Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  “рите най-важни въпроса при издаване на книги
  «а какво пишем е €сно - гори ни отвътре, нощем се въртим на възглавницата, ставаме, палим лампата и на първото попаднало ни листче пишем поредни€ си шедьовър. —утринта на трезва главо го четем, къс
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от kambanka
 
ѕриказка за досадника
ѕ – » “ „ ј « ј ѕ “ » ÷ ј “ ј „ ” ’
ƒонеси ми шоколад
ѕоследни€т ден на „ерни€ “одор
Ѕитие
јнатоми€ на едно пътуване
¬енециански€ шал
 ладенецът
ѕръстенът на ѕетра —лавовица
≈лена
√робарска истори€
ќчи
–Џ∆ƒј¬»Ў ј“ј ¬ƒќ¬»÷ј
Ѕаба ми, √ъркин€та
ѕриказка за Ѕлатната жена
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—тефка √руева ¬енчева(kambanka)>>јнатоми€ на едно пътуване  
јнатоми€ на едно пътуване
  —тефка √руева ¬енчева (kambanka)
  –аздел: –ј« ј«»  

¬лакът бавно се плъзгаше между нивите.  ато гъсеница се провираше между класовете, обримчени с мак,синчец и ралица. “уфите с трева б€ха свежи, това се забел€зваше дори през мръсните стъкла, от които се отдел€ше топла миризма на смазка и прах. Ѕам-бам, бам-бам – прип€ваха железните му колела, слънцето продължаваше да прежур€.

Ѕабичката до вратата бе заспала, около зейнала и уста бръмчаха две мухи, които кацаха на носа и, а т€ в сън€ си просто поклащаше глава, за да ги изгони. «абрадката и се свлече на раменете, а посив€лата коса се разпил€ в безобразни кичури. Ѕеше къдрава. ƒ€дото от другата страна посто€нно наместваше очилата на носа си и вс€ко по-р€зко поклащане ги изсулваше надолу. ƒържеше вестника с треперещите си ръце и редовно поглеждаше нагоре, където още в ѕловдив бе качил огромна чанта пълна с Ѕог знае какво. ƒокато ги разглеждах пейзажът отвън се смени. ќгромни необработвани от никого пространства заеха м€стото до хоризонта. Ўипки и вс€какви тръни се ширеха наоколо, а тук-там се виждаха и боклуци, веро€тно изхвърлени от влака. ћотрисата бе единствената връзка на повечето села от този край с останали€ св€т. ¬ далечината забел€зах къщи, наближаваше н€каква гара.

Ѕабичката започна да похърква, в началото кротко, а сетне неочаквано силно.  огато с д€дото се вторачихме в не€, т€ с€каш усети погледите ни. —ъбуди се и ни погледна виновно.

- ƒокъде сме?- почти прошепт€ – ћинахме ли ƒолна махала?

ƒ€дото намести очилата си и погледна навън:

- Ќе, още сме преди „ернозем.

¬ъзрастната жена намести кърпата си и се загледа навън.

¬лакът простена и спр€.

—пирачките му заскърцаха.

ќтн€къде се чу гаровото звънче, а хорска глъч изпълни вагона. „ичко натоварен с дисаги достойни за алекови€ герой премина като стрела край купето ни, а след него тичаха жена му и двете му деца.. —лед семейството-спринтьори, с огромен градински букет в ръка, вървеше червендалеста баба, облечена в черно. «ад не€ ситнеше друга, ко€то крепеше тава, покрита с вестник и за по-сигурно хваната с ластик. “е погледнаха едновременно в купето, спогледаха се и подминаха напред.

„у се свирката на началник-гарата и пътнически€т потегли към  арлово. ѕогледнах отново навън. ѕеронът бавно се отдалечаваше, заедно с дребната детелина поникнала между плочника.

- »ма ли свободни места?

Ќа вратата седеше монахин€.

- »ма, има сестро, рече бабата и се смести, защото бе заела м€стото между две седалки.

Ќоводошлата носеше само една броеница. “€ прибра полите на дрехата си и седна точно срещу мен, от другата страна на прозореца.

- ∆арък ден е днеска, неочаквано топъл за юни, опита се да подхване разговор т€.

- ћного топло, сестро, допълни бабата – ти накъде си тръгнала?

-  ъм един метох пътувам, отвъд —тара планина. Ѕ€х на гости у роднини в това село, сега се прибирам.

- » аз б€х у сина, занесох им това - онова в ѕловдив. — внучето да се вид€ и сега обратно на село, че имаме градина и на частното има много работа. — тютюн се хванах това л€то и…-махна с ръка.

ѕо всичко личеше, че вече н€ма намерение да спи. ѕъхнах слушалката на уокмена в ухото си и пуснах касетата. ‘лойд. ћузика за пътуване и самотници.

ƒ€дото си изпусна кокалените си пенджури и чак сега забел€зах, че в д€сно рамката на очила му бе направена от ръжд€сала тел.

- јми, ти, сестро, как така стана, че отиде в манастира? – полюбопитства бабата.

- ќтдавна беше, не помн€ вече – отвърна облечената в черно жена.

- ћного ли монахини има в манастира, ваши€ – намеси се в разговора и мълчаливи€ до този момент д€до?

- Ќе, три сме. —естра ≈фросини€, сестра ћари€ и аз.

- ј как те викат тебе?

- јз съм сестра ≈вгени€.

