Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «а кого пишат авторите?
  ќсновната група автори, колкото и странно да звучи пишат за себе си. ѕри т€х авторът и лирически€ герой са органически свързани. “е използват творчеството като арт терапи€, като начин да прехвърл€т
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от hris burg
 
“ри: ¬раг на враговете
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



√еорги »ванов ’ристов(hris burg)>>“ри: ¬раг на враговете  
“ри: ¬раг на враговете
  √еорги »ванов ’ристов (hris burg)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  

¬ече за стотен път обикал€х трудовите борси. “ака или иначе, работа за хора над трийсет години трудно се намира. ядно се упреквах, че вместо да завършвам висше образование, тр€бваше да изуча зана€т. —ега, смачкан от недоимъка, прежив€вах ден за ден. Ќ€мах никакъв шанс, но все пак обикал€х. ƒа се прибера обратно в т€гостната обстановка на ергенската ми квартира, честно казано, н€мах сили.  огато стигнах до Ѕургаски€ свободен университет, реших да се отби€ вътре. „есто на таблото за об€ви до кафенето му имаше бележки, които ми помагаха да преживе€ н€как. Ѕ€х още младолик за възрастта си и често ме бъркаха със задочниците от различни курсове. ѕък и над чаша кафе можеше да висиш три-четири часа, без н€кой да те изгони. —лучайно можеше да ми провърви и н€кой да си забрави сутрешни€ вестникЕ

ќще докато слизах по стълбите, огромен УчаршафФ привлече вниманието ми: У—къпи студенти, трудова борса УЌешънъл инвейжънФ ви предлага почасова работа. ќбадете се на телефон 84 40 74 или елате веднага в офиса ни на ул. У¬асил јприловФ є 24, етаж 4. ћестата са ограничени!Ф. –€зко се завърт€х и се отправих към указани€ адрес. Ѕ€х обръснат, ризата ми бе изпрана, а панталонът изгладен.  акво повече биха желали, освен лична карта или паспорт?

 огато пристигнах, останах изумен. ¬ъзстара лелка сновеше из офиса и говореше по мобилен телефон. ќчукано средновековно бюро, вехто още от јприлското въстание, дървен стол с оръфана тапицери€ и липсата на компютър допълваха скромни€ фирмен интериор. ∆ената махна с ръка към мен, в смисъл да почакам, и продължи разговора си. ќблегнах се на рамката на вратата. Ѕез да се впечатли от втренчени€ ми поглед, лел€та ме изучаваше. Ќе се притесних изобщо, защото скъсаните ми на задника слипове изобщо не се виждаха. Ћипсващото копче на ризата умело б€х скрил с токата на колана си. » все пак имаше нещо в погледа й, което ме караше да се чувствам като ученик пред класната. ѕрикрих смущението си с пъхане на ръце в джобовете. Ќад€вах се, че тази поза ми придава нахакан вид. ƒамата най-сетне приключи разговора с при€телката си, точно толкова безсмислен, колкото всички подобни разговори и се обърна към мен:

-  ажете, млади човече, с какво мога да ¬и бъда полезна?

- ћадам, ако това е фирмата УЌешънъл инвейжънФ, тук съм във връзка с вашата об€ва в Ѕургаски€ свободен университет за почасова работа.

“€ измъкна ксерокопие от н€какъв формул€р и ми го подаде.

- ƒа, това е канцелари€та на бургаски€ ни офис. ѕопълнете данните и елате отново, когато сте готов. —лед кратко интервю може би ще ви наемем. ј сега ме извинете, чака ме работа.

Ѕез да ми обърне повече внимание, антиката се настани зад бюрото и взе да прелиства бежова на цв€т папка. ¬дигнах рамене и изл€зох, без да се сбогувам. Ќе б€х дори малко камъче, което да предизвика вълнички в блатото на собственото й самодоволствоЕ “ръснах глава, за да прогон€ нерадостните си мисли, и трополейки по стълбите, заразглеждах формул€ра. Ќищо особено Ц пол, възраст, именаЕ, родителиЕ, ≈√ЌЕ, номер на студентската книжка и така нататък. »зл€зох от т€сното входче и се огледах. —рещу него б€ха пейките на подлеза пред “еатъра за опера и балет. —лънцето все още не прежур€ше, така че спокойно можех да се заема с попълването. “ръшнах се на първата скамейка, измъкнах евтини€ черен УЎнайдерФ и се заех с тази задача, поради липсата на по-належаща. —лед половин час приключих с бумагата и отново се преборих със стръмните стъпала до четвърти€ етаж. ¬ръчих тържествено харти€та на жената и зачаках.

- Ќаистина ли сте сирак и н€мате роднини? Ц попита ме т€.

