Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак се печатат вестници?
  ћного от авторите н€мат никаква реална представа за печатни€ процес. “ук ви предлагаме един фоторепортаж за това как се печата вестник.  ниги се печатат по подобен начин. —амо машините са по-малки
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от пинко
 
“еатрален сезон
Ћъки
ƒевойката от развалините
”кьо
—лънчогледи
“ри мекици със захар
ѕис, маймуно!
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



јлекс ƒаниел Ѕолдин(пинко)>>ѕис, маймуно!  
ѕис, маймуно!
  јлекс ƒаниел Ѕолдин (пинко)
  –аздел: –ј« ј«»  
      Ѕеше късна и влажна пролет. –ехавата следобедна мъгла се стелеше по потъмнелите покриви на ниските къщ€ от крайни€ квартал. Ќ€къде далеч, като че ли от вдън зем€ излайваше куче, веро€тно гладно или премръзнало, забравено от бога и от стопанина си.  ≈дна малка уличка,  носеща името на славен български цар, се бе стаила в падащи€ здрач, забравила кога за последен път бе минал по не€ случайни€т минувач. ќт разградени€ двор на порутената циганска къща се носеше олели€та на гол€мо циганско семейство. Ќе беше €сно за какво беше ц€лата та€ свада, но логични€т завършек бе побо€т над кльощавата кобилка от страна на мустакат зъл циганин. “€ цвилеше жално, търсеше спасение зад разкривената каручка, но уви ориста и бе такава, да € би€т. 
      —рещу циганското поселище, зад малко  площадче, скрита зад н€колко полуизсъхнали сливови дървета, в негол€м, обрасъл с трева и неподдържани цветни лехи двор, се гушеше малка, б€ло измазана къщица. √одините бавно, но сигурно си казваха думата, защото та€ къщица едва събираше сили, за да не рухне от старост. √редите и отдавна б€ха изгнили, а пукнатините по мазилката непрекъснато се разшир€ваха и уголем€ваха. ¬ъзрастната госпожица, ко€то обитаваше единствената ста€, пригодена що-годе за нормален човешки живот, н€маше силите и възможностите да € поддържа. ѕарите от мизерната пенси€ и стигаха само колкото да изкара половината месец, а след това и т€ самата не знаеше как изжив€ваше останалата му част. Ќо бог бе милостив към не€ и още не бе и отнел вродената жизненост и веселата разговорливост. “€ имаше две страсти - класически€т пасианс и доброто хапване, ако случа€т се окаже подход€щ, разбира се.
       ÷иганската олели€ се носеше на шир и длъж по малката тиха уличка. Ќа живеещите по не€ отдавна вече им бе писнало от това нежелано съжителство. “е дори събираха подписка до кмета за изселването им, но уви.  метът, мастити€т ръководител на най-попул€рната парти€ от района, управл€ващ вече трети мандат, и дума не даваше да се изговори за това. Ќали му б€ха от изборни€ контингент, как ще посегне на него.
        √ръмогласни€т шум и кавга не можа обаче да попречи на г-ца √инче да хвърли поредни€ си пасианс от карти, за да провери очертани€та на близкото бъдеще. «аредената със сухи, букови цепеници печка, весело бумтеше и разнас€ше меката си ароматна топлина в малката, задръстена с вехтории стаичка. Ќаближаваше седемдесет и втори€т и рожден ден и т€ се опитваше да отгатне лукавите помисли на съдбата, оставила € така немилостиво да се бори сама в живота. “а€ самота напоследък много силно и тежеше. ѕриказлива и сладкодумна по природа, възпреп€тствана от лошото и влажно пролетно време, г-ца √инче бе принудена да стои сама дни наред в то€ овехт€л стар дом, да гледа дъжда през прозореца и да си спомн€ далечната младост, когато естествената и хубост бе обект на подчертано внимание от страна на ергените. ¬ онова далечно и вече отдавна отлет€ло време, т€ си бе изградила твърди принципи и строги изисквани€ към кандидатите си за женитба. “е тр€бваше да бъдат стройни, високи, леко мургави и с гъста къдрава коса. «а гол€мо съжаление, образците от мъжки пол, които отговар€ха на това описание б€ха малко. ƒаже и тези, които минаха като метеор през живота и не усп€ха да се задържат. Ќе беше съвсем €сно защо, но фактът си остана факт.
