елова гора се дочу шумолене. Ќе след дълго от там излезе един техен колега, носещ гол€м наръч полуизгнили, набързо събрани елови клони. “ой пристъпи към огън€ и пусна с облекчение сво€ товар край разгорилите се дърва.
- √енчо, ела седни при нас! —ъбрахме достатъчно. ўе стигнат за ц€лата вечер! Ц подкани го –осето.
- Ќе зна€ дали сте минавали по зимната пътека от хижа У—едемте рилски езераФ до тук, но мога да ви увер€, че е истинско изпитание на вол€та и нервите. Ц обади се Ѕотка.
ѕреди две години ми се случи да мина по не€, при минус 15о —. Ќе бих го повторила. Ѕеше такава силна виелица, че едва не ни затрупа снега... ¬ълците щ€ха да ни из€дат.
- я дайте да си говорим за по-човешки неща. Ц тихо и с мек глас предложи ≈мо. Ќ€кой чувал ли е думата УренегатФ? Ц Ќастъпилата тишина му подсказа, че е привл€къл вниманието на при€телите си. “ой се покашл€ глухо и започна да разказва една от своите странни и интересни истории, в които истината и €рките метафори внезапно грабваха вниманието на слушателите и създаваха една неподправена атмосфера на оба€ние и оживление.
- «начи, доскоро имах един интересен при€тел.  азвам доскоро, защото с времето се уверих, че ренегатът е обречен да н€ма при€тели. Ќе жела€ да споменавам името му, нека то просто да бъде Ћъки. “ази дума знаете, че означава щастлив човек. ћоже би много често Ћъки е бил щастлив, но след вс€ко негово, насила добито щастие, логично е следвало гол€мо разочарование. –азочарованието у ренегата естествено идва от постепенната му изолаци€ от хората. “е, както знаете не в€рват на човек, който за да си създаде изгода и улеснение в живота посто€нно мени възгледите и нравствената си физиономи€.
- “акъв човек ти е бил при€тел? Ц запита —имо.
- ƒа, съвсем доскоро. Ћъки, как да ви кажа иначе е симпатичен човек. ”смихне ли ти се, с€каш виждаш едно гол€мо усмихнато дете. “а€ негова усмивка най-веро€тно е подвела доста хора.
- ≈, по усмивката €вно не можеш да прецениш човека. Ц допълни –осето.
- Ћъки го познавах от малък. Ѕеше ниско и набито момче. —рещахме се по коридорите на гимнази€та. «наех, че тренира тежка атлетика. »маше едър гръден кош и големи изпъкнали мускули, които се отраз€ваха на походката му. ¬ървеше с широка крачка с разперени настрани ръце. јбе момче, спортист. ƒе да беше си останал със спорта, а то н€кой му беше внушил да става инженер.
- —портистите, чувал съм, получават доста професионални деформации. –азвиват мускулите за сметка на ума. Ц из коментира —имо.
- ўо се касае за Ћъки, н€мам такова впечатление. ”верих се обаче, че е много упорит човек.  ато че ли инженерната професи€ осезателно му тежеше. ј затруднени€та решаваше по един свой ефикасен начин. — напоритостта на кафърски бивол и посто€нството на голи€ охлюв, бавно и неотменно се докопваше до ръководни длъжности. Ќай-просто казано, посто€нната му цел беше да бъде началник. » в та€ си цел действуваше безкомпромисно. — неизтощима енерги€ сриваше всички пречки пред себе си, подмен€ше при€тели и най-вече политическите си убеждени€ докато постигнеше своето.
- √овориш така, като че ли ти е бил началник. Ц заинтригувано зададе въпроса си √енчо.
- ƒа! » не един път, а три пъти!
- ќ-о-хо-о...!
- —помн€те ли си събити€та в „ернобил?
- »ма ли н€кой да не ги помни?
- ¬ завода в който работех, Ћъки ни събра на инструктаж. “огава изпълн€ваше длъжността заместник директор и му бе наредено да ни информира за авари€та. »зпъчи се той пред стреснати€ народ и като започна бавно и издебело.  Уƒругари, призовавам ви към спокойствие... «а нашата страна не съществува никаква опасност... ѕоложението е овлад€но...Ф и така нататък, и така нататък.
- ј народът лапаше марулената салата, нали беше сезон на салатите, и не знаеше какво го очаква. ƒесет години след това ракови€т диспансер се препълни с болни. Ц въздъхна —имо.