- ƒа, госпожо Ц отвърнах.

- “огава нещата за ¬ас май са много сериозни, младежо?

- јмиЕ да.

- ≈лате направо утре сутринта в девет часа. » не закъсн€вайте. ядохте ли нещо днес?

- ≈, чак толкова зле не съм. Ќо ако отпуснете скромен аванс, бих могъл да ¬и ги върна, след като започна работаЕ

- ћного сте уверен. Ќо си мисл€, че ще ¬и наемат. ¬земете тези десет лева. ѕриемете ги като Е аванс.

- Ѕлагодар€ Ц казах и си тръгнах.

–азбира се, парите изпих още същата нощ. Ќа другата сутрин, свеж като р€па, пълен с ентусиазъм и желание за себепоказност, в уречени€ час се €вих в УЌешънъл инвейжънФ. ∆ената бе намерила начин отново да ме изненада. “умба млади хора Ц момчета и момичета от вс€какви възрасти, се тълпеше още пред входната врата. ¬еднага разбрах, че шансовете ми да проби€ тази стена от тела са минимални и примирено се наредих на опашката. Ћелката достолепно изнесе стотте си килограма и веднага всички € наобиколиха.

- ћол€ за тишина Ц извика т€. Ц —ега ще ви прочета имената на одобрените. ¬секи, който си чуе името, да дойде отново тук в три следоб€д. Ќарочен автобус ще ви откара извън града, където веднага ще започнете работа. ƒобрата новина е, че ще получавате двадесет лева на ден, плюс квартира и храна. ћол€ за внимание, започвам да четаЕ

Ќ€мах иде€ дали съм в списъка, но зачаках. «а мо€ изненада възгласите на съжаление б€ха малко. „удех се какъв ли е този работодател, който ще поеме толкова работници? »мената, подредени акуратно по азбучен ред, се лееха край ушите ми. »зведнъж трепнах като ужилен. Ѕ€х одобрен! «арадвах се и веднага тръгнах към къщи.

¬ три следоб€д два двуетажни автобуса б€ха паркирали точно до подлеза на улица УЅотеваФ. — интерес разглеждах шарената тумба, ко€то мъкнеше всевъзможни раници, ранички, чанти и торби. ƒвата си слипа /прилежно закърпени/ и двата чифта здрави чорапи б€х натикал в джобовете. Ѕез да се помайвам, вл€зох в едини€ автобус и седнах. ƒръпнах пердето и загърбих шумотевицата около мен. —ъвсем откровено задр€мах. —лед н€колкочасово пътуване пристигнахме на местоназначението Ц вдън горите тилилейски на —транджа-—акар. ѕосрещна ни млад юначага с мегафон в ръце:

- ƒами и господа, вие ще участвате като статисти в нов български филм. “ой все още н€ма име, но се отнас€ за регионалните конфликти на Ѕалканите. ƒо лагерите има около два километра, които заедно ще изминем пеш. ћол€ ви да не се отклон€вате от групата. “ръгваме веднага.

ќбщ стон и ропот се понесе из групата. Ќаши€т водач потегли към гората и ние, като стадо овце, го последвахме. јвтобусите обърнаха на пол€ната и потеглиха по своите си работи. —лед много псувни и с издраскани ръце и крака, за около час изминахме разсто€нието до лагера. —транен бе малкото му име. ¬исока телена ограда го опасваше от вси страни. ¬ътре в оградени€ периметър имаше широк плац и десетина бараки от дърво. Ќа плаца ни разделиха на две групи, мъже и жени, и ни разпределиха по бараките. — нещо ц€лата организаци€ ми напомни военен лагер. ƒокато моите девет съквартиранти разопаковаха весело багажа си /б€ха всички от един факултет/, аз си избрах легло в дъното на помещението и се отпуснах връз него. —лед малко се довлече н€какъв чичка, който взе да ни об€сн€ва как ще изиграем масова сцена. Ѕ€х участвал вече в снимки като статист, та го слушах с половин ухо. Ќа н€колко пъти той поглеждаше към мен.  огато приключи с об€снени€та, ме повика:

- ≈й ти, там, в ъгъла! я ела насам и кажи как се казваш?

»зправих се с неохота и се представих. “ой ме погледа още минута-две и каза:

- ≈ла с мен.

»зл€зохме от тъпата барака и тръгнахме през площадката. »зминахме десетина метра и вл€зохме в друга подобна. ¬ътре имаше десетина човека, мъже и жени, които се караха нещо. ўом пристигнахме, веднага млъкнаха и ни загледаха.

- “ова е  амен —тоименов Ц представи ме мо€т спътник. Ц ўом се вгледате в него, ще се уверите, че дубльор вече не ни е нужен. “ой пристигна в днешната група.