       “а€ пуста дес€тка пика все се по€в€ваше отгоре и вещаеше прокоби и неудачи. јрхитектът кой ли знаеше кога щеше да се по€ви отново. ѕарите и от жалката  пенси€ вече свършваха. Ќавремето, н€какъв доброжелател, € бе запознал с този дребен и полусл€п мъж, висшист по образование, но нещастник по съдба. “ой живееше също сам, отдавна разведен, забравен от деца и близки, в н€какво бунгало, запил€но в дебрите на »скърското дефиле. „ат-пат се отбиваше при не€ и животът като че ли добиваше н€какъв определен смисъл и измерение. »маше на кой да се скара и с кой да се разговори, с кой да изкоментира политиката и кварталните клюки. ј той горки€т, намерил топлинка, сготвена храна и уют, беше доволен и не забрав€ше да € ощастливи € с половинка наденица, € с бутилка бира, а в празнични дни и с кути€ шоколадови бонбони.
        ќт двайсетина дни обаче јрхитектът не се бе в€снал нито за миг. »маше интелигентни€т навик да и се обажда € по телефон, € с писмо или с н€какви други известни способи на комуникаци€та. ѕо та€ причина, от два дни т€ се чувстваше  като на тръни. »стински се тревожеше за него. ≈дин полусл€п човек, винаги усп€ваше да се натъкне на опасна ситуаци€, поради недъга си и в такива случаи само доброжелателството на съдбата си казваше крайната дума. Ќе беше нормално за наближаващи€ и рожден ден, да пропусне да даде признак за  съществуване. ≈х, пак та€ пуста дес€тка пика излезе отгоре!
       - ћ€у-у-у!
       - я Ц а Ц а ! ћаченце!
       √-ца √инче беше при€тно изненадана. ¬ падащи€ сив здрач, през т€сното прозорче надничаше едно дребно, оранжево обагрено, слабичко коте. “о се бе покатерило на развалени€ хладилник, досами входната врата и поглеждаше любопитно през изпотени€ прозорец.
       - ћац! ћаро, мац, мац! ћаринко, ћарушко, ћацинко, мац, мац!
 јко тр€бва да бъдем точни, котето беше от мъжки пол и би се обидило силно на това обръщение. “о обаче бе в щастливо неведение към човешката реч и не схвана конкретни€ смисъл на нейното възклицание.  отешки€т му нюх обаче говореше, че вътре има топлинка и храна, затова продължи насто€телно да м€уче, докато г-ца √инче не му отвори развълнувана външната къщна врата.  отето не чака специална покана, а се шмугна покрай не€ и зае едно стратегическо м€сто в директна близост с бумт€щата печка.
        - ћаро, ма! √ладна ли си, ма!? Ц продължи да се разнежва възрастната госпожица. “€ бръкна в една син€ платнена торба, извади един полуизсъхнал хл€б и го накисна в една емайлирана купа с вода.  отето следеше вс€ко нейно движение и в момента, когато му побутна купата, пристъпи благоговейно и започна деликатно да поглъща разкиснати€ хл€б на малки котешки залъчета. явно бе много изгладн€ло, защото, без да се откъсва от купата, позволи на г-ца √инче да го милва до насита по ушите, гърба и опашката. “ака, в един чудесен миг т€ си намери една нежна животинска компани€, ко€то мигом € откъсна от мрачните и мисли. Ќ€ма да об€сн€ваме подробно, но за котето бе подготвено едно уютно гнезденце близо до запалената печка и то стана равноправен жител на малката, бедна, схлупена къщурка.
         Ќа други€ ден, който всъщност бе и нейни€т рожден ден, рано сутринта, веднага след пукването на зората, се по€ви и јрхитектът. “ой бе хванал един нощен пътнишки влак от малката спирка в »скърското дефиле и пристигна с една напълнена с продукти чанта. ўом го вид€, г-ца √инче мигом заси€. ”смихна се, развесели се, развърт€ се да приготви празнични€ об€д. ѕрисъствието на котето стана веднага причина за оживен коментар. “о се разхождаше навс€къде в малката стаичка, разузнаваше новата за него обстановка, даже провери съдържанието на чантата, ко€то носеше гостът. » двамата сърдечно му се радваха. ѕостепенно то позволи да го гал€т, даже при та€ процедура се повдигаше на лапи, вирваше опашка и се отъркваше в крака на този, който му се радваше.