- –азбирате кои б€ха заместник директори през това време? јко не се сещате, ще ви кажа. ћного, ама много доверени хора на парти€та. Ћъки разбира се не правеше изключение. ќбичаше парти€та, обичаше младите техноложки, а най-вече обичаше себе си.
- «а какви техноложки намекваш?
- ≈дно много младо моме, току що завършило инженерни€ институт, посто€нно му бършеше бюрото от прах. ѕосле дълго се чудехме защо момето бе повече от месец в болнични. “р€бвало е да се справ€ с нежеланата бременност. ѕо онези времена директорът свирепо ми бе ор€зал заплатата. Ќещата с мен б€ха стигнали до уволнение. яв€вам се аз  при преки€ си началник, разбирайте Ћъки, и му разказвам за болките си. “ака и така, казвам му, шефа н€ма право в случа€. ј той кима с глава, съглас€ва се с вс€ка мо€ дума и накра€ останах с убеждението, че ще ме защити и конфликта ще бъде разрешен. јми! Ќапразно съм се над€вал! ќт устата му не се отрони и дума в мо€ защита пред висшето началство. ўом не го касаеше лично, защо да се смраз€ва с Удругар€ директорФ, нали така? —ъкратиха ме! «а щастие усп€х да си намер€ работа в конкурентни€ завод на наши€. –аботата ми беше напрегната и през една мека и топла зима реших да взема малко отпуск за да си почина и отидох на море.
- Ќа море през зимата?
- «ащо бе √енчо, не си ли ходил? ѕриказно е, особено на «латните п€съци. “ихо, спокойно, при€тно. ¬ кра€ на почивката, за най-гол€ма мо€ изненада, в автобуса от ¬арна, се зас€кохме с кой мислите? — Ћъки!  ато ме вид€ се зарадва и заговорихме като стари при€тели. -  акво насам, питам го? ¬ командировка ли? Уѕочти!Ф Ц об€сн€ва той.ФЌещо ме награби службата та рекох да си почина малко в хотел У»нтернационалФ. ¬сички зна€т, че съм в командировка. јма ти мълчи, да не си се разприказвал на н€кого, че не зна€ какво ще ме прав€т ако разберат.Ф -  акво ми влиза в работата, казвам му. ѕочивай като ти се почива.“огава не отдадох значение на тази среща. ѕо късно обаче се разбрах, че и него са го подгонили в он€ завод.
-  ак така?
- јми когато ми стана отново началник! ѕо неведоми пътища Ћъки си бе уредил длъжността Уначалник отделФ и то на отдела в който работех. ƒа си призна€, в то€ отдел обаче се работеше здраво и на всеки работата се оцен€ваше  многостранно и ежедневно. ћина, не мина ден и като тръгнаха едни слухове, че Ћъки чете прекалено много вестници вместо техническа документаци€. „е бил бавен. „е не можел да  реагира адекватно на проблемите. — една дума за кратко време около него се запуши.  ато капак на всичко един майтапчи€ го заснел с видеокамера на един осмо - мартенски банкет как танцува кючек.
- ’а-ха-а-а-а!  ючек!
- ƒа бе, но цели€т саир не беше в това.  амерата бе снимала десет минути непрекъснато най-детайлните извивки на негови€ задник, снимала, снимала...без Ћъки да се усети какво става. ѕочти всички изгледаха то€ филм. ¬ид€х го и аз. “р€бва да ти кажа, то€ оператор си го биваше. √ол€мо шоу стана. —лед то€ случай Ћъки си взе девет месеца отпуск и отиде в √ърци€ за да бере домати.  ато се върна, нещата с него б€ха стигнали до уволнение. Ќови€т партиен секретар го бе взел под око и за една бройка не го уволниха. «а да се замажат фаловете го изпратиха в командировка в бивши€ ———–. Ќа всички бе €сно, че той н€маше да се справи и затова му причислиха компани€. » кой мислите, че беше та€ компани€...?
- ƒа не би ти?
- ѕозна! ¬еро€тно той ме бе изискал от директора, като стар подчинен от предишни€ завод. Ќе б€х ходил толкова далече в командировка, но се случи!
- Ќагледал си се на изпълнени€. опита се да познае —имо.