Ќа възраст беше не повече от четиридесет годишна. ¬инаги си б€х представ€ла монахините като много стари жени, които имат ореол около главите си. “ази н€маше.

¬същност през ц€лото време си мислех за теб. “и беше обсебил мислите ми като бръшл€н, плъзнал по стените на стара къща. ¬с€ка гънка от мозъка ми бе заета с мигове, които никога не б€ха се случвали. ¬сички хора в купето ми приличаха на натрапници, неканени гости и други такива непри€тни неща. “е запълваха времето ми с безмислените си разговори, като в роман на ћаркес. ѕродължавах да гледам телефона си, все едно че след малко ще ми звъннеш или ще ми изпратиш съобщение. Ќищо от това не се сбъдна. —амо очакването ми.

-  ак живеете там? – бабата се кокореше срещу спътницата ни с нескрит интерес.

- Ѕедно, като повечето хора. »маме стопанство и —вети€ синод ни помага по малко.

- “ъй сте си избрали, сестро, въздъхна дълбокомислено старицата и бръкна в чантата си.

»звади кълбо прежда и почти готов ръкав за жилетка. —иво-син€ на цв€т. ѕреметна конеца зад врата си, кръстоса крака и иглите и зачаткаха като колелата на влака.

«ащо не ти пука за мен? Ќаистина ли ме обичаш или всичко това са само приказки породени от самотата ти?

¬същност какво обичаш в мен и защо ме обичаш, като дори не ме познаваш, като дори трудно си спомн€ш външността ми?  олко много въпроси си задавам. ѕон€кога бих искала да съм глупава. √лупавите живе€т безпроблемно. те никога не питат, те просто се наслаждават или завиждат. —тига съм се питала. —игурно веднъж в живота има една любов, ко€то не зависи от нищо. ћоже би си € измисл€ме. Ќо € има.

- »мам и аз десетина кокошки, едно прасе гледам на сина и т€ снахата не е много по ти€ работи, вика татко, ти н€ма сега да се товариш, каквото било, било. √ледай си старините и това е – незнам кога в разговора се бе забъркал и д€дото.

- јми, ти, момиче, тукашна ли си?

- Ќе съм.

- „е къде си тръгнала, запита бабата и отметна поредни€ клуп?

- Ќа гости – как да им кажа, че идвам да ти задам всичките си въпроси?

- ” роднини или не? – продължи атаката бабата.

- Ќе.

- ’убаво, ти си млада, можеш да пътуваш, ето ние само като има нужда. Ќикой вече не пътува с мотрисата, накачул€т се на колите. ћоите и те са така, само аз по влаковете.

«наеш ли, може изобщо да не идвам. ўе сл€за на следващата спирка и на стоп ще се прибера. ѕон€кога имам неверо€тни изблици на достойнство и гордост. “рудно позвол€вам на н€кого да ми казва какво да прав€. Ќо ако се случи е за дълго. докато не разбера, че ме е предал и тогава става страшно.

- Ќещо си кахърна, момиче?

ќчите на сестра ≈вгени€ ме питаха, без да насто€ват.

- “ака си е.

- јз заради мъж се почерних, не съжал€вам, така ми е било писано, не всеки може да се обрече на Ѕога. но от мен да знаеш, че това са бели €дове. ≈дин след друг ще ги срещаш в живота си, но един ще е този, който обичаш.

ѕреглътнах горчилката, все едно, н€ма да сл€за. може би ще ме чакаш на гарата, предусетил идването ми. ћоже би чакаш всеки влак. ћоже би просто не искаш да ми признаеш, че ти липсвам, че означавам нещо за теб. ћоже би още не знаеш, колко много ме обичаш. ћен. ƒали тази баба с куките е обичала н€кога?
»ли старчето с вестника и очилата?

«а сестра ≈вгени€ вече знам.

- ќтровиха ми кучето, та като влезли в двора и всичко, сестро – ц€лата лоза обрана, всички буркани и всичко потрошено, разбираш ли? Ќе можах да се побера в себе си, чак. ѕусти да опусте€т дано.

- Ќе тр€бва да се кълне, по-хубаво напсувай, ама не кълни – че ти се връща на децата, каза монахин€та и се прекръсти.  оито и да са √оспод ще ги накаже, така си кажи, аз не мога, ама √оспод ще ги накаже.

- »зедници, ти казвам, всички ги зна€т в селото кои са, а никой не смее да им направи нещо. ѕуста селска ориси€.

“унелът ни връхлет€ изведнъж и изпълни с черно купето, за минута или две. ћагарешки тръни се б€ха подредили като войници край релсите.

ћай се самозалъгвам. ѕриемам нещата така, както аз искам, а не такива, каквито са. »зпращам ти и този sms и ако не ми отговориш – слизам. ƒавам ти още един шанс. —амо един. Ќе ми отговар€ш от три дни. Ќе вдигаш телефона си. «ащо? ќтговори ми по д€волите.

≈то € и тво€та гара. Ќе ме чакаш.  ак да те откри€ в тази гмеж? јз дори не знам къде мога да те намер€. ўе опитам за последно, мол€ те, вдигни телефона.

» тогава усетих шепите ти върху очите ми.

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —тефка √руева ¬енчева ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-08-27

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4216  ќтзиви: 2
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
22-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
22-11 ясновидката
21-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
21-11 ясновидката
21-11 —китник
ѕълен списък