          ъм об€д се по€ви и ѕлеменникът на г-ца √инче. “ой и носеше подарък, едни топли и пухкави пантофи. –азцелува €. ƒари € с грижливо подготвени€ пакет, следствие на което т€ започна да ахка и цъка от възхищение. «дрависа се с јрхитекта и седна на изкорубената кушетка.  отето новодомец се бе свр€ло точно под та€ кушетка. —мутено от шума, то изскокна изпод краката му се стрелна към един отдалечен ъгъл за да търси тишина и спокойствие.
         - я-а-а-а! —узане бе, откъде се по€ви? Ц ¬ъзкликна ѕлеменникът. “ака котето импровизирано получи името си, което пък от сво€ страна бе една добра поличба, тъй като всички знаем, че коте без име не върви добре в живота.
         -  ак позна, че е мъжко? Ц осведоми се јрхитектът.
         - јми не е много трудно да се разбере!
         - ћаро, ма! ћаро, ела при мама, ела! Ц разнежи се отново г-ца √инче.
         - Ќе, ћаро, ма! ј —узане, бе! Ц уточни ѕлеменникът.
         —узан се престраши и това естествено бе в негова полза, тъй като веднага получи едно от току що изпържените, топли кюфтета. –ождени€т ден на г-ца √инче бе ознаменуван, както си го изисква традици€та с един приличен и тържествен об€д. ѕлеменникът бе донесъл и бира, при което об€дът завърши с подчертано приповдигнато настроение. —узан сновеше като совалката јтлантис от кол€но на кол€но, но така и не бе допуснат до отрупаната с €сти€ маса. “ой с такъв ентусиазъм се стремеше да докопа купата с кюфтета, но достъпът до този обект най-безцеремонно му бе забранен. “ова б€ха и първите стъпки в оформ€нето на домашното му възпитание, което при него очевидно липсваше.
         √-ца √инче донесе отн€къде н€какъв стар грамофон и пусна любимите си плочи на Ћили »ванова от времето на ранни€ «латен ќрфей. «аслушаха се. –азмечтаха се. –азтопиха се от умиление към отминалата младост. Ќа јрхитекта даже му тръгнаха сълзи. явно беше много музикален или пък споходен от много вълнуващи стари спомени. ¬сички забравиха за —узан. “ой обаче не бе забравил кюфтетата. ¬ един момент на заплеси€ от страна на новите стопани, лакоми€т котарак се примъкна към захлупената купа с кюфтета, бутна с лапа капака и започна истински котешки пир. ¬ момента, когато плочата свърши и се наложи да се смени, всички забел€заха интервенци€та. √-ца √инче сви устни, сбърчи вежди, пресегна се към точилката и викна кресливо.
         - ѕис, ма маймуно!
         ’раната бе очевидно много вкусна, а и —узан не очакваше подобна реакци€ след дългите милвани€, затова не усп€ да избегне удара на точилката. “€ не бе много дебела и не можеше да му причини сериозни увреждани€, но ударът си бе, между нас казано, доста болезнен.
         - ћи€-€-у-у-у! »зскимт€ той от болка и с това бе сложено началото на новото му и непознато досега домашно възпитание, цел€що създаването на непон€тни и необ€сними за подрастващи€ котешки тийнейджър интелигентни навици.
         ∆ивотът в малката къщурка продължаваше да си тече по нови€, току що описан начин. ѕролетта вече превал€ше. јрхитектът посто€нно си заминаваше и пристигаше. «абравихме да споменем, че той имаше три квартири в три различни града и тъй като нито една не бе приспособена за човешко обитаване в кра€ на крайщата той се завръщаше тук, за да си отдъхне от път и от ергенската гладори€.  ак намираше път€ от гарата до къщурката при неговото полусл€по положение никой не може да си об€сни, но фактът си е факт. ј че беше спочти сл€п н€маше и съмнение. ¬ това се увериха напълно, когато в една ранна пролет ходиха да берат коприва. —лед един час бране, когато всеки показваше на други€ какво е набрал, след като погледнаха в неговата чанта, падна гол€м см€х. „овекът бе напълнил чантата с един свеж пролетен букет от кукур€к, зелена пролетна трева и току що поникнал бъз.  оприва така и не откриха. —м€ха се, см€ха се, а след това се умълчаха, €вно схванали трагичността на положението.