- „е те едно и две  ли б€ха? Ќай-€ркото от всичките беше как се провеждаха служебните руски банкети. ≈литът на завода се събираше с милите Уболгарские братушкиФ и водката се пиеше на каси, както тук у нас бирата. ј накра€ бе даден такъв фантастичен банкет че на българина му е бедна фантази€та да си го представи. “р€бва да подчерта€, че Ћъки поне на банкетите не се изложи. “ой така вещо об€сн€ваше на руснаците как се пие раки€та у нас, че они€ цъкаха и не в€рваха на ушите си. ј така също и държеше на пиене. —портист човек! “ова не му пречеше н€колко пъти да се освини с алкохол до такава степен, че да го влачим под ръце до хотелската ста€.
 Ќе зна€ дали ви казах, че Ћъки е нисък на ръст човек, един и петдесет и шест сантиметра. ѕри мо€та височина един и осемдесет, когато се движехме заедно изглеждахме като пълно подобие на  рачун и ћалчо. —помн€м си и как се загубихме в московското метро. Ќа мен ми се беше свило сърцето от притеснение дали ще можем да се оправим с наши€ беден руски език. јз нервно бързах напред, а Ћъки с малката си крачка подтичваше след мен. ¬ метро станци€та  където се случи събитието имаше монтирано на стената едно гол€мо огледало което те хваща в ц€л ръст.  акто си бързах се обърнах към огледалото и като вид€х как изглеждаме отстрани, спр€х. „е като ме напуши един см€х. —меех се така, че чак привл€кох вниманието на околните руснаци. ј Ћъки уплашен и пребледн€л, повдигнал нагоре с въпросителен, детски поглед глава ме пита. У акво бе ≈мо? Ќа какво се смееш?Ф  ак да му отговор€. ўеше да ми се обиди. ѕък нали ми бе и началник. ќт негови€ стреснат въпрос още повече ме досмеша.
- ≈, вид€л си и ти задгранична командировка. Ц каза Ѕотка.
-  ак ли не! ѕървата и последната през цели€ ми досегашен живот. ј след това се случи така, че властта на комунистите падна. ≈дни от т€х правеха митинги със знамена, за да укреп€т разклатените си партийни редици, а други захвърл€ха партийните книжки и се вливаха в —ƒ—. Ћъки беше от последните. ћного бързо се бо€диса то€ човек. ќт червен изведнъж стана син. “ози период от време и информаци€та за него малко ми се губи но съдбата се изхитри и отново ни събра. — Ћъки б€хме минали вече по една две години през хищните зъби на безработицата, така че когато пак се вид€хме и двамата б€хме вече служители в една държавна инспекци€.
- » Ћъки ти беше отново началник! Ц уточни √енчо.
- ≈-и-й, много познаваш! ќт теб ще стане гол€м екстрасенз! ѕак началник разбира се и първи довереник на директора. ƒвамата б€ха стари Убойни другариФ, с проверени от времето връзки и със свирепа нова партийна принадлежност. ¬ремената б€ха такива, че във вс€ка държавна служба имаше по две антагонистични идейни групи, борещи се за надмощие, от старата Ѕ ѕ и от новото —ƒ—. ¬ зависимост от властващото правителство надмощие вземаше ту едната, ту другата група. ѕри един от тези правителствени обрати Ћъки и негови€т Убоен другарФ изгърм€ха. ѕо-точно изгърм€ Убойни€ другарФ, а Ћъки без коментарно последва неговата съдба.
-  ак ли се е чувствал? Ц попита –осето.
- јми как!  ато амбулантен търговец на битака. √ладът го бе принудил да наеме една серги€  за продажба на амбулантни стоки и той геройски се опитваше с нейна помощ да прежив€ва по н€какъв начин. ѕрез съботите, рано сутрин, нарамваше два големи сака и хващаше влака за —офи€. Ќапълваше ги с дрънкулки в пазара на »ли€нци и в понеделник висваше отново край серги€та. Ќеочакван обрат за човек свикнал да бъде началник нали?
- Ќе му е било леко! Ц хуманно уточни √енчо.
- Ќе само на него. » на мен също. ƒве години и аз б€х безработен. ѕравителствените чиновници решиха, че от държавната служба където работехме н€ма гол€ма полза и съкратиха персонала наполовина. “ака че без да бъда партийно пристрастен неволно станах поредната изкупителна жертва. Ѕезработица, ей знаете ли какво нещо е това...?—ъсипи€ на качествен човешки ресурс!