Ѕурно веселие обхвана присъстващите. ¬сички скокнаха и ме задърпаха насам-натам. ¬ настъпилата суматоха заприказваха един през друг. ¬ крайна сметка усп€х да разбера, че съм като две капки вода с изпълнител€ на главната рол€. ѕолучих собствен договор за хонорар и веднага се надух. –аз€сниха ми какво ще прав€ на следващи€ ден и ме поканиха да прекарам вечерта с т€х. ”мирах си от кеф Ц шега ли е това да пиеш с режисьора, постановчика, сценаристаЕ » то на филм!

Ќа другата сутрин ме изритаха рано. √лавата ме болеше силно от местната парцуца, но не ми дадоха миг покой. Ќавл€кох дрехите, които ми метнаха, изслушах за седемдесети път описанието на дубъла, в който щ€х да участвам, и се запътих към м€стото на снимките. “р€бваше да игра€ командира на македонски спецотр€д, който воюва с албански бунтовници в гората. «алегнал в една транше€, тр€бваше да изкомандвам група баламурници да атакуват врага. ќставайки сам с радиостанци€та, докато се свързвам с щаба,  щеше да се по€ви албанец, който да ме рани с изстрел. ¬ ръкопашна схватка тр€бваше да го повал€ и да го уби€ с един интересен нож, който се прибираше навътре при докосване до т€ло.

 огато снимките започнаха, н€как всичко се обърка. »зревах на моето отделение да атакува, те хукнаха от транше€та и откъм горичката затрещ€ха УкалашнициФ. »зведнъж много реалистично моите войници изпопадаха с викове на ужас и болка. ƒокато схвана какво става, при мен влет€ албанец и стрел€ с пистолет.  уршумът прониза горната част на д€сната ми ръка. »зревах от болка и скочих към нападател€. ћушнах с ножа и Е по лицата и на двама ни пролича изненада.  огато издърпах острието от гърдите му, с глух стон той се строполи в краката ми. “оплата кръв закапа от ... съвсем истински€ нож.

—екунда по-късно вд€нах Ц избираха хора-сираци или такива, които са отдалеч. ¬сичко изглеждаше реалноЕ защото беше реалност, нас ни избиваха пред камерата! —етих се, че в следващи€ кадър щ€ха да хвърл€т граната по мен, уж до транше€та, и веднага хукнах към гората. «ад себе си чух викове и стрелба, но не спр€х. »зминах не по-малко от километър и тогава спр€х. ѕрез пръстите ми избиваше кръв от раната. ¬еднага отпрах едно парче от тениската си и се превързах криво-л€во. ≈дна стара зеленика ми предложи убежище в клоните си. Ќа три метра от зем€та бавно започнах да събирам €д. —лед малко тумба истински войници преминаха в разпръсната верига. Ѕ€ха организирали хайка за мен. Ѕеснеех, но знаех, че нищо не мога да направ€ сам, докато не мръкне. „удех се каква ли участ готвеха за останалите от групата? «агубата на кръв ме зама€. ѕодпр€х се стабилно на чатала от клони и задр€мах.

—ъбуди ме предчувствие за нещо лошо. ќгромната пълна луна грееше право в лицето ми. ¬ следващи€ миг €рко грейна прожектор и затрещ€ха изстрели. —ред кр€съците и писъците долових глухото боботене на картечница. ¬сичко свърши за броени минути и разбрах какво точно са приготвили за групата ми Ц масова смърт в лагера през нощта. ¬реме беше да действам. —валих парцала от ръката си. –аната напълно бе заздрав€ла. — мъка потиснах желанието си да зави€ срещу луната. —пуснах се безшумно от клоните и бавно тръгнах към сцената на масовото клане. «рението ми се подобр€ваше с вс€ка измината крачка. ƒвамата часови, които пазеха на четири-пет метра един от дру,г елиминирах безшумно за секунди. ѕоложих телата им внимателно Е и не издържах. ѕоддадох се на инстинкта си и, обръщайки се към луната, нададох силен вой.

ў€х да ги изби€ до един.

» исках да зна€т това. ¬инаги се случваше така Ц все нещо не разбирах от обърканата човешка психика. «а да изглежда реалистичен н€какъв филм, те избиха десетки себеподобни. ј обвин€ваха в кръвожадност мене Ц върколака-вампир! “ръгнах бавно сред сенките.

Ќикаква милост! Ќикаква милост за разхитителите на човешката суровина! ј аз ще им паз€ диетаЕ тъй ли? ¬сички ще прекарам под ножа!

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© √еорги »ванов ’ристов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-08-22

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 3884  ќтзиви: 1
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-10
20-10 ясновидката
20-10 »грата
20-10 ћечта за книга
20-10 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
ѕълен списък