        ¬ началото на л€тото, когато започнаха да зре€т черешите, неочаквано се по€ви и ћуцка. “ова бе една красиво обагрена, във всички възможни цветове на спектъра, млада котка. “€ беше толкова красива, толкова пъргава и игрива, толкова мила, че всички € приеха с възторг и въодушевление като нов жител на бедната къщурка. ќт всички най-очарован бе —узан. “ой мигом и отстъпи част от неговото жилищно кътче и стана така така мил и учтив, че ћуцка моментално се почувствува като у дома си. “ичаха по запустели€ двор, катереха се по овощните дървета, криеха се в прашното малко мазе. ¬сичко бе чудесно само едно не се връзваше с нормални€ ход на нещата.  акто —узан, така и ћуцка не обичаха да лов€т мишки. «а —узан причината бе €сна. “ийнейджъра имаше страх от тъмнината и това дон€къде го оправдаваше. «а ћуцка обаче нещата не б€ха така €сни. “€ просто бе една котешка глезоти€ и предпочиташе готово поднесеното €стие пред изморителни€ миши лов. “ова положение постави дон€къде г-ца √инче в чувствително затруднение тъй като в съседната ста€, ко€то ползуваше за складово помещение бе пълно с тези твари. “е консумираха лакомо всичко, от червени€ пипер до чувалчето с брашно и пакетчетата с църковно жито, което т€ ползуваше по «адушница.  акви ли не опити бе правила в това направление, но уви!  отките н€маха желание да лов€т мишки. –еалността стана скандална. ѕлеменникът, усетил положението, излезе с иде€та да ги подари или замени с котка-ловджи€. Ќо реакци€та на г-ца √инче бе решителна и безапелационна. “€ не си даваше котките.
        ¬ кра€ на л€тото неочаквано нещата мултиплицираха. “а€ купешка дума на прост език означаваше увеличаване на котешката колони€. ¬ една ранна августовска утрин, отивайки да изхвърли боклука, на г-ца √инче и се стори, че из двора тича още едно тигроподобно същество. “€ намести добре очилата си на носа и се вгледа в съответната посока. Ќаистина! ≈дна раирана б€ло-сива котка се мотаеше между —узан и ћуцка. “€ се хвърл€ше свирепо на купата с попара и хапеше и гонеше себеподобните си. Ѕеше наистина дива и свирепа.
        - ѕис, маймуно! Ц кресна и г-ца √инче.  Ц Ќатрапницата трепна и се покатери на дюлевото дърво. Ќаежи се и зафуча.
        Ѕъдещето продължи все в та€ насока. Ќе бе €сно кой бе подхвърлил това диво същество.  омши€та ли, с когото се съдеха вече дванайсет години за имот или н€кой от злобните комшийски цигани. ≈дно беше €сно обаче. —ъществото беше страшно диво и нахално.  олко ли пъти не го гони госпожицата, но уви. »зпъдено вечерта то се завръщаше отново на сутринта, м€учейки и просейки храна. ƒори обсеби л€тната спалн€ на домошарите, повредени€ хладилник.
        јрхитектът непрекъснато пътуваше напоследък. —ега маршрутът му включи и столицата. Ќ€колко пъти ходи до ѕрезидентството да се жалва от н€какви местни административни органи, оставили го без жилище. ѕишеше жалба след жалба. Ќай-накра€ реши да запише и аудиокасета с патилата си. “ази аудиокасета се загубваше н€колко пъти н€къде из архивите на ѕрезидентството и затова той правеше нескончаеми копи€ и колети. √орки€т, €вно живееше още със социалистическите си навици и наивно см€таше, че на н€кой му пука за неговото житейско състо€ние. Ќо съществува една известна поговорка, УЌадеждата умира последнаФ.
       ¬ една юлска утрин, когато блажено се събуди от ласките на игриви€ слънчев лъч, той усети, че ц€лото му т€ло го сърби непоносимо. ѕовдигна пижамата, поогледа си голи€ корем и възкликна.
       - √инче, та€ новата придобивка (разбирай котка) да не е зачестила да лежи на кушетката? я виж, какви пришки ми се вдигнаха по снагата!