 “уристите б€ха притихнали. ¬секи бе опитал от тази благина на демокраци€та. ¬ настаналата тишина отчетливо се долав€ше сънливи€ ромон на река —какавица. —илни€т огън вече беше прегор€л. ќгнено червената жарава тлееше и освет€ваше в алено лицата на нас€далите туристи. Ћунни€т сърп се бе преместил доста на запад досами черната елова гора. Ќ€къде далеч изкр€ка кукум€вка тръгнала на нощен лов.
- »нтересен екземпл€р е то€ Ћъки. Ц промърмори —имо.
- ѕовече от интересен. ќще не съм разказал за най-интересното.
- » какво е то?
- јми за изборите.
-  ои? ѕоследните ли?
- ƒа! —ега нали сме нещо като царство. ’ем царство, хем парламентарна република. ”никален европейски експеримент! ÷ар-министър председател, негова парти€ гръмко наречена Унационално движениеФ, и един излъган, смазан от мизери€ и мафиотски тормоз народ.  ак стана това, не мога да го проуме€. ¬се си мисл€, че такива като Ћъки са неизкореними.
- «ащо?  акво общо има Ћъки? Ц неосведомено запита Ѕотка.
- “ук е цели€т майтап. Ћъки стана царски човек. —рещам го веднъж на улицата. —пираме се, ръкуваме се, а той ми пъха в ръката малко календарче с цветни€ лик на ÷ар€. У“ук е истината, казва. —ега през юли ще вземем властта.Ф
- Ќай-напред не му пов€рвах. ”ви, прав е бил. »два една вечер у дома и ми казва, У≈мо дай да презапишем един филм.У -  акъв филм го питам. Уўе видиш! “и нали имаш видео? јз ще донеса моето и ще го презапишем.Ф
- ƒонесе Ћъки видеото и започнахме презаписа. √ледам аз филма и не в€рвам на очите си. —цената на действие е местната черква. —ценичните лица, един пеещ поп и шепа хора навели глави. “е държаха в ръцете си по една свещ, а от време на време прот€гаха д€сна ръка и бавно и тържествено се кръстеха. ќтпред в челната редица стои Ћъки, обл€къл черно сако, вързал черна вратовръзка, кръсти ли се кръсти. Ц  акво става бе човек?  акво е това? Ц питам го. У“ова казва е панихида по случай смъртта на царицата майка. “ози филм ми е много нужен!Ф Ц Ќе изчакал да мине изумлението ми той об€сни. У ато вземем след изборите властта това ще бъде много ценен за мен документ. — него ще се види кой е бил верен на ÷ар€. ¬ажното е да си активен преди изборите а не след т€х, разбираш ли?Ф
- —то€х като ударен от гръм и не знаех какво да му отвърна. —лед два месеца Ћъки се самоизбра за градски координатор на царското движение. ¬ една неделна утрин събра н€колко свои нови съидейници, повика един камион и всички пренесоха куп мебели до сградата на читалището, където между другото бе наел ста€ за офис на движението.
- » ти сигурно му помогна? Ц недоверчиво попита –осето.
- ƒа помогнах му! ѕомоли ме, а както знаете, не обичам да отказвам на стари познати. ѕо това време отново б€х безработен. “ой добре използва социалното ми състо€ние и ми пусна мухата, че ако побед€т в изборите за всички негови безработни при€тели ще има работа.
-  ато го познаваш толкова време, как можа да се хванеш на уловката му? Ц недоверчиво каза —имо.
- Ќе само аз се хванах. ’вана се гол€мата част от български€ народ. “ези сини и червени партийни мошеници ни б€ха втръснали до краен предел. ќтча€ни€т човек се хваща и за сламка.
- ƒори сламката да е гнила? Ц възмути се –осето.
- Ќа кой му хрумваше тогава, че сламката е гнила? ћай от всички активисти на това движение по гол€мата част б€ха все бивши, отхвърлени, неудачни управници. Ћъки си бе направил собствен партиен офис. ¬ него бе поставил едно огромно, масивно бюро.  ато н€маше какво друго да прави, седеше зад бюрото по ц€л ден и слухтеше за наближаващите събити€. ≈дна бивша колежка от завода миеше прозорците на офиса му, бършеше праха от мебелите, преподреждаше столовете, наредени по стар партиен ред като за оперативка. ќт време на време се отбивах да го вид€, а той с нарастващ ентусиазъм ми внушаваше своите нови УцарскиФ идеи. √ол€м портрет на негово величество, поставен в позлатена рамка, се мъдреше на стената зад гърба му. ¬л€во в ъгъла, закрепено с връвчици, бе опънато жълтото знаме с герба на царската династи€. ќт стените, поставени в портретни рамки, съсредоточено наблюдаваха членовете на царското семейство. ≈дин набиващ се в очи плакат, УЅог, цар и отечество!Ф стр€скаше всеки вл€зъл посетител.