       - Ќе може да бъде! √он€ € непрекъснато!
       - √ониш, гониш, ама € погледни как рипат, от възглавницата на одеалото та чак на масата.  “еб не те ли хап€т ти€ проклети бълхи?
       - Ќищо не усещам! Ц отсече г-ца √инче и се почеса скрито и деликатно по леви€ хълбок.
       - “егло ще теглим, бе жена! ƒай да ги разкараме ти€ мръсни котки!
       - » дума да не става! Ц отсече т€. — това спорът приключи.
       ¬ремето летеше неусетно.  отките загладиха косъм от любвеобилните грижи на г-ца √инче. “€ вече им купуваше специални рибни отпадъци, защото умираха за т€х. ¬сички нейни роднини б€ха инструктирани да не изхвърл€т хлебните корички и кокалчета, а да ги нос€т на котките. ѕлеменникът дори им изпичаше охлюви с които двора бе пълен. ≈х, какъв котешки живот беше! —амата мечта на съдбата. ј когато н€кой съсед решеше да посети госпожицата, трите грации скачаха от повредени€ хладилник и се юрваха към входната врата. “ака посрещаха всеки с надеждата, че ще бъдат угостени по м€рка. “е се увиваха около краката му, шареха напред назад спъвайки успешно госта, м€укаха жално с една просешка нотка докато най-накра€ привличаха вниманието му. Ѕ€ха разглезени, лакоми и нахални.
       ƒойде време за консервиране на зимнини. √-ца √инче проагитира по-възрастната си сестра, намериха отн€къде една скрибуцаща количка и довл€коха  петдесетина кила червени чушки с намерението да приготв€т традиционната зимна лютеница. —естрите много обичаха това домашно българско €стие и не можеха да си представ€т зимата без наличието му.
       „ушките б€ха изсипани  на една гол€ма покривка насред двора и започна усилената работа по приготовлението на лютеницата. ¬ та€ кампани€ се включи и ѕлеменника. “о бе миене, то бе бушене, то бе печене и мелене, докато накра€ капнали от умора те седнаха по на един нисък трикрак стол и се загледаха втелено в трите тенджери с ароматно дим€щата лютеница. ¬сичко можеше да мине много по леко, ако не беше непрекъснатото гонене на котките от вкусни€ материал. “е се  навираха навс€къде. ƒушеха, опитваха, цапаха и вкра€ на крайщата изнервиха обстановката. Ќа ѕлеменника му кипна, излови ги една по една и ги затвори в тъмната барака. ќт време на време се заслушваше в жалното м€укане което се носеше на талази от там, потриваше ръце и промърморваше, У“ака им се пада!Ф.
       Ќикой не разбра как, но неочаквано иззад бараката се по€ви —узан. “ой страдаше от жестока клаустрофоби€ и страх от тъмнина. Ѕе положил върховни котешки усили€ за да излезе от ситуаци€та.  ъде бе открил въпросната дупка в покрива, сам той си знаеше. Ќе след дълго се по€ви и ћуцка. “€ ревностно бе наблюдавала неговите действи€ и не пропусна да демонстрира сво€та интелигентност. Ќѕ (новата придобивка) както сполучливо € нарече јрхитекта повтори същи€ номер. — една дума, ползвайки футболните термини бе се получил един сполучлив хет трик.  отките б€ха отново на свобода.
         ѕлеменникът се вид€ в чудо.  отешката интелигентност надмина неговите очаквани€. ѕовторното ловене и затвар€не завърши със същи€ резултат. “ой вдигна ръце и замисли нова акци€. ¬с€ка  минаваща наблизо котка той хващаше за опашката и влачеше в задна посока с едно пронизително свиркане. ∆ивотното драпеше с нокти по зем€та, фучеше, свиваше уши от страх и ужас и в момента когато бе пуснато, литваше с шеметна скорост към близкото дърво или към входната врата. Ќ€колко повторни действи€ от страна на ѕлеменника сториха желани€ ефект. —ега пък на котките им писна да ги влачат за опашките. јко н€ко€ се приближеше на близко разсто€ние достатъчно бе едно негово изсвирване, за да задейства така придобити€ условен рефлекс за ужас. “е и не можеха да зна€т, че преди време У“еори€та за условни€ рефлекс в хората и животнитеФ на ƒарвин бе любимата тема на ѕлеменника. Ќаучните му знани€ вл€зоха в действие.