- ћного интересен екземпл€р е то€ Ћъки! Ц повтори —имо.
- ¬сички знаете, че те взеха властта. Ќо най- интересното бе след това, когато си подел€ха служебните постове. ƒва дена след изборната победа като се разтича он€ Ћъки. ¬€рвам че е обиколил цели€ бивш окръг. “ичаше от град на град, от село на село, не пропусна да дойде и у нас. » за какво мислите че тичаше?
- ¬еро€тно за да си уреди служебно м€сто!
- јма ти май-наистина си екстрасенз! ’одеше с едни дебели тетрадки за да събира подписи. “ова беше нещо като писмено обществено мнение. Ќай-отгоре в челни€ лист се мъдреше деклараци€, че той, разбирайте Ћъки, верни€ привърженик на величеството, притежава много ценни управленски качества. » като такъв, е най-подход€щи€т кандидат за кмет в родни€ си град.
- —ериозно? ’ей, това е върхът! јз не бих го направил! Ц за€ви —имо.
- ѕовечето не биха го направили, но не и Ћъки.
- » стана ли кмет?
- Ќе усп€! ќт —офи€ поставиха друг. ¬еро€тно са му чели биографи€та, но го направиха заместник кмет.
- ’ей това е!
- —ега е вече гол€м началник. Ќепрекъснато го излъчват във филми по местната кабелна телевизи€. Ќ€кой обаче ми каза, че не се е погаждал с кмета. Ќе били му дали достатъчно ръководни права.
- »ли пък н€кой негов недоброжелател е прошушнал на кмета за тетрадките с писменото обществено мнение. Ц засм€ се —имо.
- ћоже и така да е, не зна€. Ќапоследък обаче го виждам все замислен, умълчан. Ќещо отб€гва да ме поздрав€ва.
- ј изпълни ли си обещанието? ƒа ти уреди работа.
- ќбещанието си той забрави още с влизането в нови€ кабинет. ћина почти една година от изборите, а аз съм си още безработен. ѕреди седмица намерих при€тел, съсед на кмета. “а него помолих да ми ходатайства за работа. ¬еро€тно е свършил работа.
- ѕо какво съдиш?
- —ъд€ по това, че след два дни ми се обади Ћъки. — равнодушен глас ми каза, че говорил с един директор на едно все още не приватизирано предпри€тие за мен и работата ми почти била осигурена. ќбадих се аз на то€ директор, а той ми се кълне, че въобще не е имало подобен разговор с градски€ заместник кмет. Ќай-веро€тно Ћъки е бил случайно в кабинета на кмета по това време и е чул този разговор, касаещ мо€та персона. Ќетърпеливо е побързал да си припише актив. “а мисълта ми беше за думата УренегатФ. —лед като ви разказах та€ истори€ на всеки му е €сно какво означава т€.
- „овек с много лица! Ц възмутено об€ви –осето.
- ћеко казано! Ц допълни √енчо.
- —ъгласен съм, но мисл€ че е в€рно едно. Ќе всеки може да бъде такъв! Ќо всеки може да се излъже...!
 ќгън€т беше вече почти изгаснал. Ќ€кой от групичката туристи сънливо се проз€. ≈дин светъл перест облак закри лунни€ сърп и настъпи тържествена, л€тна, рилска нощ. ќт тъмната елова гора отново се чу кр€съка на хищната кукум€вка.
- ƒа хвърлим малко вода в жаравата и да идем в хижата да се наспим. ”тре ни чака последни€ преход до —апарева бан€. Ц об€ви ≈мо.
 “уристите уморено се надигнаха и се запътиха към заспалата и умълчана хижа —какавица. ѕоследен √енчо, бавно и методично започна да гаси въглените с бутилка планинска  вода. “ой се изправи и се загледа в пробл€сващата иззад облаците луна.
- –енегат! ≈мо е прав! “акъв човек не може да бъде щастлив!. - ¬ отговор отново се чу кр€съкът на кукум€вката. ¬еро€тно и т€ беше съгласна с неговата констатаци€.

 

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© јлекс ƒаниел Ѕолдин ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-11-08

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 3968  ќтзиви: 1
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
ѕълен списък