         ≈сента мина незабел€зано. —тудени€т в€тър и влага дов€ха и пъри€ сн€г.  отките баха приютени в малката стайчка, близо до бумт€щата печка. Ќаближаваше Ќикулден когато ѕлеменника реши да посети сво€та лел€, г-ца √инче. Ѕеше свил лют студ. —негът скъцаше под обувките. ¬ опушени€ ъгъл на стаичката, там дето винаги се кипреше старо синьо перденце, бе запалено църковното кандило. “ози малък параклис бе стар спомен, останал от майката  на г-ца √инче и по традици€ на всеки гол€м празник се ожив€ваше с трепкащата светлинка на зехтиненото кандило. Ќ€колкото стари опушени икони гледаха строго към молещи€ се и вдъхваха респект, и успокоение. –€дката па€жина спускаща се от тавана към иконите, отдавна нечистена, съвсем не поради нежелание, а просто от забрава, не пречеше на госпожицата да из€в€ва смирените си христи€нски чувства.
         √-ца √инче, беше вече изпекла един средно гол€м шаран в малката фурничка и очакваше с нетърпение идването на ѕлеменника си. јрхитектът бе тъжен и умислен. ∆албите му до президентството не даваха никакъв резултат. ¬ ъгъла, досами старата кушетка, на една изтърбушена възглавница, лежеше ћуцка. “€ бе заобиколена от шест дребни м€укащи котенца. “е се мушкаха под корема и скимт€ха, прем€таха се неловко. —узан и Ќѕ б€ха напъдени на почтено разсто€ние от не€. ¬се пак и за т€х имаше кътче около при€тно бумт€щата печка.
         ѕо н€кое време ѕлеменникът отвори външната врата, отупа шумно снега от шубата си, и се провикна радостно:
         - „акате ли гости? Ц —лед това влизайки в стаичката възкликна:
         - я-€-а!  отешката популаци€ е нараснала!  ога стана това божие чудо!
         - “и€ дни! » ние не разбрахме как се случи!
         - » кой е таткото?
         - “аткото ли? Ц трепна издайнически плачевна струна в гласа на г-ца √инче.
         ¬сички обърнаха поглед в посоката където тр€бваше да бъде —узан. “ам обаче го н€маше!
         - ƒръж го! ќтмъкна шарана! Ц викна ѕлеменника. Ѕез да иска той бе оставил външната врата леко отворена. ƒ€волити€т котарак само това беше чакал. — елегантен скок той се бе озовал в непосредствена близост до тавата с шарана. ќт тук нататък нещата се развиха по логични€ си ход. «ахапал тежката риба за главата той се бе промъкнал през полуотворената врата и с едно мъчително бързане се отдалечаваше към бараката. Ќавалели€т сн€г му създаваше очевидно затруднение, но той не се предаваше. √оспожица √инче грабна точилката и се втурна след него. ¬ неразбори€та Ќѕ помисли че заплахата се отнас€ за не€. “€ се разфуча, скокна на раменете на госпожицата и не след дълго последва спасителни€ изход на —узан.
         - ѕис, маймуно! Ц истерично закрещ€ г-ца √инче.
         ћуцка, така сладостно задр€мала, изведнъж недоволна се събуди. ќтвори едното си око колкото да се осведоми за ситуаци€та и отново го затвори. ≈дно от нейните малки котета полази към средата на ста€та и захапа крачола на јрхитекта. “ой обаче не усети нищо. Ѕеше застанал прав. ѕолуслепите му очи б€ха насочени към мъждукащото кандило. ќт малкото параклисче иконата на Ѕогородица го гледаше с умиление и разбиране. ¬дигна ръка и бавно се прекръсти. ¬ъздъхна дълбоко.  олкото и да искаше, не можа да спре отронващата се горчива сълза. “€ се плъзна по бузата  му, полет€ надолу и падна на главата на малкото скимт€що и безпомощно коте. “ака то бе кръстено на връх божи€ празник, Ќикулден.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© јлекс ƒаниел Ѕолдин ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-09-26

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 3934  ќтзиви: 1
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
28-06 –ибен буквар /1824 г/.
28-06 »грата
28-06 ћечта за книга
28-06 ÷ената на емигранта
28-06 ÷иганска любов
ѕълен списък